2022-09-26

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Съкровища на траките ще бъдат изложени във Field Museum като част от мащабна пътуваща изложба

     

    БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА ПОКАЗВАТ НА ИЗЛОЖБА В САЩ И КАНАДА

    .

    Мартина Ганчева, БТА

    .

    България ще бъде представена в мащабна пътуваща изложба „Първите крале на Европа. Това съобщи специално за БТА и рубриката „БГ Свят“ генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, след като посети Природонаучен музей Фийлд.

    С проекта са ангажирани Националният исторически музей, Варненският регионален исторически музей и Русенският регионален исторически музей, научи още БТА.

    Страната ни ще изпрати по-голямата част от съкровището от могилата Маломирово-Златиница в Южна България, включително златен венец, златен пръстен, наколенник и ритон, съобщиха за  БТА от Националния исторически музей.

    Това е почти целия инвентар от погребението – вероятно погребение на тракийски аристократ“, коментираха още от НИМ и определиха проекта като значителен.

    Експонатите не са излизали от страната за такова участие от доста време, а проектът вече е бил отлаган веднъж с една година заради КОВИД.

    Отвъд Океана ще замине и Боровското съкровище, което е изложено в НИМ, но е собственост на музея в Русе. Много интересен артефакт, също от Русе, е бронзов слитък от късната бронзова епоха: заготовка, използвана от производители на сечива с формата на волска кожа.

    Подготвена от археолозите Уилям Паркинсън (Музей по естествена история, Чикаго) и Атила Гюча (Университет на Джорджия), изложбата ще бъде разположена на площ от 700 кв. м. и ще върне посетителите 8 000 години назад. Тя ще включва няколкостотин предмета и съвкупности от неолита, медната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха в Северна Америка, за да илюстрира как възникващият елит увеличава своята власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, ритуали, церемонии и война.

    „Първите крале на Европа“ ще предостави уникална възможност на хората от Югоизточна Европа да разсъждават върху общото си праисторическо минало, на северноамериканските общности от тези части на Европа да се съберат и да отпразнуват общото си културно наследство, а на хората без пряка връзка с региона да научат и оценят богатата културна история на Югоизточна Европа. Посетителите ще имат възможност да видят първите златни предмети в Европа, бижута, религиозни предмети, брони, оръжия и инструменти, които никога досега не са били представяни в Северна Америка.

    Изложбата ще бъде открита в Института за изследване на древния свят в Ню Йорк през септември 2022 г. и ще пътува до Природонаучен музей Фийлд през март 2023 г. Северноамериканската обиколка ще завърши в Канадския исторически музей в Гатино (Квебек) през 2025 г. Очаква се около 750 000 посетители да посетят изложбата по време на обиколката й в Северна Америка. Предстои да бъдат издадени и богато илюстриран каталог и съпътстваща книга с есета. Общо 27 институции от 11 държави участват в мащабния проект.

    Основан през 1893 г., Природонаучен музей Фийлд посреща над 1,3 милиона посетители всяка година и управлява колекция от близо 40 милиона културни обекта и научни образци.

    Той е представял значителни международни изложби от археологически колекции в миналото, включително „Викинги“ (2015 г.), „Гърците — от Агамемнон до Александър Велики“ (2015 г.) и „Първият император на Китай и неговите теракотени воини“ (2016 г. ).

     

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Бел. ред.: За съжаление новините за важни събития като тази изложба достигат до българските медии в Чикаго чрез публикации в БТА, а не от Генералното ни консулство или от генералния консул. По времето на предишни български генерални консули в Чикаго като Симеон Стоилов и Иван Анчев, които поддържаха много активна комуникация с българските медии тук, това едва ли би могло да се случи.

    .

  • Д-р Ирина Владикова пред БТА: Често текстовете по литература са неразбираеми за българчетата в чужбина

     

    Интервю на Мартина Ганчева с д-р Ирина Ботева-Владикова,

    БТА

    Обучението по български език на деца между 5 и 12 клас в чужбина е комплексен проблем. Отнася се за преподаването, както на български език, така и за литература. Това каза в специално интервю  за БТА и рубриката „БГ Свят“ председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) д-р Ирина Ботева-Владикова, която е и директор на Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Презентацията й за обучението по литература в чужбина е включена в двудневната конференция на АБУЧ, която отбелязва своята 15-та годишнина. 

    Д-р Владикова, кои са специфичните моменти при преподаването на български език и литература на българчетата в чужбина – тези от 5 до 12 клас?

    Езикът се изучава в много случаи като чужд или ситуацията е смесена, тъй като децата го говорят, но речникът им е доста слаб. Оттам идват и основните проблеми при обучението по литература. Изключително важна е координацията между това, което преподаваме по литература, а българската литература е много специфична и литературата, която децата изучават в съответната държава, в училището, което те посещават. Казвам, че това е важно, защото тези училища са съвсем редовни, имат часове – нормален норматив и натоварването е голямо. Ние, ако им дадем нещо съвсем различно за краткото време и часовете, които имаме, не можем да постигнем някакъв голям успех. В много случаи тези текстове за тях са меко казано неразбираеми. Да добавим, че нашата литература е изключително обвързана с нашата история, а тези деца невинаги учат история или слабо са запознати с нея, тоест връзката трудно може да се осъществи.

    По-голям е проблемът между връзката литература-история или този, че деца говорят няколко езика, но за тях често пъти българският е втори или дори трети и те не мислят на него?

    Езиковата подготовка на децата е изключително важна, бих я поставила на първо място. Ние, преподавателите, особено тези с по-голям стаж, знаем, че се започва с история и минаваме на литература. Литературата в повечето страни, говоря най-вече за Европа, не се изучава в този академичен стил, в тази сложност и комплексност, която ни се предлага в учебниците и учебните помагала в българската система.

    Време ли е да се промени точно тази система, начинът, по който се преподава българска литература в учебните заведения?

    Отдавна мечтая за това и имаме малък успех. Нашата образователна система като цяло е консервативна единица. Сигурна съм, че обществото отново ще се раздели и отново ще каже „къде са ни класиците, къде са нашите автори“. Не съм против тях в никакъв случай. Трябва по някакъв елегантен, обвързващ начин да бъдат представяни на децата задължително. Същевременно трябва да им дадем възможност да изучават текстове, които за тях имат смисъл, тоест като му дадеш да го прочете – той да го прочете и да го разбере…

    В контекста на случващото се около него…

    Именно, защото съгласете се, че е много демотивиращо да му дадеш за домашно един текст и детето да дойде и да каже: „Нищо не разбрах“. И е така, защото знам от опит – започваме да четем в час, нищо че са големи ученици – всяка втора-трета дума за тях е непозната.

    Колко часа седмично е нужно да учат българчетата зад граница родния език, за да могат да кажат след завършване на 12 клас, че го знаят?

    Колкото повече – толкова по-добре, но в момента това е максимумът, който тези деца могат да поемат. Те са от около 8:00 ч. на училище, приключват в 14:00-15:00 ч. Някои дори са в целодневно обучение до 16:00 ч. и едва тогава идват при нас.

    Колко е важно за българчетата зад граница да чуват българска реч и вкъщи?

    Като цяло е много важно, но това е битовият, домашният, семейният език. Той е ограничен. Затова са важни часовете при нас. И още нещо – то важи за всички деца, независимо дали са в България или в чужбина, както и за всички езици – това е голям проблем – четенето! В нашето училище възприехме една политика, отворихме клуб „Мама и аз четем заедно“. Отношението към четенето се възпитава още от най-ранна детска възраст – не само да му прочетеш за лека нощ една приказка (също много важно), а да направиш процеса на четене удоволствие за това дете. То да го свързва с положителни емоции, за да може по-нататък, когато само започне да си чете, да свърза именно с тях този процес. Например предлагаме какао, чай, бисквити или някакви други игри, за да може в този час-час и половина да създадем именно тази атмосфера, че четенето не е нещо задължително, не е свързано само с домашното по литература и „Госпожата каза да прочетем от тази до тази страница.“. Казвам на моите ученици да не ме питат колко страници е книгата, а дали е интересна, дали ще им достави удоволствие, каква е темата, която аз мога да свържа.

    Оттам идва и следващата част от моята презентация – за връзката, която задължително трябва да опитваме да установим между предмета литература, между автора, времето, в което той живее, историческия момент, текста, който предлага, дали е разбираем и тогава вече тази връзка, не само с историята, но и с видовете изкуства. Един „Стани, стани юнак балкански“, като го чуем е съвсем друго настроението. Много гледаме български филми, макар и стари, в това число и „Под игото“, текст, който е почти невъзможен за прочит. След като изгледаме филма, макар и стар, аз очаквам с трепет да не би да им е скучно на децата – получават се невероятни реакции след това…

    Много съществен момент е и самият клас. Клас с клас и година с година не се повтарят. Винаги са различни децата. Задължително трябва да усетиш групата си, да насочиш вниманието си към силните страни.

    .

  • Проф. Минеков пред „Фокус“: Не мога да кажа, че промяната бе продължена

     

    Интервю на Цоня Събчева с проф. Велислав Минеков,

    Агенция „Фокус“

    Много тъжно е това, което става. Не само тъжно, но за съжаление последствията ще бъдат тежки. Всъщност, резултатът за тези 6 месеца на беше това, което беше в кръгозора на нашите надежди и мечти. Или общо взето – почти нищо. Много се говореше за корупция, но никой не посегна към тази корупция. Вие знаете, че има нова партия, която се казва „Продължаваме Промяната“. Промяната наистина, ако си спомняте, имаше от служебните правителства, но не мога да кажа, че тази промяна беше продължена, това е наистина стана абсурден термин. Ако да беше продължена, поне със сигурност щяхме бившите министри от служебното правителство да бъдем попитани, да бъдем пожелани за съвет – абсолютно нищо от това не се случи. Конкретно за моя престой в Министерството, ако бях попитан, имах много за разказване. Аз съм отчаян, защото това, което изпратихме в Прокуратурата, стои недокоснато и, освен това, нито един разследващ журналист не пожела да се заеме с някоя от опасните теми. Изобщо, връщаме се отначало.

    Чуйте цялото интервю:

    .

  • Иван Стамболов: На кого му дреме за Шри Ланка?

    .

    Иван Стамболов,

    Аhtezimedii.com

    Загледани в своите тройни, четворни и (не дай Боже!) петорни коалиции, почти не се интересуваме какво става по света. А пък когато се поинтересуваме, обикновено под „по света“ разбираме Европа и в краен случай Северна Америка. Оттам нататък ни е „тъмна Индия“. Питали ли сте се защо казваме „тъмна Индия“, а не „тъмна Канада“, да речем? Просто защото всичко извън нашето си село твърде слабо ни интересува. Понякога се питам кой на кого влияе зле по отношение на интереса към случващото се по света – медиите на публиката или публиката на медиите? Медиите ли не срещат интерес, който да задоволят, или се оказват неспособни да го предизвикат? Не знам.

    В неделя президентът на Демократична социалистическа република Шри Ланка Ранил Викремесингхе обяви извънредно положение, защото бунтовете станаха застрашаващи, а те станаха такива заради икономическата катастрофа, която връхлетя страната. За тези, които не знаят, Демократична социалистическа република Шри Ланка е бившият (до края на WW2) Британски Цейлон – процъфтяваща колония в океана до долното връхче на Индия. А днес няма какво да ядат. Не, темата ни не е „носталгия по колониалната система“, макар че това е една твърде живописна и поучителна тема. Темата ни е друга.

    Преди седмица президентът на Шри Ланка Готабая Раджапакса беше свален и принуден да избяга първо на Малдивите, а после в Сингапур. Изгладнелите протестиращи (не с бира, пъстри вувузели и остроумни нагледни материали) окупираха резиденцията му и туриха за президент министър-председателя, споменатия вече Ранил Викремесингхе. Ранил Викремесингхе и Готабая Раджапакса (моля да ме извините за имената на действащите лица, но в случая не съм виновен) били нещо като Путин и Медведев – дупе и гащи, вечен президент и вечен министър-председател. Ранил Викремесингхе обаче имал силни мераци той сега да стане президент, а пък бунтовниците не са много съгласни, защото с право подозират, че така нищо няма да се промени. Промяната е деликатно нещо, а не джаста-праста, както мнозина си въобразяват.

    На практика Шри Ланка частично фалира още през 2017 г., когато, след като не успя да си обслужи заема от Китай за изграждане на ново и важно пристанище, това пристанище стана китайско за следващите 99 години. Хубаво пристанище, точно срещу Индия – големия съперник на Китай. Мнозина го сравняват с Хонконг, само че този път унижението не е за Китай, а тъкмо напротив.

    Подобна съдба, приличаща на китайско финансово робство или поне на, както го наричат, „китайски финансов неоколониализъм“, споделят и други страни. По подобен начин и Кения е на път да изгуби голямото си пристанище Момбаса, а заедно с това и част от държавния си суверенитет. Китай държи съществени части от външните дългове на Нигерия и Замбия, там също вече се боят за суверенитета си. Джибути дължи над 80% от своя БВП на Китай, поради което стана първата отвъдморска китайска военна база. Дори и ЮАР не устоя на изкушението на китайските пари. А пък новата столица на Египет, вдигната само за две години и готова да приеме 20 милиона жители, с всичките си фантастични обществени сгради, е финансирана главно от Китай.

    В Латинска Америка положението не е по-различно. Срещу заем от 6,5 милиарда долара Еквадор продава на Китай между 80 и 90% от суровия си петрол. Отново срещу заем Венецуела се задължи да изнесе за Китай 43 милиона тона желязна руда за производство на стомана. В Патагония (Аржентина) Китай инвестира в изграждането на огромно съоръжение за космическо наблюдение, до което не може да припари никой. Китайците твърдят, че е за мирни цели, но най-вероятно е военно.

    Ами Балканите? Черна гора също е на път да изгуби части от територията си в полза на Китай за неизплатени дългове. Полакомиха се да теглят заем за някаква тяхна магистрала, която да свърже Адриатика със Сърбия. И то не за цялата магистрала, а само за 41 километра от нея. Че и тях не успяха да довършат. В крайна сметка нямат път, но пък това, което имат, струва близо 24 милиона евро на километър. Китайският заем дотам обърка сметките на Черна гора, че правителството се принуди да вдигне данъците и да замрази заплатите в публичния сектор.

    Но Черна гора далеч не е най-големият китайски длъжник на Балканите. Първенството е на Сърбия. Там китайските инвестиции са около 10 милиарда долара (магистрали и ЖП линии), което ги прави най-големите в Централна и Източна Европа. В Сърбия по време на първата вълна от пандемията на COVID-19 Китай внесе медикаменти и специалисти, което отекна в десетки билбордове на сръбски и китайски: „Благодарим ти, братко Си“. Трудно се живее без по-голям брат, а сърбите, види се, вече си имат двама.

    Източник: sulla.bg

    Активното раздаване на пари от страна на Китай навсякъде по света върви от десетина години. То е част от стратегията „Един пояс, един път“, която тръгна през 2013, а през 2017 бе включена и в конституцията на Китай. Това е гигантски и съвсем откровен план за световно господство. Генералните цели са две – създаване на световна инфраструктурна мрежа от магистрали, железници и пристанища, конструирана така, че да постави Китай в центъра на световната търговия. Втората цел е финансовото колонизиране на по-бедните държави. Специалисти разказват, че договорите за заеми са с нечовешки условия и извратени клаузи. Много от тях са засекретени, а някои включват задължението изобщо да не се споменава, че дори съществуват. В крайна сметка много от страните заемополучателки губят частично или изцяло държавния си суверенитет. Идеята е проектът да завърши през 2049, когато се навършват 100 години от създаването на Китайската народна република и 128 години от учредяването на Китайската комунистическа партия, която днес е най-голямата партия в света със своите 86 700 000 членове.

    Китай никого не насилва. Стои загадъчно усмихнат като Мефистофел и предлага на бедняците своите договори. А те – същински алчни Фаустовци – подписват с кръвта си и продават душите си. По своя воля. Откъде обаче се взимат китайските пари? Това са парите, които целият алчен потребителски свят излива в Китай заради неговата евтина работна ръка и пластмасови боклуци. Уви, вече не са само пластмасови боклуци, а всякакви дрънкалки (най-вече електронни), без които си мислим, че животът ни е невъзможен. Евтиното производство прави производителя приказно богат. Китай ни купува с нашите пари.

    Странно обаче как повечето страни, които се поддадоха на изкушението на китайските богатства и се свързаха по един или друг начин с „Един пояс, един път“ са със социалистически наклонности. Сред обилно финансираните са режимите във Венецуела, Куба и Никарагуа. И разбира се Пакистан, за да дразни Индия. Изобщо, макар и да финансира наред, Китай предпочита да финансира страни, които са по вкуса на Китайската комунистическа партия.

    В ход ли е най-големият опит да се издигне Вавилонската кула, да се построи човешкият рай на земята? През 2049 Китай планира да обяви официално своето световно господство. А в това време ние тук се занимаваме с правата на гейовете и със зелени сделки, насила унищожаваме икономиката си, та да не сме конкуренция на Китай дори и теоретично. Мъчим се от толерантност и мултикултурност да се чувстваме виновни, че някога сме владеели света. Ние не отстъпваме на Китай, не се предаваме, ние просто му се молим да ни завладее и погълне. Поднасяме му на тепсия един свят, изобретен от нас, но който по някакви сатанински причини упорито се опитваме да унищожим сами. Всичко, с което Китай е могъщ днес – от технологиите до идеята за държавност – е изобретено от нас. Но нашата алчност го превърна от криле в окови. Нищо. Така е справедливо. Случвало се е много пъти в иначе праволинейната, но твърде объркана човешка история. Лакомията, както изяжда главата на човека, така и на народите, така и на цивилизациите.

    Та, такива ми ти работи за Шри Ланка и за мечтата на Ранил Викремесингхе да бъде президент.

    .

  • Американците оценяват Байдън все по-ниско. По-ниско и от Тръмп, и от Обама

    .

    Одобрението към президента Джо Байдън относно общата и икономическата му политика са достигнали най-ниските нива от началото на неговото президентство и са спаднали по-силно от тези при двамата му предшественика, показват резултати от последното икономическо проучване на CNBC в САЩ, цитирано от БНР.

    Тъй като американците се чувства „смазани“ под тежестта на растящите цени, икономическото одобрение на Байдън спадна с пет пункта спрямо предишното проучване през април, достигайки през юли едва 30%. Икономическата политика на президента се подкрепя от едва 6% от републиканците, 25% от независимите и 58% от демократите, което представлява много нисък процент на одобрение дори в собствената му партия.

    За сравнение, икономическото одобрение на президента Доналд Тръмп достигна дъно от 41%, а на президента Барак Обама – 37% по време на тяхното управление.

    Одобрението на Байдън за цялостното му поведение на президентския пост пък достигна 36%, или с един процент пункт под най-ниското ниво на одобрение на президента Тръмп. Сред участниците в проучването 57% не одобряват поведението на Байдън като президент.

    Проучването сред 800 души в цялата страна установи, че 51% вярват, че усилията на президента за борба с инфлацията са без значение, а 30% смятат, че всъщност те вредят. Само 12% посочват, че предприеманите от Белия дом мерки помагат за справяне с инфлацията.


    .

    Проучването на CNBC беше проведено от 7 до 10 юли.

    Слабите резултати от това проучване идват на фона на най-лошите икономически перспективи, измерени от CNBC в 15-годишната история на проучването.

    От участниците цели 52% вярват, че икономиката на САЩ ще се влоши през следващата година, а само 22% смятат, че ще се подобри. Това са рекордни проценти и за двете групи анкетирани, като дори са по-лоши от тези, регистрирани по време на Голямата финансова криза преди повече от десетилетие. Над 6 от 10 от анкетираните очакват рецесия през следващите 12 месеца. Други 6% пък смятат, че страната вече се намира в рецесия. Такива процентни нива по принцип се регистрират само по време на действителна рецесия, отбелязва CNBC.

    Само 38% от американската общественост вярва, че цените на жилищата им ще се покачат през следващата година – най-нисък процент от началото на коронавирусната пандемия насам.

    Анкетата също така установи, че инфлацията е най-големият проблем в САЩ, събирайки два пъти повече гласове от следващия проблем, а именно абортът, който беше представен като опция за проучване за първи път. Тези две важни теми са последвани от проблемите с престъпността, имиграцията и сигурност на границите, с работните места и изменението на климата. Коронавирусът, който водеше списъка през по-голямата част от последните няколко години, сега вече се класира на последно място.

    Около 65% от анкетираните казват, че намаляват развлеченията, като хранене навън или ходене на кино и концерти. Сред участниците 61% пък съобщават, че шофират по-малко, а 54% посочват, че намаляват пътуванията. Повече от 4 от 10 американци харчат по-малко за хранителни стоки. Една трета използват по-често кредитни карти, което може да означава по-високи лихвени плащания. Проучването също така установи, че 47% от участниците казват, че предприемат поне четири от тези мерки на икономии.

    С високите цени на бензина 50% от американската общественост посочват, че подкрепят облекчаване на екологичните правила с цел намаляване на цените по бензиностанциите, като 42% са против, а 58% подкрепят данък върху печалбите на петролните компании, върнат обратно на потребителите.

    Явор Римски, БНР

    И едно кратко видео отпреди няколко дни.

    .

    .

  • Auditorium Theatre. Сезон 2022-23 годов

    .

    Сергей Элькин, thereklama.com

    .

    Стали известны подробности нового (2022-23 годов) сезона старейшего театра Чикаго The Auditorium Theatre. Много будет разных интересных программ и событий. Как всегда в этом театре, главное внимание приковано к Международной балетной программе (с этого года она называется “Global Dance”). Из-за пандемии два последних сезона гастролей не было. В будущем сезоне они возобновятся, и мы увидим шесть (!) всемирно известных балетных компаний. Парад театров открывает Киевский балет (Kyiv City Ballet of Ukraine, 24 и 25 сентября). Труппа была основана десять лет назад. Вторжение России в Украину театр встретил на гастролях во Франции. 8 марта был заключительный спектакль, и труппа должна была вернуться домой. Война перевернула все планы. Артисты превратились в беженцев. “Когда я узнала, что Киевский балет гастролирует в Париже и теперь, естественно, не может вернуться домой, мы мобилизовали все ресурсы, – заявила мэр Парижа Анн Идальго, – и решили, что надо предоставить им сцену Шатле во временное пользование.” Мэрия Парижа любезно предоставила украинским артистам временные статусы беженца, жилье и сцену театра Шатле (Châtelet Theatre) – ту самую сцену, где прошли первые “Русские сезоны” Дягилева и где танцевал Вацлав Нижинский. Директор труппы Иван Козлов не мог сдержать слез: “Мы переживаем очень трудные времена. Мы ожидали такого, но вы показали, что на Земле могут царить любовь и мир”. После Парижа Киевский балет отправился с гастрольной поездкой по Франции и другим странам Европы. Впереди – Америка! Предстоящие спектакли станут дебютными выступлениями Киевского балета в Чикаго и покажут поддержку культурных институтов города борющейся с агрессором Украине. В спектаклях примут участие примы-балерины Киевского балета Кристина Кадашевич и Оксана Бондаренко.

    Танцевальный театр из Тайваня Cloud Gate Dance Theatre (14 и 15 октября) – ведущий азиатский театр современного танца. Труппа уже выступала в Чикаго. На этот раз театр представляет спектакль “13 языков” – яркое, захватывающее путешествие в мир даосских обрядов и шумной уличной жизни Банка (остров в Индонезии).

    Сцена из спектакля Cloud Gate Dance Theatre. Фото — LIU Chen hsiang

    Впервые в Чикаго – “Step Afrika!” (14 января 2023 года), первая профессиональная труппа степ-танца. Даже по небольшому фрагменту спектакля видна техника, ловкость и энергия солистов. Уверен, эти танцы никого не оставят равнодушными!

    Сцена из спектакля “Step Afrika!”. Фото — Секу Люк

    Четвертый участник программы “Global Dance” – мужская балетная труппа Трокадеро де Монте-Карло (Les Ballets Trockadero de Monte Carlo, 11 февраля 2023 года). В программе: пародии на основные классические балеты. Труппа существует уже более сорока лет и давно заняла особое место в мировом современном танце. Все женские роли исполняются мужчинами в балетных пачках и на пуантах. Давайте посмотрим серьезным взглядом на несерьезный балет!

    Сцена из спектакля Трокадеро де Монте-Карло. Фото — Марчелло Орселли

    Снова в Чикаго Американский театр танца Алвина Эйли (Alvin Ailey American Dance Theater, 8-12 марта). Более шестидесяти лет театр с триумфальным успехом выступает по всему миру, из них пятьдесят лет каждый год гастролирует в Чикаго – вот уж точно постоянство, проверенное временем! Мы увидим несколько программ, объединяющих классические и современные композиции. Каждая программа по традиции завершается визитной карточкой театра – легендарным одноактным балетом “Откровения” (“Revelations”).

    Чикагским балетоманам хорошо знаком Американский балетный театр (American Ballet Theatre, 14-16 апреля 2023 года). Последний раз он приезжал в апреле 2019 года со спектаклем “Взбитые сливки” (“Whipped Cream”) на музыку Рихарда Штрауса. На этот раз нас ждет программа одноактных композиций.

    В серии “Chicago Dance” мы увидим танцевальные компании Чикаго Ensemble Español Spanish Dance Theater (сорок шестой сезон танца фламенко!, 1 октября), Deeply Rooted Dance Theater (5 ноября), Trinity Irish Dance Company, M.A.D.D. Rhythms и специальный гость – труппа из Нью-Йорка Dorrance Dance (все три компании выступят в один день – 22 апреля 2023 года). Перед спектаклями каждой из этих компаний состоятся выступления молодых танцевальных трупп Чикаго и пригородов (программа называется “Prelude”).

    Особо отмечу выступление Giordano Dance Chicago (10 июня 2023 года). В 2023 году компания отметит шестидесятилетний юбилей. Она была образована в 1963 году бродвейским танцовщиком Гасом Джордано (1923-2008) как компания джаз-танца и называлась вначале Giordano Jazz Dance Chicago. Мы же знаем, что, подобно танго, джаз тоже можно назвать стилем жизни и определенным мироощущением. Джаз тоже можно танцевать!.. Родоначальником джаз-танца стал основатель чикагской компании Гас Джордано. В 1966 году появился его учебник, посвященный технике джаз-танца – первый подобный учебник в мире. До настоящего времени он является основой в практике многих танцевальных педагогов в разных странах мира. Труппа Джордано заняла свою, уникальную нишу на танцевальной карте мира. Уже с первых лет своего существования труппа гастролировала по США, стала выступать в Европе. В 1974 году Giordano Dance Chicago стала первой джазовой танцевальной компанией, посетившей СССР. В 1990 году Гас Джордано основал Всемирный конгресс джаз-танца. Он проходит раз в два года на протяжении пяти дней, объединяя педагогов и студентов со всего мира.

    Сцена из спектакля “Retroverse” Giordano Dance Chicago. Фото — Горман Кук

    В серии “Holiday Concert Specials” в пятнадцатый раз (хорошая традиция!) мы услышим американскую версию оратории Г.Ф.Генделя “Мессия” – “Too Hot to Handel: The Jazz-Gospel Messiah” (3-4 декабря). Это Гендель в стилях блюза, джаза, госпела.

    В еще одном концерте серии выступит женский музыкальный ансамбль из Ирландии “Celtic Woman” (11 декабря). С момента своего дебюта в 2005 году этот коллектив стал мировой музыкальной сенсацией и настоящим культурным феноменом. Ирландские женщины прославляют богатое музыкальное и культурное наследие страны.

    В совместной с журналом National Geographic серии “National Geographic Live” – выступления археолога Алисии Одевале из Тулсы (Оклахома) “Greenwood: A Century of Resilience” (29 января 2023 года), ученого Бет Шапиро “How to Clone a Mammoth” (26 марта 2023 года), фотографа Дэвида Дубиле и фотожурналиста Дженнифер Хейс “Coral Kingdom and Empires of Ice” (30 апреля).

    Nota bene! Все концерты сезона 2022-23 годов пройдут в помещении Auditorium Theatre по адресу: 50 E. Ida B. Wells Drive, Chicago, IL, 60605. Абонементы и билеты – по телефону 312-341-2300, в кассе театра и на сайте auditoriumtheatre.org. Одиночные билеты поступят в продажу 1 августа.

    .

  • Приключи първата смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград ‘2022“

    .

    Днес (на 16 юли – бел. ред.) бяха наградени участниците на първата смяна на 14-та „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022”. Поради заболяване на дете, засега бе отложено заплануваното детско тържество и изпълнението на театралният пърформанс, който децата бяха подготвили.

    Ваканцията се реализира по проект, изработен от специалисти на Национална спортна академия „Васил Левски” и за шести пореден път се финансира по програмата „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Република България. Участниците на ваканцията получиха спортни екипировки, храна и освежителни напитки. Интересът сред деца и родители за участието в тази ваканция се увеличава с всяка следваща година.

    50 деца, под педагогическото ръководство на Желко и Силвия Насеви, на импровизирано игрище на една ливада в местността „Добри дол”, в продължение на 16 дни се обучаваха на спортни похвати по основните видове спорт.

    Също така децата се възпитаваха на спортсменско поведение, изобразително изкуство, екология, приложни занаяти, оказване на първа помощ, опазване на обичаи и традиции и даване на възможност за колективна и индивидуална творческа изява.

    Иван Николов в началото поздрави участниците и благодари на родителите за доверието, с което повериха децата си на екипа на детската ваканция, и подчерта приноса на спонсора – Министерството на външните работи на Република България. Той изрази увереността си, че тази ваканция, освен че оползотворява свободното време на децата, вече 14 години оставя траен отпечатък в тяхното възпитание и образование.

    Желко Насев също благодари за доверието и подкрепата на родителите и каза, че ваканцията утвърждава творческата изява на децата и смелостта им да се изявяват пред публика.

    За принос към развитието на българската и култура и просвета КИЦ „Босилеград” връчи наградата, присъдена по повод Деня на българската просвета и култура 24 май, на Емилия Стаменова, абитуриентка от Босилеградската гимназия.

    Беше връчена награда и на Кристина Малетич, за рисунка на Килийното училище в село Извор, както и на ученичката Анастасия Стоянова, за принос за успешното провеждане на ваканцията, както и Марко Николов, Валери Стоименов и Неманя Гонев – помощник инструктори на ваканцията.

    От родителите бе наградена Марина Божилова от Босилеград, която през цялото време на първата смяна всекидневно и безвъзмездно помагаше в организацията на детската ваканция.

    Първата смяна от лятната ваканция бе максимално оползотворена – освен че децата си общуваха и се забавляваха, имаха възможност, след повече от две години изолация поради мерките за защита от КОВИД-19, да се отделят от компютрите и виртуалния свят и да се потопят реалния свят на детството и на истинското и неподправено детско приятелство.

    Децата бяха запознати и с опасностите, които дебнат младите в съвременния свят – наркомания, асоциално поведение, малолетна престъпност и др.

    Няма съмнение, че децата ще запазят прекрасни спомени и емоции от активната си ваканция. Почивка, в която децата спортуваха и се учеха не за победа на всяка цена, а за изкуството да се бориш и да уважаваш съперника.

    За успеха на поредната инициатива безспорна е заслугата на педагозите Желко и Силвия Насеви, които дадоха най-доброто от себе си да предадат знанията и уменията си на децата, но и да ги чуят и видят как те възприемат света около себе си и да изразят отношението си към него. По-големите асистенти бяха наградени с плакети за помощта, която оказваха при реализацията на Олимпийската ваканция.

    Събитието бе отразено от журналист на „Радио България” и уважено от гости от Техническия университет в София.

    Втората смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022” ще се проведе през август.

     

    ГЛАС ПРЕСС

    .

  • Безсребърници: Мария Стоилова

    .

    Репортаж на Боянка Иванова за EuroTV.media

    Зад решението на всеки важен въпрос в живота на човека съществуват поне две решения: да наблюдаваш събитията зад прозореца или да се слееш с протестиращите на улицата; да промениш съдбата си или да се бориш с нея, да заминеш или да останеш. Нашата героиня е направила своя избор, който е в пълна противоположност с решението на мнозина. Удовлетворението на душата е мярка за правилността…

    С благодарност за съдействието на: Димитър Русинов, Нина Куртeва, Юлиян Георгиев, Екатерина Костова, Альоша Карабельов.

    .

    .

    Източник: EuroTV.media

    .

  • Bird.bg, Биволъ и Е-вестник за снимките на Борисов

    .

    Атанас Чобанов, главен редактор на BIRD.BG, разказа пред „Христо Ботев“ на БНР за експертизата на снимките с пачките и кюлчетата от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, както и за днешното изслушване от Комисията по превенция и противодействие на корупцията в НС на главния прокурор Иван Гешев.

    .

    .

    А ето и една публикация от 2020 г., за снимките на Борисов, която не е зле да бъде припомнена.

    .

    Снимките компромат за Борисов са правени 2017-2019,
    без „Фотошоп”, без монтажи, коригирани са датите

    Биволъ , e-vestnik

    „Биволъ” и “E-вестник” дадоха за техническа експертиза снимките от спалнята на Борисов, каквито бяха разпратени до няколко издания.

    Проверявани бяха общо 9 различни снимки, 5 изпратени на електронната поща на “E-вестник” и 4 изпратени на „Биволъ”. В интернет циркулират и други снимки, изпратени до други сайтове, но поради липса на достъп до оригиналните файлове, те не са обект на този анализ.

    Кой и кога е пратил снимките?

    Снимките са изпратени от различни податели през сървъра за анонимна поща guerillamail. Този сайт генерира еднократни адреси за всяко изпратено съобщение. До “E-вестник” е писал потребител [email protected] в 10:20 ч, българско време. До „Биволъ” е писал [email protected] в 10:34 българско време.

    Има ли монтаж?

    Няма фотомонтажи или фалшифициране с фотошоп, каквито предположения се ширят в коментарите на политици, анализатори и в социалните мрежи.

    От 9-те снимки 3 са напълно „девствени”, не са пипани с „Фотошоп”, нито са променяни датите на заснемане в метаданните (бел. ред. – метаданни са описателен текст, интегриран в кода на снимката, в който се съдържа времето на заснемане, вид фотоапарат, смартфон, данни за диафрагма, скорост и др.).

    В останалите 6 снимки има промени в метаданните, с цел да се заблуди за времето, по което са правени. Но експертизата установи и реалните дата и час на заснемането (посочени са по-долу). Те се откриват в полето обозначено с шестнайсетичен код 0x0132 Modify Date (виж тук). Това поле явно е убягнало на лицето, което е пипало датите, но в полетата 0x9003 Date/Time Original (виж тук) и 0x9004 (виж тук) Create Date.

    Снимките са проверявани с програма, която регистрира употребата на софтуер. На снимката със спящия Борисов има регистрация на малък брой данни за употреба на Adobe Photoshop. На останалите няма.

    Проверката не се изчерпва само с тази техническа експертиза на тяхното описание (метаданни). Снимките са разглеждани детайлно с увеличения до 1600%, за да се търси намеса в изображението или съмнителни промени. Увеличавани са детайлите на всяка снимка, за да се установят и подробности за предметите и каква връзка имат с обстановката и обитателя на спалнята.

    Една от снимките (горе вляво) и визуализация на петте вида анализ, които й е правен – Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep. Виж повече в „Биволъ“ и в линка с резултатите от анализа.

    Правени са специфичните анализи Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep, които не говорят нищо на широката публика, но специалистите могат да извършат същите проверки и да потвърдят резултатите. А те показват липса на следи от монтаж. Ето защо публикуваме архив с всички анализирани снимки във вида, в който са получени и с тяхната контролна сума. За три от снимките в архива са включени и файловете от анализа. Можете да го изтеглите тук.

    Само на снимката, на която се вижда спящият Борисов, има намеса и с „Фотошоп”, която се състои в пропорционално намаляване на размера на изображението в пиксели с приблизително 50% спрямо оригиналното на IPhone 6S (с какъвто е правена снимката).

    Няма изрязване на части от кадъра, възможна е лека корекция на яркост и контраст. Точно тази снимка официално беше призната на пресконференцията на Борисов с актива на ГЕРБ като автентична, той каза за нея, че „спинкам щастливо”.

    Самият Борисов на пресконференцията си изрази съмнения, че снимките са аранжирани в неговата спалня. Тоест не са фотомонтаж, а поставяне на пачки, злато в чекмеджето на нощното шкафче и заснемането им.

    Всички снимки са с размер 3264х2448 пиксела, оригиналният размер на кадъра за IPhone 6, с изключение на тази със спящия Борисов, снимана с IPhone 6S и намалена с 50% до размер 1536х2048 .

    Информация за снимките и дати на заснемане:

    2017 август – една снимка

    Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg. Тази снимка е публикувана вече много пъти (виж повече тук). Снимката е направена на 13 август 2017 г., неделя, в 17 ч. и 15 мин. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 4 август 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час на снимката.

    Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg.

    Файлът е намален пропорционално с „Фотошоп”, приблизително с 50% спрямо оригиналното изображение на IPhone 6S, без да се изрязват части от кадъра, и е записан с име – „Баце нанка” на латиница. Вижда се спалня със спящия Борисов (признато и от него), нощно шкафче, пред което на пода стои шише с вода и бутилка скъпо уиски в торбичка, чиято марка се разпознава на другите снимки. На шкафчето има джиесем и слушалки към него, пистолет, чиято марка се разпознава на другите снимки, и две тубички крем хоризонтално. Мокетът е със светъл цвят.

    2017 септември – две снимки

    Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 23 сек (важна подробност, защото следващият кадър по-долу е 9 сек. след този). Името на файла е променено спрямо оригиналното от айфона. Но в метаданните датата и часът не са коригирани.

    Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg

    Вижда се нощното шкафче с отворено чекмедже с пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. По видимата част на чекмеджето може да се изчисли броят на пачките на поне 20, тоест около 1 млн. евро.
    Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_5555.jpeg, която е правена на 12 декември 2017 (виж по-надолу). Но има разлики в чекмеджето, които се виждат на по-близкия кадър от същия час.
    (Бел. ред. – ако допуснем аранжировка, възможно е част от пачките, която не се вижда, да е пълнеж от нарязани хартийки, покрити само отгоре с банкноти от 500 евро. Но на снимките се виждат и пачки странично, с характерно оцветяване на банкнотите, гледани отстрани, което подсказва, че не са просто хартийки. Или са истински, или са отпечатани висококачествени фалшификати).
    На пода се вижда разклонител и торбичка със скъпо уиски, което се разпознава по-добре на другите снимки като Chivas Regal Royal Salute 21 YO (21-годишно „Чивас Ригал”). Мокетът е светъл, чаршафите са различни от другите снимки.
    Пачката най-горе вляво е с червен ластик. Банкнотите вдясно не са обхванати с ластик като пачка, както на по-късната снимка. Но най-отгоре банкнотата е с прегънато ъгълче по различен начин от тази на следващата снимка на чекмедже с пачки от декември. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с отвързана пачка, от които е взимано.

    Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 32 сек – тоест 9 секунди след предишната снимка. Снимащият (снимащата) очевидно е бързал, автофокусът на айфона не е реагирал правилно и снимката не е с добър фокус. Името на файла е променено спрямо оригиналното.

    Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg

    В метаданните датата е коригирана на 22 юли 2024 г. Въпреки че снимката е разфокусирана в отвореното чекмедже се виждат достатъчно ясно пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. Във видимата част, според броя на пачките има около 1 млн. евро.

    2017 декември – една снимка

    Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg. Снимката е направен на 12 декември 2017, вторник, в 14 ч. и 19 мин. Датата и часът не са коригирани. Името на файла вероятно е променено спрямо оригиналното от айфона.
    Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_7777.jpeg, която е правена три месеца по-рано, на 25 септември 2017. Но има разлики. Пачката най-горе вляво е с червен ластик, за разлика от предишната. Банкнотите вдясно пак не са обхванати с ластик като пачка, но на банкнотата най-отгоре вдясно ъгълчето е прегънати по друг начин в сравнение с предишната снимка. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с разпиляна пачка.

    Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg

    В отвореното чекмедже на нощното шкафче се виждат пачки с банкноти по 500 евро, ако се съди по дебелината им са по 100 банкноти в пачка. Според броя на пачките в чекмеджето има около 800 хил. евро във видимата част. Пачката най-отгоре вляво е с тънък жълт ластик. Вдясно се виждат сгънати банкноти, нехванати с ластик, вероятно от тях е взимано.
    На шкафчето отгоре има пистолет марка Глок 17С, който се разпознава по-добре на другите снимки. Тази марка пистолет е предпочитаната от Борисов, с такъв ходеше навсякъде като главен секретар на МВР. На пресконференцията с актива на ГЕРБ той призна, че не се разделя от пистолета си. До пистолета има три тубички с крем, тези отпред поизпразнени – „Фенистил“ (за алергии, ухапвания от насекоми, изгаряния и др.), „Волтарен“ (за ставни и мускулни болки), „Ламизил“ (за гъбички). Мокетът е светъл цвят, чаршафите са различни от другите снимки. Долу до шкафчето се вижда шише вода, разклонител и вляво капачка на бутилка скъпо уиски, което се разпознава на другите снимки като 21-годишно „Чивас Ригал”.

    2019 януари – четири снимки

    Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg. Снимката е направена на 4 януари 2019 г., петък, в 16 ч. и 24 мин. и 41 сек. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 7 април 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час.

    Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg

    На снимката се вижда по-общ план на стаята – леглото, нощното шкафче, радиатор за парно с дървена решетка, върху която има икона и свещи. Мокетът е с по-тъмен цвят от този на предишните снимки година по-рано. Вижда се и гардеробът на стаята и електрически радиатор – важни детайли, които са публикувани в репортаж от дома на Борисов.
    Точно в този интериор Борисов позира за интервю и снимки в списание „Love” от 2012 г. Мокетът тогава е светъл, като на снимките от 2017 г., а цветът на стените е кремав. Във фотосесията присъстват китара и гири. В снимката от 2019 г. мокетът вече е тъмен, а стените са в бледолилаво. На земята пред шкафчето са поставени бутилка с вода и същата бутилка уиски Chivas Regal Royal Salute 21 YO като тази на снимките от 2017 г.

    Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Тя е направена 18 секунди след предишната, в 16 ч. и 24 мин. и 59 сек. Метаданните са променени и показват дата на заснемане 26 ноември 2021 г., името на файла също е променено спрямо оригиналното от айфона.

    Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_2345.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „„Биволъ“, другата на e-vestnik.

    Чекмеджето на нощното шкафче е отворено и е снимана вътрешността в едър план. Виждат се две пачки по 500 евро хванати с жълт и кафяв ластик. Над тях се виждат кюлчета злато, две от които се разпознават като марка Umicore 250 г., белгийски. На кюлчето с тази марка има надпис FEINGOLD 999,9, а отдолу сериен номер като банкнота, който не се разчита напълно. Вижда се навътре ръб на друг златен предмет или кюлче с по-голям размер. Златото най-долу на преден план е нестандартно кюлче или златен предмет. Нещо е загърнато в бял лист хартия и в черен найлонов плик. Вижда се отчетливо номерът на банкнотата от 500 евро, който при проверка с алгоритъма за серийни номера излиза коректен. Буквата X в началото сочи, че банкнотата е отпечатана в Германия.

    Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg. Направена е 12 сек. след предишната в 16 ч. 25 мин. и 11 сек. И тук метаданните са пипани, за да показват дата на заснемане 9 март 2014 г.
    На нея се вижда цялото шкафче с отвореното чекмедже и част от кревата. На шкафчето – пистолетът, тубички кремове, две дистанционни, едното за телевизор марка “Самсунг”.

    Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg

    Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Направена е в 16 ч. 25 мин. и 22 сек., на същата дата 4 януари, петък. В снимката не е пипано нищо и оригиналната дата и час са съхранени. Идентична е със снимката IMG_0000.jpeg – вътрешността на чекмеджето, но от малко по-висок ъгъл.

    Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_0000.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „Биволъ“, другата на e-vestnik.

    В горната част в дъното на чекмеджето не се вижда ръбът на златно кюлче или предмет, който се вижда на предишната снимка. В дъното се вижда и бяла кутийка с червен ръб, вдясно под плика черно станиолово пакетче с нечетливи надписи.

    2019 февруари – една снимка

    Снимката с име на файл IMG_3456.jpeg е с оригинална дата на заснемане 6 февруари 2019 г., сряда, в 12 ч. 11 мин. и 54 сек.

    Снимка с име на файл IMG_3456.jpeg

    Метаданните са редактирани, за да изглежда все едно е направена много по-назад в миналото, на 3 май 2013 г. Чаршафите на оправеното легло са сменени. Пистолетът е на същото място, има промяна в тубичките с кремове. На земята отново има бутилка с вода и бутилка уиски „Чивас Ригал” 21-годишно.


    Бутилката уиски, която неизменно присъства до леглото на Борисов (вляво на снимката) и през 2017 и през 2019 г. се разпознава като марка Chivas Regal Royal Salute 21 YO” – 21-годишно „Чивас Ригъл“ (снимката вдясно – от реклама на марката).

    От всичко анализирано дотук могат да се направят следните обяснения за съдържанието на снимките.

    Те не са фалшифицирани, заснети са в спалнята на премиера. Възможно е да са аранжирани, както предположи самият Борисов. Доста сложно обяснение, защото това означава, че на три пъти през 2017 и 2019 г. в спалнята на премиера в резиденцията са внасяни около 1 млн. евро в пачки, златни кюлчета, евентуално и пистолет с неговата марка, ако стопанинът на стаята отсъства и е взел своя със себе си (Борисов казва, че не се разделя с него). И всичко това трябва да е минавало през охраната. Такава аранжировка може да се направи само с участие на охраната от НСО – която Борисов е избирал лично, дори и назначавал свои хора там.

    Другото възможно обяснение е, че самият Борисов трупа там пачки и злато и те са заснети от охраната или от негов доверен човек, който той допуска в спалнята си и когато спи. Това може да е жена, с която той е поддържал връзка дълго време. Или „момченце”, както се опита да се шегува самият Борисов на пресконференцията.

    Горната снимка в средата е от реклама на Chivas Regal Royal Salute 21 YO”. Другите снимки са увеличения от снимките от спалнята на Бойко Борисов, правени през 2017 и 2019 г. На всяка край нощното шкафче присъства бутилка от това уиски и бутилка вода до него.

    .

    Източник: e-vestnik

    .

  • Е. Йончева: Не е вярно, че според Брюксел снимките и видеото от дома на Борисов са манипулирани

    .

    ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) забъркват в скандал и използват, освен Европейския парламент, и българската прокуратура, се посочва в позиция на евродепутата от групата на социалистите и демократите Елена Йончева, изпратена от пресофиса й.

    „Не е вярно, че Брюксел е установил, че снимките и видеото от дома на Бойко Борисов с кюлчетата злато са манипулирани, както твърдят от ГЕРБ. В нито един документ на Европейския парламент няма подобно заключение. Нещо повече – такава констатация няма и в писмото на българската прокуратура“, заявява Йончева.

    В позицията на Елена Йончева се посочва, че на 13 юли Томаш Здеховски, европейски депутат от ЕНП, част от която е и ГЕРБ, е съобщил, че в писмо на главния прокурор Иван Гешев се посочва, че са извършени пет експертизи на снимките и видеото на чекмеджето в дома на Бойко Борисов и те са манипулирани.

    Като член на мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент, която наблюдава ситуацията в България, Елена Йончева разполага с писмото от България. То е получено в края на юни и в мониторинговата група, която беше на посещение в София през есента на 2021 г.

    „Не сме го коментирали, защото в него няма съществен напредък по поставените въпроси за разследвания от обществен интерес – Барселонагейт, кюлчетата в чекмеджето в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов и други“, казва още Елена Йончева. По отношение на анализа на снимките изрично е написано – „Установено е, че доколкото анализираните файлове не са оригиналните, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“.

    Като член на мониторинговата група още в четвъртък Йончева ще предложи да се насрочи изслушване за ситуацията в България през есента.

    Съществува голяма вероятност на него да бъде поканен главният прокурор, за да обясни напредъка на работата по случаите със снимките с кюлчетата и Барселонагейт.

    Източник: Dariknews.bg

    .

  • Нова книга на Павел Серафимов. Представяне в Пловдив

    .

    НОВАТА КНИГА ЗА ТРАКИТЕ Е ГОТОВА – ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО В ПЛОВДИВ

    .

    Павел Серафимов,

    Sparotok.blogspot.com

    .

    Всеки човек обича приятните изненади. Кой не би се радвал на хубави неща, които му носят добро настроение и високо самочувствие? След дълго време на събиране на информация, най-после поредната ми книга е готова. Настоящият труд спокойно може да се нарече Книга на приятните изненади. Причината за това е фактът, че е представена напълно непознатата на широката публика история на траките.

    Илюстрацията на корица е дело на млад талант – Виктория Бубянова, на която реших да дам възможност да се изяви. Държа да отбележа, че все още ценя качествата и дарбите на Теодор Манолов – предишния автор на илюстрациите за кориците на Том 1 и Том 2 на Тайните на тракийския език.

    За Спартак знаят повечето от нас, мнозина са и тези, които са чували за Залмоксис. Не е никак малък броят на сънародниците, на които е добре известно, че от средите на траките произлизат значителен брой хора, които достигат до римския престол. Това са важни и интересни неща, но има и други, за които повечето българи не са чували.

    Обикновено у нас се говори за римско влияние над траките и такова разбира се е имало. Редно е обаче да се каже нещо и за по-ранното тракийско влияние над римляните и то не къде да е, а на Апенинския п-в. Представена е уникална информация, която е подплатена с доказателства от работи на различни чужди, но и наши учени.

    В новата ми работа „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ е разказано за заслугите на дедите ни в появата на Арменското царство и Хетската империя. В научните среди, за жалост предимно в чужбина, е добре известно, че още през Бронзовата епоха траките оказват огромно влияние над арменците. Важните исторически извори, като например сведенията на Ованес Драсхенакетрци, у нас не са особено популярни, а този историк пише за Скайорди, буквално синът на траките скаи. Този владетел спасява Армения в периода VIII – VII в. пр. Христа. Учени като Джаукян, Карагезян, Халатянц и др. пишат за траките на територията на Армения и техните заслуги в оформянето на арменската държава. Траките са дори отговорни за възникването на колективните имена на старите арменци.

    Понеже у нас има голям интерес към историята на хетите, на тази тема са посветени 5 глави от настоящата книга. Читателите могат да научат за откритията на учените Куркиджян, Дяконов, Гиндин, Топоров и др. Касае се за удивителни неща, които за жалост у нас не са популярни. Най-сетне може да се даде логично обяснение на удивителните прилики между хетските легенди и българските народни приказки.

    Изненади ще предизвика и информацията за траките в Египет, за техните заслуги за стабилизирането на страната по време на XXII династия. Ценна и интересна е и информацията, засягаща основаването на Палестина от пеласгите, наречени още палестини и филистинци. Отделено е място и за сердите дали името не само на град Сердика, но и на о-в Сардиния. Ще стане ясно защо кукерските игри на сардинците са като тези в България.

    Кукери. Снимка: Веселин Вълев

    С удивление читателите ще разберат за произхода на Кадъм и неговия род, а запознавайки се с данните, вече няма да се чудят защо акрофонията на финикийските букви може да се обясни с помощта на българския език.

    По отношение на ранната азбука и участието на траките в нейното разпространение са дадени доста интересни подробности, които са подкрепени от голям брой илюстрации, показващи развитието на древните букви.

    Отделено е място и за обяснение на това – кои са древните арийци и каква е връзката им с описания от много стари автори поход на Дионис в Индия. Представен е огромен брой трако-арийски езикови успоредици, нещо, което не е правено до този момент.

    По традиция в приложенията е отделено място за разобличение на няколко упорити заблуди в нашата история. Обяснено е кога е въведена лъжата за титлата хан при старите българи, обяснено е и коя е истинската титла на старите българи. Освен това е представен дълъг списък с над 150 старобългарски термини от областта на военното дело и държавната администрация.

    Разбира се представен е и голям тракийски речник с над 500 думи. Читателите могат да се уверят за пореден път, че речта на Орфей е само древен вариант на нашата, а и, че ние сме пълноправни наследници на народа, с който започва историята.

    Използвам случая да поканя приятели и интересуващи се от нашата древна история на беседа в Пловдив. На 30 юли, от 19 ч., във Военния клуб в Пловдив ще бъде направено представяне на новата ми книга. На тези, които не са в състояние да дойдат, пожелавам приятно четене!

    Книгата „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ може да се поръча от страницата на издателство „Атеа“ ТУК.

    Изказвам искрени благодарности на г-жа Веси Бурнарска за оказаната помощ!

    .

  • Мартин Карбовски: ПП са прахосници на надежда

    .

    ПП са аматьори и прахосници на надежда, заяви в интервю за БНР журналистът Мартин Карбовски, който изрази разочарованието си, че е гласувал за тях. По думите му цялата им енергия е отишла „в свирката“, а вместо да правят икономика и политика, се опитват да ни вкарат във война с Русия и се борят с инакомислещите.

    „Те го правят поради една-единствена причина – някой тук, от новите надеждници, от ПП, са докладвали опозиционно говорене, сега го наричат фактчекърство. Истината е, че тези хора, от ПП, прахосаха надеждите на стотици хиляди човеци, включително на мен, който съм гласувал за тях.“

    „Те не са дошли да стоят във властта. Те са дошли да вземат нещо, да направят нещо, да ни скарат с някого и да си ходят. И за това има план. И тук не става дума за някакви хора, които обичат Русия. Става дума за много ясната тенденция да се опитват да ни вкарат във война, да се опитват да се заяждат с мечката, а не е хубаво да дразниш мечката по този начин. Това не е стратегия или обич към Русия. Това е простичкият страх да си без армия и да се дървиш. (…) Кой ще ви води тая война? Попитал съм. С тези прости въпроси, които бяха на дневен ред и винаги са били нормални въпроси, в един момент ставаш враг на народа“, изтъкна журналистът в предаването „Политически НЕкоректно“ и нарече „много елементарно“ това, че преди врагът на народа е бил този, който казва добра дума за Щатите, а сега е обратното – този, който пита нещо за Русия.

    Думата „баланс“ във външната политика я няма, може би думата е „каишка“, каза Карбовски.

    „Но най-страшното, което те вече правят, е тази цензура. Хората, които не им харесват, се появява една жена по телевизията, казва, че едни хора работят за Русия и се започва ужасяваща кампания. Партийна партизанщина, пиарска партизанщина. Едни хора започват да правят списъци, а „Дойче веле“ обявява тебе, мене, Дачков, Кеворк и сума ти народ за хора, които са купени. Това се подхваща от жълтопаветниците и се превръща в гонене на вещици. В един момент те казват – различното мнение вече не е мнение. И това се случи само 30 години след началото на идеята за плурализъм, да говорим свободно. И това се случва по най-фашисткия начин, вече и роботизирано.“

    Според него „те презумпират, че някой получава пари, защото те получават пари“

    „Обвиниха за всичко ИТН и казаха – ние си тръгваме с достойнство, едва ли не. Не свършиха никаква работа. Те отново връщат Бойко на власт. Има хора, които казват – по-добре Бойко да си ни краде, отколкото тия да ни вкарват във война – има и такъв поглед на нещата“, посочи още Карбовски.

    Започвам да вярвам в проекта за атомизация на нашето общество, подчерта журналистът.

    „Тези хора връщат мракобесните времена и на фашизма, и на комунизма, постепенно, бавно, с помощта на грантовете си от Щатите. (…) Като народ, като нация нямаме полза от това разцепление. Утре пак ще трябва заедно да ядем хляб.“

    Минават години и продължаваме да не получаваме политика, не получаваме икономика, няма стратегия, водят се партийни котерийни борби, очерта картината Мартин Карбовски. По думите му ПП нямат право втори път да опитват „Те са аматьори. Те се държаха профански в много моменти, особено във външната политика – тотална профанщина. В един бар човекът, който предизвиква сбиването и после избягва много бързо. (…) Хората вече нямат никакво намерение да вярват на ПП, които са толкова проамерикански, че не излизат от кутията с Кока-Кола.“

    „Вече нямаме критична маса. Критичната маса в София, който трябваше да работи за някаква промяна, пиарски се влюби и стана гадже на някакви модерни хора. Политиците са фаянсаджии, които трябва да бъдат юркани да ти направят банята както трябва, не трябва да ги обичаш, трябва да се опитваш ги накараш да работят. Това 30 години не го разбрахме. Гледаме отстрани с един скепсис и с един присмех тия котерийни борби и си мислим, че това е живот и това е политика. Не, това е продължаване на пропадането, в което нашите животчета просто се изсулиха от каруцата“, изрази песимизъм журналистът.

    Трябва да дойде някой интелигентен, с опит, с биография и да започне да балансира нещата, смята Мартин Карбовски.

    „Ако щеш, цар Борис III ни трябва, да балансира между Великите сили, личност ни трябва. На нас ни трябва експерт, който да се занимава с конкретни неща без геополитическа окраска. Нещо, което трябва да се свърши като работа за тоя жалък и смешен народ, тъжен.

    .

     

    Източник: БНР/vtorifront.bg

    .

  • Д-р Иван Думиника: Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер

    .

    Представител на българската общественост на Молдова участва в протест пред Дома на правителството в Кишинев

    Делегиран от Президиума на Извънредното събрание на българите в Молдова, председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, д-р Иван Думиника говори днес за Тараклийския университет на митинга-протест. Протестната акция организираха представители на профсъюзите на Държавния аграрен университет на Молдова, за да изразят несъгласието си с реформата, обявена от Министерството на образованието. Според протестиращите, те не са против добре обмислена реформа, а против превземането на институцията. Според тях в една аграрна страна не може да липсва специализирано висше учебно заведение. Към протеста се присъединиха и профсъюзите на Тирасполския държавен университет както и профсъюзите на научните работници, съобщава IPN. Демонстрантите декларираха, че осъзнават необходимостта от тези реформи, но се противопоставят на начина на тяхното провеждане и срещу предложения от властите механизъм. Според участниците в протеста, те имат свое виждане за реформата и свои предложения, но в момента те се игнорират.

    Доктор на историческите науки Иван Думиника публично изказа категоричната позиция на сънародниците си относно съществуването на Тараклийския университет. Той заяви, че „по отношение на българското етническо малцинство чиновниците прилагат дискриминационни мерки, това, което не може да бъде оставено без внимание. Българите решително и категорично отричат проекта за реформата и смятат, че университетът трябва да продължи да съществува. Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер и няма да допуснат някой да посегни на този ВУЗ, който е „перлата“ на висшето образование в Тараклийски район“, заяви историкът.

    Председателят на профсъюза на работниците в науката, Олег Кихай, смята настоящата ситуация за срамна и унизителна за учените и за университетските среди. „Много сме възмутени, че ние, като изследователски институти, ще загубим юридическия си статут, ще загубим финансовата си независимост и в крайна сметка нашите екипи ще изчезнат. Ние сме за реформи. Разбираме, че няма да можем да продължим напред към цивилизована Европа, без да извършим необходимите реформи“, каза Кихай. Но, според него, трябва да се обмисли всичко и да се проведат консултации.

    Източник: БTA – Тараклия

    .

  • 170 души те бяха на брой и клекнаха в първия бой

    .

    Коминтерновското мнозинство в 47-ото Димитровско Народно събрание отвори вратата на Северна Македония към ЕС

    Иво Атанасов,

    ivoatanasov.info

    Мавзолеят на Георги Димитров се върна на мястото си. Засега – неръкотворно, но ако Брюксел кресне, пък даже и Скопие, може и реално да се извиси в центъра на София.

    Справедливо ще бъде сегашното Народно събрание да остане в историята като Димитровско. Идеите по македонския въпрос на вожда и учителя на българския народ бяха не само санирани, както се казва напоследък, но и творчески доразвити в съвременните условия от повечето наши депутати. 170 души те бяха на брой, но никой не падна в първия бой, за разлика от храбреците в поемите и кървавите песни на Пенчо Славейков. Всички се писаха победители, макар да триумфираха срещу собствената си държава. Можеха поне да ни спестят превземките си, че били гласували с чиста съвест.

    Още по-справедливо е да се припомни, че грехът на Георги Димитров е сторен под силния натиск на Сталин и Тито. Червената армия стига до Берлин, благодарение на което първият получава обширни сфери на влияние в следвоенна Европа. Вторият пък е международно признато знаме на антинацистката съпротива, което не би било толкова зле за нас, ако в същото време ние не бяхме част от хитлеристката коалиция. Последното развръзва ръцете на двамата да ни наложат тежки отстъпки по македонския въпрос, разглеждани вече десетилетия наред като национално предателство.

    Макрон едва ли е страшилище като Сталин, но, ето, 170-те на брой се огънаха дори под неговия натиск. И не защото кариерата или животът им е бил под заплаха, не! Може би са се опасявали да не изпаднат от евроатлантическото мнозинство, без да ги е еня, че в този случай то се оказа коминтерновско. Или пък просто същността им е предателска. Какъв ли тепегьоз трябва да си, та хиляди по митингите в Скопие да те наричат „фашист”, “агресор” и “окупатор”, а ти не просто да се правиш, че нито чуваш, нито виждаш, но и да им отваряш пътя към ЕС!

    Дали въпросните 170 си дават сметка, че с гласуването срещу ветото:

    – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ФАШИСТИ. Оттук нататък всички приказки, залъгалки, уверения, твърдения и “научни” опорки, че не сме имали фашизъм, отиват на вятъра. На северномакедонския, а вече – и на европейския;

    – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ОКУПАТОРИ. Въпреки изобилието от снимки и други документи как дедите и дори бащите на днешните скопски политици през април 1941 г. посрещат българската войска като освободителка;

    – ПРИЗНАХА, ЧЕ СА СМЯТАЛИ ИЗРАЗА “ГАРАНЦИЯ ФРАНЦИЯ” САМО ЗА ВИЦ, БЕЗ ДА ВНИКВАТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ МУ КОРЕНИ. Дано поне сега да са разбрали, че тази фраза е наситена с горчиво съдържание. Без да изчака дори седмица от гласуването в 47-ия Димитровски парламент, Френското председателство на ЕС извади от Преговорната рамка историческите въпроси и Двустранния протокол. С това шансовете ни да опазим историята си от кражби вече клонят към нула. Съвсем случайно в прессъобщение на нашето правителство Френското председателство бе наречено “предателство”, но, както неведнъж се е случвало, в думите на премиера Кирил Петков истината битува предимно под формата на грешка;

    – ПРИЗНАХА, ЧЕ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е БИЛ ПРАВ, УВИ, ТЪКМО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. С което изчистиха от греха името му и той отново и заслужено засия като героя от Лайпциг, както е познат в целия свят.

    Перипетиите около вдигането на ветото показаха, че ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СА ПРОГУБЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА! Нито една държава-членка на ЕС не е на наша страна! Оправданията са, че сме прекалено малки, за да ни обърнат внимание. Че Северна Македония да не е по-голяма? Как така влязоха в нейното положение, а не в нашето? И въобще дали някое от отговорните ни лица се е осмелило да попита Макрон как биха се чувствали французите, ако според учебниците на съседните страни Наполеон е италианец, а Жана д’Арк – белгийка?

    ОНЕЗИ 170 ПРОПИЛЯХА УСИЛИЯТА НА ЦЯЛО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ, КОИТО НАПРАВИХМЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ЕС ПРЕДИ ТУРЦИЯ, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ, за да получи неповторимия шанс чрез механизма на ВЕТОТО да отстои своите интереси при приобщаването на тези съседни държави. С премахването на ветото обаче тази уникална възможност бе проиграна.

    В процеса на присъединяването към ЕС ни бяха наложени сериозни компромиси. Достатъчно е да споменем ненужното закриване на четири реактора в АЕЦ “Козлодуй”, загубата на традиционните ни пазари, довела до срив в индустрията и земеделието. Скопие не иска да се лиши от нищо, отстъпи само за името на републиката след 30-годишното настояване на гърците. За да бъде приета в ЕС, БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗА ОТ СВОИ РЕАЛНИ ДОСТИЖЕНИЯ, А СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДОРИ ОТ ЛЪЖИТЕ СИ за историята. И не само ЕС, но и нашите 170 се съгласиха с кражбите на събития и личности, с пренаписването на общото ни минало за изграждането на идентичност на антибългарска основа. Нещо повече – ако страната ни не клекне толкова бързо и толкова ниско, както ни се предписва, ще трябва да бъде наказана. Списание “Foreign Policy”, изразяващо позициите на голяма част от политическия елит в САЩ, преди броени дни настоя Вашингтон да наложи цена на България за нейната “идентичностна агресия” спрямо Северна Македония. Сякаш ни беше малка цената за собственото ни присъединяване към ЕС, та трябва да плащаме и чуждите сметки?

    Събитията около ветото наложиха горчивия извод, че в последните поне сто години ЖИВКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАШ РЪКОВОДИТЕЛ, ОПЪЛЧИЛ СЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Още на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. той развенчава линията на Георги Димитров за изкуственото създаване на македонска нация, държава и език по рецептата на Сталин и Тито. При 68 на сто чисто българско население във Вардарска Македония това зачеване “ин витро” на нова нация, и то на противобългарска основа, според него е “политико-идеологическа измишльотина”. Днес едва ли си даваме сметка колко смелост е била нужна за такава позиция, и то на пленум, проведен за пръв път без знанието на Москва и без участието на съветския посланик. Цели 15 години Живков и БКП са в пълна външна изолация по този въпрос. Едва през 1978 г. той спечелва за българската кауза Брежнев, което му позволява по-спокойно и с по-голям размах да коригира политиката по този важен въпрос.

    Такава е историята, а признанието за ролята на Живков е горчиво, защото в началото на прехода едва ли сме очаквали, че тъкмо при демокрацията ще се наложи да плащаме цена за “агресията си срещу идентичността” на отреклите се от дедите и дори от бащите си наши съседи от другата страна на Осогово. И, че онези 170 от коминтерновското мнозинство в 47-ия Димитровски парламент ще го сторят с “чиста съвест”.

     

    6 юли 2022 г.

    .

  • Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Хайлънд парк

     

    Задържан е заподозреният за стрелбата вчера, на парада за Деня на независимостта, в чикагското предградие Хайлънд парк. При стрелбата бяха убити шестима и ранени над 36 души, които са сериозно пострадали. Полицията потвърди, че задържаният е 22-годишният Робърт Кримо, местен жител. Той е карал сребриста „Хонда Фит“.

    За заподозрения се знае, че живеел с чичо си и баща си в наследствена къща в района, който е един от най-спокойните. Рапър, от две години безработен, живеел е самотно и изолирано.

    Около 10:15 ч., малко след началото на парада за 4 юли, от покрива на сграда в Хайлънд парк проехтяха изстрели. Празничният ден се превърна в кошмар за местните жители.

    Няма данни за пострадали български граждани при вчерашната стрелба, съобщи генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, цитиран от БНТ. В Хайлънд парк живеят много българи.

    През вчерашния ден на 5 други места в САЩ също е имало инциденти със стрелби, но те не са с мащабите на този в чикагското предградие. В един от случаите, във Филаделфия, са били простреляни двама полицаи.

    .

  • Разрушаването на бащата

     

    Автор: Валерий Панюшкин  – руски журналист и литератор (на снимката горе). Работил за руското политическо списание The New Times, в. „Ведомости“, сп. „Сноб“, водил собствено предаване на опозиционния телевизионен канал „Дождь

     

    Баща ми е за войната. Сред морето от беди, които моята страна изсипа върху Украйна и целия свят, включително и върху собственото си население, аз си имам и своя лична беда: моят баща, моят татко, немощен старец на 82, е за войната.

    Той е хубав човек и аз го обичам. Учил ме е да карам велосипед, да греба с лодка, да работя с трион, с дърводелско длето и ренде. Той е чудесен майстор, цял живот правеше макети за театъра и изложбените зали. Децата ми го обичат, защото си играе с тях и им поправя счупените играчки. Цял живот нежно обичаше майка ми и трогателно се грижеше две години за нея, преди тя да умре от рак на мозъка.

    А сега той подкрепя войната и ние почти не си говорим. Единствено да го попитам дали си е пил навреме лекарствата и толкоз.

    Когато преди 10 години мама умря, баща ми така страдаше, че се затвори в стаята си и излизаше оттам само за да хапне нещо или по нужда. Излизаше рядко, не по-често от два пъти на ден. А в стаята прекарваше времето насаме с телевизора.

    Аз бях журналист, работих в телевизия „Дождь“, която сега е закрита, говорех по радиостанция „Эхо Москвы“, която сега също е затворена, пишех за „Новая газета“, и тя престана да излиза. Разправях на баща ми да не си пълни главата с тези злобни глупотевини, дето ги излъчват официалните телевизионни канали. Но татко ми отговаряше, че не гледал новини и политически предавания, а си пускал телевизора само за футбол или предавания за животни.

    Мисля, че това не беше истина. Татко спеше лошо, телевизорът в стаята му почти не се изключваше. Допускам, че освен резултати от футболни мачове и подробности за живота на китовете и пингвините, телевизорът денем и нощем му разказваше за злобните нацисти, дошли на власт в Украйна, за ненаситното НАТО, все по-плътно обкръжаващо със своите военни бази Русия, за транснационалните компании, изкупуващи на безценица целия руски нефт, за долара, който не позволявал на рублата да стане световна валута, за журналистите предатели (аз съм един от тях), дето клеветят президента Путин и неговата политика, насочена към това Русия отново да стане велика държава – ей за това всичкото.

    Няколко месеца след смъртта на мама, когато болката от загубата се поприглуши, баща ми започна да излиза от стаята, да ни идва на гости, да ни кани и ние да му ходим, да си играе с внуците и разговаря с мен. Говорихме си главно за разни битови дреболии, но от време на време в татковите думи се промъкваха и пропагандистки клишета: „натискът на Запада“, „агресивното НАТО“, „чужди на руските ценности“, „пета колона“…

    – Татко, че нали аз съм петата колона!

    – Абе, каква пета колона си ти? Ти си просто един глупчо – парира ме баща ми, пренебрегвайки факта, че синът му е известен журналист и писател, предмет на бащина гордост, и се засмива в опита си да прехвърли назряващото напрежение в шега.

    Струваше ми се, че произнасяйки тези пропагандистки щампи, баща ми като че ли ме изпитваше – няма ли да се съглася и да поразредя своите опозиционни възгледи с разумен конформизъм. Аз не се съгласявах и баща ми отстъпваше на предварително подготвените позиции – на дядото добряк, на когото не му е до никакви политически възгледи, а вниманието му е изцяло погълнато от ремонта на счупената количка за по-малкия внук.

    Така и живеехме до 24 февруари 2022 година. А после започна войната.

    Първата седмица въобще не си говорихме за нея, все едно се надявахме тя просто да спре, да отмине като някакъв кошмарен сън. След това аз захванах да пиша книга за бежанците и след като се прибирах от своите пътувания за срещи с тях, идвах при баща ми и му разказвах. Много внимателно, само човешките истории, никакви политически изводи. За хората, които са загубили дома си, за старицата, избягала от Мариупол в каросерията на хладилен камион, за момчето, чийто брат загинал във войната. Баща ми ме слушаше, съчувстваше на моите герои, но настойчиво вадеше в отговор пропагандистки аргументи: „Да, но нима украинците не водят тази война в Донбас вече осем години?“, „да, но нима НАТО не е обкръжило Русия с военни бази?“, „Да, но Западът да не би да не ни натрапваше чужди за нас ценности?“. Така говореше, а аз продължавах да разказвам. Надявах се да го докосна с човешките истории за нещастието, да разсея мрака на пропагандата, в който живееше.

    След това се случи Буча. Аз се срещнах с бежанка от това градче, в което по време на руската окупация бяха избити над 400 мирни жители, записах разказа й. Но едва започнах да преразказвам на баща ми думите на тази жена, той скочи на крака и се разкрещя. Никога преди не ми беше крещял така, нито веднъж за тези мои 52 години:

    – Как смееш! Откъде е тази твоя съвест да ми говориш такива неща! Как въобще можеш да си помислиш, че руският войник е способен да убива деца и жени!

    Той крещеше, а аз се страхувах, че ей сега пред мен ще получи сърдечен удар, ще падне и ще умре…

    И тогава се досетих – та той всичко разбира.

    Човек, който не разбира, който е задръстен от лъжи, е склонен все пак, особено в разговор с близки хора, да започне да задава въпроси, да се поинтересува или усъмни, да извади контрааргументи. А моят баща крещеше от крайно отчаяние. Така правят хора, които разбират ужасната реалност, но не могат да я приемат, защото приемането й е по-страшно от смърт.

    Ние сме агресори, това е реалността. Но ако сме агресори, то какво да прави един 82-годишен старец, когото са възпитавали и който сам е възпитавал своите деца с разкази за подвига на героите от Втората световна война, тръгващи на смърт за да спрат агресора? Какво значи „да тръгнеш на смърт, за да спреш агресора“, ако агресорът – това сме ние? Това значи само едно – да извършиш самоубийство.

    Баща ми крещеше, тресеше се и буташе край себе си предмети, защото всичко разбираше. Разбираше, но не можеше да приеме реалността, защото приемането й предполагаше или неговата незабавна смърт, или тотално разрушаване на личността му, на всички негови ценности, всички негови нравствени разбирания.

    Седях и мълчах. И си мислех: „Господи, та той всичко разбира, Господи!“ След това станах, облякох се и си тръгнах, оставяйки стареца в неговата самота. От тогава насам само се чуваме по телефона и си говорим единствено за това, дали навреме си е пил лекарствата.

    Вече престанах да мисля, че руснаците, поддържащи войната, са отровени от пропагандата. Отровени са, разбира се, но не там е работата. В голямата си част те всичко разбират. Но проблемът е другаде – в това, че никой досега в Русия не е измислил нито едно разумно действие, което да се предприеме след осъзнаване на реалността, че ние сме агресорите.

    Ни едно действие, освен самоубийството. Мен от самоубийство ме спасява единствено задачата, която в отчаяние сам си поставих и която съм длъжен да довърша – да напиша книга за бежанците, да разкажа urbi et orbi, че там, където на военните карти са нарисувани стрелки, където падат бомби, там има и хора.

     

    Превод: Красимир Лозанов
    Източник: roar-review.com

    .

  • Предстоят отново нови избори!

    .

    Николай Тома, EuroTV.media

    И това правителство падна. Предстоят отново нови избори!?…

    Намирам из старите папки със статии едно мое отворено писмо от 1996 година, писано по повод на предстоящите по онова време нови демократични избори. Тогава много хора вярваха, че с победата на СДС България ще стане демократична, правова и социална държава и добро място за живеене.

    Ето част от текста на отвореното писмо по повод на изборите от онова време:

    „…Вчерашните висши партийни кадри, секретните служби и техните доносници създават „икономически елит“. И независимо коя партия е на власт, те ограбват и разпродават държавата все по-мащабно и все по-ненаказано. Никой от народната масовка и политическите емигранти не се допусна до „ускореното първоначално натрупване на капитала“. По-прозорливата част от младото поколение разбра какъв „преходен период“ се е развихрил и на свой ред избра емиграцията.

    Страната е лишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкия капитал. Но властващите изобщо не се интересуват от бъдещето на България. Те се интересуват единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично“, „законно“ и ненаказано. То се осигурява от партиите, които прокарват в Народното събрание необходимите за ограбване закони. Мислещи, можещи, амбициозни, неподкупни и кадърни млади хора, които критикуват и се противопоставят, могат да влияят при избори, а един ден да станат и конкуренция. Със застаряващото поколение, социално слабите и малцинствата цензурираните медии лесно се справят. Затова всички недоволни и амбициозни, на които не им харесва, да се „омитат“!

    И през последните няколко години се „ометоха“ 700 000 на възраст между 20 и 40 години. Дипломираните, предприемчивите, силните, можещите продължават да се попиляват из Европа, Канада, САЩ, Австралия, без да искат да знаят, че и там водещите роли са разпределени. Нейсе, поне ще живеят в демократични и правови държави. Всеки ще започне живота си отначало, всеки – със своята си самота. Ще ги свързва единствено носталгията по родината, все по-натрапчива с годините. За повечето от тези „безотечественици“ тя няма да има нито форма, нито глас и лице. Няма да се променя с времето и пространството. Няма да се лекува с успехите и славата. Няма да може да се заличи, нито да се превъзмогне. Тя няма да се вижда, както душата не се вижда в тялото. Няма да се спре, както кръвта не спира във вените. Тя няма да има измерение, както нямат измерение родината, родителите, любовта, спомените, мечтите. Няма да прощава, както смъртта не прощава на живота.

    „Нови политически сили“ се стягат отново за избори. Ние, „безотечествениците“, се питаме: за каква промяна и какъв преход крещят тези хора, свързани със старите тайни служби на ДС и финансирани от мафиотски групировки?

    Ще спасят ли нацията от метастазите на престъпността и корупцията? Ще демаскират ли не дотам префинените операции, с които се осъществиха грабежите? Ще разкрият ли престъпленията на „икономическия елит“? Ще върнат ли изнесените милиарди? Ще накажат ли виновните? Ще отнемат ли незаконно придобитите имущества? Ще ги внесат ли в социалните фондове? Ще разсекретят ли всички досиета на ДС? Ще гласуват ли Закон за лустрация и забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии?“…

    Днес, 2022 година, предстоят отново нови избори и напусналите страната са близо три милиона. От далечната 1996 година досега се изредиха всякакви правителства: десни демократи, леви социалисти, царисти, коалиции с турски малцинства и комунисти, герберисти, либерали глобалисти… и положението в страната е все така кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните станаха още по-бедни и броят им е много по-голям. Незаконно забогателите са още по-богати и броят им също ежегодно расте. Млади и не толкова млади хора продължават масово да напускат страната омерзени от цинизма, нарцисизма, алчността, демагогията и лицемерието на „политическите лидери“; поради липса на перспектива, липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност; заради корумпирана и бюрократична администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, неподкупните и кадърните; поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че ДС и мафията продължават да се разпореждат с живота на хората!

    Плеяда от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици, медийни величия, нови политически лидери и кандидат-спасители на нацията поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват, доказват, разкриват и всячески манипулират мнозинството хора, останали в страната, предостатъчно объркани, унизени и обезверени. Те разделят нацията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и провинция, на умни и прости, на грозни и красиви, на социалисти, герберисти, атакисти, на либерали и антилиберали, на нови леви и нови десни, на русофили и русофоби, на про- и анти-ЕС…

    Бедните обикновени хора не могат да разберат, че добре познатата на света максима „разделяй и владей“ е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Че назначени от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от посредничеството при договорите с чужденците.

    Бедният наплашен човек не разбира защо цените непрекъснато се увеличават, а заплатите са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Наетите правителствени говорители, пазители, анализатори, имитатори и манипулатори, взели се на сериозно, разпалено внушават и разясняват, че това е резултат от международната криза, че е по вина на банковата система, на ниската производителност на труда, на мързела на българите, на коронавируса, на войната в Украйна!?

    Същият този смазан, изнемогващ в мизерия гласоподавател на избори се купува лесно и с малко пари. И животът си отива, без да разбере този електорат кои са аджеба тези презрени „олигарси“, собственици на заводите, фабриките, мините, водните и други централи, на самолетните компании и офшорките?… Кои са тези 500 семейства и 15 000 „олигарси“, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите? Защо от „началото на прехода“ до сега нито едно правителство не направи разследване на предишните правителства и на тези, които притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата?!

    Бедният нашенец продължава да гледа и слуша по „големите телевизии“ любимите клоуни, старите и нови спасители, псевдожурналисти и псевдополитици, без да може да разбере кой на кого слугува. Няма да узнае и други неща, например как, докато се провеждаха миналата години нови и нови избори, невидимите стари и нови „олигарси“ и техните семейства продължаваха да се сдобиват с недвижими имоти из Франция, Испания, Англия и по света и прехвърляха огромни суми през офшорки и банки.

    Доведеният до мизерия телезрител не разбира кого обслужват всъщност тв босовете и журналистите в обществените телевизии. Не иска политически неграмотният човек да знае, че нищо не може да се промени, ако не се променят съдебната система и избирателният закон. Според съществуващия закон в управлението на страната не могат да участват представители на милионите напуснали страната, способни, почтени, доказали се на Запад наши сънародници, несвързани със службите и бившата номенклатура, необвързани с американски и европейски фондации. Хич не го е еня нашенеца дали не трябва най-после да се извършат и необходимите промени в удобната за силните на деня Конституция. И макар със закъснение, да се изработи и приеме най-после един смислен Закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави – членки на ЕС, за да бъдат в състояние управляващите партии да управляват прозрачно, в диалог с обществото, с независима и работеща съдебна система, независими медии и истински синдикати!

    Предстоят отново нови избори!

    Ще се обединят ли напусналите България с останалите в страната национално отговорни, неподкупни, способни и желаещи промяна на системата хора в единно гражданско движение с единна стратегия, с единна програма и с единни искания?

    Ще се обединят ли всички независими кандидати, всички единомишленици в групи и формации от „Фейсбук“, от блоговете и електронните издания с всички недоволни от неосъществения преход, с всички лъгани и ограбвани независимо за кои партии са гласували досега? Ще се обединят ли безработните и фалиралите от конкуренцията с монополите еднолични търговци, собственици и работници в малки предприятия? Ще се обединят ли всички установили се на Запад българи, милеещи за родината? (Лидерите от само себе си ще се откроят според добре свършена работа и проявени лични качества и ще бъдат предложени за ръководители от самите групи.)

    Бъдещето на България не зависи ли повече от всякога от обединяването на всички недоволни от живота си в най-бедната и болна европейска държава със способните, независими и изявени българи в страната и сънародниците по света, които имат желание, възможност и качества да провеждат национална независима политика?!

    Ако това най-после не се случи, и след още 30 години няма да има реална промяна и реална демокрация!

    Ако дотогава все още я има България – и ако в нея все още има българи!

     

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    * Николай Тома (Николай Томов) се установява във Франция през 1985 г. Той е писател, журналист, режисьор и продуцент на документални филми, излъчвани във Франция и по света, селекционирани на международни фестивали за документално кино. Издадени книги: „Орфей“ (Edition DesTraboules), „Не се оставяй любов моя“ (Edition PSP), „Поглед отвън“ (изд. „Факел“). Основател е на www.evrotv.media – частна, независима френско-българска медия, създадена на доброволни начала от българи, трайно установили се в чужбина, съвместно с французи.

    .

  • Владимир Перев: Не зная, кой в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него

    .

    Владимир Перев, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, пред Агенция „Фокус“

    Водещ: Какво мислят българите в Северна Македония за предложението на Френското председателство? Наш гост е Владимир Перев – македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия и уволнен заради пробългарските си прояви. Г-н Перев, накратко от това, което изчетохме през деня и в предложението на Френското председателство, и в двустранния протокол между София и Скопие, разбрахме, че текстовете вас българите в Северна Македония ви няма. Французите ви наричат съвсем неучтиво малцинствени групи или общности. Вие как го възприемате?

    Владимир Перев: Македонските българи изобщо не са съгласни с позицията, която е поета от френското предложение. И принципно тук се породи голямо недоволство за преди всичко обидния тон в това предложение, едно. Две, по начина, по който се говори в бъдеще време: „Ще бъде, Македония направи усилия“. Какво е това направи усилия? Това нищо не означава. И трето, там ние не функционираме въобще, направо ни няма. Това е нещо, което тук развълнува публично почти всички. Има и нещо друго, там има пропуски – не се говори за човешките права, не се говори за защита на правата на българите в Македония. Да оставим настрана, че говорят за малцинство и т.н., че в Македония този термин е абсолютно непознат. В Македония няма малцинства, в Македония има част от народи, които живеят на територията на Македония, и всички са държавотворни, даже и власите, и ромите, които нямат собствена държава, са държавотворен народ и са вписани в преамбюла на Конституцията на Македония. Това е нещо, което тук остава съмнение, че не е само въпрос около френското предложение и около екипа на президента Макрон. Тук става въпрос и за нещо друго, тук има някакво съучастие на български политици, на политици от правителството, и на министър-председателя, които по някакъв начин при работата около документа са били съгласни с текстовете му или мълчаливо са го приели за свой. Мисля, че това нещо в този момент в България няма да мине. Няма да мине нито това, което сега се предложи, и което аз малко тегово го погледнах, което е нещо като пътна карта какво трябва да се направи. И там нещата са неясни. Значи, първата работа е, че македонските българи трябва да бъдат вписани в Конституцията. Това е първото нещо. Но след това много малко се говори за историческото наследство на македонските българи, за репресираните по време на Титовия комунизъм в Македония, арестуваните, избитите, не се говори за човешки права и за най-обикновена реабилитация, пък нека да е едно вербално или писмено извинение. Нищо от това няма, всичко е оставено да се реши някак си, а сега хайде на юруш – дайте съгласие, защото не знаем, какво ще стане. Ами ние не знаем 100 години какво става с нас, македонските българи – оставени, загърбени, забравени от българската държава. Трябваше да дойде Румен Радев, трябва да отдадем признание и на Бойко Борисов, и на Екатерина Захариева, и на министър Теодора Генчовска, за да се отворят проблемите. Ние сме 100 години забравени, и сега веднага някой иска работата да се свършила бързо. Това е във вреда на българската кауза въобще и на българската държава. И не зная кой е този, който в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него.

    Водещ: Г-н Перев, на македонската политическа сцена някой иска ли да се постигне споразумение с България? Най-често в София чуваме позицията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, знаем, че те не искат. Но партиите на властта, те какво искат?

    Владимир Перев: Оставам с впечатлението, че партиите на властта мислят същото като опозицията. Ние вече не сме в тийнейджърка възраст македонката държава, ние сме държава вече 32 години след разпада на Югославия, промениха се всички партии – и социалисти, и комунисти, и ВМРО-овци, и фашисти, и нацисти, и демократи, и всички са срещу България.

    Водещ: Защо?

    Владимир Перев: Едните са по-агресивни, другите са по-мирни. Защо? Защото, ако се сдобрят и се подобрят отношенията с България, ако се отворят историческите въпроси с България, тогава всички фалшиви сърбомански тези и сръбски тези за съществуването на македонската нация ще паднат във водата. Как искате вие македонските научни историци, които са написали книги, да кажем по 1 м, когато ги сложите на полиците написал, всички са с вулгарен македонизъм и антибългарски шовинизъм, как очаквате вие те да се съгласят с това нещо? С отварянето на въпроса, че Гоце Делчев е българин? Как ще го приемат – това е невъзможно. Че те имат и потомци, вредили са децата си в политиката. Те се сменят, но всички са пропити от антибългаризъм, който е започнал още от Втората световна война. Затова са тези хули към България – българите са били фашисти, нацисти – е, не, сърбите им бяха по-добри. Но тези са вързани за Белград. Белград ги е финансирал, Белград ги е образовал, Белград ги е учил, Белград ги е изпращал в чуждестранни институции на специализация, там са формирали връзки, имат свои връзки с цяла Западна Европа. Не забравяйте, че Югославия 2 световни войни излиза като сила, която е близка до западния си свят. Имат си там свои лоби, което до ден-днешен го насърчават срещу България. И българската дипломация, аз разбирам позицията на българските дипломати – Българското външно министерство е една изключителна институция с много образовани хора, поне ония, които аз ги виждам и познавам, обаче те не могат да се справят, защото срещу тях по приятелска линия, по традиция са настроени всички дипломати, ако искате Франция, ако искате Германия, ако искате Дания, ако искате Холандия, ако искате Испания, всички са срещу тях. Да не говорим за Чехия, Словакия, Русия – всички са срещу България. Сега какво да ви кажа, някои казват, че Волтер е казал, сега да не се идентифицирам с Волтер, но Волтер е казал: „Това, че аз съм параноик, не означава, че никой не ме преследва“. И аз имам такова усещане, чрез което виждам, че всички са срещу нас, специално срещу македонските българи, но това не значи, че аз не съм прав. Невъзможно е в една страна, която се гордее със своята демокрация – мултиетническа, мултинационална, мултикултурна, всички да имат права, всички, които са се обадили да имат права, а ние българите – не. Знаете ли вие, че 5 000 души или 7 000 души в Македония са се определили като египтяни? И те имат права да бъдат египтяни. И това се уважава. И лидерът на тези хора е член на сегашната коалиция и партньор на Ковачевски, на сегашното правителство на СДСМ. Значи, за всички права има, само за българите няма. Това е най-сериозният въпрос, който всеки български политик трябва да си го постави за себе си – защо става това? Аз ви казвам според моето скромно мнение, не става дума тук за немощта на българската държава, или някакво немощ на дипломацията, става дума за една наследена от 100 години ситуация, която югославските учени, политици, политолози, философи и т.н. винаги са насочвали своите оръдия срещу България като най-голяма заплаха за целостта на югославенските пространства.

    Водещ: Вие виждате ли някакво решение на тоя проблем, г-н Перев?

    Владимир Перев: Преди два дни беше – вече знаете, митингът на ВМРО-ДПМНЕ, където лидерът Християн Мицкоски говори почти едни час. Присъстваха към 15 000 души. Нямаше някаква силна енергия между хората, имаше няколко групи, които викаха „Македония е вечна“, но я нямаше голямата енергия, която я имаше на митингите, когато се формираше македонската държава. Има два извода от речта на Християн Мицкоски, които искам да подчертая. Първо, той каза: „С българите ще разговарям само тогава, когато дойдат тук, паднат на колене и ме помолят за прошка за всички злини, които са направили по времето на фашизма“. И второ: „Докато аз съм лидер на ВМРО-ДПМНЕ – а той ще бъде още дълго време лидер, – никога няма да позволя българите да влязат в Македонската конституция“. От тези две изречения може да се синтезира цялата просръбска, проюгославска традиционна политика към България на всички югославски държави и постюгославски държави. Главният извод от митинга – митингът е направен и заради финансите, заради инфлацията, заради газа, заради нефта, заради бензина, заради стандарта преди всичко, но това е главната опора, на която се държат и управляващите, и опозицията. Никой, никой от правителствените структури на Ковачевски или от тия, които подписаха договора с Гърция, никой не стана да каже: „Чакайте, българите са наши съседи, ние трябва да седнем и да разговаряме. Не се говори с такъв тон!“. Това никой не го направи. Това е ясен индикатор какво става в държавата и какво може да се очаква от тази държава, ръководена без значение дали от левите или от десните структури.

    Водещ: Не звучите много оптимистично.

    Владимир Перев: Аз в този момент мисля, че ако се решава по някакъв начин въпроса за отношенията между София и Скопие и ако се решава в този момент по начин, който казва, че ние трябва да побързаме да вземем решение, защото това е последният влак и т.н., това ще бъде само във вреда на българските национални интереси. Ако в България някой смята, че не е важно в този момент да изчистим, кои са македонските българи и какви са били нашите възрожденци, нашите революционери, нашите генерали – Македония е дала жертви на бойното поле за българската кауза, Македония е дала учени, Македония е дала политици, съдии. Ако всичко това остане да им се даде на македонците наготово, на поднос да им се сервира като една незаслужена победа да кажем, да се представят за македонци по националност хора, които никога не са имали хабер от тая работа, тогава какво ще й остане на България? Ще й остане – това често го казват тук всички, ще им остане хан Аспарух и вероятно даже цар Борис и след това преминаваме на Георги Димитров. И толкова. Антон Югов, Тодор Живков – тези ще й останат на България като историческа и политическа традиция. Това е проблемът. Затова аз не звуча оптимистично, защото това, което следя от пресата, това, което чета, това, което слушам, не ми дава надежда, че в България има управленски структури, които искат да се разреши проблемът по подходящ и приемлив начин за българското общество. Лъжа е, че са включени българските изисквания във Френското предложение, няма такава работа. Там има общи приказки, които се отнасят за всякакви народности и по всякакви въпроси: дали ще се решава за русите, които живеят във Финландия, дали за чехите в Словакия или словаците в Чехия, това е нещо обобщено, което не дава нито на мен, нито на някой друг някаква сигурност, че нещата ще бъдат позитивно решени за българската кауза в Македония, но и в България. Ние влизаме в ситуация, в исторически период, много чувствителен. Ние за първи път виждаме, за първи път, откакто Радев стана президент, за първи път видяхме, че сме единни, имаме една история и че ни измъчват едни и същи проблеми, защото до тогава съдбата на македонските българи в самата Македония и въобще в Югославия, и в България беше приета като част от някакъв македоно-български-югославски фолклор. Не става дума дали ние сме репресирани – репресирани бяха нашите предци, баща ми беше репресиран, вуйчо ми лежа 13 години в затвора, осъден на 15 години. Не сме репресирани по този начин, но ние сме политически и обществено стигматизирани. Ние сме изключени от обществения и политическия живот. Да, движим се свободно по улиците, имаме свои приятели, с които сядаме, пием кафе, ракийка, говорим си, отиваме през уикендите на излети, женени сме, с деца, семейства, но ние сме обществено стигматизирани. Това е проблемът. И този проблем, колкото по-бързо го разбере българското общество, толкова по-добре ще бъде и за нас, но и за България въобще. Защото падне ли българското вето при една неясна и несъстоятелна позиция, каквато е в момента, тогава изискванията към българската държава и към българската история няма да спрат. Тогава ще изскочат много други проблеми, които ще породят усложнения в духовното развитие на българския народ и от двете страни на границата.

    Водещ: Много ви благодаря за този анализ, г-н Перев, и за времето, което ни отделихте.

    Владимир Перев: Благодаря, беше удоволствие за мен. Пожелавам ви успех и пожелавам поне част от това някой да чуе, види или прочете.

    .

    Интервю на Цоня Събчева

    Източник: Агенция „Фокус“

    .

  • Никола Минчев вече не е председател на НС

     

    С 125 гласа „за“ и 114 „против“ Народното събрание освободи Никола Минчев от председателския пост. В гласуването участваха 239 депутати, отсъстваше единствено Делян Пеевски от ДПС.

    Решението за отстраняване на Минчев беше взето от целите групи на „Има такъв народ“, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Всички депутати на управляващата коалиция от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ гласуваха „против“.

    Самият Минчев се въздържа.

    Начело на Народното събрание до избирането на нов председател ще е Мирослав Иванов („Продължаваме промяната“). Според правилника, изборът трябва да се състои до 2 седмици.

    По искане на Десислава Атанасова от ГЕРБ бе свикано заседание на Председателския съвет на парламента, в който участват ръководствата на всички групи.

    34-годишният юрист от „Продължаваме промяната“ беше избран за председател на 47-то Народното събрание на 3 декември 2021 г. , когато получи 158 гласа подкрепа. Нека посрещаме различията с уважение, нека общата воля се роди в качествената и разумна дискусия в парламента“, призова той колегите си в първото си изказване като председател на парламента. Днес припомни, че е влязъл в политиката с желание за промяна на действащия модел, но оформящото се ново мнозинство не само не носи промяна, а и ще съхрани модела. „В такъв парламент може би е добре да не съм председател“, обобщи Минчев.

    Източник: „Дневник“

    .

  • Паметник на американския журналист Макгахан беше открит край Созопол

     

    Давид Сукнаров, БНТ

    Военният кореспондент разкрива жестокостите при потушаването на Априлското въстание и това донякъде решава хода на Руско-Турската освободителна война.

    Монументът беше поставен в туристическия замък край село Равадиново и беше открит с официална церемония. Бяха поднесени венци и цветя в негова памет и благодарност заради статиите му във вестник „Дейли Нюз“, които предизвикват реакцията на Европа и на руския цар и изпращат войски, за да избавят българите от османската власт.

    На откриването на паметника присъстваха и правнуците на Макгахан.

    Подготовката за паметника беше продължителна, преди 5 г. още започнахме да говорим за него. Сега, когато той вече е тук, отново ни напомня за ролята на перото. Как то може да бъде по-силно от меча или от куршума, и за нас е важно да си припомним как по негово време той обърна мнението и позициите на великите сили по отношение на България – каза Фредерик Макгахан, правнук на Джанюариас Макгахан.

    Нещо уникално е свършил, когато започва да пише това, което вижда. Нямаше да знае светът, може би, по-късно в годините щеше да разбере, но нямаше да научи; и това го прави много голям герой за България – каза Михаил Томов от Фондация „Ние, българите по света“.

    .