Чий е първият крак, стъпил на Луната?

Автор: Николай Гусев

Дори децата в детската градина знаят: Нийл „Силната Ръка“ Армстронг¹ прави първата крачка, разбира се! На 21 юли 1969 г. и ние (барабар с целия телевизионен свят) видяхме първата му лунна крачка и чухме историческите думи: „Една малка крачка на човека, но един огромен скок за Човечеството !„

Обаче, не! Първата крачка – да, но първата стъпка – не.

Историята започва десетина години по-рано в морската столица на България. По силата на някакво споразумение (вероятно „джентълменско„²) на варненското арменско семейство Енгибарови е разрешено да емигрира в САЩ. Инжeнер Енгибаров се надява (както всеки истински арменец) да осъществи там отдавнашна своя мечта, немислима в условията на социализЪма.

Но и капитализмът не приема „изгнаниците клети“ (по Яворов) с отворени обятия. Големите транснационални корпорации имат разработени и патентовани технологии, в които вече са вложили многомилиардни инвестиции. А тука се явява някакъв си български арменец и предлага вместо огромните (с параметрите на хол в богаташка къща) въздушни компресори своя прототип – куб със страни метър/на метър/на метър (1 куб. м.) – с равна на американските мастодонти производителност. Или преведено на езика на цифрите: изобретението на българския арменец е стократно по-ефикасно от прехвалените машинарии на янките.

Няколкото години лутане по лабиринтите на американската патентна бюрокрация стопяват първоначалния ентусиазъм на инженера-емигрант. Те направо съсипват организма му. Умира от мъка, че не е можал да увенчае с успех – и то в Обетованата земя на Неограничените възможности – делото на живота си. В скромната къща в Куинс (работническо предградие на Ню Йорк, убежище предимно на емигранти) остават овдовяла съпруга, двама синове и една дъщеря.

Но САЩ ненапразно са известни като „Страната на неограничените възможности “. Такъв е случаят, когато в една точка на пространствено-времевия континуум се пресекат умът и талантът на даровитите и парите на имащите ги.

„Несъмнено, първият човек на Луната ще бъде съветски! “ – гордо бе предрекъл лидерът на СССР Никита Сергеевич Хрушчов ³. Огромни интелектуални, финансови и материални средства и човешки ресурси бяха хвърлени в неистово състезание („съревнование“ – по комунистически, „конкуренция“ – по капиталистически) за добиране „на крака“ до естествения спътник на Земята. То не бяха „сонди“, то не бяха „луноходи“, то не беше „обратна страна на Луната“… Залогът беше огромен: спечелилият щеше да демонстрира пред целия свят преимуществата на своята икономическа, политическа, и не на последно място – социална – система. Пропагандата раздуваше истерията до „космически“ размери.

При подобен род състезания има и много секретност, промишлен и всякакъв друг вид шпионаж и от двете страни. Но докато при Съветите всичко в тия области е доведено до шизофреничен абсурд, то на Запад правилата са леко посмекчени. Например, немислимо беше частно лице да получи каквато и да е поръчка за какъвто и да е детайл, свързан с космическите програми на тоталитарната държава. Обратно: в САЩ е нормална практика хиляди детайли от многобройните космически проекти да бъдат възлагани за изработване от частни компании и дори от отделни талантливи американци. Но – след безкомпромисен конкурс.

И тук птичето каца на рамото на наследника на инженера от България – Антон Енгибаров. Малката работилничка на младия (ненавършил тридесетте) даровит механик печели лота⁴ за изработване на четирите „крака“ на „Орел „⁵-а, които ще имат честта първи да докоснат девствената непредсказуема лунна повърхност (и ще останат там за вечни времена – може би и като експонати от бъдещия Музей на завоюването на Луната).

Задачата е неимоверно отговорна – „краката“ трябва да са достатъчно здрави, за да поемат немалката тежест на спускаемия апарат и двамата аеронавти в него. На карта са заложени не само животите на двама земни жители, не само авторитетът на NASA⁶ и на Щатите, но и неясното към онзи исторически момент бъдеще на човечеството: капитализъм или социализъм (комунизъм).

Резулататът е известен. Талантливият син се е справил блестящо със задачата. Първата стъпка (всъщност са четири първи) е успешна. Час по-късно предстои емблематичната Първа крачка на Силната ръка.

Както трилиони (по-скоро гугол⁷) пъти е казвано, „Бог забавя, ала не забравя „⁸ и „Неизповедими са пътищата Божии „⁹. Фамилното име на големия, несправедливо ощетен от бюрократите на Чичо Сам българо-арменски изобретател, стои здраво вкопано в лунната почва. Кой баща не би се гордял с такова синовно постижение?!

„Е,“ – ще възразите – „стига с тия арменци: на всяко гърне – мерудия! То не беше Армен Джигарханян ¹⁰, то не беше Карл Сейгън¹¹, то не беше дядо Ной¹²…“

Но да оставим шегата настрана. Едва ли току-така поетът е нарекъл арменците „винаги храбър народ-мъченик „.¹³ Нищо чудно, че арменската пресметливост е сравнявана не с коя да е, а именно с пословичната еврейска. Затова поговорката „Никое велико дело не е възможно, ако в него не участвува поне един арменец “ не звучи ехидно-подигравателно, а по-скоро напомнително-назидателно. Ние, българите, преди да спасим нашите евреи от неминуемия холокост¹⁴, бяхме подали ръка още в началото на ХХ век на бежанците от геноцида над арменците¹⁵ в Турция. Великият Мовсес Хоренаци¹⁶ пророчески е казал добри думи за българите – съседи на арменците – в своята „История на Армения „.¹⁷ Хилядолетие и половина по-късно дедите ни потвърдиха с постъпките си спрямо изпадналите в беда арменци, че българите са заслужили оценката на пророка.

Но да се върнем на „лунния“ казус. Да поразмислим. Къде беше следвал инж.Енгибаров? В Масачузетския Технологически¹⁸? В Оксфорд? В Кембридж? Или в Московския Технологически? Не! В една малка балканска държавица, подмятана от ветрищата на историята и от садистичните прищевки на сталиновци и чърчиловци.

Къде се беше родил, израснал и изучил синът Антон Енгибаров? Не там ли, където и легендарният Асен Йорданов¹⁹, по чийто учебници и до днес се подготвят американските пилоти?

Както е казал поетът, „И ний сме дали нещо на светът …“²⁰ Ако не друго, то поне образование на онези, които като изгнаници в „бели държави“ са успели да приложат на практика наученото в малката, обедняла и унижавана от векове понт-евксинска²¹ държава.

Тъжен, но същевременно могъщ акорд на една още по-мащабна – днешната – миграция към примамния блясък на силните, на успешните, на преуспелите нации.

Каква ли ще бъде следващата първа стъпка?

Дали ще е българска?

Ще видим.

––––––––––-

¹ Нийл Олдън Армстронг (англ. Neil Alden Armstrong ) e американски астронавт – първият човек на Луната. Armstrong значи Силна Ръка .

² Джентълменско споразумение – единственият вид международен договор, който не се сключва в писмена, а в устна форма. Докато нарушаването на писаните договори е обичайно в практиката на държавите, няма случай на неспазване на джентълменско споразумение. Примери: разделянето на Източна Европа на зони на влияние между СССР и Запада (Ялта); конвергенцията на корумпираните социалистически елити в корумпирани капиталистически (Малта).

³ Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971) – съветски политик, Първи секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР (ръководил най-голямата социалистическа държава след смъртта на Сталин).

⁴ Лот – обособена част от поръчка, която може да бъде поета за изпълнение от отделна фирма или физическо лице.

⁵ „Орел„ – кодово наименование на лунния модул, с който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха на естествения спътник на Земята.

⁶ NASA – The National Aeronautics and Space Administration (Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство) – американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания. Създадена през 1958 г.

^{7 Гугол – (от англ. googol ) е именувано} число в математиката, равно на 10¹⁰⁰ или на 1 със сто нули. Терминът е измислен през 1938 година от деветгодишния Милтън Сирота, племенник на американския математик Едуард Кеснер, който го запитал дали може да даде име на число със 100 нули. Кеснер популяризира названието в книгата си Mathematics and the Imagination (Математиката и въображението, 1940).Гуголът е приблизително равен на 70! (70 факториел), а в двоична бройна система заема 333 бита. Популярната Интернет-търсачка Google извежда наименованието си тъкмо от тази дума, като е търсено повече фонетично, отколкото смислово съответствие. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Гугол).

⁸ Народна поговорка.

⁹ Перифраза на Римляни 11:33 (in fine).

¹⁰ Армен Борисович Джигарханян – арменски, съветски и руски кино- и театрален актьор, режисьор; вписан в книгата на рекордите „Гинес“ като най-снимания руски актьор с над 250 филмови роли. Търсен заради силно подчертаното си харекторологично излъчване, особено в епизодични роли. Популярна е шеговитата епиграма, посветена на този голям майстор на сценичното преобразяване: „Нету в мире столько армян, сколько картин, в которых сыграл Джигарханян!“
¹¹ Карл Едуард Сейгън (Carl Edward Sagan) (1934-1996) – виден американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Автор на книгата „Контакт“, по която е направен и едноименния филм. Бил е близък на семейство Енгибарови, особено с очарователната им дъщеря Ани.

^{12 Ной – библейска личност (Битие 6:8), чието домочадие единствено от човеците се спасило след Потопа. Когато водите се оттеглили, построеният от Ной по заповед от Бога кораб (Ноев ковчег) заседнал на връх Арарат – символ на Армения (днес върхът е в турска територия).}

^{13 От стихотворението на Пейо К. Яворов „Арменци „.}

¹⁴ Холокост – геноцид над милиони европейски евреи, наречен от нацистите „окончателно решение на еврейския въпрос“ („Die Endlösung der Judenfrage“). Българският народ не позволява – чрез съпротивата на най-видните си представители – неговите евреи да бъдат екстрадирани в лагерите на смъртта.

^{15 Геноцидът над арменците – през 1894 г. редовна турска армия и кюрдски башибозук избива над 50000 арменци. През 1915 г. 60000 арменски войници са арестувани в лагери и разстреляни; следва унищожаването на над 1000000 цивилни арменци. Официалната турска власт и до днес отрича съпричастността си към тези погроми.}

^{16 Мовсес Хоренаци (Моисей Хоренски) (410-490) – първият арменски историк, наречен „баща на арменската историография “. Ако направим паралел с България, може да се каже, че той е арменският Паисий Хилендарски. Три деяния спасяват арменския народ от асимилация: приемането на християнството през 301 г. (Армения е първата държава, приела официално християнството), създаването на арменската азбука от св.Месроп Маштоц (405 г.) и написването на „История на арменците “ (482 г.) от Хоренаци.}

^{17 „История на Армения “ („Арменска история „, „История на арменците “) е трудът на живота на Мовсес Хоренаци. Написването й е финансирано от Сахак (Исак) Багратуни – арменски велможа, който скоро след това починал. Извори за труда на Хоренаци са били манускрипти на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евграфий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски и др. антични автори (Кн.ІІ, гл.9: ”… Възникнаха големи смутове (ок. 330 г.) в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.„}

^{18 Massachusetts Institute of Technology (MIT) – най-престижният технически университет на САЩ – ковачница на американските инженерни кадри. Създаден през 1861 г.}

^{19 Асен Йорданов (1896-1967) – роден в София български, по-късно американски, изобретател, конструктор на самолети и пилот. Проектира първия български самолет (10 август 1915 г.). Участвува в създаването на летящата крепост Боинг Б-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, и на транспортния самолет Дъглас DC-3. Публикува множество трудове за подготовка на летците за дневно и нощно пилотиране, които и до днес са настолни за американските авиатори.}

^{20 От поемата „Паисий “ на Иван Вазов.}

^{21 Черноморска, граничеща с Черно море.}

^.

^.