Home » Archive

Articles tagged with: наука

Избрано »

[23 ное. 2013 | 3 коментара | ]

– Български докторант на Лайбниц университет в Германия ми разказа в началото на годината, че САЩ привличат учени от цял свят, но въпреки условията, които им се предоставят, те, все пак според него, работят за жълти стотинки, както и че системата е много рестриктивна по отношение спазването на срокове, качество на експертизата. Конкуренцията е огромна. Така ли е това?
– Системата на науката в САЩ е трудна! Но тя има и ред силни страни. На първо място, американците практически са лишени от ксенофобия и заради това да се живее в САЩ за чужденците е много по-лесно, отколкото в Европа. Второ. Университетската система е достатъчно гъвкава и на тези, които са успешни и успяват, тук се дава голяма свобода и подкрепа. Това няма как да не привлича учените. Нали основната нужда на който и да е творец, в това число и на учения – е от свобода. Да не ти “стоят на главата”, да те оставят да работиш работата си.

In English »

[22 ное. 2013 | No Comment | ]

“The results of this work reveal that seemingly modest changes in the cellular dNTP concentrations can have dramatic consequences for the mutation rate.”1 Eventually, “error catastrophe,” a kind of mutational meltdown, rendered the bacterial genomes useless, like an encyclopedia packed with gibberish.

So many precisely interacting parts do not just come together by chance. No wonder Job wrote, “Who among all these does not know that the hand of the LORD has done this?”2 As in other cases where a precise balance of supplied materials is required, DNA replication reflects purposeful creation through a wise Designer.

българи зад граница, Избрано »

[9 ное. 2013 | No Comment | ]

– Проф. Канев, от няколко години пътувате из Америка, Европа и Азия и представяте на научни форуми оригинални открития за хромозомите и причиняваните от тях болести. Кога и как започнаха тези изследвания и как се роди идеята за тях?
– Започнах изследвания с хромозоми преди около 30 години, когато живеех в България и работех като паразитолог в Българската академия на науките. Тогава, по обективни и субективни причини в БАН нямахме необходимите условия, техника и финансиране за разгадаването на костеливите тайни на хромозомите. Това стана възможно, след като се преместих в САЩ и започнах работа в Американски университет, в който имаше модерни технологии, обилно финансиране и други условия. Те направиха възможно да открием проблеми и да предложим нови решения за неточностите и грешките в познанията за строежа и функциите на хроматина и хромозомите, за някои процеси при деление на клетките, за механизмите, които причиняват рак, безплодие, спонтанни аборти, аутизъм, синдром на Даун, на Търнер, Пато и други от най-опасните и най-често срещаните синдроми и болести с хромозомен произход.

българи зад граница, Избрано »

[7 ное. 2013 | No Comment | ]

“Мисля, че Америка е единственото място в света, където никой не се интересува откъде идвате. Решаващо е това, което можете. Когато се явих на конкурса в “Харвард”, имаше много кандидати от цял свят, включително и американци. Самият факт, че избраха българин, говори, че няма абсолютно никакви предразсъдъци.” Това казва 41-годишният атомен физик доктор Пламен Кръстев от Търговище.
От две години той е част от международния екип в Научния компютърен център на университета “Харвард”, който реализира проекти в областта на физиката и астрофизиката.

Авторски страници, политика »

[24 окт. 2013 | No Comment | ]

Националното представителство на студентските съвети в България изрази с Отворено писмо към институциите възмущение от предоставянето на публични средства в размер на 1 млн. лева по споразумение между България и Световната банка, за консултантски услуги в сферата на иновациите, сключено на 26 юли 2012 г. В писмото се казва, че: “НПСС категорично оспорва компетентността на външния консултант, който е бил ангажиран от страна на държавата ни по споменатата програма за аналитични услуги в областта на иновациите във връзка със създаването на Иновационна стратегия за интелигентна специализация. След направено изследване, от страна на Комисията по учебна и научна дейност към НПСС, по въпросите на „интелигентната специализация“ в България, с които е ангажирано Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и консултантите от Световната банка, бе установено, че направената „специализация“ е нито интелигентна, нито е „специализация“.” Както и, че: “нито университетите са били активно привлечени в процеса, нито са били спазени стъпките (както са начертани от ЕК), нито има необходимата публичност, прозрачност и ангажиране на гражданското общество, нито регионалният елемент е включен в която и да било от мерките по проекта за Стратегия за „интелигентна специализация“.”

In English, Избрано »

[19 окт. 2013 | No Comment | ]

This kind of science gives me many hopes for the future. At the broadest level, I hope that our culture shifts from a consumption-based, materialist culture to one that privileges the social joys (play, caring, touch, mirth) that are our older (in the evolutionary sense) sources of the good life. In more specific terms, I see this new science informing practices in almost every realm of life. Here again are some well-founded examples. Medical doctors are now receiving training in the tools of compassion—empathetic listening, warm touch—that almost certainly improve basic health outcomes. Teachers now regularly teach the tools of empathy and respect. Executives are learning the wisdom around the country of emotional intelligence—respect, building trust—that there is more to a company’s thriving than profit or the bottom line. In prisons and juvenile detention centers, meditation is being taught.

Авторски страници, политика »

[20 сеп. 2013 | No Comment | ]

Различават се четири рода научни продукти: факти, открития, теории, методи (дезинформативно именувани с термина технологии). По ефективността си методите се делят на три категории. Ефикасните технически или методни средства принадлежат на категорията “изобретения”. Научните изследвания са от видовете наблюдения, разследвания, експерименти. Те произвеждат съвкупности от факти (данни) – информационни суровини, анализите на които могат да доведат до открития или до формулиране на проблеми и хипотези. От истинните хипотези се изграждат теории. Теориите включват научни модели – средства за приближено прогнозиране развитието на природните и социалните процеси, и за намиране на стратегии за управление. Моделите са опростени образи на своите оригинали, генерират условни научни истини, но достатъчни за решаване на много проблеми и задачи. Адекватните научни теории генерират открития – безусловни научни истини. Примерно, Айнщайновата теория на относителността, генерирала теоретично откритието Е = m x c2.

Избрано, история »

[6 сеп. 2013 | No Comment | ]

Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията ‘прабългари’, ‘славяни’, ‘траки’, че и най-новото – ‘особени славяни’ – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.
За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Авторски страници, политика »

[15 авг. 2013 | One Comment | ]

Проф. д.ф.н. Лъчезар Аврамов е изпратил до министъра на образованието и науката на Р. България проф. Анелия Клисарова Отворено писмо, провокирано от изявления на министър Клисарова по актуални проблеми на науката и образованието. От изложените в него примери и аргументи може да се стигне до извода, че държавната политика по отношение на науката и на това правителство не изглежда особено адекватна. В писмото се настоява и апелира към министър Клисарова “Престъпниците, разграбили фонд „Научни изследвания”, да бъдат насочени по законовия им път, за да се измие позора и повиши международното доверие; Да се оповестят резултатите на всички проекти, финансирани с публични средства над половин милион лева, за да се „освети” „научната мафия”; Да имаме Национална стратегия за научни изследвания, която да не съдържа малоумни постулати като: „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища” (правописът и глупостта са копирани от оригинала); Да имаме Национална пътна карта за научна инфраструктура, която да не съдържа малоумия като: Инфраструктура за производство и изследване на нови материали с приложение в промишлеността, био-медицината, околната среда и артефакти от метал.”

Авторски страници »

[11 авг. 2013 | No Comment | ]

ДНК е хардуерът на човека, върху който е записан софтуера на индивида, чрез който се управлява неговия живот от раждането до смъртта му. Независимо от това към ДНК теста има ограничен интерес. Защо?

Доскоро две бяха главните причини, поради които някои личности не желаеха да узнаят данни за своя геном. Оказа се, че съществува и трета причина.

Първата причина е сблъсък с евентуална негативна информация за предразположение на личността към рискови и наследствени заболявания, негативна реакция към лекарства и идентификация на негативни черти от характера на индивида. Особено чувствителни към тази причина са лабилните личности. Стабилните личности инвертират негативната информация в профилактични решения.

Избрано »

[11 юли 2013 | One Comment | ]

– Към момента 174 учени – работещи у нас и в чужбина, са подписали петицията. Според вас постигна ли целта си посланието?
– Ако се гледа броят на подписалите, повечето граждани биха казали, че подписката е неуспешна. Само че последните е добре да знаят, че учените имат друга тежест, която не се определя от човешката маса. Самият факт, че г-жа Добрева реагира така остро и неадекватно показва, че подписката е доста успешна. Нашата цел е да се направи научен фонд, който да се грижи за учените, а не да раздава пари на хора без научни възможности и по начин, който определено сочи към корупция. Може да се предположи, че причината за събитията във фонда през 2008-2012 г. е некомпетентност, а не корупция. Това не е вярно, некомпетентността е съпътстващ фактор, но внимателното проследяване на събитията разкрива корупция в размери на организирана държавна престъпност.