1 май – ден на труда (и на гурбетчиите)

Spread the love

Началото се поставя на 1 май 1886 година именно в Чикаго. На този ден профсъюзите в САЩ провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват четирима. През 1904 година на Международна конференция в Амстердам социалистите призовават „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир.“ Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.“
САЩ също имат подобен празник на труда – Labor Day, който обаче е първият понеделник на месец септември.

1 май – Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Но тъй като безработицата у нас е голяма, а средната заплата мизерна, за последните 20 години над милион работоспособни българи заминаха за чужбина, където се трудят здраво, за да могат да изкарат и за себе си, и за близките останали в Родината. В България общият брой на икономически активното население е около 3.5 милиона. От тях официално са безработни 10%. Голям е делът на държавната и общинските администрации, МВР, военните. В частният сектор работят само 0.5 милиона човека. Ето защо вече има предложение на дневен ред в Народното събрание да бъде поставен законопроект, с който първият ден от месец май да бъде обявен и за ден на национална солидарност с гурбетчиите. По този случай събрахме няколко специални поздрави за тях – вижте видеото и чуйте хубавите, тъжни песни.

Бинка Добрева – „Ще ходя, мамо, на гурбет“