Home » Избрано

Неизбежността на отговорността

2012.08.03 Няма коментари
Spread the love
Lead attorney Ed Fagan was met with protests in Zurich

Ед Фейгън бе посрещнато с протести в Цюрих

През 2002 г. американският адвокат Едуард Фейгън получи широка световна популярност със заведеното от него съдебно дело за репараторна отговорност срещу крупни швейцарски и американски банки заради това, че са подкрепяли апартейда в ЮАР. Според него въпреки санкциите от страна на ООН през периода от 1985 до 1993 г. банките осигурявали средства на южноафриканския режим.

Швейцарските власти отхвърлиха обвиненията и ги определиха като „поредната незаконна атака“ срещу страната, целяща да опетни доброто й име. Все пак, обаче, Фейгън успя да издействува големи компенсации за близките на жертвите от холокоста, на които швейцарски банки бяха отказали достъп до техните влогове.

Според световните медии близо десетилетие след края на репресивния режим в ЮАР неговите жертви и един адвокат с противоречива слава търсят компенсации от 100 млрд. щатски долари. Някои го наричат Сатана, за други той е съвременен вариант на Робин Худ – защитника на потисканите и онеправданите. Критиците и почитателите му едва ли ще постигнат съгласие относно почтеността на мотивите и методите му на действие, но вероятно никой няма да оспори факта, че Едуард Фейгън си е спечелил славата на кошмар за големите компании и последна надежда за хората, търсещи компенсация за понесените неправди.

Жестоките репресии от времето на апартейда в ЮАР са в центъра на последния съдебен процес с негово участие, започнал в Ню Йорк. На подсъдимата скамейка са 34 големи банки и международни компании, обвинени, че са поддържали и финансирали апартейда. Делото се води от името на десетки хиляди тъмнокожи жертви на дискриминация и систематично нарушаване човешките права по времето на близо петдесетгодишното управление на бялото малцинство в ЮАР.

Обвинението е юридически основано на датиращ от 1789 г. американски закон, който дава на съдилищата в САЩ юрисдикция над случаи на геноцид, робство и мъчения, извършени в други държави. Близо два века след приемането му този закон почти не е бил прилаган.

Със засилването на ролята на движенията за защита на човешките права в края на миналия век обаче много хора от целия свят започват с подкрепата на неправителствени организации да използуват закона и да водят в САЩ дела за компенсации за военни престъпления и геноцид.

Наистина законът е бил създаден, за да даде възможност да бъде търсена отговорност от чуждестранни правителства, но през последните години американските съдилища са издали няколко постановления, които позволяват под ударите на този закон да попадат мултинационални компании, които имат дейност в САЩ. Така, в момента дела за нарушаване на човешките права се водят срещу няколко големи международни компании, опериращи в държави с репресивни режими.

Тези случаи предизвикаха критики от страна на политическите и бизнес средите в САЩ, които настояват законът да бъде отменен. Гари Хуфбауер от Вашингтонския институт за международна икономика предупреждава, че подобни съдебни процеси могат да се отразят на инвестиционните стратегии на големите компании и да имат негативен ефект върху капиталовите потоци към развиващите се държави. От своя страна в-к Financial Times коментира, че делото за компенсиране на жертвите на апартейда може да отприщи лавина от искове към мултинационални компании за сътрудничество с дискредитирани режими в миналото.

Звездата на американския адвокат изгря през 1998 г., когато въз основа на този американски закон спечели делото срещу водещи швейцарски банки, обвинени, че не са изплатили средствата от сметките на жертви на холокоста на техните наследници. Тогава мащабният процес привлече голямо обществено внимание, банките бяха поставени под политически натиск и заплашени с икономически бойкот от влиятелни кръгове в САЩ и се съгласиха да изплатят на семействата на жертвите компенсации в размер на 1.25 млрд. долари.

Фейгън бе и един от адвокатите, принудили правителството на Германия и големи германски фирми да платят 5.2 млрд. долари обезщетения на жертви на нацисткия режим.

Този път атрактивният защитник на човешките права търси компенсации в размер на 100 млрд. долара от мултинационални компании, работили в ЮАР по времето на апартейда. Те са обвинени, че са подпомагали и подкрепяли режима и носят отговорност за извършените от него престъпления. Сред подсъдимите са 13 банки, между които Citigroup, JP Morgan Chase, Credit Suisse, UBS, Deutsche Bank, Commerzbank и Credit Lyonnais. Адвокатите на обвинението твърдят, че тези банки са отпускали заеми на управлението в ЮАР в нарушение на наложените на страната международни санкции.

На подсъдимата скамейка заедно с банките са изправени и автомобилни компании като Ford и Daimler Chrysler, чийто грях е, че са произвеждали бронирани автомобили за службите за сигурност, които са тероризирали тъмнокожите южноамериканци.

Миннодобивните компании като AngloAmerican и DeBeers са обвинени, че са извличали печалби от апартейда, като са експлоатирали евтината работна ръка, гарантирана от режима, а вината на технологичните фирми (сред които е и IBM) е, че са доставяли компютри и софтуер и така са помогнали на управляващите в ЮАР да провеждат политиката си на сегрегация.

Списъкът с изправените пред съда компании включва още производители на оръжие и фирми от енергийната, фармацевтичната, хранителната и химическата индустрия.

Делото, подобно на всички останали дела на Едуард Фейгън, предизвика противоречиви коментари и оценки. Някои наблюдатели го определят като шанс за възмездие и справедливо компенсиране на пострадалите от репресиите на апартейда. А кой друг освен самопровъзгласилия се за „герой на холокостаФейгън може да възстанови справедливостта?

Въпросът кой трябва да плати за греховете на апартейда и на всеки друг дискредитиран режим обаче няма еднозначен отговор. Мнозина анализатори посочват, че все пак основната цел на компаниите е да правят бизнес и да печелят, а не да дават оценки за легитимността и начина на управление на дадено правителство. Гари Ралф, който е един от изпълнителните директори на DeBeers коментира, че „Би било по-почтено, ако г-н Фейгън заведе дело срещу истинските виновници за апартейда. Той обаче едва ли ще го направи, тъй като те нямат пари, за да платят“.

Обвиненията в опортюнизъм и правене на пари от човешкото страдание отдавна съпътствуват блестящата и противоречива кариера на Едуард Фейгън. И действително във всичките му дела освен за морал и справедливост винаги става въпрос и за милиарди долари. Негови колеги твърдят, че амбициите му далеч надхвърлят качествата му на адвокат, а шумните и емоционални пресконференции и съзнателно търсените и натрапчиви медийни изяви невинаги компенсират липсата на състоятелни правни аргументи.

Независимо от критиките обаче неуморният адвокат Фейгън е уверен, че след като наказа компаниите, подкрепяли холокоста, ще се справи и с тези, подпомагали апартейда.

А след това?

Според в. Financial Times следващите му цели са фирмите, подкрепяли бившия Съветски съюз и режима на Аугусто Пиночет в Чили.

.
_______________________________________

Бел.ред:   Из новата книга на проф.Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, т.7.

Заглавието е на Еврочикаго.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.