Home » Авторски страници

НЕОБХОДИМАТА КРИСТАЛНА ПРОЗРАЧНОСТ

2010.12.23 2 коментара
Spread the love

Божидар Чеков*,
кореспондент на “ТЕМА” в Париж

Тази година във Варна заседава за втори път „Парламента на българите от чужбина”. Дошлите от къде ли не гости, даваха охотно интервюта на различните медии, без да си дават сметка, че не представляват никой освен себе си. Журналистите акредитирани за събитието публикуваха добронамерени материали за влажните от носталгия погледи на запазилите българското си самосъзнание внуци и синове на емигранти. Никой не посмя да обиди организаторите на сбирката със забележката, че подобно мероприятие не може да носи името „Парламент”, защото присъстващите не са „избирани”, а са дошли във Варна с…покани.
Тъкмо нашенците от варненското празненство си бяха разотишли по родните места и Кристалина Георгиева бе провъзгласена за еврокомисар на годината. Медийната еуфория, която тази новина причини, не остави място за точната информация, относно това специфично за Брюксел събитие. Вярно е, че във времена на криза и каскадата от трагични произшествия, всяко престижно отличие получено от Европа, е добре дошло за самочувствието не само не само на управляващите, но и на редовите български труженици.
Събитието отшумя и преди да се е появила друга престижна награда, ще бъде полезно за всички да се разяснят истинските обстоятелства, които обкръжават излъчването, а не „избирането” на „Еврокомисар на годината”. Въпросната награда е творба редакторите на едно електронно списание – „European Voice”. Тя се излъчва от 2000-та година насам. Това „списание” е специализиран online” вюлетин, част от английската група „The Economist” и се разпространява единствено чрез абонамент. Има повече 2000 подобни издания в Брюксел. Всяко едно от тях може да излъчи свой „герой” на годината. Имената на читателите на тези бюлетини се пазят в тайна, по простата причина, че „те” са подбрани между най-влиятелните фигури в Брюксел и не само там. Що се отнася до „European Voice”, голяма част от неговите разходи за награди и приеми се финансират от десетина известни спонсори. За таз годишното издание, между тях са американските гиганти Microsft и Helwett-Packard. В предшестващи номинации на същото издание като например онази, при която за “европеец на годината” (2008) бе посочена предишната българска еврокомисарка Меглена Кунева, спонсорски принос имаха Coca-Cola и Exxon Mobil. Кунева има в колекцията си и съвсем същата титла като Кристалина – “еврокомисар на годината”, но от друго издание от описваната серия – “European Agenda.” Сред неговите спонсори пък са автомобилната империя “Тойота” и холандската банка ING.
В САЩ подобно кръстосване на частни интереси и политическа функция е невъзможно. Ако някакъв европейски консорциум, съставен примерно от предприятия като “Ербъс”, “Рено” или “Сименс”, спонсорира сенаторът на щата Аризона Джон Маккейн, обявявайки го за “сенатор на годината”, той рискува да се раздели окончателно с политическата си кариера, ако не се разграничи своевременно от „наградата”.
В Брюксел обаче всичко което не е забранено се приема за разрешено и напълно нормално. „Титлата” на Кристалина Георгиева бе отпразнувана благодарение на щедростта на спонсорите с пищен коктейл, в който взеха участие повече от 120 души.

В тържествената глъчка, никой не забеляза отсъствието на номинираният от „European Voice” редом с Кристалина за „официална личност на годината” Жан Клод Трише, управител на Европеската централна банка. Френският банкер получава това отличие за трети път. На въпроса, как приема номинацията си, той отговори лаконично, че не познава „online” изданието „European Voice”. За разлика от българските, френските медии не публикуваха нито ред нито за неговото, нито за българското отличие. По принцип западноевропейските директори, комисари и депутати са много по-предпазливи от източните си колеги спрямо наградите, раздавани от лобинг-групировките в Брюксел. Центровете на влияние също са много по-дискретни в опитите си за контакт с тях – правило, което не важи при подхода към представителите на Нова Европа. Чувствителността към обвинение за евентуален конфликт на интереси в западната част на „Стария континент” е много по-голяма от тази на Изток. Въпросната награда на „European Voice” – „еврокомисар на годината”, е частна инициатива в полза на частни интереси. Хората, които работят за тази лобинг-групировка, инвестират напълно законно в българката Кристалина Георгиева. Номинацията ù няма нищо общо с Европейския парламент или Европейската комисия.
Дейността на лобинг-канторите, издаващи различни информационни бюлетини, е забулена открай време с тайна. Цяла армия от професионалисти, консултанти и адвокати, работеща в сянката на европейските институции е превърнала центъра на белгийската столица в европейска “Капалъ чарши” на лобизма. Тези международни търговски представители информират, защитават и се опитват да влияят върху решенията на Комисията. Официално се счита, че в Брюксел има около 2600 кантори, упражняващи активно лобиране върху членове на Европейската комисия. В тези невидими центрове на бизнеса работят около 15 000 служители. Те защитават интересите на големите европейски и световни групировки в индустрията, финансиите, енергетиката, фармацефтиката, строителството или селското стопанство. Великобритания разполага с най-голям брой лобинг-кантори, след това се нареждат Германия, Италия, Франция и т.н. Общият бюджет на лобинг-предприятията надхвърля 100 милиона евро. Част от тези пари са предназначени за заплати на служителите, но една не малка сума е отделена за конференции, пътувания и приеми. Благодарение на разнообразните форми на контакти, информацията между лобисти, еврочиновници, евродепутати и еврокомисари понякога дори изпреварва официално обявените решения. Един анекдот съветва желаещите да научат какво ще реши Комисията да си купят предишния ден „Файнаншъл Таймс”.
Въпреки, че тази дейност е напълно легална, все повече гласове се надигат за изработване на ясни правила за разрастващата се с всичка сила лобистка активност. Без контрол дейността на различните центрове на влияние може лесно да кривне встрани от релсите. Тогава информацията се превръща в манипулация и дезинформация. Различните журналистически организации, които в Брюксел са представени от повече от 1000 акредитирани кореспонденти, са най-настоятелни в изискванията за прозрачност. Първата им грижа е да се знае ясно кой кой е и какъв е произходът на изразходваните пари, както и тяхното предназначение. Засега журналистите постигнаха само един малък успех. Те наложиха изработването на официален регистър на лобинг-канторите. За съжаление този регистър все още не е задължителен…за всички.

Париж
декември 2010 г.


Източник: Списание “Тема”

———————
* Още от автора или за него може да намерите тук – линк.

2 коментара »

  • Лила said:

    Няма мачин обаче К. Георгиева и М. Кунева да не знаят кой ги е номинирал. Редно е било и да известят всички ни за това, защото се създаде грешно впечатление, че са номинирани от самата ЕС, а сега се оказва, че един вид , с мълчанието си, те са ни подвели и ИЗЛЪГАЛИ.

  • Анастасов said:

    лиле вярно е, че “мачин” го няма.
    Безпогрешната лила, дето обича да е коректив на другите!
    И още една забележка – ЕС е един, а не една!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.