2024-10-06

5 thoughts on “В очакване на съда

  1. МВнР привика македонския посланик

    Македонското министерство на външните работи заяви, че един граждански съдебен процес между двама родители не трябва да прераства в спор между две държави и техните дипломации, предаде агенция МИА.

    Коментарът е във връзка с протеста на българските власти против вчерашното решение на Общинския съд в Гевгели по случая Спаска Митрова.

    След едночасово заседание съдът реши да присъди попечителството над тригодишната Сузана на бащата Воислав Савич, който е безработен. Митрова бе осъдена и да плаща месечна издръжка за детето от 40 евро и да го вижда само за няколко часа в петък.

    След заседанието българското външно министерство (МВнР) заяви, че

    процесът не е бил прозрачен

    В тази връзка

    в МВнР бе привикан и македонският посланик

    у нас Александър Василевски за разговор със зам.-министъра на външните работи Марин Райков.

    „Ще се въздържим да коментираме съдебни присъди, но смятаме, че в този случай би било най-желателно бившите съпрузи да намерят общ език и да успеят да се договорят за доброто и бъдещето на своето дете“, се казва в съобщението на македонското министерство на външните работи.

    Оттам апелират да не се злоупотребява със семейните драми и човешките съдби за политически цели и потвърждават желанието за изграждане и запазване на добросъседски отношения.

    Междувременно в. „24 часа“ цитира информация на ВМРО, че

    Митрова е била ударена от бившия си съпруг, когато се опитала да вземе детето за свиждане.

    Савич я посрещнал агресивно, отказал да пусне детето, ударил Спаска и счупил мобилния й телефон. Сцената се разиграла в присъствието на двамата адвокати на Митрова.

    Решението на съда в Гевгели е

    една от основните теми на македонския печат.

    Тиражният „Дневник“ цитира един от зам.-председателите българската ВМРО-БНД Ангел Джамбазки, според когото „това отдавна не е въпрос на развод и на семейни отношения, а на държавната политика на Македония към България“.

    Близкият до опозиционните социалдемократи „Утрински весник“ задава въпроса „дали това е краят на случая с „българката от Гевгели“ или е начало на нови проблеми за бащата, но и за Македония?“.

    Изданието цитира Савич, че е „щастлив, тъй като съдебната система в Македония показа, че функционира“. Той бил наясно, че това не е краят на неговите мъки и че той тепърва ще се сблъсква с проблеми със своята бивша спътничка в живота.

    Посочвайки, че обявяването на присъдата вчера беше проследено от голяма група журналисти, повечето от България, „Утрински весник“ вижда причината за този интерес в „огромното медийно помпане и политизацията, който този случай получи през изминалите месеци“.

  2. „Па ща си ти?!“ – такъв въпрос задава
    в твоя дом безочлив чужденец.
    „Паща си ти?!“ – с такваз псувня смущава
    душата ти неканен гост пришлец.
    „Паща си ти?!“ – туй питане навред –
    при Дрин, при Шар, при Вардар, Мала Преспа драга,
    о, Българино, сърбин те полага
    и чака с начумерен лик ответ.
    Но ти пази се, прав ответ не давай.
    Кажи се португалец, кюрд, сириец,
    японец, негър, циганин, индиец, –
    но Българин само се не признавай.
    Че си потомък Самуилов, на Атонски
    Паисий внук; скрий на коя си майка син,
    на кои език пей мътний Вардар, синий Дрин,
    И езерата, и горите Български!
    Не споменавай неразумно Лозенград,
    Люле Бургас, ни Булаир ужасни;
    ти бе възбудил подозрение опасни,
    че на героите техни може би си брат.
    Мълчи! А вместо тебе всички дол, пътека,
    ще викат с глас през всички времена:
    тук Българи са, Българи от памти века!

    Април 1913 г. Иван Вазов

    Като имам в предвид това което се случва за друго не се сещам….

  3. София. ВМРО няма да отстъпи и ще подкрепя Спаска Митрова до край, се казва в прессъобщение на партията. Според ВМРО – македонският съд в Гевгелия е взел едно изцяло политическо решение по делото на Спаска Митрова. Двама от заместник-председателите на ВМРО – Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов следиха процеса отблизо и днес присъстваха и в съдебната зала. Според Джамбазки и Костадинов, е нечувано в един такъв процес за присъждане на родителски права, те да бъдат дадени на бащата, който е безработен.
    Фокус нюз

  4. Спаска Митрова загуби съдебния процес за родителски права над малката си дъщеричка Сузана, съобщиха от централата на ВМРО.

    Съдът в Гевгели се произнесе с решение към 17.00 часа българско време. Дъщерята на Спаска Митрова ще остане при бившия й съпруг-сърбинът Воислав Савич. Съдебният акт обаче подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяване на решението.

    Македонските магистрати осъдиха Спаска Митрова да плаща месечно на съпруга си Воислав по 40 евро месечно.

    Драмата с българската гражданка Спаска продължава повече от две години. Тя лежа в затвора в Идризово три месеца, откъдето бе освободена в началото на септември миналата година. Наказанието на Митрова бе наложено по бракоразводен процес, тъй като Спаска не спазила указанието на съда да предоставя на мъжа си стая в къщата на родителите й, където той да посещава дъщеричката им Сузана.

    Дарик радио

  5. По повод публикацията на в-к Дума «Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня» и предстоящото днес 10.03. заседание на съда в Гевгели
    Автор: Петър Стаматов, българският редактор на http://www.Eurochicago.com

    Публикацията на г-н Петър Стаматов ме накара да се върна в спомените си повече от три десетилетия назад.
    Като млад преподавател ме командироваха от Софийския университет да придружавам група от трима професори от Скопския университет (единият от тях – академик).

    Трябва да отбележа, че професорите се държаха вежливо, но резервирано. Само академикът все намираше някакви „проблеми” – ту му били спрели топлата вода, ту асансьорът бил нарочно спрян между етажите, когато той бил вътре в него, и т.н., и т.п.; щял да направи дипломатически проблем за тия нарочно спретнати срещу него и срещу Югославия номера на „бугарите”.

    Програмата включваше и посещение на град Копривщица. След запознаване със забележителностите на селището, бяхме поканени да посетим един от битовите му ресторанти.

    Както си му е редът, поръчахме неотменната (тогава, не сега) шопска салата и мешана скара. Не закъсня и червеното вино. Само след половин час ледът се разчупи, професорите се разчувствуваха, и без да ги питаме, си признаха, че са завършили Софийския университет, превъзходно говорят български (пък и имената им едни такива – също като на българи) , и спонтанно запяха „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Който има мъжко сърце и българско име”… Академикът се муси, муси, пък на третата песен и той извиси фалцет.

    Върнахме се в София. Повече не се чуха оплаквания от страна на „югославските” професори. Разделихме се като приятели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *