Home » Избрано

Жерар Вормсер: За интернет като демокрация

2011.05.13 Един коментар
Spread the love

Жерар Вормсер е професор по философия в Екол Нормал Сюпериор в Лион. Член е на редколегията на създаденото от Жан-Пол Сартр списание „Тан модерн”. Той е един от най-известните изследователи на творчество на Сартр и неговата политическа философия. Автор е на книгите: „Сартр – насилие и етика” (2006), „Сартр – от мита към историята” (2007), „Европа – счупеното огледало” (2006) и др. Основател и директор на електронното издание „Sens Public”, което изследва промените на глобалния свят в светлината на интернет и новите технологии. Проф. Вормсер беше в София по покана на Френския институт, откривайки цикъла от лекции „Медии, интернет и демокрация”.

– XXI в. започна с една радикална промяна – криза на традиционното общество в съчетание с дигитална революция. Как бихте очертали профила на днешното общество в епохата на интернет?

– Най-основополагащото е, че дигиталната революция има ефекта на лупа – тя увеличава отделните явления. Така много по-очевиден става локалният активизъм, дейността на малките групи, които се организират, мрежите за запознанства или групите по интереси. Много по-очевидни стават и властите, големите финансови мрежи, комерсиалната логика и в крайна сметка логиката на локалните идентичности, на геолокализацията. Това аз наричам „феномен на локалното увеличение”, който по-ясно разкрива противоречията в обществото. Парадоксът е, че всичко това се случва във време на относителна деполитизация. От една страна, всеки вижда по-добре как функционира обществото, но, от друга, възможностите за действие са по-ограничени, защото трябва да се изчака известен праг на властта, за да може да се промени нещо.

– Какво е тогава глобализацията – деполитизация или свръхполитизация?

– Вгледаме ли се в днешните държави преди двадесет години, преди епохата на интернет, едва ли би могло да се твърди, че интернет е променил съотношението на силите. Не може да се твърди, че интернет е изместил центровете на властта, като Калифорния, Ню Йорк, Китай, Западна Европа… Ала ако се вгледаме по-детайлно, ще видим, че политическото действие става все по-ефикасно в рамките на всяко локално общество. Вътре в него имаме групите на активисти в интернет –  журналисти, интелектуалци, хората от медиите, личностите от сферата на културата – които в даден момент могат да концентрират усилията си. Но мисля, че „естаблишментът” на всяко общество не е дестабилизиран. През последните четиридесет години се наблюдаваше предаване на властта в рамките на едно семейство, където младите поемаха властта от своите родители – в бордовете на фирмите и дори в политиката. Интернет дава усещане за мобилност в обществото. А всъщност обществото е дори много по-фиксирано, отколкото е било преди пет-шест десетилетия, когато социално-политическите промени в Европа смениха личностите, които от години заемаха местата на властта. Това е парадоксът на интернет. Имаме едно общество, което в някаква степен пребивава в политическа немощ, ала на повърхността всичко ври и кипи.

– Какви промени да очакваме вследствие на революцията на това „ново общество”? Какво например ще стане с държавите?

– Мнозина млади отхвърлят традиционните социални йерархии. Фактът, че си президент на фирма, депутат или министър, няма в техните очи чак такъв престиж. Важно е да имаш блог, да влияеш върху обществото, да имаш кауза, да си част от геосоциалната мрежа. Има една десакрализация на властта, която съпровожда новите комуникационни технологии. Дори журналистите са принудени да  влизат в диалог с аудиторията си много повече, отколкото преди. Виждаме какво се случи в Близкия Изток – в Тунис, Египет. Журналистите бяха принудени да дадат думата на хората, които бяха на място – на площад Тахрир в Кайро, на авторите на революцията в Тунис и другаде, защото журналистите вече не са привилегировани.

Що се отнася да държавите, смятам, че те умеят добре да се защитават. Нали те раздават телекомуникационни лицензи на добре контролирани оператори. В ЕС лобито на телекомуникационните оператори е добре уредено, има съответните директиви на Европейската комисия. Така държавите си гарантират правата в съвременната комуникационна сфера.

– Първите революции, обаче, дойдоха не оттам, откъдето можеше да се очаква. В случая на „арабската пролет” може ли да се смята, че демократизацията дойде по интернет?

– Тук имаме свързани в едно няколко различни явления. Това, което се случва в Северна Африка, от една страна, е закъснял ефект на китайския икономически растеж, а от друга – на обединението на Европа. Когато през 1989 г. Европа се обединяваше, инвестициите от Западна Европа преди всичко се насочиха към Централна и Източна Европа, а пък американските инвестиции отидоха в Китай. По този начин Югът на Средиземноморието, който до 1990 г. беше икономически свързан със Западна Европа, прогресивно изгуби връзката си с нея. Северна Африка доста обедня в сравнение с Китай и най-вече в сравнение с Централна Европа. Ситуацията на криза най-силно се усети в Тунис. Прибавете към това блокирането на социалните и политически йерархии в тези страни, което стана факт, защото западните държави предпочетоха по-скоро да запазят съществуващите режими, вместо да предприемат отваряне на тези страни към демократизацията. И вместо да подканят Мубарак да си тръгне от Египет, те по-скоро го подкрепяха, както и Бен Али в Тунис. В резултат на което настъпи настоящият трус. Ефектът на закъснението доведе дотам, че вместо да се структурира в политически партии, политическата сцена в тези общества днес е напълно оголена. Цяло едно поколение на шестдесетгодишните политици дълго остана на власт, без да даде възможност за смяна на караула. Сега виждаме как политическата сцена бива окупирана от младото поколение, което е много по-образовано, пътувало е из САЩ и Европа, познава глобализацията и умее да си служи с интернет. Смятам, че Северна Африка през следващите години има шанс да се сдобие с много по-модерна политическа класа от тази, с която ние разполагаме в Европа. Искам само да отбележа, че най-важното през следващите години ще е мястото, което ще заеме Турция. Нейната дипломация е изключително активна и тя показва голяма гъвкавост в преговорите – с Русия, Иран, Европа или страните от бившата Османска империя. Много от най-важните решение през следващите 20 години ще се вземат в Анкара или Истанбул.

– В един все по-видим свят кое, обаче, е определящото при вземането на решения? Нямате ли понякога усещането, че политиката на Запада все повече заприличва на токшоу?

– Може би е така, но нека кажем, че Западът не е единен. Той става все по-трудно идентифицируем със Стокхолм, Париж или Рим, да не говорим за Вашингтон. Отличителен белег на Запада днес е, че публичните системи не са стабилни поради силния натиск на мощните световни икономически корпорации. И тук битката се прехвърля в интернет, а всичко се решава от икономиката. „Епъл”, „Гугъл”, „Майкрософт”, „Самсунг” и други азиатски оператори вече пренасочват сферата на своите инвестиции. Техните инвестиции и изследователски програми напускат полето на големите индустрии – дори на автомобилостроенето и самолетостроенето – ориентирайки се към медицинската диагностика, финансовите технологии, управлението на стоковите наличности, на парковете с недвижима собственост, на пътническия и морския транспорт. Морският транспорт, например, е една от сферите, където интернет играе определяща роля. От тази гледна точка правителствата изпитват все по-големи затруднения в сблъсъка с мобилните световни корпорации. Наблюдаваме нещо наистина интересно, сякаш се връщаме към времето, когато Франция се е конкурирала с Великобритания – континенталната сила срещу морската сила. От тази гледна точка правителствата на отделните европейски страни са доста безпомощни. Виждаме го в трудността при управлението на европейските финанси. Колебанията около стабилността на еврото показват, че икономическото обединение на Европа не позволява едновременното насърчаване на растежа в Германия и контрола над задлъжнялостта на Испания. Няма истинско политическо единство на Европа, което позволява на световните финансови компании да бъдат много по-силни, отколкото европейските граждани биха искали.

– Каква, обаче, е ролята на медиите в този процес? И каква ще е съдбата на традиционна медия като пресата? Ще стане ли тя жертва на онлайн-медиите и не крие ли на свой ред интернет редица опасности?

– Вярно е, че традиционната преса днес е изправена пред големи трудности. Тя вече има затруднения да привлича рекламодатели. Цялата тази вълна на потребление се пренасочва към интернет. Интернет сайтовете са тези, които привличат рекламите. Най-трудно е днес на медиите, които формират общественото мнение. Освен пресата, тук бих включил радио и телевизионните емисии. Ето защо една културна медия днес е изправена пред нови предизвикателства – да бъде в мрежа с кината, театрите, библиотеките, да има много по-разнообразна обществена дейност, за да оправдае субсидиите, които се дават за такива медии. Тя трябва да е много по-социално видима, отколкото преди се изискваше от едно издание. Което предполага истинска трансформация. Вече не е възможна тази интелектуална културна власт, която би позволила на някое престижно издание да съхрани читателите си в продължение на една или две години, ако то не е всекидневно видимо на социалната сцена. Нещо, което изцяло променя отношенията с публиката и читателите.

– Известният френски журналист Едви Пленел наскоро предупреди, че с онлайн журналистиката на „copy/paste” медиите са изправени пред нова заплаха: само да възпроизвеждат мнения, вместо да се интересуват от фактите. Проблемът не е ли много сериозен?

– Да, така е. Впрочем, Едви Пленел и неговото електронно издание ‘Mediapart” са единствените, които успяха във Франция да постигнат финансово равновесие чрез електронни абонаменти на своите читатели. От една страна, медиите наистина трябва да търсят новини и да се сдобиват с източници, с които другите издания не разполагат, да правят разследвания, които да оказват влияние върху политическия живот в дадена страна. Защото, в крайна сметка, това интересува читателя. От друга страна, журналистическите екипи в медиите все повече се редуцират. В следствие на което журналистическата професия, която е една относително широка сфера на обществени отношения, става професия, в което вътрешното напрежение се засилва, защото онлайн медията е сфера, където журналистите непрекъснато трябва да търсят новини и да ги поднасят с невероятна бързина. Рискът при подобно бързане е да се публикува непроверена или направо фалшива информация. Въпросът за вътрешния контрол над информацията днес става невероятно важен.

Що се отнася до най-младите, при тях влиянието на медиите (и най-вече на интернет) е особено силно. Много от младите студенти, които имат достъп до интернет, нямат много познания за собствените си страни – за селското стопанство, географията на страната, за процесите на стареене, бедност и т.н. Чрез интернет-медиите всеки обаче има възможността да бъде информиран за всичко – от това, което се случва на „Уолстрийт”, до случващото се в Шанхай или Фукушима. Макар, всъщност, информациите, които достигат до нас, да са винаги фрагментарни и да не ни позволяват да схванем цялостно света, в който живеем.

– В тази връзка е интересна вашата гледна точка към „Случая Уикилийкс”? Не толкова към скандала, колкото към последиците от него. Може ли „Уикилийкс” да бъде приравнен на медия?

– Много интересно е потреблението на всички тези информации от „Уикилийкс”, доколкото те ни предлагат достъп до оригинални дипломатически документи, иначе недостъпни за публиката. Което има две последствия. Първо, става ясно, че информацията, с която разполагаме всеки ден, е част от комуникационната стратегия на големите институции. Ние знаем за производствата онова, което те искат да ни кажат. И знаем за политиката онова, което политическите партии или институциите искат да ни кажат. Информациите, публикувани от „Уикилийкс”, ни показват, че съществува някаква реалност на източниците, която е по-прецизна и по-сложна, отколкото официалните информационни източници. Второто обстоятелство е, че когато една информация не бъде контролирана от институциите, те полудяват. Ето защо свободата на словото, която е основна ценност в демокрациите, изключително много безпокои отговорните лица в политиката и бизнеса, щом те спрат да контролират информацията. Бих казал, че същите безпокойства биха обзели и страна като Франция, ако информации, идентични с тези от „Уикилийкс”, хвърлят светлина върху света на политиката и бизнеса. Напълно разбирам защо властите в САЩ са толкова обезпокоени от появата на тази информация в интернет.

– Интернет наистина променя не само на света на медиите, но и на образованието и културата. Въпросът е в каква посока?

– Трудно би могло да се даде еднозначен отговор. Ако най-младите и най-активни потребители на интернет, поколението на 15 годишните, се задоволяват само с първа страница на „Уикипедия” и първите три информации от „Гугъл”, едва ли имат шанс да научат нещо наистина интересно. Необходимо е да се създаде и развие истинско критично образование към източниците на информация и то най-вече за потребителите на интернет. Мисля, че това трябва да става в училище, че е необходимо онлайн образование на младите, които под ръководството на преподаватели да изработят в себе си такова критическо мислене. Работата на преподавателите днес все повече ще се пренасочва към групови занимания с младите и ще се съсредоточава в интернет.

– Остава, обаче, загрижеността за оцеляването на малките култури и езици в епохата на дигитална глобализация. Какъв ще бъде езикът на интернет?

– Ще ви отговоря, както отговарят и повечето от моите колеги: езикът на интернет, това е кодът. За да разберем какво се случва, трябва да проумеем как изобщо функционира интернет: какво са сървърите, как се правят сайтове, каква е минималната техническа компетентност, позволяваща да се създаде сайт или форум, да се работи в мрежа с други личности. Мисля, че това вече се превръща в език, общ за цял свят. Информационната грамотност е също толкова важна днес, колкото и това да говорите английски, български. Установих, че повечето студенти в България говорят два, дори три езика. Не смятам, че интернет ще редуцира или накърни разпространението на традиционните или естествени езици. Напротив, смятам, че интернет е възможност, ако не за хармония, то поне за съжителство на различните езици. Интернет дава благоприятна възможност за развитие на изкуствата, на литературата. Не смятам, че по презумпция интернет е враждебен към малките езикови общности само поради факта, че те се говорят от 5-10 млн. души

– Вашето онлайн издание „Санс пюблик” внимателно анализира всички тези тенденции. Може ли да се каже, че гледате по-скоро оптимистично на дигиталната ера?

– Да, ние сме наистина оптимисти. Опитваме се да играем положителна роля и да развиваме нашата дейност. Нашият оптимизъм до голяма степен идва и от трудностите в страна като Франция да се трансформират традиционните университетски институции. Ако не съществуваме, ако не сме в интернет, ако не организираме дебати, традиционните институции никога не биха били склонни на каквито и да е реформи. Нашата цел е да стимулираме развитието на тези институции, било чрез външна конкуренция – например рейтингите на европейските университети – било чрез провеждането на мултидисциплинарни изследвания, каквито повечето класически университети изобщо не извършват. В „Санс пюблик” публикувахме резултатите от много колоквиуми – например за присъствието на жените в публичната сфера, които имаха сериозен обществен отзвук. А чрез интернет нашите изследвания достигат до много по-широка и млада публика, отколкото ако бяха публикувани в затворени университетски поредици, към които рядко посяга някой млад читател.

Разговаря Тони Николов

Източник: http://www.kultura.bg/bg/article/view/18390

One Comment »

  • Nik said:

    Информационната грамотност е също толкова важна днес, колкото и това да говорите английски, български.

    Right. Така е.

    Отнася се за целия свят – Северна Африка го доказа.

    Но не се отнася за територията България.

    Тук е важно не какво знаеш, какво и колко го можеш, а “чий човек си”, “кой (дебеловрат)те праща”.

    Тука е така…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.