Home » Избрано

100% подкрепа по Уди Алън

2011.06.11 Няма коментари

Процентите нямат никакво значение, стига да са много, казва един познат социолог. 97.73% от цялата статистика е изфабрикувана, казва пък Уди Алън.

Процентите нямат никакво значение. Особено в случая Бойко Борисов – Меглена Кунева. И то не защото между тях би се разиграла някаква титанична предизборна битка (ако Борисов реши да прескочи от “Дундуков” 1 на “Дондуков” 2). Тъкмо обратното. Защото между тях по същество не би се разиграло нищо. Те са двете различни лица на едно и също явление. Разбира се, едното с малко повече тестостерон. Другото – образовано и с европейски имидж.

Това обаче не е важно. Същественото в тази ситуация не са фигурите, а фонът.

Онзи ден, докато в задушната зала за пресконференции кънтеше химнът, малко преди “тихата кандидатура” на Меглена Кунева да бъде обявена гласно, усещането бе единствено за неимоверна амбиция. Същото усещане, от което лепнат държавните институции в последните две години.

Нежните докосвания по раменете на бъдещата кандидатка, последвани от деловото здрависване, детските истории, екзистенциалната криза, приятелската подкрепа, сълзите в очите, претенцията за “говорител на гражданското общество” по парадоксален начин напомнят на “Генералната промяна”.

Помните онази снимка, от която генерал Борисов грее с благ поглед, но стоманено лице, нали? Онази същата фотография, в която е хем смирен, хем на нож с всички “лоши” (в началото Гаргамел и Смърфовете, а впоследствие и триглавата ламя – тройната коалиция).

Е, по сходен начин изглежда Меглена Кунева на фона на пано от думи, в центъра на което се мъдрят името й, България и Европа, гарнирани с патетика в стил Вапцаров: мечтая, работя, живея… Неволният зрител очаква да чуе стихове на бившата еврокомисарка, написани тъй, както умее.

По някакъв странен начин всички се включваме в тази масова халюцинация, чиито главни герои обещават избавление, поучение, катарзис.

Да, точно така – и Кунева, и Борисов обещават едно и също. Всеки по своя начин, определен от стечение на обстоятелствата като среда, образование, семейство, т.е. културни натрупвания и… кой какво място е заслужил около царя.

Освен еднаквостта на декларациите си за просперитет, нужда от правила и прозрачност, Кунева и Борисов дори ги изказват еднотипно. С общи приказки.

“Промяната не се случва, защото сме на грешен път. И съм тук, за да го кажа на глас – жизнено важно е да сменим курса. България се отдалечава от Европа. Тя присъства в ЕС само тялом. Духом се връща в миналото си” (М.Кунева).

Нима това не е едно облечено в малко по-красиви фрази: “Омръзна ми да ме управляват комунисти. Те са убили дядо ми. Време е за генерална промяна на политиката”.

А в действителност, обаче, всичко това е перифраза на царския първоизточник – “смяната на чипа”.

“Имаме поразителни дефицити – на смелост, на реформаторство, на компетентност, на гледане напред, десетилетия напред. Имаме огромен дефицит на самочувствие и свобода. Имаме срамен дефицит на откритост и справедливост”, каза Меглена Кунева.

А не доказва ли това, че сме “лош човешки материал”?

“Кандидатирам се за президент на гражданите и затова избирам да го направя с подкрепата на Инициативен комитет. Знам, че това е нова формула за България”, обявява иноваторът Кунева, сякаш забравила формулата от 2002 година на независимия кандидат за кмет на София Бойко Борисов за надпартийност и натикване на политическия елит в ъгъла, тъй като вътрешната политика била “лайно в целофан”?

Именно Борисов бе двигателят и основателят на гражданско сдружение, носещо извисяващото духа и нацията име “Граждани за европейско развитие на България”, което впоследствие стана партия, към момента управляваща.

“Партиите правят политика. Народът – държавника”, продължава Кунева, заигравайки по онази тънка струна от балканската ни душа – гласът на народа.

Апропо, няма такъв глас. Така споменавания от всички “народ” е отдавна ням. Но не е пресипнал, защото отдавна вече не вижда смисъл да крещи. Ако го правеше, щеше да ги прекъсне. На средата на речите им – и Борисов, и Кунева.

И ако има нещо, за което са прави и двамата, са дефицитите. Макар всеки от тях да го казва според възможностите си.

Но сравнението между капацитетите бледнее, веднага щом се стигне до същината. И двамата са политици на многото думи и малкото действия. Въпреки, че безспорно приятно е някой да умее да си служи правилно с думите. Особено на фона на последните две почти нечленоразделни години.

В понеделник, малко след химна и драматургичното изказване на приятелката от детинство, издържано в съвършено различна стилистика от конкурентния свидетелски разказ на Бойко Борисов за неговото собствено детство, филиите с мас, уроците по китара и 12-те яйца на закуска, остана важният въпрос (който остава и след далеч по-примитивните примери от същото изречение, илюстриращи нерадостното детство на малкия Бойко) – какво ще се случи с държавата.

Каква трябва да бъде политиката на тази страна? След като “тези избори ще са повече от борба за президентския пост, а референдум за курса на България” (Меглена Кунева) какъв в крайна сметка ще е този курс?

Лесно е да се вика “Пълен напред!”. Но към кое “напред” ще сме точно, след като и ЕС, в който се кълнем от сутрин до вечер, е все по-отчетливо фрагментиран от разнородни гласове и интереси?

Наляво или надясно, все пак – Кунева не пожела да се самоопредели, влизайки в полето, което отдавна си е заплюл Борисов – “Еднакво добре играя и по лявото, и по дясното крило, но най-силен съм като централен нападател”.

И двамата са прави. Техният политически баща Симеон Сакскобургготски дойде на власт с мисията да разбие двуполюсния модел и се справи отлично – вече десет години всички партийни идеологии, ценности и ориентации са отживял и ненужен реквизит. Правителството на социалиста Станишев въведе плоския данък, дясното правителство на ГЕРБ искаше да въвежда левия данък “Лукс”. Едва ли на някого му пука.

Поради тази причина и Кунева, и Борисов имат големи шансове.

Така прокламираният “курс на България” води право до “Дондуков” 2, доказателство за което е и персоната на сегашния му наемател Георги Първанов.

И Кунева, и Борисов, биха се чувствали чудесно на този представителен, национално обединяващ пост.

Както казва Рейгън, “Откакто дойдох в Белия дом, се сдобих с две слухови апаратчета, оперираха ми дебелото черво и простатата, получих рак на кожата и бях прострелян. И най-чудното е, че никога не съм се чувствал по-добре”.

На пръв поглед несъвместими, Кунева и Борисов всъщност са взаимнодопълващ се единен образ на убягващия смисъл.

Същото това гражданско общество, което не много отдавна се впечатли, просълзи от умиление и гласува за “генералната промяна”, в момента гледа с надежда на брюкселски шлифованата, културна и знаеща английски Меглена Кунева. Която, позовавайки се на дефицитите ни, използва основния ни такъв – липсата на усещане за стабилност, опиращо се на интелекта. Това, естествено, е търсен ефект. Също като онази близост до народа, която Генералът постига с гениална импровизация и тодорживковски нюх към първосигналните тежнения на народната душа.

Затова един хипотетичен тандем Кунева-Борисов на президентските избори би имал редица предимства. Хем ще удовлетвори щенията и на “простичкия човечец”, до когото премиерът често адресира своите послания, хем ще е откровение за “модерните градски хора”, които се идентифицират с Кунева. Така двойката ще достигне мечтаните от социолозите 100% подкрепа, които с пот на челото и сега се опитват да ги изфабрикуват, ако се доверим на Уди Алън. А на него вярвам повече.

Полина Паунова
http://www.mediapool.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.