Home » Избрано

В световната история няма случай, подобен на атентата в църквата „Света Неделя”

2011.04.17 Няма коментари
Spread the love

 

Академик Георги Марков, директор на Института за исторически изследвания в Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

 

Фокус: Академик Марков, на 16 април се навършиха 86 години от атентата в храма „Света Неделя”. При него загиват повече български генерали, отколкото във всички войни, които България е водила преди това. Има ли друг подобен случай в българската история?

Георги Марков: Такъв случай няма в световната история. Когато в 1933 г. се организира процесът срещу Георги Димитров, тогава Гьобелс казва: Помните ли, комунистите взривиха божия храм навръх Великден, колко му е да запалят Райхстага?! Да се взриви църква, на Велики Четвъртък, 16 април, такъв случай няма. Това е един терористичен акт, който не е спонтанен, той е подготвян от няколко месеца. Станке Димитров – Марек се среща с Георги Димитров във Виена и му докладва, че новото въоръжение въстание, съгласно Витошката конференция от май 1924 година, трябва да започне с избиването на целия „фашистки елит” (той така се изразява). Тогава Георги Димитров и Васил Коларов приемат атентатът да бъде извършен и започва подготовка. Има едно предложение – да се взриви Народното събрание. След това – Военният клуб. Накрая се спират на църква „Света Неделя”, тъй като там клисарят Загорски е бил включен в тази конспирация. Военната организация на БКП се ръководи от двама изтъкнати кадрови офицери – герои от войните. Това са майор Коста Янков и капитан Иван Минков, автор на марша „Покойници”. След войните и националната катастрофа, една част от офицерството тръгва основно надясно и се основава Военният съюз, който прави три държавни преврата. По-малка част, като Коста Янков (зет на Димитър Благоев), полковник Коджейков, Иван Минков, отиват с Комунистическата партия. Те тогава избират – да взривят „Света Неделя”. По това време храмът „Свети Александър Невски” вече е осветен, но в него служби все още не са правени. Решено е най-напред да застрелят генерал Константин Георгиев – застрелват го пред черквата „Свети Седмочисленици”, знаейки, че след това ще се устрои погребение в „Света Неделя” и там ще дойдат царят, цялото правителство, висшите офицери.
На 14 април анархокомунисти нападат цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак и убиват двама негови спътници. Става така, че в „Света Неделя” наистина пристига цялото правителство, всички генерали и е имало толкова много хора, че са изместили ковчега към олтара. За жалост – там са се подредили неговите бойни другари, генералите. Взривяването става по време на опелото. Динамитът е трупан три месеца; внесен е както от съветска Русия, така и от Югославия. Загиват 150 души, около 400 са ранени. Тогава загиват толкова много генерали, колкото във всички други войни не са загивали. Там загива генерал Стефан Нерезов, който е началник-щаб на армията, подполковник Николаев, който е единственият син на генерал Данаил Николаев. Загива полковник Стефан Нейков и други военачалници… Сръбските вестници много радостно посрещат атентата и само в едно се кахърят, че не е загинал генерал Никола Жеков и Цар Борис ІІІ.

Фокус: Как се спасява цар Борис ІІІ?

Георги Марков: Първо е отишъл на погребението на загиналия при атентата в Арабаконак и след това, когато тръгва към „Света Неделя”, катедралата се взривява.
Това са плодовете на червения терор. Четирима от атентаторите са арестувани и обесени публично, но главните бягат в Съветския съюз. В отговор на червения терор последва белия терор. За това се говореше десетилетия наред, във филми, книги. Обаче не се разбираше защо. Каква е причината за този бял терор, в който, по списък, са загинали 450 души, между които и такива видни интелектуалци като Гео Милев и Христо Ясенов. Но се наблягаше на това, че Васил Коларов, от името на Коминтерна, отменя атентата. И той наистина на 20 март изпраща едно писмо да се отмени атентатът, тъй като не е подготвено въстанието. Военната организация решава да го извърши. Това е едно ужасно време за България, защото това е пропастта на гражданската война.

Фокус: Какъв е отзвукът в българското общество и при съседите?

Георги Марков: Тогава българското общество е разделено. В Земеделския съюз, обезглавен на 9 юни, голяма част от земеделците, т.нар. леви земеделци, взимат страната на Комунистическата партия. Дори предложението за взривяването на Народното събрание идва от левите земеделци. По-голямата част от интелигенцията го осъжда. Професор Никола Милев, главен редактор на в. „Слово” и народен представител, пише във вестника няколко много остри статии срещу масовите убийства. Седмица по-късно е застрелян на бул. „Дондуков”. Избивани са народни представители около Народното събрание в това разделение, което продължава дълго време след това. През 1927 година Коминтернът прави един пленум, на който приписва всичко на т.нар. Троцкисти (един вид – Георги Димитров и Васил Коларов не са знаели за атентата). Тогава се репресират българи, нарочени за троцкисти.
При сърбите има едно злорадство… Но ние, наистина сме се гърмели около Народното събрание, но не и в Народното събрание. В началото на 1928 година един привърженик на крал Александър застрелва петима видни хърватски политици в Скупщината, начело с Радич. И те имат политически убийства. Но отзвукът от атентата в „Света Неделя” е международен – взривява се божи храм, на Велики четвъртък.

Фокус: Отразява ли се върху Българската армия тази загуба на доста висши военни?

Георги Марков: Генерал Иван Вълков, който е силният човек в правителството, председател на Военния съюз, извършил Деветоюнския преврат, предлага на цар Борис ІІІ още след атентата в Арабаконак – да подпише указ за извънредно положение. И военните съдилища, по кратката процедура, да изтребят, както пише той, всички действителни и мними, подбудители и извършители. Но цар Борис ІІІ не се съгласява и казва, не, само заради мен, не мога да поема тази отговорност. Но след като е извършен атентатът, в правителството има ранени и контузени, но няма загинали, а и царят оцелява. Загиват видни български военачалници. Тогава ген. Вълков отново поднася указа за военното положение. Цар Борис вече е знаел какво ще се случи и го подписва. Смята, че по този начин ще удари по болшевишките елементи, които са взели девиза от болшевишката революция – „който не е с нас, е против нас”. Тогава настъпва белият терор, но те са взаимно свързани. Ние не може да оправдаваме цветовете на терора. Преди `89 година имаше едно увлечение – всичко беше върху белия терор. След `89 година се появиха гласове – да оправдаем белия терор. Аз не съм съгласен. Трябва да осъдим терора във всичките му цветове. Затова написах две книги за политическото насилие в България.

Фокус: Дълги години не се казваше цялата истина за събитията от 16 април 1925 година или пък събитията бяха идеологически оцветени. Това ли е един от най-големите примери за фалшификации в съвременната българска история?

Георги Марков: Това е един ярък пример. Тъй като партията стоварва всичко върху Военната организация. Почти всички от Военната организация загиват – и Коста Янков, и Иван Минков, и Марко Фридман (евреин, фронтови офицер, един от най-смелите). Оказва се, че Георги Димитров, Васил Коларов и Коминтерна нямали нищо общо, тъй като те не ги били разбрали. Но има спомени на академик Тодор Павлов, писани `50-те години. Той отива да занесе писмото на Васил Коларов, но не – да се отмени атентатът, а да се отложи, защото няма условия за ново въоръжено въстание. Коста Янков наистина казва – какво ли може да направят тези партийни интелигенти, ние вече сме натрупали динамит. Тогава Тодор Павлов казва – хайде, да е хаирлия. Станке Димитров – Марек също е съден, той е главният, който отговаря за червения терор. Има и една ЧК – извънредна комисия, където е Вълко Червенков. Те са набелязвали кой да бъде убит, както професор Никола Милев.

Фокус: Военната организация ползва ли някакъв чужд опит, когато подготвя този атентат?

Георги Марков: Ползва, тероризмът има дълга история. Но Военната организация се командва от офицери, които са преминали през войните. Които са видели лицето на смъртта. Смятали са, че българският народ е лял кръв по бойните полета, но династията е жертвала националния идеал. В обществото тогава има едно олевяване. Всички буржоазни партии, Нарднолибералната, Либералната, Демократическата, всички претърпяват поражение на изборите след войните и на преден план излиза Земеделският съюз. Комунистическата партия също е една от силните партии на Балканите. Тя е имала около 20 – 30 народни представители от 160 депутата по онова време. Т.нар. левица е имала корени. Връзката с ЧК на Дзержински по онова време – съветските тайни служби обучават някои от тях. Един от тях дори е обучаван в Съветския съюз, той е направил фитилите, четири фитила, които клисарят запалва, за да бъде по-сигурен атентатът. Ползват опита на съветските тайни служби.

Фокус: В следващите години пак сме свидетелства на посегателства срещу дипломати, народни представители. Атентатът ли отпушва този процес или и без него би се стигнало до тях?

Георги Марков: Това е ескалация на гражданската война. Действащата армия през Първата световна война е около 800 000 души. Част от тях загиват, но много се връщат, някои озлобени срещу тиловите герои. Това не са само физически рани. Моят дядо, който е преминал и трите войни, казваше – „аз и сега сънувам войната”. Те са били млади хора, между живота и смъртта. Някои са психически осакатени. Връщат се и виждат тук тиловите герои, натрупали милиони. Тогава милионерите в България се утрояват. Има едно писмо от ген. Сава Савов, като командващ Четвърта армия, от 1918 година, писмо от капитан Йосиф Хербст (също удушен по време на терора) до генерал Никола Жеков, главнокомандващ. Пише – не може по този начин, тези войници трета война в окопите, гладни, въшлясали, загиват, като ги пуснат в отпуска за по една седмица, виждат какво има в тила. И се връщат с бунт в душата…. Това не е само идеята на тесните социалисти и на земеделците. Покойният Борис Дрангов преди това също пише – за съжаление синовете на богаташите не са на фронта. Те виждат неправдата, милионерите, техните синове, които не са на фронта. Това действа деморализиращо на бойния дух.

Фокус: Можели са да си откупят децата, имало е корупционни сделки…

Георги Марков: Можели са да. Имало е. Ген. Жеков е бил много гневен, казвал е, аз ще ги пратя всички на фронта, но не е могъл. Не е могъл да преодолее това. Плод и на националните катастрофи е и върхът през Първата световна война, когато българи убиват българи на Захарна фабрика; т.нар. метежници от Владая. Тогава започва гражданската война и тя, според мен, продължава до края на 1945 година.
Много говорим за национално помирение, но ние не можахме да го направим както испанците и гърците. Комунистическата партия почита своите жертви на Братската могила, десницата си построи параклис на НДК. Когато писах книгите за политическото насилие, разбрах нашата поговорка – на чужд гроб не плачи. Всеки плаче за своята жертва, своя роднина, но не се проявява състрадание към другата страна. Едните казват – те започнаха първи да убиват, т.нар. фашисти на 9 юни; другите казват – да, ама комунистите убиваха повече. Не се постигна разбирателство, не се разбра, че в гражданската война няма победители и победени.

 

Източник:  http://www.focus-news.net/?id=f17571

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.