Home » Избрано, литература

“Господ е пастир мой, от нищо не се нуждая…”

2012.08.20 Няма коментари
Spread the love

Георги Н. Николов за „Тайната на сребърната нишка” на Калина Томова

 

Калина Томова на представянето на книгата в родния град Хасково. Снимка: в. "България Сега"

Калина Томова, която живее в Чикаго, е известна на българския читател със своите стихове и кратки белетристични форми в периодичния печат. Сега пред нас е романът й „Тайната на сребърната нишка” – ЦМК „Алфамаркет”, Стара Загора, 2012 г. С интригуващото подзаглавие: „Една история на невъзможните възможности”. А също – с необичайна фабула и теистичен поглед върху съвременния свят, правещи тази книга трайно запомняща се. Защото: „Всеки, проявил интерес към нещо по-различно от ежедневната проза – споделя авторката – от дажбата хляб, вода и дребни наслади, би могъл да надникне в един друг, далечен и непознат свят. Какво от разказаното за този друг свят ще приеме и какво не, сам ще реши. По-важно е да пожелае да чуе, да преосмисли чутото, да потърси в дълбините на своето съзнание и да открие пътя към онова вътрешно озарение, което ще го повдигне и ще му отвори нови хоризонти към един по-смислен живот. Само така човечеството ще бъде спасено – от себе си и чрез себе си!”

Става дума за света на отвъдното…

Още в мътните искри на древността човек се вълнува от смисъла на личното си „аз”. Каква е причината за присъствието му в делничния свят? Нима се ражда само за да създаде поколение и да умре? Няма ли нещо по-значимо от борбата за насъщния, от физическото оцеляване и върховете в людската йерархия? Има ли път след смъртта? Накъде води той и какво ни чака на финала му…?

Факт е, че всяка религия се интересува от триединството между раждането, живота и смъртта. И в неговите рамки вмества философската си есенция. Посланията си към реалния свят. Към иноверците и към идващите нови поколения. Именно Бог е символът, към който се стремят тленните създания. С надеждата да го докоснат. Да бъдат поощрени в земните начинания, а после – приласкани в измеренията на вечността. Към тях по страниците ни води и Калина Томова. Следвана от Кати, Алиса (реално съществувала приятелка на авторката), д-р Стоянов, Нора и Явор, влюбените Илиян и Виолета, Павлина. Сполучливо допълвани с по-епизодичните образи на Марина и Игнат, Гроздан, Валентина, Пламен… Всички крачат по улиците на провинциален град, редувайки нощи и дни. Върху които не изтлява трагедията с рано починалата Али. Нейният син Илиян води дневник, в който споделя всичко с непознатата майка. Така незримият контакт ги споява. Допълва гостуванията на Али при обичните същества, без те да знаят и усетят присъствието й. Човешката интимност не гасне и се връща от вечните селения в света на тленното. Където е светнала първата искра на взаимност. На любов, семейно доверие и чакан детски плач. Жестоката катастрофа с Кати разгръща истинската същност на повествованието. Тя пристига в света на мъртвите и срещата й с Али илюстрира оригиналното хрумване, по което е създаден романът. Двете жени проверяват земното си приятелство по много необичаен начин. Кати позволява на Али да се вмести временно във физическото й тяло. Което не е прекъснало сребърната нишка на живота и лекарите се борят за оцеляването му. Али отново ще види своите най-близки хора и ще се „запознае” с Илиян. През това време другата жена ще изучава възможностите на мисловната светлина. Как да я владее и насочва към добри резултати. Защото Кати трябва да се върне на земята и още дълго да пребивава там с мисия. Нейният божествен наставник обобщава: „Можеш да си полезна и за другите с наученото. Достатъчно е да намериш подход и начин да ги убедиш, че човек има още какво да придобие, че не трябва да потъва само в материалното, загърбвайки духовното си образование и развитие. Увлечен в стремежа за охолен и задоволен живот, потопен в съблазните на постоянно множащите се придобивки на материалния свят, потъващ неусетно в омагьосания кръг на печеленето и харченето, човек отстъпва от потребностите на духа си, от търсенията на същността си и в един момент дори забравя за тях.”

Тези размисли на Томова са цветен нравствен кодекс. Който може да примири, или противопостави биологичната същност на хората с космичното съвършенство на разума. Тленно и божествено битуват в антагонистично примирение. В крехко, лесно ранимо равновесие. Често имат мощ тъмните сили, провокиращи атавизма в човешката душа. Но, пречистена с просветление, одухотворение и молитва, тя отново се връща към първообраза си в сътворението на света. Появата на Богородица с малкия Иисус ръкополага Кати в земна светица, разбрала мисията си. Да проповядва съвършенството на човека-дух в обкръжението на материални дадености. Да бъде апологет на хармония, взаимно доверие и обич. Да подготвя за райско блаженство човеци, отрекли материалните възможности. И успели да преборят собствената си природа, впримчена в индивидуализъм, самодоволство, поквара. Най-верен път към духовния мир е пътят към храма – труден и неравен, облян в светлината на пречистени мисли. На прага му стои Творецът, благославящ с прошка блудния син. Зовящ с разтворени обятия създадения от него свят, роден в мъките на кръста с обич и надежди… Али успешно изпълнява задачата, която си поставя. Разкрива се на своите близки и убеждава прагматичния д-р Стоянов във възможностите на прераждането. Любовта между Илиян и Виолета се багри с философска красота, а Кати се връща в делника. Тя е и същата жена, и съвършено друга…

Романът на Калина Томова възкресява апостолическите времена в съвременна мултипликация. И внушава, че след физическата смърт идва измерението на вечния живот, в който са на почит Божествената светлина, Мисълта, Познанието, Хармонията, Добрината. Сред тях хората снемат делничните маски. Отърсват се от земни тегоби, политически окови, граждански закони и предразсъдъци. Отпиват от извора на съвършенството, в името на което са създадени. И даряват енергия на космическия разум, както са сторили това преди тях неизброими поколения. Земното и духовното са във вечен кръговрат. Преливат се, допълват се и взаимно се обогатяват. Но човекът е несъвършен. Докато пали свещица пред олтара, мислите му са насочени към делнични теми. Тази разделителна линия трябва да се заличи с добър пример и поука. Кой е призван да го стори? Разбира се, хора като Кати. Съвременни месии, преродени за подвиг. Те са винаги около нас: тихи, ненатрапчиви, лъчезарни. Често пренебрегвани с досада и пренебрежение. Но калени в предизвикателствата на невъзможните възможности. И пазители на сребърната нишка, свързваща физическото тяло с измеренията на духа.

Авторката не се опитва да спре хода на цивилизацията. На модерното общуване и спокоен начин на живот. Но десетте Божи заповеди никога не губят своята актуалност, чистота, праволинейност. Те са вечно огледало за постъпките ни. Взорът на мимолетното често бяга от отразената върху плътта му истина. „Хората трябва да бъдат пробудени – споделя Томова – Всеки един, който успее да прогледне, ще изведе след себе си и друг!”

Но ако човечеството не желае? Ако все повече се капсулира в мимолетни ценности, военни конфликти и замяна на духовните бисери с консумативен ерзац? Трябва ли да има нов библейски потоп? Ще слезе ли на твърда земя съвременен Ной с ясна посока, в която оцелелите да поемат? Романът остава с отворен за читателите финал и дава много теми за размисъл. Той е вещо психологизиран под перото на Калина Томова. Която се представя като тънък познавач на съзнанието. Разгледано в делнични и нечакани, екстремални моменти в плоскостта на „нормалното”. С това постига идейния си подтекст: да се огледаме около нас и в нас. Да решим какви ще бъдем. И ще има ли за нас място в хармонията на вечността. Или ще стоим в чистилището на гузната съвест: преситена, самодоволна, непотребна.

„Тайната на сребърната нишка” е роман – разпятие. Предназначен за мислещи читатели с бистро съзнание. Които знаят, че Али, Кати, Учителят, цялото небесно войнство… ни гледат. И очакват да се събудим за аромата на доброто, както Бог повелява. Имаме ли воля да чуем този повик? Имаме ли сърце да го разберем правилно? „Да!” – струва ми се, че казва авторката Калина Томова. Чиято книга е сред добронамерено поднесените предизвикателства в съвременната българска литература. Над нейните географски предели – също…

 

——————————————————————–
Бел.ред:  Рецензията за книгата „Тайната на сребърната нишка“ ни беше пратена от автора й Геогри Николов, но не сме първото издание, в което този текст излиза. Той е публикуван за първи път във в. „България Сега“.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.