Home » Авторски страници

ЗАКЪСНЕЛИТЕ НАГРАДИ

2011.06.07 Няма коментари
Spread the love

Автор: Д-р Георги Чалдъков

Сложна е “симфонията” на възнаграждението и наказанието, дирижирана от “моркова и тоягата”. През 1901 г. на 42-годишна възраст Теодор Рузвелт става най-младият президент на САЩ. Политиката и дипломацията му се основава на любимата му поговорка: “Говори спокойно и носи тояга; така ще вървиш напред.
А ние си мислим, че само в цирка има дресура на животни. Въпреки че за тези процеси има сериозни антропологични трактати; например, трите задължения на даровия обмен – да даваш, да приемаш и да връщаш – са описани, като “тотален социален феномен” в “Дарът” (Essai sur le Don) на Марсел Мос, за първи път публикуван на френски през 1923 г. в списанието L’Année Sociologique. През 1990 г. есето бе публикувано на английски като “The Gift”. Началното изречение на “Дарът” е: “Аз никога не съм срещал човек толкова любезен и добър, че да не приеме подарък, нито толкова разполагащ с пари, че да не хареса подарък, ако му бъде даден.
Крикор Азарян е мъдър човек, който шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.) каза: “Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.” Това е трогателен глас от “интимната акустика на човешката душа”, мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия.
Преди дни на въпрос на журналистка “Кой е най-ценния съвет, който сте получавали от Коко Азарян?”, артистът Петър (Чочо) Попйорданов, който на 11 юни ще стане на 47 години, отговори: “На последната постановка на “Вишнева градина”, на премиерата, той ми заяви, че това е последното нещо, което прави… Той вече беше болен. Изкарахме премиерата и Коко излезе в коридора. Подари ми един медал. И с лека ирония каза: “Давам ти го, но не го слагай и не го носи! Защото ордените се дават на декласираните, на тези, които излизат от употреба! Ти точно не си декласиран, тебе тепърва те чака…
Неотдавна дадоха “Аскеер” за цялостно творчество на големите, но вече болни, артисти Тодор Колев и Коста Цонев, преди години – на Йоско Сърчаджиев. И на професор Крикор Азарян. Константин Павлов получи президентска награда след като получи мозъчен инсулт. Христо Фотев, когато беше много тежко болен (1997-2002), получи повече награди, отколкото в разцвета на творчеството и здравето си. Вече се страхувам да пожелавам награди на приятелите ми Досю Досев, Борис Луканов, Милко Божков, професор Михаил Давидов, доцент Крикор Дикранян, доцент Александър Хинев, професор Иван Карайотов, доцент Коста Костов, доцент Димитър Калев, Мак Станчев, Александър Стойчев, Петър Доков, Атанас Илиев…
Сънувате ли Азарян?” – запита журналистката и Чочо Попйорданов отговори: “Да, дори се кара на сън. Кара се на себе си. Измъчва се, че това, което иска да каже и внуши, не са разбира от хората. Неговата философия беше, че говорим, но не разбираме какво си казваме.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.