Home » Избрано

МОЯ МИЛОСТ vs ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ

2011.04.18 Няма коментари
Spread the love

Прочетох статия от Джоузеф Стиглиц публикувана във в. “Файненшъл таймс Дойчланд”   http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3752671 . Прочетох я и не издържах. Само аз ли виждам противоречията в твърденията на големият икономист.
“Последиците от
земетресението в Япония и най-вече от продължаващата криза около атомната централа във Фукушима бяха посрещнати с раздразнение от мнозина наблюдатели на американските финансови сривове, които предшестваха Голямата рецесия. Двете събития носят важни поуки за рисковете и показаха колко зле се справят с тях пазарите и обществото. /курсивът мой б.а./   Човек ще си помисли, че Джоузеф Стиглиц е един привърженик на държавното регулиране, и смята, че пазарите създават проблеми, които само умни държавници могат да решат в интерес на обществото. Този възглед е широко разпространен, така че нищо изненадващо. няколко изречения по- надолу обаче чета следното.

“Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите,предварително е осъдена на неправилно управление на риска./курсивът мой б.а./Действително, финансовият сектор бе изпълнен с проблеми,свързани с рейтинговите агенции и външните фактори. Рейтинговите агенции имаха стимул да дават висок рейтинг на високорисковиценни книжа, издавани от инвестиционните банки, които им плащаха. Банките пък, издали ипотечните кредити, не търпяха последиците за своята безотговорност. Дори тези, които даваха кредити без достатъчно обезпечение или издаваха и пласираха напазара ценни книжа (които още по презумпция трябваше да доведатдо загуби), правеха това по начин, предпазващ ги от гражданскиили наказателни дела. /курсивът мой, къде тук виждате пазар б.а./

Тези факти ни водят до следващия въпрос – има ли още “черни лебеди”, чието настъпване е само въпрос на време? За съжаление има няколко наистина големи риска, пред които сме изправени, и за които има голяма вероятност да не бъдат редки събития. Добрата новина е, че тези рискове могат да бъдат избегнати на изгодна цена или дори напълно безплатно. Лошата новина пък е, че възможните решения срещат силна политическа съпротива, тъй като има хора, които печелят от статуквото.

През последните години преживяхме два подобни риска, но не направихме почти нищо, за да ги поставим под контрол. Някои анализатори дори твърдят, че начинът, по който бе управлявана последната криза, може би дори е повишил риска от бъдещ финансов крах.Така например всички банки, които са твърде големи, за да фалират (както и пазарите, на които тези банки работят) вече знаят, че могат да платят, за да бъдат спасени, когато имат проблеми. /на кого и как б.а./ Като последица от този погрешен стимул банките могат да вземат кредити при по-изгодни условия, а това им дава конкурентно предимство, което не се основава на по-добри резултати, а на политическа сила.
Защо давам този дълъг цитат. Защото всичко казано в него противоречи на твърдението  за лошото справяне на пазарите и обществото.
1.
“Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите,предварително е осъдена на неправилно управление на риска.

Такава система не се създава от пазара, а от политиците. На пазара, който му купят стоката доброволно и има печалба е доволен, който е на загуба или се поправя или не идва повече на пазара. Няма как пазарните субекти доброволно да създатат такава система. Тя може да бъде създадена само от политици постепенно под натиска на лобистки групи и обвита в хубавата обвивка на грижа за малките участници на пазара на социалното или каквато и там глупост да се сетите.
2 силна политическа съпротива, тъй като има хора, които печелят от статуквото
Кой печели от статуквото? Безспорно част от печелившите за пазарни субекти, а именно тези, които са твърде големи за да фалират. Другата част обаче са политиците, които ще получат финансови облаги в последствие под формата на пари за избирателни кампании от същите тези пазарни участници. Както виждате това отново няма нищо общо с пазара. Вярно е, че част от мощните  пазарни участници са създали горната система, но с активното съдействие на политиците с цел “
предимство, което не се основава на по-добри резултати, а на политическа сила. Без съдействието на политиците създаването на тази система е невъзможно, колкото и да им се иска на някой. Къде виждате тук пазар?  Не го казвам аз, казва го Джоузеф Стиглиц. Става дума за политическо предимство. Дори и крилатата фраза “Твърде голям за да фалира” е измислена от политика Обама, а не от пазарен участник. Нито един пазарен субект не би бил толкова нахален, че да заяви публично такова нещо.
И тук е главният ми въпрос как е възможно в началото на една статия да обвиниш пазара за всички световни грехове, а после черно на бяло да докажеш, че политиците са виновни, за това, че са го изкривили в нечия полза?
Това се нарича противоречие в определението. Сигурен съм, че много хора ще запомнят, че пазара е виновен и изобщо няма да вникнат в това, което пише по-нататък, а самото име на Стиглиц ще ги накара изобщо да не разсъждават над аргументите. Все пак Стиглиц е носител на Нобелова награда по икономика за 2001. Така че, “Къде съм аз, къде е Стиглиц”.
Аз обаче не се отказвам да разсъждавам. Ще се радвам, ако прочетете статията във Вести за да я коментираме заедно. Много искам да разбера само аз ли виждам противоречие.

Момчил Куцаров

http://momchil.blog.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.