Татяна Дончева: ДС е контролирала 99% от висшия клир

4 thoughts on “Татяна Дончева: ДС е контролирала 99% от висшия клир”

1. Имотите на Българската Православна Църква
   Клирът владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини
   Имотите на църквата ни оценени на близо 1 милиард лева
   Градската й собственост е в най-скъпите квартали
   Имотите на Българската православна църква са оценени на близо 1 млрд . лева. Тя владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева. Изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г., съобщи експертът – богослов по въпросите на БПЦ към КТ „ Подкрепа” Христо Латинов. Тези цифри се потвърждават и от синодалните регистри от преди 40 години. Заедно с новозакупените терени, сгради и новопостроени здания, включително и бизнесофиси, оценката излиза 1 млрд. лева. Това прави църквата ни не само най-богатото вероизповедание в страната, но и най-крупният земевладелец. Ако тези цифри се превърнат в разгърнала площ, се оказва, че църквата ни е собственик на 329.5 кв. км. , колкото е половината площ на Врачанска област. Цялата територия на България е 111 000 кв. км. Само стоте манастира на БПЦ притежават 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Клирът е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Независимо, че голяма част от национализираните навремето земи на църквата ни, след преодоляването на разкола през 2002 година й бяха върнати, все още няколко епархии водят дела за имотите си. В резултат, в момента в процес на връщане на БПЦ са още 3 190 дка земи в регулация и принадлежащите към тях сгради.
   Независимо, че от старите нотариални актове е ясно каква земеделска земя и гори притежават тя, не е ясно каква точно градска собственост влиза във владенията й. Проблемът е, че няма регистър на имотите, обясниха от Синдиката на свещениците. Най-скъпите от тях са в идеалния център на София. Като най-крупен владелец на едра градска собственост в идеалния център на столицата, се явява Софийската митрополия. Сградите й се оценяват на 50 млн. лева. Близо 220 000 лева бе месечният доход, който получаваше епархията ни преди икономическата криза. Към днешна дата приходите от тях са намалели почти наполовината заради намаленото търсене, уточниха икономисти от синода. Въпреки това, най-доходоносни остават сградите около пл. \"Света Неделя\", те са основен източник на приходи на Софийската митрополия. 6.94 евро струва наемът на 1 кв. м. там. Само от отдадените под рента помещения на партерния етаж на Богословския факултет митрополията получава близо 2 000 евро месечно. Всички сгради около площада са на Софийската митрополия, които се отдават под наем включително и с партерните етажи, на които има модни магазини, такива за маркови цигари и алкохол, аптеки и офиси. От магазина на бул. \"Христо Ботев\" 1, който също е църковна собственост, доходът е 700 лева месечно. Притежание на Софийската митрополия са и апартамента във ведомствената кооперация на ул. \"Стефан Караджа\" 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 20-30 лв.., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същата улица, както и тридесетина места за паркиране също се отдава под наем. Българската православна църква се оказва собственик и на част от една от най-атрактивните бизнессгради в столицата. Стъкленото здание е срещу ЦУМ, непосредствено до мястото на бившия магазин „Явор”. Теренът е на разрушената по време на бомбандировките черква „Св. Спас”. Впоследствие собствеността е прехвърлена на храма „Св. св. Кирил и Методий”, който се явява стопанин сега. Настоятелството отдава терена за строеж на фирма „Балканстрой” срещу условието да владее 30% на всеки един от петте етажа и партера. Сега храма „Св.св. Кирил” и Методий се оказва най-богатият в столицата, обяснява експертът Христо Латинов. По негови изчисления, става дума за 800 кв. м. на всеки етаж. Само до преди 5 години продажната цена на 1 кв. м. беше 5 000 евро . Двата магазина точно срещу метростанция „Сердика” са отдадени под наем за 13 500 лева. Сградата на пл. „Св. Неделя” с партерният етаж, на който е ресторант „Happy” е собственост на синода, наличните 340 кв. м. площ носят доходи от 2100 лева месечно. Независимо от крупните имоти, с които БПЦ разполага, някои владици в последните години развиват невероятен апетит за придобиване на нови. Неотдавна Неврокопският митрополит Натанаил купи хотел „Неврокоп” в центъра на Гоце Делчев и 4 дка прилежаща земя. Сделката е за 1,3 млн. евро. Владишкият хотел е най-големият в града с 12 апартамента, 13 единични и 31 двойни луксозни стаи, ресторант и бар. Сделката е осъществена чрез търговското дружество “Непар”, което на практика е основано по идея на митрополит Натанаил.

   Свещениците без трудови договори и на мизерни заплати
   Свещениците в България масово работят без трудови договори. Те се назначават със заповед от съответния митрополит така, както се е практикувало по времето на соца, обясни консултантът по въпросите на православната църква към КТ „Подкрепа” Христо Латинов. Висшистите се назначават на 300 лева, за среднистите заплатата е 280 лева, а тези с основно образование, изкарали само съкратен курс към някоя от семинарите месечното възнаграждение е от 270 лева, те служат предимно в селата. Възнагражденията се привеждат от митрополите, които отчисляват по 22 лв. от всеки килограм продадени свещи за издржката на служителите. Към парите от вощениците се прибавят и 4% от приходите от митрополите от наеми. Така поне трябва да се сформират заплататите, ако се спазва вътрешната разпоредба на Светия синод от 2000 година. Ниските заплати на редовите духовници обаче изглежда нелепо на фона на богатството на църквата. Като се има предвид, че към момента свещениците са между 1000 и 1200, би трябвало заплатите им да бъдат по 1000-1200 лева, защото всяко едно настоятелство има имоти и печели от тях, пресмятат свещеническия синдикат към КТ «Подкрепа». Независимо, че в малките градчета и селата поповете оцеляват на ръба на мизерията, събратята им в централните храмове в столицата и в големите градове си докарват по близо 2 бона, че и отгоре. Допълнителните пари идват от венчавки, кръщавки, опела и всякакви треби – от молитви за здраве, та до молебени за женитба. За всеки храм цените за различни независимо от препоръчителните цени, спуснати с окръжно на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит от 2006 година. Според документа за кръщане таксата не бива да е по-висока от 30 лева, за венчание – максимум 60 лв., за опело също не повече от 30 лева. На практика обаче към разпореждането се придържат само черквите в покрайнините на столицата. В центъра те надвишават в пъти обявеното в разпореждането на патриарх Максим. В храма «Св. Георги» на бул. «Св. Патриарх Евтимий», например, за опело с хор и включении всички полилей искат по 300 лева. Цената на венчавката в «Св. Неделя» също е 300 лева, ако пее само попът без хор и дякон. За пълната екстра, особенно ако сватбата е в неделя, цената не пада под 500 лева. На практика разликата между ценоразписа, спуснат от дядо Максим и сумата, която броят хората в храма, отива за свещениците. Те решават еднолично колко процента от нея да заделят за хористите и клисарят, който е прислужвал по време на ритуала. При това, тези суми не се облагат с данъци.
   Духовниците не плащат данъци
   Поповете не плащат данъци общ доход независимо, че получават пари над заплатата си от венчавки, кръщнета, опела и треби. На практика, никой не може да засече колко точно ритуали са извършили те и срещу какви пари, за да им калкулира налога. Независимо, че на някои места за услугата се плаща на касата в храма и в брой, никъде не се издава фискален бон. По храмовата книга, в която се вписват венчавките и кръщавките, данъчните следва да проверяват и облагат с налози свещенството, разясни Христо Латинов. Така се е практикувало по времето на соца, когато данъчните са взимали дължимото за държавата, като са броели колко записани венчании и кръстени има във въпросните книги. Това обаче не се прави от десетилетия, защото държавните служители сега , от една страна, не знаят за тази възможност, а от друга, защото книгата не е официален финансов документ. Причина е и това, че висшият клир нареди на свещениците да не пускат данъчните в храмовете, разясни Христо Латинов. Възможност за укриване на припечеленото е и обстоятелството, че във въпросните книги не се вписват отслужените молебени, опела и панихити, от които падат не малко пари, които не се облагат данъчно.
   Не се облагат с налози и т. нар. «Братските каси». Те са доходоносна приумица на централните столични храмове. Тайната на тези каси е, че даренията от тях се делят \"по братски\" между свещениците независимо, че левчетата в тях са пуснати в полза на храма, както е написано на табелите до тях.

   Попове цакат митрополитите
   За да си докарат повече пари върху мизерните заплати, някои Попове от по-малките градове и села открито цакат своите началници – митрополитите с откровении кражби на църковните каси. Неотдавна Великотърновският митрополит Григорий разкри, че негови свещеници са присвоявали пари от чеpквите, в които са служили. Единият дори си купил къща в Лясковец с парите на храма и след като признал в декларация стореното, върнал половината сума. Другата половина той обещал да издължи на вноски. В Пловдив пък съдят свещеник от храма \"Св. св. Кирил и Методий\" за измама. Ревизия на настоятелството установила, че поп Христо си продал апартамента, който бил собственост на църквата, за 29 000 лв. В Дупница и Килифарево попове създадоха погребални агенции, които снабдяват траурни магазини из цялата страна. \"Всъщност църквата ни прилича на просяк, седнал върху гърне със злато и протегнал ръка за милостиня, защото го мързи да стане и да бръкне в гърнето\", обобщава Христо Латинов.
   Силвия Николова
   в. \"МОНИТОР\" 1 февруари 2012 г.

2. Имотите на Българската Православна Църква
   Клирът владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини
   Имотите на църквата ни оценени на близо 1 милиард лева
   Градската й собственост е в най-скъпите квартали
   Имотите на Българската православна църква са оценени на близо 1 млрд . лева. Тя владее 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева. Изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г., съобщи експертът – богослов по въпросите на БПЦ към КТ „ Подкрепа” Христо Латинов. Тези цифри се потвърждават и от синодалните регистри от преди 40 години. Заедно с новозакупените терени, сгради и новопостроени здания, включително и бизнесофиси, оценката излиза 1 млрд. лева. Това прави църквата ни не само най-богатото вероизповедание в страната, но и най-крупният земевладелец. Ако тези цифри се превърнат в разгърнала площ, се оказва, че църквата ни е собственик на 329.5 кв. км. , колкото е половината площ на Врачанска област. Цялата територия на България е 111 000 кв. км. Само стоте манастира на БПЦ притежават 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Клирът е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Независимо, че голяма част от национализираните навремето земи на църквата ни, след преодоляването на разкола през 2002 година й бяха върнати, все още няколко епархии водят дела за имотите си. В резултат, в момента в процес на връщане на БПЦ са още 3 190 дка земи в регулация и принадлежащите към тях сгради.
   Независимо, че от старите нотариални актове е ясно каква земеделска земя и гори притежават тя, не е ясно каква точно градска собственост влиза във владенията й. Проблемът е, че няма регистър на имотите, обясниха от Синдиката на свещениците. Най-скъпите от тях са в идеалния център на София. Като най-крупен владелец на едра градска собственост в идеалния център на столицата, се явява Софийската митрополия. Сградите й се оценяват на 50 млн. лева. Близо 220 000 лева бе месечният доход, който получаваше епархията ни преди икономическата криза. Към днешна дата приходите от тях са намалели почти наполовината заради намаленото търсене, уточниха икономисти от синода. Въпреки това, най-доходоносни остават сградите около пл. „Света Неделя“, те са основен източник на приходи на Софийската митрополия. 6.94 евро струва наемът на 1 кв. м. там. Само от отдадените под рента помещения на партерния етаж на Богословския факултет митрополията получава близо 2 000 евро месечно. Всички сгради около площада са на Софийската митрополия, които се отдават под наем включително и с партерните етажи, на които има модни магазини, такива за маркови цигари и алкохол, аптеки и офиси. От магазина на бул. „Христо Ботев“ 1, който също е църковна собственост, доходът е 700 лева месечно. Притежание на Софийската митрополия са и апартамента във ведомствената кооперация на ул. „Стефан Караджа“ 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 20-30 лв.., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същата улица, както и тридесетина места за паркиране също се отдава под наем. Българската православна църква се оказва собственик и на част от една от най-атрактивните бизнессгради в столицата. Стъкленото здание е срещу ЦУМ, непосредствено до мястото на бившия магазин „Явор”. Теренът е на разрушената по време на бомбандировките черква „Св. Спас”. Впоследствие собствеността е прехвърлена на храма „Св. св. Кирил и Методий”, който се явява стопанин сега. Настоятелството отдава терена за строеж на фирма „Балканстрой” срещу условието да владее 30% на всеки един от петте етажа и партера. Сега храма „Св.св. Кирил” и Методий се оказва най-богатият в столицата, обяснява експертът Христо Латинов. По негови изчисления, става дума за 800 кв. м. на всеки етаж. Само до преди 5 години продажната цена на 1 кв. м. беше 5 000 евро . Двата магазина точно срещу метростанция „Сердика” са отдадени под наем за 13 500 лева. Сградата на пл. „Св. Неделя” с партерният етаж, на който е ресторант „Happy” е собственост на синода, наличните 340 кв. м. площ носят доходи от 2100 лева месечно. Независимо от крупните имоти, с които БПЦ разполага, някои владици в последните години развиват невероятен апетит за придобиване на нови. Неотдавна Неврокопският митрополит Натанаил купи хотел „Неврокоп” в центъра на Гоце Делчев и 4 дка прилежаща земя. Сделката е за 1,3 млн. евро. Владишкият хотел е най-големият в града с 12 апартамента, 13 единични и 31 двойни луксозни стаи, ресторант и бар. Сделката е осъществена чрез търговското дружество “Непар”, което на практика е основано по идея на митрополит Натанаил.

   Свещениците без трудови договори и на мизерни заплати
   Свещениците в България масово работят без трудови договори. Те се назначават със заповед от съответния митрополит така, както се е практикувало по времето на соца, обясни консултантът по въпросите на православната църква към КТ „Подкрепа” Христо Латинов. Висшистите се назначават на 300 лева, за среднистите заплатата е 280 лева, а тези с основно образование, изкарали само съкратен курс към някоя от семинарите месечното възнаграждение е от 270 лева, те служат предимно в селата. Възнагражденията се привеждат от митрополите, които отчисляват по 22 лв. от всеки килограм продадени свещи за издржката на служителите. Към парите от вощениците се прибавят и 4% от приходите от митрополите от наеми. Така поне трябва да се сформират заплататите, ако се спазва вътрешната разпоредба на Светия синод от 2000 година. Ниските заплати на редовите духовници обаче изглежда нелепо на фона на богатството на църквата. Като се има предвид, че към момента свещениците са между 1000 и 1200, би трябвало заплатите им да бъдат по 1000-1200 лева, защото всяко едно настоятелство има имоти и печели от тях, пресмятат свещеническия синдикат към КТ «Подкрепа». Независимо, че в малките градчета и селата поповете оцеляват на ръба на мизерията, събратята им в централните храмове в столицата и в големите градове си докарват по близо 2 бона, че и отгоре. Допълнителните пари идват от венчавки, кръщавки, опела и всякакви треби – от молитви за здраве, та до молебени за женитба. За всеки храм цените за различни независимо от препоръчителните цени, спуснати с окръжно на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит от 2006 година. Според документа за кръщане таксата не бива да е по-висока от 30 лева, за венчание – максимум 60 лв., за опело също не повече от 30 лева. На практика обаче към разпореждането се придържат само черквите в покрайнините на столицата. В центъра те надвишават в пъти обявеното в разпореждането на патриарх Максим. В храма «Св. Георги» на бул. «Св. Патриарх Евтимий», например, за опело с хор и включении всички полилей искат по 300 лева. Цената на венчавката в «Св. Неделя» също е 300 лева, ако пее само попът без хор и дякон. За пълната екстра, особенно ако сватбата е в неделя, цената не пада под 500 лева. На практика разликата между ценоразписа, спуснат от дядо Максим и сумата, която броят хората в храма, отива за свещениците. Те решават еднолично колко процента от нея да заделят за хористите и клисарят, който е прислужвал по време на ритуала. При това, тези суми не се облагат с данъци.
   Духовниците не плащат данъци
   Поповете не плащат данъци общ доход независимо, че получават пари над заплатата си от венчавки, кръщнета, опела и треби. На практика, никой не може да засече колко точно ритуали са извършили те и срещу какви пари, за да им калкулира налога. Независимо, че на някои места за услугата се плаща на касата в храма и в брой, никъде не се издава фискален бон. По храмовата книга, в която се вписват венчавките и кръщавките, данъчните следва да проверяват и облагат с налози свещенството, разясни Христо Латинов. Така се е практикувало по времето на соца, когато данъчните са взимали дължимото за държавата, като са броели колко записани венчании и кръстени има във въпросните книги. Това обаче не се прави от десетилетия, защото държавните служители сега , от една страна, не знаят за тази възможност, а от друга, защото книгата не е официален финансов документ. Причина е и това, че висшият клир нареди на свещениците да не пускат данъчните в храмовете, разясни Христо Латинов. Възможност за укриване на припечеленото е и обстоятелството, че във въпросните книги не се вписват отслужените молебени, опела и панихити, от които падат не малко пари, които не се облагат данъчно.
   Не се облагат с налози и т. нар. «Братските каси». Те са доходоносна приумица на централните столични храмове. Тайната на тези каси е, че даренията от тях се делят „по братски“ между свещениците независимо, че левчетата в тях са пуснати в полза на храма, както е написано на табелите до тях.

   Попове цакат митрополитите
   За да си докарат повече пари върху мизерните заплати, някои Попове от по-малките градове и села открито цакат своите началници – митрополитите с откровении кражби на църковните каси. Неотдавна Великотърновският митрополит Григорий разкри, че негови свещеници са присвоявали пари от чеpквите, в които са служили. Единият дори си купил къща в Лясковец с парите на храма и след като признал в декларация стореното, върнал половината сума. Другата половина той обещал да издължи на вноски. В Пловдив пък съдят свещеник от храма „Св. св. Кирил и Методий“ за измама. Ревизия на настоятелството установила, че поп Христо си продал апартамента, който бил собственост на църквата, за 29 000 лв. В Дупница и Килифарево попове създадоха погребални агенции, които снабдяват траурни магазини из цялата страна. „Всъщност църквата ни прилича на просяк, седнал върху гърне със злато и протегнал ръка за милостиня, защото го мързи да стане и да бръкне в гърнето“, обобщава Христо Латинов.
   Силвия Николова
   в. „МОНИТОР“ 1 февруари 2012 г.

3. Богомил Петров Ковачев – агент Владислав, агент Ковачев

   През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в МОСКОВСКАТА духовна академия. До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при МОСКОВСКАТА и ВСЕРУСИЙСКА патриаршия. Намерени са и разходни документи, според които Кирил е получавал пари срещу своите доноси. Нещо повече – Кирил е бил на длъжност в легендарното Шесто управление на Д.С., което налага атеистическия мироглед с терор и насилие. В разработка на тайните служби с име „Цитаделата“ митрополит Кирил е писал доноси срещу монаси от Зографския манастир, които отстояват българщината в Атон. Какво друго да се очаква СЪВЕТСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ШПИОНИН . . . Сред докладите на Кирил срещу своите православни братя се срещат подобни цитати: „Отец Йоан е потаен човек. За него няма нищо свято освен парите. Всичко друго не го интересува. Ако прояви някое друго чувство, то е само средство да стигне до своята цел.“ Освен пари той е получавал за дейността си и дребни подаръци като например фотоапарат. В Първо управление е бил регистриран на 29 юни 1976 г., а само няколко месеца по-късно е бил ръкоположен за йеромонах . . . На 1 юни 1989 г. Кирил е бил възстановен на отчет в Държавна сигурност. Това е станало само три месеца след избирането му за Варненски и Великопреславски митрополит . . . Кирил е назначен за митрополит благодарение на своя чичо Христо Маринчев, който е генерал от Държавна сигурност и възглавява Комитета по въпросите на Българската Православна Църква и Религиозните Култове . . .
   Един от най-екстравагантните проекти на Варненския митрополит безспорно е този за съчетаването на SPA комплекс, духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище. Комплек¬сът ще се намира в непосредствена близост до вилата на владиката в крайбрежната местност “Ваялар” до двореца „Евксиноград“ край Варна. След предаването на бТВ Репортерите от 14 януари 2007 г., се прави предположение как митрополит Кирил създава търговски дружества, заменя апетитни църковни имоти край Албена.
   Адвокатстващите свещеници заявяват, че целта е строеж на хотели и ваканционни селища на църковните земи, от които да се издържа епархията. Членовете на Църковното настоятелство (вече отменено) в с. Рогачево внасят жалба в Балчишката районна прокуратура, провокирана от „опит за ограбване на имоти на българската църква и преминаването им в частни ръце“. Митрополит Кирил управлява епархията си въпреки каноните и Устава на БПЦ и не позволява свободомислие сред свещениците – така например сменя цялото църковно настоятелство на с. Рогачево, уволнява и низвергва отец Любомир Попов – и.д. протосингел на Варненската и Преславска митрополия в продължение на 15 години, защото публично оповестява владишките далавери. За 20 години управление на епархията Кирил сменя няколко финансови ревизори, главни счетоводители и секретаря на митрополията . . . През 2011 г. митрополитът скандализира обществото с чисто нов премиерен автомобил „Линкълн MKZ Хибрид“ модел 2012 г. луксозно изпълнение докато в същото време събирането на средства чрез медиите за довършването на новия варненски храм „Св. Прокопий Варненски“ е забуксувало. Въпреки огромното обществено недоволство архиереят не се отказва от лимузината, а свещениците от епархията му се оплитат в смешни оправдания в негова защита
   Има ли трезвомислещ човек, който да се съмнява във факта, че в периода 1981 – 1986 Богомилчо е вербуван от Съветските Специални Служби ? ? ? И ако нямаше зад гърба си вездесъщата КГБ щеше ли товарищ Ковачев да си позволява такива крупни финансови и имотни злоупотреби ? ? ?
   Инженер Христофор Събев също е съветски възпитаник . . .
   Hай-ясен е канонът на 30-то апостолско правило, което казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Не низвергнат, а отлъчен. Ние няма какво да мъдруваме, нито имаме избор. Това е постановление на стар църковен канон.
   Те са слугували на двама господари. А евангелието казва, че не можеш да бъдеш слуга на двама господари. Или единият ще намразиш, а другият ще обикнеш.

   В оперативно-наблюдателното дело на един покоен български митрополит – т.е. духовник, следен от службите – екипът на предаването „Вяра и общество“ откри документ, в който сред сътрудниците на бившата Д.С. изрично се споменава и името на един настоящ български архирей. Принадлежността му към тайните служби преди 89-та обаче не бе оповестена от Комисията по досиетата. Този документ от август 1959 г., подписан от тогавашния началник на Трето Управление на ДС полковник Г. Кръстев, съдържа недвусмислена информация за принадлежността към стуктурите на ДС по онова време на трима високопоставени духовници. Двама от тях са покойници, но третият и сега е част от ръководството на Българската православна църква.
   В предаването на 21 януари 2012 г. не бяха съобщени имената на тримата доносници, които още през 1959 година са високопоставени духовници и чийто имена не бяха оповестени като агенти на ДС. Двамата починали архийереи, свързани с ДС, са американския митрополит Андрей Велички и Неврокопският митрополит Пимен.
   Комисията по досиетата оповести, че без връзки с ДС са: Амвросий Доростолски, Николай Пловдивски, Гавриил Ловченски и патриарх Максим.
   През 1959 г. = Амвросий е на 17 години и е ученик в Свищов. = Николай не е роден още. = Tогава Гавраил e на 9 годинки, живее в Чехословакия и няма нищо общо с църквата.
   Само 45-годишният Марин Найденов Минков – т.н. патриарх Максим по онова време е епископ – главен секретар на Светия Синод, след 5-годишен престой в Москва . . .
   Него ли имаше предвид предаването на Горан Благоев „Вяра и общество“, отговорете си сами . . . ? ? ?
   Отговора на този въпрос знаят генералите Добри Джуров, Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева.
   Ако Марин Найденов Минков е “чист” нека да се яви на диспут с Горан Благоев . . .

   Hай-ясен е канонът на 30-то апостолско правило, което казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Не низвергнат, а отлъчен. Ние няма какво да мъдруваме, нито имаме избор. Това е постановление на стар църковен канон.
   Те са слугували на двама господари. А евангелието казва, че не можеш да бъдеш слуга на двама господари. Или единият ще намразиш, а другият ще обикнеш.

4. „Кирил Котов, бивш водещ офицер от ДС, човекът, вербувал трима-четирима от митрополитите за Държавна сигурност (ДС), разказа, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас.“

   Нищо чудно да е било точно така.

   С едно уточнение:

   Не укрепване на християнството, а на „православното християнство“.

   Планът „Страната „Х“ след момента „Т“ („България след Тодор Живков“) вече е бил в действие. ( „Страната „Х“ в стратегията на КГБ“ )

   Подобно на съветските трубадури на песента и словото Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, в България отпуснаха донякъде юздите на т.нар. „дисиденти“ като Радой Ралин, Блага Димитрова, Желю Желев.

   Вместо да търкат наровете в Пазарджишкия, Старозагорския, Софийския централен (подобно на един Янко Н. Янков-Вельовски например, окаушен за къде-къде по-невинни „престъпления“), нашенските „дисиденти“ се радваха на нарастващо обществено внимание; радваха и своите „водещи офицери“, изпълнявайки отлично предначертаната програма за смяна на „резбата“ (в случая – социалната система).

   Митрополит Неофит е бил сред вербуваните от Кирил Котов. “Той е човек с изключително богата култура, много интелигентен. Той обаче не беше достатъчно обучен да решава по-сложни казуси. Просто участваше в международни конференции и разказваше за това какво се е случило там”, казва Котов.

   Вербуван или невербуван, всеки, който пътуваше в чужбина (без значение дали на Изток или на Запад), беше длъжен да представи отчет за пътуването и престоя си зад граница в институцията на своята месторабота. Тези отчети отиваха в секретния отдел, който беше своего рода представител на тайните служби. Така че нормативно-юридически съответният „турист на държавна издръжка“ се оказваше своеобразен – волен-неволен – шпионин.

   По времето на „Студената война“ тази практика стриктно се прилагаше и от двете страни на барикадата. Днес със задна дата е лесно да лисваме помия върху хора като Неофит – особено ако не сме живяли в ония времена, а сме се родили след идването на т.нар. „свобода“ (свобода да плещим каквото ни дойде на езика, съпроводена с тотално икономическо робство).

   Ето какво казва за онези години Политзатворник №1 на комунизма в България (обявен за такъв от „Амнести Интернешънъл“):

   „– Вие не бяхте ли обект на внимание от страна на Държавна сигурност?

   – Несъмнено, както и Вие.

   Ако някой интелектуалец Ви каже, че не е бил обект на внимание от страна на Държавна сигурност, бъдете сигурна, че Ви лъже и се опитва да скрие някакъв грях.

   Когато ме арестуваха, разбрах, че моето досие в Шесто управление се състои от 40 (четиридесет) тома.

   Държавна сигурност целеше постигането на тотална манипулация и беше пуснала пипалата си навсякъде, и следеше в буквалния смисъл на думата абсолютно всички, които мислеха или имаха опити да мислят със собствената си глава.“
   ( „Страната „Х“ след момента „t“ )

   15 митрополити бяха вербувани, 11 от тях бяха сътрудници на ДС.

   Онова, което достопочтеният офицер не доизказва, е че другите 4-ма са били… негови колеги-офицери от същата тази Държавна сигурност.

   Добро ли са, зло ли правили?

   Мълчание.

   Премълчават ОТГОВОРНОСТТА.

   ОТГОВОРНОСТТА – за евентуалните престъпления, извършени не само от т.нар. „сътрудници“ („агенти“, „шпиони“, „доносници“), „водещи офицери“, въобще служители в службите за сигурност и в Партията по член Първи и нейните трансмутации – и не само до 10.11.1989 г., но и до ден-днешен. ( „Мълчание в страната „Х“ )

   Без ОТГОВОРНОСТ всякакви „разкривания на досиета“ ще продължат да са прах в очите на лековерния демос – подобие на изпитаната древноримска формула „Хляб и зрелища“.

   (С тази разлика, че вече няма хляб за тълпите, а все повече и повече перверзни зрелища – подобни на гореописаното).