Home » Избрано

Държавата напразно се опитва да откупи “живота” на 265 000 работни места

2011.07.06 Няма коментари
Spread the love

Никакви субсидии за заетост не помагат, ако няма прилив на инвестиции в икономиката

Калоян Стайков, Център за икономическо развитие

Американският психолог Ейбрахам Маслоу казва, че когато единственото средство, с което разполагаш, е чук, третираш всички проблеми като пирони. И въпреки че управляващите в България разполагат не само с “чукове”, но и с други инструменти, все се опитват да влияят на трудовия пазар с едни и същи мерки.

Мерките са добре познати: интегриране на групи в неравностойно положение към трудовата сила; увеличаване на заетостта сред младежите и сред възрастните; подобряване на ефективността на предоставяните от държавата услуги за безработните; увеличаване на инспекторите и инспекциите срещу недекларирана заетост. Това са мерките, залегнали в Националната програма за реформи и Конвергентната програма, те са същите, които присъстваха в правителствените приоритети и за предишни години. Т.е., независимо какво се случва със заетостта в страната, инструментите за подобряването й си остават едни и същи.

Пазарът на труда си има две страни – търсене и предлагане

Правителствените мерки все се фокусират в предлагането

Но въпреки че в различни схеми за квалификация и обучение се изливат огромни субсидии – и от българския, и от европейския бюджет, пропастта между нуждите на фирмите и това, което предлага пазарът на труда, си остава. Независимо обаче колко знаещ и можещ е един човек, ако няма търсене за неговите таланти и умения, той ще си остане безработен. Така се получава българският парадокс – имаме над 10% безработица и в същото време много вакантни работни места.

Статистиката показва, че само за две години заетите в страната са намалели с близо 263 000, което е спад от 11%. За същия период свободните работни места намаляват с 2593 позиции – или с 13.8%. Това не е просто спад на заетостта в резултат на икономическия цикъл, а е спад в общото търсене на работна ръка с над 265 500 души. Данните на Евростат и НСИ за България само потвърждават очевидното –

основният проблем е в липсата на търсене

Кризата принуди предприятията да оптимизират персонала. Сега дори най-проспериращите фирми не бързат да назначават нови хора, а когато го правят, подбират дълго и внимателно. Това е съвсем нормално поведение за бизнеса навсякъде по света. Неслучайно икономистите казват, че истинският край на рецесията настъпва тогава, когато има значителен ръст на работните места и осезаемо намаляване на безработицата.

В краткосрочен план, каквито и пари да налива в мерки за подобряване на човешкия “материал”, държавата трудно би постигнала голям успех в намаляване на безработицата. Основната част от клиентите на бюрата по труда са ниско квалифицирани. Добиването на образование, квалификация и опит отнема време. А при слабата образователна система и липсващата й връзка с частния сектор задачата става още по-трудна.

Затова, ако държавата наистина държи да помага, може да го направи, като

стимулира създаването на физически капитал

Защо точно него? На теория увеличаването на капитала, с който разполага една компания, увеличава и допълнителната печалба от един работник в компанията. Така ли е на практика? Да видим какво казва по въпроса Евростат. В ЕС най-голямо свиване при търсенето на работна ръка се наблюдава точно в страните, в които инвестициите са спаднали най-драматично. Така в Швеция, Холандия, Люксембург и Словакия, където отливът на инвестиции е сравнително малък – между 9 и 17.5%, спадът в търсенето на работна ръка е сравнително лек – от 1.6% до 3.5%. На другия полюс са страни като Латвия, Румъния, Естония и България, в които търсенето на работници е спаднало с двуцифрени проценти – между 11% и 13.9% според данните на Евростат. Общото между тези държави е, че са пострадали от драстично свиване на вложенията – с по 34-56.8%.

Ето защо, ако иска да подпомага заетостта, и то в краткосрочен план, държавата трябва да наблегне на мерки за насърчаване на инвестициите – местни и чужди, в нови бизнеси и в неексплоатирани ниши, в модерни машини и нови технологии, в патенти и ноу-хау.

Мерките са до болка познати

– подобряване на бизнес средата, намаляване на административните тежести, отваряне на защитени сектори, подобряване на регулаторните рамки, включително обявяване в несъстоятелност, намаляване на корупцията, подобряване работата на съдебната система, предвидимост на държавната политика. За тях, а и за куп други, не се намери време и енергия, докато икономиката беше в подем. Дано се случат, докато бавно излизаме от рецесията. За жалост свидетели сме на усилия на управляващите в обратната посока – вместо да улесняват бизнеса, те го товарят с допълнителни разходи за труд – например с административно увеличаване на минималната работна заплата. Или пък стоварването на колективния договор с министерско нареждане върху всички предприятия в даден бранш, макар че някои са отказали да го подпишат – както се случи неотдавна в минната промишленост.

Източник: в. “Сега”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.