Home » Избрано

Белене – картинката се изяснява

2010.03.02 Няма коментари
Spread the love

Офертата на Русия да строи със свои средства АЕЦ “Белене” предизвика серия от противоречиви изявления и дори парламентарно изслушване. Какво стана ясно от тях?

Гледна точка на Ясен Бояджиев (Deutsche Welle):


Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за „Белене” през последните шест месеца. А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните.

Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.

За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с „доброто” и „лошото” ченге. Според единия, “ако няма европейски инвеститор, няма да има “Белене”, ако има – ще има”.

Според другия обаче – дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с „ако”, той отговаря със свой въпрос: “Ами ако луната падне?” След което ни засипва с куп приказки „около луната”.

Зле прикрито отстъпление

Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване.

При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.

Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ „Белене”.

За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна. Затова ни уверяваха, че няма да кажат „да” или „не” на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?

Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано „да”. Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: „Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ “Белене” и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден”, каза той. Тъй че вече е ясно – централата ще се строи, печеливша или не.

Силово наложена и съзнателно приета зависимост

Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия.

Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление. „Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва”, каза министърът на икономиката. Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.

Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво. Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа – засега с 20 или 49-процентен дял.

Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска. Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност – като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.

Българската карма

Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в “Белене” главен инвеститор ще е Русия. „Това е карма – съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено”, каза тя.

Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален. Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост. Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея.

Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект. А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са „около луната”.

Гледна точка на Едвин Сугарев:

www.svobodata.com


Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма отново насърчи оклюмалите от много преход българи – с уверението, че предложението на Москва за отпускането на заем от 2 млрд.евро за продължаване на строителството на АЕЦ “Белене” без държавни гаранции и гаранции от Националната електрическа компания е “уникално”. Сиреч: братушките мислят за нас, не бойте се, няма да ни оставят с недостроен АЕЦ, та да станем за смях на гаргите и да си светим с газена лампа.

Мъдра реч, смели метафори, неудържими оксиморони. Гаче ли не български министър ни дума от синия екран, а рекламен агент на “Росатом”. Русия и уникалност? Бива – че тя цялата си е уникална. Като сътвореното от старши сержант Михаил Калашников средство за международен диалог и вътрешна употреба, изписано на националния флаг на Мозамбик – като символ на революцията.

Че е уникално, уникално е. Дават ни цели два милиарда просто ей тъй, бадева – зарад черните ни очи. Как да не се възрадваш и да ги вземеш? Щели сме да ги плащаме, като намерим чужд инвеститор, който да ги плаща вместо нас.

Или още по-благодатния за нас вариант – построяваме я там, тая гяволия, централата, харизваме я сетне за известно число години на руснаците, да си произвеждат ток и да си го продават, като с парите покриват направените харчове.

Връщат ни я някой ден – ако не гръмне междувременно – възправяме се гордо на брега на тихата бяла Дунава, тупаме космати гърди – Булгар! Булгар! След което тържествено я погребваме – като за харчовете по погребението (почти същите, каквито за строежа) вземаме реален заем от Газпром, срещу който залагаме примерно българските газопроводи.

Като всичко русофилско – радостна и ведра работа, сияеща в недалечното бъдеще, което си прилича с хоризонта само по едно – че понечиш ли да го доближиш, то се отмества.

“Има ли безплатен обяд?” – питаме българският министър Трайчо Трайков. “Има!” – вика той и сочи къмто Кремъл.

Не само сочи, но и привежда аргументи в областта на финанциите. Трябва да има – смисля той – защото инак голям зян на финанций се очертава. По решение на Политбюро нашите достойни прадеди изкопали край Белене дупка и заровили в нея един милиард валутни лева.

Ние, по наше си решение – царствено при това – сме направили там няколко нови първи копки, сме се консултирали с този и онзи, сме докарали малко кранове и изляли малко бетон, но пък сме сварили да вградим в основите му нови два милиарда.

Е – трябва ли сега всички тези милиарди да отидат зян? Не трябва! Затова влагането трябва да продължи. Ако си нямаме наши – ще влагаме руски, а ще отдаваме проценти дялово участие. (И не четете руски вестници. Не са 80 процентите – най-много 50 са – и това ви го гарантира сам Трайчо Трайков.)

И когато с руска помощ довложим и новите два милиарда, вече съвсем няма да има път назад – ни за правителството, ни за България. Никой няма и да си помисли дори да зяноса цели четири милиарда. И следващото правителство – ще не ще – ще трябва да се бръкне и да извади още четири. Ако ги няма – ще вложи бъдеще. Примесено с малко национална независимост и идентичност.

Та това е тя – логиката Трайчо Трайкова. Ведра и окуражаваща – като съветска власт плюс електрификация. Ядрена този път, за да сме в крак с времето. Засега финанцовия министър нещо прави сечено и не ще да дава финанций, ама нищо – ще го сменим, а Бойко Борисов и Путин ще си разменят черните пояси в знак на вечна дружба.

Бог да пази България!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.