2024-02-25

1 thought on “Кого заблуждавате, г-н Борисов

  1. “Вчера (14 май 2011 г) преди обяд в качеството си на министър председател на България присъствахте на конгреса на Съюза на репресираните от комунистическия режим и от трибуната на форума заявихте, че няма да им се дадете!

    На комунистите!

    “Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха!” и призовахте да сме … БЕЗПОЩАДНИ!
    След обед на същия ден, о, чудеса! “Безпощадно” се втурнахте, отново в качеството на министър председател, да откривате голф клуба в Правец, все едно е обект на правителството от общодържавна значимост.

    В този ред на мисли, кого заблуждавате, господин Борисов?

    Репресираните от комунистическия режим, на чиито форум бяхте сутринта?!!

    Комунистите Златеви, метаморфирали в капиталисти, на чието частно ВИП парти бяхте вечерта?!!

    Себе си?!!

    Някои могат да бъдат лъгани винаги. Известно време можете да лъжете всички. Не е възможно обаче винаги да лъжете всички. Трябваше вече да сте научили този урок на Линкълн. Очевидно – не сте!

    Кого заблуждавате господин Борисов?!!“

    Населението на света (вкл. и т.нар. учени, и т.нар. политици, и т.нар. журналисти) се кълнат, без да се замислят и за част от секундата, в т.нар. демокрация.

    Каква е историческата истина?

    Цитирам том 2 от забележителното 9-томно изследване ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ – Древна Европа. Гърция. –С., Янус, 2006.-452 с. на проф. Янко Н. Янков-Вельовски:

    Стр.61-62:
    „И в двата епоса на Омир главната роля е принадлежала не на т. нар. “народни маси”, а на силната героическа личност, която често пъти е встъпвала в ясно очертан конфликт с волята на общината и напълно я е подчинявала на себе си. Омировите царе и герои са носители на неизмеримо честолюбие, на от нищо необуздана жажда за богатство и власт, на подчертано изявяван стремеж към поддържане на социалната дистанция от простосмъртните, а всичките тези белези и характеристики едва ли се съвместяват с образа на изборните магистрати, на “слугите на народа”.

    Стр.62:
    „…Самият народ при излизанията си на политическата сцена съвсем не се държи като народ-суверен, а по-скоро встъпва като крайно пасивна, безлика и безсловесна тълпа от статисти в политическия театър, на фона на която мощно и релефно се очертават талантливите фигури на главните политически актьори. При това заслужава внимание и фактът, че тази пасивност се проявява дори и при най-острите, най-драматичните и най-съдбовните моменти от историята и епизоди от епичната политическа сцена.
    В разбиранията на Омир в основата на тази пасивност стои преди всичко инертността и неизменността на самата народна природа, оставаща безкрайно чужда на всичко героично, достойно и свято. Поради това и в главния възел на омировите поеми се съдържа посланието, че народът дължи сляпо подчинение на “най-добрите хора”, каквито са героите и царете, и тази мисъл е изразена с пределна степен на откровеност в известното обръщение на Одисей към “мъжете от народа” във Втората песен на “Илиада” (200 и сл.): “Нещастнико, седни спокойно и внимавай в думите на другите, които са по-добри от теб! Защото в теб няма нито смелост, нито воински дух, и ти нищо не струваш нито в боя, нито в съвета”.

    Стр.63:

    “Темата за негодността и безсилието на демоса и за достойнствата на силната личност преминава като лайтмотив през целия епос на Омир и така, както ахейците са неспособни да обуздаят гордостта на Агамемнон, така и техните врагове – троянците са неспособни да се справят с Парис, чийто измами са навлекли неизчислими беди на всички граждани и са останали безнаказани. И ако все пак в редки случаи населението се е пробуждало от своята обичайна апатия и е предприемало някаква политическа активност, то винаги е приличало много повече на разбунтувала се тълпа, отколкото на господар на общината, и най-голямото нещо, което е било способно да направи, е да отприщи дивата стихия на яростта си и да “реши” проблемите не чрез нормален и справедлив съд, а чрез саморазправа.“

    „Несъмнено във всички описани случаи Омир безусловно осъжда тирана и тираните и проявява жалост към народа като тяхна жертва, но в същото време той подчертава, че обуздаването на тираничната личност може да стане само чрез равен на неговата сила индивид, но не и чрез действията на самия народ. Според Омир чрез своята пасивност демосът по същество поддържа “врага на обществото”, като му внушава увереност за безнаказаност на деянията му, а чрез своята неразумна и необуздана активност населението показва, че не е способно да проумее истинската същност на нещата и да извърши наистина адекватни политически действия.“

    Стр.64:
    „Така, в поемите на Омир демосът е представен като загадъчно същество, битуващо през повечето време от съществуването си в пълна пасивност и безмълвност, а при редките моменти на активност – като проявяващо неудържима съдбовна предразположеност към внезапни пристъпи на стихиен и немотивиран гняв, към трудно предвидими и още по-трудно оправдани постъпки, създаващи впечатлението, че не знае какво прави, че няма своя собствена воля и убеждения, и че дори сам не знае кое е добро и кое е лошо за самия него, поради което с изключително особена лекота се поддава на най-разнообразни и дори пряко противоположни внушения.

    Стр.442:
    „…Аристофан… В късните му пиеси образът на охлоса е представен в “Жабите” (219; 676), “Жените в Народното събрание” (183, 289, 380, 383) и “Плутос” (329, 750), при това най-вече като “пространство, опасно за жените”, като “тълпящ се народ” и като “гражданите в народното събрание”] при това с ирония е споменато, че тази тълпа смята себе си едва ли не за съсредоточие на самата мъдрост. Любопитно е, също така, че великият комедиограф е представил бога на богатството Плутос като намиращ се в обкръжението именно на охлоса, състоящ се от “честни” и “бедни” хора, имащи статуса на “граждани”.

    Стр.444:
    „При Платон употребата на ochlos и оmilos е сведена преди всичко до схващането, че става въпрос за “ненавистна и противоположна на философите тълпа”, за “огромен и силен звяр, който е ухажван от лъжемъдреците-софисти” (“Политика”, 493а-с ).“

    Стр.445:
    „В “ПолитикаАристотел е употребил думата достатъчно традиционно: като обозначение за жените и слугите (1265а 17); обозначение на живеещите в полиса граждани-неаристократи (1305b 28, 30); лошите граждани, които се стремят да отнемат имуществото на осъдените (1230а 10), и които са готови да осъдят всякого, за да му вземат имуществото; хора, на които не бива да бъдат предоставяни граждански права (1327b 37); цялото население (1278а 32); всичките граждани (1286а 31; 1311а 13).“

    Стр.445-446:
    „Работата е в това, че във възникналата в Атина нова политическа реалност класическата политически неутрална “тълпа” на оmilos вече е била престанала да съществувала и е било започнало формирането на нов вид тълпа” – ochlos и/или demos, най-главната характеристика на която се е свеждала до нейното използуване като политически инструмент в ръцете на консервативната част от олигархическия слой в борбата му срещу либералния олигархичен слой.

    Така, в класическата гръцка литература е налице ясно изразена понятийно-терминологична еволюция от оmilos към ochlos и към demos, при което семантичната натовареност на думата се е движела към означаване на: подчиняващият се на законите на масовата психология низш слой от населението, първоначално политически неутрален, а впоследствие – по прежнему политически невеж, но въпреки това политически активен и действуващ като политически инструмент в ръцете на принадлежащите към олигархическия слой т. нар. демагози.

    Стр.447:
    „…Хаосът, и особено политическият хаос, е и може да бъде феномен, имащ само външните белези на спонтанност и неорганизираност, докато всъщност в определени случаи най-дълбокото съдържание на неговите процеси може да бъде изключително добре организирано и строго контролирано явление.“

    Стр.448:
    „По времето на Омир Народното събрание се е състояло само от гражданите-воини и не е било достатъчно добре организирано от процедурна гледна точка, при което участниците в него са изразявали своя глас “за” или “против” с викове на одобрение или неодобрение, и както изрично свидетелствува за това случаят с Терсит (“Илиада”, ІІ, 211-277) аристокрацията е доминирала в абсолютна степен и е могла да предотвратява всяка спонтанна проява на редовите воини, а и от описанието на случката е видно, че не е имало никакви следи от действия на тълпа и че протестът на Терсит е бил само една напълно словесна и напълно индивидуална акция.“

    Стр.450-451:
    „…Тукидид (ІІІ, 70-81; ІV, 46-48) ни дава несъмнения извод, че той никога не е и могъл да си представи каквото и да е участие на политическата сцена на някаква неорганизирана човешка маса, и при това в неговата представа всяко организиране на демоса е ставало и е могло да става само от и в интерес на някоя от политическите групировки на олигарсите. За Тукидид съществуването на “тълпата” или “народните маси” като политически феномен и фактор просто е било абсолютно невъзможно и немислимо.“

    „Така, в Древна Гърция никога не се е било състояло и не е било могло да се състои каквото и да е имащо политическо значение и неконтролирано или неманипулирано от олигархическия слой проявление на низшите слоеве на населението (охлоса, демоса, тълпата, народните маси). Всички полисни институти, включително и т. нар. демократически институти, са били предназначени за най-стриктно контролиране както на строго индивидуално-личностновото, така и на обществено-политическото поведение на всички граждани.“

    И тука (в територията България), и сега – си е все така.

    Тъжното е, че населението (демосът) не ще и не ще да го разбере, а когато някой майчин и бащин се опитва да му го обясни, го заплюва и отхвърля в полза на поредния „спасител на нацията“.

    От което печелят само плутократите, а губим всички останали.

    Но – това е Демокрацията:

    ВЛАСТ НА ПЛУТОКРАТИТЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗУВАНЕ ГЛУПОСТТА НА ДЕМОСА…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *