Home » Авторски страници

Зов за помощ на Затлъстялия човек (SOS за Homo obesus)

2019.05.20 Няма коментари

Ехо от Петия международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология,
1-4 май 2019 г., Мерида, Юкатан, Мексико

Адипобиологията е наука за молекулите, структурите и функциите на адипозната (мастна) тъкан при здраве и болести. Адипофармакологията цели откриване на лекарства за затлъстяване (обезитас) и свързаните с него сърдечнометаболитни, невродегенеративни и други болести.

Българското дружество по клетъчна биология организира първия, втория и третия международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология (МСАА), съответно през 2007 и 2009 г. във Варна, и през 2012 г. в Бургас (с финансовото сътрудничество на кмета на града). Четвъртият МСАА бе организиран от Румънската медицинска академия в Букурещ през 2015 г.

Петият МСАА се проведе на 1–4 май 2019 г. в Мерида, щата Юкатан, Мексико. Симпозиумът бе организиран от Universidad Nacional Autonoma de Mexico (UNAM) и Universidad Autonoma de Yucatan (UADY), в сътрудничество на Българското дружество по клетъчна биология. In vivo veritas (“В живото е истината”) – учени от Мексико, Италия, България, Канада, Полша, САЩ и Бразилия се събрахме отново да споделим нови резултати и хипотези. Председател на Петия МСАА бе професор Марсия Хириарт от Института по клетъчна физиология на UNAM, съпредседател – един бургазлия от Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна. Учени с много висок BMI (brain mass index – индекс на мозъчното тегло) представиха 24 state-of-the-science (SOS – състоянието-на-науката) лекции и 37 постера. В заглавието на мексиканското „ехо“ обърнете внимание на класическото SOS (“Спасете нашите души”) – всъщност „Спасете затлъстелите хора“. Симпозиумът в Мерида беше научно събитие на световно равнище – интелектуално и социално (Фотографии 1-3).

Фотография 1. Афиш на Симпозиума в Мексико

Фотография 2. Участниците в Симпозиума в Мексико

Фотография 3. Eдин бургазлия започва лекцията си на Симпозиума в Мексико

Мерида (Mérida) e столица на щата Юкатан – страната на маите. Милионен град, населен с дружелюбни хора, предимно едно-двуетажни къщи и много палми. Къщите са боядисани в различни цветове (от палитрата на Диего Ривера – един от „Тримата големи“ мексикански художници от миналия век). Сред които са палмите – съвършено изправената геометрия на телата им е издигната на десетки метри от земята. На север от Мерида е древният град Чичен Ица (Кладенецът на племето Ица – на езика на маите) – тук са пирамидите, построени от маите – среща на архитектура и астрономия, едни от чудесата на света.

Мерида е на около 30 км от Мексиканския залив – повдигаш се на пръсти на плажа в град Прогресо и виждаш Маями, Флорида. „Морето е навсякъде море“, както казваше Христо Фотев. Но тук, в Прогресо, плажът е достъпен и безплатен за всички. Сервитьорите от крайплажния ресторант донасят маси на пясъка и любезно Ви носят порциите с риба, бирите и тортилята (мексикански питки). Край Вас летят и кацат мексиканските чайки и гларуси, търпеливо очаквайки своите порции храна.

Някои „кадри“ от Симпозиума в Мерида са документирани в You Tube:

5th ISAA Opening Ceremony Marcia Hiriart
https://www.youtube.com/watch?v=rXfIJE4IyF0

5th ISAA Opening Ceremony George Chaldakov
https://www.youtube.com/watch?v=g_jYmdsc4FQ

5th ISAA Opening Ceremony Nikifor Chaldakov
https://www.youtube.com/watch?v=BshPVzlPZ4E

5th ISAA Declaration of BHF Closing Ceremony
https://www.youtube.com/watch?v=pULf_hmzMlQ

5th ISAA Cognitive Adipobiology George Chaldakov PART 1
https://www.youtube.com/watch?v=QrXLA4UsQnw

5th ISAA Cognitive Adipobiology George Chaldakov PART 2
https://www.youtube.com/watch?v=a36MeFO1L8I

Фигура 1. Ябълки, които промениха света

Фигура 2. Петата ябълка, която промени света, е „големият адипоцит“. Схематично представяне на адипозна тъкан. Жълтите образувания са мастни клетки (адипоцити) – вляво, „елегантни“ адипоцити, вдясно – „дебели“ адипоцити, тези, които правят човека болен от затлъстяване (Homo obesus). От: Thomas Tsiloulis, Matthew J. Watt, Molecular and cellular regulation of adaptation to exercise. In: Progress in Molecular Biology and Translational Science. 2015.

През последните 20-25 години адипобиологията е една от най-интензивно развиващите се биомедицински науки. Установи се, че мастната тъкан е най-продуктивната ендокринна жлеза (жлеза с вътрешна секреция) на човешкия организъм; клетките на тази тъкан произвеждат повече от 500 хормона – протеини, обобщено наричани адипокини. Те са мултифункционални молекули – освен контрола върху телесното тегло, влияят и на други биологични процеси – възпаление, имунитет, репродукция, памет. Съответно, учените проучват болестите, свързани с адипозната тъкан – сърдечно-метаболитни болести (атеросклероза, хипертония, обезитас, диабет тип 2, метаболитен синдром) и техните усложнения – сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на Световната здравна организация, около 19 милиона човека в света умират годишно от тези болести. В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Европа живеят около 700 милиона човека, от тях около 150 милиона са затлъстели. Особено тревожно е, че епидемията засяга и децата.

Преди векове Диоген (412 – 323 пр. Хр.) е казал: „Аз съм гражданин на света”. От 80-те години на миналия век Homo obesus (затлъстялият човек) повтаря тези думи на древния гръцки философ. Един от рутинните показатели за затлъстяване е индексът на телесната маса (body mass index, BMI) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2) – когато резултатът е над 30, човек е затлъстял (Табл. 1-3).

Социално слабите и необразованите, в България и политиците, са най-големите дебеланковци в света. В САЩ, например, средният BMI на американците е около 28. Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Fat tax”, „How obesity threatens America’s future?”, “Is Al Gore too fat?”

В България все още никой не е запитал „Как затлъстяването рефлектира на бъдещето на България?“ и „Толкова ли е дебел Бойко Борисов?“. В България има престижна адипобиология (от две години има и Център за лечение на затлъстяването в УМБАЛ “Александровска”, София), но няма ефективна адипополитика и адипоикономика. Има политици, които не обръщат внимание на Homo obesus и на децата със затлъстяване, диабет и хипертония. Нито на учените, работещи в сърдечно-метаболитната адипобиология. И всичко това – в България и Мексико – в лицето на повече от тревожната статистика – ние, с около един милион и половина затлъстели деца и възрастни, сме на първите места в Европа; Мексико са първи при децата и втори, след САЩ, при възрастните в Америка.

От финансов аспект това са стотици милиарди евро и песос годишно за лекуване, пенсиониране и инвалидизиране на хората, засегнати от “затлъстелите” болести (вж. Табл 3). Ще настъпва ли времето, когато Европейският съюз ще настоява, примерно, не само за подписване на Истанбулската конвенция и за подобряване на съдебната система в България, но така също – и за подобряване на здравето и образованието на българите?

Големите незаразни болести (major non-communicable diseases), включително сърдечно-метаболитните, оказват особено големи поражения не само върху здравето на хората, но така също и върху икономиката във всички страни по света – в Европа повече от 2 милиона човека умират годишно от усложненията на тези болести и повече от 192 милиарда евро се харчат за тях. Съответно, първичната и вторична профилактика може да подобри здравето на хората и да спести милиарди евро, които да се инвестират в спорт за здраве и в подобряване на качеството на образованието и качеството на живота. На българските граждани!
Решаването на тези проблеми не може да се осъществи, обаче, без политическа воля за дългосрочна превантивна стратегия на затлъствянето и свързаните с него болести. И без медицина, базирана на науката (science-based medicine).

Политиците, особено българските, не чуват, че световни и български учени алармират: “Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в кардио-метаболитен риск. Ние имаме План на действие как да предпазим милиони хора от преждеврменна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора”. По-любознателните политици и бизнесмени могат да прочетат и две статии, публикувани в списанието Atherosclerosis 2009; бр. 10, стр. 3-28 – темата е кардиометаболитна икономика и образование.

Надяваме се, че SOS за Homo obesus ще се чуе – най-после! – от българските (и мексиканските) политици и те ще сътрудничат финансово и организационно с учените, лекарите и учителите.

Защото „в живота, здравето и образованието е истината“.

Защото затлъстяването влияе много негативно на настоящето и на бъдещето на България и Мексико. На света.

Благодарности

Изказвам благодарност на проф. Красимир Иванов – ректор на Медицински университет, Варна – за финансововото обезпечаване на транспорта ми до Мексико и обратно.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.