Home » Избрано

Днес е САВИНДЕН – Св. Сава Освещени

2010.12.05 Няма коментари

На този ден Православната църква чества свети Сава Освещени и преподобни Нектарий Битолски

На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава.
“Сава” от старогръцки е „събота” (предвиждащ).
Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал
След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.
Обреди и Традиции
В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .
Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.
Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.
В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Славка, Славчо, Сафка и др. Честито на имениците.

В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава. “Сава” от старогръцки е „събота” (предвиждащ).

Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.

Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.

След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.

Обреди и Традиции

В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .

Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.

В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

За здраве и плодородие жените пържат мекици и месят посни питки, които се раздават за здраве и благополучие и да не забравяме, че са Коледни пости. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.

Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.

В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са  неделими от комплекса  Света Варвара (4 декември)  и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.

Преподобний Нектарий се родил в град Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:

1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението и по този начин семейството било предпазено от унищожение.
2. Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили “поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир “Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.
Възмъжал, укрепнал вече телом и духом, Николай пожелал пълно безмълвие и се отправил да Атон. Там бил приет в карейската килия Ягари от монах Дионисий. Той го представил на своя старец, прозорлив Филотей, който при първа среща нарекъл по име както Николай, така и баща му Пахомий. Тук Николай бил постриган в монашество с името Нектарий. Под ръководството на тези двама опитни подвижници младият манох започнал борба против врага на човешкото спасение. Но изкусителят с особена упоритост искал да го отдели от тази благодатна дружина, като започнал да му внушава лоши мисли против двамата старци. Като не успял с това изкушение, врагът отровил душата на другия послушник от същата килия. Той дотолкова намразил Нектарий, че откровено открил на старците своето намерение да убие или него, или самия себе си. Уплашените старци убедили Нектарий да се отстрани от гнева на брата си и той постъпил при Прота на Света гора за послушник. Подир някое време умрял блаженният Филотей в дълбока старост. Тогава Дионисий отстранил от себе си оня послушник и приел отново Нектарий. Така те живели мирно, като се подвизавали и хранели от труда на ръцете си.
След смъртта на Дионисий преподобни Нектарий усетил подвига на поста и бдението. Телесните му сили се изтощавали, но духът му все повече се утвърждавал. Недоволен от неговия успех, изкусителят – по Божие допущение – го поразил с тежки телесни недъзи. Като понасял търпеливо новото изкушение, преподобният очистил докрай душата си и тихо се представил в Господа на 5 декември 1500 г. След четири години учениците открили гроба му и намерили светите му мощи нетленни. Направили за тях ковчег, върху лицевата дъска на койтто изобразили лика на преподобни Нектарий. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия за поклонение.

Манастирът “Св. Сава” във Витлеем

Манастирът “Св. Сава” е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира “Св. Теодосий”.

Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир. В него приели монашество и се подвизавали преподобните Талалей и Стефан Саваит.

През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта  Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси  и с почет ги погребал. Сарацини посекли също св. Йоан, Сергий, Патракий и други иноци от лаврата.

Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.

През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали преподобни Йона презвитер и неговите синове Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.