Home » Избрано

Днес е Св. Великомъченица Варвара

2010.12.04 Няма коментари

На 4 декември православната и католическата църква честват света мъченица Варвара. При царуването на Максимиан, нечестивия римски цар, на Изток, в Илиопол живял един богат човек от знатен род, на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал далече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. Все пак Варвара веднъж излязла сред тях и попаднала на християнин, след което и тя станала поклонница на вярата му. Диоскор пламнал от гняв и като забравил естествената любов към дъщеря си, извадил меча си и поискал да я прониже, но тя избягала. Диоскор намерил дъщеря си в пещера и безмилостно се нахвърлил да я бие. Проснал я на земята и започнал да я тъпче с нозете си, след това я хванал за косите и я повлякъл към дома си. Там той я затворил в тясна тъмна къщурка, залостил и запечатал вратата и прозорците и поставил стража отпред. После заповядал да измъчват девойката с глад и жажда.

След това Диоскор отишъл при управителя на тази страна ­ Мартиан, разказал му всичко за своята дъщеря и му открил, че тя отхвърля техните богове и вярва в Разпнатия. Той помолил управителя да заплаши Варвара с различни мъчения, надявайки се с това да я върне към своята вяра. Като видял девицата пред себе си, управителят бил поразен от необикновената й красота и започнал да й говори кротко и ласкаво, възхвалявайки нейната красота и благородство. Но Варвара му отговорила “всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори” Тези слова на пророка аз изповядвам и вярвам в Единия Бог, Създателя на всичко; а за вашите богове изповядвам, че са лъжливи и че напразно се надявате на тях! Разгневен от думите на света Варвара, управителят заповядал веднага да я съблекат. Това първо мъчение ­ да стои гола пред очите на много мъже, които безсрамно се взирали в разголеното девическо тяло ­ било за целомъдрената и чиста дева страдание, много по-тежко от това, да й нанасят рани, след това Мартиан заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмнница, докато измисли още по-жестоки мъчения. Останала едва жива от страшните изтезания, в тъмницата света Варвара със сълзи се молела на своя възлюбен Жених ­ Христа Бога ­ да не я оставя сама в тези ужасни страдания..
Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара.
Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.
Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.
Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.

Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква “Св. Преображение” (квартал Лозенец).

Именници: Варвара (от гръцки – чуждоземка), Варя, Варадин, Варда, Варварка и др.

Обреди и Традиции
Варварица, Варваринден, Варвардан – в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести преди всичко на шарката, на плодородието и домашните птици. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните, пеят обредни песни и наричат за здраве, любов, щастие и берекет.. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Тях ги чака всеки стопанин с радос и ги дарява с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от фунсциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.  Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Гадания и предсказания
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали щее добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пилета.
Девойките, които искат да се оженят, на Св.Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.
Трапеза” В преметена стая, да прясно измазано огнище се слага софра на която се нареждат приготвените посни ястия: медена питка, сол, пипер, шише с вода, варена царевица, жито, нахут, белгур, леща, боб, ошав и др. Празникът е през Коледните пости и се готви само с олио или зехтин.
Не се използват животински и млечни мазнини и белтъци.

Изглед от манастира “Русано” на Метеора, Гърция.

“Св. Варвара” е малък манастир, разположен като орлово гнездо на върха на висока отвесна скала, на която изглежда естествено продължение. Основан е през първата половина на XVI в. от братята монаси Йоасаф и Максим от Янина, които получили позволение да построят нов манастир върху развалините на по-стар манастир, наричан “Русану” (произходът на названието не е точно установен). Братята построили манастирската черква и обновили манастира.

През XVI-XVII в манастира е съществувал скрипторий. Запазените до днес около петдесет наброй ръкописи се пазят в съседния манастир “Св. Стефан”. По-късната история на обителта не е добре изучена. Последно манастирът е бил разграбен по времето на немската окупация.

Манастирският живот в “Св. Варвара” изцяло замрял в средата на XX век и манастирът бил закрит. Когато многобройни туристи се запътили по двете мостчета над пропастта и циментираната стълба, тук била създадена малка женска монашеска община.

Манастирската църква е посветена на Светото Преображение Господне. Тя има осмоъгълен купол и дървен иконостас и е изградена по подобие на църквата на манастира “Св. Варлаам”, но е по-малка. Стенописите в нея са от 1560 г., реставрирани в края на XIX век. Стенописите на католикона датират от 1560 г. и са съвсем необичайни. Смята се, че те са дело на най-добрия ученик на Теофан Критски, Тзортзис. Фотографирането им не е позволено.

Днес манастирът “Св. Варвара” е женски манастир, в който живеят седем монахини.

Pravoslavieto.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.