Home » Авторски страници

Р. Манджукова: Скандално е отношението към официални институции от МДП

2010.03.10 Един коментар
Spread the love

В качеството си на пряко засегнато лице, бих искала да взема отношение във връзка с интервюто на г-н Виктор Канзуров пред „Фрогнюз” от 10.02.2010 г.

От многобройните напоследък изяви на г-н Канзуров в медиите оставам с впечатлението, че някой направлява неговото остро и „независимо” журналистическо перо. Този някой, който и да е той, изглежда цели две неща: на първо място да дискредитира българското правителство и неговата политика по отношение на българите в чужбина, и, второ, да инспирира противопоставяне между ДАБЧ и министър Божидар Димитров.

Представям на вниманието на обществеността упоменатото от г-н Канзуров писмо от ДАБЧ до Македонско движение „Преображение” и нека безпристрастният читател сам прецени, къде точно позицията на агенцията „се противопоставя на Божидар Димитров”.

04.03.2010 г.
София

ДО
Г-Н ПЕТАР КОЛЕВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ “ПРЕОБРАЖЕНИЕ”
Г-Н ОЛИВЕР ВОДАСОВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ “ПРЕОБРАЖЕНИЕ”
Г-ЖА АЛБЕНА КРАПЧЕВА
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ “ПРЕОБРАЖЕНИЕ”

Още от времето на своето създаване Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) винаги се е отнасяла с внимание и добронамереност към създаването на сдружения на наши сънародници от чужбина, вкл. живеещи или учещи в Република България. Водено от това разбиране, ръководството на ДАБЧ възприе като положителен факт учредяването на Македонско движение “Преображение”.
По тази причина сме озадачени от първите по-мащабни прояви на движението, най-вече от откриването на бюст-паметника на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов в гр. Велес, Република Македония. Повече от смущаващо е, че една патриотична проява, в която са били ангажирани десетки гости от Р Македония и България, е превърнато в трибуна за злостни и с нищо необосновани нападки срещу уважавани личности в българския политически и обществен живот, на първо място проф. Божидар Димитров.
Арогантното поведение на журналиста Виктор Канзуров в никакъв случай не отговаря на заявените в програмните цели на Вашето движение, публикувани на сайта на организацията. Нападките срещу други личности категорично противоречат на добрия тон, особено при честване на велики фигури от нашата история. Заснимането и тиражирането на видеоматериали, направено в същия сайт и на други места в интернет-пространството, не могат да бъдат възприети нееднозначно. Те са илюстрация на одобрение от страна на организацията за тезите, изказани шумно и арогантно от Виктор Канзуров и други участници в събитието. Отношението на Македонско движение „Преображение” към официалните български институции е още по-скандално при положение, че нито проф. Божидар Димитров, нито аз, в качеството си на председател на ДАБЧ бяхме поканени на въпросното откриване.
Всичко това дава основание на ръководството на ДАБЧ да се разграничи категорично от проявата във Велес, като противоречаща на насъщните задачи за обединение на българите по света около модерните патриотични и демократични ценности.

С уважение,
Райна Манджукова, председател

One Comment »

  • Pesho said:

    Виктор Канзуров пред „Фрогнюз” от 10.02.2010 г.

    За неприсъствието на България в Македония, вината не е в македонската страна, казва за Frognews.bg журналистът, който се чувства оклеветен от министър Б. Димитров и някои медии у нас.

    Виктор Канзуров е роден в Скопие. Следва философия в Скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Работи като журналист във вестниците: “Македонско дело”, “Вечер”, “Старт”, “Нова Македония” и http://www.tribune.eu.com. Самоопределя се като българин, а това му носи много беди в Македония. Арестуван е няколко пъти с изфабрикувани обвинения.

    интервю на Ана Кочева

    ‒ Ти си журналист. Можеш ли да упражняваш професията си свободно и спокойно в Македония?

    ‒ Не мога да упражнявам професията свободно и спокойно в Македония, но сега се уверявам, че не мога да я упражнявам и в България. В поръчково интервю за една българска агенция бях обвинен от министър Божидар Димитров, че съм “професионален българин”, “част от т.нар. паспортна мафия”, “посредник (събирал и подавал молбите на хората, които желаят българско гражданство), който никога в живота си не е работил нищо и очевидно от това се е прехранвал”. След като клеветническите думи на Божидар Димитров бяха подети от няколко други български медии, нито една от тях до ден днешен не ми е дала възможност да опровергая Божовите научно‒фантастични приказки. Агенцията, където беше публикувано интервюто, не се обърна към мен да ме пита, вярно ли е или не, че съм посредник, и как така съм посредничил за други хора, а съм “забравил” съм за себе си, след като самият аз още нямам български паспорт. Нито доказателства са прибавени към тези обидни думи, нито се уважава журналистическото правило, да се чува и другата страна. Тогава, извинявайте, не мога да говоря за условията за работа в Македония, където наистина е зле (и за професионални и за непрофесионални българи и във всяко друго отношение), когато в България, по-точно в определени български медии, е още по-зле.
    Разбира се, министърът ще отговаря на съд за клеветите, а всички посолства на страните от Европейския съюз и НАТО, посолството на ЕС, канцеларията на Европейската Комисия, Хелзингският комитет, омбдусманът, журналистическите организации в България, както и българското външно министерство и министър-председателят Бойко Борисов ще получат писмо, в което ще бъде описан поредния гаф на министър Димитров, заедно с въпросното интервю, като свидетелство за свободата на словото в Република България, или хайде да кажем, в поне една българска медия, и като свидетелство за милиционерското взаимодействие между политиката и журналистиката, което се отразява върху човешкия интегритет на несправедливо атакуваните.
    Няма как да не спомена и последното писмо на Държавната агенция за българи в чужбина, подписано от Райна Манджукова. Според писмото, от “професионален българин” и “паспортен мафиот”, съм се превърнал в арогантен.
    Точно Божидар Димитров и Райна Манджукова бяха арогантни към идеята на македонските българи, за подкрепа за издаване пробългарско списание в Македония. От декември миналата година насам, когато на е-мейл адресите на Димитров и Манджукова, изпратихме готово странирано списание, не получихме нито куртоазен, пък било то и негативен, отговор.
    А колкото до това, че сега съм “само” “арогантен”, Райна Манджукова като най-компетентна и оглавяваща Държавната агенция за българи в чужбина, признава, че не съм професионален българин и не съм паспортен мафиот и посредник, занимаващ се с български гражданства. Последното съобщение на Държавната агенция за българите в чужбина показва, че Райна Манджукова се противопоставя на Божидар Димитров и не подържа клеветите му, че съм паспортен мафиот. Аз съм безкрайно благодарен на Манджукова за тази подкрепа. Дано не загуби работата си.
    Така че, лицемерно е да коментирам трудното си професионално положение в Република Македония и македонисткия шовинизъм в медиите, след като досега нито един човек в нито една медия не ме е защитил от очевидните инсинуации, ако не смятаме форумите и социалните мрежи.

    ‒ Т.е. ти се самоопределяш като българин, но казваш, че не усещаш опора от страна на българската държава?

    ‒ Абсолютно никаква.

    ‒ Нека все пак погледнем към Македония, защото ти заговори за вестник. Възможно ли е там някъде да се купи български вестник? И има ли такава потребност?

    ‒ Никъде в Македония не е възможно да се купи български вестник. Потребността е голяма, не само за местните българи, а и за всички любопитни македонистки (антибългарски и неантибългарски) ориентирани хора. По такъв начин ще се види колко са близки езиковите норми, колко сме близки по проблемите и постиженията, колко са нужни контактите и логично всеки свободномислещ човек ще си постави въпроса – след като сме толко близки, кои се причините за разделянето.
    Обаче за неприсъствието на български вестници на пазара в Македония, вината не е в македонската страна. Ясно е, че няма да има печалба от продажбата на български вестници, особено, ако те се продават под нормалната цена. Но, има ли печалба от продажба на вестници от други страни? Как да се приближим, ако България не иска да инвестира в това?

    ‒ Преди време беше казвал, че етническите българи в Македония са напълно беззащитни. Сега страната иска да става член на ЕС. Има ли промяна в това отношение с оглед на факта, че еврочленството изисква свободно самоопределение, свобода на медиите и спазване на редица основополагащи демократични принципи?

    ‒ Една цяла гарнитура възрастни хора навремето направиха кариери и си създадоха материални удобствия на базата на българофобията. Сега техните деца и внуци имат позиции в обществото като наследство на тази антибългарска политика. Чувстващите се като българи в Македония, нито в интелектуален, нито в материален, нито в числен смисъл, могат да преодолеят тази вкоренена обстановка.
    Допълнителни проблеми създават и тримата-четирима самопрокламирани адвокати на македонската българщина в Република България, които постоянно с крайните си и ексхибиционистки изказвания още повече дразнят не само македонистките шовинисти, а и македонистките не-шовинисти. Самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина създават кариери и материални удобствия за сметка на страданията на македонските българи и за сметка на неинформираността на българската общественост за реалното състояние на нещата в югозападната й съседка. Двете крайности много добре си живеят една край друга и една с друга. Това е икономическо сътрудничество на търговско-патриотарски фирми и на търговци-поединци от двете страни на Осоговието.
    Колкото до Македония, не съм сигурен дали настоящето правителство наистина иска членство в Европейския съюз, а за да се поставят въпросите за свободното самоопределение, за свободата на медиите, за спазването на редица основополагащи демократични принципи и за по-голямото сътрудничество във всички области между Македония и България, официална и неофициална София трябва да инвестират пари в хора и проекти, тъй като от македонската македонистка страна този ход никога няма да дойде.

    ‒ Кои са най‒отвратителните прояви на българофобията в Македония?

    ‒ Фалшифицирането на историята, подмяната на историческите факти и изкуственото създаване на противопоставяне на етническа основа на различни хора от македонското минало. Чрез образователната система и медиите, хората получават погрешна представа, че имало сблъсъци и убийства между българи-българофили, подкрепени от враждебната и анти македонска България, от едната страна, и македонци от другата страна.

    ‒ Напоследък много се говори за нов подход към македонския въпрос. Съгласен ли си и какъв смяташ, че трябва да е той, като го гледаш от вътрешната страна на „врящия казан”, както Мл. Сърбиновски дефинира Македония?

    ‒ Новият подход към македонския въпрос трябва да е с нови хора, които да представляват македонската тема в българското медийно и обществено пространство по по-мек, по-дипломатичен, по-синтетичен и не PR профитиращ начин.
    И този нов подход никога няма да се осъществи ако не се инвестира финансово в македонската българщина, поне с една малка част от парите които бяха похарчени например за новогодишния концерт на Горан Брегович в София. Тук, нямам предвид инвестиции в еднодневни патриотарски автобусни туристически екскурзии на панихиди в Македония и след това връщане под юрган планина в София и другите градове в България. Нежеланието да се инвестира в македонската българщина също е легитимна и демократична позиция, но е честно да бъде съобщена от българска страна и да си кажем довиждане или сбогом.

    ‒ На 28. 02. беше поставен бюст-паметник на Ванчо Михайлов във Велес. Как мина събитието? Това стана върху частен имот, но имаше ли провокации от страна на официалните власти?

    ‒ Тази година нямаше никакви провокации от официалните власти и Министерството на вътрешните работи на Република Македония много добре си завърши работата. Вероятно разбраха, че сме мирни хора. Македонските медии, с малки изключения, също коректно отразиха събитието. Но, българските медии, почти изцяло отсъстваха. Защо…, ако ми е позволено да питам…?!

    ‒ Има ли опасност паметникът на Ванчо Михайлов да сподели съдбата на този на Т. Александров?

    ‒ Няма, защото паметникът на Ванчо Михайлов е движещ се, няма постамент и вече е поставен на терасата от къщата на Драги Каров, където се намира и бюстът на Тодор Александров. Поради факта, че бюстовете нямат постаменти, никoй не може да намери дупка в закона и отново да глобява Драги Каров.

    ‒ Кажи накрая ‒ възможно ли е въпреки всичко да се възроди българщината в Македония? Как може да стане това?

    ‒ Много труден въпрос. Първо трябва по-добре да се запознаем едни с други и България поне да ни изслуша, какви са ни мъките, желанията и предложенията. Да ни изслуша е само първата крачка. След това трябва да дойде процесът на делегитимиране на вредните, нахално самопровъзгласили се адвокати на македонските българи в България, въпреки че те нямат нашите пълномощия. Трима-четирима са в момента, изплашени са за собствените си позиции и са много страхливи, вярвайте ми. Едният от тях, някак предчувствам, че в близко бъдеще ще бъде съдебно наказан за клевета.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.