БЪЛГАРСКИЯТ ЕМИГРАНТ Е ВАЖЕН ЗА ДЪРЖАВАТА СИ

Автор: Анелия Петрова***

Д-р Иван Гаджев е един от стожерите на старата българска емиграция в Детройт. Известен с изключителното си родолюбие, нашенеца притежава най-богатата архивна колекция за българската емиграция в Северна Америка. Разговорите с него са жива история, която потапят събеседника не само в спомени от събития в битието на сънародниците ни зад граница, но и в размисли за съвремието на родният емигрант и пътя му към съхранението на българското самосъзнание и манталитет. Думите на д-р Гаджев са повод за размисъл и равносметка, както и напомняне, че съхранената памет е важна крачка в бъдещето.

Нашенеца е основател на първият по рода си в България Институт по История на Българската Емиграция в Северна Америка, разположен в родния му град Гоце Делчев. Архива на д-р Гаджев и истинска съкровищница – в него намират място над един милион оригинални страници, проследяващи създаването и развитието на различни емигрантски организации и българските църкви в Северна Америка, както и 45 000 книги. В Института се намира и архивна сбирка на Българския Национален Фронт, както и първите броеве на всички емигрантски издания, излезли по цял свят от 1900г досега. Родолюбивият българин е събрал свидетелства за живота на първите български емигранти, напуснали родината си след Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и двете Световни войни. Стотици записи на магнетофонни ленти са запечатали битието на родните изселници.

-Д-р Гаджев, Вие подкрепихте ГЕРБ преди последните парламентарни избори в България. Защо избрахте точно тази политическа партия?

– Подкрепих ГЕРБ защото това е единствената политическа партия, която не е давала празни политически обещания на народа. Всички други партии оставиха народа излъган. Освен това ГЕРБ е партия с млади хора, връстници на сина ми, без компрометирани личности. Изглежда, че и самия народ разбра, че е време за промяна и им гласува доверие.

– Оправдава ли ГЕРБ Вашето доверие?

– Те са на прав път, но трябва да им дадем повече време. Ако се задържат на власт за пет или шест мандата, ще успеят да отстранят всичко онова болно и загнило, което остана в наследство от предишните управления.

Важна крачка на новото правителство беше разсекретяването на досиетата на бившата Държавна Сигурност. Българското общество трябва да си зададе въпроса каква щеше да е съдбата на България ако тези досиета бяха разсекретени навреме, както стана в бившата Източна Германия. Георги Първанов нямаше да бъде избран за президент, ако народа знаеше, че той е бивш сътрудник на ДС. Кой щеше да гласува за агент Гоце? Никой. Аз смятам, че бивши агенти не трябва да заемат обществени и ръководни длъжности, защото в много случаи от тях зависи професионалното развитие на други хора.

Изумителен е факта, че 350 народни представители, избрани след 10 ноември 1989г. са били агенти на Държавна Сигурност. Тези хора създават закони и до днес. Техен плод е и закона, който забранява на емигранта, който е бил извън България в продължение на пет години, да се кандидатира за народен представител. Това е все едно да кажеш, че българските хъшове не е трябвало да бъдат допускани до управлението на България. В такъв случай, страната ни никога нямаше да има лидер като Любен Каравелов или Стефан Стамболов, например.

–Удачен ли е избора на Божидар Димитров за Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина? Според Вас, има ли нужда от такъв ресор въобще в кабинета на новото правителство?

– Това е много важен въпрос, който българите днес трябва да си зададат. Ще ви дам пример: в най-новата си история Израел успя да увеличи населението си от три на девет милиона  за сравнително кратък период от време. В тяхната държава, второто по бюджет, влияние и важност министерство е това, което отговаря за изселниците. В България се наблюдава обратният процес – преди двадесет години населението ни наброяваше почти девет милиона, а днес са останали около седем милиона нашенци. Ако, обаче, се запитаме колко от тях са емигранти, се оказва, че няма кой да отговори на въпроса ни. Нито Българската Патриаршия, нито държавните архиви, нито Външно или Вътрешно министерство разполагат с данни по въпроса. Това се случва защото в България няма орган, отговаряш за изселниците ни. А българският емигрант днес е по-важен отвсякога за държавата си, защото ежегодно внася огромни парични суми в държавата.

Избора на Божидар Димитров като министър без портфейл е компромис от страна на ГЕРБ защото партията им беше обявила, че няма да допусне бивши агенти на ДС до високи ръководни постове. Г-н Димитров е морално компрометирана личност, която няма дълго бъдеще на този пост.

–В редица статии Вие обвинявате Македония във фалшификация на историята. Как ще коментирате днешната българска политика спрямо Скопие?

– Когато говорим за българска политика спрямо Скопие, трябва да отбележим два политика: напълно погрешна в периода след 1947г. и днешната ни политика, която аз определям като правилна. Това, че ние започнахме да предоставяме българско гражданство на желаещите македонци, е голяма крачка към подобряване на взаимоотношенията между двете държави. Българската нация няма никаква полза от това да се нахвърля върху македонците и по този начин да задълбочава бездната между двете държави. Съвсем по съседски, ние трябва да провеждаме качествен диалог и да решаваме проблемите си с търпение. Вместо да наричаме македонците ‘врагове’, ние трябва да се обръщаме към тях като към изстрадали братя.

– Многократно сте заявявали разочарованието си от новата българска емиграция. С какво, според Вас, новият емигрант е различен от по-старите български изселници?

– Нека да помислим каква беше старата емиграция. Деветдесет процента от нея нямаше завършено второ отделение и тези хора не емигрираха, за да забогатеят. Първата вълна емигранти бяга от пожарите на Илинденското въстание, втората – от ужасите на Балканската и Междусъюзническата война, а следващите вълни съпроводиха Първата и Втората Световна война. Тези първи емигранти са бягали, докато сегашните идват.

Нова емиграция аз определям като икономическа, защото хората пристигат в САЩ с надеждата за по-добре осигурен живот. Новите емигранти са гурбетчии; те не са бягали през телените мрежи по времето на комунизма, когато всеки дръзнал да опита да избяга трябваше да бъде убиван и погребван на място, а граничаря-“герой” получаваше награда от две седмици домашен отпуск. Точно това правеше старата политическа емиграция по-близка до българските интереси.  В този контекст, аз смятам, че новата българска емиграция трябва да си спомни защо точно е дошла тук и сериозно да поразсъждава над това как вижда своето бъдеше и това на децата си. След това те трябва да тръгнат по стъпките на старата емиграция, изграждайки свои черкви и центрове, където да се събират и обединяват.

Срамота е, че в Детройт няма дори един гараж, където българите да ходят свободно, да съхраняват книги и да обменят информация. Българите тук имат нужда от културен център, който да обслужва нуждите на новата емиграция. Това, разбира се, изисква жертви: да откъснеш от залъка си в името на общото благо. Моят призив към тях е да помислят над приоритетите си и ако трябва, да  пият по-малко уиски и да пушат по-малко цигари и с тези си лишения да подпомогнат създаването на подобен център в името на децата си и тяхното бъдеща българска идентичност.

(***) Eurochicago.com представя интервюто без всякаква редакторска намеса. Авторката на интервюто Анелия Петрова е българка от Детройт, журналист. Името на г-жа Петрова нашумя изключително силно в последните дни. Това стана след като нейна статия озаглавена «Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня» бе публикувана в интернет и най-вече, след като седмица по-късно този материал бе поместен едновременно, едва ли не съгласувано, във вестниците «Дума» и «Труд».

Ние се запознахме по-основно с позицията на г-жа Петрова по случая със Спаска Митрова. Редакцията ни ще излезе с коментар по важния казус. Очаквайте го в най-скоро време.