2024-04-19

5 thoughts on “До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  1. Институциите рядко чуват.
    Има всякакви административни хватки за това.

    Но не знам кое боли повече –
    ако не те чуе служител на институция

    или ако не те чуе човек,
    на когото държиш.

    Не може да кажеш обаче на някого нещо, ако той вече не го знае.
    Ако не го знае, или няма да разбере и ще махне с ръка,
    или може дори да те намрази.

  2. Така е, Mariana, много сте мъдра, но дано не Ви се налага да крещите и да нема кой да чуе!
    Впрочем, аз отдавна не говоря на и не пиша за хората, които не искат да чуят,
    а формално днес го правя за институциите, които са длъжни да чуят, но за да оправдават геноцида си се позовават на охлократичното или демократичното мнение на тези, които не искат да чуят;
    Всъщност, нема нищо ново под света – още в Светото Писание е казано за фарисеите, че и да могат да чуват, не искат да слушат.

  3. Крещенето не е начин да те чуят.
    Нито постоянното повторение.

  4. Уважаеми „Чичо“,

    Както е известно, само най-добрите сред нас са способни да се шегуват със своите достойнства.

    Така че благодарим за автошаржа, който си си направил с коментара си.

    {Моля за извинение за тафтологията [си, си, си], но се получи от само себе (си)}…

  5. Пак ли тиа пандизсчии – само най-строга цензора за тех! Да се научат да обичат кога каквото им се каже – дали ще е Москва, или Брюксел, нема значение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *