Home » Авторски страници

ГНЕЗДОТО НА ОРЕЛА

2011.04.12 Няма коментари
Spread the love

Всички знаем, че безплатен обяд – няма. В международните отношения тази поговорка важи с още по-голяма сила. Поради това радушния прием, който организира испанския Крал Хуан Карлос през януари т.г. в чест на китайския вице-премиер Ли Кекианг е послание със световно значение.

Автор: Божидар Чеков*

Потомъкът на Бурбоните, гордостта на династията се преклони с благодарност пред представителя на последната комунистическа Империя. Медиите посрещнаха единодушно гостенина с „Bienvenido Mr Li !” И китайският пратеник не ги разочарова. По време на престоя си, той подписа търговски договори за 5 милиарда и 600 хиляди долара. Най-добрата новина дойде от световните финансови пазари. Там от месеци спекулантите се разтоварваха от испански ценни книжа поради огромния дефицит на страната. Китайците направо спасиха Испания от фалит, като изкупиха на изгодни цени 10% от испанския дълг и стабилизираха временно ситуацията.
Затрудненията на съседна Португалия, също не оставиха пекинските ръководители безразлични. На Лисабон те предоставиха „финансов кислород” на стойност 5 милиарда долара. За съжаление потомците на Васко Де Гама се нуждаят спешно от двадесет пъти повече.
Иберийския полуостров не е първият обект, към който се насочва вниманието на китайските инвеститори. През октомври 2010г., лично премиерът Вен Жибао посети Атина и опроверга световните анализатори, които предвиждаха фалита на Гърция. В замяна на неговата щедрост, китайският гигант China Ocean Shipping Company (COSCO) сложи ръка върху едно от най-големите пристанища на Средиземно море, това на Пирея. Ентусиазма на гърците беше отчасти охладен от една китайска мъдрост, която купувачите споделиха многозначително: „След като построите гнездо за орела, орелът със сигурност ще дойде.”
На Балканите китайците стъпиха здраво през 2008 година. Запустелите румънски заводи край Брашов, с бездействаща квалифицирана работна ръка се превърнаха в отличен трамплин за европейския пазар. Към 2012 година, новите собственици от HOYO-SHK, предвиждат 20 хиляди трактора за износ. Край Тимишоара други китайци закупиха завод за велосипеди. Общо 8000 представители на Пекин и Шанхай живеят и работят в Румъния. От тях 6000 са в Букурещ. За настоящите и бъдещи нужди на азиатците строителните предприемачи изграждат автентичен China Town върху 50 хектара площ. Чуждестранната общонст има свой вестник: „Chinesii din Romania”. Стремглавото развитие на китайските инвестиции застави президента Траян Басеску да излезе от дипломатическата си резерва. На 5 януари т.г. той предупреди сънародниците си, да не се захласват прекалено по сирените на китайските пари. „Независимо, че са наши приятели, аз не желая да заприличаме на …гърците!” – каза той.
Реформата започната от Денг Циао Пинг преди 30 години превърна Китай във втората икономическа сила в Света. 28% от нейния износ е предназначен за Европа. 500-те милиона европейци са най-важният пазар за китайските стоки. Когато един толкова значителен вносител разполага със собствени пристанища е много по-удобно отколкото да зависи от чужди. Освен Пирея в Гърция, COSCO управлява в Италия морския терминал в Неапол. След като отворят удобни врати за стоки, вносителите се нуждая и от институции способни да контролират ефикасно финансовите потоци, които стокообменът произвежда. Неизвестната до скоро китайска банка ICBC отвори филиали в Париж, Милано, Брюксел, Амстердам и Мадрид. Появила се на пазара само преди 4 години, тя тежи вече 240 милиарда долара и в класирането по богатство е първа в Света. Прегледа на сделките, които минават през нея показва, че китайците не се задоволяват само с внос и износ. Тяхната „европейска” стратегия е добре обмислена и разнопосочна. В последно време китайците все повече се стремят към дялово участие или цялостно добиване на собственост в инфраструктурни проекти, комуникации и индустриално производство. В Англия, Petro China влезе в капитала на рафинерията Grangeemouth. В Германия Overseas Engineering Group ще строù с европейски пари магистралата между Берлин и Варшава. China National BlueStar закупи норвежкия химически конгломерат Elkem за 2 милиарда евро. В Швеция самоукият китайски богаташ Ли Шуфи стана собственик на губещите милиони автомобилни заводи Volvo Cars. Въпреки инвестициите в закъсали финансово предприятия и държави, китайците нямат нищо общо с лешояди. Стратегията им е дългосрочна, последователна и търпелива. Те явно считат, че в САЩ са стигнали до някакъв таван и предпочитат да развиват влиянието си в Стария континент. Парите, които наливат са изключително навременни защо позволяват на затъналата в дългове еврозона да си задържи главата над водата. Според Financial Times, Пекин е закупил 7% от общия европейски дълг, на стойност 630 милиарда евро. Означава ли това, че китайците заплашват независимостта на европейците? Въпросът е изключително чувствителен. За сега най-достоверният отговор е този, който доказва, че зависимостта е взаимна. Чуждите инвестиции в Китай са 4 пъти повече от китайските в чужбина. Освен това всеки доставчик предпочита клиентът му да се радва на добро здраве, вместо да фалира. Тази истина е над всякаква идеология, защото е факт. Никой не може да отрече, че една комунистическа империя се притече на помощ на страните с напреднала пазарна икономика. В същото време, всички съзнават, че с повече от един милиард закрепостени работници, получаващи по 2 долара на ден, Китай е едно потенциално икономическо „цунами”. Неговите стоки ще бъдат винаги по-евтини от американските, френските, испанските и дори от българските. Резервите му във валута наближават 3 хиляди милиарда долара. Всеки, който е зареждал каца със зеле знае, че е необходимо да се отваря канелата от време на време. В противен случай саламурата се вмирисва и зелето мухлясва. Поради това развитите западни икономики, без да се противопоставят, следят много внимателно китайските инвестиции не само в „собставения си двор”, но и в Азия, Африка и Америка. Основната причина за тяхното безпокойство е липсата на разлика между икономика и политика в растежа на китайското присъствие. Пекин не познава и не признава разделението на властите. Едни и същи хора взимат икономическите и политическите решения. Главният предпазен щит на Запада е технологията. За сега китайците, колкото и да се стараят, не успяват да наваксат технологическото си закъснение. Друга преграда, която не подлежи на пазарлъци е достъпът до западно оръжие. В това отношение американците налагат на всички свои съюзници строго и непреодолимо ембарго.
От 1971 година Китай е постоянен член на съвета за сигурност, заедно със САЩ, Русия, Англия и Франция. Независимо от тази ключова позиция, външна политика на страната изобретила хартията, печата и барута се характеризира с изключителна умереност. Представителите на Пекин предпочитат най-често да се въздържат, вместо да гласуват против. По всичко личи, че китайците не желаят да плашат никой с новата си икономическа мощ. Тяхна очевидна първа грижа е финансовата стабилност на партньорите. За просветените познавачи на Китай, появата му сред водещите икономики не е изненада, а завръщане на позиции, които „Империята на Центъра” ( или „Централната Империя”) е зеамала повече от 10 века.

Париж, 11 април 2011 г.

—————————————

* Б.Р. Още материали от и за автора – вижте линк.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.