Home » Избрано

Време е Борисов да предаде своята класа

2012.08.03 Няма коментари
Spread the love

Валери Найденовв. “24 часа”


B началото на 1983 г. тогавашният лидер на СССР Юрий Андропов публикува в партийното списание “Коммунист” една от ония дъъълги статии, които приспиваха стадо галопиращи коне. В нея бе скрита една-едничка фраза – че занапред трябвало да се спре с командно-административните методи и да се използват икономическите лостове (или нещо подобно). Всички световни медии веднага я извадиха и я подложиха на дисекция. Възможно ли е СССР да се преориентира към пазарната икономика?

Подобен сигнал просветна в пространното интервю на г-н Бойко Борисов пред в. “Капитал“:

“…но следващите две години не сме зависими от финансовите пазари и това ни дава една стабилност. Това ни дава възможност да мислим и за доходите, за увеличаване на вътрешното потребление.”

След като подхвърля това жокерче, г-н Борисов веднага сменя темата. Но “Капитал” го откроява в заглавието, тъй като усеща, че това може да е таен знак.

Дали г-н Борисов вече говори с нови икономически съветници, или старите му съветници са споходени от нов акъл? Или се готви да обърне посоката като Андропов?

В икономиката има две принципно непримирими школи. Едната твърди, че инвестициите създават работните места и потреблението. Другата смята, че потребителите създават работните места и инвестициите. Досега България се управлява от първите, но те вече катастрофираха.

Необходимо е увеличаване на заплатите не по-късно от началото на следващата година – заяви горе-долу по същото време Георги Прохаски, директорът на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). – Ако това не се случи, ще има негативни последици върху потреблението и икономическия растеж.

Според юлския доклад на ЦИР в момента икономиката на България е в застой. Но “застой” наричаха това, което през 80-те се оказа срив. Както е известно, през първото тримесечие статистиката отчете 0,5 номинален спад на БВП, но след прилагането на едни изравнители и преизчислители този спад се трансформира в 0,5 ръст. Демек вървим нагоре. Точно тази процедура е под силно съмнение. В условията на инфлация изравнителите би трябвало да действат точно в обратната посока – примерно вместо ръст от 0,5 да се отчете по-скоро спад от 1,5 на сто. Разбира се, логиката на изравняването е доста по-сложна, но, общо взето, редно е да сочи надолу, а не нагоре. (http://www.ced.bg/publications.php)

Ако питате който и да е българин, от средата на 2008 г. до ден днешен икономиката се влошава все повече и повече. Но според статистиката ние имаме периоди на скромен растеж – брутният вътрешен продукт от 2010 г. насам расте ту с 1 процент, ту с 1,5, но така и така не достига нивото от 2008 г. И докато БВП си расте плахо и неусетно, всички други показатели, които пряко засягат хората, се свиват.

А знаем, че БВП е една абстракция, обвита в условност. Самият автор на понятието БВП – знаменитият икономист Симон Кузнец – подчертава, че то не трябва да се използва за измерване на благосъстоянието. Та ако прочетем доклада на ЦИР между редовете, то май от 6 месеца сме си в суперсекретна рецесия. А това вече значи, че представите на неолибералите за икономиката са в пълен крах. Щом и те заговориха за стимулиране на потреблението и заплатите, значи май са решили да минат под дъгата.

ЦИР, разбира се, също е неолиберална организация, но тя бе създадена под егидата на Сорос. У нас не се прави разлика между нея и Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на неолибералния институт “Катон” в САЩ. Той пък е творение на знаменитите братя Коук, милиардерите либертарианци, които създадоха и движението “Чаено парти“. В момента либертарианците са най-влиятелната идейна сила в Републиканската партия, макар че не успя да излъчи свой кандидат за президент.

От плана “Ран-Ът” та до ден днешен българските “експерти” черпят идеите си от ултрадесните американски движения и фондации. В крайна сметка практици като Бойко Борисов може и да не съзнават, но действията им се ръководят от либертариански утопии, които отдавна са се провалили някъде на другия край на земното кълбо.

Но в последните години Сорос се преориентира към по-социалните милиардери и аз се чудех кога най-сетне посланията му ще стигнат до българските му последователи. Той е сред групата едри акули, които настояват данъкът на богатите да се вдигне рязко, за да може повече долари да се насочат за подпомагане на бедните и за създаване на работни места. Други по-известни имена са Уорън Бъфет, Бил Гейтс и, общо взето, всички знаменитости от Холивуд, които претендират да се вълнуват от обществените проблеми. В САЩ групата около Сорос е в смъртен двубой с фондациите на братята Коук и въпросът “кой кого” е заложен на предстоящите избори. У нас обаче Сорос и Коук, изглежда, вървят ръка за ръка. Дали докладът на ЦИР не означава, че този център най-сетне е получил нови указания?

Има два вида капиталисти – умни и глупави. По-умните разбират, че ако не споделят част от богатството си, рискуват да останат без нищо. Глупавите обаче са убедени, че всичко трябва да мине през техния стомах и да излезе от задното им черво, за да натори ливадите, от които овцете хрупат. Обикновено те докарват нещата до социална катастрофа, след което се спасяват в чужбина с бижутата си. Минаването в умния лагер не е лесно, тъй като то изисква цялостна смяна на ценностите, на представата за света.

Трудно е, но не е непостижимо. Ярък пример е младият американски милиардер Ник Ханауър, който неотдавна издаде книгата “Градините на демокрацията“. В нея той настоява, че създателите на работни места не са нито инвеститорите, нито работодателите, а потребителите. http://www.youtube.com/watch?v=sTG7RHXnUMM

Консуматорите от средната класа са двигателят за създаване на работни места и растеж на икономиката. Бизнесът наема повече работна сила, когато има повече клиенти, и уволнява, когато клиентите са по-малко. Това е единственото, което има значение за бизнеса. През последните 30 години в тази държава ние систематично обедняваме средната класа, за да облагодетелстваме едно нищожно малцинство от граждани като мен… това е лудост!

Ник Ханауър може да е спекулативен милиардер, но е достатъчно образован, за да погледне нещата отстрани.

Българската олигархия е израснала на тепиха и затова сред нея няма такива алтруисти. А тя плаща на партиите и на “мозъчните тръстове“, които шият програмите по поръчка. Затова у нас идейният завой, който ще извади нацията от капана, ще се състои на улицата. С всички произтичащи от това крайности и грешки.

В последните си изяви Андрей Райчев и Петър-Емил Митев твърдят, че ГЕРБ и Бойко Борисов вече са изчерпани, че са на ръба на пълната ерозия. Те вероятно са прави, доколкото става дума за тази икономическа политика, която се следваше при Костов, Симеон Сакскобургготски, Станишев и днес при Дянков.

Що се отнася до Бойко Борисов обаче, той отдавна е доказал удивителната си способност да сменя конете в движение. Нищо не му пречи още утре да зареже дянковизма и да поеме в коренно различна посока.

Единици са лидерите, които успяват да излязат от капана на своята прослойка, за да спасят и себе си, и държавата. Например Франклин Рузвелт е наричан “предател на своята класа“, но много хора го смятат за спасител на капитализма.

Нищо не пречи и на българския премиер да спаси българския капитализъм и социалния мир, но за целта ще трябва да предаде своята класа.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.