Home » Авторски страници

Пред кръста свеждат чело само осенени души

2012.08.19 Един коментар

Георги Н. Николов за последната книга на Мартин Ралчевски

 

След „Безкрайна нощ”, „Горски дух” и „Полубогиня”, Мартин Ралчевски наскоро допълни творчеството си с поредна книга, озаглавена „30 паунда”. Новият роман е дело на издателство СИЕЛА, С., 2012 г. и в обръщение към читателя авторът споделя: „Написах тази книга не, за да те разсмея или пък натъжа, а да ти покажа, че и в днешното объркано и трудно време съществуват хора на духа. Ти сам ще се убедиш, че човекът, за когото ще прочетеш, съвсем не се роди като исполин, но се превърна в такъв, защото извървя трудния път на лутанията и подвизите. Надявам се, че ще успееш да откриеш тук част от отговорите на воплите, които някои от нас отправят към Бога в случаите на силна болка и копнеж към истината.”

Факт е, че в нашето объркано време все повече хора проглеждат за вярата – тази материя на духа, чиято истинност надживява хилядолетия. Громи с човечност отрицатели, хулители и еретици, издигнали в култ собственото „аз”. Над всичко е любовта към ближния. Тя е взор към Бога, а прошката за сторено зло – пречистващ купел на хармонично съвършенство. Но трябва да дойде неизбежният катарзис на съдбата, след който тръгваме в тълпата, смирени и добри…

Централните герои Джак и Иван, скулптирани с вещ психологизъм, се раждат като социални антиподи. Младият англичанин произхожда от заможно семейство и животът му изглежда безоблачно ясен. Той пътува по света, задоволява прищевките си и често бива несправедлив към околните. Особено с груби шеги, които ги нараняват и отблъскват. Иван от Царево пък се „радва” на откровена бедност. Но знае какво иска от живота – образование и сносно битие, за да бъде полезен на себе си и на баща си. Това е твърде много за местните условия и младежът емигрира. Пътищата на двамата след време се пресичат. Джак е връхлетян от инфаркт и по-късно, на път към църквата, пада обезсилен в улична локва. Българинът съзира във вида му някой, стоящ по-долу и от него в социалната йерархия. Дарява му последните си 30 паунда и с този жест показва цветна нравственост, скрита зад трудно съществуване. Двамата стават приятели и постепенно се превръщат в духовни братя. Които аурата на източното православие извисява до страдащи икони сред равнодушния пулс на ХХІ век. И които с живота си онагледяват пътя за личностно пречистване от материални щения и егоизъм.

Авторът е вместил творбата в скрита диалогична конструкция. Съградена от втъкани един в друг белетристични фрагменти, делнични конфликти, философски съждения. Всяка сцена в произведението е въпрос-полемика, на който героите търсят решение. Всеки извод – насочен към смисъла на човешкото съществуване. Има ли живот след физическата смърт? Коя роля на индивида е водеща – биологичната, или духовната? Могат ли плътски радости да заменят вечността? Къде в модерното съвремие е мястото на Бог? Прославата му чрез аскетизъм днес подвиг ли е или безумство? Двамата герои са странници по неравен път, обгърнат в митарствата на реалността.

Джак е духовен слепец, който „проглежда” в общение с българина – бавно и мъчително. Затова пък става все по-упорит в нравствената си градация. Без колебание къса веригите, свързващи го с близките и с материалния свят. Пребиваването му на Атон, разсъжденията на дядо Методий и примерът на братята от Зографския манастир го превръщат в монаха Антоний. Моделират младежа в съвременен апологет на източното православие, жадуващ подвиг в пустинята. Непризнат и хулен от случайни люде, но уханен светец след желаната кончина. Енергията на материалното е впрегната в духовен подвиг на разума и той прави тленния човек безсмъртен. Защото „страхът от смъртта е следствие на страха от живота”. Джак открива своя истински път и посоката му сочи космичното безвремие. Той ще бъде последван от други зрящи слепци, пред които вярата разтваря портите на божествения разум. Трябва само да се вярва и вярата, като искра от хлебен дар, ще покълне в хората около нас. Нея дарява Иван на болния приятел, докато сам пропада все надолу и надолу. Това е низ от изпитания, срещани без ропот. Младежът има и личен обет – да спаси баща си от мизерията. Как? Сляпата надежда не дава отговор, ала носи именно вяра. Защото, както авторът многократно напомня: „На тази земя винаги има някой, който иска да ти помогне”. За момчето от Царево тъжният хепиенд е къща, дарена му от монах Антоний, преди сагата в Северна Шотландия. Под покрива й той ще преглътне още една горчилка: че бащата Васил е починал от глад…

Диалогичната битийност в романа „30 паунда” се простира върху широка философска канава. Темата за религията е вплетена в размишления за консуматорското общество и за градивната личност в него. Което зависи от материалните възможности на човека между себеподобни. Естествено – и за мотивацията му да доминира сред тях: „Чрез влияние над масите определени хора моделират общественото мнение, налагат правила – например, че полицаите винаги са на страната на правдата, че да се стремиш към задоволяване на всичките си потребности е правилно, че да обичаш враговете си е инфантилно… и така нататък… И на практика се получава така, че наложеното послание се приема бързо за вярно. А ако това пък е стока или услуга, те бързо стават продаваеми, защото всички са започнали да ги харесват. Затова днес е изключително трудно да обърнеш гръб на тази матрица. Например да си захвърлиш мобилния телефон. Да изхвърлиш кредитната си карта, да спреш да се обличаш според етикета… и най-вече – да намериш пътя към Истината и да последваш Бога и Неговата правда, а не да следваш повика на стомаха, нагона и страстите си. Това звучи абсурдно днес, нали? Така е, защото груповото намерение е определило друг модел на поведение”.

Произведения, разглеждащи личността вътре и извън структурата на обществото, се срещат от античността и до днес. Но в наше време романи като „30 паунда” на Ралчевски са рядкост. Защото тематичният им център е подвигът на модерния човек под дъгата на теистичната духовност. С аргументи от нейната нравственост, оставаща в същността си кристално аксиоматична. Църковната институция изповядва морала на първични добродетели. Неподвластни на държавна структура, идейни платформи, субективни закони. В основата на всичко от зората на мисълта е готовността на човек да се жертва за ближен, без да търси собствена изгода. Ако е избран за подвиг, жертвата е в името на всички люде. Непознати, близки и далечни. Лоши. И добри. Примерът на Спасителя е вечен и този пример сближава с Бога…

Мартин Ралчевски е богослов и поднася разсъжденията си в проповедна беседа. Чрез нея читателят разбира как всяко обществено стъпало изповядва вечни и временни неща. Че плътта е само рупор на мозъчни протуберанси. Че мисълта носи на крилете си време и пространство, слети в безсмъртие. Тези прозрения извисяват Джак и Иван над околните, макар да ги правят самотни. Останалите типажи в книгата – Сандра и Райън, Васил, Кейт, Томас и пр., имат допълваща роля. Представени са пълнокръвно, но целта на автора е да ги разграничи неусетно от двамата младежи. Да избледнеят и останат встрани от руслото на разказа. Всеки изпълнил попътна задача, определена от автора.

Зографското монашеско братство, обаче, ражда внушението за спасен от съблазни остров в центъра на технократски и космополитен свят. Тук властва търсено безвремие. Ценностите са проверени, иконите – все така сияйни. Людете в черно не са суховати отшелници, бягащи от съблазни и светски шум. Те представляват света на хармонията, доверието, себеотдаването, моралната чистота. Или може би са вградени в контурите на истинско бъдеще. До него човечеството ще стигне след океан от нечакани страдания. Плодове на собствения му гений, жажда за знания, равнодушие към лика на старината. В бреговете на този остров се разбиват вълните на революции. На „епохални” открития и стремежи за вселенска власт. След тях настъпва тишина. В която звъни прозрението, че рано или късно ще си идем от света.

Ще оставим ли на прага му греховете, зависи само от нас. Ще смирим ли гордостта си – също. Защото, каквото и да правим, е писано: „От пръст си, човече, и на пръст ще станеш!” Страданието променя и пречиства, духовната любов ни извисява до Първоизточника, до Алфата и Омегата на всичко видимо и невидимо. В последните земни мигове грее равносметка за изминатия път. От доброто в делата или от злото в мислите зависи броеницата на нашия вечен живот. Ще ни помнят ли поколенията и как. Искаме ли този спомен или не.

Новият роман на Мартин Ралчевски е покана за пречистване, самоанализ, сравнение с водещите в книгата тихи пророци. Двама светци в пустиня, претъпкана с хаотични тълпи от модерни грешници. На чия страна да бъдем, кого да предпочетем? Или да сме с монах Антоний, дори само за миг? Чакайте, чакайте – а защо само за миг…

 

––––––––––––––––

ВИЗИТКИ

Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като журналист и рекламен представител във в. „Черноморски фронт“ (впоследствие „Черноморски фар“), „Бургаска поща“, „Бургас днес и утре“. От 2007 г. живее във Велико Търново, където пише на свободна практика. Печатал е в „Литературен фронт“, „Пламък“, „Септември“, „Струма“, „Море“, „Родолюбие“, „Родна реч“, „Език и литература“, „Морски вестник“, „Морски свят“, “Новият пулс”, “Словото днес”, “LiterNet”, “Литературен свят” и др. Занимава се трайно с литературна история и критика и с литературната продукция на български писатели в диаспората от началото на ХХ в. до днес. Като сътрудник на Агенцията за българите в чужбина има публикации български издания в Австрия, Аржентина, Великобритания, Канада, Франция, САЩ и др. Негова кауза е изграждането на Център на българските книги, създавани по света, със седалище във Велико Търново.

Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Завършил е теология и география в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на романите „Безкрайна нощ“ (2008), „Горски дух“(2009), „Полубогиня“(2010), както и на много публикации в различни издания. Заглавията на някои от тези публикации, като: „Ще изчезне ли българският народ“, „Коледа без Бог“, „Завръщане в България след 200 години“, „За Америка без розови очила“ и други, са  познати на българските читатели. „30 паунда“ е последната книга на Ралчевски, който живее и пише във Великобритания.

One Comment »

  • Maria said:

    Naskoro prochetoh knigata „30 paunda“ i istoriata na Jack i Ivan mnogo me vpechatli. V zabarzanoto i izpalneno s tolkova mnogo sueta ejednevie tazi istoria me probujdashe i mi napomniashe, che niama po-cenno i vajno neshto ot dushata ni i imenno kam neinoto spasenie triabva da sa nasocheni mislite i grizhite ni. Blagodarya za prekrasnata tvorba, neka avtora prodaljava v sashtia duh. Shte potarsia i drugite mu knigi.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.