Home » Избрано

УНИЦЕФ стартира кампания „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”

2011.05.27 Няма коментари
Spread the love
УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно”. Акцията ще стартира на 1 юни от 13.30 ч. в началото на конференцията за ранно детско развитие „Да пораснем заедно” . Това ще стане в столичния хотел Дедеман Принцес, съобщават от организацията.
За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.
Ранно детско развитие:
Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др.
Защо ранно детско развитие?
Първите няколко години от живота  оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно – от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота.
Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.
Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много  скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат.
Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното  пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа.
Ако осигурим подкрепа на родителите през този период, обучим ги на добри родителски умения и им дадем знания, които ще съдействат за развиване потенциала на децата им, ние ще увеличим шанса за успех и щастлив живот на тези деца в една здрава и подкрепяща среда.
Инвестицията в ранното детско развитие:
Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното  развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции  и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение /ноу-хау/ за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца  спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността.
Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно.  Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.
УНИЦЕФ и ранното детско развитие в България:
Нашата цел е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България.
Ние работим в сферата на образованието, здравеопазването и социалната закрила с националните и местни власти и гражданското общество за разработването и въвеждането на политики и стандарти за ранно учене, достъп до здраве и подкрепа на семействата.
Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”
УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно”.
„Училище за родители – Да пораснем заедно”
Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи “рецепти”. Според него родителите никога не трябва да стават “педагози” на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца.
Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети.
„Училищата за родители – Да пораснем заедно” ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени.
Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете:
o Езикът на новороденото – мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете;
o Основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва – физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка – дете;
o Вокално изразяване и вокално подражание;
o Кърмене – основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.);
o Играта на кърмачето и малкото дете;
o Говорно развитие;
o Как да разговаряме с кърмачето и малкото дете;
o Раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години;
o Как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла;
o Психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст;
o Какво трябва да знаем за педиатричната консултация;
o Особености в психичното развитие на детето в предучилищна възраст;
o Ролята на семейството за развитието на детето;
o Ролята на групата връстници за развитието на детето;
o Защо децата обичат приказки;
o Детското любопитство – детските въпроси;
o Как да насърчаваме детето да твори;
o Социално и духовно развитие на детето в предучилищна възраст;
o Корени и природа на детската агресивност;
o Какво означават отказите на детето – как да посрещаме „Не-то”;
o Въпросът за границите във възпитанието на детето;
o Тялото на детето – как да формираме у детето нагласата, че тялото му е лично и неприкосновено. Как да възпитаме у него способността да казва „не” на неприятни докосвания и контакти;
o Детската сексуалност – същност и стадии на развитие.
o Когато детето боледува – какво трябва да знаем, за да му помогнем.
Дейностите могат да протичат по следните начини:
Децата играят в подходящо оборудвано за тях пространство, като единият от обучителите анимира заниманията им – психомоторика, детска приказка, игра с подходящи за възрастта играчки, ролеви игри, упражнения за развиване на фината моторика (рисуване, изрязване, моделиране); родителите наблюдават и разговарят с другия обучител;
Двамата възрастни, играят с децата, а родителите наблюдават;
Двамата възрастни играят с децата и канят желаещите родители да се включат;
Обучителите насърчават родителите да четат или да играят с децата, а те наблюдават и се намесват само, ако родителите ги помолят.
Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. Дейности в отделните пространства:
Ø Детска играчка: родителите и детето идват в това пространство, в което играчките са подредени по възрасти. Родителите предлагат на детето си играчки, като целта е да се уверят дали то проявява интерес към тях. Обучителят им обяснява какви качества развива у детето конкретната играчка. В пространството може да се организира групов прием на деца.
Ø Детска литература: родителите идват с детето си, запознават се с различните видове книжки, подходящи за възрастта на детето, разглеждат ги заедно. В това пространство може да се организират ателиета с познавателна и с терапевтична цел за групи деца, подбрани по възраст или по проблем. Например ателие приказка /приказките се подбират, така, че да са подходящи за децата и те да могат да се идентифицират с основния герой/ за деца, които са преживели насилие, или са хиперактивни и пр.
Ø Психомоторика: организира се групов прием на деца, които участват в сеанси с психомоторни терапевти. Родителите могат да останат и да гледат без да участват.
УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно”. Акцията ще стартира на 1 юни от 13.30 ч. в началото на конференцията за ранно детско развитие „Да пораснем заедно” . Това ще стане в столичния хотел Дедеман Принцес, съобщават от организацията.
За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.
Ранно детско развитие:
Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др.
Защо ранно детско развитие?
Първите няколко години от живота  оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно – от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота.
Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.
Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много  скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат.
Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното  пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа.
Ако осигурим подкрепа на родителите през този период, обучим ги на добри родителски умения и им дадем знания, които ще съдействат за развиване потенциала на децата им, ние ще увеличим шанса за успех и щастлив живот на тези деца в една здрава и подкрепяща среда.
Инвестицията в ранното детско развитие:
Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното  развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции  и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение /ноу-хау/ за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца  спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността.
Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно.  Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.
УНИЦЕФ и ранното детско развитие в България:
Нашата цел е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България.
Ние работим в сферата на образованието, здравеопазването и социалната закрила с националните и местни власти и гражданското общество за разработването и въвеждането на политики и стандарти за ранно учене, достъп до здраве и подкрепа на семействата.
Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”
УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!”. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно”.
„Училище за родители – Да пораснем заедно”
Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи “рецепти”. Според него родителите никога не трябва да стават “педагози” на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца.
Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети.
„Училищата за родители – Да пораснем заедно” ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени.
Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете:
o Езикът на новороденото – мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете;
o Основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва – физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка – дете;
o Вокално изразяване и вокално подражание;
o Кърмене – основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.);
o Играта на кърмачето и малкото дете;
o Говорно развитие;
o Как да разговаряме с кърмачето и малкото дете;
o Раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години;
o Как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла;
o Психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст;
o Какво трябва да знаем за педиатричната консултация;
o Особености в психичното развитие на детето в предучилищна възраст;
o Ролята на семейството за развитието на детето;
o Ролята на групата връстници за развитието на детето;
o Защо децата обичат приказки;
o Детското любопитство – детските въпроси;
o Как да насърчаваме детето да твори;
o Социално и духовно развитие на детето в предучилищна възраст;
o Корени и природа на детската агресивност;
o Какво означават отказите на детето – как да посрещаме „Не-то”;
o Въпросът за границите във възпитанието на детето;
o Тялото на детето – как да формираме у детето нагласата, че тялото му е лично и неприкосновено. Как да възпитаме у него способността да казва „не” на неприятни докосвания и контакти;
o Детската сексуалност – същност и стадии на развитие.
o Когато детето боледува – какво трябва да знаем, за да му помогнем.
Дейностите могат да протичат по следните начини:
Децата играят в подходящо оборудвано за тях пространство, като единият от обучителите анимира заниманията им – психомоторика, детска приказка, игра с подходящи за възрастта играчки, ролеви игри, упражнения за развиване на фината моторика (рисуване, изрязване, моделиране); родителите наблюдават и разговарят с другия обучител;
Двамата възрастни, играят с децата, а родителите наблюдават;
Двамата възрастни играят с децата и канят желаещите родители да се включат;
Обучителите насърчават родителите да четат или да играят с децата, а те наблюдават и се намесват само, ако родителите ги помолят.
Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. Дейности в отделните пространства:
Ø Детска играчка: родителите и детето идват в това пространство, в което играчките са подредени по възрасти. Родителите предлагат на детето си играчки, като целта е да се уверят дали то проявява интерес към тях. Обучителят им обяснява какви качества развива у детето конкретната играчка. В пространството може да се организира групов прием на деца.
Ø Детска литература: родителите идват с детето си, запознават се с различните видове книжки, подходящи за възрастта на детето, разглеждат ги заедно. В това пространство може да се организират ателиета с познавателна и с терапевтична цел за групи деца, подбрани по възраст или по проблем. Например ателие приказка /приказките се подбират, така, че да са подходящи за децата и те да могат да се идентифицират с основния герой/ за деца, които са преживели насилие, или са хиперактивни и пр.
Ø Психомоторика: организира се групов прием на деца, които участват в сеанси с психомоторни терапевти. Родителите могат да останат и да гледат без да участват.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.