Home » Избрано, история

Нов опит за кражба на историческо наследство

2012.08.29 Един коментар

Въпреки, че македонски книжовен език има само от няколко десетилетия, в Кралския музей в Брюксел тази есен ще бъде представена изложба, наречена “Македонско ръкописно богатство през вековете”. За това информира сайтът Аctualno.com.

 

Македонско ръкописно богатство през вековете няма, тъй като македонската нация е създадена през 1934 г., с едно решение на Балканския лендерсиндикат, на Коминтерна. В последните месеци на 1944 г. е създаден и македонският книжовен език. Следователно – средновековни македонски ръкописи не би могло да има и няма. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ), във връзка с изложбата „Македонското ръкописно богатство през вековете”, която Македония ще представи в Кралския музей на Брюксел през октомври, предаде Фокус.

Никъде в световната история не съществува понятие македонски ръкопис, македонска азбука или македонски средновековен език – каза Божидар Димитров. „В манастирите в Македония, които са основните хранилища на ръкописи, се откриват вече няколкостотин години, български средновековни ръкописи, сръбски средновековни ръкописи, гръцки средновековни ръкописи. Като се започне от експедицията на руснака Алексий Суханов, мине се през XVI век, и се стигне до XX век. Други няма. Скопие, очевидно, с тази изложба, ще набеди една от тези групи за македонски. Вероятно ще бъдат българските ръкописи, които се откриват в Македония, паралелно със сръбски и гръцки ръкописи”, добави Божидар Димитров.

Според него изложбата е ново посегателство и поредна кражба на българска история. „Аз съжалявам колегите от Кралския музей в Брюксел, където ще бъде тази изложба. Дали там има някой, който да им каже, че понятието „македонски средновековни ръкописи” е нонсенс и очевидно няма”, заяви Димитров.

Българската държава би трябвало да протестира, както трябва да протестират и евродепутатите, тъй като не би могло да има македонски средновековни ръкописи, заяви Божидар Димитров. „Имаме хора, които много добре знаят, и са наясно с македонския въпрос, и с фалшификациите на българската история. Това са и Андрей Ковачев от ГЕРБ, Станимир Илчев от НДСВ и Евгени Кирилов от БСП, който е много наясно с всичко това. Би трябвало да направят колективен протест и да се срещнат с ръководството на музея, да му обяснят в какво се забъркват”, добави Божидар Димитров.

„Дори за едно-единствено свидетелство през Средновековието, в което се говори за Македония, македонско и т.н., аз давам награда от един милион евро, но от мен, странно, никой не ги е поискал вече десет години. Ако има македонски средновековни ръкописи, това значи, че имат не едно, а много доказателства, но кой знае защо не ги представят”, каза още Димитров.

„Целият площад в Скопие е изпълнен с паметници, които са кражба на българската история, всички учебници по история, всички книги, които пишат, са кражби на българска история”, заяви Божидар Димитров.

Недопустима е промяната на историята със задна дата. Търсенето на артефакти и събития в античната или средновековната история, за да се аргументира сегашната национална идентичност на хората в Република Македония, не можем да приемем като нормално. Това каза от своя страна евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев.

„Имаме ясен отговор на това като български евродепутати: Трябва да престане манипулацията на историята. Не знам тази изложба какво точно ще представя, и как ще го представя, но това, което имаме като опит от Република Македония, особено от тяхната Академия на науките и изкуствата и представители на тази академия, е, че се фалшифицира историята”, добави Ковачев.

„Самият проект в Македония – „Скопие 2014” с тези мегаломански паметници на различни герои от различни етапи в историята от Античността и Средновековието до наши дни, показва огромен комплекс за това, че има какво да доказват и има нещо, което не е точно така, щом търсят своята идентичност в гигантски бетонни статуи”, каза още Андрей Ковачев.

В продължение на цялото Средновековие няма нито едно свидетелство за съществуване на самостоятелно македонско културно наследство, заяви също така историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий” и водещ на телевизионното предаване „Час по България” по телевизия Скат. По думите на доц. Павлов твърдението за такова наследство противоречи на абсолютно всички сведения на чужди пътешественици, наблюдатели, кръстоносци, мисионери, търговци и представители на тогавашната средновековна обществена мисъл.

„Това не е първият случай, в който Македония представя българско наследство като свое. Би било логично, ако наистина се казваше, че става дума за наследство на средновековна България, а не за някаква митологизирана „македонска култура”, каквато през Средновековието не съществува. Със сигурност всички паметници, които ще бъдат представени там, са свързани с традициите на българската средновековна писменост; с тези български книжовни средища, които са поддържани от българските царе и българското общество през онези години”, каза той.

За пореден път ставаме свидетели на грозна кражба на старобългарско наследство, заяви доц. Павлов.

„За пореден път македонската държава извършва една груба провокация към България. Това стана нещо обичайно през последните години и в този смисъл отсъствието на реакция от българските институции е най-малкото смущаващо”, каза още доц. Пламен Павлов.

 

Източник:  Actualno.com

Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

One Comment »

  • Mariana said:

    Македонскатa Атлантида довтаса до Париж

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=58&WorkID=985&Level=3
    /Автор Божидар Чеков, публикация отпреди 13 години/

    От 11 февруари 1999 година в Париж започна тримесечна изложба на “Средновековните богатства на Република Македония”. Почетни покровители на изложбата са президентите Жак Ширак и Киро Глигоров. Представени са преди всичко икони от Охридската школа от 8. до 16. век. Изложбата в Париж е тъжно, но безспорно постижение на поддръжниците на идеята за “македонската нация” и съответната цивилизация… Тя доказва, че “идеята” може да съществува само чрез грубо и безскрупулно узурпиране на българската история, по простата причина, че между 8. и 18. век Охрид е бил центърът на духовния живот на… българите. Охридският архиепископ е бил начело на българската църква. Като такъв той е представлявал духовността ни вътре, но и вън от страната. През 1586 година архиепископ Гавриил е приет лично от руския цар – Теодор Иванович (син на Иван Грозни). Нашият свещеник връчва на руския владетел грамота, която започва с думите: “По Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охрид и на цяла България, Албания, Влахия, Молдавия и други земи…”

    С разпадането на Югославия, ние приветствахме искрено раждането на “Републиката”. Признаването на Македония беше и си остава най-доброто средство за запазването на мира пред прага на България. След като всеки трети българин е потомък на македонски бежанци, подадената от България ръка отговаряше на общонационално чувство за солидарност и предвещаваше най-сетне установяване на преки братски връзки и отношения.

    Но Македония – Република или не, е била и си остава “Дванайсетопръстника” на Балканите. Етнически и религиозен сминдух, тя зависи изцяло от комшиите, а те – от великите инвеститори. Който иска да вози стоки между трите морета – Черно, Егейско и Адриатическо – от там минава. За да върви алъш-веришът, няма нужда от светци и учени, от светлина и просвета. Куршумите и сатърът са се раздавали по-бързо от книгите. Тези, които са си делели оскъдната македонска баница, винаги са били безкрайно далеч от благородните възрожденски идеи. Затова, ако “църната земя македонска” можеше да пее за всички луди глави, паднали за правда и свобода, днес нямаше да има нужда нито от радио Скопие, нито от радио Благоевград.

    Иначе другите, които са желаели да се замогнат, без да си цапат ръцете с кръв, без да се кланят на този или онзи, за тях възможностите са били само навън в тугината: кеф им тютюна на Америка, мините на Австралия или горите на Канада!

    Сталин и Тито се споразумяват за създаването на Република Македония през 1945 година. В това отношение руският опит е внушителен. По волята на великия маршал са създадени в Съветска Русия десетки републики. Чисти руснаци се превръщат по прищявката на Сталин в белоруснаци. Държавата им изведнъж изниква между Полша и Русия. Езикът им се кръщава белоруски, както и нацията. Западът, който приема вежливо новата държава в ООН, разбира със закъснение, че е измамен. При всяко гласуване по спорни международни въпроси Съветският Съюз и Белорусия гласуват като един! По същия сценарий се разработва и идеята за македонската държава, нация и език. Истинска балканска “Атлантида” – антична и съвременна, невидяна от никого, но съществуваща в съзнанието на всички, въображаема и реална, защото е приемлива, макар и изкуствена. Но Вардарска Македония е прекалено малка, прекалено бедна и слаба. Тогава Сталин подпалва гражданската война в Егейска Македония и заповядва на Георги Димитров да подготви присъединяването на Пиринска Македония към другите две. Тленните останки на Гоце Делчев поемат пътя за Скопие. Тито си потрива ръцете. Залепването на една 5–6-милионна Македония към Югославската федерация ще увеличи международната му тежест и авторитет. Чрез него той ще може да се отърве от опекунството на Сталин. Мисълта на лукавия грузинец е точно противоположна. За него Македония трябва да бъде “троянския” му кон в тила на Тито. Сталин отлично познава кръвната връзка, която свързва българи и македонци. Събрани заедно, броят им надхвърля 14 милиона души. Послушни на Съветския Съюз, те няма да позволят на Титовата федерация никаква изневяра. Надлъгването между двамата диктатори продължава четири години. Смутни времена на насилие, на заблуда и на престъпления в името на Свободата и обединението на Македония. Българският министър на вътрешните работи – “македонецът” Антон Югов – отказва на бегълците от войната в Егейска Македония българската им принадлежност. Десетки хиляди, между които голям брой деца, са натоварени насила в камиони и изпратени към Скопие, защото не били българи, а македонци. Това престъпление по жестокост има само един съперник – турския кръвен данък “девширме”. Или отбиването от всяко българско семейство по една мъжка рожба за служба в еничарския корпус.

    Когато Тито разбира, че Сталин иска да го обгради от юг с верни на него българи и български македонци, той започва преговори с Полша и Чехословакия за присъединяването им към федерацията. Сталин побеснява и скъсва отношенията си с Тито. Границите се затварят и маските падат. До този момент престъпления са се вършили в името на идеята за обединението на Македония. Оттук нататък се вършат само престъпления. В Егейска и Вардарска Македония настъпва зверска разправа с българщината. Рушат се училища, а попове и учители гният в затворнически килии. В Гърция пo инат българите са изселени по островите и повече никой не е получавал ни вест, ни кост от тях. На другите им се погърчват имената. Кирилицата е забранена.

    Във Вардарска Македония пък се печатат учебници с лъжливи исторически данни. “Василий българоубиецът” се превръща в македоноубиец. Българският цар Самуил е занапред македонски цар. Вкарват се сръбски думи в местния македонски диалект. Азбуката се изопачава, като оригинални букви, употребявани от светиите Климент и Наум, се заменят с латински. Строга цензура преследва българските вестници и списания. От всички исторически паметници се изтриват следите на българското присъствие. Дори и надгробните плочи от средните векове са заменени с нови, на които прилагателното български не фигурира. Първият български университет в Охрид е прекръстен на “Първи Славянски университет”! На десетина метра от гроба на свети Климент се намира Славянският исторически музей. В него са натъпкани множество останки на духовното и държавническо българско присъствие по тези земи. По стълбите му растат плевели, защото от години на вратата виси дебел катинар…

    Нито Македония е романтика за България, нито обратното. Повече от век между българи и македонци са се изпречвали лукави настойници и мощни наставници. В европейските салони никой не е държал сметка нито за цената на македонската кръв, нито за българската. Веригата недоразумения и грешки, лъжи и заблуди, обиди и престъпления е оставила болезнена рана. За да се изцери тя, има само един начин – да се зашие! Конеца на общото, на всичко, което ни събира, не можаха да скъсат нито турци, нито гърци, нито Тито, нито Сталин. С политическа смелост и добра воля, с търпение и упоритост, с взаимно уважение и познания – разбирането е възможно. Но София мълчи и се ослушва. Дипломацията на “глътнатия български език” няма да уреди “спора” със Скопие. Икономическата криза в Македония е още по-жестока от българската. Раждаемостта на албанците заплашва крехкото вътрешно равновесие. Само две от границите на “Републиката” са признати: гръцката и българската. Албанската и сръбската никой не знае със сигурност къде са. С всяко затягане на положението великомакедонският тупан неизбежно ще задумка. Колкото повече спада брутният вътрешен продукт, толкова по-силно ще се иска признаването на македонския език и нация. След това ще дойде ред на Пирин, а някои говорят и за Рилския манастир!

    Вярно е, че насила българин не се става. Освен това самоопределението е в основата на демокрацията. Напълно разбираемо е, че лъгани и мачкани от кого ли не хора жаднеят за автентичност и самостоятелност, защото им е дошло до гуша от външна намеса и акъл на вересия. Но вместо да търсят Македонската Атлантида в Охридското езеро, нашите братовчеди трябва да намерят сили за мислене за бъдещето. Да се поучат от обединена и заможна Европа.

    Истина е, че езикът, който говорят, е техен, но той (като се изключат сръбските думи) е и наш. Гробът на свети Климент Охридски е в Македония, но той е и наш светец. Самуиловата крепост е тяхна собственост, но и наше наследство. Иконите, които наш Киро показва в Париж, са и български, и македонски. Съдбата ни е такава, обща. В този факт няма нищо срамно. Срамна и неразбираема е делбата на това, което ни събира, защото делбата е тази, която ни прави малки, бедни и зависими…

    Париж, февруари 1999 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.