2022-06-30

1 thought on “Стига с тази история?

  1. Иво Димитров е написал превъзходно злободневно есе (изключвам просмукалите се тук-там правописни лапсуси и се опитвам да разбера автора, стараещ се да се движи по острието на бръснача, когато употребява евфемизми вместо истинските термини – като „елити“ вместо „кукловоди на Червената мафия“). Например:

    “В такава ситуация, нормално, целият елит на нацията би следвало да търси корените на този проблем и начините за решаване.”
    Авторът очевидно се старае да работи „с мекия брус“ там, където проказата трябва да се изстърже заедно с поразената кожа. Предполагам, че го прави, за да не изпадне извън възприетия в „епохата“ на СоциализЪма от научните среди академичен стил, равнозначно подвластен на средновековната схоластика и на заветите на Езоп.

    И това при положение, че дори на малчуганите вече е известно кой доведе Отечеството ни до този хал – последни в Европа, кандидати за Четвъртия свят.

    „След 1990 г. обаче бившите затворници, при това само криминалните, станаха главен участник в икономическите и силовите структури на новата икономическа власт, т. е. на Червената мафия. Те, съгласно предварителните планове и съгласно неизменната практика до днес, са участници на ниските йерархични нива, при това участници като така наречени “бушони”, предвидени да изгорят дори и при най-малкото напрежение в икономическата и политическата ситуация, за да спасят от изгаряне “мрежата”. [Червената мафия е само държател на заграбеното народно богатство
    http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4398.html ]

    Логично.

    „…Главната особеност на Червената мафия, за разлика от западната, е тази, че тя не е собственик, а е пазител на съкровището на бившия комунистически елит. Което съкровище, макар и силно охранявано, обикновено е твърде неефективно управлявано и често трансформирано. Вие знаете колко много уж мощни групировки бяха възникнали преди няколко години и колко малко останаха от тях днес. Те просто “изгърмяха”.

    [Интервю в две части на Соня Събчева, излъчено по Radio France International (RFI) 103.6 MHz на 11 септември 1998 г., петък, от 09.15 ч., и на 16 септември 1998 г. , сряда, от 09.15 ч.; публикувани и на стр.551-561 и 564-572 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002. – 576 с.]

    Такива са българските реалии, когато се пише в прав текст.

    А останало ли е историческо време за усукване по килифарски? ”Най-малкото защото в социален аспект ситуацията започва да става взривоопасна, а в демографски – поставя под въпрос оцеляването на нацията,” както много точно е забелязал Иво Димитров.

    ”Защото същите тези „прости и мързеливи” хора, на Запад си се държат нормално и са също толкова работливи и производителни, колкото и тамошните си колеги.

    Разбира се, причината е само една:

    За разлика от непокътнатата комунистическа тоталитарна система у нас, крепяща се върху „върховната воля на народа“, на Запад не „народът“ (евфемизъм на „население“) е хегемон на върховната власт, а – макар и с неизбежните резерви – Законът, т.е. Правото.

    Така че емигриралият на Западнарод“ – ще не ще – е принуден да се подчинява на установения от разумни тамошни хора правов ред, замитайки в дълбочинното си подсъзнание социокомунистическите си хегемонистични рефлексии.

    И същите тези хора, върнали се в страната пак стават „прости и мързеливи”.

    Наистина, защо ли?

    Вижте какво разкрива хирургическият разрез, а не повърхностното плъзгане по острието на бръснача (цитатите са взети от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ):

    „В условията на т. нар. „социалистическо обществосамият човек не само фактически, но и официално идеологически и доктринално бе престанал да бъде разглеждан и третиран като „човек”, схващан в традиционния смисъл на думата, а бе превърнат в „Съветски човек” (Homo Soveticus), „конструктивно изграден” само и единствено от официално планираните и признатите от комунистическия елит качества.

    Това, впрочем, се оказа неимоверно лесно осъществимо: на човека бе отнета собствеността, представляваща единствената гаранция за известна относителна самостоятелност и независимост, с което той престана да бъде личност и фактически се превърна в роб, тотално зависим от комунистическия елит. Тъй като, обаче, както е било известно още на класиците на марксизма, „робският труд не е производителен и качествен”, в крайна сметка тотално шествуващият Homo Soveticus не само промени до неузнаваемост целия социален ландшафт, но и наложи като норма именно патологията, последиците от която вероятно ще имат доминантно проявление най-малко още един век.“

    ”Но това по никакъв начин не говори за някакви национални специфики на „народа”, а … за специфики на самата система установена в страната. Но тази система не дело на бай Иван, Бай Хасан и леля Айше. Тя е дело на елита на страната.”

    Дали е точно така и само така? Какво казва политическата наука по въпроса?

    “А една от най-зловещите патологични последици е тази, че:

    докато след победата над Германия „германският човек”, който временно бе имал характеристиката на Homo Hitleristicus, бе преживял своя катарзис и бе престанал да бъде такъв, в резултат на което както национално, така и партийно, така и личностно пое вината за извършените от него злодеяния;

    то Homo Sovieticus си остана такъв и в постсъветския период, като виновни за злодеянията се оказаха Сталин, Брежнев, Горбачов и – разбира се – евреите, но не и самият той.

    А това, впрочем, бе станало възможно просто защото „Съветският човек”: бе тотално дехуманизиран; тотално изтъкан от антихуманна мисловна и поведенческа апатия, съчетана с неимоверна варварска агресия; бе престанал да бъде „човек”; и се бе превърнал в „Каин на ХХ век”.
    Това бе станало възможно, защото „Съветският човек” доброволно бе станал роб, а както казва Мирабо, „доброволните роби създават много повече тирани и тирания, отколкото създадените от тираните роби”.

    Това бе станало възможно, защото дори и най-максималната степен на дехуманизация на господаря-тиранин, макар и несъмнено да е изключително опасен феномен, все пак не е и не може да бъде толкова максимално опасна, колкото е опасна, ако се опре върху онази структурно и функционално патологична степен на дехуманизация, която завладява масите и ги превръща в роби, а от роби – във винтчета и механизми на тиранията.

    Това бе станало възможно, защото „естественото робство” е дело много повече на самите роби, отколкото на техните господари”.

    Заместете – напълно закономерно – Homo Sovieticus с Homo Bulgaricus, и отговорът на риторичния въпрос е даден.

    Тъжно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *