Home » Избрано

Константин Пенчев: Всеки богат иска да купи съдебната система

2011.07.11 Един коментар

 

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката.

– Господин Пенчев, защо според вас парламентът бламира проектозакона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност на първо четене? Това отношение към министъра на правосъдието Маргарита Попова ли бе или към самата норма?

– Вие знаете колко беше спорен този законопроект, знаете колко пъти различни обществени организации, правозащитни организации, както и адвокатският съвет отправяха критики срещу него. Общественото мнение беше против този закон за разлика от чуждите посланици, които го подкрепиха, така че за мен това, което се случи в парламента, е очевидно някаква закономерност. Не бих си позволил да го обяснявам с някакво случайно неприсъствие в залата или липса на организация от народните представители на мнозинството. Очевидно това е закономерно решение.

– Ако евентуално този закон беше минал, вие смятахте ли да се намесите по въпроса за това, че този, който попада под ударите на закона, трябва да доказва произхода на парите си двадесет години назад?

– Аз винаги съм казвал по повод на този закон, че има неща, които ме смущават в него, но безспорно трябваше първо той да влезе в сила, да видя неговия окончателен вариант, обнародван в „Държавен вестник” и тогава евентуално да преценявам дали има някакви пречки, които са противоконституционни и да сезирам Конституционния съд. Няма как сега да говоря наизуст, проектът не мина, очевидно ще има нов опит или редакция. Тогава ще говорим.

– Вие бяхте председател на Върховния административен съд. Как ви изглеждат скандалите около съдебната власт?

– Аз няма да се спирам конкретно на тях. Ще кажа нещо, което винаги съм твърдял: Когато една система е нереформирана и когато продължава да не се реформира, очевидно тя може да генерира само скандали и да няма благополучие в нейната работа. Точно на това сме свидетели в момента. Това не е изненада. Всичко това, което се случва там, всичките критики, които се отправят към съдебната власт, са критики, които аз също съм отправял неведнъж като председател на Върховния административен съд. Уви, оттогава досега нищо не се е променило. Няма никакви опити за реформа на съдебната система. Няма дори визия за такава реформа и затова в момента сме на това дередже. Няма как, като стоим и чакаме скандалите да отминат. Те няма да отминат, защото реформата не се извършва, а обществото има нужда от конструктивна, прозрачна съдебна система.

– Какво според вас трябва да включва реформата в съдебната власт? Вие съгласен ли сте с госпожа Маргарита Попова, че трябва да се преработи конституцията, за да се променят нещата. Тя обаче не казва, че трябва да се свика Велико народно събрание…

– Аз смятам, че въпросът с Великото народно събрание трябва да го оставим един път завинаги. Ако в обществото има консенсус, че трябва да има съдебна реформа, просто трябва да забравим за решение № 3 на КС, според което само Велико народно събрание може да промени основния закон. То беше постановено, за да не се извърши съдебна реформа. Крайно време е политиците да разберат, че е необходима истинска реформа в съдебната система, за да има прозрачно правосъдие. Това е необходимо на хората, необходимо и на бизнеса, и на европейските ни партньори, и на всички. За да бъде България една нормална държава и да се развива добре, трябва да има функциониращо нормално правосъдие. Ако разберем това, всичко останало са подробности. Когато наистина в обществото има единна воля, независимо от това кой е управляващ и кой е опозиция, да се промени съществено съдебната система, тя ще се промени. Няма никакво значение чрез конституцията ли, чрез нови закони ли, това са вече подробности. Въпросът е най-сетне всички да си признаем, че имаме нужда от това.

– Защо толкова години бе търпяно това безвремие?

– Защото всеки, който дойде на власт, смята, че може по някакъв начин да направи така, че съдебната система да работи за него. Всеки, който е богат, смята, че би могъл да си купи съдебната система. Само че не се оценява това, че съдебната система се подчинява на властимащите, когато тези властимащи минат в опозиция, те ще бъдат първият обект на удар на тази съдебна система. Когато една съдебна система си позволи по икономически причини да постановява решения, винаги има опасност някой да плати повече и фактически да имаме отново едно неразумно решение. Затова единственият изход за всяко едно общество е да приеме, че съдебната система трябва да бъде независима и ефективна и да не се влияе нито от политически, нито от икономически фактори. Само тогава ние ще имаме интерес. Ако някой си мисли, че идвайки на власт, или ставайки богат, е добре да си купи съд, да подчини някой съдия, то дотогава няма да имаме и консенсус.

– Вие бяхте дълги години участник във ВСС по право. Нещата там не вървят. Има групи и групички, които мътят водата. Какво може да се направи, за се премахне това?

– Групи и групички ще има винаги. Какъвто и Висш съдебен съвет да изберем, винаги ще има опасност да се създават лагери и групи. Въпросът е да има прозрачни и ясни правила така, че независимо от пристрастията да има едно добро кадруване. Това е идеята – да се направят добрите правила, каквито и до ден-днешен няма. Какъв да бъде ВСС, от колко души да се състои той, как да бъдат избирани хората, това са подробности. Основното е да имаме волята, че по този начин повече не може да продължава.

– Какво ще се случи с ГЕРБ, ако конфликтът между Маргарита Попова и вицепремиера Цветан Цветанов по повод назначаването на съдия Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд се разрасне?

– Аз не мисля, че този конфликт може да има някакви генерални последствия. Това не е нищо друго освен липса на правила.

– По ваше време, когато вие бяхте член на ВСС, имаше ли такива избори като този на Янева?

– По мое време правих изявления за непрозрачната кадрова политика на ВСС. И по мое време в съдебния съвет имаше много безпринципни избори. Сигурно в някои от тях и аз съм участвал.

– Има мнение във ВСС, че когато някой съд или прокуратура иска да се освободи от някого, тя го издига за член на ВСС. По ваше време имаше ли такива неща?

– Това са основни правила в администрацията. Само в законите на Питър може да има подобни похвати. Когато някой иска да премахне някого, го издига. Това са неща, които винаги са били използвани.

– А вие вярвал ли сте на тези биографични данни, които се представят за кандидатите?

– Въпросът е за принципите и критериите. Данните са: Той е решил толкова дела, толкова решения са отменени, толкова – не. Това дава някаква представа, но едва ли може да бъде решаващо при един избор. Така че аз продължавам да твърдя, че не са намерени верните критерии, така че избиращият орган да има пълна представа за кандидатите и техните качества.

– Защо вие не бяхте член на Съюза на съдиите?

– Не само на него, не бях член на никой съюз, защото ми се струваше, че като ръководител на Върховния административен съд не беше редно да членувам където и да било. Най-близо до сърцето ми беше Съюзът на административните съдии, които свършиха много добра работа по различни европейски проекти.

– Красьо Черния мит ли беше и послужи ли той за отклоняване на вниманието от големите проблеми на правораздаването?

– Може и така да се каже. Предполагам, че Красьо е имал някаква дейност, но той не е бил решаващ персонаж. По-скоро е бил посредник.

– Напоследък детското законодателство е на дневен ред.

– Да, усилено се работи в Министерството на правосъдието по него. Знам, че и Агенцията за закрила на детето също има активно участие.

– Какво трябва да се постигне с това законодателство?

– Към едно дете, независимо дали е жертва или извършител на едно деяние, трябва да има щадящо отношение. Трябва да има правила, които не са еднакви за всички – и за възрастните, и за децата.

– Как ще определите ролята на детето сега, то жертва ли е често на своите родители?

– Искаме да променим начина на мислене. Тази материя трябва да излезе от семейния кодекс. Всичко трябва да се прави за детето, а не за родителя или осиновителя. Трябва да променим цялата система. Има още много да работим на ниво съзнание.

 

Интервю на Фани Чоджумова,

в. „Новинар”

One Comment »

  • Nik said:

    “§5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.” (Конституция на Република България. Преходни и заключителни разпоредби)

    Българският “Параграф 22” се казва “§5 от Преходните и заключителни разпоредби на “Конституцията” на “Република” България”.

    За какви “реформи” на “съдебната система” бленува бившият свогенски районен съдия?

    Имах “челен сблъсък” с него в битността му на високопоставен чиновник в същата – според него и според клакьорите на Прехода – нереформирана “съдебна система”.

    С брат ми бяхме завели дело с огромен обществен интерес с ответник Министерския съвет (оглавяван по онова време от нонсенса, известен като монарха-републиканец).

    Всички изгледи да спечелим делото бяха очевидни до момента, в който Председателят на Върховния Административен Съд (ВАС) го иззе от председателя на съдебния състав, за да го реши в полза на лансиралата го на поста жълта партия.

    Нима номинирането му като “Омбудсман на Република България” не е също в резултат от интригите на авторите на “§5”?

    Момчето е даровито и умее да жонглира с думи на авансцената и със задкулисни действия.

    Сякаш между другото откровеничи: “И по мое време в съдебния съвет имаше много безпринципни избори. Сигурно в някои от тях и аз съм участвал.”

    Сигурно…

    Темата за “реформата” в “съдебната система” е предъвквана неслучайно.

    Целта на занятието е да отклонява общественото внимание (у нас и на Запад) от истинската проблема:

    мнозинството “МАГИСТРАТИ” (следователи, прокурори, съдии) са част от ЧЕРВЕНАТА СЪДЕБНА НОМЕНКЛАТУРА (днешната съдебна мафия) или техни прецизно номинирани от “Висшия съдебен съвет” наследници.

    Иначе “народният защитник” не е лишен от логическа мисъл:

    “Общественото мнение беше против този закон за разлика от чуждите посланици, които го подкрепиха, така че за мен това, което се случи в парламента, е очевидно някаква закономерност. Не бих си позволил да го обяснявам с някакво случайно неприсъствие в залата или липса на организация от народните представители на мнозинството. Очевидно това е закономерно решение.”

    Само дето не уточнява какво разбира поo “общественото мнение”.

    А то и с невъоръжено око си проличава:

    престъпната шайка от геноцидни грабители на българското национално достояние, довели България до непозната в исторически обозримото минало нравствена, социална, културна, политическа и икономическа деградация,

    с нокти и зъби защитава “своето право” да не допусне дори и мисъл за “посегателство” върху престъпно придобитото имущество през последните 22 години.

    Талантливата журналистка Фани Чоджумова умело и деликатно е стимулирала подсъзнанието на “омбудсмана”, за “да си каже” и той “на кой цар служи” в действителност:

    на този, на който винаги е служил.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.