Home » Избрано

Българска действителност

2011.04.13 Един коментар
Spread the love

2/3 от българите едва свързват двата края, а една пета от българите мизерстват

Автор: Светослав Метанов

Натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок, въпреки че вече има сигнали за начало на възстановяването. Това показва социологическо изследване на Институт “Отворено общество”, осъществено с подкрепата на Световната банка.

Цели 44 на сто от българите в момента са принудени да ограничават разходите си за ток, вода и отопление. Точно преди година делът им е бил 50 на сто, но спрямо данните от октомври м. г. делът на хората, които изпитват затруднения с изплащането на комуналните услуги, се е увеличил с 2%.

Значителен е и делът на българите, които отлагат купуването на дрехи и обувки, въпреки че им трябват. Цели 36 процента от нашенците пестят от тези стоки.

Най-впечатляващият резултат от изследването обаче е фактът, че 7 на сто от хората у нас не се хранят редовно, защото парите не им стигат.

Сред най-бедната една пета от домакинствата повече от половината са намалили консумацията на храни, а 20 процента пропускат хранения поради липса на средства.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на едно от най-високите нива за Европейския съюз – малко над 21%. Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края, а около 5% затъват в дългове.

Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат, е 246 лева на човек от домакинство, показва още изследването на Институт “Отворено общество”. Според данните всяко пето домакинство у нас се лишава от необходими лекарства.

От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.

Като цяло сигналите за усещане на домакинствата за излизане от икономическата криза остават противоречиви. Делът на онези, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 г. Делът на тези, които принудително работят по-малко, също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили, показват данните от изследването.

Според експертите от “Отворено общество” само пенсионерите у нас остават незасегнати от кризата. Близо 80 процента от тях признават, че кризата не им е повлияла.

246 лева

е линията за бедност на човек от домакинство у нас, изчислена по метода на Евростат. 72 процента от анкетираните смятат, че безработицата ще се увеличава.

30% бавят кредитите си

Българинът продължава да спестява за черни дни, но се притеснява, че заделените парици ще му стигнат за по-малко време, отколкото преди. Това показват други данни от изследването за последиците от кризата в България на Институт “Отворено общество” в партньорство със Световната банка.

И през миналата, и през тази година всеки пети българин обявява, че има спестовен влог. Разликата обаче е, че значително намалява процентът на хората, които са сигурни, че парите ще им стигнат за година или повече. Близо 20 на сто от запитаните през миналата година са смятали, че спестяванията им биха покрили разходите им за година напред, докато сега това обявяват едва 14%. От 30 на 25% са намалели и нашенците, които разчитат влогът им в банка да им стигне за 3-4 месеца, ако изпаднат във финансово затруднение.

Анкетите са направени сред 2625 домакинства в страната и дават сравнително широка картина на състоянието на домакинствата, обясни Боян Захариев, програмен директор на института.

Икономическата криза е оказала влияние и върху обслужването на ипотечните кредити. Преди година 27% от анкетираните от “Отворено общество” са бавели плащанията си по различни причини, докато сега делът им достига 30 на сто.

“Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили. Пазарът на труда също е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца, е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.

Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата”, коментира Боян Захариев.

Ще усетим края на кризата след година

“Негативните ефекти от кризата ще влияят по-дълго върху българските домакинства, отколкото върху икономиката като цяло”, коментира изпълнителният директор на Институт “Отворено общество” Георги Стойчев. Според него ще е необходима поне година след края на кризата, за да усетят хората положителна промяна в личните си финанси. “Ако в дългосрочен план кризата би могла да изиграе оздравителна роля върху икономиката (например чрез отпадане на неефективни производства), то за домакинствата кризата създава дългосрочни рискове. Защото децата, които днес са отпаднали от образователната система заради кризата или пък хората, които днес не са получили адекватно лечение заради това, че не могат да си го позволят, изпадат в дългосрочна кризисна ситуация”, поясни Стойчев.

http://www.trud.bg/


————————-

Милионери в Мордор

Автор: Явор Дачков

В разгара на кризата, когато животът на мнозина стана от „мъката по чер”, а хлябът вече се продава за левче и десет, и двайсет – попаднах на следната бодра новина:

„26-годишен с дружество с капитал 20 хил. лв. купува “Кремиковци” за 316 млн. лв.

26-годишният инженер Лъчезар Валериев Варнаджиев спечели търга за обособена част от “Кремиковци” с фирмата си “Елтрейд къмпани” ЕООД. Фирмата, регистрирана в София само преди месец с уставен капитал 20 хил. лв. бе единственият участник в търга. Тя го спечели без наддаване, като за придобиването на частта от бившия металургичен комбинат ще плати 316 млн. лв. Сумата трябва да бъде издължена изцяло в петдневен срок от провеждането на търга или до 18 април. „Елтрейд къмпани” е предоставила банков документ за внесен депозит за участие в търга в размер на 31.6 млн. лв.

Виж ти, казах си. Примерът на Пеевски и Цветанов стана заразителен. Дори от прокуратурата и НАП да се самосезират и да започнат разследване за произхода на парите, което е малко вероятно, 26-годишният Лъчезар може да бъде спокоен. Има две чисти възможности. Първата е да каже, че ги е взел на заем от банка, както в случая с Пеевски и неговата майка, които със заеми си купиха две телевизии, седем вестника, два сайта и цялата разпространителска мрежа на България. Втората е да обясни, че парите му са дарени от настоящите или бъдещите (ако все още няма такива!) тъща и тъст, какъвто бе случая с многобройните жилища на Цветанов.

Не ме разбирайте погрешно! Не завиждам на човека! Просто се удивлявам на безкрайните български възможности. Днешната ни родина е нещо като някогашния Клондайк – златна жилка! Страната на неограничените възможности.

За разлика от Америка, обаче тук пробиват не най-добрите, а само лошите и злите…Всъщност не искам да кажа, че 26-годишнияг инженер Валериев Варнаджиев е лош и зъл, само казвам от опит, че няма как да е от добрите с този мижав уставен капитал на едномесечната му фирма и сделка за милиони.

И защо, по дяволите, когато внасяш в частната банка над 10 000 лева трябва да описваш на дълго и на широко откъде си ги взел, а 26-годишното момче може да купи без обяснения Кремиковци за 316 милиона, 31 от които ги дава на калпак – тук и сега, франко клиента, в кешовица и т.н и т.н.

Това не е сделка, а арт инсталация, която трябва да се разглежда сама по себе си, извън злободневния и делови анализ. По принцип България се понася по-лесно, когато я гледаш с очите на чужденец, попаднал в резерват от третия свят. Разбира се за някои, като 26-годишния Лъчезар България е страната Лъчезария, която може да те изведе от никъде и да те направи всякакъв – вижте какво стана със споменатите Пеевски и Цветанов, с Бойко Борисов и Николета Лозанова…

Довчера тези имена спокойно можеха да бъдат имена на участници в кастинга за „Биг Брадър”, или чакащи за пропуск пред входа на „БИАД”.

Днес те продават и купуват Кремиковци, печатат и разпространяват вестници, управляват държавата. Всъщност ни разгонват фамилията… Със сигурност това не е страната, която ще ви отведе където и да е, ако не сте мутра или случаен чалгаджия с огромни алчност и претенции. В нея стълбите водят само надолу, като вход за подземен фолк-клуб. Ако сте с всичкия си, няма как да вземете тази страна на сериозно. Историята и съдбата на Кремиковци е само част от целия абсурд!

Кремиковци е нещо като Царичинската дупка – няма обществена полза от нея, но там непрекъснато потъват някакви пари. Не някакви, а милиарди! Вместо да генерират масово благоденствие се изпаряват в отровен пушек, което е обща трагедия на българския нов капитализъм.

Не преигравам – в Америка, за която стана дума няма министерство на културата – тя, културата, съществува на световното равнище на което е, благодарение на частни дарения. Това е. У нас някакви хора ще преточват милиарди от някакъв загубен завод, построен с безплатен или както казват комунистите, народен труд от тези милиарди няма да остане и следа и никой няма да им потърси сметка. Ако не се лъжа,

Кремиковци бе продаден за един лев от правителството на Костов. Е, как от тогава насам не спряха да източват стотици милиони на година от този лев, а днес за пореден път да го препродадат за цели 316 млн. на 26-годишния Лъчо? И без да си икономист ще се усетиш, че в тази история има шашма, но де да беше само тя!

Ако се замислим малко по-сериозно ще видим, че 26-годишния Лъчезар Валериев Варнаджиев е съвсем закономерно явление за икономиката ни. Също като Красьо Черния за съдебната власт, Цветанов и Борисов за изпълнителната, Цецка Цачева и Искра Фидосова за законодателната, а Пеевски и неговата майка за четвъртата – медийната българска потрес.

От където и да го погледнем, това си е Варваристан. Страна от периферията – и в географски, и в исторически, и в политически и в житейски смисъл.

Това е Мордор. Кремиковци е само част от декора.

Източник: www.glasove.com

One Comment »

  • Pesho said:

    И като допълнение:

    Мултинационални компании продавали по-лошите си храни в Източна Европа

    13.04.2011

    Водещи мултинационални компании за храни и напитки предлага продукти с различно качество, но под едно и също наименование различните европейски страни, съобщи “Юрактив Словакия”, цитиран от в. “Сега”. Изданието се позовава на изследване, направено от Словашката асоциация на потребителите. В момента ЕС обмисля да въведе нови строги правила за поставяне на етикети върху храните, за да помогне на потребителите да правят здравословен избор и да се справят със затлъстяването, припомня то. Асоциацията е проверила избрани маркови храни, купени от супермаркети в осем страни членки на ЕС: България, Румъния, Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Унгария. Продуктите с по-ниско качество са били предназначени за т.нар. “нови страни членки на ЕС”, обясни пред журналисти председателят на сдружението Милош Лауко при представянето на изследването. По думите му няма случай, в който продуктът с по-ниско качество да е бил пуснат на германския или австрийския пазар. Проверените продукти са напитки с марката “Кока-Кола”, шоколад “Милка”, черен и червен пипер на “Котани”, разтворимо кафе “Нескафе голд”, кафе на зърна “Якобс крьонунг” и кафе “Чибо еспресо”. Всички те са изследвани в лаборатории, акредитирани от словашкия Национален институт по ветеринарна медицина и безопасност на храните. Оказва се, че качеството на всички взети проби е сходно само при шоколада “Милка”. При черния и червения пипер “Котани” обаче са отчетени най-големи несъответствия между отделните страни. Въпреки че компанията опакова в една единствена фабрика продуктите си, предназначени за всички пазари, съдържанието на пакетите се различава например в старите и новите страни членки на ЕС, отбелязва изданието. Продуктите, купени в Унгария, Словакия и Австрия, са били по-влажни, отколкото позволяват стандартите, а предназначените за българския пазар са съдържали твърде много стрити или наранени зърна черен пипер в сравнение с останалите, като нежелателните примеси възлизат на 10%. Червеният пипер за България междувременно съдържал само 108,9 г екстракт от червен пипер на килограм при близо 140 грама на килограм в пакетите за австрийския пазар. От “Котани” твърдят, че се стремят към еднакви стандарти, но предполагат, че са сравнявани продукти от различни партиди и затова има разлики. Що се отнася до “Кока-Кола”, пробите са послужили като потвърждение на ширещите се съмнения, че версиите на безалкохолната напитка, продавани в Словакия, Унгария, България и Румъния, съдържат изоглюкоза, направена от царевица, която е много по-евтина от истинската захар (захароза), добавяна към напитката в Германия, Австрия, Полша и Чехия. Компанията е заявила пред “Юрактив Словакия”, че изоглюкозата се използва и в САЩ, и е уточнила, че това несъответствие е в резултат на технически съображения в производствения процес. Словашката асоциация на потребителите, която лобира за подобряване на потребителските права и информация в Словакия, твърди, че ако компаниите предлагат гаранции за качеството, те трябва да бъдат спазвани във всяка страна на разпространение. Резултатите от проверките са предадени на еврокомисаря по здравеопазването и въпросите на потребителите Джон Дали при неотдавнашно негово посещение в Словакия, отбелязва изданието. /БГНЕС /

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.