2022-08-19

2 thoughts on “Д-р Горан Попов – КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА

  1. БАН – или лъжата като реформа

    2 Март 2010

    Едвин Сугарев

    Първи март 2010 година, Червената къща. Тече дебат за реформата в БАН, организиран по инициатива на Института по тракология: залата е претъпкана – учени от институтите, университетски преподаватели, членове на Парламентарната комисия за наука и образование, политолози. Мнозина не са успели да влязат, тъй като нещо като “боен отряд” на централното ръководство е запазил предварително към 40 места – сиреч половината налични. Неколцината участващи са седнали отпред – на големи бели столове. Говори Стефан Хаджитодоров, научен секретар на БАН. Говори, но не говори истината. Лъже.

    Разказва с голям апломб как БАН била единствената държавна институция, дръзнала да се самоподложи на външен одит – от авторитетна международна организация. И как днешното “преустройство” на Академията е съобразено, едва ли не разписано от преминалите през всеки институт одитори.

    Това е лъжа. Не единствената, но най-голямата. Да – БАН покани такива одитори и те анкетираха всички институти. Платиха се доста пари за този одит. Днес всеки институт разполага с резултатите и знае как е оценен – както и какви препоръки за бъдещата му дейност са направени. Тези оценки и тези препоръки нямат абсолютно нещо общо с начина, по който Управителния съвет на БАН тръгна – дърварски, силово и авторитарно – да прекроява академията, като закрива и слива научните й институти.

    Пример за лъжата – казвам го и го подчертавам – за голямата лъжа на академик Съботинов и неговата свита. Именно той в цял куп интервюта подчертаваше, че реформата в БАН ще протече в зависимост от резултатите на международния одит. Аз работя в Института за литература, който получи от одиторите най-високата оценка за перспективност – А. В тази оценка черно на бяло пише: “Не се препоръчва сливане с други институти.” Споменава се единствено, че има известно застъпване в дейността на Института за литература и Кирило-Методиависткия център. Да – има. Дотолкова, че в кампанията за собственото си оцеляване директорката на същия лансираше версията, че нейния център прави Кирило-Методиавистката енциклопедия, след като тя е издание на Института за литература.

    Резултатът от тези гаранции, от честната дума и чистата съвест на академик Съботинов, е следният: според гласуваното от УС на БАН решение Института за литература се закрива и се слива с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание в някакъв измислен Институт за литература и изкуствознание. Нищо, че е един от най-старите и най-добре работещи институти в БАН, че самата Академия е основана първоначално като Книжовно дружество, че сред учредителите му са фигури като Николай Лилиев и Николай Райнов, че в своята история е издал над хиляда тома, а избраната библиография на неговите сътрудници една се побра в издание от над 500 страници. Нищо, че литературата е и основен принос в общия глобален свят, и надеждно средство за отстояване на националната ни идентичност в същия.

    Това между впрочем не е прецедент. Практически цялата реформа на БАН се състои от механични сливания и абсурдни комбинации, чиято цел е да сведат числото на институтите в БАН от 69 до около четиридесет. И в тази ситуация картината е следната – който успял да се вреди, да си намери лобисти и да се пъхне под кожата на УС на БАН – успял; който директор сварил да говори с Бойко Борисов и да осигури оцеляването на своя институт – също; останалите кучета ги яли.

    Нещо по-лошо. Идеята е не да се реформира БАН, защото – извинете – каква мисия ще следват литераторите ведно с изкуствоведите и архитектите? Къде са пресечните точки на техните интереси? Ако вкараме институтите в схемата три в едно, по-добре ли ще започнат да работят учените в тях? Не, разбира се. Идеята е да се запази статуквото. Сладкото, наследено от социализма статукво, което се изразвява в следната формула: автономност плюс държавно финансиране. БАН-ския синоним на автономността в тази именно формула е “безотговорност”. Но тъй като парите намаляват, трябва да намалеят и институтите – за да оцелее ръководството на БАН с единадесетте си административни дирекции, с раздутия си щат и с големите си заплати – само шофьорите в централното управление на БАН получават два пъти повече от старши научните сътрудници в повечето институти.

    Как по-точно ще стане това? В този въпрос се крие самата сърцевина на лъжата. Никой не казва на институтите, че тъй нареченото преустройство чрез сливане не случайно минава през първоначалното закриване на същите. След което научните сътрудници в тях ще трябва да подават молба за постъпване на работа и ще бъдат назначавани след атестиране – само че техните молби могат и да получат отказ. Хватката е, че ако бъдат просто съкратени, отпадналите научни работници ще имат право на финансова компенсация – каквато при закриване не им се полага.

    Истина е, че в институтите гъмжи от мъртви души и че известно пресяване е необходимо. големият въпрос обаче е какви са критериите, по които ще бъде извършено то? Кой и как ще гарантира, че в новите институти ще бъдат назначени най-кадърните, а не примерно най-послушните? Или – както много точно формулира въпроса един млад учен, работещ в Германия – кой ще атестира атестиращите?

    Отговорът е – никой няма да атестира атестиращите. Те ще бъдат назначавани от централното ръководство на БАН. От феодалните старчета сиреч (съжалявам за институционалната чест, но метафората на финансовия министър е безпощадно точна).

    Според Стефан Хаджитодоров реформата била абсолютно прозрачна – всички материали били качени на сайта на БАН. Лъжа. Има един документ, който го няма качен на сайта на БАН. Основният – този, който регламентира самия механизъм на тъй наречената реформа. Няма го сред проектите и нормативните документи на Общото събрание – въпреки че предстои да бъде гласуван този четвъртък – сиреч след два дни. Казва се “ПРАВИЛА за изпълнение на решения на Общото събрание на БАН относно извършване на структурни промени в БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена”.

    Това е един от най-авторитарните и мракобесни документи, които съм чел – а съм чел доста такива. Според него всичките планирани сливания, заскривания и трансформирания на институти се извършват от “избрана от УС на БАН Експертна комисия (ЕК)”. Същата включва: “един представител на УС на БАН, един представител на звеното, което се атестира, който не е директор на звеното и трима специалисти от съответната или близка научна област” и – забележете – “се председателства от представителя на УС на БАН”. Решенията се вземат с просто мнозинство.

    Всеки може да си направи сметката и да реши сам чия воля ще изпълни членът на УС и назначените пак от УС трима външни специалисти при гласуване с просто мнозинство. Само тази структура е достатъчна, за да превърне тъй нареченото атестиране в преправяне на академичната структура според тертипа и волята на централното ръководство на БАН.

    Какво става по-нататък – след като г-да академиците закрият съответните институти, подлежащr на трансформиране и сливане – и трябва да се открият измислените от тях хибриди. Ами учредяват се същите. Ето как: “УС на БАН избира комисия, която предлага състав на Учредителен НС (УНС) на новото СНЗ. Комисията се състои от 5 души, с участието на поне един член на УС и хабилитирани учени, работещи в съответната или близка научна област. УС определя председател на Комисията и срок за представяне на предложение за състава на УНС.” Тази комисия предлага учредителен научен съвет на новия хибриден институт, но не тя го отвърждава. Утвърждава го… познайте кой? Ами разбира се – пак УС на БАН. След което учредителния НС, попълнен с послушните на УС кадри, определя разните там подробности – като щат, бюджет, материална база, временна структура на звеното и състав на структурните звена; кандидатури за заместник-директори и научен секретар; провежда избори за научния състав на звеното – и прочее, и тъй нататък.

    Изглежда няма никакво значение, че въпросните правила противоречат на редица действащи закони и устави. Например на Устава на БАН, според чийто Чл. 58. (1) «Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този устав.» Или на действащия Закон за научните степени и звания, според чийто чл. 42. «(1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет.»

    Прилагам този документ – нека всеки го прочете и се увери сам в същността и смисъла на тъй наречената реформа. Предлагам обаче учените, които са пряко засегнати от нея, да си дадат сметка за една много дребна подробност: този документ ще бъде гласуван този четвъртък от ОС на БАН. Голяма част от членовете на това Общо събрание са директори на институти, пряко зависими от УС на БАН – тъй като с този именно управителен съвет са сключени техните трудови договори. Другото, което не е без значение – 14,4% от членовете на ОС са свързани с Държавна сигурност, видно от решението на Комисията по досиетата – която обаче не проверява всички, а само директорите, зам. директорите и научните секретари. Тъй че всеки може да си направи сметката и да предположи какво решение ще бъде взето.

    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

    Проект!

    ПРАВИЛА

    за изпълнение на решения на Общото събрание на БАН относно извършване на структурни промени в БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена

    Раздел 1

    Общи разпоредби

    Чл. 1. (1) Тези правила уреждат процедурата за изпълнение на решенията на Общото събрание (ОС) на БАН относно преструктуриране на Академията и преустройство на нейните самостоятелни научни звена (СНЗ).

    (2) В решението си относно преструктуриране на Академията и преустройство на нейни самостоятелни научни звена, Общото събрание на БАН предвижда:

    1. Запазване на СНЗ;

    2. Преименуване на СНЗ;

    3. Създаване на СНЗ;

    4. Реорганизация на СНЗ:

    а) вътрешна реорганизация на структурата на звеното без прехвърляне на структурни звена от и към други СНЗ;

    б) реорганизация, свързана с прехвърляне на структурни звена от и към други СНЗ;

    5. Трансформация на СНЗ:

    а) трансформация на временно научно звено в постоянно научно звено (ПНЗ) или на централна лаборатория (център) в научен институт;

    б) трансформация на научен институт в централна лаборатория (център) или на постоянно във временно научно звено;

    в) трансформация на СНЗ или на част от него в звено, извършващо стопанска или помощна дейност;

    г) трансформация на научен институт или централна лаборатория (център) в специализирано научно звено и обратно.

    6. Преобразуване на СНЗ:

    а) Сливане на СНЗ – прекратяване на две или повече СНЗ чрез обединяване на тяхната дейност, активи и пасиви в дейността, активите и пасивите на новосъздадено СНЗ, което е правоприемник на слелите се в него СНЗ;

    б) Вливане на СНЗ – прекратяване на едно или повече СНЗ чрез вливане на тяхната дейност, активи и пасиви в дейността, активите и пасивите на съществуващо СНЗ, което е правоприемник на влелите се в него СНЗ;

    в) Разделяне на СНЗ – прекратяване на едно СНЗ чрез прехвърляне на неговата дейност активи и пасиви към две или повече други СНЗ;

    г) Отделяне от СНЗ – отделяне на част от дейността, активите и пасивите на съществуващо СНЗ и обособяването им в новосъздадено СНЗ.

    7. Закриване на СНЗ;

    (3) УС на БАН взема решение за атестиране на СНЗ съгласно Раздел 2.

    Раздел 2

    Атестиране на СНЗ

    Чл. 2. Атестирането на СНЗ се извършва от избрана от УС на БАН Експертна комисия (ЕК) по критерии и процедури, приети от ОС на БАН в отделни правила.

    Чл. 3. Експертната комисия по атестирането:

    1. се избира в състав от 5 лица от съответното научно направление, по което работи СНЗ – обект на атестирането.

    2. включва един представител на УС на БАН, един представител на звеното, което се атестира, който не директор на звеното и трима специалисти от съответната или близка научна област.

    3. се председателства от представителя на УС на БАН.

    Чл. 4. При атестирането ЕК ползва резултатите от извършените през последните пет години оценки и проверки на съответното научно звено, научните и финансовите отчети на звеното за последните пет години, и други материали, изискани от ЕК или представени от СНЗ.

    Чл. 5. ЕК разглежда материалите по чл. 4 и при необходимост провежда разговори с ръководството на СНЗ, което се атестира, с колективи на негови структурни звена, или с отделни учени от звеното. При дейността си ЕК може да ползва услугите и на други експерти по отделни въпроси.

    Чл. 6. ЕК взема решения с обикновено мнозинство от нейните членове.

    Чл. 7. (1) в срок до един месец след създаването си, ЕК внася в УС на БАН мотивиран експертен доклад (експертиза), в който взема отношение към въпросите за:

    1. предмета на дейност, мисията, приоритетите и структурата на звеното;

    2. щатния състав;

    3. бюджетната и друга издръжка;

    4. материалната база.

    (2) В доклада на ЕК се отразяват и особените мнения.

    Чл. 8. Въз основа на експертния доклад на ЕК, УС на БАН взема решение за преустройство на СНЗ, в съответствие с чл. 1 от тези Правила и в срок до един месец внася в ОС на БАН проект за решение.

    Раздел 3

    Създаване на СНЗ

    Чл. 9. УС на БАН избира комисия, която предлага състав на Учредителен НС (УНС) на новото СНЗ. Комисията се състои от 5 души, с участието на поне един член на УС и хабилитирани учени, работещи в съответната или близка научна област. УС определя председател на Комисията и срок за представяне на предложение за състава на УНС.

    Чл. 10. УС на БАН, въз основа на предложението на Комисията, избира Учредителен НС на новото СНЗ в състав от поне 11 члена и определя председател на съвета.

    Чл. 11. УС на БАН в едномесечен срок след избирането на УНС, обявява конкурс за избор на директор на новото звено, съгласно действащите правила за избор на директор.

    Чл. 12. В процедурата за избор на директор, правомощията на Общо събрание на учените на звеното изпълнява УНС.

    Чл. 13. Избраният директор на постоянно научно звено става член на Учредителния НС по право.

    Чл. 14. Учредителният НС:

    1. предлага на УС щат, бюджет, материална база, временна структура на звеното и състав на структурните звена;

    2. утвърждава предложените от директора кандидатури за заместник-директори и научен секретар;

    3. провежда избори за попълване на не по-малко от 80% от научния състав на звеното – по документи за служители на БАН, или по общата процедура, съгласно действащия Закон за научните степени и научните звания.

    4. изпълнява ролята на НС на новото звено до избора на постоянен НС от Общото събрание на учените на звеното, в съответствие с чл. 36, т. 3 от Устава на БАН.

    Чл. 15. Решение по предложението на Учредителния НС по чл. 14, т. 1 от тези Правила взема УС на БАН.

    Чл. 16. При състав поне 80% от щата на учените, се формира Общо събрание на учените на новото звено, което избира постоянен НС и представител/и на звеното в ОС на БАН, в съответствие с Устава на БАН.

    Раздел 4

    Реорганизация, трансформация и преобразуване на СНЗ

    Чл. 17. (1) При извършване на реорганизация и трансформация, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 4 и 5 от тези Правила, се прилагат съответно разпоредбите на раздел 2 от настоящите правила.

    (2) След извършване на преустройството на звената по ал. 1, УС на БАН може да обяви конкурс за избор на директор на СНЗ. До приключването на процедурата за назначаване на директор, УС на БАН определя изпълняващ длъжността „Директор”.

    Чл. 18. (1) При преобразуването на СНЗ по чл. 1, ал. 2, т. 6, букви „а”, „б” , в” (в случаите когато от едно СНЗ се образуват две или повече нови СНЗ) и „г” (за частта, която се обособява в ново СНЗ) се прилагат съответно правилата на Раздел 3 за избор и правомощия на УНС, с изключение на разпоредбата на чл.12.

    (2) Действията по ал.1 се извършват в следната последователност:

    1. избор на учредителен научен съвет от УС на БАН;

    2. избор на директор;

    3. атестиране на всички служители на звеното;

    4. избор на постоянен НС на СНЗ;

    5. избор на представител/и на СНЗ в ОС на БАН.

    (3) УС на БАН определя състава на учредителния научен съвет по ал.2, т. 1, на основата на съставите на НС на звената, които формират новото СНЗ и продължителността на периода на атестиране, според спецификата и обема на дейност на СНЗ. Срокът на атестиране не може да бъде по-дълъг от три месеца.

    Чл.19. При преобразуването на СНЗ по чл. 1, ал. 2, т. 6, буква „в” (в случаите когато едно СНЗ се разделя на няколко части, които преминават към съществуващи СНЗ), то в едномесечен срок от решението на ОС на БАН приемащите СНЗ избират нов Научен съвет.

    Чл.20. Преобразуваното СНЗ по чл. 1, ал. 2, т. 6, буква „г” (частта, която остава след отделянето на частта, обособена в ново СНЗ) в едномесечен срок от решението на ОС на БАН избира нов Научен съвет и, при необходимост, нов/и представител/и на СНЗ в ОС на БАН.

    Раздел 5

    Закриване на СНЗ

    Чл. 21. (1) УС на БАН избира ЕК в състав от 7 члена, от които: най-малко един член на УС, най-малко един представител на закриващото се звено. Останалите членове на ЕК се избират измежду хабилитирани учени и експерти от съответната или близка научна област. УС определя председател на ЕК.

    (2) ЕК осъществява дейността си в съответствие с чл. 4, 5 и 6 от настоящите правила и прави предложение пред УС на БАН за:

    1. пренасочване на структурни звена и отделни учени към други звена в БАН;

    2. ползване на съществуваща материална база на закриващото се звено;

    3. евентуално създаване на ново звено с близка тематика с указване вида на звеното, щата, материалната база и начините на финансиране.

    (3) В тези случаи се прилага съответно чл. 7.

    Чл. 22. УС на БАН взема решение по доклада на ЕК и внася предложение в ОС на БАН за закриване.

    Чл. 23. ОС на БАН взема решение по предложението и възлага изпълнението на УС на БАН.

    Допълнителна разпоредба

    § 1. По смисъла на Устава на БАН, „на основна работа” са всички учени на безсрочен трудов договор и пълно работно време в БАН.

    Преходни и заключителни разпоредби

    § 2. Общото събрание на учените от СНЗ има право да прави възражения в ОС на БАН срещу предложенията на УС на БАН по тези Правила в срок до две седмици от уведомяването на СНЗ за внасяне на предложението в ОС на БАН.

    § 3. (1) При вземане на решения от Общото събрание относно извършване на структурни промени в Академията и преустройство на нейните самостоятелни научни звена, по внесения от УС на БАН през 2010 г. проект, резултатите от цялата предварителна дейност по изготвянето на проекта, включително резултатите от извършената през 2009 г. международна оценка на институтите на БАН, извършените към момента на експертизата оценки и проверки на съответното научно звено, научните и финансовите отчети на звеното за последните пет годни и други материали, изискани от Комисията по преустройство на ОС на БАН или представени от СНЗ, имат значението на експертиза по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 13 от Устава на БАН. Общото събрание на учените от СНЗ има право да прави възражения в ОС на БАН срещу този проект в срок до две седмици от приемането му от ОС на БАН

    (2) Основна форма на преобразуване на СНЗ по чл. 1, ал. 2, т. 6, въз основа на внесения през 2010 г. от УС на БАН проект е сливане, а по изключение се допуска вливане. На основание чл. 123 от Кодекса на труда, при преобразуването се запазва числеността на преобразуваните СНЗ и произтичащите от трудовите правоотношения права и задължения не се прекратяват, а се прехвърлят на новия работодател. В решението на ОС за преструктуриране на БАН се посочва формата на преустройство за всяко СНЗ.

    (3) За всички преустройвани СНЗ, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 въз основа на внесения през 2010 г. от УС на БАН проект, се извършва: атестиране на всички служители в СНЗ и в срок до 3 месеца след него се провеждат: избор на постоянен НС и избор на представител/и в ОС на БАН и се обявява конкурс за избор на директор.

    (4) Атестирането на СНЗ и на служителите на СНЗ става от ЕК, избрана от УС на БАН, по критерии и процедура, утвърдени от ОС на БАН в отделни правила.

    (5) В едномесечен срок от приемане на решението за преструктуриране на БАН, УС на БАН внася проект за изменение на Устава на БАН.

    (6) След приключване на процедурата за избори на представители на СНЗ в ОС в съответствие с ал. 3, новосформираното ОС на БАН може да вземе решение за нов избор на ръководни органи на БАН.

    § 4. Тези Правила са приети от ОС на БАН на неговото ………. заседание, състояло се на ……., на основание чл. 3, ал. 1 и чл. 4 от Закона за БАН (ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г.), и чл. 16, ал. 1, т. 13 и чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава на БАН, приет от ОС на БАН на 33 заседание от 29 юни 1992 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 22 април 1994 г., изм. и доп., ДВ, бр. 33 от 11 април 2003 г., изм. и доп. с решение на ОС на БАН от 3 декември 2007 г.) и отменят приетите на 10 февруари 1993 г. Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена.

  2. Аз се включвам с коментар след прочитане на стенограмите от заседанията на образователната комисия. Относно академичните длъжности „асистент“ и „главен асистент“. Асистентите ще се НАЗНАЧАВАТ. Как? Не намерих процедурата по назначаването. Може да я уточнят в последствие – по права, съребрена или … друга линия. И щом го назначат да му се осигурят условия за защита на докторат. Ама бива ли го не го ли бива ще защитава. Влезнал е вече в системата и ще го избутат. Главните асистенти на конкурс. Няма ли да им дойде множко на тях. Един път на конкурс за докторант по специалността, после на език, защита на дисертация, а сега пак на конкурсен изпит. А асистентите те и досега си минаваха между капките. В какво положение поставят докторантите – изпит по специалността, западен език, защита на дисертация и ….конкурс за „главен асистент“, ако се обяви някога такъв. На всички е известно, че конкурсите в 90% от случаите се обявяват персонално за някой. Та кой би предпочел да бъде докторант с неясно бъдеще? Нали е по-добре да те НАЗНАЧАТ за асистент, ще ти осигурят условия да защитиш дисертация и персонален конкурс ще ти обявят. Нагледах се на асистенти станали от студентската скамейка, без грам професионален опит ( не казвам, че няма и такива на които се възхищавам). Как само им се смеят задочните студенти идващи от практиката. Та слагат в неравностойно положение асистенти и доктори при заемане на академични длъжности. При това доктората се признава за трудов стаж според КТ,чл. 354, т.8 и РБМС 224., но това е за друга тема.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *