Home » Е-Списание

Интервю с Меглена Кунева – кандидат за президент на Р.България

2011.08.18 6 коментара

По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на www.Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели живеещи в различни държави по света. По-долу  поместваме отговорите на г-жа Меглена Кунева.  Още за анкетата вижте тук – линк.


KunevaHristov2011

Кандидатите за президент и вицепрезидент - Меглена Кунева и Любомир Христов

Уважаема г-жо Кунева, България вече повече от 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?

Благодаря на редакцията на Еurochicago.com за шанса да участвам в такава публична дискусия! За мен лично е важно е сънародниците ни в чужбина да са добре информирани и позициите им да бъдат чути в България.

Причините за демографската криза са колкото социални, толкова и икономически. От една страна, в България както в повечето западни страни, се променят нагласите към брака – хората се женят по-късно, раждат деца по-късно заради кариерното си развитие. Променят се и нагласите за това от какво имат нужда децата, най-вече необходимостта от добро образование, което също кара много родители да останат само с едно дете. От друга страна значение имат и икономическите условия. Преходът в България беше труден и продължава да налага икономически ограничения на много семейства. Допълнителен проблем, който възпира младите, е и липсата на места в детските градини в големите градове, лошото състояние на здравеопазването, проблемите в образователната система. Отделно според данни на специалистите близо 200 хил. двойки имат репродуктивни проблеми, а инвитро процедурите са прекалено скъпи и дълги. Застаряването на населението е голям проблем в България, както и в цяла Европа. А аз, като жена и майка, съм особено загрижена за това.
Има неща, които властта не може да направи – да каже нахората кога и колко деца да имат. Това е подход на тоталитарните държави. Но може да създаде условия за повишаване на раждаемостта – например обвързването на майчинските надбавки със заплатата на майката преди раждането, гъвкави условия за труд на работещите родители, стимулиране на програмите инвитро, помощ при отглеждането на децата и, разбира се, решаването на два от фундаменталните проблеми на държавата – здравеопазването и образованието. Тук да не забравяме и стабилната и предвидима икономическа среда – стабилен пазар на труда, работни места, достъп до кредити на разумни цени, квалификацията на заетите лица, програмите за преквалификация на хората в активна възраст и безработните. Но за да имат ефект такива мерки, е необходимо да има цялостна стратегия, със записани цели, която да се отчита постоянно. Обществото трябва да стигне до споразумение кои мерки, с какъв ресурс, за какво време и с какви инструменти ще постигне, какъв ще е ефектът след 10 години. И да спрем с всяко ново правителство да променяме стратегическите цели. По данни на НСИ 410 хил. души трайно са емигрирали от страната за периода 1992 г. – 2011 г. Неграмотните българи през 2009 година са 41 % (при средна стойност за Европа 20 %), а 15 % от децата ни са напуснали образователната система, според  доклада на Европейската комисия за напредъка в образованието, оповестен през м. април т.г. По данни на синдикатите и Здравната каса, здравно неосигурените българи към м.април 2011 г. са близо 1,9 млн. души. Последните данни на НАП посочват дори, че са над 2 милиона. Два пъти по-висока е детската смъртност в България в сравнение с тази в Европа. Бележим отчетлив ръст на онкологични и сърдечни заболявания. Българите застаряват. Картината е очевидна. Спешните мерки трябва да започнат незабавно и то публично, открито, с ясно назоваване на факти, цифри, процеси и с търсене на експертно, а не на тясно политическо решение на тази лавина от проблеми, които стопяват нацията. Редица страни са намерили решенията. Аз вярвам, че и ние можем. В този ред на мисли президентската институция може да е мощен двигател в инициирането, провеждането, отчитането и контрола върху изпълнениено на подобна национална стратегия. Точно по тази причина съм акцентирала в платформата си върху 4 области от особена важност за нацията: 1) модернизиране и достъпност до образование и здравеопазване за гражданите, 2) стабилна икономическа среда, привличане на инвестиции и нови работни места, 3) борба срещу корупцията и полицейщината, за да се гарантират човешките права и справедливостта в България и 4) подобряване на международния имидж на страната ни. Това са четири области, в които усилията на президента имат огромно значение.

Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граница и какво е най-необходимо да включва тя?

Напълно убедена съм, че трябва да имаме национален план за българите в чужбина. Той трябва да бъде публичен, да бъде обсъждан и от диаспората, и в България преди да се приеме. Да предвижда конкретни мерки, със скрокове, с институции, които да са отговорни по тях. Да е ясно разписано какви организации на българите в чужбина трябва да бъдат създадени, каква е тяхната роля, как да бъдат ангажирани сънародниците ни активно да участват, какви са приоритетите на българската държава в този план. Тази стратегия трябва да включва минимално следните компоненти: постоянна връзка между българските институции и българските общности; програми и училища за изучаване на български език, история и култура; предоставяне на информация за атрактивни работни места в България и др.
Политика не се прави без диалог. Българските общности в чужбина са мощен фактор. Живеещите зад граница българи са над 1,2 милиона души. 200 000 деца от български произход са се родили зад граница в последните 20 години. Дори не знаем колко са със сигурност. Животът на тези българи е пряко свързан с България – произход, минало, семейства, бизнес. Четох статистика, според която средствата, изпращани от българите зад граница в България, са между 1 и 2 млрд. евро на година, и то само от нетни банкови преводи. Искам да напомня, че за 5-те години на членството в ЕС България е усвоила от европейските фондове около 1,7 млрд. лева. Очевидна е разликата, очевидно е, че българите зад граница са инвеститори в страната ни. Да не се съобразиш с толкова голяма група българи – със самосъзнанието им на българи, с потенциала им да работят за нацията си, ако щете с парите, които те влагат в България, с усилията им да възпитават децата си в познаване и съхраняване на българската култура, обичаи, език и традиции, е не само арогантно. То е антидържавно. И недобре работещите институционални връзки тук са само част от големия проблем. Не само че е нужен национален план за българите в чужбина, но той трябва да е поне за 10-15 години напред, иновативен и най-важното, с държавнически поглед.

Българският законодател още през 2000 г. направи плах опит да структурира такава институционална връзка, разписвайки в Закона за българите, живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ), обн. ДВ бр.30/11.04.2000 г. създаването на Национален съвет на българите в чужбина**. Реално действащият представителен изборен орган – Национален съвет на българите в чужбина – следва да се избира от българските граждани, живеещи извън страната. Затова не са необходими съществени законодателни промени. Това може да стане лесно чрез промяна на действащия, но така и не заработил ЗБЖИРБ. Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

В 21-ви век диаспорите могат да променят политики – както в приемните държави, така и в държавите по произход. Осигуряват ли задграничните ни представителства и институции в страната среда, в която диалогът да е диалог, а не монолог, т.е. хората зад граница чувстват ли се приобщени към България – това е отговор със стратегическо значение. Отговорът трябва да се формулира именно с участието на тези хора, които са най-зависещи от недобре работещите институционални връзки – българите извън България. Да, членовете на Националния съвет на българите в чужбина трябва да се избира с участието на български граждани, живеещи в чужбина. Запозната съм със закона, както и с многото въпроси, които прилагането му поставя. Има нужда от спешен, задълбочен разговор по ефективността на Закона за българите, живеещи в чужбина, както и по прилагащите го нормативи. Този разговор е недопустимо да е монолог, от който безотговорно да се изключат сънародниците ни зад граница. Живеем в 21-ви век, има технологии и неограничени възможности за свързване на хора. Когато всички заинтересовани страни седнат на масата и постигнат съгласие, тогава ще дойде и резултатът. Все пак така работи демокрацията. Тук има и следващ проблем – кой ще ги събере около масата, кога ще го направи, колко публично ще го направи и след този разговор какво реално ще се случи, каква ще е практическата полза за българина, живеещ в Чикаго, Торонто, Велинград, Милано, София, Тулуза, Йоханесбург. Има закон от 2000 год., той трябваше да бъде последван от съответните нормативни актове по прилагането му, което е възложено на Министерския съвет. Направено ли е? Отчетено ли е? Какво е състоянието 11 години по-късно? Националният съвет за българите живеещи извън България, според този закон, има задължения, квоти за определяне на членовете му (от Народното събрание, президента и министър от правителството), издръжка от държавния бюджет,  правителствени и частни програми, чрез които да подпомага българите в чужбина. Направено ли е? Отчетено ли е? 11 години по-късно има ли работещ Наоционален съвет? Към дипломатическите представителства на България по света, според същия закон, могат да се правят консултативни органи. Има ли ги? Къде са? Колко са? Коя българска администрация познава тези съвети, хората в тях, колко често говори с тях, помага ли им, взема ли под внимание техните препоръки? Отчетено ли е това? 11 години след приемането на този закон държавата ни направи ли крачки, колко и какви, в подпомагането на тези над 1 млн. българи зад граница? Българите тук и по света знаят ли резултатът? Отговорът на всички тези въпроси е „не“. След 11 години действащ закон, имаме десетки въпроси и едно „не“ за отговор. Това държавнически подход ли е? Да отидем и по-нататък. Запознах се с концептуалния проект за промяна в закона, в който проект четох предложения за интернет гласуване, избирателни райони в чужбина, конкретни стъпки при гарантиране равнопоставеност на избирателните права на българите в България и извън граница, при избора на членове на Националния съвет за българите, живеещи извън страната. Българите в чужбина, в почти 10 държави вече, се организираха и направиха Временни обществени съвети, за да се борят за правата си, които, забележете, собствената им родина нарушава – и чрез Изборния кодекс, и чрез действия и бездействия на редица институции.  Какво се оказва? Че сънародниците ни зад граница се борят за права, които собствената им държава ограничава: това е абсурдно. Те се сдружават, поддържат училища, църкви, културни общности на всички континенти, общностен дух, самофинансират се, изпращат пари в България, искат да са равнопоставени при гласуване на избори в родината си, заемат позиция по всякакви решения на българските институции, касаещи упражняването на правата им. Къде е българската държава в този процес? И защо не им помага? Простете, но аз не разбирам що за подход е това. И като президент смятам да го напомням всеки ден.

Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота в РБ. Отсъствието на поименни листи или независими кандидати в чужбина лишава де факто от представителност в Парламента над 1 млн български граждани. Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район “Чужбина”, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?

При една бъдеща реформа на избирателната система този въпрос трябва да се постави, след като го повдига голяма група наши сънародници. Нека подчертая – държавнически решения, решения със стратегическа важност за бъдещето на цяла нация, не се вземат без диалог, без публично обсъждане, без споразумение на цялото общество кое е правилното, приемливото за обществото решение. Трябва да се съберат всички страни, да кажат на глас аргументите си, и обществото – експерти, общности, институции, българи зад граница, НПО, партии и т.н. – да кажат: „да, ето това е нашето общо решение, ние ще работим, за да го изпълним“.

Днес напълно чужд гражданин, стига да е с гражданство на страна от Европейския съюз (ЕС), може да е общински съветник или български евродепутат, но български гражданин по рождение, имащ и друго европейско гражданство, не може да е народен представител.
Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия, инициирана от омбудсмана К. Пенчев*. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?

Аз подкрепям започнатата от омбудсмана дискусия, защото в цивилизованите и демократични държави въпросите от национална важност следва да се решавата именно така – с дискусия, ясни аргументи поставени на масата, с диалог и разумна преценка на националния интерес. Имаме становище на Венецианската комисия, според което подобно конституционно ограничение няма аналог в европейското право и нарежда България в списъка на неразвитите демокрации. Имаме и становището на националния омбудсман, който също нарича ограничението „остарял предразсъдък“ и той инициира публична дискусия по темата. Имаме и стотици българи, които са изразили мнение (във Вашия сайт включително), както „за“, така и „против“ упражняването на пасивното избирателно право от българи с двойно гражданство. Т.е. налице е предпоставка за провеждане на задълбочен анализ на действащата в конституцията разпоредба и практическото й прилагане – от една част от българите разпоредбата се счита за ограничаваща правата им, а от друга част от българите – не. Като президент аз бих участвала в подобна задълбочена публична дискусия, да. Намирам я за част от правилния и демократичен път за решаването на проблема.

Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?

Категорично „за“ гласуване по интернет съм. Това ще е едно от първите неща, с които ще се заема като президент. Над 3,1 млн. българи се преброихме по интернет през тази година. Значи хората са готови и за гласуване по интернет. България е на много добри позиции по отношение на интернет-покритието. Сигурна съм, че електронното гласуване ще повиши избирателната активност, ще мотивира и улесни българите, живеещи зад граница, да гласуват, ще допринесе много категорично срещу порочната практика на купуването на гласове, която е срам за всяка демокрация. Нека припомня, че по отношения на електронното правителство България драматично изостава. След години наред говорене за елекронно управление, фактите са красноречиви: 2 млрд. лв. налято финансиране за електронно управление, срещу които като граждани сме получили 30 функциониращи електронни услуги и незначителен напредък в свързването на електронните регистри на държавата. Има много работа за вършене и аз вярвам, че България може да направи сериозен скок нагоре в развитието си, ако се споразумеем като нация, че електронното управление и дигиталната икономика са приоритети за следващите поне 10-15 години. В момента в България няма да намерите и една дирекция в министрество, която приоритетно да се занимава с дигитална икономика, а живеем в 21-ви век, в който технологиите, интернет и умното използване на ресурсите дават неограничени предимства.

България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?

Неслучайно от много време говоря, че трябвада има прозрачност в избора на хората, които заемат позиции в публичната администрации. Те работят с пари на данъкоплатеца, което означава, че прозрачност, ефективност и отчетност са задължителни принципи в работата им. Конкурсите в България често продължават да се правят по недопустими за демократично общество практити. Конкурсът има смисъл и полезност, когато следва ясни правила, стриктна процедура и цел, която обслужва обществото, а не определена партия или министър. Незабавно трябва да се спре със субективните преценки. И именно това съм вписала в платформата си – като президент, в назначенията на т.нар. президентски квоти, аз имам твърдото намерение да приложа принципите на прозрачност, ясни критерии, публично обсъждане на кандидатурите, защото се касае за постове, от които зависи не само един или друг стратегически ресор в държавата, а и като цяло усещането за справедливост на гражданите, както и доверието им в институциите. Вярвам, че добрият пример също може да бъде заразителен. Аз ще направя това, а институциите нека решат дали ще продължават с досегашната си практика.

Колкото до финансирането на българските центрове и училища – да, категорично бих подкрепила обективния критерий за финансирането им. Част от такъв критерй са анализът на постигнатите резултати, приносът на общността, мотивирането на разходите, гарантирането на публичния контрол и отчетността, както и ясните индикатори за измерване на ефективността.  Нека все пак да не забравяме, че в сферата на културата и образованието има добавена стойност, която не винаги може да се измери количествено, затова критерият трябва да е динамичен. И именно тук е функцията на общността и нейния публичен контрол. Аз апелирам към българите в чужбина да са взискателни, активни и настоятелни в диалога си с институциите и държавата.

В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка «Илия Гаджев», бихте ли приели покана да го посетите до изборите?

До момента аз получих подкрепа от много неправителствени организации. Този институт не е сред тях.

Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.

Ще преразкажа съвсем накратко една от любимите ми притчи. Един ученик държал в ръцете си пеперуда. За да изпита учителя си, той отишъл при стареца и го попитал: «Тази пеперуда жива ли е или мъртва?» Отговорът на учителя бил съвсем кратък: «Всичко е в ръцете ти». Така че, скъпи българи, където и да се намирате, не забравяйте, че всичко е в ръцете ни. Дали ще смачкаме кълновете на надежда, които виждаме, или ще им дадем шанс да полетят – от нас зависи. Пожелавам ви вяра в България.

17.08.2011г.

——————————————–

*Линк към анкета на Омбудсмана К.Пенчев многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска) и тази анкета е подготовка за дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната.

** Обществените съвети по държави са първата крачка към създаването на Национален съвет на българите в чужбина (за повече инфо – линк)

6 коментара »

  • СМ said:

    Добро познаване на техническите детайли, характерно за един добър брюкселски администратор, но… за един президент само това не стига. Отидох да видя нейния сайт, за да и прочета платформата. Идеята за “отворен код” е авангардна, но определено не за нашите географски ширини. Няма как баба Пена и дедо Стойчо от село Дълбоки дол да я схванат.

  • П.Стоянов said:

    За мене единственият политик в България, който има президентски качества си остава е Петър Стоянов. Жалко , че Гоце и ДПС му скроиха този номер 2001-ва година.
    Г-жа Кунева тогава подкрепяше царя. И е част от заговора за разбиване на българската демокрация.

  • Pesho said:

    Още коментари по интервюто може да намерите на адрес:
    https://www.eurochicago.com/2011/08/meglena-kuneva-s-litse-kam-diasporata/

  • тома said:

    Уважаеми,

    другарката Кунева-Пръмова е член на комунистическия клан Пръмови.

    Нейното място е в затвора.Задавайте и въпроса как продаде България,

    и кога ще отиде в затвора.

  • Pesho said:

    Обръщение:

  • blitz said:

    ТОП ЖУРНАЛИСТЪТ ГРИГОР ЛИЛОВ: КУНЕВА Е ОБСЛУЖИЛА ВСИЧКИ И ВСИЧКИ СА ОСТАНАЛИ ДОВОЛНИ!

    Още в разгара на кандидат-президентската надпревара, топжурналистът Григор Лилов разкри единствено пред “ШОУ” поредица от скандални факти около най-коментираната тогава кандидатура – тази на Меглена Кунева. Към днешна дата шокиращите му откровения обещават отново да провокират буря на политическия небосклон…..

    – Все говорим за големите тайни и големите играчи, за които и самият ти пишеш в книгите си. Доколко голям и до каква степен таен се оказва “играчът” Меглена Кунева?
    – Меглена Кунева беше инкогнито за избирателя. Като снаха на висшата комунистическа номенклатура не трябва да вярва в Бога, след промените на 10 ноември вярва по православному, а в хода на стремителната й кариера се превръща в католичка, какъвто е добрият й приятел Барозу.

    От уважаваната в тоталитарните времена фамилия Пръмови, в демократическите лансира бащината си Кунева. Опитва се да се посочи като дисидент, освободена от радиото заради пиетета й към екологията, но е работила в структура на зловещото Шесто – идеологическото управление на ДС. Та дори и името си променя – от простонародното Милена, както е записана в едновремешните документи, на по-изтънченото и европейски звучащо Меглена. Е, не смятам, че са играли други, потайни съображения – обикновено една промяна на буквата на име на човек или фирма ги прави с нови лица и в интернет, и в информацията от миналото, която може да се издири за тях. Изобщо като личност тя се асоциира в съзнанието ми с една фраза от пиесите на знаменития британски писател Оскар Уайлд:

    “Извинете, че не ви познах, но аз съм се променил много”

    – Спомням си, че по време на предизборната кампания Кунева отрече, че има връзка с АЕЦ “Козлодуй”, “Белене” и “Париба”. Така ли е наистина?
    – Българските политици притежават парадоксална памет – безкрайно услужлива спрямо греховете на опонента и постоянно забравяща за собствените им отговорности. Меглена Кунева чудесно знае тайната на спрените реактори и на руските проекти за нови. Та тя е била старши юридически съветник – т. е. дясна ръка в международните договорки на всеки премиер в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов.

    При царя стана министър, после – еврокомисар. До гуша е в голямата игра и големите тайни на големите играчи, щом е била доверен човек при толкова разноцветни и разнокланови кабинети и управления. Гласяха я за президент поради тази причина – обслужила е всички и всички са останали доволни.

    Както съм описал в томовете си за “Тайните на големите играчи”, затварянето на реакторите беше решено през далечните 1993-1994 г.

    Ето я първата тайна

    През 1993-а правителството на проф. Любен Беров – “Сламения човек на “Мултигрупата”, както го наричаха, поиска и подписа споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие, с клуба на най-развитите държави Г-7 и Европейския съюз за финансова помощ за затваряне на мощности на АЕЦ “Козлодуй” със срок до 1 януари 2007 г. Правният консултант по тези решения и договори беше Кунева като съветник на престарелия професор. Трябваше да се затвори АЕЦ “Козлодуй”, за да се мотивира отварянето на АЕЦ “Белене”.

    И още една тайна – финансиращата операциите за “Козлодуй” банка беше… “Париба”. Ставаше дума за половин милиарден кредит! Защо да се чудим тогава, че юристът Кунева, подготвяла и този изгоден за финансовата институция договор, след еврокомисарството се отзова точно в борда на банка “Париба”!

    – Но това май е сензация! Излиза, че четири разноцветни правителства и два служебни кабинета са премълчали онези договорки, дори са ги изпълнявали, а Меглена Кунева не само носи отговорност за затварянето на блоковете в “Козлодуй”, но е и съпричастна към неизгодния проект за “Белене”?!
    – Смело твърдя, че Кунева е истинският кандидат не само на червената БСП, но и на Русия…

    – В крайна сметка независима ли е или не е Меглена Кунева? Има ли възможност да останеш абсолютно независим след такъв мощен опит на политическа сцена?
    – Хайде да си кажем истините на прав тегел, понеже така тръгна интервюто. Кунева-Пръмова е във властта не от едно десетилетие, както вече казахме, а от цели три. Не само заради това, че е “политбюровска снаха”, както я наричат някои медии. При всички правителства на прехода – започвайки от онова на Андрей Луканов през 1990 г., та чак до царското, тя е техен старши съветник. Кунева работи в юридическите им звена. Това е ключова длъжност – през нея минават абсолютно всички решения на Министерския съвет, всички международни договори – явни и тайни, всички заповеди и разпореждания. Старши съветникът в юридическото звено е нещо като дясна ръка на всеки премиер. От това по-пряко и непосредствено участие във властта, в изработването на нейните политики и решения, няма.

    – Тези двадесет нейни години наистина са странни на фона на чистките в управлението, които се извършват от всеки кабинет. Какво се крие в тази непреходност?
    – По времената на комунизма тя се оказва водещият юрист на казионния Комитет по правата на човека, ръководен от Константин Теллалов. Комитетът беше международното острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и пр. спецоперации от тъмно естество. Този комитет, освен властови функции, имаше и репресивни, което е парадокс с наименованието му. Понеже трябва да “подпомага” и “защищава” оплакващите се от комунизма, е поставен под егидата на прочулото се с мракобесна слава Шесто управление – идеологическото на Държавна сигурност. Част от персонала му са негови офицери под прикритие. Друга част – агенти. Трета част – освен това и командировани кадрови работници на Първо главно (разузнаването) и Второ главно – контраразузнаването. Цялата структура се води агентурно под прикритие към ДС.

    Юристът Пръмова-Кунева е онази, която трябва да защищава човешките права, да работи с оплакващите се граждани и да подготвя докладите за “свободата” у нас. Но е факт, че данни за нея като сътрудник на репресивните органи не са извадени. При всички положения Кунева заради това назначение е станала номенклатура на Политбюро – неговия Секретариат, който я е одобрил за длъжността, на ръководството на МВР в лицето на Колегиума на Държавна сигурност и обект на съгласуване със съответните институции в Москва.

    – Визираш Меглена Кунева като агент или дори офицер от Шесто управление на ДС – така ли да разбирам?
    – Законът е категоричен, че никого не мога да визирам, камо ли да посоча с пръст. Предвидил е дори затвор, което елитът на България

    с удоволствие ще ми го натресе

    В случая не оспорвам констатациите на Комисията по досиетата за чиста биография. Виждаш ли, аз изтъквам естеството на работата, вместо длъжностите.

    – Често се напомня из медиите за така наречената “Габонска афера”, в която изгоряха маса пари на български данъкоплатци.
    – Е, бих насочил колегите към по-ранни времена – към една разработка на ЦСБОП от пролетта на 1994 г. Става дума за милиони долари, буквално задигнати, сякаш с взлом, от Стопанска банка и преведени по чужди и лични сметки в две задгранични банки. Документите на службите сочат като отговорни валутните дилъри. Защо не запитате кой е бил главният дилър тогава? Но

    човек не отговаря дори и за мъжа си…

    – Какво е общото между Меглена Кунева и политическите манипулации, бих казала – почти мафиотски комбинации, които описваш в книгите си?
    – Общото е съпругът й Андрей Пръмов. Една фирма – “Булинвест груп”, се преименува на “Фул Макс ООД”. Неин управител е Андрей Пръмов. Бизнесмените са кръг от лица. Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, или “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при царя и т. н.

    – Според бившия съветник на президента Николай Слатински, Кунева е продължител на модела “Първанов”, защото е “харесвана кандидатура на задкулисно-олигархичните кръгове”…
    – Със сигурност един бивш президентски съветник, прогонен от Първанов, е осведомен далеч повече от мен. Мисля, че той намеква не толкова за Илия Павлов, не толкова и за Георги Първанов, колкото за “монтерейци”.

    Изобщо “Монтерей” и Първанов се срещат и в други комбинации около инициативния комитет на Кунева. Например синият демократ, царист, нововременец, отново царист Владимир Дончев, сега “куневист” от инициативния й комитет, навремето като шеф на парламентарната комисия по национална сигурност отърва Георги Първанов от явяване по аферата “Петролгейт” в парламента. Той има и “заслуги” в закона за досиетата, които според мен го направиха не особено пълноценен.

    Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.