Home » Авторски страници

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

2011.04.28 3 коментара
Spread the love

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Принос към история на българската имиграция в САЩ
Под общата редакция на Българо-Американска Асоциация – Чикаго*

ВЪВЕДЕНИЕ

Всяка година в САЩ се изготвят два доклада на тема „За състоянието на нацията”. Единият се отнася за американската нация, а втория – за българската общност в Чикаго. Първият доклад се изготвя от специалистите на Белият дом във Вашингтон и Президента на страната го докладва на нацията. Вторият доклад се изготвя от специалистите на Българо-Американска Асоциация в Чикаго и се разпространява чрез медиите. Архивни материали по докладите могат да се ползват от Портала на българите в Чикаго „EuroChicago.com”. Аспекти от тези доклади се използват за управление на българските събития в Чикаго.

В чест на едно от значимите събития за българите, а именно „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ”, за първи път се разработва доклада „За състояние на българите в САЩ”. Материалът се състои от две части: „За състоянието на българите в САЩ”, разработен от Климент Величков и „Проблеми на българите в САЩ” – разработен от д-р Никола Чаракчиев. Към раздела „Проблеми на българите в САЩ” се предлагат и решения за някой от проблемите. Преди да пристъпим към анализ на събитията ще въведем някой основни понятия.

Понятието „Имиграционни периоди”
Историците отбелязват пет различни по-характер български емиграционни периоди в САЩ. Първият период е от 1876 до 1903 година и е известен като “Пионерска имиграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа имиграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа имиграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Анти комунистическа имиграция” и последният пети период е от 1990 до сега (и продължава) и може да се нарече “Миграционна имиграция”. Наименованията на Втория, Третия и Четвъртия период на Българската имиграция в САЩ през 2001 година публикува проф. д-р Трендафил Митев във вестник “Неделник”. Наименованията на Първия и Петия период на Българската имиграция в САЩ предлага през март 2002 година д-р Никола Чаракчиев. Систематизирано изследване на първите четири периода на българската имиграция в САЩ осъществява през 2002 година Боянка Иванова, директор на Българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго.

Понятието „Социален състав”
Съществуват различни опити за класификации на българските имигранти в САЩ в зависимост от целевите критерии. Има няколко опити за класификация, но Българо-Американската Асоциация не може да ги приеме като завършени и се въздържа от публикуването им.

BGinUS

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Двадесет години от началото на “Петия период на българската имиграция в САЩ” е повод за размисъл относно достиженията на българите в САЩ. В тази връзка популярни специалисти от различни области на знанието правят първи опит за систематизиране приносите на българите в САЩ за периода от 1989 до 2011 година. Анализът на състоянието на българите в САЩ се представя в отделна разработка.
Материалът „ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО” се публикува през 2009 година и връзката към него е чрез този линк:
https://www.eurochicago.com/2009/08/za-sastoyanieto-na-balgarskata-obshtnost-v-tchikago-2/

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Проблемите на българите в САЩ могат да бъдат обособени в три групи:
„Имигрантски проблеми на местно ниво”, “Имигрантски проблеми на национално ниво” и “Имигрантски проблеми на международно ниво”. Проблемите на българите в САЩ са разработени в различни направления. В настоящият материал ще бъдат изложени някой от тях.
1.Имигрантски проблеми на местно ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
1.1. Правна култура
Приема се, че правната култура е от първостепенно значение и е първият регулиращ фактор в САЩ. Поради тези причини медиите в Чикаго всяка седмица публикуват актуални материали, подпомагащи българите за адаптация към американските стандарти на живот. В пролетните и есенни сесии на Българо-Американска Асоциация неизменно присъстват правните проблеми. Периодично се провеждат и срещи с Главна прокуратура на щата Илинойс.
1.2. Застрахователна култура
Застрахователното дело е вторият регулиращ фактор в САЩ. Петте български медии в Чикаго ежеседмично уведомяват общността за новостите в това направление.
1.3. Социална култура
Една от формите на социалната култура са дискусиите. Формата за дискусия, наречена „кръгла маса”, е много разпространена и практична за обсъждане на актуални социални проблеми. Понятието „Кръгла маса” означава равнопоставеност на участниците, а не физическо тяло. До сега в Чикаго са се състояли само две дискусии – „Кръгла маса – 2010” и „Кръгла маса – 2011” и двете са в областта на българската култура, което може да се приеме като недостатъчно.
1.4. Финансова култура
Това е една недостатъчно изяснена и дискусионно област от проблемите на нашата имиграция. Културните и научни програми на българските имигранти трябва да бъдат частично бюджетно финансирани от България (30% финансирани от България, 30% финансирани от българските имигранти и 30% финансирани от американски програми). За това е необходима финансова култура и политическа воля от България. Всеизвестно е, че българските имигранти внасят годишно в България над 2 милиарда долара. Чрез потребителска употреба част от тях отиват в държавният бюджет, който се разпределя между българите по целесъобразност. Като българи и инвеститори, ние имигрантите имаме право на финансиране на нашите имиграционни програми по две причини. Първата причина, че ние лично се явяваме инвеститори, а втората причина е необходимостта от ре-инвестиране, за да могат нашите деца и внуци да продължат инвестирането в България. За да се осъществи това се изисква финансова култура в българската администрация и политическа воля. (Един пример към администрацията в България. Всяка година имигранта А изпраща $1000 на своя брат Б. Лицето Б осъществява с тях своето потребление в България. От тези $1000, минимум $ 10 постъпват в бюджета на България под формата на данъци и минимум 1$ от тях трябва да се върне в САЩ). Постъпленията в бюджета трябва да се разпределят целенасочено за ре инвестиране и към не комерсиалните потребления на гражданите на България – пътища, образование, култура и други. Българските имигранти в САЩ са част от българите на Глобална България, разположена временно на „територията на САЩ”. За да могат българите в САЩ и техните деца и внуци да продължат да инвестират в България, администрацията в България трябва да субсидира целево българската общност в САЩ. Всяко друго мислене се нуждае от модернизация!!!
1.5. Здравна култура
Здравната култура е една от най-необходимите инвеститорски програми за българите. Тази област е много малко застъпена в публичните дискусии всред българската имиграция в САЩ.
1.6. Образование и езикова култура
Образованието на българите в САЩ е на значително ниво. Много добре се развиват българските училища, резултата на които е дългосрочната инвестиция в българските ценности и запазване на националната идентичност. Един трудно преодолим проблем е писането на български език с кирилица. Известна част от преподавателите на български език в САЩ осъществяват своята кореспонденция на български език, изписан с кирилица. Затова в чест на предстоящия на 30 април 2011 година ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ на тема „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”, Българо-Американската Асоциация обяви 29 април 2011 година за „ПОСЛЕДЕН ДЕН В ЧИКАГО ЗА ПИСАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ЛАТИНИЦА”.
1.7. Етична култура
Това е една недостатъчно разработена област от живота на българската имиграция. Липсват професионални специалисти и Българо-Американската Асоциация, на базата на вътрешни дискусии, се ориентира за етичните норми при своите комуникации. Все още липсва мнение „Трябва ли вицепремиера на република България и министър на финансите да се извини на българската общност за отложената си визита в Чикаго или не е необходимо?
1.8. Наука.
В САЩ съществуват няколко български научни центрове. Известен е „Института по история на българската имиграция в Северна Америка”, ръководен от Иван Гаджев, Български научен център в Чикаго, ръководен от д-р Никола Чаракчиев. Препоръчително е за българите в САЩ да бъде създаден „Научен център за българска миграция в Америка” с отдели по история, архивистика, музей, ДНК банка и други функции. Трябва да се приеме сериозно факта, че по-света работят много български специалисти и въпрос на чест за държавата и българите е, за значими цели, от национален мащаб, да се създадат специални международни програми за българи, ресурсно обезпечени от България. И както често се казва „Трябва да има политическа воля”. Необходимо е също да се финансират от България и „Проекти, подпомагащи развитие на българската общност зад граница” и по-конкретно в САЩ. Проектът на тема „Предизвикателства пред петия период на българската имиграция в САЩ (1989 – 2011 и т. н.)” чака своя инвеститор (линк).
1.9. Лидерски проблеми
Съществува определен дефицит на обществено ангажирани личности, лидери, бизнесмени и други значими личности. Съществува мнение, че българите в Чикаго са около 100 000. По-голяма част от тях комуникират ограничено с т. н. обществени институции, т. е. с организациите с идеална цел. Обществено ангажираните българи и българите със собствени обществени позиции в Чикаго са малко на брой. Определено съществува дефицит на българи с изявени лидерски и обществени позиции. Опитите, някой българи да бъдат представители на определени обществени групи са плахи и непостоянни. Съществуват и т. н. условно „срамежливи” българи с потенциални добри позиции, но те все още трудно приемат да представляват и контактуват дискусионно или открито с българските сдружения.

2. Имигрантски проблеми на национално ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
2.1. Социални норми
Този раздел определено е дискусионен и предстои разработването му.
2.2. Финансови критерии
Българите зад граница трябва да имат правото да бъдат подпомагани в своите начинания от Бюджета на Република България.
2.3. Български институции в САЩ
Българските институции в САЩ подържат преимуществено формални (служебни) контакти с българските имигранти. След 2005 година и откриването на локални Консулства на България в САЩ, неформалните контакти се разраснаха, което се оказа мултипликационно рационално.
2.4. Институции в България.
Българската общност в САЩ поддържа ограничени контакти с държавните институции в България. Държавните контакти са повече на лична основа, отколкото традиционно административни. Съществува разлика в методите на мениджмънт на българите в САЩ и българите в България. Вероятно ще е полезно български компании и институции от САЩ да поканят персонално или корпоративно свои колеги от България, за да обменят своя американски опит. Това би било много интересно първоначално да се осъществи в областта на транспорта. Интересен е резултата от опита за комуникация на Българо-Американска Асоциация с институциите в България. През 2008 година Асоциацията изпрати три пъти до осем висши държавни институции в България своята готовност за участие в Програмата “Държавна политика към българите по света”. До днес нито една от институциите не е отговорила. През 2011 година Асоциацията изпрати до три висши държавни институции в България запитване по актуално събитие в Чикаго. След два месеца Министерският съвет отговори, че писмото ни е отправено по предназначение. До днес нито една от институциите не е отговорила и на това наше писмо.
До настоящия момент съществува само една институция в България, с която Асоциацията контактува без проблеми. Това е Американския университет в Благоевград. Много обнадеждаващи за сега са и първоначалните ни контакти с Българския парламент. Една от най-коректната заявка за участие в „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация в Чикаго” сме получили именно от Българския парламент.

3. Имигрантски проблеми на международно ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
3.1. Методи на работа САЩ-САЩ, САЩ-България – комерсиално или безплатно?
Българските имигранти от т. н. група на „Обществено ангажирани българи” често работят безплатно „за ползу роду”. Незапознати с етичните норми наши съграждани често предявяват агресивност за експлоатация на тези волно наемници. Какви са нормите за „експлоатация” на доброволните „обществено ангажирани българи” за безплатна работа или безплатно участие в събития на българската общност?. Публикациите в тази насока са много бедни, но е прилично да се приеме, че „Безплатната работа” на „Ангажираните българи” може да бъде до 10% от ресурсите на имигранта. Както е казал немският лекар Парацелз „Дозата прави Лекарството” (dose makes the medicine),
3.2. Методи за работа с българите по света.
За сега българите от САЩ ограничено контактуват с българите по света. Изключение може би са само контактите на българските училища в САЩ с училищата, включени в „Асоциацията на българските училища зад граница”.

АНАЛИЗИ
1.Публикациите в медиите създават възможност за уникален исторически достъп (понастоящем и за в бъдеще) до българите и българските институции в САЩ, които активно са създавали приноси за просперитета на българите по света.
2. От началото на 2010 година се забелязва значително активизиране на организираните прояви в българската общност в САЩ. Българската диаспора в Америка има свой уникален живот в една демократична страна.
3.Изложеният материал дава основание да се заключи, че за двадесет години от началото на Петия период на българската имиграция в САЩ (1989 година), в САЩ са синтезирани основните структурно определящи звена за хармонично функциониране на българската общност в най-демократичната страна на света.

* Забележки:
1.Настоящият материал е под общата редакция на Българо-Американска Асоциация – Чикаго и методичното ръководство на д-р Никола Чаракчиев.
2.По-голяма част от цитираните имена и компании в изложението са институции, които са оторизирали Българо-Американска Асоциация да публикува данни за тях.
3.Предложения, корекции и допълвания към изложения материал се осъществяват в писмена форма на български език изписан с кирилица на адрес:   [email protected]
4.Авторите на изложението се извиняват за евентуално допуснати неточности в настоящия материал. Вашите препоръки може да изпращате на имейл:  [email protected] .
5.История на разработката.
Начало на разработка на материала е: 5 януари 2011 година.

№  Bd11p-SBO2
Начало на документа: 22.02.2011

3 коментара »

  • Кристина said:

    Интересно! Дали обаче някой от държавната ни администрация ще го прочете?

  • Ник said:

    Благодарим Кристина,
    Докладът е изпратен директно до няколко администратори в България. Тук в Чикаго той ще се дискутира в присъствието на Геоpги Пирински и министър Игнатов. Елате на 1 май 2011 и Вие в Pavilion Apartments.

  • Ник said:

    ПРОБЛЕМА „КИРИЛИЦА, А НЕ ЛАТИНИЦА”.

    Най-много дискусии по доклада има по тази част.
    В какво са единни дискутиращите?
    Всички те обяснянат, защо използват латиница вместо кирилица. Което звучи оправдателно.

    Целта на раздел 1.6 е да мотивира пазителите на български език – учителите, „Да потърсят и предложат решения, как да се преодолее проблема „КИРИЛИЦА , А НЕ ЛАТИНИЦА”.

    Съществуват над 50 решения на този проблем. Всичките те са в Интернет. Предлагам Ви да посетите EuroChicago

    Там ли сте вече?
    Погледнете надолу отдясно където пише: Връзки.
    На 11 ред по-надолу пише: Кирилица/Cyrillic.

    И така, нека да не се оправдаваме, защо грешим, а да търсим решения.
    На Откритата дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация – Есен 2011 може да се поканят специалисти по този проблем (а дано и Пешо да е близо до съпругата си, защото той е най-добрият), за да ни предложат решения за преодоляване на проблема.
    Да не забраваме, че по всеки проблем в света работят най-малко трима души, от които един японец.
    Дано сме Ви мотивирал.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.