Home » Авторски страници

Наци(д)зъм в науката

2019.02.01 Един коментар

Доколкото ми казват колеги от поне седем университета из страната и от това, което и аз изпитвам на собствен гръб, в научно-преподавателската общност цари потрес, настрана са оставени и писането на книги, студии и статии, и подготовката за лекции през следващия семестър! Творческият живот е напълно замрял, всички са зарязали преките си отговорности и академичните си задължения. На никого не е до тях, те са му следпоследна грижа!

Аз също, макар да съм на финала на последната си монография за Сигурността в Обществото на риска (а тя е последна, защото по-добра в бъдеще няма да мога да напиша, а по-лоша няма да искам да напиша), и въпреки че се раждат още идеи, които ме карат да се надявам, че тя ще е на много добро ниво (съизмервайки се с европейската, американската и руската науки), трябва да спра да мисля и да творя, трябва да ми е все едно какво ще чета на студентите от февруари месец, трябва да се ядосвам, че имам толкова много публикации, които се използват под някаква форма в редица наши университети, трябва да проклинам деня, в който избрах да остана в България, вместо да отида да преподавам в Грьонинген, например.

И защо, ще попитат онези, които не са много в час по проблемите на научно-преподавателската ни общност?

Ами защото в съгласие с един нов закон, който има и обратна сила и обърнато във времето действие, ние, преподавателите и научните работници

– трябва да доказваме, че в науката и преподаването, образно казано, нямаме сестра;

– трябва да се смятаме за виновни до доказване на противното;

– трябва да направим пълни признания, защото както бе казал сталинският мракобес Вишински – признанието е царица на доказателствата;

– трябва да приведем всеобхватни и потрисащи доказателства за всичко, което сме правили в интелектуалната си дейност от времето едва ли не след напускане на студентската скамейка.

– Справки за всички библиографски данни, номера, показалци, междуредия, точки и запетайки, откакто свят светува – за книги, сборници, тезиси, доклади, научни съобщения и просто колегиално присъствие сред умни хора и заслужаващи доверие имена.

– Обикаляне на институти и институции, много от които ги няма, за да намерим някаква следичка от нас, каквато и да е, иначе – сакън, ти не си този, за когото се представяш, нищо че имаш съответните документи, зад които е застанала в съответното време държавата!

– Напрягане на паметта за конференции (аз сигурно имам стотина), трескаво спомняне кой там беше в организационния комитет, жив ли е още, за да даде нещичко с печат, което да послужи там, където трябва.

– Ръчкане на международни организации и органи – да пратят каквото там е останало за теб, че то има жизнено важно значение, с което да си защитиш мястото в науката и преподаването, иначе монографии, хорариуми, име, авторитет – те са второсортни аргументи в първостепенните критерии на оценяващите те.

Законът явно е правен от хора, които смятат, че науката е като бакалията, режеш парченце, мажеш филийка, ръсиш чубрица и консумираш! Така става, когато властта да решават кой става и кой не става сред прочелите вагон книги, получат прочелите една книга най-много…

Научните работници и преподаватели в университетите обаче не могат да ритат срещу ръжена на закона и си го изкарват на НАЦИД*, масово говорят за наци(д)зъм…

Да, махалото бе залюляно преди време в едната крайност от едни неразбирачи в областта на науката и висшето образование, поради което се наплодиха хиляди и хиляди малки и големи доктори, доценти и професори. Многократно такива като мен писаха и говориха за това безумие. От него спечелиха посредствените и некадърните дилетанти, защото стойностните и кадърните творци и така правят добра наука и сериозно преподаване.

Сега пак същите неразбирачи в областта на науката и висшето образование залюляха махалото в другата крайност и така подлагат на нож и балтия десетки и десетки хора с призвание и признание в тази област. Защото именно стойностните и кадърните творци ще са наказани от това нормотворческо импотентно недоносче – понеже трябва да зарежат всичко в науката и преподаването и да отделят поне година време за доказване на онова, което отдавна са доказали. А посредствените и некадърните дилетанти, те са връзкари, те ще се оправят някак – или няма да си мръднат пръста, или ще си платят, или ще си намерят шерпи да им свършат работата, или тях закон не ги лови.

Оказва се, че администраторите и бюрократите в науката и висшето образование не са там, за да обслужват и обгрижват учените и преподавателите, не съществуват заради и в името на учените и преподавателите, а тъкмо обратното – учените и преподавателите съществуват, за да има какво да правят администраторите и бюрократите, докато си клатят краката, и да слугуват и треперят на килимчетата пред кабинетите на тези администратори и бюрократи.

Е, как човек да не стане мнителен и подозрителен, как да не се превърне в конспиролог и клиновед, как да не си каже, че нищо в науката и образованието у нас не е случайно, че няма как да няма тук някаква злонамерена и зловреда стратегия за унищожаване на българската наука и българското висше образование!

Първо, орязваш рязко ресурсите за наука и висше образование.

Второ, унищожаваш всякакви стандарти и норми за качествена оценка на продукта, произвеждан от науката и висшето образование.

Трето, даваш управлението на науката и висшето образование в ръцете и в краката на една мрежа от взаимосвързани лица с биографии, все по някакъв начин свързани с бившата ДС – пряко, организационно, финансово или роднински.

Четвърто, приемаш закони, които превръщат науката и висшето образование в далавера, в поле за нахлуване на дилетанти по политическа, бизнес, непотистка, корупционна и любовчийска линии, и те се напълват с легион малки и големи доктори, доценти и професори, така че такива като мен да ги е срам дори да се наричат професори, защото професори станаха и куци и сакати в интелектуално отношение, но ловки, бързи, сръчни остапбендеровци, като при това се размиват всички критерии за качествена наука и смислено образование.

И пето, после приемаш други закони, които отричат предните, но нанасят последната балтия на науката и висшето образование, като ги изпразват от съдържание и ги превръщат в заложници на количествени изисквания и роби на разплодила се администрация.

А след всичкото това – нищо, тишина, вакуум, безвъздушно пространство.

Има нужда само от един литературен герой. От Фортинбрас. Да изнесе труповете – този на българската наука и онзи на българското висше образование…

 

Проф. Николай Слатински

—————————————————————————————–

* Национален център за информация и документация

.

One Comment »

  • Любен Цеков said:

    Не ми харесва написаното за науката по-горе, но в общи линии е вярно и то не от днес. Да не търсим причината в бившата Държавна сигурност и другите бивши структури, а да погледнем с други очи нашия свят сега и както властниците ни обичат да ни залъгват “европейските ни ценности”. Ще карам последователно: 1.В началото на прехода моето посещение във Франция при колега съвпадна с посещението на нашия президент Ж.Желев там, а в нас бе започнала голямата приватизация под мотото “разрушавай, кради и продавай”. Когато споделих с колегата, че така се разбива всичко в държавата ни, той спокойно ми отговори и аз научих първата европейска ценност “всичко е бизнес и пари, а държава чийто президент проси не може да има върхови производства и наука”. 2.Нашите властници (борци за ВЛАСТ, където парите са най сигурни) не управляват държавата защото са неграмотни и продажни, а й преди и сега търсят “МАЙКА ЗАКРИЛНИЦА” – СССР, САЩ, ЕС и кого ли още не, но такива вече няма. 3.Нашата научна мисъл е крайно време да се събуди и да спре да вярва на химери и партийни величия, а на таланта и мозъка си за да я има БЪЛГАРИЯ. Успех братя.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.