Home » Авторски страници

Ивайло Калфин към българите зад граница: “Вие можете да допринесете много за единението и за напредъка на нашата родина”

2011.10.06 7 коментара

По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели, живеещи в различни държави по света. Първа им отговори г-жа Меглена Кунева, а след нея –  Красимир Каракачанов, доц. Атанас Семов и Румен Христов. В редакцията очакваме още отговорите на Росен Плевнелиев – кандидат на ГЕРБ, а тук ще Ви запознаем с отговорите на кандидата за президент от БСП Ивайло Калфин.

————

Уважаеми г-н Калфин, България вече повече от 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?

България действително е една от страните с най-лоши демографски тенденции в Европа. Основната причина за това са бедността и социалната несигурност. Освен ниската раждаемост и високата смъртност, емиграционните нагласи на много българи водят до драстично намаляване броя на активните и образовани български граждани, които живеят и работят в България. В края на миналата година по моя инициатива бе направено социологическо изследване сред българските студенти. Повече от половината от тях са решили да емигрират или биха помислили за емиграция. Мотивите са по-високи доходи и по-добра професионална реализация. Същевременно само преди две години, докато бях министър на външните работи, бизнесът ме притискаше да позволим вноса на чуждестранни работници. Добре, че не го направихме. Проблемът се задълбочава и е трудно в няколко изречения да се формулира стратегия за промяна. Преди всичко е необходимо да се разработи многогодишна програма с ясни приоритети. Тя би следвало да включва много институции, но президентът трябва да бъде основен двигател за нейното реализиране. Конкретни мерки, с които аз вече лично съм ангажиран, могат да бъдат: гарантирано първо работно място за младите хора, облекчаване на процедурите за признаване на получените в чужбина дипломи, конкретни стимули за завърналите се трайно в България етнически българи, възстановяване на стимулите за изплащане на доходи по майчинство за младите майки.

Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граници и какво е най-необходимо да включва тя?

Подобна доктрина е необходима, но за съжаление към момента не съществува. Това, което трябва да се предвиди е да се поддържа духовната връзка на българите зад граница с родината, както и да се създават стимули за тяхното завръщане. Тук се включват подпомагане на българските училища и православни храмове зад граница, информация за възможностите на трудовия пазар за хората, които биха искали да се върнат, мерки за стимулиране на етнически българи от Украйна, Молдова, Р. Македония да се заселят в България със своите семейства. Нашите сънародници в чужбина трябва да бъдат стимулирани да гласуват за свои депутати. Необходимо е те да имат свое представителство, за да могат да поставят своите въпроси пред съответните институции по-ефективно. Понякога виждам опити за противопоставяне между българите в България и диаспората. Това е не просто излишно – това е пагубно.

Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

Представителството на българите в чужбина следва да бъде демократично избрано и добре структурирано.*  Това ще позволи много по-добро взаимодействие с институциите. Законът трябва да се промени, след като не е проработил досега. Но бих искал специално да отбележа, че със закон не се създава самоорганизация. Не знам защо ние българите, независимо дали живеем в България или извън нея, непрекъснато имаме нещо да делим и трудно се обединяване за защита на общи интереси. Вярвам, че това ще стане.

Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район “Чужбина”, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?

Гласуването в отделна листа за българите зад граница е дорба идея. Тя има и доста критици, както и реални пречки, свързани с изискванията за водене на кампании. Мисля, че този въпрос трябва да се обмисли внимателно и да се намери начин да не се поставят при различни условия избирателите в страната и тези в чужбина. Безспорно българите в чужбина трябва да познават своите депутати. Същевременно трябва да се вземат предвид изискванията за изборен праг. На практика съществуващите български партии ще трябва да правят кампания зад граница. Освен това българите зад граница са пръснати в целия свят и трудно техните представители могат да стигнат до всеки. Това обаче са преодолими проблеми.

Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия**, инициирана от омбудсмана К. Пенчев. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?

Смятам, че ограниченията на правата българските граждани да бъдат избирани са напълно неприемливи.

Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?

Електронното правителство в България се развива отчайващо бавно. Аз подкрепям гласуването по интернет, но при разработени пълни гаранции, че няма да има злоупотреби и рискове, свързани с киберсигурността.

България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?

Държавна агенция за българите в чужбина е част от държавната администрация. Подборът на кадри в агенцията трябва да се извършва по начина, по който това се прави за цялата администрация, включително за длъжностите, за които се изисква конкурс. Съгласен съм, че финансирането на българските училища в чужбина, трябва да е подчинено на обективни критерии и стандарти. Образованието трябва да бъде финансирано според нуждите, а не по проекти. Държавата трябва да си развърже кесията. Същевременно трябва да се намерят форми, при които българските граждани, чиито деца учат в задграничните училища и които не плащат подоходни данъци в България, да бъдат съпричастни, макар и със символични суми, към издръжката и дейността на българските училища. Така ще могат да осъществяват и по-добър контрол върху ефективноно използване на средствата за българските училища в чужбина.

В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка «Илия Гаджев», бихте ли приели покана да го посетите до изборите?

Преди няколко дни бях в Гоце Делчев. Ако имах подобна покана, щях да се отзова на нея. Ако имам възможност да бъда отново в града до изборите, ще я имам предвид. В противен случай – след изборите.

Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.

Уважаеми сънародници, зная, че много от вас милеят за родината и за своите роднини и приятели, които живеят в България. Готов съм да работя усилено за това, вие да се чувствате част от българската общност, където и да се намирате по света. Вие можете да допринесете много за единението на българите и за напредъка на нашата родина. Вашата съпричастност към развитието на България е важна. Нека работим заедно за това, страната ни да се развива устойчиво и всички ние – независимо къде живеем, да чувстваме националната гордост и да носим достойнството, че сме българи.

——————————————–

Бележки от редакцията:

* Обществените съвети по държави са първата крачка към създаването на Национален съвет на българите в чужбина като представителство на диаспората (за повече инфо – линк)

**Линк към анкета на Омбудсмана К.Пенчев многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (вкл. и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска) и тази анкета е подготовка за дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната.


Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - кандидати на БСП за "Дондуков 2" (Снимка: KROSS)

Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - кандидати на БСП за "Дондуков 2" (Снимка: KROSS)


.

7 коментара »

  • Димитров said:

    Mестните избори са важните през тази година, въпреки че всички ние повече се интересуваме от президентските. Президентът може да бъде излъчен само от една от двете големи партии – ГЕРБ или БСП. Възможността на третия кандидат е близка до 0, а пък местни избори са за това кой ще управлява паричните потоци в една община. Който има парите ще има и власста!

  • генеалогичен център said:

    Молба към кандидата за Президент и Вицепрезидент.
    (Този въпрос го задаваме към всички кандидати за Президент и Вицепрезидент).

    Моля, при възможност, да ни съобщите информация за миграционния произход на кандидата за Президент и Вицепрезидент.

    Въпрос:
    От коя хаплогрупа (по бащина и майчина линия) е кандидата за Президент и Вицепрезидент.

    Препоръчително е компанията, която е направила изследването, да е http://www.FemilyTreeDNA.com или http://www.23andMe.com , тъй като тези две компании поддържат голяма база данни за българите по света.

    За справка https://www.eurochicago.com/2011/07/sravnenie-na-balgarite-s-drugite-evropeyski-narodi/ . Към информацията в EuroChicago може да се добави, че 47.3% от мъжете роми носят Y хромозоми на хаплогрупа H-M82, а близо 30% от жените роми притежават митохондриална хаплогрупа M.

    Благодарим Ви.
    Генеалогичен център

  • Любо said:

    За разлика от другите публикувани интервюта, Калфин е категоричен:

    трябва ли да падне член 65 от Конституцията?

    трябва ли да има избирателен район – чужбина?

  • Любо said:

    Нашите сънародници в чужбина трябва да бъдат стимулирани да гласуват за свои депутати. Необходимо е те да имат свое представителство, за да могат да поставят своите въпроси пред съответните институции по-ефективно.

    Представителството на българите в чужбина следва да бъде демократично избрано и добре структурирано.

    Гласуването в отделна листа за българите зад граница е дорба идея. … Безспорно българите в чужбина трябва да познават своите депутати…. Освен това българите зад граница са пръснати в целия свят и трудно техните представители могат да стигнат до всеки. Това обаче са преодолими проблеми.

    Смятам, че ограниченията на правата българските граждани да бъдат избирани са напълно неприемливи. (става дума за суспендирането на член 65 от Конституцията, който забранява на българи с двойно гражданство да бъдат избирани).

  • Антон said:

    „Вие можете да допринесете много за единението и за напредъка на нашата родина“ – можем, но ако не ни пречат !

  • Ina said:

    веднага си проличава, че калфин добре се е подготвил, но защо ли си мисля, че и той като плевнелиев ще бъде марионетка на издигналите го 😉

  • Лила said:

    Ще повярвам на всичко, когато СЕ ИЗВИНЯТ ПУБЛИЧНО ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НИ ПРИЧИНИ БКП-то им.
    А засега напомням приказката за лисицата под дървото и кацналата гарга на дървото, с парче сирене в човката. Отворим ли си устата/човката да запеем, изпуснем ли сиренцето – ЩЕ СТАНЕ ПАК КАТО ПРЕДИ – ЛИСИЦАТА ЩЕ ГО ГЛЪТНЕ. 🙂

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.