2022-08-09

6 thoughts on “ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЙОРДАН ЙОРДАНОВ – ЮРИ

  1. „Несебър 1970“, мисля, че това беше заглавието.
    Ако паметта ми не ми изневерява.

  2. Ето защо мразя фразата „Авторът е искал да ни покаже…“. Тоя път се насадих на пачи яйца 🙂
    И все пак, знаеш ли как е била подписана снимката?

  3. Тази снимка, направена в Несебър през 1970 г., не е на моряшки майки, нито на хора, които очакват кораби или моряци да приближат брега. Тя е на възрастни жени, КОИТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАТ МОРЕ.

    Йордан Йорданов, разхождайки се из улиците на Несебър, забелязал случайно преди това как глупа възрастни жени слизат от един автобус в града (дошли на екскурзия, организирана от свещеника на селото, от което са, както по-късно се оказва). Професионалният му инстикт веднага заработил и той ги проследил, докато стигнат морския бряг. Това всъщност е историята и сюжета на този наистина забележителен кадър.

  4. Удивих се как тази снимка на Юри, за който за първи път чувам, (благодаря на авторката за представянето) ми е останала от години във визуалната памет, независимо, че съм далеч от фотографията. На словесната си памет не се доверявам, но мисля, че заглавието бе „Моряшки майки“, „Очакване“ или нещо подобно. Още един път благодаря на Мариана!

  5. Юри никога не се е наричал фотограф художник, той нямаше никаква нужда от подобни допълнения, може би именно защото гледаше света, хората, образите с очи на художник.

    Колкото до това, че бил по-добър в словото, отколкото в образите, може би ако бяхте виждал поне част от снимките му, далеч не този извод (който би изумил, впрочем, фотографите от неговото поколение и не само тях), щеше да ви хрумне.

    На този адрес, впрочем, след края на текста можете да видите една от снимките на Йордан Йорданов – Юри.

    http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2010/08/blog-post_25.html

  6. остарявам ли, или съм прав ?
    когато бешков умира, оставя словото си – по определен критерий – по-вълнуващо от рисунките му. а е най-големият и световно признат български рисувач.
    юри е фотограф – като имаме предвид „плоското “ използване на труда на художника-фотограф, по инерция мислим, че този, който натиска спусъка на апарата, просто прави десет филма, от които после подбира няколко кадъра – и е нещо като словесен придатък на техниката. казано просто – не вярваме много на „мислите “ на фотографа – разкрачен е между толкова изкуства, че просто дейността му малко неохотно отнасяме към изкуството. а той често има артистизъм в обилие – и тези мисли са доста по-интересни от „продукта“ на „професиалонните“ мислители.
    лека му пръст – умен фотограф – би бил умен лекар, добър писател, журналист – всичко, което предполага ум…..

    п.п. такива неща вълнуват „старите“ хора…искам това да го осмислят „младите“….дано не съм прав

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *