Home » Избрано

Георги Иванов (Чикаго): В САЩ и Канада върви безвъзвратна асимилация на българските църкви

2010.08.10 Няма коментари

Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологичен институт в София. От дълги години е в Чикаго. Работи като старши инженер в R&D отдела на престижна частна компания. Хоноруван професор е в Illinois Institute of Technology в Чикаго. Научните му интереси и многобройни публикации и патенти са в областта на полимерните материали и технологии. Проявява интерес и към историята на българските църкви в САЩ. Подготвил е за печат документална хроника по този въпрос. Разговорът е свързан с държавната политика към българите в чужбина и българските църкви в САЩ.


Въпрос: Каква трябва да е политиката на българската държава спрямо емиграцията? 

Георги Иванов: Преди всичко държавата трябва да коригира разбирането си по отношение термина „емиграция”. Времето, когато емиграцията се делеше на икономическа и политическа, (не включвам категорията на авантюристите, както и тези, които са напускали страната, за да избегнат преследване на закона) отмина. Сега в голяма степен емигрантите са напуснали България законно и законно са в страната, в която са. Причините защо са там нямат значение, те са лични. Хората нямат проблеми да се завръщат в България, когато пожелаят. Това „до Чикаго и назад” и „назад до Чикаго” го нямат за нищо. Няма вече „вражеска емиграция”, както е наричана емиграцията ни в архивите на тайните служби от времето преди 1989 година. Не виждам защо политиката на българската държава спрямо емиграцията трябва да бъде по-различна от тази към живеещите в България. Трябва да бъде еднакво добра. 
Струва ми се, че емигрантите се нуждаят най-вече от добро консулско обслужване – подмяна на документи за самоличност, заверка и легализиране на документи, пълномощни и други. Получаването на тези услуги трябва да бъде бързо и изчистено от бюрократизъм. Имаше една добра практика в Чикаго – веднъж месечно през неработните дни консулският офис се изнасяше в някоя от черквите. Не знам защо беше прекъсната. 

Въпрос: Колко е активно посолството ни в САЩ за съхраняване на българския дух и подпомагане на емиграцията?

Георги Иванов: От мемоарната литература и архивни документи става ясно, че държавната политика от преди 1989 г. за съхраняване на българския дух у емигрантите е била доста активна, независимо че емигрантите нито за миг не са забравяли своята национална идентичност. Няма съмнение, че тази активност е била продиктувана най-вече от политически и идеологически съображения. Тази политика тогава среща твърд отпор от страна на емиграцията и техните многобройни политически структури на принципа – не щем ви нито меда, нито жилото. 
Сега времената са други. Отпор няма, но няма забележима активност от страна на посолството. Предполагам, че посолството е търсено най-вече от създаваните български училища или други културно-просветни формирования за лицензиране, методическа помощ и пособия. По отношение на най-първите огнища за поддържане и съхранение на българския дух – църквите, политиката на посолството е пагубна. Там от времето на първия мандат на г-жа Поптодорова още не са разбрали какви български църкви и какви български свещеници има в САЩ и Канада, както и какви са тенденциите тези църкви да запазят или не българската си принадлежност. Няма да е пресилено да се каже, че отношението на посолството по въпроса за българските църкви в САЩ и Канада не обслужва българските национални интереси. 

Въпрос: Защо е толкова важно българите в чужбина да имат църква? Много българи не са религиозни. 

Георги Иванов: Не съм виждал оригинала, но съм чел, цитирам по памет, че „няма Църква като българската, която да е дала толкова много на своя народ, и няма народ като българския, който да е толкова неблагодарен на Църквата си, както е българският.” 
Организирането на българите в църковни общини и строежа на български църкви в САЩ датира от 1907 година. Защо са го правили? Да съхранят българската си национална идентичност – вяра, език, традиции, култура. Да чуват Светата литургия на майчиния си български език: така е записано във всички архивни документи, до които съм имал достъп. Нямам други аргументи, които да противопоставя на онези българи, религиозни или не, които отхвърлят духовната връзка с майката БПЦ и игнорират важността на националния и етнически характер на Църквата в емиграция. Не малка част от днешната емиграция започнаха културно-просветителската си и обществена дейност в църквите. 

Въпрос: А днес?

Георги Иванов: Църквата продължава историческата си роля – да разпространява православната вяра, да обгрижва духовно-религиозните потребности, да възпитава в християнските добродетели. И всичко това на майчиния български език. За съжаление в не малка част от нашите български църкви в САЩ вече се разпореждат духовници и архиереи, които нямат нищо общо с България и Българската православна църква, нашия език, история и национални традиции. В контекста на това, бих допълнил, че не е необходимо да си религиозен, за да осъзнаеш опасностите, надвиснали над българщината в църквите ни в САЩ и Канада и да се противопоставиш на това. Ако се чувстваш българин.

Въпрос: Тогава сте съгласен с „има църква, има българщина; няма църква – няма българщина”?

Георги Иванов: Напълно споделям това. Православната църква в емиграция има в много голяма степен национален характер, за разлика от католическата или протестантската. Когато в разговор американци ме попитат “каква религия изповядвам” и отговоря: “източно-православна”, то следващият въпрос е: “имате ли българска църква тук?”, т.е. имането на наша църква се идентифицира със страната България. Затова има руска, сръбска, македонска, гръцка и т.н. православни църкви по света и в Чикаго. И хората казват точно така – отивам в македонската църква, например, а когато са тръгнали към католическа църква, се казва само местонахождението й, без да уточнява националната й принадлежност. Нека да бъде ясно – българска не е църквата над входната врата, на която е написано – “българска”. Това не е достатъчно. Българска е църквата, която поддържа духовна връзка с майката църква в Родината и свещеникът по време на Светата литургия споменава името на българския патриарх и Свети синод. Така е по Каноните на православната църква. Всичко останало е заблуда и манипулация, на която мнозина се поддават. 

Въпрос: Защо от 1963 г. има разкол в българските църкви в САЩ и Канада? 

Георги Иванов: Това е дълга история. Както споменах, българските църкви в САЩ са създавани и строени от 1907 година насетне от българи и македонци с българско национално самосъзнание. Причината за разкола е личностна с политически оттенък, придаден по-късно за пред хората. През март 1963 г. по искане на митрополита на българската епархия в Америка, епископ Андрей, в САЩ, от Светия Синод е изпратен епископ Пимен. Целта е възстановяване на връзките, прекъснати преди години под натиска на Георги Димитров. По време на разговорите от страна на няколко свещеника е поставено искането един от тях, архимандрит Кирил Йончев, да бъде въздигнат в епископски сан и той да поеме управлението на епархията в САЩ. Пимен отказва с мотива, че той няма тези пълномощия. Това дава повод на тази група свещеници да издигнат политически лозунги, че и епископ Андрей, и епископ Пимен са агенти на Държавна сигурност. Само след две седмици свикват църковна конференция и обявяват откъсването си от Свети Синод и формирането на „независима” църква начело на която е поставен архимандрит Кирил Йончев, единственият монах между тях. Година по-късно една небългарска черковна организация го въздига в чин епископ. През 1976 г. епископ Кирил самоволно и еднолично подписва договор за присъединяване към друга небългарска юрисдикция – Православната църква в Америка, ОСА. Тъжното в тази история е, че разколниците, всичките те българи с неподлежащо на съмнение родолюбие и патриотизъм, тогава манифестират като тяхна основна цел спасяването на църквите от безбожния комунистически режим. Така е записано в Епархийският им устав. Като свършел комунизмът в България, щели са да се върнат. Каква ирония.


Въпрос: Комунизмът свърши… Те върнаха ли се?


Георги Иванов: Сега 47 години по-късно и 21 години от края на комунистическия режим в България в отцепилите се през 1963 г. църкви от около 20 свещеника само двама или трима са българи, без да е ясно докога. Те са на доизживяване. Господ здраве да им дава. В Епархийския духовен съвет няма български свещеник, митрополитът не е българин. Черкуващите се са с неясен етнически произход. По тази причина в тези църкви вече не се чува словото Божие на български език, там не се споменава Цар Борис Kръстител, патриарх Евтимий, светите братя Кирил и Методий, отец Паисий, дякона Левски. Не се празнуват 3 март, нито 24 май, не се споменават по време на Светата литургията български Патриарси, българския народ или българското войнство, както е по изискването на канона и българските традиции. В тези църкви е прекъсната духовната връзка с майката БПЦ и е потъпкана волята на техните учредители и ктитори – да се съхрани българският национален дух. Българското в строените от българи църкви е погребано и оставено в забвение. Това се случва пред бездушния поглед на българските емигранти, българската държава и безсилния да направи нещо Свети синод.


Въпрос: Значи излиза, че има сили, които вместо българска църква с български характер и традиции, се стремят да „подарят” нашата църква на друга, чужда православна институция, която не е сигурно, че ще защитава българските позиции?


Георги Иванов: За съжаление това е така. Силите имат име – Православната църква в Америка и неколцина българи в расо или без расо, поставили се в тяхна услуга, за една заплата или нещо друго. И ще им харижат църквите, без да се допитат по хилядите българи дали своя принос за съграждането и поддържането им. Това е резултат и от безразличието проявявано от нас – българските емигранти и българската държава. За защита на какви “български позиции” от чужда православна институция да говорим? Те отхвърлят всичко българско. Четете им устава. Ама, нали все е православие, ще рече някой. Стига интернационализъм – имаме си Българска православна църква с 1100 годишна история и 100 години български църкви в САЩ и Канада, която да се грижи за поддържане на нашата православна вяра. ОСА е църковна юрисдикция от 1970 година, като преди това се е наричала Руска гръко-католическа църква. Нейната автокефалност не се признава от повечето Църкви по света. Наричат я дъщерна църква на Московската патриаршия.


Въпрос: Как гледате на факта, че Елена Поптодорова става известна с това, че признава разколническата църква? Това не е ли разминаване и “липса на координация между институциите”, както Райна Манджукова, бившият ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина, беше казала?


Георги Иванов: Много жалко за Нейно Превъзходителство г-жа Елена Поптодорова. Впрочем, тя демонстрира особено добро отношение към една трета група свещеници. Това са тези свещеници, които не признават нито патриарх Максим, нито предстоятеля на алтернативния Синод – епископ Инокентий, т.е. те не признават институцията Българска православна църква, отрекли са се от нея и се опитват да отрекат от нея и част от българската емиграция. Тях г-жа Поптодорова награди с български медали за особени заслуги. Как ви звучи? Нейната политика по време на първия ù мандат към българските църкви в САЩ може да се оцени като вредна.


Въпрос: Разкажете ни за новия устав на Българската епархия към т.н. Православна църква в Америка (ОСА)?


Георги Иванов: За да се говори за новия устав, трябва да се спомене нещо за стария. Старият е приет през 1964 година по времето, когато обявилата се в разкол българска епархия в САЩ, е съставена от 100% българи и македонци с българско самосъзнание – духовници и вярващи. Без да цитирам дословно, ще посоча някои от постановленията в него, които най-добре разкриват намеренията на ОСА сега. Така в Глава І, Член 1 казва: Епархията е неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква; Глава І, Член 3: Епархията ще се ръководи от Екзархийския устав на Българската православна църква; Глава І, Член 4: изграждането, съществуването и запазването на църквите в голяма част се дължи на българи от Македония; Глава І, Член 4: да изповядват вярата си в Бога, да се молят Нему на своя майчин български език; Глава ІІ, Член 1, буква (в) църковното богослужение в епархията да бъде на български, да се старае да запази народното минало, традиции и култура на нашия народ; Глава ІІІ, Член 2: Кандидатите за епархийски архиерей (владика) трябва да бъдат българи или американци от български произход и да притежават качества съгласно Екзархийския устав на БПЦ; Глава ХІІ, Член 3: От този Епархийски устав „Глава Първа, членове 1, 2, 3, 4, 5 и член 2 от Третата глава остават непроменливи завинаги”. Това са постулатите, които определят характера и целите на епархията и църквите – да бъде съхранена българската национална идентичност. 
В новия устав, който може да се види в интернет, всички положения които „остават непроменливи завинаги” са променени. Останало е само думата българска към наименованието на Епархията. И това няма да е за дълго. Никъде другаде в текста не се споменава думата българска, българско, български. Липсва духовна връзка с българската Църква, липсва заслугата на българи и македонци с българско самосъзнание, че са съградили тези църкви, липсва майчиният българският език, липсва изискването владиката да има нещо общо с България.


Въпрос: Какво следва от тези промени в устава? Има ли вече реална заплаха?


Георги Иванов: Следва заличаване на българския етнически характер и българския дух в тези църкви. Новият епископ на ОСА многократно прави изявления против етническия характер на църквите. Следва лишаване на нашите църкви от функциите им да продължават ролята си в съхраняването на българската национална идентичност, да бъдат място за духовно, културно-просветно и социално общуване на живеещите в района на църквите българи. Свидетели сме на суспендиране на конституцията, утвърдена от създателите на Българската епархия. Свидетели сме на преиначаване на тяхната воля – да остане завинаги духовната връзка с майката Българската православна църква. Това е завещание. По американските закони и морал да нарушиш завещание е тежко престъпление. ОСА прави точно това – променя завещанието на нашите предшественици.


Въпрос: Не е ли редно емигрантите заедно да намерите най-доброто решение на въпроса за църквите – в полза на всички сънародници?


Георги Иванов: Редно е, естествено. Не е морално единици да решават въпроси с широка обществена значимост. Особено пък въпроси, засягащи съхранението на българските църкви, национална идентичност и дух. Тук е мястото за активно участие на посолството и министър Божидар Димитров. 
За мен най-доброто решение е българските църкви да бъдат български и по канона, и по закона.


Въпрос: Ще се обърнете ли към външния министър Николай Младенов? Още като евродепутат той беше от малкото, които се вълнуваха от българите зад граница.


Георги Иванов: Опасността българите да загубят част от църквите си тук в САЩ и Канада не е внушение. Това вече се е случило. Тази тенденция продължава. Асимилацията е в пълен ход. Всеки, определящ себе си като българин или българо-американец, всеки, който има чувство за национална гордост и не е лишен от патриотични чувства, независимо дали е извън България или в България, дали е обикновен гражданин, общественик или политик , религиозен или не, да действа по съвест. Не съм следил изявите на министър Младенов като евродепутат. Прочетох негово интервю, след като стана министър, но не си спомням на кое министерство. Беше попитан защо се бил прекръстил, след като е положил клетва. Отговаря, защото е вярващ. Като такъв, да се надяваме, че може и да се ангажира в защита на българските национални църковни интереси. Жалко, че по време на първото си посещение в САЩ, като министър на външните работи през пролетта, той е общувал публично със свещеник отцепник – не разколник, нещо по-лошо – отцепник, а не с редовни клирици, признаващи БПЦ и нейния предстоятел. Отново липса на координация.
Накрая бих искал да резюмирам и дано правилно бъда разбран. Темата е да съхраним или да оставим да ни бъдат отнети нашите български църкви – огнища на родолюбие, завещани ни от нашите предшественици в САЩ и Канада преди 100 години.


Тася ТАСОВА

Източник: Агенция “Фокус”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.