Home » Авторски страници

ДОНОСНИЦИ В БЪЛГАРСКАТА НАУКА

2010.04.14 9 коментара

Преди един месец Eurochicago.com публикува КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (линк) от д-р Горан Попов. Статията на българския учен бе изтеглена над 1000 пъти само на нашия сайт. Ето защо днес ви представяме друг, нов анализ на автора с надеждата той да достигне до други издания и до още читатели. (Oригиналът, който е Word файл, може да изтеглите от тук – ObzorNaDonosniciteVNaukata)

————————————————————————————————-


ОПИТ  ЗА  ОБЗОР  НА  ДОСЕГА  ИЗВЕСТНИТЕ  ДОНОСНИЦИ  В  БЪЛГАРСКАТА  НАУКА

.

Д-р  Горан  Попов

Може да се предположи, че в България от средата на миналия век досега сред най-основните пътища за правене на научна кариера се очертават: пътят на семействеността и роднинските връзки; пътят на тясната партийна обвързаност; пътят на принадлежността към тайните служби (доносничеството). Тук ще хвърлим малко светлина върху последния споменат способ на научно израстване, като се постараем да посочим известните ни доносници в българската наука и дискутираме миналото и бъдещото им оповестяване в обществото.

В предварителен план са наложителни две пояснения. Първо, научното доносничество в България е част от проблема за бившите (и настоящи) доносници от страните на Източна Европа, в които през последните години се приеха различни закони за достъп до архивите на тайните служби (Германия, Румъния), за лустрацията (Чехословакия, Чехия, Полша, Унгария, Албания) и се назначиха авторитетни разследващи комисии (вж. 2; 9; 24).  Второ, под „доносник” на тайните служби следва да се разбира лице, което е било в тяхна услуга, щатно или нещатно, в качеството на агент, информатор, нелегал, осведомител, резидент или явочник (срв.4, с.713-714).

І. РАЗКРИТИЯТА  НА  ДЪРЖАВНИТЕ  КОМИСИИ  ДО  КРАЯ

НА  2009  Г. ОТНОСНО  БЪЛГАРСКИТЕ  УЧЕНИ – ДОНОСНИЦИ

В публичното пространство на България за пръв път темата за доносниците е повдигната в края на 1989-1990 г. на тогавашните митинги на опозицията и на т. нар. Национална кръгла маса. Приблизително по това време се образуват първите официални комисии за разследване на досиетата на Държавна сигурност (ДС): Комисията “Тамбуев” и Комисията “Луджев”. Комисията „Тамбуев” (1990–1991 г.), образувана от Народното събрание (НС), завършва своята дейност без резултат и официално опровергава появилите се в пресата съобщения за доносници на ДС (1, с. 114-141). Комисията „Луджев” (1991 г.), образувана от Министерския съвет, също не дава резултати по отношение оповестяване имена на доносници, а в основния й доклад се съобщава не повече от информация за разработвани лица и финансови злоупотреби* (1, с.42-113).

Научните доносници са за пръв път официално санкционирани в страната ни през 1992 г. Тогава се появява т. нар. Закон “Панев” или „Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия”, обнародван на 24 декември 1992 г. В закона се казва: “В състава на академичните, факултетните, научните съвети и в ръководствата (ръководителите и техните заместници) на висшите училища от ниво ръководител на катедра включително и нагоре, в състава на научните съвети и в ръководствата (ръководителите и техните заместници) на научните институти и организации от ниво ръководител на секция или съответното основно структурно звено включително и нагоре, както и в състава на Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети към нея могат да участват само лица, които отговарят на следните изисквания: 1. не са били членове или кандидат-членове на Политбюро, на Секретариата и на Централния комитет на бившата Българска комунистическа партия; 2. не са били секретари или членове на районни, градски, общински, окръжни или областни комитети на Българската комунистическа партия; 3. до 10 ноември 1989 г. не са заемали длъжности, които са били на пряк отчет в Политбюро … 4. не са били щатни или доброволни сътрудници на Държавна сигурност или на Управлението за безопасност и охрана …” (13, с. 2) Обаче, при прилагането на закона практически не се извършва проверка за бившата принадлежност на шефовете на научните структури към тайните служби и нещата се ограничават до попълване на декларации (на доверие) от страна на  ръководителите в академичните среди за непринадлежност към тези служби. Данни за научни доносници не са оповестени. На 30 март 1995 г. Законът “Панев” е отменен със „Закон за отмяна на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата  на научните организации и Висшата атестационна комисия” (15, с.1). Така през втората половина на 90-те години у нас положението на научните доносници остава достатъчно комфортно: те нито са оповестени пред обществеността, нито им се пречи да заемат ръководни длъжности, а даже и не става дума за тяхното отстраняване от академичните структури.

През 1997 г. се приема Закон за достъп до документите за дейността на Държавна сигурност (12, с.1-3) и се възлага на Министерски съвет да се изпълни закона и да се създаде комисия. Така през същата година възниква Комисията „Бонев”, по името на нейния председател министър Богомил Бонев (вероятно формално съществувала до 2000 г.). От нея официално са съобщени 23 лица с принадлежност към тайните служби (1, с.142-171), но сред тях не се появяват имената на научните кадри-доносници.

През 2001-2002 г. се излъчва нова комисия за осветляване на доносниците на ДС и другите подобни служби, известна като Комисията „Андреев”, по името на нейния председател Методи Андреев (27, с.14). От нея са  установени 151 лица-тайни-сътрудници (10), сред които вече фигурират най-малко шестима научни кадри-доносници:

→ Владимир Владимиров Топенчаров. Конспиративен псевдоним: „Карамфил”. Работил за 1-о Главно управление (ГУ) и 1-и отдел на Столично управление (10). В неконспиративния живот: професор, преподавател във ВМЕИ „Ленин”  (после Технически университет – София).

→ Иван Борисов Матев. Работил за 1-о ГУ (10). В неконспиративния живот: хирург, професор.

→ Илчо Иванов Димитров. Работил за 1-о ГУ (10). В неконспиративния живот: историк, академик, бивш министър на просветата.

→ Стефан Киров Робев. Конспиративен псевдоним: „Проданов”. Работил за Дирекция ДС, отдел 1 (10).  В неконспиративния живот: химик и биолог, старши научен сътрудник в Медицинска академия – София, бивш председател на научната комисия по обществени науки при ВАК.

→ Васил Димитров Чичибаба.  Работил за ОУ-МВР-София, РУ-МВР-Сливница, ДС, НСЗК (10). В неконспиративния живот: зооинженер, член-кореспондент на БАН, бивш министър на земеделието и хранителновкусовата промишленост.

→ Кръстьо Илиев Петков. Работил за РУ на ГЩ (10). В неконспиративния живот: професор, профсъюзен (синдикален) лидер.

Трябва да се отдаде заслуженото на Комисията “Андреев”, дори само заради това, че съобщава първите имена на доносници в българската наука. Но това е само “началната копка”. Предстоят още много усилия по разкриването на основната маса агенти сред учените. А съпротивата срещу прозрачността … е невероятно силна. Неслучайно Комисията “Андреев” сравнително скоро прекратява дейността си.

През 2007 г. България влиза в Европейския съюз. Затова, поради натиска от Европа, а и поради обществен интерес, държавата ни е принудена отново да разкрие досиетата. На 19.12.2006 г. е обнародван „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” (14), за изпълнението на който се създава специална комисия, можеща да бъде наречена Комисията “Костадинов”, по името на нейния председател Евтим Костадинов. Първото Решение на комисията е от 24.04.2007 г.

Последният закон заслужава кратък коментар в аспект специално за научните доносници. Първо. Законът изисква да се провери принадлежността към тайните служби на: “членовете на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет” (14, чл.3, (1) т.27); “председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена” (14, чл.3, (2) т.2); “ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети …” (14, чл.3, (2) т.3). Обаче тези категории лица всъщност съвсем не са приоритетни за закона, тъй като според него преди това са набелязани за проверка много други категории хора. Така по чисто технически причини проверката на научните шефове за доносници е отложена далеч във времето. Второ. Законът забранява оповестяването на починали доносници (14, чл.30, (1) т.1) Това условие допринася за голямо изкривяване на картината, която ще получим за агентите в науката, в посока – значително намаляване на съобщаваните бройки. Ако, например, даден научен-работник-доносник през 1989 г. е бил на 55-60 г., то сега, 20 години по-късно, той трябва да е на 75-80 г., което превишава средностатистическата продължителност на живот в България. Затова е логично да се предполага, че немалка част от научните доносници са починали към момента. Следователно пунктът за неоповестяването на починалите действа като основна пречка за разкриването на истинските размери на научната агентура в България. Трето. Законът освобождава от проверка за досиета към службите научни работници, незаемащи ръководни постове. Но може да се допусне, че има категория лица във ВУЗ-ове и институти, които не са били никога ръководители, но все пак са работили за службите. Нима не трябва да знаем за такива персони? Освен това, има научни кадри на възраст, продължаващи да работят в академични институции в момента, без да са административни шефове, които преди 10 ноември 1989 г. са заемали ръководни постове. Защо те не подлежат на проверка според закона (14, чл.26, (1) т.2)? Четвърто. На практика законът позволява да се “улавят” само такива научни доносници, които заемат в обществото други (неакадемични) престижни длъжности (депутат, министър, заместник-министър, шеф на отдел в правителствена институция, висш съдия, висш дипломат и пр.), тъй като досега главно тези длъжности се разследват приоритетно за досиета от комисията. Пето. Законът има само морални последици, а не трудови; на практика той има само информационен, а не лустрационен, характер. Той не може да изгони научните доносници от заеманите постове, а още по-малко – да ги елиминира от научните институции; първите биха могли да останат на своите постове и след изобличаването им в публичното пространство. Но ефективен за прочистването на българската наука от доносници може да бъде само закон, недвусмислено забраняващ им както достъпа до съответните управленски позиции, така и оставането им във ВУЗ-овете и институтите.

Независимо от всичките посочени слабости на закона, който изпълнява, Комисията “Костадинов” разкри имената на (още) няколко  научни доносници. Сред тях са:

→ Александър Янков Димов. Щатен служител на 1-о ГУ (30). В неконспиративния живот: юрист, бивш посланик във Великобритания, бивш Постоянен представител на НР България в ООН, бивш депутат, професор, член-кореспондент на БАН, бивш заместник-председател на БАН, бивш председател на Съюза на учените в България, бивш ръководител на катедра „Международно право и международни отношения” в Юридическия факултет на Софийския университет.

→ Венцислав Асенов Димитров. Конспиративен псевдоним: „Попов”. Агент към СГУ-ДС, отдел 02 (30). В неконспиративния живот: икономист, ст.н.с., бивш водещ на икономическо предаване, политик, президентски съветник (вж. 16).

→ Добрин Спасов Илиев. Конспиративен псевдоним: „Търново”. Работил за ІІ Управление – ДС (30). В неконспиративния живот: философ, професор, преподавател в Софийския университет „Климент Охридски”, член-кореспондент на БАН.

→ Илия Харалампиев Конев. Конспиративен псевдоним: „Кирил”. Работил за VІ Управление – ДС (30). В неконспиративния живот: литератор (18), професор, бивш ректор на ЮЗУ в Благоевград, съосновател и пръв ректор на Славянския университет, народен представител във ВНС и министър на науката и висшето образование” (29).

→ Нансен Алфред Бехар. Конспиративен псевдоним: „Огнянов”. Работил за Второ главно управление-ДС (30). В неконспиративния живот: икономист, професор в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, заместник-председател на Президиума на ВАК.

→ Огнян Стефанов Сапарев. Конспиративен псевдоним: „Мартин”. Работил за Шесто управление–ДС (30). В неконспиративния живот: филолог, професор, бивш ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

→ Петър Кирилов Берон. Конспиративен псевдоним: „Бончев”. Работил за Шесто управление-ДС (30). В неконспиративния живот: ст.н.с. в Института по зоология към БАН, директор на Националния природонаучен музей към БАН.

→ Тодор Петров Колев. Конспиративен псевдоним: „Петров”. Работил за СГУ на МВР-ДС (30). В неконспиративния живот: артист, доцент в НАТФИЗ.

→ Христо Панчев Смоленов. Конспиративен псевдоним: „Андрей”. Работил за Шесто управление-ДС (30). В неконспиративния живот: „Специалист по логика и методология на науката». Доктор на философските науки. Научен сътрудник в Института по философия и Института по математика при БАН, 1980-1989 г. (19).

→ Матей Драгомиров Матеев. Конспиративен псевдоним: „Камен”. Работил за РУ-ГЩ (31). В неконспиративния живот: физик, академик, член на Президиума на ВАК.

→ Райна Димитрова Гаврилова. Конспиративен псевдоним: „Рада”. Работила за ДС, ПГУ, отд. ХІV (31). В неконспиративния живот: зам.-министър на културата в кабинета на ОДС, бивш изпълнителен директор на Институт „Отворено общество”, в момента изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust), както и доцент по културология в Софийския университет (42).

Боян Иванов Пенков. Конспиративен псевдоним: „Бойко”. Работил за ДС, управление ІІ, отдел ІІІ; ДС, управление 04-01-02 (31). В неконспиративния живот: зам-декан на математическия факултет на СУ, бивш зам-министър на културата в кабинета на Филип Димитров (3).

Георги Костов Георгиев. Конспиративен псевдоним: „Иванов”. Работил за ДС, управление V, отдел VІ, отделение 1 (31). В неконспиративния живот: професор, бивш ректор на Музикалната академия – София, бивш министър на културата при Жан Виденов.

→ Георги Фотев Георгиев. Конспиративен псевдоним: „Йолов”. Работил за ДС, управление 06-02-02 (31). В неконспиративния живот: социолог, професор, бивш министър на науката и висшето образование.

→ Димо Василев Димов. Конспиративен псевдоним: „Дангов”. Работил за Отдел „Задгранични паспорти”, ІІ отделение (31). В неконспиративния живот: професор и бивш ректор на Музикалната академия – София, бивш министър на културата (23).

→ Енчо Недялков Герганов. Конспиративен псевдоним: „Герасимов”. Работил за СГУ, 06, 06-ДС (31). В неконспиративния живот: психолингвист, професор, бивш член на Комисията по обществени науки при ВАК, бивш заместник-министър на народната просвета.

→ Иван Русев Маразов. Конспиративен псевдоним: „Библиотекара”. Работил за ДС, управление VІ, отдел V, управление І. (31). В неконспиративния живот: изкуствовед, професор, бивш директор на Института по изкуствознание при БАН, бивш министър на културата (28), бивш кандидат за президент.

→ Константин Димитров Косев. Конспиративен псевдоним: „Найденов”. Работил за Второ главно управление-ДС, VІ управление ДС, Първо главно управление-ДС (31). В неконспиративния живот: историк, академик, заместник-председател на БАН, бивш министър на народната просвета, член на Президиума на ВАК.

→ Матей Атанасов Матеев. Конспиративен псевдоним: „Янко”. Работил за ДС, управление ІІ-V-І. (31) В неконспиративния живот: доцент, бивш замесник-министър на здравеопазването (38).

→ Стоян Живков Сталев. Конспиративен псевдоним: „Маринов”. Работил за ДС, управление ІІ, отдел І, отделение ІІІ (31). В неконспиративния живот: ст.н.с. ІІ степен в Института по правни науки, бивш министър на външните работи, бивш посланик в Германия и Турция, настоящ председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.

→ Вера Петрова Мутафчиева. Конспиративен псевдоним: „Атанас”. Работила за ДС, VІ-І (32). В неконспиративния живот: историк, научен сътрудник в Института по история на БАН, старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник І степен в Института по литература при БАН, член на Съюза на българските писатели (6).

→ Александър Димитров Грозев. Конспиративен псевдоним: „Пеев”. Работил за ДС, управление VІ-ІХ-І, управление VІ-І-V (33). В неконспиративния живот: кинокритик, професор, изпълнителен директор на Националния филмов център. „През пролетта на 2009 г. Софийският административен съд уважи жалбата на проф. Александър Грозев, шеф на Филмовия център, срещу решение на комисията „Костадинов”, с което бе обявен за агент на Държавна сигурност. С постановление № 39 от 28 април 2009 г. САС отмени решението на комисията в частта, в която е обявена принадлежността на проф. Грозев към службите на ДС.” (4, с.178-179).

→ Петър Димитров Балкански. Конспиративен псевдоним: „Байкушев”. Работил за ДС, управление V-V-VІІІ (34). В неконспиративния живот: правист, педагог, професор, бивш заместник-директор на Института за изследване на младежта, бивш заместник-директор на Националния институт по образование.

→ Хачо Кирилов Бояджиев. Конспиративен псевдоним: „Кръстю”. Работил за ДС, ВГУ; ПГУ, отдел 05 (33). В неконспиративния живот: професор, бивш генерален директор на БНТ.

Божидар Димитров. Сравнително скоро депутатката Татяна Дончева изрази съмнение за агентурното минало на историка, ст.н.с. д-р Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и министър: „Искам само още да бъдат извадени документите на Божидар Димитров и една дама-дисидентка и още двама-трима души …” (11).  Известна е петиция или писмо-петиция, под която стоят имената на 18 граждани, до Жозеф Дол, председател на групата на ЕНП–ЕД в ЕП (парламентарна група в Европейския парламент – Г.П.), по повод посещението му в България, където се казва: „Визитата Ви в националния исторически музей по лична покана на неговия директор легитимира дейността на комунистическата Държавна сигурност чрез доносника на Първо Главно Управление Божидар Димитров.” (25). К. Георгиева изтъква: „Когато на парламентарните избори през 2001 г. Комисията по досиетата извади имената на кандидат-депутатите, работили за службите, настана конфуз. Едни отчаяно и истерично отричаха връзките си с ДС, други като Божидар Димитров заявиха, че се гордеят с работата си. Шефът на НИМ например изтъкна, че с работата си за тайните служби е допринесъл наши културни паметници да се върнат в България.” (8). Вече от Комисията Костадинов е официално потвърдено, че Божидар Димитров Стоянов е бил доносник на ДС. Конспиративни псевдоними: „Кардам”, „Тервел”, „Телериг”. Работил за ДС, ПГУ; ВГУ-ІІ-ІV. (35)

.

ІІ. ПРИНОСЪТ  НА  ЯНКО  ЯНКОВ,  ВАЛЕНТИН  БОЯДЖИЕВ  И  ДРУГИ  КЪМ  ПРОБЛЕМА  ЗА  НАУЧНОТО  ДОНОСНИЧЕСТВО

Както се видя, разкриването на научните доносници в България върви мудно, затруднявано от несъвършени закони и най-различни други фактори. Затова е естествено да се очаква, че ще са налице опити на изследователи, политици, експерти и други лица да поднесат на обществото изпреварваща информация за научни агенти, до която са достигнали по свои канали. Такава информация предоставя Янко Янков в книгата си “Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ” (40).

Въпросната публикация  на Янков е една уникална творба. Чрез него, струва ми се, за пръв път в България проблемът за научните доносници се поставя на равнището на изследване. Освен това, авторът притежава някои качества, съчетаващи се благоприятно за един изследовател на проблема с научното доносничество – той е юрист, научен работник, бивш депутат, арестуван и осъждан по политически причини, после реабилитиран, с практически познания за репресивните и агентурните органи и широки контакти. Според Янков доносници са следните лица-научни работници:

Цветана Николаева Каменова. Ст.н.с., бивш директор на Института за правни науки към БАН. Янков пише: “ … Каменова ми каза следното: “Много добре зная, че като станеш Министър веднага ще разбереш кои от Института са били агенти на Държавна сигурност. Тъй като там ще срещнеш и моето име, искам още сега да ти кажа, че по онова време, когато теб те преследваха, аз не бях в България и мен въобще не са се опитвали да ме включват в операциите против теб, тъй като аз работех не за Шесто, а за Първо и Второ Главно управление.”” (40, с.46-47).

Никола Филчев. Професор, бивш член на Научния съвет на Института за правни науки, бивш Главен прокурор на България. За него Янков твърди следното: “ … през 1998 г. … се обадих в Министерството на правосъдието … Никола Филчев ритуално ме попита как съм и какво правя, и след като аз почти по инерция му казах, че в момента проучвам архивите на Държавна сигурност, той съвсем спонтанно ми отвърна: “Веднага разбрах, че ми се обаждаш, защото си открил и моето име сред агентите. Да, вярно е, че съм писал за теб, но тогава всички от Института за правни науки и от Юридическия факултет бяхме принудени да пишем против теб, защото иначе щяха да ни пратят заедно с теб в затвора! Все пак, обаче, надявам се, че ти е станало ясно, че онова, което специално аз съм писал за теб, е било негодно да послужи за осъждането ти! Поради това те моля да не го оповестяваш в медиите!”” (40, с. 34).

Васил Мръчков. Професор, бивш член на Научния съвет на Института за правни науки, бивш Главен прокурор на България. Според Янков той е: “бивш агент на Първо (разузнавателно) и на Второ (контраразузнавателно) управления на Държавна сигурност” (40, с. 49-50). Агентурното минало на Васил Желязков Мръчков се потвърждава от документалистика, публикувана от Валентин Бояджиев (4, с.435).

Кино Лазаров. Професор, бивш председател на Научния съвет на института за правни науки. Янков твърди, че той е “бивш елитен офицер от Второ и Шесто управления на Държавна сигурност” (40, с. 50).

Емилия Къндева. Професор, член на Научния съвет на Института за правни науки. Според Янков тя е “бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност” (40, с. 50).

Милчо Паликарски. Ст.н.с., “винаги е бил член на Научния съвет на Института” за правни науки. Янков го квалифицира като “бивш подполковник от Държавна сигурност” (40, с. 51).

Веселин Каракашев. Професор, бивш директор на Института за правни науки. Според  Янков той е “полковник от Държавна сигурност …” (40, с. 68)

Цветан Цветанов. Доцент, бивш научен секретар на Института за правни науки. Въз основа на документи Янков твърди, че той е “активен доносник на Държавна сигурност, копие от донесенията на когото против мен официално са ми дадени от архива на МВР” (40, с. 68). Ще направим уточнението, че това лице не е носещият същото име министър на вътрешните работи от партия „ГЕРБ”.

Ярослав Радев. Академик, бивш директор на Института за правни науки. Но и “агент на Държавна сигурност” (40, с.69), според Янков.

Списъкът на Янко Янков продължава с още много лица (40, с.119-126) Може би един ден те всичките ще бъдат проверени.

В края на 2009 г. излезе една обемна „биографична енциклопедия за агентите на ДС и военното разузнаване” с автор Валентин Бояджиев, носеща заглавието „Досиетата проговориха”. Особено ценно в труда е: първо, голямата база данни – описани са, сигурно, не по малко от 2000 агенти на ДС; второ, прецизната документалистика, с която борави Бояджиев; трето, връзката, която той се опитва да прави между конспиративната и публичната биография на всяко изтъкнато лице, т.е.  можеш да разбереш едно лице, доносник на ДС, което в повечето случаи нищо не ти говори като име, какво официално е работило (за пред хората). Тази книга допълва нашата информация с още много имена на научни доносници:

Валентин Георгиев Александров. Конспиративни псевдоними: „Дипломат” и „Александров”. Работил за ДС, ВГУ-ІІІ-І. В неконспиративния живот: юрист, „старши научен сътрудник в Института за правни науки при БАН, завършил и дипломатическа школа във Виена. През 1990 г. заема поста старши съветник на Комисията по национална сигурност към Великото народно събрание. От 1991 г. е държавен секретар на Министерството на отбраната”, после – министър на отбраната в правителството на Любен Беров (4, с.40).

Емил Ангелов Александров. „Щатен служител на Управление ІІ-ДС; ПГУ-ДС.” В неконспиративния живот: юрист и дипломат. Завършил право в Софийския университет. Доктор и старши научен сътрудник по международно публично право. … От 1973 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за култура.” (4, с. 40).

Веселин Стоянов Бончев. Конспиративни псевдоними: „Доктора” и „Константинов”. Работил за Първо главно управление-ДС, отдел VІІІ; Второ главно управление-ДС, ІХ, ІV, отдел 07. В неконспиративния живот: завършил „е международни икономически отношения, специализирал е в Хумболтовия университет в Берлин. … Професор по икономика. … народен представител в 38-ото Народно събрание.” (4, с. 99).

Тодор Иванов Велев. Конспиративен псевдоним: „Тонич”. Работил за VІ управление-ДС, отдел ІV; Първо главно управление-ДС, отдел 14; VІ управление-ДС, отдел 03. В неконспиративния живот: „научен работник в системата на АОНСУ … и … в Института за история на БКП.” (4, с. 122-123).

Жан Василев Виденов. Конспиративен псевдоним: „Дунав”. Работил за ОУ на МВР-Пловдив-ДС. В неконспиративния живот: в „момента е преподавател в частно висше училище в Пловдив”. Бивш министър-председател на България и народен представител във Великото народно събрание, 36-ото и 37-ото НС (4, с. 130).

Тодор Йорданов Вълчев. Конспиративен псевдоним: „Сотир”. Работил за ДС, ВГУ-ІІІ-V. (4, с. 140-141) В неконспиративния живот: професор, управител на Българска народна банка. По отношение на Тодор Вълчев, бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев споделя пред вестник „Уикенд”: „Имахме дискета с имената на „важни” хора в БНБ. От юридически лица, които имаха огромни невъзвръщаеми кредити, стигнахме до физическите лица. Ключова фигура там беше Тодор Вълчев – безспорно голям интелект. Обаче той е бил агент на службите още преди 10 ноември. За него е имало нареждане от горе агентурните му документи да бъдат унищожени.” (7, с. 17).

Румен Василев Гечев. Конспиративен псевдоним: „Економов”. Работил за Първо главно управление – ДС, отдел 10. В неконспиративния живот: професор „по икономика в Интернешъл унивърсити – София, и в УНСС”. Бивш заместник министър-председател и министър на икономическото развитие, като и народен представител в 37-ото НС (4, с. 168).

Васил Тодоров Гюзелев. Конспиративни псевдоними: „Крумов” и „Вълчанов”. Работил за ПГУ-ДС, отдел 14 (4, с.185). В неконспиративния живот: историк-медиевист, академик (5, с.67).

Стоян Георгиев Денчев. Конспиративен псевдоним: „Симеонов”. Работил за управление ІІ-ДС, отдел І, отделение І. В неконспиративния живот: последователно „става кандидат на техническите науки, доцент, гост-доцент в университета в Бъркли, Калифорния, доктор на науките, професор. … От 2002 г. е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии, от 2004 г. е ректор на същия колеж, преименуван в Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, а от 2006 г. е избран за председател на Съюза на народните читалища. … народен представител в 37-ото Народно събрание.” (4, с.197-198).

Чавдар Атанасов Добрев. Конспиративен псевдоним: „Димитър”. Работил за Първо главно управление – ДС, ХІV отдел. В неконспиративния живот: театрален „и литературен критик, професор, доктор. … Дълги години работи в Института по изкуствознание при БАН. … народен представител в 37-ото Народно събрание.” (4, с.222-223).

Доньо Петров Донев. Конспиративен псевдоним: „Тошев”. Работил за Шесто управление на ДС. В неконспиративния живот: художник „карикатурист, сценарист и режисьор … Професор в НАТФИЗ по анимационна режисура.” (4, с. 226-227).

Велизар Пенков Енчев. „Щатен служител на ПГУ-ДС, ХVІІ отдел.” В неконспиративния живот: след „2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. … Доктор по международно право и международни отношения.” (4, с. 243-244).

Захари Михайлов Захариев. Конспиративен псевдоними: „Стоянов” и „Иванов”. Работил за Второ главо управление – ДС, І, ІІІ; ІІІ, І. В неконспиративния живот: политолог „и политик …, професор, доктор. … Защитил докторат в Рейнския университет. … народен представител в 36-ото Народно събрание.” (4, с. 257).

Владимир Спасов Игнатовски. Конспиративен псевдоним: „Борисов”. Работил за ДС, управление 06-01-02. В неконспиративния живот: кинокритик, „доктор на изкуствознанието, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов.” (4, с.290-291).

Владимир Асенов Каролев. Конспиративен псевдоним: „Камен”. Работил за ДС – управление 03-01-03. В неконспиративния живот: упражнявал дейност „като асистент по МИО в Икономическия институт” и др. (4, с.330).

Елена Петрова Кирчева. Конспиративен псевдоним: „Ива”. Работила за Второ главно управление – ДС, 08, 01. В неконспиративния живот: политик „и дипломат. … Доктор по право при БАН.” (4, с. 339).

Емил Крумов Лозанов. Конспиративен псевдоним: „Юлиан”. Работил за ДС, управление VІ-І-ІІІ; управление VІ-ІІ-І. В неконспиративния живот: икономист, „професор (от 1991 г.) по икономика на туризма в УНСС, д-р на икономическите науки от Лайпциг – Германия (1969). Директор на департамент „Международен туризъм” в УНСС.” (4, с. 384).

Христо Луков Матанов. Конспиративен псевдоним: „Петър”. Сътрудничил на ДС, управление 06-09-02. В неконспиративния живот: работи „в Института за балканистика към БАН и като научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски изследвания „Акад. Иван Дуйчев”, където е избран за старши научен сътрудник, а през 1989 г. – и за зам.-директор. Ексшеф на Дирекцията по вероизповеданията. Проф. д-р Матанов е ръководител на катедра „Византия и балканските народи” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.” (4, с. 402).

Христо Минков Мермерски. Конспиративен псевдоним: „Чавдар”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: учен, „агробиолог, специалист по здравословно хранене, професор, доктор на науките. … Специализирал в Англия, Италия, Германия, Америка. Защитил е две докторантури: в Италия и в България. В момента чете лекции, работи по проекти у нас и в САЩ. Специализирал е в Илинойския университет, САЩ, през 1980 г. … Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, в Судан и в Етиопия.” (4, с. 407)

Владко Данаилов Мурдаров. Конспиративен псевдоним: „Драган”. Работил за ДС, управление VІ-І-ІІІ; ПГУ. В неконспиративния живот: български „езиковед, преводач, професор, ст. н. с. І ст. в Института за български език към БАН.” (4, с. 436).

Александър Иванов Маринов. Конспиративен псевдоним: „Майстора”. Работил за СГУ на МВР-ДС, 02, 03. В неконспиративния живот: политик „и социолог” (4, с.395-396); понастоящем – доцент д-р в СУ „Св. Климент Охридски”, Философски факултет, Катедра „Публична администрация” (37).

Златимир Стоянов Орсов. Конспиративен псевдоним: „Калин”. Работил за Шесто управление-ДС, 02, 02. В неконспиративния живот: асистент „и старши асистент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” – 1987-91 г. Главен асистент от 1994 г.” (4, с. 467).

Алексей Илиев Петров. „Щатен служител на ДС, управление VІ, направление „Т”.” В неконспиративния живот: „ … развива и академична кариера по проблемите на сигурността като преподавател в УНСС.” (4, с.494) През последните години той е доцент д-р по корпоративна сигурност и антитероризъм в споменатия университет” (41).

Людмил Иванов Стайков. Конспиративен псевдоним: „Василев”. Работил за СГУ на МВР-ДС-06-02 по линия на управление 06 и ВГУ. В неконспиративния живот: професор „по филмова и телевизионна режисура, а от 2004 г. е академик в БАН.” (4, с.565-566).

Станислав Тодоров Станилов. Конспиративен псевдоним: „Светлин”. Работил за Второ главно управление-ДС, 06, 03. В неконспиративния живот: историк, „професор и доктор по археология … Ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт и музей при БАН …” (4, с.569)

Константин Тодоров Тилев. Конспиративен псевдоним: „Първан”. Работил за ДС – управление VІ-ІІ-І; ПГУ-ДС, отдел ІV. В неконспиративния живот: към 2005 г. той е преподавател „в Нов български университет, департамент „Реклама”.” (20)

Цветан Вълчев Тончев. Конспиративен псевдоним: „Цветанов”. Работил като оперативен работник на обществени начала и за ДС-ПГУ. В неконспиративния живот: професор, доктор на икономическите науки (4, с.618).

Христо Тотев Тотев. Конспиративен псевдоним: „Владимир”. Работил за СГУ на МВР-ДС-06-02. В неконспиративния живот: преподава „в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград и НБУ.” (4, с.621-622).

В книгата на Валентин Бояджиев „Досиетата проговориха” могат да се забележат още няколко имена на агенти, по един или друг начин свързани с науката, които ще се въздържим да споменем поради най-различни съображения. От друга страна допускаме, че в нея фигурират и други доносници в науката, професионалната научна дейност, на които е неизвестна на автора на тази статия, а и В. Бояджиев не я е посочил.

В медиите се тиражират още имена на доносници с научни титли.

ІІІ. РАЗКРИТИЯТА  ОТ  2010  ГОДИНА

През февруари 2010 г. Комисията по досиетата „Костадинов” оповести 44 агенти на ДС на ръководни постове в БАН. Тук ще прескочим от тях само тези лица, които вече сме ги споменавали в изложението. Новите разкрити доносници от Академията са:

Валери Григоров Стоянов. Конспиративни псевдоними: „Парк”, „Бела”. Работил за ДС, ВГУ-V-ІІ, СГУ на МВР-ДС-02-03. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по история (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Васил Костадинов Проданов. Конспиративен псевдоним: „Иванов”. Работил за ДС, управление VІ-І-І, управление VІ-І-ІІІ. В неконспиративния живот: директор на Институт за философски изследвания (36), член-кореспондент на БАН.

Велин Стоянов Николов. Конспиративен псевдоним: „Митев”. Работил за ДС, управление ІV-І-І, управление ІV-І-ІІ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по обща и неорганична химия (36).  Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Велина Михайлова Топалова. Конспиративен псевдоним: „Георгиев”. Работила за ДС, управление VІ-VІІ-ІІ. В неконспиративния живот: директор на Институт по социология (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Венко Николаев Бешков. Конспиративен псевдоним: „Хаджията”. Работил за ДС, ПГУ-УНТР. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по инженерна химия (36). Старши научен сътрудник І степен.

Венцеслав Христов Съйнов. Конспиративен псевдоним: „Христов”. Работил за ДС, ВГУ-І-ІІ; ПГУ-УНТР. В неконспиративния живот: директор на Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Владимир Димитров Лазаров. Конспиративен псевдоним: „Стоянов”. Работил за ДС, отдел „Задгранични паспорти”. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по паралелна обработка на информация (36). Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Владимир Димчев Димитров. Конспиративен псевдоним: „Чипанов”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по органична химия с център по фитохимия; научен секретар на БАН (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Георги Георгиев Марков. Конспиративен псевдоним: „Роман”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Институт по история (36). Член-кореспондент на БАН.

Георги Димитров Ангелов. Конспиративен псевдоним: „Лазар”. Работил за ДС, управление VІ-І-ІІІ, управление VІ-ІХ-ІІ. В неконспиративния живот: директор на Център по наукознание и история на науката (36). Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Димитър Райчев Пеев. Конспиративен псевдоним: „Димитров”. Работил за ДС, управление V-VІ-І. В неконспиративния живот: директор на Институт по ботаника (36). Професор, доктор на науките.

Димчо Енчев Солаков. Конспиративен псевдоним: „Диен”. Работил за РУ на ГЩ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Геофизичен институт (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Евгени Викторов Головински. Конспиративни псевдоними: „Юрий”, „Ернст”. Работил за ДС, управление ІІ-V-ІІІ, управление ІІ-ІІІ-ІІ. В неконспиративния живот: научен ръководител на Научноинформационен център „Българска енциклопедия” (36); академик.

Евгени Методиев Миланов. Конспиративен псевдоним: „Филип”. Работил за ОУ на МВР-Варна-ДС. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Иван Максимов Пършоров. Конспиративен псевдоним: „Максим”. Работил за ПГУ-ДС, НТР. В неконспиративния живот: научен секретар на Институт по металознание (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Иван Недков Иванов. Конспиративен псевдоним: „Инов”. Работил за ДС, ПГУ – УНТР. В неконспиративния живот: научен секретар на БАН (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Иван Петров Хавезов. Конспиративен псевдоним: „Химик”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: член на УС на БАН, Институт по обща и неорганична химия (36). Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Йордан Георгиев Петров. Конспиративен псевдоним: „Иван”. Работил за ДС, управление VІ-V-ІІ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по биофизика (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Кирил Любенов Боянов. Конспиративен псевдоним: „Лалчев”. Работил за ДС, управление ІІІ-ІV-ІІІ. В неконспиративния живот: директор на Институт по паралелна обработка на информацията (36), академик.

Кольо Димов Троев. Конспиративен псевдоним: „Чипев”. Работил за ДС, ПГУ-УНТР. В неконспиративния живот: директор на Институт по полимери (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Костадин Иванов Гечев. Конспиративен псевдоним: „Георгиев”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Институт по генетика (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Костадин Йосифов Йосифов. Конспиративен псевдоним: „Омуртаг”. Работил за РУ на ГЩ. В неконспиративния живот: директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Лъчезар Ангелов Петров. Конспиративен псевдоним: „Климент”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Институт по катализ (36). Член-кореспондент на БАН.

Любомир Николов Казаков. Конспиративен псевдоним: „Азовски”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: научен секретар на БАН; зам.-директор на Институт по невробиология; зам.-ректор на Център за обучение (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Людмил Любомиров Константинов. Конспиративен псевдоним: „Лаци”. Работил за ДС, ПГУ – УНТР. В неконспиративния живот: зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография (36). Старши научен сътрудник.

Наум Асенов Якимов. Конспиративен псевдоним: „Христо”. Работил за ДС, управление ІІ-Х-ІІ; управление ІV-І-ІІ. В неконспиративния живот: зам.-председател и главен научен секретар на БАН (36). Професор.

Орлин Стаменов Събев. Конспиративен псевдоним: „Лечев”. Работил за ДС, управление ІІІ-V-ІV. В неконспиративния живот: научен секретар на Институт по балканистика (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Пенчо Стоев Генешки. Конспиративен псевдоним: „Трендафилов”. Работил за СГУ на МВР-ДС-ІІІ-ІІ. В неконспиративния живот: директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана (36). Координатор в БАН.

Радомир Георгиев Радомиров. Конспиративен псевдоним: „Господинов”. Работил за ДС, отдел “Задгранични паспорти”, отделение І. В неконспиративния живот: директор на Институт по невробиология (36).  Член-кореспондент на БАН.

Радослав Димов Павлов. Конспиративен псевдоним: „Интеграл”. Работил за ДС, управление VІ-ІІ-І. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по математика и информатика (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Румен Давидков Каканаков. Конспиративен псевдоним: „Данев”. Работил за ОУ на МВР-Пловдив-ДС, ПГУ – УНТР. В неконспиративния живот: директор на Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив (36). Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Румяна Борисова Радева-Каракашева. Конспиративен псевдоним: „Раймонда”. Работила за ДС, управление VІ-V-ІІІ, управление ІІ-ІІ-ІV. В неконспиративния живот: директор на Дирекция “Международна дейност” към ЦУ на БАН. (36)

Светлина Николова Тодорова. Конспиративен псевдоним: „Колева”. Работила за ДС, управление VІ-І-ІІІ, управление VІ-ІХ-ІІІ, управление VІ-ІХ-ІІ. В неконспиративния живот: директор на Кирило-Методиев научен център (36), професор.

Стайчо Иванов Колев. Конспиративен псевдоним: „Стоян”. Работил за ДС, управление ІV-І-ІІ. В неконспиративния живот: научен секретар на Национален институт по метеорология и хидрология (36). Старши научен сътрудник, д-р.

Стефан Кирилов Андреев. Конспиративен псевдоним: „Асенов”. Работил за ДС, управление ІІ-VІ; ПГУ; управление ІІ-Х-ІІІ; управление ІІ-10А-І; управление ІV-ІІ-ІІ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по физика на твърдото тяло. (36) Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Стоян Христов Пинтев. Конспиративен псевдоним: „Владимиров”. Работил за ДС, управление VІ-ІІ-І; управление VІ-І-ІІІ; управление VІ-ІХ-ІІ. В неконспиративния живот: директор на Научен архив-БАН (36). Старши научен сътрудник ІІ степен, д-р.

Тодор Веселинов Стойчев. Конспиративен псевдоним: „Петров”. Работил за СГУ на МВР-ДС. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по металознание (36). Старши научен сътрудник.

Толя Ангелова Стоицова. Конспиративен псевдоним: „Сергей”. Работила за ДС, управление VІ-ІІ-ІІ. В неконспиративния живот: зам.-директор на Институт по психология (36). Професор, доктор на науките, зам.-ректор на НБУ.

Христо Нанев Нанев. Конспиративен псевдоним: „Казански”. Работил за ДС, ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Институт по физикохимия (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Цветан Пантелеев Дачев. Конспиративен псевдоним: „Първанов”. Работил за ДС, ПГУ – НТР. В неконспиративния живот: директор на Институт по слънчево-земни въздействия (36). Старши научен сътрудник І степен, доктор на науките.

Янко Боянов Арсов. Конспиративни псевдоними: „Серьожа (Сергей)”; “Володя”. Работил за ДС, ВГУ-Х-І, управление ІV-ІІ-І, ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Институт по металознание (36).  Академик.

Ячко Павлов Иванов. Конспиративни псевдоними: „Тополница”, “Тополов (Топлов)”. Работил за ДС, управление VІ-І-ІІ, управление VІ-І-ІІІ,  ПГУ. В неконспиративния живот: директор на Академично издателство “М. Дринов” (36). Академик.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов коментира разкритията от февруари 2010 г. относно научните доносници в БАН по недвусмислен начин: “Прави впечатление, че за първи път присъствието на сътрудници на ДС в институция надхвърлят 10 процента” (39). Т. е. от проверени 348 ръководни кадри, принадлежащи към тайните служби се оказват 44.

На фона на тази тревожна констатация позицията на ръководството на БАН е, на пръв поглед, индиферентна, но при по-дълбоко вникване в същността – оправдателна за съответните доносници. То твърди: “Принадлежността към ДС е сложен, личен избор. Всеки има правото да избере своята реакция … Ръководството на БАН заявява, че единствевия критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в Академията са професионалните качества на всеки” (39). От заключителните изводи на статията, надявам се, ще стане ясно колко “нездравословна” за посттоталитарната демокрация е такава една позиция.

.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Основен количествен резултат от направеното проучване са имената на около 110 доносници на ДС в научните среди. За почти всички от тях съществуват абсолютно сигурни доказателства за агентурното им минало. Посочена е в най-основни линии академичната реализация на тези хора (длъжности, научни степени и звания).

2. С увереност може да се твърди, че досега са разкрити нищожно малко от доносниците в българската наука. Техният брой, оповестяван от съответните компетентни органи и изследователи, неминуемо ще нараства. Когато “картината” за тях стане значително по-пълна, ще е интересно да се изчисли приблизително какъв процент от българските титуловани учени са били доносници (през различни периоди).

3. След време, когато броят на тези лица излезе наяве до действителните или до приблизително действителните мащаби и, от друга страна, се анализират количествено явленията семейственост и тясна партийна обвързаност в българската наука, ще може да се изградят основите на една обективна социология на родната академична общност от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век. Тогава вече, за тази социология, ще могат да се добавят и някои изводи на наши честни и талантливи изследователи като Ив. Хаджийски, Вл. Свинтила и др.

4. Много бих желал хората да си дадат сметка защо е наложително и дори жизненоважно за родната наука разкриването на доносниците в нейните редове, разобличаването им и, по възможност, тяхната лустрация. Някои са на мнение, че трябва да забравим за досиетата на доносниците на тайните служби; като че ли нищо не е било. Други си мислят, че това няма пряка връзка с научната им работа. Такива позиции обаче са наивни и непрозорливи. На първо място, трябва дебело да се подчертае, че доносниците в науката са нарушавали човешките права на други хора. Те са изграждали своето благополучие и просперитет върху ограбването и причиняването на вреди и нещастие на други хора. Никой няма право да изгражда своето щастие за сметка на чуждото нещастие! Доносниците в по-голямата част от своето време са се фокусирали върху личното пространство и личния живот, политическите и идейни възгледи, хобитата, недостатъците и слабостите на своите колеги, с която информация после са злоупотребявали. Доносниците са «специализирали» в чужбина за сметка на клевети срещу свои колеги, които впоследствие не са пускани да излизат от България. Доносниците са получавали обществена реализация за сметка на други, често по-талантливи от тях хора, на които им е попречвано да се реализират. Второ, доносниците действат развращаващо върху научните гилдии, като създават специфичен манталитет в тях, гравитиращ около симулирането на научна работа и поставянето й в услуга на нечисти користни цели, разминаващи се с обществените, общочовешките и търсенето на истината, който манталитет е съпътстван от всякакви най-упадъчни морални постъпки. На това те главно „учат” новопостъпилите кадри. Трето, доносниците държат основни властови, икономически и медийни (на специализираната периодика) лостове, чрез които контролират немалка част от научните кариери и, оттам, и – голям човешки ресурс, както и научни възгледи и постижения; чрез това се оказва влияние върху перспективата на науката в България.

В последно време обичат да говорят за реформи в българската наука. Провеждат се какви ли не дискусии или псевдодискусии, свързани с нейното настояще и бъдеще (26; 21; 22; и др.). Оставам с впечатлението обаче, че в тях се заобикалят някои ключови въпроси, само защото са неудобни. Такъв е въпросът за научното доносничество. Без честния му анализ, без предприемане впоследствие на енергични мерки за отстраняване на доносниците от ВУЗ-овете и институтите, се създават сериозни пречки за творческия процес, за съсредоточаването върху самите научни идеи и изобретения, за по-добрата кадрова политика, и пр.

5. За изключително голям недостатък може да се смята фактът, че в най-новия Законопроект за развитие на академичния състав на Република България, внесен на 19 март 2010 г. в Деловодството на Народното събрание за приемане на второ четене в Пленарна зала, не фигурира лустрационен текст, забраняващ доносниците на ДС да бъдат включвани в комисии и съвети по присъждането на научни титли.

6. Както се вижда, доносниците на ДС в науката са твърде различни по специалности. Общото между тях обаче се явява не само репресивната институция, към която те принадлежат, но и някои личностни техни характеристики. Заслужава да се мисли върху съставянето на общ психологически и естетически портрет на българския научен доносник. Това ще е от полза: за принудените да общуват с вече известните лица с агентурно минало; за по-лесното разпознаване на още неизобличените такива. Тук ще нахвърляме само първите ескизи към такъв един портрет. Първо, българският научен доносник е с високо самочувствие и с подчертано самоуверено поведение. Той е нахакан. “Бъдете нахакани!” – беше препоръчал един от новопоявилите се “съмнителни” посттоталитарни крупни бизнесмени и собственик на фалиралата Първа частна банка – Валентин Моллов (17, с.8) – и този апел изглежда единодушно е приет от общността на академичните доносници. Второ, тези люде имат склонност да приемат себе си за принципно привилегировани в сравнение с другите хора, за своеобразни “галеници” на съдбата. Това означава, че те смятат за крайно неприемливо да им се опълчиш или да им създадеш проблеми по пътя. Затова и реакциите им при срещната опозиция или съпротива са безкомпромисни. Трето, някакси се „набива на очи”, че българският научен доносник е със запазен и добре поддържан външен вид. Той е водил относително безгрижен живот. Мизерията му е непозната. Винаги е имал работа. И то – не каква да е. Битовите му потребности са задоволени. Изпращан е в чужбина на държавна издръжка. Винаги е разполагал с повече пари. И пр. Затова той може спокойно да се фокусира върху външността си, плод на един обезпечен живот, на която започва особено да държи.

*

Драги читателю, сега в момента, докато ти се занимаваш с духовни дела или споделяш открито свои мнения и оценки, или си сред семейството и приятелите си, или просто отморяваш както намериш за добре – може би някой поглед зорко те следи и описва всяка твоя стъпка, за да те притиснат по-късно, когато са преценили че е дошло времето и да те направят “безгласна буква” или “марионетка” за в бъдеще, или да те съсипят! Не желаеш да се случва това, нали? Тогава прояви малко доблест, малко гражданска смелост и направи нещо от себе си за разкриването на един или няколко доносника в науката, формирай обществена нетърпимост, публичен натиск, за да се стигне до лустрационни последствия за такива агенти! След отстраняването им от системата и ти ще можеш да работиш по-спокойно, и родната наука ще се развива по-добре.

Накрая ще отбележа, че в скромна статия като тази  може би има някои недостатъци и пропуски по проблема. Ще бъда благодарен, ако получа от читателите й критичните им бележки, допълнения и предложения на [email protected]  – моят е-mail.

.

ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА

  1. Ангелов, В. Поверително. Комедията с досиетата (1989-2008 г.). С., 2008.
  2. Аш, Тимоти. Има ли миналото давност. – Превод Димитър Кирков, сп. “Факел”, 2-3/2002 (http://www.geocities.com/decommunization/Articles/Ash.htm)
  3. Банчева, С. Анархистът Георги Константинов – Живот в Париж и 50 тома досие в ДС. / e-vestnik.bg (http://e-vestnik.bg/5050)
  4. Бояджиев, В. Досиетата проговориха. София, „Милениум”, 2009.
  5. Българска академия на науките. Членове и ръководство. (Справочник) София, 2005.
  6. Вера Мутафчиева. – Уикипедия, свободната енциклопедия. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%84%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0)
  7. В-к „Уикенд”, 1-7.VІІІ.2009, бр. 31.
  8. Георгиева, К. Винаги ще има „Алберт” / Нов закон за досиетата? (http://www.omda.bg/BULG/news/Bulgaria/Dosieta_1.htm)
  9. Диана Иванова представя публикация на чешкия вестник “Лидове новини”. Кой как отвори досиетата в Източна Европа. – Литературен вестник, брой 23, 12.06.2002 (http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=115)
  10. Доносници на Държавна сигурност, установени от комисията „Андреев”. – Исторически портал. Родово наследство. (http://istoria.bgrod.org/index.php?option=com_content&task=view&id=288&Itemid=45)
  11. Дончева поиска досието на Божидар Димитров. – ДНЕС Dir.bg (http://dnes.dir.bg/2008/11/30/news3673212.html)
  12. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. – ДВ, бр. 63 от 6 август 1997 г.
  13. Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. – ДВ, бр. 104 от 24 декември 1992 г.
  14. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. – ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.
  15. Закон за отмяна на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата  на научните организации и Висшата атестационна комисия. – ДВ, бр. 29 от 30 март 1995 г.
  16. Изявление на Георги Първанов на среща с журналисти за представяне на екипа на новата президентска администрация. (http://president.bol.bg/news.php?id=2829&st=880)
  17. Искате ли да бъдете асове като Валентин Моллов – бъдете нахакани и амбициозни … Разговаря: Мария Агликина. – В-к “Ас” (Азбука на съвършенството), година ІІ, брой 8, 15-28 април 1992 г.
  18. Йорданова, Л. Комисията по досиетата да надникне в БАН.  (http://society.actualno.com/news_149424.html)
  19. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България … Списък на членовете на клуба. (http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm)
  20. Константин Тилев: Париж имаше кмет като Софиянски. (Интервю на Петьо Цеков). – В-к „Сега”, интернет издание от 08.11.2005. (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=850&sectionid=7&id=00002)
  21. Меморандум на СУБ за развитие на българската икономика и общество на основата на знанието. – Обсъждане по секциите на СУБ през 2007 г.
  22. Национален форум „Науката в България”. 13-14 май 2005 г. Проведен в БАН и СУ „Св. Климент Охридски”.
  23. Неделчев, М. Отваряне на досиетата. – Литературен вестник, брой 30, 26.09.2007. (http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1344)
  24. От Йолинда Кочи за Southeast European Times от Тирана. Албанският закон за лустрацията е подложен на критики. (http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2009/02/…)
  25. Писмо-петиция до Жозеф Дол по повод посещението му в България. (http://bgpetition.com/pismo-Daul/index.html)
  26. „Проекти за закон за научните степени и научните звания – принципи за промяна.” – Трета сбирка на Обществения дискусионен клуб по проблемите на науката и висшето образование. 16 декември 2008 г., Големия салон на БАН.
  27. 139 ченгета в парламента / Архиви – Във: в-к „24 часа” от 5 септември 2007 г.
  28. Проф. Иван Маразов … (http://ivan_marazov.big.bg/)
  29. Проф. Илия Конев: „Никога законите на българското образование не са били „препис” от европейските!”. – Сп. „Родна реч”, брой 5-6, 01.05.2002. (http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=459)
  30. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 14 /04.09.2007 г. (www.comdos.bg)
  31. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 25 /12.02.2008 г.
  32. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 40 /17.06.2008 г.
  33. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 54 /26.11.2008 г.
  34. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 56 /18.12.2008 г.
  35. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 69 /29.06.2008 г.
  36. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 110 /09.02.2010 г.
  37. Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Философски факултет. По катедри. (http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/akademichen_s_stav/po_katedri)
  38. Стволови клетки взеха главата на заместник-министър. – В-к „Монитор”. (http://politics.bg/politika_novini.php?new_ld=9066)
  39. Христов, Хр. Разкрити са 44 агенти на Държавна сигурност на ръководни постове в БАН. – “Дневник”. (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/)
  40. Янков, Я. Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ (Политическа документалистика) Книга Първа. С., “Янус” ЕООД, 2006.
  41. BulFoto. Интернет фотографска агенция. Личности / Алексей Петров. (http://bulphoto.com/persons/2143/)
  42. Snitz Forums 2000. (http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=5&whichpage=8)

.

* Такива злоупотреби, според комисията, са правили и някои титулувани наши учени: Чудомир Начев, Александър Фол и др.

.

9 коментара »

  • Az said:

    Вето и върху Закона за развитие на академичния състав?

    Президентът Георги Първанов обяви, че вероятно ще наложи вето върху Закона за развитие на академичния състав, който беше приет преди броени дни от Народното събрание. Първанов съобщи за намерението си след среща с млади учени, на която заяви, че все още не е решил дали това вето да е за цялостния закон и за неговия дух и философия или по думите му, ако се приемат заложените в него принципи, да се направи опит за усъвършенстване на заложените в него текстове.

    Първанов уточни, че той самият имал доста бележки и сериозни възражения към текста, който като цяло бил склонен да приеме.

    Според президента Законът за развитие на академичния състав е важен акт за развитието не само за науката, но и за обществото като цяло. По думите му той се приема във време, в което дебатираме в по-малка степен от европейските ни партньори стратегия „Европа 2020”, в която Европа отделя ключово място на науката и образованието като фактор за развитието.

    Георги Първанов заяви, че е получил десетки становища, позиции и възражения от Софийския университет, БАН, Съюза на учените в България.

    Президентът каза още, че големият въпрос е в това доколко този закон, отговаря на очакванията за кариерното развитие на младите учени и научния потенциал изобщо в България. Той посочи, че за него е важно да чуе мнението им.

    Законът за развитие на академичния състав беше приет на 15 април. С него се заменя досега съществуващият Закон за научните степени и звания. Новите разпоредби предвиждат академична длъжност в университет да може да се заема само след подписан трудов договор, висшите училища да присъждат научните степени, а Висшата атестационна комисия, която правеше това досега, се закрива.

  • Lubomir Vuchkov said:

    „ОПИТ ЗА ОБЗОР …” на Д-р Горан Попов е едно значително произведение, ценно преди всичко със своята информационна стойност, както и с аналитичния поглед върху проблема. Вземам отношение като човек, имащ някакъв, нека да бъде – малък – принос към окончателната редакция на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. – публ. ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., със следващи изменения и допълнения http://www.comdos.bg/ (Да припомня – на първо четене в Парламента бяха представени три проекта – на ДСБ, СДС и ДПС). В окончателния, приет от НС вариант на Закона залегнаха именно тези точки, на които се позовава д-р Попов (чл.3, (1) т.27, чл.3, (2) т.2, чл.3, (2) т.3). Справедлив е критичният анализ на д-р Попов за недостатъците на Закона с изключение на становището му, че той няма лустрационен характер. Това, а също и някои други забележки към анализа на д-р Попов ще обоснова накратко:

    1. Не е възможно този, а и който и да е бъдещ закон, да има лустрационен характер – колкото и да ни се иска, и най-вече на мен, защото такъв характер би противоречал на Конституцията и несъмнено би бил отменен от Конституционния съд (каквато е практиката му и в други подобни случаи, вкл. и напоследък).

    2. На фона на разпоредбите на Закона звучи несериозно призивът на д-р Попов „Тогава прояви малко доблест, малко гражданска смелост и направи нещо от себе си за разкриването на един или няколко доносника в науката, формирай обществена нетърпимост, публичен натиск, за да се стигне до лустрационни последствия за такива агенти!” Разкриването на доносниците със сигурност е проява на доблест и гражданска смелост, които не липсват на повечето граждани, но те трябваше да се проявят ПРЕДИ влизането на Закона в сила. Защото всеки, който е имал сведения – гласни и писмени доказателства – за нечия агентурна принадлежност, е трябвало да ги обяви ПРЕДИ влизането на Закона в сила. След това притежаването и обявяването на такива доказателства е ПОДСЪДНО! А нали никой не иска да си слага главата в торбата?!

    3. В анализа на д-р Попов не се прави достатъчно рязко разграничаване на всички зависимости от репресивните служби на предишната власт: „под „доносник” на тайните служби следва да се разбира лице, което е било в тяхна услуга, щатно или нещатно, в качеството на агент, информатор, нелегал, осведомител, резидент или явочник”. Прецизният анализ изисква да се откроят и разграничат изброените доносници от кадровите офицери (макар че в текста на определени места да има конкретни данни за определени лица). В тази връзка обяснима е голямата бройка обявени – да ги наречем „обикновени” – доносници в сравнение със щатните офицери (със сигурност някои от които продължават да са на служба и на новата власт). Пак заради тази голяма бройка следва да се припомнят думите на проф. Николай Василев: ”Този, който е излизал само веднъж в чужбина, може и да не е подписвал декларация за сътрудничество, но този, който е излизал поне два пъти – със сигурност е подписвал!”. Така се обяснява – с желанието за научна реализация, специализация, стипендия и т.н. – защо може би стойностни хора, без да са били „поданици” на комунизма (с изключение на професионалните идеологически кадри), са се подали на изкушението да сътрудничат, недопускайки, че някога това ще се обяви! Някои от тях сега горчиво съжаляват, други – не, а трети – направо си се гордеят с миналото си! Но от която и категория да са тия, досега не съм чул от никого разкаяние преди оповестяването им. А след това несъмнено разкаянието става лицемерно!

    В заключение да кажа, че приятно впечатление прави позоваването в материала на д-р Попов и на разкритията на ЯНКО ЯНКОВ (чиято книга съм чел) и на ВАЛЕНТИН БОЯДЖИЕВ (за съжаление – него не съм чел, но ще изправя този пропуск в най-скоро време).

  • Lubomir Vuchkov said:

    ОТНОВО ЗА ЛУСТРАЦИЯТА

    Вземам отново думата за коментар единствено с цел да не е прозвучало твърде помпозно написаното от мен в т. 1 от бележките ми:
    „Не е възможно този, а и който и да е бъдещ закон, да има лустрационен характер – колкото и да ни се иска, и най-вече на мен, защото такъв характер би противоречал на Конституцията и несъмнено би бил отменен от Конституционния съд (каквато е практиката му и в други подобни случаи, вкл. и напоследък).”

    Да, и на мен ми се иска да има Закон за лустрацията или поне лустрационни текстове в останалите закони, но това, по изтъкнатите Конституционни причини, е невъзможно, поне засега, при тази Конституция – докато не бъде изменена или заменена с нова.
    А по въпроса за лустрацията съм писал много – и аз понякога наивно. За пример ви предлагам да прочетете една стара моя публикация на адрес:

    http://forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=318&Itemid=64

  • nik said:

    Прочетох внимателно материала на д-р Горан Попов. Няма да се спирам на несъмнените му достойнства. Ще отбележа само неколко моменти, които представляват слабост както на конкретната публикация, така и на почти всички (с малки изключения) публично изказани мнения по т.нар. „разкриване на досиетата на бившата ДС“.

    Първо. Материалът е твърде обемист. Това представлява пречка за обикновения читател, който цени времето си, и го принуждава да чете „по диагонал“, което неминуемо води до пропусканe, често пъти, на най-важното от авторовото мнение.

    Второ. Авторът се оказва неволен изпълнител на волята на онези, срещу които е насочена критиката му. Идеята за „разкриване на досиетата на бившата ДС“ е родена именно в лоното на същата, съвсем не бивша, а тотално настояща ДС (независимо от синонимите, зад които се крие в днешно време). Причината за стартирането на димната завеса, наречена „разкриване на досиетата на бившата ДС“, е преди всичко ЗАНИМАВАНЕ НА МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ С ПИКАНТНИ МОМЕНТИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ИЗВЕСТНА ЛИЧНОСТ, КОЯТО ВЕЧЕ НЕ Е ПОТРЕБНА НА ЗАДКУЛИСНИТЕ КУКЛОВОДИ, И МОЖЕ ДА БЪДЕ ХВЪРЛЕНА НА ТЪЛПАТА ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА НЕ ДОТАМ ВЪЗВИШЕНИТЕ Й СТРАСТИ („Я го виж бе, и тоя бил ченге!“). В резултат „ченгето“ я се изчерви, я не – но от поста си (обикновено доходоносен) нема да помръдне – „Всеко чудо – за три дни; ще поприказват, ще поплюят, па ще забравят…).

    Трето. Което си е по скоро ПЪРВО: Чрез операцията „Разкриване на досиетата на бившата ДС“ се цели ОТКЛОНЯВАНЕ НА ЧИТАВОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ от темата за ОТГОВОРНОСТТА – т.е., разглаголствувайте на воля за „този“ и „онзи“, и така, ден след ден, година след година, двадесетилетие (на все още нестартиралия „преход“) след двадесетилетие – и истинските престъпници ще останат извън обсега на човешкия закон (е, Господният нема да им се размине, все пак! – но пък те обикновено са си атеисти и по рождение, и по партийна принадлежност).
    Обстоятелството, че практически ВСИЧКИ досегашни правителства се противопоставиха на лустрацията, говори достатъчно красноречиво кой стои зад идеята за подмената на ОТГОВОРНОСТТА (наказателна, гражданска, административна) с идеята за „РАЗКРИВАНЕТО“ (белязана единствено от морала). Неслучайно територията България (географско понятие, но не и държава през поредните 20 години) е на последното, 27 место в Европейския съюз. Неслучайна е и водещата позиция на държави като Полша, където лустрацията беше все пак осъществена (исторически примери са и хитлеристка Германия, и милитаристка Япония, където на бившите немски нацисти, респ. японски милитаристи законите забраниха достъп до бизнеса и политиката).
    Впрочем, ако искате да научите повече по тези и други изключително важни за вчерашния, днешния, и особено – за утрешния ден проблеми, влезте непременно в сайта

    http://iankov.blogspot.com

  • останки said:

    Дебело ще подчертая, че доносниците на старата ДС са доносници на новата ДС. Имаше едно изискване на ръководни длъжности да не са от старата ДС, НО скриха военните, които трябваше да са менаджерите при демокрацията. В този ред на мисли нещата се навързват много добре: така служителите на старата ДС, които са военни, добре прикрити от закона, се прогласяват за менаджери, старите доносници на номенклатурата не са на ръкпводни длъжности и ТЕ ВЕЧЕ СА НОВИТЕ ДОНОСНИЦИ! Доносниците, които не са военни, а професионалисти, излизат оу управлението, изпълняват само подчинени задачи и т.н. Истинска гадост!
    Не искам да говоря за това, че старите доносници, вече са пребоядисани доносници, но надали? Повечето за завършили в бившия СССР, ако това ви говори нещо. И друго- те умело се опитват да замаскират следите си и не само това- някои от тях ТРЯБВА ДА СА ОБЕКТ на криминално разлседване по разчистване на неудобните. Не е необичайно да намериш живак скрит в телефона ти на работното си място. Или виден български професор с международно признание е с няколко инсулта. Как така получават инсулти тези хора, брей!

  • разследване said:

    Ако можеше да ги разследват скритите началници на старата ДС- повярвайте много интересни неща ще намерят, включително и геноцид към способните и талантливи учени! Не само психически натиск, но и физическото оцеляване на способни хора е застрашено в среда на добре прикрити хора от бившите ком служби в науката.

  • пламен петков said:

    Жалко е колко много хора не разбират какво е държава и за своите непостигнати цели обвиняват другите – в случая сътрудници на държавна институция.
    Държавите дори да не са във война, са във вечно съревнование. Използуват се всякакви средства и едно от тези средства е тайното получаване на информация или тайно извършване на дейности в полза на държавата. Цялата къмпания за осветяване на сътрудниците и тяхното заклеймяване е тежък удар срещу българската държавност с дългогодишни последствия. Българите най-много ще изгубят от това, защото България ще изостане в съревнованието с другите държави. Жалко че хора претендиращи да са образовани, са в държавническо отношение абсолютно неграмотни.
    Ако имате да обвинявате някого намерете причината – клиентелните отношения, които са известни като “връзки” или “уреждане на свои хора”. Това отдавна превзе държавата и всички нейни институции и издигна за ръководители не правилните, а “нашите хора”. И в момента МВР е най-клиентелната организация. Там без връзки не се влиза и никога не се е влизало.
    Жалко че толкова енергия и средства пак бяха хвърлени в неправилната посока и още повече служи за разчистване на сметки и отстраняване на конкуренти.
    Всичко това е следствие от държавническа неграмотност.

  • m&s biżuteria said:

    Your style is very unique in comparison to other folks I’ve
    read stuff from. Thanks for posting when you’ve got the opportunity,
    Guess I’ll just book mark this blog.

  • Atanasov said:

    Д-р Попов прави една голяма стъпка за повдигане на завесата за най долния слой, която крепеше системата. Това което упорито не се пише е: имената на тези които са създателите на целите и конструкцията на ДС,. Това са ръководителите, вербовчииците, финансистите, съветниците, кадровиците, плановиците, законодателите. Това е купола отгоре, който направи възможна тази система и я смазваше с средства и всичко необходимо в огромен мащаб от държавнтата структура. И някои от тях имат все още власт и средства да ни баламосват, лъжат, експлоатират и да крепят завесата за тяхните действия. В същност наред с новото имаме един “преход” на старата сустема при нова обстановка и нови форми на старата конструкция от връзки, познанства, способности.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.