2022-12-08

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • „Вокс попули“ за войната в Украйна. Интервюта в Монреал

    .

    Интервюта с минувачи в Монреал, Канада, направени от Борис Бержерон за базираната в Париж EuroTV.media.

    Във видеоматериала могат да се чуят изненадващи отговори на въпросите:

    • Интересувате ли се от украинския конфликт?
    • Добре ли сте информирани за Украйна?
    • Знаете ли името на украинския президент?
    • Знаете ли коя е столицата на Украйна?
    • Бихте ли могли да ми посочите Украйна на картата, приблизително?

    .

    .

  • За вярата, християнските добродетели и възпитанието в тях в БУ „Родна стряха“ – Кипър

    .

    .

    От тази учебна година в училище „Родна стряха“ – Кипър се въведоха часове по „Религия“. Решението е взето вследствие на оглед на днешната обстановка, в която растат нашите деца, а тя е безверие, морален упадък и асоциални отношения, породени от новите технологии и съвременния забързан начин на живот на възрастните.

    .

    .

    В разговор на директорката на училището с доц. Адриана Любенова (преподавател в Пловдивски университет) става ясно, че възпитаник на Пловдивски университет, катедра „Теология“ отец Максим (Асен Пейчев), който е родом от София, се намира в манастира „Кикко“ и е домакин на един от най-значимите манастири в християнския свят.

    Калинка Панчева споделя: „Свързахме се с него и той с огромно удоволствие прие да стане част от екипа на училището ни. Уроците предизвикаха неочакван интерес не само за малките ни възпитаници, а и за техните родители. По идея на отец Максим, в навечерието на коледните празници, взехме решение да организираме екскурзия с преспиване в светата обител, чийто служител е нашият преподавател по „Религия“.

    .

    .

    Идеята се прие радушно и в събота, на 03.12.2022 г., тръгнахме към манастира над 50 човека, от които 22 деца, ученици на отец Максим. Вълнението бе огромно за малки и големи. Трябваше да подготвим и постна българска вечеря, на която да си припомним обичаите във връзка с Бъдни вечер. Подготвихме и молитвата „Отче наш“, която за първи път щеше да звучи на български език в манастира на неделната литургия.“

    .

    .

    След посещения на коледните планински селца и буйни игри, малчуганите на „Родна стряха“ и техните родители са посрещнати с прекрасен обяд, предоставен от отец Максим в ресторанта на манастира. Вечерта са се потопили в българска обстановка с постна трапеза, подготвена от прекрасните майки на учениците. Последвала е лекция на тема „Християнските добродетели“ в селцето Камбос, където всички са се насладили на традиционните локумадес с мед и шоколад.

    .

     

    За вълнението в неделната сутрин разказва г-жа Панчева: „Към осем часа започнаха да се стичат реки от деца и родители към църквата на манастира. С листчета в ръка и разтуптени сърца чакаха с нетърпение момента, в който трябваше да прозвучи „Отче наш“. По време на литургията, водена от отец Максим, бе подаден знак и с много вълнение на всички прозвуча на български език молитвата, за която вече втори ден кипи вълнение. Изпълниха ни се сърцата с радост, гордост и любов! След литургията всички деца, водени от мен, отидоха за причастие. Родители, учители и деца безброй пъти изразиха благодарност за изживяното и поискаха от отец Максим още възможности за лекции не само с децата, а и с родителите.“

    Под един от своите постове по случая Калинка Панчева написа: „Всеки с вяра в Бога ще избере верен път“, визирайки житейския път на своите възпитаници.

     

    Текст и снимки:

    БУ „Родна стряха“ – Кипър

     

  • Инфлацията и обедняването продължават. Доц. Сарийски пред Карбовски

    .

    Доц. Григор Сарийски гостува на #Карбовски по желание на зрителите-продуценти на канала на известния журналист.

    „Икономистът, който не желае да приемаме еврото сега, застава пред журналиста, който иска да вярва в приказките на богатите страни.
    Това е разговор на човешки език, опит за обяснение на сложните, скучни, но важни теми по достъпен и недосаден начин.“ –

    пише в краткото представяне на този интересен разговор, който можете да видите и чуете по-долу.

    .

    .

  • Какво ви става, г-да от САЩ и Лондон, та легитимирате лидери на корупциония модел?

    .

    Огнян Стефанов,

    Frognews.bg

    България има значителни проблеми с правата на човека, сериозни проблеми със съдебната независимост, корупцията, нетолерантността и ограниченията върху свободното изразяване, включващо заплахи за насилие над журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите. Това е записано в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за миналата година.

    Изразява се загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“ и от влиянието на прокуратурата върху Висшия съдебен съвет и магистратите.

    Илюстрация: Фрогнюз

    Това е записано в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за миналата година. Дават се и конкретни примери. Тези констатации се съдържат във всичките доклади от 2009 година насам, като се подчертава всеки път, че все още нищо не е направено или е направено недостатъчно, за да се промени ситуацията.

    Държавният департамент в своите доклади обобщава огромен обем от информация не само от посолството на САЩ в София, но и от различни други източници, включително на специалните служби. Една секретна грама на посланик Уорлик от 2011 г. бе описала в десетки страници кой е Бойко Борисов и как се е озовал в политиката с „неизчерпаеми амбиции“. Ако този доклад бе попаднал приживе на Марио Пузо, можеше да се превърне в литературна и филмова сензация, пред която „Кръстникът“ щеше да бледнее…

    През времето на управлението на Борисов България е неотменно първа по корупция в ЕС и последна по прилагане върховенството на правото.

    Сотир Цацаров като главен прокурор подписа договор за обучение на български прокурори в Русия, където те да усвояват опит в борбата с корупцията. Не е виц – истина е. С Юрий Чайка бе договорено това сътрудничество, чиито синове са в списъка със санкции на САЩ за участие в корупционни практики.

    Известни са докладите на британските и турските служби за контрабанда на цигари от България през Турция за Близкия изток, както и за финансиране на терористични структури.

    Също и доклада на британската МИ-6 за скандала с либийския танкер „Бадр“, превзет по пиратски от български охранители, за което българската прокуратура си затвори очите.

    Да не говорим за превърналия с христоматиен скандал – случая със закопаните около 3 милиарда в Руски/Турски поток, който развърза ръцете на Путин да нападне Украйна на 24 февруари. Проектът, както е всеизвестно, бе изпълнен с невиждан ентусиазъм от Бойко Борисов като премиер. А нали Турски поток бе под санкции от САЩ?

    Да не говорим за умопомрачителната корупция в провеждането на обществените поръчки и търгове, в заграбените средства от строителството на магистрали санирането, здравеопазването и пр.

    Прибавете златните кюлчета, пачките и пищова от спалнята, Мата Хари, къщата в Барселона…

    Колко протести се проведоха с искания за оставките на Борисов като премиер и на Иван Гешев като главен прокурор? 78% от българите през 2020 г. застанаха зад тези искания!

    На този фон научаваме, че нито веднъж на сенатското изслушване за одобряването му като нов посланик на САЩ в България номинираният Кенет Мъртън (dnevnik.bg/sviat/2022/11/30/) не произнесе думата „корупция“.

    Преди два дни в медиите пък лъснаха снимки от учебната база на прокуратурата в Цигов чарк, на които се виждат Главният прокурор България Иван Гешев и Негово превъзходителство Роб Диксън, посланик на Обединеното кралство у нас. Откриват конференция, на която г-н Диксън хвали българското обвинение за неговите постижения.

    Постижения?! Г-н посланикът наясно ли е, че през последните години общественото доверие към прокуратурата се е сривало до 4 и 8%?

    И какво се получава? Американците забавиха корупцията, за която ни критикуват от години – и с право!, – а британския първи дипломат в София се снима с Гешев, на когото ¾ от българите искат оставката!

    Това, освен че е подозрително и навява съмнения за някакви договорки и пазарлъци, унижава българите. Как да вярваме в справедливостта и възмездието, когато представители на страни, които мнозина у нас считат за пример за демокрация и законов ред, демонстрират приятелски жестове към лица, свързвани с корупционно-мафиотския модел на управление. Това би трябвало да е унизително също и за американците и британците, които със сигурност не си падат по задкулисните сделки.

    Това е още по-опасно и деструктивно в момент, когато се води мръсната война на Русия срещу Украйна и обществото е разделено в подкрепата за Киев и Путин.

    България вече – и категорично – е избрала пътя на западната цивилизация, членувайки в НАТО и ЕС. Легитимирайки Борисов и Гешев Вашингтон и Лондон легитимират модел на управление, който загроби България и я закова на дъното в ЕС. Това действа демотивиращо на българското общество.

    .

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    ОЩЕ ПО СЪЩАТА ТЕМА

    Полковник Николай Марков пред Иво Сиромахов и 7/8 ТВ.

    .

    .

  • Три жълъда и перо от Оклахома

    .

    Даниела Иванова-Найберг,

    Danielanyberg.com

    Когато стягах багажа за Тулса за участието ми в конференцията на американското общество за фолклор там, мъжът ми, американец, пенсиониран професор по музика, учуден попита: „Ама кой реши да я организира тази конференция точно в Тулса? Кой ходи там?“

    Ами кой ходи… Ходят такива като мен. Ивета, например. Посестрима, с която ме свързват много песни и пътища. Включително такива, каквито не съществуват. През далечната 1999-а, например, след приключването на културно-антропологичния семинар в Пиран на Адриатика, зацепихме право през полето, наближавайки понтонния мост към Нови Сад. Е, с кола бяхме, де. Караше я Ацуши, японски колега с впечатляващ сръбски.

    Ивета от години е директор на фолклорния център в Ню Джързи, където работи с всички етнически групи, включително с местното племе Делауер или Лени Ленапе. Сега сме тръгнали двете ден по-рано за Тулса, защото сме разбрали, че в Бартесвил се намира център на голямото племе Делауер, което онова племе в Ню Джързи приемало за систър-трайб. Ама как ще стигнем до Бартесвил, как ще се върнем?Това още не знаем. Но и двете обичаме Балашевич – с песните му, с неговото „аз, мили мои, не вярвам в приказки, аз си живея в тях“. Когато Ивета затръгва за Америка със семейството си, остави ми концертен запис. Касетката вече е само спомен от едно минало време, големият бард не е сред нас. Но фразата си е жива и още как.

    Сега, защо искаме да отидем в Бартесвил? Ами Ивета е свързана с „нейното“ Ленапе – и не просто защото е правила предълги интервюта с членове на племето и местния вожд. Подреждала е изложба. Всъщност, много изложби. Писала е по темата. И тя, и мъжът й, и дъщеря й имат индиански имена, което си е голяма чест. Аз съм въодушевена, защото наскоро съм се занимавала с темата за танца в музея. Музеят е Музеят за изкуство в Сиатъл, а сред танцовите прояви са игри на племена от щата Вашингтон. И аз съм направила няколко интервюта. Темата за загубената родова памет, езика, за усилията нишките да се съберат или пък да се създадат нови, ми е безкрайно интересна. Правилата на „Протокала“, например, действащите лица в утвърждаването на традиционните песни и танци. Кое е собствено родно? Как се „одомашняват“ заемките? Какво пазят архивите (от експедициите на Боас, например) и за кого са достъпни? Какво от новосъздаденото се приема за свое, кой може да го изпълнява, кога, къде? Как се „дарява“ песен? Как се възражда прекъсната традиция? Лудница.

    Та, в Тулса сме. Понеделник. Ивета вече е в хотела. Аз съм кацнала в полунощ и съм на аерогарата. Докато чакам шатъла, чета „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски. И никак не бързам. В смисъл, нетърпелива съм да се видя с Ивета, но не притропвам напред-назад. Седя си кротко и поглъщам страниците. Примърквам от кеф. Открила съм си автор.

    Вторник. Наемаме убер. Бартесвил е на около 45 мили от Тулса. Там се намира онзи център на племето Делауер (име, което, както отбелязва мимоходом Ивета, изобщо не е индианско; Делауер идвало от сър Томас Уест Трети, лорд Де ла Уеър, първият губернатор на Вирджиния). Шофьорът е дружелюбен, разказва ни кои ресторанти трябва да посетим на всяка цена. Последното преминава в подробно изреждане, като се започне от вкусотиите по Ютика скуеър, премине се през китайския ресторант Ченг или Чанг и се стигне до местенца за индианската сладка царевица, увита в станиол с масло и така бухната във фурната. Щом сме се интересували от изкуства, да сме си отбележели Тулса артс дистрикт, Арт Деко сградите, включително Арт Деко подземните турове. А, и да не забравим да отидем на онова място, наречено „Център на вселената“. Като застанел там човек и като кажел нещо, то гласът му отеквал. Щели сме били да го познаем лесно, защото там имало и колона с желязна халка, която преминаващите можели да ударят и така да регистрират присъствието си. Но ако сме искали да се разхождаме, да вървим само по „Бостън“ и нагоре, в никакъв случай не към гарата. Всякакви хора имало там, въоръжени, пияни, дрогирани, така че никакво ходене там. Добре, казваме, благодарим. Ивета го пита какво знае за местните индиански племена. Тогава той споменава за пет „цивилизовани“ племена. Ние двете се споглеждаме. Едва по-късно в конферентните дни разбираме, че точно така са наричани племената Чероки (Cherokee), Чоктоу (Choctaw), Чекасоу (Chickasaw), Креек (Creek) и Семинол (Seminole nations). Терминът отпреди век и половина обозначавал тяхната асимилация с приемането по неволя на англо-американските норми. Племената иначе са десетки на брой в този щат.

    Пристигаме. Поканени сме да разгледаме няколкото сгради в комплекса-селище. Научаваме какви са функциите на отделните сгради. Питаме как се издържат. Ами да, имало субсидия от щата, но грантове трябвало да се пишат постоянно. В музея, отворен само за нас, аз забождам нос в таблата с танците и музикалните инструменти. Ивета продължава разговора с домакините. Едната от тях се казва Илана. И тук в един момент става ясно, че племето Делауер в Ню Джързи може и да смята племето в Бартесвил за сестринско племе, но племето в Бартесвил не го припознава за такова. Защо, питаме. Ами който искал да бъде припознат като част от племето, трябвало да има кръвна връзка по майчина линия, която да можело да се проследи поколения назад. Това е леля ми, казва Илана, като се приближава до едно от платната. Знам си и лелите, и пра-пра лелите. Всички се знаем кой от кои е. А при племето при вас нещата не се съвсем така.

    Илана се оказа артист, приложник. Прави неща от мъниста, кожа, миди. Седнали сме на боб и царевичен хляб в столовата на центъра и тя ни споделя снимки от страницата си във Фейсбук. Показва ни семейството си. Нейният съпруг бил от племето Осейдж (Osage Nation). Има три деца, наскоро е осиновила четвърто, защото нейна близка се е споминала.

    Прекарваме целия ден в този център. Идва мъж, който е сред първенците. Склонен е да ни отдели време. Той отговоря за обучението, както и за много други неща. Разказва ни колко е трудно да се мотивират децата да учат езика на племето. Всъщност, то и нямало човек там, който напълно и свободно да го владее. Думи, фрази, да. Но онова, което ги свързва… „А кой учи децата на традиционните танци?“ – питам аз. И тук идва моментът, в които разговорът тръгва в посока, за която Ивета и аз не сме си и мечтали. Но понякога наистина трябва да му се даде време на един разговор да се разлисти, да си изгради ритъм, да заживее и даде плод. Разбирали са ги старите гърци тез работи.

    В часовете заедно Илана изглежда се е уверила, че и двете с Ивета изпитваме искрен интерес към различни традиции и култури. Показали сме респект към тяхната. „Ами тази седмица – казва тя, – в Паухаска, от четвъртък до събота, ще има игри за представянето на момчета и младежи пред общността. Тогава ще получат първото си перо. Събитието е частно, на племето на мъжа ми е, но аз имам право да ви поканя. Никакви записи и снимки, обаче. Танците започват в два следобед. Два часа се танцува, после се яде, после пак се танцува и пак се яде. Три дни.“

    Мъжки инициационни практики днес!?! И ние ще можем да го видим това?

    Но нека не бързам.

    Конференцията на американското фолклорно общество започваше в сряда. Преди официалното откриване колегите бяха организирали два тура – единият до Арт музея Филбрук, другият – архитектурна и историческа разходка из Тулса. Да си изберем. С Ивета сме си избрали и двата. Ракия или вино, дядо попе? И бира, чедо. Туровете се застъпваха, на щяхме да го наредим някак.

    Музеят Филбрук. Огромни дъбове приветстват посетителите. Навеждам се. Вдигам три жълъда – лъскави, здрави, шапчиците им вирнати. Градинарят тъкмо минава. „Това е най-старото дърво в парка“ – казва. Аз си прибирам жълъдите. Искам да си отнеса у дома нещо от земята, от природата на това място. И през ум не ми минава, че то е свързано с петрола. Още не знам, че музеят е бивша вила на един от най-богатите петролни магнати от началото на 20 век, Уейт Филипс, и съпругата му Женевиев. В даден момент семейството решава да дари вилата на градската управа с идеята тя да стане музей. А градината, която не се вижда отвън, е много подобна на красавицата Вила Ланте на италиански архитект от XVI век Джакомо Барози да Виньола. Изящна симетрия. Радваме й се много в момента, в който след разходката из залите излизаме на централната тераса.

    Но ясно е, че за музея не мога да разкажа тук. Спирам.

    Извикваме убер, който да ни закара скоростно до хотела, от който тръгва арт-деко тура. Момчето – младо. Дошло от Орегон преди година. Тук е частен учител. Обича езици. Искал да види свят. А дали не би искал да ни закара до Паухаска на следващия ден, че и да ни прибере? Вече сме разбрали, че до Паухаска нищо не ходи, 45 мили са си 45 мили. Но как се пропускат онези игри?

    Ние с Ивета сме първите му клиенти на това момче. Не за деня, изобщо. „И какво, вие сте фолклористи, а, я с какви готини неща се занимавате.“ Бил ходил до Паухаска, защото там се бил снимал филм по книгата Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI. Филм на Скорсезе, при това. А на него темата му била любопитна. Децата, на които преподавал, пък били болни точно тази седмица.

    И така, идва четвъртък и ние се понасяме към Паухаска. Конференцията на American Folklore Society се е разгърнала с пълна пàра, не знам колко сесии вървят паралелно, тюхкам се, че пропускам камара интересни неща. Но и не се тюхкам. Ентусиазирана съм. Приключенската ми кръв подрипва.

    Пристигаме. Мястото на церемонията е средно голяма арена, покрита. Опасана е с оградени пространства, в които пейките са на три нива. Върху повечето от тях има постелки. Но е рано. Има цял час до игрите. Центърът на Паухаска е на 15 минути.

    Така се озоваваме в градче, в което за първи път виждам как е организиран административно животът на индианско племе. В случая това е Осейдж нейшън. Пием кафе в заведение, което някога е било пералня, и затова носи звучното име Dirty Clothes Café. Музеят е затворен. Книжарницата работи. Ивета си купува Killers of the Flower Moon, аз понасям вестник от 2021-ва от къщата за гости срещу музея. Там пише не само за снимането на филма, но и за това как тази нова известност се отразява на живота на местните. Вестникът го взимам за себе си, но и за Гари. Някога дружал с деца от племето от резервата в родното му Айдахо, канен е бил на техните Paw wow – събирания с песни, танци и гощавка в почит към предците. Привлякъл по някое време съученик индианец да свири в бенда при училището. Не била от популярните за останалите му съученици тази негова дружба. Гари би разбрал повече от всеки друг написаното в онзи вестник.

    Хайде обратно към арената. Сега вече церемонията започва. Регалии, пера, дрънкала, цветове. Мъжки глас се провиква, увлича след себе си певците. Обаждат се тъпаните. Мощна енергия завихря в кръг танца и танцуващите. Когато даден род е готов, тогава виждаме семейството подредено в един от входовете-лъчи към арената. Оттам влиза процесията с момчето, което в този ден ще получи перо и ще бъде въведено в групата на големите. И ето, тръгва лъчът. Чуваме друг глас: това семейство е еди кое си, от рода еди кой си. Това дете е добро, то обича да плува, има успехи в математиката. Днес е моментът то да получи перо и да се присъедини към танца на мъжете. Детето се впуска към кръга, който започва да пулсира като живо тяло. Ритъмът се катери, полудява. И изведнъж спира. Само неколцина мъже, добри играчи, като опашка обират последните ритми. Жените, и те нагласени, с достойнство пристъпват по външния ринг. Мъжете сядат – жените сядат или направо напускат арената. После гласът на водача отново се извисява. И всичко започва отначало. И сигурно това повторение крие дълбок вътрешен смисъл, какъвто, знам, се съдържа и в цялото това действо, на което станах възторжен свидетел.

    Прибирам се вкъщи със „Звезди под клепачите.“ Очите ми светят. Давам си време да рефлектирам върху трите истории там, така органично преплетени и така допълващи се. После намирам в тъмното моите три жълъда, потърквам ги и сядам да чуя и техния разказ.

     

    10 ноември 2022 г., Силвър Лейк

    .

  • Етруските и техните древнобългарски богове

    .

    Алия Ошо,

    Aliya.blog.bg

    Етруските са обитавали Централна Италия. Първите исторически артефакти, определяни като етруски, са от 900 год. преди хр.

    За произхода на етруските се спори и досега – някои ги наричат пришълци от Алпите, други търсят в тях арамейски произход, трети ги свързват с пеласгите / БалАзгите, Древните българи, основали Атина и Древна Елада, четвърти ги наричат скити.

    Всички гореизброени теории за произхода на Етруските имат обяснение и обединение в един единствен факт – и той е, че Етруските са Древнобългарски племена, потеглили от Балкана и заселили Апенинския полуoстров в древността. Така, както Древнобългарски племена са и скитащите Скити, и първите заселници на Близкия изток.

    Освен от името им, това се потвърждава и от наименованията на техните богове.

    Самите Етруски наричат себе си Разна – тук личи ясно сходство с българската дума разни.

    Съседите им от Древна Елада ги наричат Тиренои или Тирсенои. Окончанието –ои е характерно окончание за множествено число в българския език. А кореновата дума ТаРа в името Тиранои е древнобългарска дума за земя или по-точно за земната богиня Та Ра / Тази Ра. Етруските, които се считат за родителите на Римската империя и днешна Италия, са Древнобългарско племе, кръстено на Богинята ТаРа на Земята, която дедите ни са почитали в най-дълбока древност и името й може да се види изписано с руни по стените на пещерата Магурата. ТараАз / Таразки / Етруски са Душите (азковците) на Богинята Тара.

    Римляните са ги наричали Труски или Туски, откъдето идва и името на населяваната от тях област Тоскана.

    Във всички тези наименования виждаме едно и също кореново древнобългарско значение и то е: Хората на Тара, ТаРа-Азите, Етруските, Земните хора. Най-вероятно Етруските в древността са онези Древнобългарски племена, които са се премествали постоянно по земните пътища, и те са част от Древнобългарските скитащи племена Скитите.

    Така Етруските заедно с други Древнобългарски племена са дали началото на Римската империя по същия начин, по който Пелазгите / Хората на БалАз Бога Слънце са основали Древна Елада.

    Тук отново ще повторя, че и Римската империя, и Елада са основани от Древните българи, почитателите на Бога Слънце. Елада носи името на Аления Древнобългарски Бог Слънце Ален – Елада / Алада и Елините са Алените. Оттук идва и латинското наименование Елиаз / Хелиос на Слънцето.

    Едно от многобройните имена на Бог Слънце е българското име Румен (РаМан – сина на Майката Богиня РаМа). Именно на Румен е кръстена река Тибър в древността, а на река Румен / Тибър е кръстен и град Рим.

    Че Етруските са говорили Българския език е добре крита тайна от Ватикана – българи не се допускат в музея на Етруските там. Защото току виж взели и разчели Етруската писменост.

    Характерно за Етруската писменост е нейната огледалност – чете се с помощта на огледало.

    Самият латински език е видоизменен българският език, вследствие на записването му с латинска азбука, която е бедна за многообразието на Българските звуци. Например, вследствие на употребата на латинската азбука се е загубил най-българският звук „Ъ“, транскрибиран в латиницата като „U“.

    Древнобългарското племе на Етруските са основателите на Древноримската култура – те са строели домове от дърво и камък, с отоплителна и комуникационна система, занимавали са се с рудодобив и металолеене, земеделие, създавали са прекрасни произведения на изкуството, с които са украсявали обществени места. Жреци, философи, математици, скулптори и др., етруските са естествени продължители на уменията на Българите, просветлените древни мъдреци.

    Етруските са и носителите на Древнобългарската първа човешка духовност, която са занесли и разпространили на Апенинския полуостров.

    Така, както и Дедите ни, Етруските са получавали своята духовност и духовно разбиране посредством просветлени мъдреци, провиждащи в Божествения свят. Етруските, по подобие на Българите, са имали тясна интимна духовна връзка с Божествеността. Те винаги са се съветвали с боговете преди да предприемат някакво действие. Етруската духовност е в основата и на Римската духовност, поради което има тясна връзка между Етруските и Римските богове.

    Религията на Етруските е политеистична, по подобие на Древнобългарската – те са вярвали в природните феномени и всеки феномен е имал своя бог или богиня. Етруските са вярвали, че душите на предците им ги водят, и са ги наричали Ман, МаниМан е древнобългарската дума за човек и означава Майчин Ма-н, на Богинята Майка. Оттук идва и името Румен на Бога слънце – РаМан.

    Етруските са наричали своите жреци Купен / Къпан (този, който къпе в светената вода), Мару (човек на Мара, Богинята майка на материята), Айзев / Аз-ев – човек на Аза, Бога на Човешката душа Ази, СебАзи.

    В Италия има планински връх, наречен на основния Древнобългарски Бог СебАзи.

    Етруските наричат всеки бог Айз / Аз и множествено число Аз-ари.  Те са празнували боговете във фестивали, наречени людиЛюди е стара българска дума за хора – на фестивалите Люди са се събирали Люди / Хора. ЛаДа е кореновата древнобългарска дума, която означава Дадени от Светлината Ла. Дедите ни са наричани люди, в смисъл хората на Светилото, на Слънцето и неслучайно свастиката е чест талисман върху етруските украшения. Свастиката е символ на Бога Слънце в движението си около земята.

    Други етруски богове са:

    –      Вертумнус / ВърТъмна-аз, със значение Бог на Въртящата се тъмнина. Въртъмназ е богът на първоначалния хаос, от който възниква светът и който се среща във всички митологии.

    –      Узил / Азал, Бог на Слънцето и на Аза на Човешката душа. Той често е изобразяван заедно с Богинята на Зората Тезан / Зан (от древнобългарския корен За (зора). И Узил, и Тезан са изобразявани с криле, по подобие на Древнобългарските жреци, отслужващи ритуали в чест на боговете.

    –      Марис / Мара-аз – богинята на раждането при етруските носи българското име Мара, на Богинята на материята и майка на видимия свят.

    –      Тайна – бог на тайнството на зачеването и раждането.

    –      Херкл – по подобие на Древноелинския бог Херкулас / КараКола-аз на Слънцето е богът герой с безбройни смели приключения.

    –      Пака – по подобие на Римския бог Бак(х)ус / Бака-аз на виното, където бака / пака е българска дума за съд за вино, употребявана и днес.

    –      Бог Себази / Богът на Себе Аза е част от римските богове, но предвид влиянието на етруската духовност върху римската империя, то този бог е част от етруските богове. Местата за почитание на Бог СебАзи в Римската империя са се наричали Сабои – българска дума със значение със себе си, свои – Бог СебАзи се е почитал в места са усамотение, да останеш сам със себе си в сабой.

    Почитанието на Древнобългарския бог СебАзи се вижда както върху останките на Перперикон, така и в Анадола, Турция, Близкия изток и въобще цялата Римска империя. В ранния юдаизъм Бог СебАзи е наричан още и Юпитер Сабаот или Я(х)ве Сабаот. Яве Сабаот е със значение Явилият се (Ява) Божествен аз (СъБа – Себе) – поради вярването на юдеите, че Бог се е Явил на Мойсей.

    –      Ватика / Вътъка – богиня на раждането и смъртта. Думата вътък е българска дума и означава основа при тъкането, оттук и думата втъкан. Вътък има и по-общо значение на основа, същност. Именно такава богиня е Ватика при етруските – тя е богинята на основата на живота. В древнобългарската духовност Вътъка отговаря на Богинята Сива на смъртта и новото раждане. Тя е Посивялата старица и е част от Божествената Троица Брама (Бременната с живот Богиня), Веснъ / Висну (Навесилата плод Богиня на Плодородието) и Сива (Трансформацията). По-късно Богинята Сива преминава в Индуизма като Шива. На Сива е посветен първият ден от Новата година. Раковски също приравнява Сива с Шива от Индуизма. Той смята, че Сива е преминал във Василица също така. За извор му е следната народна песен от Охридско: “Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има, шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя”. Вместо със Сурва, в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица. За разлика от Раковски, аз смятам, че Божествената троица е възникнала първо при Древните българи по нашите земи и едва след това е занесена в Индия от Дедите ни.

    Богинята Ватика / Вътъка е изобразявана от Етруските като Древнобългарска жрица на Бога Слънце – с животински рога и уши, със знака на Колото / Слънцето като ромб на челото си, а зад гърба й е слънчевото колело с лъчи.

    На тази Богиня е кръстена и държавата Ватикана, най-малката държава в света, символ и глава на Католицизма. Ватикана е построена върху хълма Ватикан, носещ името на Богинята Ватика. На този хълм се е намирало древно етруско гробище с името на Ватика богинята.

    Прави впечатление, че главата на Католицизма е установена върху древно гробище. Символите на смъртта като че ли не са случайност в католицизма и изобщо в християнството – разпъването на Бога на Човешката душа Ази/ Исус, мъчителната му смърт и окървавеното му тяло, пред което се кланят поклонниците, жестокостта на юдейските фарисеи, мъчителната смърт на всички християнски възхвалявани светци, ни връщат отново и отново към смъртта. И макар и християнството да е продължител на Древнобългарската духовност на почитание на Бога на Слънцето и Бог на Човешката душа, то е прекъснало жизнеутвърждаващата и покланяща се пред силата на живота и природата духовност на дедите ни.

    Може би това е и причината да се крие Древнобългарската същност на Етруските и тяхната решаваща роля за изграждането на Римската империя като империя на Древнобългарския дух на свобода и утвърждаване на живота.

    .

  • За книгата на Димитър Димитров „Светът за македонските българи“

    .

    „Светът за македонските българи“: няма специфичен македонски народ

    „Светът следи всичко случващо се в България още от нейното освобождение през 1878 г. Борбите на македонските българи срещу турците са били така популярни, че двама американци се присъединяват към български чети в Македония и описват преживяното в книги, а във Великобритания излиза роман за въстаниците. Дори има и марш за пиано за българското въстание, публикуван в Париж.“

    Това заявява в интервю за БГНЕС Димитър Димитров. Той е дългогодишен журналист на Би Би Си – Лондон и първи кореспондент на авторитетната британска медия у нас след промените през 1989 г.

    Книгата „Светът за македонските българи“ се базира изцяло на публикации в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани съобщения и репортажи, анализи и илюстрации от английските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; германските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube.

    Българското движение

    Монографията излиза в навечерието на 120-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Голяма част от нея е посветена на него. Вижда се колко детайлно в Европа и Америка следят борбата на македонските българи за свобода.

    През цялата 1903 г. – преди, по време и след въстанието – репортажите и анализите на водещите новинарски списания на английски, френски, немски, италиански информират за въстанието на македонските българи и техните страдания след неговото потушаване.

    Особено ценен е анализът на Брайлсфорд, който публикува книга и етнографска карта на Македония. Преобладаващото население, според него е българско. „Струва си да се прочете този анализ, който е на човек многократно посещавал Македония. Той е работил с Британски помощен фонд и е познавал обстановката и преди, по време и след въстанието“, заяви Димитър Димитров.

    Ето какво пише англичанинът:

    Беше 1893 г., когато група влиятелни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „Вътрешна организация“. Двама от тях още са водачи на движението – Дамян Груев, учител в Солун, който изостави сигурна кариера и добър доход, за да стане конспиратор и нелегален, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изискани маниери и светски познания го направиха дипломата на комитета, изпратен да ръководи дейността му от София…

    Моментът, за който българското население се подготвяше от десет години, дойде по време на празника на пророк Илия – неделната вечер на 2 август 1903 г…

    Македонските българи, макар и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не трябва да бъдат съдени по тях, а по техния кураж и тяхната решимост да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии“.

    Кратка и ясна е оценката на шведския писател и преводач на славянска литература Алфред Йенсен: „Македонските българи – народът, с който най-много имах досег по време на моето пътуване – ми направиха добро впечатление. Те говорят на западнобългарски диалект“.

    Героинята от Македония

    Любопитна подробност е, че в четническата дейност се включват и българки. За една една от тези българки разказва италианското издание Tribuna Illustrata, наричайки я македонската Жана Д’Арк.

    „Тази македонска героиня, която се казва Зойка Иванова, сега е в четата на воеводата Мазнейков. Зойка е родена в Радовиш, където е била учителка, но в момента, когато се организира въстанието изоставя учителстването, за да се присъедини към въстаниците, като се записва обаче едновременно в три чети. Когато едната от тях почива, Зойка преминава в другата, която действа“. Турците, както пише италианското издание, били в ужас от нея, само като чуели името й: „Бягайте това е Зойка! Зойка е! При всеки неин изстрел пада някой, бягайте!“.

    Американци в Македония

    „САЩ са една от страните, които много внимателно следят случващото се в Македония. Те имат и конкретен повод – отвличането на мис Стоун. Това е една от причините там много подробно да се заинтересуват кои са македонските българи и за какво се борят“, заяви Димитър Димитров, имайки предвид прочутата афера с отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун от чета на ВМОРО, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев през 1901-1902 г.

    Аферата спомага за популяризирането на борбата на македонските българи, особено в САЩ, където по-късно Елън Стоун изнася лекции.

    Може би двамата най-известни американци, които описват положението на македонските българи са Артър Смит и Алберт Сониксен.

    Първият е кореспондент на нюйоркски вестник, който влиза с българска чета в Македония, впоследствие описва своите подвизи в книгата „В бой срещу турците на Балканите“, излязла през 1908 г. Артър Смит винаги се е интересувал от България и Македония, които успява да посети през 1907 г. Ето какво пише той: „По това време в Македония се вихреха три бунта срещу турците – български, гръцки и сръбски. От тях българският бунт беше най-важен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, защото българите несъмнено съставляват мнозинството на македонското население… Изначално трябва да се запомни, че няма специфичен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България. Той изглежда по същия начин, говори по същия начин и до голяма степен мисли по същия начин. Накратко казано той е от същият корен. Няма каквато и да било разлика между двата клона на народа с изключение на това, че македонските българи, намирайки се под турска власт, имат по-малко култура и образование от братята си на север“.

    .

    .

    Алберт Сониксен разказва за българските воеводи и четници в „Признанията на един американски четник“, излязла през 1909 г. Той обикаля с българските чети почти шест месеца през 1906 г. и пише дописки за англоезичната преса в САЩ и Великобритания. Срещата с много воеводи, сред които Апостол воевода от Енидже Вардар, за когото оставя много живо описание: „Апостол беше македонският Робин Худ. От 13 години той вървеше по бойните пътеки. В дните преди Дамян Груев да организира прословутия Централен комитет, Апостол кръстосваше планините, един от онези живописни разбойници, които се пръкват сред потисканите хора през почти всички полуварварски периоди в историята; техните подвизи се предават от народните песни.“

    Години по-късно след Първата световна война Сониксен е поканен от американското правителство да състави доклад за положението на населението в Македония в етнически план. В него той подчертава, че населението на Македония е българско, с което се противопоставя на гръцките и сръбски аспирации.

    Един прекрасен наръчник

    Книгата „Светът за македонските българи“ на Димитър Димитров трябва да бъде използвана за защита на националните ни интереси по света.

    „Тя трябва да се ползва както от български дипломати, така и да достигне до РС Македония, а също така да бъде представена на европейските и американски съюзници на България. Дали ще е господин Макрон, дали ще някой друг, които не знаят как стоят нещата. Тук всичко е сканирано и може да бъде прочетено. Виждал съм в Лондон, как много често на западните специалисти им е досадно да слушат българските обяснения. В нея синтезирано могат да прочетат на английски, френски, италиански и други европейски езици за македонските българи“, подчерта Димитър Димитров.

    Източник: БГНЕС

    ––––––––––––––––––––––––––

     

    ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

    „Светът за македонските българи“

    (изд. Изток – Запад“, София, 2022)

    Изданието е многоезично – на български, английски, немски, френски и италиански език.

    „Македония иска да отхвърли Османското иго. Днешните македонци принадлежат към множество различни народности. Сред тях има гърци, турци, румънци, албанци, българи, сърби. Най-вече българи. И именно те в сегашното движение представляват македонския елемент.“
    National Illustre, 1903

    „Македонското въстание, така дълго подготвяно от агитаторите, най-после е в пълен разгар. Само българите от областта са въстанали; гърците са пасивни, а албанците – активни на страната на турците.“
    The Sphere, 1903

    „Битолският вилает се превърна в център на въстаническото движение и сега там са съсредоточени повече от където и да е другаде онези български чети, които бродят от живописното Островско езеро до Шар планина.“
    LÍllustrazione Italiana, 1903

    „Не е изключено въстанието да обхване цялото българско население на Македония.“
    L’Illutration, 1903

    „Македонските българи трябва да бъдат оценявани по техния кураж и тяхната решеност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии.“
    Macedonia Its Race and Their Future, 1906

    Източник: book.store.bg

    .

  • In Memoriam Соня Димов

    .

    СРЪБНА ВЕСТ: ПОЧИНА СОНЯ ДИМОВ

    .

    Напусна ни СОНЯ ДИМОВ (1946–2022), забележителна личност и виден представител на бесарабската българска общност в Бразилия. Соня е първо поколение наши заселници, родена в Бразилия. Баща й Юлиан Димов е от с. Валя-Пержей, преселва се четиринадесетгодишен с родителите си през 1926 г., същата година от с. Ларга тръгва за Бразилия и майка й Анна Стоянова. В по-късен етап двамата създават едно родолюбиво семейство, съпричастно към проблемите на сънародниците в новата за тях страна. Юлиан (Жулио) става един от лидерите на тези българи, като се посвещава на тяхното организационно обединение, провеждането на български традиционни празници и чествания на годишнини на бесарабската имиграция в Бразилия.

    В тази атмасфера се раждат, растат и развиват три дъщери – Мария, Олга и Соня. През 1996 г. Соня, заедно с баща си и видния общественик и писател Жорже Косиков, активно се включва в отбелязвянето на 70-та годишнина на бесарабската имиграция. В рамките на това събитие се създава и организацията на бесарабските българи. Соня е избрана за първи зам.-председател, отговарящ за основната организационна и културна дейност. Впоследствие няколко пъти е избирана за председател, включително в момента изпълняваше тази високоотговорна дейност.

    Соня продължи традицията на своя баща и събираше в родния си дом членовете на асоциацията за обсъждане на организационни въпроси, приятелски срещи и чествания. Нейната основна цел бе да съхрани и развие българската диаспора. В бащиния си дом бе създала малък, но много интересен музей на своето семейство и дружеството. Много се радваше, че след 50 години (1976) родителите й бяха посетили родните си места – Валя-Пержей и Ларга. Тя също заживява с тази идея и успява да я осъществи през 1998 г., като част от голяма група сънародници, които посещават прародината на своите предци – Молдова. Този досег с родното още повече утвърждава голямата й любов към българското и родните корени.

    Ние също имахме възможност да почустваме всичко това по време на посещението ни в Бразилия. Образът и вниманието към нас от страна на нашата сестра по кръв Соня Димов завинаги ще остане в паметта ни! Изказваме най-искрените си съболезнования към нейното семейство и цялата бесарабска българска общност в Бразилия!

    ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ:

    Мая ДАСКАЛОВА
    Мария ЧЕРВЕНКОВА
    Николай ЧЕРВЕНКОВ
    Васил ДИМИТРОВ

    .

    Научно дружество на българистите в Република Молдова

    .

    Източник: ndb.md

    .

  • Днес алгоритмите блокират свободното слово, а утре може да издават присъди

    .

    „Цензурата на машините е по-страшна от човешката цензура“ – пише Константин Мишев във Фактор.бг (линк). Следва текстът на автора без съкращения, който е известен журналист от някогашното Радио „Свободна Европа“, бивш дипломат и консултант на премиера Филип Димитров.

    .

    Отново бях блокиран от „Фейсбук“. И за пореден път защото бях използвал името на Хитлер в една моя иронична драска. Аз съм убеден противник на нацизма. През целия си живот съм бил срещу тоталитарните идеологии и режими. Но как да напиша нещо срещу политиката на Третия райх, ако не мога да използвам името на фюрера? Веднъж сравних изразните средства на нацистките и болшевишките пропагандни плакати и ме блокираха, защото на нацисткия плакат имаше пречупен кръст. Не е възможно човек да пише по тази тема, ако не използва илюстрация. Но алгоритъмът вижда символа и блокира. Машината не може все още да разбере контекста на написаното. „Вижда“ името Хитлер или нацистки символ и блокира. Текстът може да е антихитлеристки, но щом е използвано името на Хитлер… БАМ… машината раздава правосъдие. В друг случай ме блокирака за една карикатура. Хитлер и Сталин возят в детска количка-танкче Владимир Путин. И отново… БАМ… трийсет дни в ареста.

    Преди малко изпратих обяснение и протест до някакъв контролен борд на „Фейсбук“. Но ми отговориха автоматично, че не разглеждат всички оплаквания. Но ако все пак решат да разгледат моето – може да отнеме няколко седмици. А дотогава пак ще бъда на свобода.

    В Ню Йорк се бях сприятелил с Айзък Азимов. Но тогава не ми минаваше през ума, че ще доживея до терора на роботите. Доживях.

    Как човек да спори с машина? Възможно е, но при такива случаи казваме, че човекът е полудял и говори с готварската печка или с пералнята.

    Пиша го това с хумор, но всъщност въпросът е много сериозен. Машините са на път да ни победят. Създадените от нас машини.

    Вече е страшно, а какво ли предстои? Днес алгоритмите блокират свободното слово в социалните мрежи или броят как сме гласували, но утре е възможно да издават присъди. И да вкарват хората в затвора, защото така са били програмирани. От нас, от хората…

    .

  • Лотарийна демокрация ли ще е лекът за либерализма?

    .

    Още Аристотел е смятал, че изборите са продукт на олигархията

     

    Автор: Диян Божидаров (в. Сега)

     

    В началото на 90-те години на миналия век Франсис Фукуяма написа, че либералната демокрация е върхът в политическото развитие на човечеството. Тя е краят на историята, рече той, робът получи свободата. Това беше хегелианска трактовка за постъпателното развитие на обществените отношения, която при Маркс отвеждаше до комунистически рай, а при Фукуяма – в либерален. По-късно демокрацията започна да дава дефекти, враговете й тържествуваха. Дори Фукуяма започна да се чуди как да я ремонтира. Малко известен факт е обаче, че още докато либералите тържествуваха, част от възможно най-демократичните среди обявиха либералната демокрация за несправедлива, несъвършена и направо човеконенавистна. Днес те въздигат друг тип демокрация – лотарийната.

    Тази система звучи странно, а още по-шокиращо е, че за да защити демократичните принципи, теорията й посяга на свещена крава – гласуването. Тя настоява повечето управленски органи да зависят от капризите на съдбата – съставът им да се излъчва чрез жребий. И макар да изглежда екстравагантно, теорията разполага със солидна научна обосновка. Лансира се от авторитетни изследователи и кореспондира с англо-саксонската правна система, при която съдебни заседатели се избират на случаен принцип. Няма да е чудно, ако покрай системните кризи скоро светът да започне обилно да говори за лотарийната демокрация. А ние в България, понеже интелектуалните влияния достигат бавно у нас, ги посрещнем се вайкане „отде се взе това чудо”.

    „Чудото” е добре забравено старо. То се е практикувало в Древна Гърция, където членове на еклесия (парламент), буле (орган с парламентарни и други функции), плюс още ръководни фигури са излъчвани след жребий. По същия начин са се определяли и магистрати. Извън случайния принцип остават единствено специфични постове като армейските. Лотарийната теория днес проповядва, че кардинално сме се отклонили от корените на демокрацията, включително от символа й Атина през V в. пр. н.е. Следва да се завърнем към тях, защото просто не правим демокрация.

    Податки за тези разсъждения дава големият американски обществен изследовател Робърт Дал през 1989 г. Малко по-късно френският философ Бернар Манен излива фундамента. Популярни защитници на жребия през последните години са икономистът Етиен Шуар, също французин, и белгийският писател Давид ван Рейбрук (негова книга излезе наскоро у нас).

    Тримата създатели на теорията за лотарийната демокрация, каквато е днес: (от ляво надясно) Бернар Манен, Етиен Шуар и Давид ван Рейбрук.

    Изходната им точка са дефектите на практикуваната на запад система. Те просто са едни от многото теоретици, отчитащи големите проблеми при онова, което Фукуяма смяташе за окончателно победило. Българинът Иван Кръстев например счита, че бедата е дошла с края на Студената война, защото тя е сдържала западните народи да своеволничат с демокрацията. Но Манен, Шуар и Рейбрук пипат по-дълбоко. Водени от Аристотеловото разбиране, че изборите са продукт на олигархията, те структурират система от въпроси и отговори:

    Истина ли е, че огромна част от хората са отблъснати от политиката, не са въвлечени в нея? Да. Вярно ли е, че не всеки гражданин може да бъде избран в уж свободните избори?  Да, нужни са пари, влияние или поне одобрение от партийния апарат. Истина ли е, че изборите, а и целият политически процес, са корумпирани? Да. А избраните демагогстват ли с електората, преди да бъдат избирани пак? И това е вярно. Медиите, сред които и социалните мрежи, отклоняват ли в една или друга посока волята на хората? Трудно е да се отрече. А може ли всеки един човек да постави на допитване всеки един въпрос? Не. В крайна сметка лумпенизират ли се обикновените хора и формира ли се несменяема партийна, професионална или дори роднинска върхушка? Безспорно.

    Ето чрез този диалог защитниците на лотарията показват, че днешната демокрация в нейната представителна, мажоритарна или референдумна форма е опорочена. За тях е налице олигархия. А коренът на бедата е именно в гласуването, защото то е търсене и предлагане спрямо човека.

    Само случайността, изключваща човешката воля, осигурява равни шансове.

    Тук някъде, твърдят защитниците на лотарията, кардинално бърка и носителят на благите вести Фукуяма – той обвързва демокрацията с пазарната икономика и настава още по-голям алъш-вериш с човешките страсти.

    Много любопитна е ретроспекцията, с която те проследяват как точно днешното общество се е отдалечило от атинските принципи – дотолкова, че ги счита за налудничави. В Римската република жребият се прилага, но в империята е заместен от подкупи. През XIII век процъфтяващи градове, сред които Венеция и Флоренция, практикуват сложна изборно-жребийна система. В средата на XVIII век Шарл дьо Монтескьо се позовава на Аристотел: „Изборът чрез жребий е присъщ на демокрацията, изборът чрез гласуване е част от характера на аристокрацията”. Друг идеен баща на модерната държава, Жан-Жак Русо, в прочутия си „Обществен договор” разделя постовете на изборни и жребийни. Но Френската и Американската революция изоставят тези постановки. Отговора „защо“ дава брилянтно Рейбрук: Революционерите просто не са били чак такива демократи.

    Френската конституция от 1791 г. постановява, че властта може да се упражнява само чрез делегиране. Бащите на САЩ пък смятат, че управлението трябва да е в ръцете на добре подбирани хора: способни, почтени, даже и имотни (!) – в противовес на масата, която носи анархия. Имало е и директно презрение към низшите слоеве. Изборите са инструментът да се осъществи цедката.

    По-нататък борбата за общо избирателно право повлича свободомислещите люде в посока, далеч от същността трябва ли да го има въобще гласуването. Финалът е през 1948 г. с Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Тя гласи, че волята на хората „трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори”. Според Шуар в основата на хронологията е недоверието към същността на човека – той е лош, ще се провали, не може да се дава шанс на всеки; чрез представителната демокрация избираме да ни управляват тези, които е възможно най-малко да се провалят.

    Теорията на лотарията предписва рецепта за връщане към демокрацията – повече жребии, по-малко вотове, къси мандати. Всеки, който поиска, да може да участва в лотария за какъвто и да е пост (без съвсем специфични длъжности). Шуар дори предлага и нещо като Народен съд. При него всеки да може да обвини друг (пак подобно на Атина), за да се избегнат професионални съдилища, които не вадят око на гарван. Веднага обаче възникват контравъпроси: Добре де, нали жребият също може да постави корумпирани или откровени идиоти на отговорен пост? А тоя всеобщ съд не носи ли анархия?

    Но идва реконтра:

    А изборите да не би да качиха на световния връх умни и некорумпирани хора, които не ликвидираха невинни животи при война с лъжлив мотив; тия, дето причиниха този конфликт, не заслужаваха ли да бъдат осъдени (има се предвид втората война на САЩ срещу Ирак, осъществена заради ненамерени химически оръжия)? На финала теорията обобщава: Лотарията няма да е по-лоша като ефективност, а по отношение на демократичната същност е несравнимо по-справедлива.

    Налице са и практически приложения. В началото на 90-те години на миналия век американският социолог Джеймс Фишкин подбира на случаен принцип извадка, в която хората са поканени да дадат мнение по политически въпроси. След кратка работа с тях по темата на анкетата се получават неподозирани резултати – участниците изключително повишават компетентността си; става ясно, че случайните граждани по нищо не отстъпват на подбираните, нужно е просто да бъдат въвлечени в процесите. Методите на Фишкин почват да се прилагат в много страни, включително България. Усъвършенствани са чрез местни асамблеи в Канада, Белгия, Ирландия и други държави, функциониращи

    под формата на съвещателна демокрация

    Отделно от това в Нидерландия партията „Демократи 66” се опитва да внедрява жребийни длъжности. „Жълтите жилетки“ във Франция също вземат жребия на въоръжение, адепт му е левият лидер Жан-Люк Меленшон. Но мащабът е малък, намеренията са повече от реализацията. Резонно идват критиките: предлага се нещо, което почти го няма никъде; защо да сме сигурни, че ще работи? Шири се и обвинение, че най-актуалните защитници на лотарията просто искат да забранят изборите, тъй като не им харесва, че народът избра Тръмп или гласува за Брекзит.

    Разбира се, има още много причини, заради които лотарийната демокрация трудно може да бъде прегърната масово. Каквито и исторически препратки да се правят, премахване на гласуването изглежда скандално предложение.

    Другите критики към теорията също звучат достоверно: Атина е илюзорен идеал, в нея е имало робство и за никаква реална демокрация не иде реч; цялата политическа еволюция на хората е свързана с утвърждаването на човешките решения автономно от Бог, природа, съдба… – случайността ни връща в пещера; в крайна сметка човекът не е ли лош наистина, не е ли в състояние и жребий да манипулира?

    Но най-важното е да се разбере, че съвършената демокрация няма как да бъде основна обществена цел. По-значими от нея са мирът и благоденствието*. Западната демокрация е в криза, но Западът и с нея си живее мирно и богато. Какво толкова например, ако хората са отблъснати от политиката? Та нали времената, в която бяха силно ангажирани, родиха Хитлер? В крайна сметка лотарията е поредната теория, която търси решения чрез процедура, пренебрегвайки факта, че по-важни са ценностите на самия човек – ако не се възпитават, всяка процедура ще бъде изкривена и обратното.

    Въпреки това теорията за лотарийната демокрация има място на масата за дискусии. Тя показва, че съществува търсене на алтернативи на сегашния модел. Още по-впечатляващо е, че винаги покрай големите лозунгарски съчинения, като на Фукуяма, текат паралелни мисловни процеси, които не са за пренебрегване.

     

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Бел. ред. Поздравявам автора за статията, но събитията през 2022 г. и войната в Украйна доказаха, че вечен мир и благоденствие, не може да има без истинска демикрация. (П.Стаматов)

     

    .

  • Правителството прие Програма за подпомагане на БГ организации и медии зад граница

    .

    Министерски съвет е приел Програма за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г., на свое заседение, проведено на 26 октомври – съобщи Радио България. Ето още какво пише в материала по темата на Радио България:

    „Програмата има за цел да се засилят обменът на информация, инициативите и връзките между представители на българските общности в чужбина и научни, културни и образователни дейци в България.
    Средства ще се предоставят на проектна основа в рамките на предложената Програма.
    За реализиране на дейности по Програмата през 2022 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 200 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи.“

    Източник: Радио България

    .

  • Мелницата на историята

    .

    Мартин Карбовски, Lentata.com

    .

    Не знам дали сте виждали мелница или воденица.

    Цял ден телевизията показва историческата мелница у нас, която не може да мели брашно. Камъните на мелницата чукат и се бият, и се търкат напразно.

    Празна е мелницата на историята.

    Има едно озлобление между българина към българина.

    Това озлобление беше предшествано от освобождаването на политическия език при Борисов. Тогава си мислех, че това е трик, методът на Бойко да печели масите. Но се оказа опростяване до изпростяване.

    Сега е още по-зле – ПП са още по-дразнещо и перфидно прости, с липсата на послания и грешките на езика, а особено обидна е тезата им “ше-видим-кво-ше-стане”.

    Млади хора, но зли и мразещи някак всеки, който не е “тях”.

    Въобще, у нас победи школата на омразата, а тя е национален спорт, стигащ до днешния невъзможен избор и криза.

    В мелницата от думи, които трябва да дават действия, вече дори няма думи.

    Отвратителното говорене от социалните мрежи се настани в политиката, с всичките му проблеми и несъстоятелност.

    На всичко отгоре тази мелница се върти от едни и същи мелничари – Росен Желязков примерно е вече потомствен депутат, а преди това е бил в софийското кметство.

    Нито успехите му, нито говоренето му с нещо блестят. Но нейсе, все ще е някой Росен, приятел на Бойко.

    Най-страшното беше и друго – днес цял ден Деси Атанасова се абонира за всички предавания. Утре ще я поканят и в някое готварско или фермерско, и ще е най-даваният образ за най-кратко време в историята на телевизията. Гост с предимство. Най-желаният дядо Коледа на герберската реставрация.

    Това показва, че имаме липса на говорители. Това беше провал и при Слави дори.

    Говорещите глави от екрана не ни казват нищо. Тупик, ступор, кататония. Докъде стигнахме – днес Вежди беше най-адекватен в оная сграда с надписа.

    От това обаче печели „Възраждане“. Досега. Ние още не.

    .

    19.10.2022 г.

    .

  • Копринка Червенкова: До март ще се влачим със служебни правителства

    .

    „До март ще се влачим със служебни правителства и ще „ядат парцалите“ на президента.
    В парламента целта е всеки да си пробута законите.“

    .

    Интервю на Петър Волгин с Копринка Червенкова
    в предаването “Политически НЕкоректно“ по БНР

    .

    „Целта е всеки да си пробута законите. За БСП и ГЕРБ, а предполагам и за ДПС – общата доминанта е връщането на хартиените бюлетини. ПП ще се присъединят към проекторешението на ДБ за изпращане на оръжие за Украйна. Допускам, че това ще бъде първият закон, който ще се разглежда, но ми е много любопитно дали този закон ще го мушнат най-отдолу под папките, или ще го изпратят в някаква комисия, защото това е ролята на председателя на парламента – той разпределя проектозаконите към съответните комисии и в зависимост от това как там се възприемат, се връщат в пленарната зала. Не можах да разбера защо ПП си изтеглиха кандидата за председател на НС, когато можеше да бъде приет вариантът за ротация. Съвършено излишен беше този жест. За кого го направиха? Те го направиха срещу себе си“.

    Това коментира в предаването „Политически НЕкоректно“ журналистката Копринка Червенкова.

    Според Червенкова, в началото на 2023 г. ще има предсрочни избори:

    „До края на март ще се влачим със служебни правителства. И ще ядат парцалите на горкия президент отвсякъде“.

    Тя изказа мнение, че има натиск върху партиите, за да се състави правителство:

    „Това не се случва, защото се опъват определени партии, от които не се очакваше да се опъват, защото те изгониха 70-те души от руското посолство. И на тях се разчиташе да бъдат по-сговорчиви и да направят правителство. … Ще се откажат в един момент. Ще тръгнат всички към предсрочни избори, но с каква надежда – не ми е ясно“.

    Атмосферата в обществото не е толкова драматична, смята тя и сподели наблюдения, че хората не са толкова изплашени от цените на стоките.

    „Западноевропейските общества са много по-задоволени от българското и те по-трудно ще преживеят рестрикциите, които им се налагат от тази нова ситуация с горивата. Докато ние, мисля че по-леко ще го преживеем. В съзнанието ни седи опитът от Виденовата зима.“

    Червенкова изказа несъгласие с твърденията, че ситуацията в Украйна се е променила и Русия губи:

    „Как ще губят, като в момента 40% от Украйна няма ток“.

    Според нея, по отношение на Украйна голяма част от медиите са единодушни и „седят на страната на добрите“.

    Интервюто с Копринка Червенкова в предаването „Политически НЕкоректно“ можете да чуете от звуковия файл в сайта на БНР.

    .

  • Проф. Пламен Павлов за канонизирането на Кирил Пейчинович като македонски светец

    .

    Проф. Пламен Павлов

    За „жителите на небесата“, „скандалните имена“ и божиите заповеди –

    под това заглавие и с подзаглавия:

    Обявяването на Кирил Пейчинович за „македонски светец“, още повече при неговата канонизация, граничи с богохулство

    Имената на културните клубове „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид са дадени от местните македонски българи

    във в. „Труд“ е публикувана статия на изтъкнатия ни историк проф. Пламен Павлов, във връзка с последните новини от Северна Македония.

    По-долу е пълният текст на статията.

    .

    След отпадането на т.нар. „българско вето“ за започването на преговори за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз – проблем, при чието решаване България прояви изключителна добронамереност – антибългарската, а и антиевропейска истерия в западната ни съседка не само не престана, но придоби още по-абсурдни форми и мащаби. В първите редица са кресливите „антифашисти“ и поклонници на комунистическия диктатор Тито, футболни „ултраси“, политически коментатори, дори „поп-звезда“ подпалвач и „възмутен“ гражданин с брадва в ръка! Картината е толкова жалка, че буди не съжаление, а отвращение.

    Истеричният вой против „бугарите“ („татари“, „фашисти“ и какво ли не още) е дирижиран от ВМРО-ДПМНЕ – партия, която опозорява свещеното име на Вътрешната Македонска революционна организация, и която кой знае защо продължава да е член на Европейската Народна партия (ЕНП) – политическото семейство, в което са ГЕРБ, СДС и ДСБ… Управляващите от СДСМ се стараят да не изостанат в охулването на България и българите, а примерите са пред очите ни. Във връзка с най-новите прояви на тази политика „на добросъседство“ неволно се превърнах в „герой“ за скопските медии – отрицателен, разбира се.

    Предишния път беше през юни, когато заедно с проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доц. Спас Ташев и Владимир Митов посетихме Европейския парламент, за да изложим позицията на неформалния кръг „За Македония“. Тогава медиите в Северна Македония нададоха вик: „Бугария изпраща полк историчари во Страсбург!“ Какво предизвика новият изблик на „македонски“ гняв, в който за кой ли път истината е възприемана като нещо изключително опасно?

    На 15 и 16 октомври 2022 г. Светият синод на Македонската православна църква (МПЦ), нарекла се и Охридска архиепископия (близо осем века по дефиниция „… на цяла България…“), канонизира Кирил Пейчинович. Заслужилият духовник и просветител, вече „свети преподобен Кирил Лешочки“, беше обявен за „нов македонски светител“ (светец). Потърсен за коментар от агенция БГНЕС, казах в общи линии следното: „Македония канонизира български възрожденец като свой, а това е кощунство /…/, но не е нещо необичайно. По същия начин в Скопие се отнасят към Гоце Делчев, Даме Груев, цар Самуил и цяла плеяда наши общи национални герои. В случая с Кирил Пейчинович, а и с Йоаким Кърчовски (също канонизиран от МПЦ), отново става дума за кражба на история, за кощунствено отношение към самите личности… Когато става дума за християнски ценности, не са ли сред основните Божии заповеди „Не кради!“ и „Не лъжи!“? Интересно как би се почувствал Кирил Пейчинович, ако някой му каже, че не е българин, и дори, че е антибългарин?!“ Съвременният македонизъм преди всичко е антибългаризъм, а обявяването на български просветител за „македонски“, особено при неговата канонизация, граничи с богохулство.

    Моето кратко интервю беше отразено от поне двадесет скопски електронни медии, агенции и вестници, а дори и от няколко телевизии! Скромната ми личност се превърна в обект на ехидни коментари от звани и незвани „капацитети“. Бях удостоен с внимание и от министър-председателя Димитър Ковачевски, който категорично окачестви моите думи като „провокация“! Най-непримиримият мой критик обаче се оказа владиката Пимен, митрополит на западноевропейската епархия на МПЦ.

    Негово Високопреосвещенство реши да ми „удържи лекция“: „Когато се канонизира някой човек за светител на Църквата Божия, той се прогласява за жител на Небесата, а не на някоя земя земна. И това го знае всеки човек, който барем грам вяра има повече, отколкото национална слепота…“. Съгласен съм за небесните застъпници, но защо тогава северномакедонският Свети синод в официалния си акт нарича новоогласения светец „македонски светител“? Питам и, както се казва, отговор не чакам.

    Нека припомним накратко кой е Кирил Пейчинович. Роден е около 1771 г. в с. Теарце/Техарци (от името „Теохар“, буквално „Теохаровци“), на десетина километра северно от Тетово. Впрочем, до заграбването на тези изконни български земи от Сърбия в хода на Балканската война (1912 г.) селото признава духовната власт на Българската Екзархия. Има и свое българско училище – какво по-ясно свидетелство какви са били по самосъзнание съселяните на светия отец Кирил?

    Съответно, през 1912 г. осем младежи от Теарце участват в Македоно-Одринско опълчение в състава на българската армия.

    Отец Кирил учи в манастирското училище в близкото село Лешок, което в края на XIX в. също е крепост на Екзархията в борбата й с Цариградската патриаршия и сръбската пропаганда. След това Кирил Пейчинович продължава образованието си в известния Бигорски манастир „Св. Йоан Предтеча“ при Дебър – друга твърдина на българщината през вековете, след което приема монашеството в Хилендарския манастир на Света гора – по дефиниция „сръбска“ обител, чието монашество в онази епоха е изцяло българско. Връща се в Македония – отначало в манастира „Света Богородица Пречиста” край Кичево, а през 1801-1817 г. е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър” край Скопие. Преди години проф. Николай Овчаров откри нови данни за отец Кирил и неговите ученици в манастирите около Скопие.

    Воден от синовен дълг, монахът Кирил напуска Марковия манастир и обновява Лешочкия „Св. Атанасий” край Тетово, близо до родното му Теарце. В манастира създава килийно училище, което през онези години се превръща в просветно средище за Западна Македония. Нещо повече, отец Кирил помага за възстановяването на българската печатница на Теодосий Синаитски в Солун, а според някои свидетелства е имал малка печатница и в самия Лешочки манастир. Най-яркият принос на Кирил Пейчинович за нашата култура безспорно са неговите съчинения „Книга сия зовомая Огледало” (1816) и „Книга глаголемая утешение грешным” (1840). Умира на 12 март 1845 г. в Лешочкия манастир, където се пазят и неговите свети мощи. Както отбелязва Стефан Каракостов, отец Кирил е и един от първите български стихотворци, свидетелство за което е написаната приживе собствена епитафия в стихове. През целия си живот, по-точно „земен живот“, за да не разсърдим отново митрополит Пимен, св. Кирил Лешочки се изявява като българин. И неслучайно в предисловието на най-известната си книга е написал: „Книга сия зовомая Огледало описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии…“ Нещо повече, нарича Македония „Долна Мизия“ в хармония със средновековната представа за „Горната земя Търновска“ и „Долната земя Охридска“.

    Няколко думи за поредната демонстрация на враждебност към България и българската общност в Северна Македония – приемането на т.нар. закон за фондациите, с който на българските клубове в Битоля и Охрид бе даден ултиматум в тримесечен срок да сменят „скандалните“ си имена, съответно „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“. Потърсен за мнение, изразих своето категорично несъгласие – както с очернянето на две видни исторически личности, така и с отношението на властите към клубовете на македонските българи. Разбира се, отново последваха реакции в северномакедонските медии. И все пак, какво е скандалното при Иван Михайлов, отдал целия си живот за свободата на Македония? Или пък при цар Борис III, наричан Обединител, и една от най-популярните личности в Македония през онези години? При това имената на двата клуба не са дадени от България, а от самите им членове, които явно не споделят тезата за „бугарските фашисти“, а имат родова памет за свободата, донесена от българската власт през 1941-1944 г. Власт, която официалните „фактори“ в Скопие продължават да заклеймяват като „окупация“.

    Дали ако бъдат дадени нови, „приемливи“ имена на културните клубове, няма да се намерят други поводи за натиск върху незасегнатите от отровата на македонизма македонски българи? Имената са просто предлог за прекъсване на духовната връзка с България. Но ако някой си прави илюзии, че ще изличи българите и българската памет в Македония, не е познал…

    .


    .

  • Конференция в Рим и Неапол за преподаването на български език зад граница

    .

    ОБСЪЖДА СЕ ПРЕПОДАВАНЕТО НА РОДНИЯ ЕЗИК ЗАД ГРАНИЦА

     

    Антоанета Найденова,

    в. „Аз-Буки“

    Как да се преосмислят моделите и политиките за изучаване на български език и литература зад граница и да се предложат нови, адаптирани спрямо условията в чужбина и възможностите на българските неделни училища. Това ще бъде фокусът на практико-приложната конференция „Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи“. Тя ще се проведе от 26 до 28 октомври в Рим и Неапол.

    Форумът събира над 80 представители от неделни училища в Европа и от САЩ. Ще се проведат и две кръгли маси с участието на представители от МОН, Пловдивския университет, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, „Каритас“ – България, Изпълнителната агенция за българите в чужбина и други. Събитието се организира от културната асоциация „Паралел 43“ и БНУ „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, както и от Българската културна асоциация „Будител“ и БНУ „Родолюбие“ в Неапол. Асоциацията на българските училища в чужбина е съорганизатор.

    По време на кръглата маса на тема „Към нов модел на преподаване, учене и оценяване на български език като втори и като чужд за деца и младежи“ ще се обсъждат стъпките към изготвянето на стандарти по български език за деца и младежи от училищата ни зад граница. Ще се дискутират социолингвистични, психолингвистични и лингводидактически аспекти на обучението по български език за деца и младежи в чужбина, както и ранната диагностика на езиковите умения в перспектива роден/чужд език. На фокус ще бъде и загубата на езикови умения – факторите, които водят до нея, и компенсиращите мерки за смекчаване и забавяне на процеса. Ще се дискутират и видовете билингвизъм, наблюдаван сред децата и младежите от българските общности в чужбина.

    „Ролята на българските училища в чужбина за консолидиране на българските общности зад граница“ е темата на втората кръгла маса, в която участват представители от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. „Безкрайно нужно и важно е да работим за консолидиране на общностите, а също и на педагогическите ресурси и кадри, за да се преустанови раздробяването“, коментира д-р Мая Падешка. Тя е лектор в Неапол и от три години се занимава и с обучението по БЕЛ, история и география в неаполското БНУ „Родолюбие“. Редактор е и на научното сп. „Български език и литература“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.

    На кръглата маса ще се обсъди и мотивацията на семейства от български произход за включване на децата им в организирани форми за изучаване на български език, литература, история и география в неделните школа.

    .

  • Пърформанс „Кръстопът“ в Босилеград

    .

    Босилеград – петък, 21 октомври 2022 г. – обувки много, хора – никога по-малко!

    .

    Материал на ГЛАС ПРЕС

    .

    В Босилеград се проведе пърформанс “КРЪСТОПЪТ“. Посланията му бяха изпратени в месеца, когато се провежда и официалното преброяване на населението на Р Сърбия.

    В Босилеград петък обикновено е пазарен ден. По традиция на този ден години назад се събират много хора. От съседните села също идваха за да пазаруват и да свършат и некоя друга работа. В последните години хората доста намаляха и за това причините са комплексни, а и не са малко, за да ги анализираме сега. Повечето от жителите на Босилеград са наясно със ставащото, но изглежда са се примирили и като че ли са загубили всяка надежда за по-добро бъдеще.

    Именно по този повод в петък, 21 октомври, Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград, съвместно с младежи от местната Гимназия подготвиха и реализираха пърформанса „КРЪСТОПЪТ“. В рамките на 30 минути на кръстовощето пред паметника на В. Левски в центъра на Босилеград бяха подредени над 430 чифта обувки, които символично подсказаха за големия миграционен процес, който през последните години сериозно намали жителите на община Босилеград. На тротоара пред паметника на Левски бяха изписани повечето европейски градове, където в момента рабитят и живеят босилеградчани.  Картината на централното босилеградско кръстовище, изпълнена с безброй обувки в тези няколко минути, говореше повече от всичко казано днес и през годините назад.

    Андрияна Илиев по невероятен начин поднесе стихотворението „КРЪСТОПЪТ“, което бе написано споециално за това артистично представяне от Евгени Серафимов от Кюстендил. Песните „Бел кон“ и „Облаче ле бяло“ просълзиха повечето от присъстващите босилеградчани на пърформанса.

    Сдружение „ГЛАС“ -Босилеград подкрепи реализацията на тази поредна младежка инициатива безрезервно, благодарение на средствата, събрани от деветата благотворителна акция.

  • „Глад“ – изложба в София на Йона Тукусер

     

    27 септември – 27 ноември 2022 г.

    Квадрат 500, София

    .

    В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.

    .

    .

    Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 г. се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.

    .

    .

    В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г. и 1946 – 1947 г., като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.

    „Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.

     

    Източник: Nationalgallery.bg

    .

  • Патова ситуация в първия ден на 48-ия парламент

     

    Патова ситуация в първия ден: И след балотаж 48-о НС остана без шеф

    Първи председателки съвет се проведе на старта на новото 48-о Народно събрание. Причината е, че нито един от кандидатите за председател на парламента не беше одобрен. Предложението отправи председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова от трибуната на парламента, която настоя за 15 минути почивка.

    Но и след балотажа 48-ото Народно събрание остана без председател.

    Кандидатът на ГЕРБ Росен Желязков получи 103 гласа „за“, 85 „против“ и 52 „въздържал се“. Кандидатурата на Никола Минчев от ПП срещна подкрепата на 98 гласа „за“, „против“ – 32 и „въздържали се“ 110, с което също не бе одобрена.

    Почтеният председател на откриването на парламента Вежди Рашидов даде 15 минути почивка, за да стане ясно в крайна сметка кой, кога и как ще оглави новият парламент.

    Неписано правило е партията, победител на изборите, да излъчи председател на парламента, това настоя Десислава Атанасова в началото на дебата за избор на председател на 40-то Народно събрание. Четирима са кандидатите, като първата политическа сила – ГЕРБ предлагат Росен Желязков.

    Отново Десислава Атанасова изтъкна необходимостта от консенсус. Желязков щял да набляга на силата на правото, по думите й.

    „Възраждане“ излъчиха Петър Петров. Той нямало да потъпква опозицията и щял да бъде диалогичен. ПП предложиха Никола Минчев. Имало примери председателят на НС да не е от първата политическа сила. В предишния парламент той се превърнал в символ на диалогичност. Левите искат начело на 48 НС да е Кристиян Вигенин. Опитът и личните му качества щели да му позволят да ръководи този фрагментиран парламент, според Корнелия Нинова.

    ДПС застана зад Росен Желязков.

    При първото гласуване народните представители отхвърлиха кандидатурата на БСП за председател на парламента – Кристиан Вигенин с 31 „против“ и 181 „въздържали се“. 27 гласа бяха „за“.

    Кандидатурата на Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ също не бе одобрена – законотворците гласуваха с 37 гласа „За“, 29 „против“ и „въздържали се“ 135.

    За третия кандидат за председател на парламента – адвокат Петър Петров от „Възраждане“ също не срещна подкрепата на депутатите. Те гласуваха с 27 гласа „за“, 94 „против“, и въздържали се 118 души.

    Кандидатът на коалицията ГЕРБ-СДС Росен Желязков също не бе одобрен от народните представители. Той получи подкрепа от 103 гласа „за“, „против“ се обявиха 86, а „въздържали се“ бяха 51.

    На своеобразен балотаж за шефския пост в парламента ще отидат двамата кандидати, получили най-много гласове – Никола Минчев и Росен Желязков.

    Източник: News.bg

    .

  • Според Bloomberg Economics, в САЩ ще настъпи рецесия догодина

    .

    Под заглавие „Прогнозата за рецесия в САЩ догодина достигна вероятност от 100%“, на сайта на БНР е публикуван следният текст:

    Рецесията в САЩ изглежда напълно сигурна през следващите 12 месеца, според новите прогнози на модела на Bloomberg Economics, което представлява удар върху икономическите послания на президента Джо Байдън преди междинните избори през ноември.

    Най-новите модели за вероятност за рецесия на икономистите на агенция „Блумбърг“ – Анна Уонг и Елиза Уингър прогнозират по-висока вероятност за рецесия във всички времеви рамки, като 12-месечната оценка за икономически спад до октомври 2023 г. достига 100% спрямо 65% вероятност за сравнимия период през предишната актуализация на тези икономически модели.

    Прогнозата ще се окаже нежелана новина за Байдън, който многократно заяви, че САЩ ще избегнат рецесия и че всеки евентуален спад ще бъде „много лек“, тъй като той се опитва да увери американците, че икономиката е на стабилна основа под неговото управление, посочва агенция „Блумбърг“.

    Затягането обаче на финансовите условия, упорито високата инфлация и очакванията за по-нататъшно вдигане на лихвите от страна на Федерален резерв повишават риска от свиване на БВП на САЩ.

    Разработеният модел дава по-сигурни индикации за рецесия от други прогнози. Отделно проучване на „Блумбърг“ сред 42-ма икономисти предполага, че вероятността от рецесия през следващите 12 месеца сега възлиза на 60% спрямо 50 процента месец по-рано.

    Прогнозите са в рязък контраст с оптимистичния тон на Джо Байдън. Президентът се съсредоточи върху силното нарастване на работните места, докато провежда кампания, за да помогне на демократите да запазят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената на междинните избори след три седмици.

    Но инфлацията, която се намира близо до най-високото ниво от четири десетилетия, пречи на перспективите на демократите в предстоящите избори, като социологическите проучвания сочат, че икономиката е основният проблем на избирателите.

    Икономическият модел на Bloomberg използва 13 макроикономически и финансови индикатора, за да предскаже вероятността от икономически спад във времеви хоризонти от един месец до две години.

    Докато шансът за рецесия в рамките на 12 месеца е достигнал 100%, според този модел, шансовете рецесията да удари САЩ по-рано също се увеличават. Моделът прогнозира вероятността от рецесия в рамките на 11 месеца на 73% (спрямо 30% преди това), а 10-месечната вероятност за свиване на БВП се повиши до 25% от нула процентни пункта.

    Влошаването на перспективите се дължи на широкообхватно влошаване на икономическите и финансови показатели, използвани като входни данни за модела, посочва Bloomberg Economics.

    .

  • Мартин Карбовски: Виж кой говори

     

    Мартин Карбовски, Lentata.com

    .

    Има ли такова понятие – “телевизионна окупация”?

    Има ли въобще смел човек, който ще ни побутне да разберем какво “ни дават” да гледаме? Анализи има, антрополози има, социолози има, но всички вкупом не искат да кажат семплата истина – дават ни да гледаме едни и същи хора. И теми.

    Досущ пролича на футболно студио – един и същ шеф, с едни и същи некадърни футболисти, сменят само треньора, докато там текат едни пари.

    Пак казвам “пак казвам”.

    И не става дума за скука. Става дума за ясна цензура.

    Има ли списък с хора за “неканене” като гости в телевизионния ефир?
    Видяхте ли кой говореше по време на изборите? Страшно много хора, списъка на гостите беше по-голям от упътване за миялна машина.

    Но дадохте ли си сметка какво не виждате? Не виждате Волгин, Дачков, Тома Томов, Иван Бакалов, Миролюба, дори Генка Шикерова. Не виждате Кеворк, Нешка, Стефан Цанев, за баланс поне. Но той, Стефан Цанев, е заменен лесно с Гошко Господинов, винаги бавно говорещи и верни на партията.

    За баланс и за цвят можеше да ги видите, но баланс няма. Вместо това включваме Венци Венц от Баден Баден да говори за Дюран Дюран. И за “избора на младите хора.” Телевизорът ни предостави всякакви плява на мненията, може да ги наречете “ъпиниън плява”.

    Политическата кариера на Иван и Андрей също започва много фино. Макар, че в логото им се съдържа най-голямата лъжа на епохата – “Бългерия уонтс ю” – супер идея, но е точно това, което не се случва. Въпреки, че намаляхме с 11 процента за десет години, да знаете – Вас много Ви искат тук. Защо – за да си траете позитивно.

    След изборите – екранът е окупиран от гербажиите. Борисов говори в движение, репортерките само му забърсват прахта с микорфона, за да блещука образа му, да не го забравите. Но окупацията е проведена с аватари на Борисов, доста успешни, признаваме – Митов, Деси, Биков, Томето и други партийни умалителни. ГЕРБ са по посланията, директно.

    После идва “анализът” – там властват софиянци-дебианци (от ДБ), които, къде независимо, къде зависимо, се телепортират от студио в студио и говорят само едно – че са винаги верни на партията и на Големия брат.

    А на нас други анализи ни трябват, за да сме наясно какво се случва. Четири анализа ни трябват, но няма кой да ги финансира.

    Първият е тип “виж кой говори” – искаме да разберем какво работят говорещите глави – и от кого се финансират. Какво ли ще излезе от едно такова проучване?

    Вторият анализ – няма кой да ни каже по колко минути говорят партиите за един месец.

    Третият анализ – наличието на списък на забранени гости и теми – кажете кои послания са разрешени и кои не. Аз също искам да се съобразя.

    Четвъртият анализ е най-драматичен, сведен до елементарен въпрос – възможна ли е у нас телевизия на опозицията? Не отделен национален канал, сакън, не отделно предаване, Бога ми, една малка рубрика да се изока опозицията има ли?

    Не. Няма. Защото сме родени наведени и така ще си умрем – наведени. Свобода ли? Не е свобода това, телевизорен макартизъм е.

    .