2022-08-13

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • 45 деца от Атина са се върнали да учат в България

    .

    Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гръцката столица организира и летни занимални

     

    Тони Найденова, в. „Аз-Буки“

    .

    На всеки две години Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, Гърция, обявява конкурс за училищен ръководител. „Обявявам го, за да има по-голяма прозрачност и всеки да може да се докосне до работата при нас. Защото за учителите зад граница са важни контактът с децата и докосването до българския дух. Няма обаче много желаещи, които искат да се занимават с отчетността“, разказва за „Аз-буки“ училищният ръководител Мими Ничева. Тя започва да работи в него през 2010 г. първо като учител.

    „Много неща се промениха през тези 12 г. и все са в положителна посока – твърди моята събеседничка. – Българската държава увеличи оттогава чувствително финансирането за българските неделни училища и вече се покриват основните пера. Дава се възможност на учителите да участват в проекти и инициативи, които отговарят на желанието на деца и родители да се завръщат в България. Възможността да полагат изпит по български език и да придобият сертификат по Европейската езикова рамка, също е голям плюс. Най-много се гордея обаче с това, че откакто съм в училището, около 45 от нашите възпитаници се върнаха да учат в България и много от тях вече са завършили и се реализират.“

    БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ е най-старото българско училище в Гърция, основано през 2004 г. Започва с организирането на неделни курсове по български език. След това в него започват да се изучават и литература, история и география на България по програми, одобрени от МОН. Първоначално го посещават шест деца. През 2009 г. се основава Културно-просветното дружество „Будители“, чиято основна цел е да подпомага работата на училището.

    Учебната 2021/2022 г. училището завършва с 216 ученици, за чието обучение се грижат 7 учители. Има и двама души, които водят заниманията по български народни танци и фолклор. Школото се помещава в апартамент с площ около 200 кв. м, който вече започва да не достига. Заради пандемията обаче около 30% от родителите се притесняват да пускат децата, и те учат дистанционно, което отлага нуждата от търсене на по-голяма сграда. Най-много са малките деца в предучилищните групи и в начален етап.

    „Обикновено малките деца нямат възможност да избират дали да идват на училище, или не. Но когато стигнат VI – VII клас, вече имат мнение по въпроса и посещаемостта намалява. Ние обаче сме много щастливи от факта, че при нас децата се задържат до XII клас“, твърди Мими Ничева. И с гордост добавя, че догодина се готвят да изпратят 25 абитуриенти.

    Училището е сред малкото неделни школа зад граница, които организират и лятна занималня за своите възпитаници през юни. В нея се редуват учебни и творчески занимания, както и спортни игри или забавления в близкия парк.

    Учебната година в БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ приключи в края на май с провеждането на спортен празник под надслов „Детската планета“. В него участват не само възпитаниците на училището, а и техни приятели от различни етнически групи, родители и други гости.

    На 11 юни 2022 г. училището в Атина е домакин на практически семинар за учители от неделните училища. Темата е „Християнските добродетели в творчеството на Йовков“. Форумът е организиран по инициатива на Асоциацията на българските училища в чужбина и с подкрепата на Русенския митрополит Наум. Той има и практическа насоченост – представя цялостен модел за провеждане на интерактивни уроци по литература, базирани върху творчеството на Йордан Йовков и Библията.

    Сред най-големите постижения на училището е издаденият през 2020 г., в навечерието на 24 май, сборник с преводи на българска поезия на гръцки език по повод 140 г. гръцко-български дипломатически отношения. Целта е чрез книгата гръцките приятели на училището да се запознаят с част от българската поезия.

    В сборника са включени произведения на 18 български автори, като се започне от Възраждането – Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, и се стигне до наши дни – Елисавета Багряна, Дора Габе, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Пламен Станчев.

    Преводите са дело на настоящи и бивши възпитаници на неделното училище под редакцията на Константинос Марицас, който има богат опит в преводите от гръцки на български език и обратно.

    Учениците от атинското школо си партнират с връстници от пловдивското ОУ „Алеко Константинов“ по модул „Партньорства“ от Националната програма „Роден език и култура зад граница“. През миналата година посещават България и се срещат и с акад. Николай Денков – тогава министър на образованието и науката, за да му представят сборника и да обсъдят с него възможностите да продължат обучението си у нас. По време на престоя си в България българчетата от Атина разглеждат забележителностите в Пловдив и София.

    .

  • Фалшификат ли е Именникът на българските князе?

    .

    Павел Серафимов,

    Sparotok.blogspot.com

    Един от най-интересните извори за историята на народа ни се явява и един от най-подценяваните, а за жалост и един от най-манипулираните. Става дума за така наречения “Именник на българските князе”, който в миналото, без абсолютно никакво основание бе наричaн“Именник на българските ханове”. Казвам без основание, защото в текста се срещат думи като княз и княжение (княжество), но отсъстват напълно думи като хан и ханство.

    Фрагмент от „Именника“, Московски препис, изобр. Уикипедия
    https://commons.wikimedia.org/wiki/File:NominaliaOfTheBulgarianKhansMoscowManuscript.jpg

    Навярно поради своята краткост и особена хронология, документът е смятан от определени хора за фалшификат. Понеже вече няколко пъти различни читатели ме питат какво мисля за “Именника”, дали е надеждно сведение, дали е от полза за разбирането на далечното ни минало и т.н., реших да представя виждането си по този въпрос в настоящата работа. Нека читателите ми сами да решат дали съм прав или не.

    Безспорно, фалшиви, представени по некоректен начин исторически източници има, такива се срещат във всяка епоха. При войната с хетския цар Муватали, армията на египетския владетел Рамзес Велики е разбита, но египетските хроникьори пишат за победа. Доста по-късно във времето, легионите на император Домициан са победени от бойците на дакийския цар Декебал, но в Рим бива празнуван триумф, въпреки позорното поражение.

    Дали обаче “Именникът” е фалшификат, дали можем да му се доверим? Как точно стоят нещата в нашия случай? По принцип всеки документ трябва да се провери, нужно е да се направят сравнения с други писания, засягащи хора и събития от засегнатите времена. Задължително е да се търсят потвърждения от областта на ономастиката. С други думи – трябва да се проучи дали в посочения в документа период от време, в областта, засегната в текста, има названия на реки, селища, планини и т.н. принадлежащи на езика на споменатия в “Именника” народ – в случая българския.

    Преди да започнем изследването, трябва да си зададем въпроса: ако “Именникът” е фалшификат от сравнително ново време, кой има интерес да го поръча и направи?

    Документът е намерен от руския учен Андрей Попов през 1861 г. За нас това е черен период от време – тогава дедите ни са най-жестоко потискания народ в Османската империя и не разполагат нито с политическо влияние, нито пък със значителни финанси. В никакъв случай не може да се приеме, че българин би могъл да проникне в руските архиви, да подкупи служителите без тайната полиция да разбере, а и да вкара сред пазената автентична литература три ръкописа, явяващи се различни преписи на “Именника”.

    През 1861 г. има будни и интелигентни българи като например Георги Раковски. Той обаче нито разполага с някакво влияние в Русия, нито пък властите там са благосклонно настроени към него. Раковски не притежава и нужната литература, за да създаде документ, в който не само да отрази речта на дедите ни от Средновековието, но и специфичните за “Именника” термини като имен, шегор, алем и др.

    В случай, че “Именникът” е фалшификат, то този документ просто няма как да е създаден от българи. Кой обаче е заинтересован да изкара на бял свят свидетелство, че още през II в. българите са имали свое княжество?

    През втората половина на XIX век нито руснаците, нито британците, нито пък историците на германската историческа школа имат интерес от появата на такъв документ, доказващ, че българите имат своя държава много преди появата на държавите на великите сили от по-късни времена.

    На територията на Крим топоним Малоросса (Malorossa) е регистриран през VII – VIII век, а за държава Киевска Рус говорим през IX век. Англосаксите се заселват в Британия през V век, но консолидацията на Англия се извършва едва през IX век. Франките създават своята държава по-рано – в края на V век, но това не би било възможно без отслабването на Римската империя поради войните й с армията на Атила (за когото се предполага, че е споменатият в “Именника” Авитохол).

    През XIX в., а и по-рано, никой няма сметка да се разбере, че първата национална държава в Европа е тази на българите.

    В “Именника” е казано съвсем ясно, че 515 години преди княз Аспарух (Исперих кнѧз) владетелите от рода Дуло са имали княжество от другата страна на Дунава (сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі.). Това означава, че въпросното княжество е съществувало през 165-170 г., или с други думи: то е повече от 300 години по-старо от царството на франките и около 700 години по-старо от държавите на русите и англосаксите.

    Някои хора изразяват съмнения относно достоверността на “Именника”, поради термините шегор, имен, алем и т.н. Трябва да подчертая, че това са особени думи от древен календар, като те не могат да бъдат използвани, за са се определи етническата принадлежност на старите българи. Все пак, ако погледнем днешната реалност – дванадесетте названия на месеците – от януари до декември са римски, но това не означава, че родната реч на дедите ни е била латинска.

    Важно е друго – има ли значително историческо събитие, което да съвпада с така наречената нулева година на “Именника”? Taкова събитие има, през 170 г., живеещите недалеч от делтата на Дунава траки костобоки прекосяват голямата река, разбиват всички римски легиони, като дори успяват да проникнат на юг чак до намиращата се във Фокида (централна Гърция) Елатея:

    An army of bandits, called the Costoboes, who overran Greece  in my day, visited among other cities Elateia” -Paus. 10.34.5

    http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D34%3Asection%3D5

    Макар сведението да е представено от очевидеца на събитията Павзаний, Ърнест Браянт се съмнява в достоверността на разказа. Изследователят на миналото се чуди как костобоките са достигнали толкова дълбоко във владяната от римляните територия, без да покорят (и осигурят тила си – бел. моя) Мизия, Тракия и Македония.

    Всъщност, няма нищо чудно, както и при други антиримски въстания, местното население подпомага “нашествениците”, с които реално дели един произход. Та нима дълги векове по-късно, в края на ХIX век, значителна част от потиснатите българи не се присъединяват към опълченците и освобождаващите страната ни руски войски?

    Проблемът на Браянт е в това, че той не е знаел за общите корени на прииждащите от другата страна на Дунава костобоки и подчиненото на Рим тракийско население, а точно това обяснява и “странното” действие на бунтовниците, а именно опита им да прочистят Фокида от римските войски. Тази област е известна с това, че от дълбока древност е обитавана от траки: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” Strab.VII.7.1.

    http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

    Проблемът на Браянт e и проблем на нашите учени. Приемем ли, че костобоките са част от мизите, наречени още българи, всичко си идва на мястото и мистериите от историята ни изчезват. 

    Благодарение на Страбон знаем, че преди около 2000 години, гетите и техните роднини мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава: “Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”-Strab.VII.3.2

    http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

    Карта, направена по сведения на Клавдий Птолемей – вижда се ясно, че на север от делтата на Дунава има област Мизия.

    C идването на римляните, част от гетите и мизите остава под властта на Вечния град, а друга част – обитателите на земите на север от Дунава запазва своята свобода. В началото на II век, през 105-та година, император Траян успява за победи царя на северните траки Декебал и да завладее част от земите му, но в стръмните източни Карпати и в Черноморските степи римският владетел не посмява да пристъпи.

    Тези територии остават владение на свободните гети и мизи. Там се са абсолютни господари, но тази тема не е засягана адекватно от нашите учени, а е от огромна важност за разбирането на историята ни.

    Само 65 години след падането на гето-дакийското царство на Декебал, дедите ни успяват да възстановят силите си и през 170-та година – нулевата година на “Именника”, основават княжество. Използването на термина княжество вместо царство, според мен показва, че има смяна на благородническата прослойка, т.е. вместо гето-даки, сега на власт са мизите, които по-рано са били подвластни на цар Декебал.

    Част от самите мизи носят името българи и от 170-та до 680-та година то набира популярност и престиж, като през IX век е прието от всички мизийски роднини и става колективно название за потомците на древнобалканските народи.

    Разбирам, че причисляването на старите българи към най-старото население на Балканите ще бъде посрещнато със скептицизъм от определени сънародници, но техните съмнения се дължат на непознаването на определени важни факти:

    1. Споменатите в “Именника” старобългарски родови имена Дуло, Вокил/Оукил, Ерми са регистрирани най-рано не край Памир, Тибет и Сибир, а в микенски документи на над 3300 години. Дуло се среща в документ с регистрация KN Dd 1193 (по Вентрис и Чадуик), Вокил/Оукил можем да намерим в документ 1509 Xa 70 (по Еванс), а Eрми присъства в документ 551 Ka 42 (по Еванс).
    1. Старото над 3300 години име Дуло е отъждествено с тракийските имена Дулас, Дулес, Дулос от руския учен Юрий Откупщиков, знае се и, че на известен брой тухли от Плиска се среща тракийското име DULES, но историците и археолозите ни упорито отказват да го свържат със старобългарското родово име Дуло.
    2. Подложилият на анализ старобългарска чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до извода, че “съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” С други думи: корените на този тип старобългарска керамика са на Балканите, и то още в Медно-каменната епоха (енеолита).
    3. Цитирайки своите колеги – археолозите Церманович и Тодорович, Михайлов споделя, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите по керамиката от културата Винча. Тя е датирана 5500-4500 пр. Христа.
    4. През 30-те и 50-те години на ХХ век, под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания, от които става ясно, че за азиатски корени на българите изобщо не може да се говори, като на всичко отгоре, най-разпространения антропологичен тип сред нас, българите, е понтийският. Този тип е доминантен и при древното балканско население, наричано от римляните траки.

    Имайки предвид тези важни факти, всеки непредубеден човек ще заключи, че продължилото над 1100 години отъждествяване на старите българи с тракийския народ мизи се основава на историческа реалност.

    Нека обаче да продължим и с другите доказателства за присъствие на българи на север от Дунава през явяващата се за нулева за “Именника” 170-та година. Името на планината Карпати достига до нас благодарение на живелия през II век Клавдий Птолемей, който пише за Καρπάτης ὄρος. Названието се обяснява с българската дума карпа скала.

    Отново благодарение на Птолемей, научаваме за селището Зуробара/Ζουρόβαρα. Елементът –бара присъства и в топоними на юг от Дунава, като пример могат да бъдат посочени споменатите от Прокопий Цезарийски Субара, Тамонбари. Реално бара е правилното представяне на изключително популярната за тракийски топоними частица пара, срещаща се в Бесапара, Берипара, Скаптопара, Атипара, Брентопара и др. Още навремето, акад. Вл. Георгиев изказа предположение, че –пара може да се изтълкува с българската дума бара рекичка.

    Ще се наложи да използваме отново Птолемей, защото той твори малко преди нулевата година на “Именника” и поради това е безценен извор за топонимите и хидронимите на север от река Дунав. Авторът пише за селище ίερνα, чието име е познато и под вариантите Tierna, Zernae, Tsierna.

    Разновидностите са силна индикация за това, че началната буква е затруднявала гръцките и римски автори, а фактът, че въпросният топоним се намира край река Черна, не оставя никакво съмнение, че ίερνα, Tierna, Zernae, Tsierna е чуждото представяне на българското прилагателно и същевременно речно име Черна.

    Фактите показват, че през II век, малко преди нулевата година на “Именника”, на север от Дунава са съществували несъмнено български названия на реки, планини и селища.

    А сега идва най-важният момент: eдин език просто няма как да се появи по-рано в определена територия преди появата на народа, който говори въпросния език.  това следва, че старите българи не само са имали княжество на север от Дунава през през II век, но и спадат към древните балкански народи.

    Ето колко прости са нещата, стига цялата съществена информация да бъде извадена на бял свят. За жалост истината за корените ни не е отървала на великите сили навремето. Трябвало е да се потулят и игнорират планини от информация, да да може тази истина да остане далеч от българския читател. По-тъжното е, че са наложени безумни теории като “изгубването” на езика на старите българи, само и само, за да се “докаже”, че те са пришелци на Балканите!

    Страшното е, че манипулациите в историята ни продължават и днес. Въпреки излизащата постоянно нова информация, определена група изследователи търси под вола теле в Кавказ и Памир, а някои дори и в Сибир.

    Ако в миналото историците ни са имали донякъде оправдания, като непълни знания, страх от тоталитарна цензура, репресии и т.н., то днес, в демократична и свободна България, няма пречки истината за произхода ни да бъде казана. Няма и обяснение, нито пък извинение за поведението на тези, които упорито се опитват да сложат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите.

    Не вярвам индивидите, поддържащи неиздържани теории, да се покаят. Те ще забавят истината, докато могат, игнорирайки важни данни, осмивайки привържениците на виждането за древния балкански произход на българите, а и опитвайки се да провалят сбирки и четения на прогресивни изследователи, макар това да е подсъдно деяние.

    Единственият начин да получим гордостта и престижа, които ни се полагат, е да разпространяваме игнорираната и укривана информация, докато тя стане достояние на повечето сънародници. Веднъж достигне ли се до критична маса, нито титли, нито увъртане ще помогнат на недобросъвестните индивиди.

    Никой няма да е в състояние да попречи в официалната ни история да бъде записано, че векове преди англосакси, франки и др., дедите ни успяват да създадат независима от Рим национална държава, която впрочем е продължение на доста по-старите царства на Декебал, а и изплашилия с мощта си дори Гай Юлий Цезр цар Буребиста.

    Към историята ни принадлежат също Одриското и Фригийското царство, точно както към историята на Англия принадлежат съществувалите преди консолидацията малки царства: Северна Умбрия, Есекс, Мерсия, Уесекс, Съсекс, Кент. Не можем да пренебрегнем и това, че дедите ни са създатели на Троя, че по времето, когато гърците са се обличали с кози кожи, цар Резос е носил позлатени доспехи.

    Богата е историята ни, но е укрита и осакатена от чужденци. Не бива да се примиряваме с това и да позволяваме на други да пишат какви са били дедите ни. Това е безумие, което не просто води до упадък, но и до край. Не пазиш ли своето, не го и заслужаваш.

    .

  • „Възраждане“ дава на прокуратурата сигнал срещу „Америка за България“

     

    Мария Филева, БНР

     

    Партия „Възраждане“ внася сигнал в прокуратурата за нередности в дейността на фондация „Америка за България“. Според лидера на формацията Костадин Костадинов, става дума за медийна и политическа корупция, която засяга националната сигурност.

    На държавното обвинение ще бъде представено проучване в обем от 358 страници за финансирането на различни институции:

    Вече може да се каже, че разполагаме с пълен свод от материали и информация за начина, по който е изградена тази сложна октоподоподобна или дървовидна структура, окопала се на всички нива в българската държава, като започнем от администрацията и минем през всички останали нива на българските чиновнически служби и стигнем до т.нар. неправителствени организации, които като почнем да се разчепкваме в техния генезис, установяваме, че те не са неправителствени. Те са правителствени, на американското правителство, и изграждат агенти за влияние в нашата държава„, заяви Костадинов.

    Той допълни, че „Възраждане“ са превели, адаптирали към българското законодателство и синхронизирали с европейското американския закон за регистрация на чуждите агенти, който предвижда строг режим за регистрация на фондации и неправителствени организации, получаващи финансиране отвън.

    Когато формацията стане първа политическа сила, той ще бъде внесен и приет в Народното събрание, увери Костадинов.

    .

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Бел. ред.: Любопитно е, че това е втори текст по темата на сайта на БНР, публикуван на 05.08.22 в 13:07 ч. Предишният се задържа само около 20 минути.
    Първият текст, в който се говореше повече за адвокатите, събрали материалите, и за съдържанието на документите, бе заменен с личното мнение на К. Констадинов и с негова по-различна снимка (виждате я най-горе).

    А линкът към първия материал (вж. ТУК) вече съобщава за грешка.


    .

  • Мисия: училища, пълни с деца

    .

    Тони Найденова, в. „Аз-Буки“

    През следващата година ще се разработват нови учебни програми за изучаването на българския език като чужд

    С тазгодишната конференция под надслов „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ в Националния студентски дом в София се отбеляза юбилеят от създаването на неправителствената организация. Равносметката открои сред най-важните постигнати успехи осигуряването на бюджетно съфинансиране на училищата в чужбина, за да расте броят на обхванатите ученици на 6 континента; подадената петиция на АБУЧ през 2017 г. в Европейския парламент за издигане статута на българския език в страните членки на ЕС и получаване на привилегии, каквито ползват други западни езици за влизане в колежи и университети след завършено средно образование в чуждите образователни системи; въвеждане на изпит за сертификат, който удостоверява ниво на владеене на български в 13 американски щата, издаван от ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски“ и даващ възможност на възпитаниците на неделните училища да влизат в американски колежи и университети, и много други.

    Участниците в конференцията „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ очертаха и бъдещия път на развитие, а Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, ги запозна с новостите.

    „Мрежата от български неделни училища е много интересна през последните години и вече е в съвсем нова парадигма – казва пред „Аз-буки“ Наталия Михалевска. – Ситуираните близо 400 неделни училища по целия свят не са всичко, защото мрежата им е уплътнена и от електронното обучение, което регламентирахме. Така те допускат в тях да се обучават и деца от други държави, включително и от учители от България при определени условия не само по български, а и по история и география.“

    В някои населени места мрежата на българските неделни училища (БНУ) е достигнала своя краен предел, което означава, че е осигурен достъп на всяко дете, което иска да учи в тях. Затова е взето решение, че на територията на Лондон, Париж, Кипър и на още пет места по света няма да се разкриват нови неделни училища.

    Интересна е и тенденцията на дистанционното обучение. През учебната 2021/2022 г. например в БНУ са се обучавали деца от Катар, Саудитска Арабия и Бахрейн, където няма неделни училища. Това довежда до увеличена мотивация и през тази година предстои откриване на школо и в Бахрейн.

    „Две са най-важните новости, свързани с българските неделни училища. Едната е да извършват изследователска работа по издирването на българските следи, свързани с българската история по света, както и с приноса на българите за развитието на други държави – обяснява Наталия Михалевска. – Изложбата „Българските следи по света“, която Венета Ненкова откри в София, е първа стъпка в тази посока и нашето вдъхновение за този проект. Идеята ни е това, което намират за България по света, да го съберем на едно място в електронен портал. Също така да направим периодични издания – списания, например с разкази на хора от историческите диаспори в Балканските страни, в Украйна, Молдова и т.н., свързани с България. Тези краеведски дейности ще се финансират по Програма „Роден език и култура зад граница“.“

    Втората е по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП „Българистика“) и е свързана с новите учебни програми, които ще започнат да се разработват заедно с БНУ, както и с университетите в България и двата института на БАН – за литература и за български език. Тя е и за лекторатите, но и за неделните училища, тъй като става дума за професионална работа на българисти, които правят диагностика на езикови компетентности с тестове, с електронни обучителни материали, които са нужни на БНУ.

    Вследствие на проведените тестове от I до IX клас, направени в 240 БНУ в 33 държави през последните две години, в НП „Роден език и култура зад граница“ е заложено разработване на нови учебни програми, които да играят ролята на стандарти за обучение по БЕЛ в чуждоезикова среда. Екипите ще бъдат сформирани наесен и ще работят през учебната година до май 2023 г. След това ще бъдат изготвени и издадени и новите учебни помагала за обучение в чужбина, както и електронни ресурси, електронни помагала и електронни интегрирани уроци, изработени от екипите на БНУ.

    Майсторските класове също ще се въведат от тази учебна година – това е вид квалификация, вид обучение. Те ще се провеждат онлайн или на място и по време на тях учителите от БНУ ще могат да правят демонстрации на своя методика на преподаване или на други педагогически способи, които използват. Майсторските класове ще се събират на електронна платформа и ще бъдат излъчвани по различно време. По този начин повече учители ще имат достъп до тях, за да видят какво правят техните колеги по света, когато това им е необходимо, а не в точно определен час, както са уебинарите.

    „В момента диагностиката на езиковите компетентности на децата се прави от всеки учител както може – чрез конструиране на различни тестове, включително интервюта с родителите и самите деца – казва Наталия Михалевска. – Идеята е да се определи минимумът от знания и езикови компетентности, които трябва да бъдат овладени на съответното ниво в съответния клас, за да се улеснят учителите. Затова в ННП „Българистика“ всеки университет залага дейности, свързани с диагностика и с учебни програми, и когато те бъдат подготвени, ще ги консултираме с вас.“

    ННП „Българистика“ е с бюджет от 4 млн. лв. за три години. Ръководи се от консорциум с представители на БАН и на всички българисти от катедрите по света, по славянски филологии, департаментите по чуждоезиково обучение – тоест всички, които имат опит в методиката на преподаването на българския език като чужд. „Тя е с много повече възможности, но каквито и помагала и програми да правим, най-важното си остава как преподава учителят – методите, нагласите. Те трябва да бъдат свързани и с историята, и с народопсихологията, и с изкуството, и с фолклора, и с правенето, но най-вече с отношението. Защото не можем да забравяме, че това обучение не е задължително, и ако децата не се радват на заниманията в БНУ, те могат и да не отидат там. А нашата мисия е училищата да бъдат пълни с български деца – категорична е Наталия Михалевска. – Затова смятаме да продължим с квалификацията на учителите, с обученията, включително с майсторските класове.“

    .

  • Българчета от Дъблин разглеждат Пловдив

    .

    Ученици от Българското училище „Райна Княгиня“ в Дъблин пристигнаха в Пловдив, за да видят Античния театър. Те бяха посрещнати в Епископската базилика на Филипопол от зам.-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов и доц. д-р Елена Кантарева-Дечева – и.д. директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“.

    „Идеята за посещението в Пловдив по време на лятната ваканция е на самите ученици, на възраст 17-18 г., чиято мечта е да видят на живо Античния театър. Те са родени, живеят и учат в Дъблин и по традиция през лятната ваканция гостуват на своите баби и дядовци из цяла България“, разказва директорът на БУ „Райна Княгиня“ в ирландската столица Зорница Гоган, която придружава своите възпитаници в Пловдив.
    Пламен Панов ги запознава с историята на древния град, културно-историческите забележителности и събитията, с които Пловдив се гордее. Той им разказва и защо наричат Пловдив най-стария жив град в Европа и шестия най-стар в света, както и за ефекта от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.

    Доц. Елена Кантарева, която е и реставратор на Епископската базилика, също поздрави учениците и разказа интересни факти за впечатляващия обект. След това групата бе поета от екскурзовод, който ги преведе през Главната улица, за да им покаже интересните места, Римския стадион, Античния театър – тяхната цел, къща „Клианти“ и кв. „Капана“.

    Още при пристигането си младежите от Дъблин с български корени и чудесен български език получиха подаръци от фондация „Пловдив 2019“ – рекламни торбички, фланелки, шапки, тефтер, значки и др. с логото „Европейска столица на културата“. От издателска къща „Жанет-45“ им изпратиха подбрани книги, сред които от Георги Господинов, Здравка Евтимова, Стефан Цанев, Мария Донева, Ина Иванова, Людмил Станев и други.

    Девизът на БУ „Райна Княгиня“ в Дъблин и Туламор, създадено от Българската асоциация за образование „Райна Княгиня“, е „България е навсякъде, където сме ние и децата ни, наследниците на един велик народ!“. Училището предлага обучение по български език и литература, история и география на България, подготовка за Leaving Certificate. В Ирландия представителите на малките нации имат право да държат изпит по майчин език като част от Leaving Certificate, което е ирландската матура. Това им дава възможност да включат оценката по български като балообразуваща. Тази възможност съществува, откакто България влезе в ЕС.

    БУ „Райна Княгиня“ отваря врати на 12 септември 2020 г., за да посрещне всички български деца, желаещи да учат и споделят на роден език. То е създадено от учителски екип от 9 педагози. Началото е поставено с 82 деца, а тази учебна година завършва със 120 ученици. В училището те посещават и арт-занималня, танцуват и се забавляват.

    Източник: в. „Аз-Буки“

    .

  • Съкровища на траките ще бъдат изложени във Field Museum като част от мащабна пътуваща изложба

     

    БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА ПОКАЗВАТ НА ИЗЛОЖБА В САЩ И КАНАДА

    .

    Мартина Ганчева, БТА

    .

    България ще бъде представена в мащабна пътуваща изложба „Първите крале на Европа. Това съобщи специално за БТА и рубриката „БГ Свят“ генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, след като посети Природонаучен музей Фийлд.

    С проекта са ангажирани Националният исторически музей, Варненският регионален исторически музей и Русенският регионален исторически музей, научи още БТА.

    Страната ни ще изпрати по-голямата част от съкровището от могилата Маломирово-Златиница в Южна България, включително златен венец, златен пръстен, наколенник и ритон, съобщиха за  БТА от Националния исторически музей.

    Това е почти целия инвентар от погребението – вероятно погребение на тракийски аристократ“, коментираха още от НИМ и определиха проекта като значителен.

    Експонатите не са излизали от страната за такова участие от доста време, а проектът вече е бил отлаган веднъж с една година заради КОВИД.

    Отвъд Океана ще замине и Боровското съкровище, което е изложено в НИМ, но е собственост на музея в Русе. Много интересен артефакт, също от Русе, е бронзов слитък от късната бронзова епоха: заготовка, използвана от производители на сечива с формата на волска кожа.

    Подготвена от археолозите Уилям Паркинсън (Музей по естествена история, Чикаго) и Атила Гюча (Университет на Джорджия), изложбата ще бъде разположена на площ от 700 кв. м. и ще върне посетителите 8 000 години назад. Тя ще включва няколкостотин предмета и съвкупности от неолита, медната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха в Северна Америка, за да илюстрира как възникващият елит увеличава своята власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, ритуали, церемонии и война.

    „Първите крале на Европа“ ще предостави уникална възможност на хората от Югоизточна Европа да разсъждават върху общото си праисторическо минало, на северноамериканските общности от тези части на Европа да се съберат и да отпразнуват общото си културно наследство, а на хората без пряка връзка с региона да научат и оценят богатата културна история на Югоизточна Европа. Посетителите ще имат възможност да видят първите златни предмети в Европа, бижута, религиозни предмети, брони, оръжия и инструменти, които никога досега не са били представяни в Северна Америка.

    Изложбата ще бъде открита в Института за изследване на древния свят в Ню Йорк през септември 2022 г. и ще пътува до Природонаучен музей Фийлд през март 2023 г. Северноамериканската обиколка ще завърши в Канадския исторически музей в Гатино (Квебек) през 2025 г. Очаква се около 750 000 посетители да посетят изложбата по време на обиколката й в Северна Америка. Предстои да бъдат издадени и богато илюстриран каталог и съпътстваща книга с есета. Общо 27 институции от 11 държави участват в мащабния проект.

    Основан през 1893 г., Природонаучен музей Фийлд посреща над 1,3 милиона посетители всяка година и управлява колекция от близо 40 милиона културни обекта и научни образци.

    Той е представял значителни международни изложби от археологически колекции в миналото, включително „Викинги“ (2015 г.), „Гърците — от Агамемнон до Александър Велики“ (2015 г.) и „Първият император на Китай и неговите теракотени воини“ (2016 г. ).

     

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Бел. ред.: За съжаление новините за важни събития като тази изложба достигат до българските медии в Чикаго чрез публикации в БТА, а не от Генералното ни консулство или от генералния консул. По времето на предишни български генерални консули в Чикаго като Симеон Стоилов и Иван Анчев, които поддържаха много активна комуникация с българските медии тук, това едва ли би могло да се случи.

    .

  • Д-р Ирина Владикова пред БТА: Често текстовете по литература са неразбираеми за българчетата в чужбина

     

    Интервю на Мартина Ганчева с д-р Ирина Ботева-Владикова,

    БТА

    Обучението по български език на деца между 5 и 12 клас в чужбина е комплексен проблем. Отнася се за преподаването, както на български език, така и за литература. Това каза в специално интервю  за БТА и рубриката „БГ Свят“ председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) д-р Ирина Ботева-Владикова, която е и директор на Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Презентацията й за обучението по литература в чужбина е включена в двудневната конференция на АБУЧ, която отбелязва своята 15-та годишнина. 

    Д-р Владикова, кои са специфичните моменти при преподаването на български език и литература на българчетата в чужбина – тези от 5 до 12 клас?

    Езикът се изучава в много случаи като чужд или ситуацията е смесена, тъй като децата го говорят, но речникът им е доста слаб. Оттам идват и основните проблеми при обучението по литература. Изключително важна е координацията между това, което преподаваме по литература, а българската литература е много специфична и литературата, която децата изучават в съответната държава, в училището, което те посещават. Казвам, че това е важно, защото тези училища са съвсем редовни, имат часове – нормален норматив и натоварването е голямо. Ние, ако им дадем нещо съвсем различно за краткото време и часовете, които имаме, не можем да постигнем някакъв голям успех. В много случаи тези текстове за тях са меко казано неразбираеми. Да добавим, че нашата литература е изключително обвързана с нашата история, а тези деца невинаги учат история или слабо са запознати с нея, тоест връзката трудно може да се осъществи.

    По-голям е проблемът между връзката литература-история или този, че деца говорят няколко езика, но за тях често пъти българският е втори или дори трети и те не мислят на него?

    Езиковата подготовка на децата е изключително важна, бих я поставила на първо място. Ние, преподавателите, особено тези с по-голям стаж, знаем, че се започва с история и минаваме на литература. Литературата в повечето страни, говоря най-вече за Европа, не се изучава в този академичен стил, в тази сложност и комплексност, която ни се предлага в учебниците и учебните помагала в българската система.

    Време ли е да се промени точно тази система, начинът, по който се преподава българска литература в учебните заведения?

    Отдавна мечтая за това и имаме малък успех. Нашата образователна система като цяло е консервативна единица. Сигурна съм, че обществото отново ще се раздели и отново ще каже „къде са ни класиците, къде са нашите автори“. Не съм против тях в никакъв случай. Трябва по някакъв елегантен, обвързващ начин да бъдат представяни на децата задължително. Същевременно трябва да им дадем възможност да изучават текстове, които за тях имат смисъл, тоест като му дадеш да го прочете – той да го прочете и да го разбере…

    В контекста на случващото се около него…

    Именно, защото съгласете се, че е много демотивиращо да му дадеш за домашно един текст и детето да дойде и да каже: „Нищо не разбрах“. И е така, защото знам от опит – започваме да четем в час, нищо че са големи ученици – всяка втора-трета дума за тях е непозната.

    Колко часа седмично е нужно да учат българчетата зад граница родния език, за да могат да кажат след завършване на 12 клас, че го знаят?

    Колкото повече – толкова по-добре, но в момента това е максимумът, който тези деца могат да поемат. Те са от около 8:00 ч. на училище, приключват в 14:00-15:00 ч. Някои дори са в целодневно обучение до 16:00 ч. и едва тогава идват при нас.

    Колко е важно за българчетата зад граница да чуват българска реч и вкъщи?

    Като цяло е много важно, но това е битовият, домашният, семейният език. Той е ограничен. Затова са важни часовете при нас. И още нещо – то важи за всички деца, независимо дали са в България или в чужбина, както и за всички езици – това е голям проблем – четенето! В нашето училище възприехме една политика, отворихме клуб „Мама и аз четем заедно“. Отношението към четенето се възпитава още от най-ранна детска възраст – не само да му прочетеш за лека нощ една приказка (също много важно), а да направиш процеса на четене удоволствие за това дете. То да го свързва с положителни емоции, за да може по-нататък, когато само започне да си чете, да свърза именно с тях този процес. Например предлагаме какао, чай, бисквити или някакви други игри, за да може в този час-час и половина да създадем именно тази атмосфера, че четенето не е нещо задължително, не е свързано само с домашното по литература и „Госпожата каза да прочетем от тази до тази страница.“. Казвам на моите ученици да не ме питат колко страници е книгата, а дали е интересна, дали ще им достави удоволствие, каква е темата, която аз мога да свържа.

    Оттам идва и следващата част от моята презентация – за връзката, която задължително трябва да опитваме да установим между предмета литература, между автора, времето, в което той живее, историческия момент, текста, който предлага, дали е разбираем и тогава вече тази връзка, не само с историята, но и с видовете изкуства. Един „Стани, стани юнак балкански“, като го чуем е съвсем друго настроението. Много гледаме български филми, макар и стари, в това число и „Под игото“, текст, който е почти невъзможен за прочит. След като изгледаме филма, макар и стар, аз очаквам с трепет да не би да им е скучно на децата – получават се невероятни реакции след това…

    Много съществен момент е и самият клас. Клас с клас и година с година не се повтарят. Винаги са различни децата. Задължително трябва да усетиш групата си, да насочиш вниманието си към силните страни.

    .

  • Проф. Минеков пред „Фокус“: Не мога да кажа, че промяната бе продължена

     

    Интервю на Цоня Събчева с проф. Велислав Минеков,

    Агенция „Фокус“

    Много тъжно е това, което става. Не само тъжно, но за съжаление последствията ще бъдат тежки. Всъщност, резултатът за тези 6 месеца на беше това, което беше в кръгозора на нашите надежди и мечти. Или общо взето – почти нищо. Много се говореше за корупция, но никой не посегна към тази корупция. Вие знаете, че има нова партия, която се казва „Продължаваме Промяната“. Промяната наистина, ако си спомняте, имаше от служебните правителства, но не мога да кажа, че тази промяна беше продължена, това е наистина стана абсурден термин. Ако да беше продължена, поне със сигурност щяхме бившите министри от служебното правителство да бъдем попитани, да бъдем пожелани за съвет – абсолютно нищо от това не се случи. Конкретно за моя престой в Министерството, ако бях попитан, имах много за разказване. Аз съм отчаян, защото това, което изпратихме в Прокуратурата, стои недокоснато и, освен това, нито един разследващ журналист не пожела да се заеме с някоя от опасните теми. Изобщо, връщаме се отначало.

    Чуйте цялото интервю:

    .

  • Иван Стамболов: На кого му дреме за Шри Ланка?

    .

    Иван Стамболов,

    Аhtezimedii.com

    Загледани в своите тройни, четворни и (не дай Боже!) петорни коалиции, почти не се интересуваме какво става по света. А пък когато се поинтересуваме, обикновено под „по света“ разбираме Европа и в краен случай Северна Америка. Оттам нататък ни е „тъмна Индия“. Питали ли сте се защо казваме „тъмна Индия“, а не „тъмна Канада“, да речем? Просто защото всичко извън нашето си село твърде слабо ни интересува. Понякога се питам кой на кого влияе зле по отношение на интереса към случващото се по света – медиите на публиката или публиката на медиите? Медиите ли не срещат интерес, който да задоволят, или се оказват неспособни да го предизвикат? Не знам.

    В неделя президентът на Демократична социалистическа република Шри Ланка Ранил Викремесингхе обяви извънредно положение, защото бунтовете станаха застрашаващи, а те станаха такива заради икономическата катастрофа, която връхлетя страната. За тези, които не знаят, Демократична социалистическа република Шри Ланка е бившият (до края на WW2) Британски Цейлон – процъфтяваща колония в океана до долното връхче на Индия. А днес няма какво да ядат. Не, темата ни не е „носталгия по колониалната система“, макар че това е една твърде живописна и поучителна тема. Темата ни е друга.

    Преди седмица президентът на Шри Ланка Готабая Раджапакса беше свален и принуден да избяга първо на Малдивите, а после в Сингапур. Изгладнелите протестиращи (не с бира, пъстри вувузели и остроумни нагледни материали) окупираха резиденцията му и туриха за президент министър-председателя, споменатия вече Ранил Викремесингхе. Ранил Викремесингхе и Готабая Раджапакса (моля да ме извините за имената на действащите лица, но в случая не съм виновен) били нещо като Путин и Медведев – дупе и гащи, вечен президент и вечен министър-председател. Ранил Викремесингхе обаче имал силни мераци той сега да стане президент, а пък бунтовниците не са много съгласни, защото с право подозират, че така нищо няма да се промени. Промяната е деликатно нещо, а не джаста-праста, както мнозина си въобразяват.

    На практика Шри Ланка частично фалира още през 2017 г., когато, след като не успя да си обслужи заема от Китай за изграждане на ново и важно пристанище, това пристанище стана китайско за следващите 99 години. Хубаво пристанище, точно срещу Индия – големия съперник на Китай. Мнозина го сравняват с Хонконг, само че този път унижението не е за Китай, а тъкмо напротив.

    Подобна съдба, приличаща на китайско финансово робство или поне на, както го наричат, „китайски финансов неоколониализъм“, споделят и други страни. По подобен начин и Кения е на път да изгуби голямото си пристанище Момбаса, а заедно с това и част от държавния си суверенитет. Китай държи съществени части от външните дългове на Нигерия и Замбия, там също вече се боят за суверенитета си. Джибути дължи над 80% от своя БВП на Китай, поради което стана първата отвъдморска китайска военна база. Дори и ЮАР не устоя на изкушението на китайските пари. А пък новата столица на Египет, вдигната само за две години и готова да приеме 20 милиона жители, с всичките си фантастични обществени сгради, е финансирана главно от Китай.

    В Латинска Америка положението не е по-различно. Срещу заем от 6,5 милиарда долара Еквадор продава на Китай между 80 и 90% от суровия си петрол. Отново срещу заем Венецуела се задължи да изнесе за Китай 43 милиона тона желязна руда за производство на стомана. В Патагония (Аржентина) Китай инвестира в изграждането на огромно съоръжение за космическо наблюдение, до което не може да припари никой. Китайците твърдят, че е за мирни цели, но най-вероятно е военно.

    Ами Балканите? Черна гора също е на път да изгуби части от територията си в полза на Китай за неизплатени дългове. Полакомиха се да теглят заем за някаква тяхна магистрала, която да свърже Адриатика със Сърбия. И то не за цялата магистрала, а само за 41 километра от нея. Че и тях не успяха да довършат. В крайна сметка нямат път, но пък това, което имат, струва близо 24 милиона евро на километър. Китайският заем дотам обърка сметките на Черна гора, че правителството се принуди да вдигне данъците и да замрази заплатите в публичния сектор.

    Но Черна гора далеч не е най-големият китайски длъжник на Балканите. Първенството е на Сърбия. Там китайските инвестиции са около 10 милиарда долара (магистрали и ЖП линии), което ги прави най-големите в Централна и Източна Европа. В Сърбия по време на първата вълна от пандемията на COVID-19 Китай внесе медикаменти и специалисти, което отекна в десетки билбордове на сръбски и китайски: „Благодарим ти, братко Си“. Трудно се живее без по-голям брат, а сърбите, види се, вече си имат двама.

    Източник: sulla.bg

    Активното раздаване на пари от страна на Китай навсякъде по света върви от десетина години. То е част от стратегията „Един пояс, един път“, която тръгна през 2013, а през 2017 бе включена и в конституцията на Китай. Това е гигантски и съвсем откровен план за световно господство. Генералните цели са две – създаване на световна инфраструктурна мрежа от магистрали, железници и пристанища, конструирана така, че да постави Китай в центъра на световната търговия. Втората цел е финансовото колонизиране на по-бедните държави. Специалисти разказват, че договорите за заеми са с нечовешки условия и извратени клаузи. Много от тях са засекретени, а някои включват задължението изобщо да не се споменава, че дори съществуват. В крайна сметка много от страните заемополучателки губят частично или изцяло държавния си суверенитет. Идеята е проектът да завърши през 2049, когато се навършват 100 години от създаването на Китайската народна република и 128 години от учредяването на Китайската комунистическа партия, която днес е най-голямата партия в света със своите 86 700 000 членове.

    Китай никого не насилва. Стои загадъчно усмихнат като Мефистофел и предлага на бедняците своите договори. А те – същински алчни Фаустовци – подписват с кръвта си и продават душите си. По своя воля. Откъде обаче се взимат китайските пари? Това са парите, които целият алчен потребителски свят излива в Китай заради неговата евтина работна ръка и пластмасови боклуци. Уви, вече не са само пластмасови боклуци, а всякакви дрънкалки (най-вече електронни), без които си мислим, че животът ни е невъзможен. Евтиното производство прави производителя приказно богат. Китай ни купува с нашите пари.

    Странно обаче как повечето страни, които се поддадоха на изкушението на китайските богатства и се свързаха по един или друг начин с „Един пояс, един път“ са със социалистически наклонности. Сред обилно финансираните са режимите във Венецуела, Куба и Никарагуа. И разбира се Пакистан, за да дразни Индия. Изобщо, макар и да финансира наред, Китай предпочита да финансира страни, които са по вкуса на Китайската комунистическа партия.

    В ход ли е най-големият опит да се издигне Вавилонската кула, да се построи човешкият рай на земята? През 2049 Китай планира да обяви официално своето световно господство. А в това време ние тук се занимаваме с правата на гейовете и със зелени сделки, насила унищожаваме икономиката си, та да не сме конкуренция на Китай дори и теоретично. Мъчим се от толерантност и мултикултурност да се чувстваме виновни, че някога сме владеели света. Ние не отстъпваме на Китай, не се предаваме, ние просто му се молим да ни завладее и погълне. Поднасяме му на тепсия един свят, изобретен от нас, но който по някакви сатанински причини упорито се опитваме да унищожим сами. Всичко, с което Китай е могъщ днес – от технологиите до идеята за държавност – е изобретено от нас. Но нашата алчност го превърна от криле в окови. Нищо. Така е справедливо. Случвало се е много пъти в иначе праволинейната, но твърде объркана човешка история. Лакомията, както изяжда главата на човека, така и на народите, така и на цивилизациите.

    Та, такива ми ти работи за Шри Ланка и за мечтата на Ранил Викремесингхе да бъде президент.

    .

  • Американците оценяват Байдън все по-ниско. По-ниско и от Тръмп, и от Обама

    .

    Одобрението към президента Джо Байдън относно общата и икономическата му политика са достигнали най-ниските нива от началото на неговото президентство и са спаднали по-силно от тези при двамата му предшественика, показват резултати от последното икономическо проучване на CNBC в САЩ, цитирано от БНР.

    Тъй като американците се чувства „смазани“ под тежестта на растящите цени, икономическото одобрение на Байдън спадна с пет пункта спрямо предишното проучване през април, достигайки през юли едва 30%. Икономическата политика на президента се подкрепя от едва 6% от републиканците, 25% от независимите и 58% от демократите, което представлява много нисък процент на одобрение дори в собствената му партия.

    За сравнение, икономическото одобрение на президента Доналд Тръмп достигна дъно от 41%, а на президента Барак Обама – 37% по време на тяхното управление.

    Одобрението на Байдън за цялостното му поведение на президентския пост пък достигна 36%, или с един процент пункт под най-ниското ниво на одобрение на президента Тръмп. Сред участниците в проучването 57% не одобряват поведението на Байдън като президент.

    Проучването сред 800 души в цялата страна установи, че 51% вярват, че усилията на президента за борба с инфлацията са без значение, а 30% смятат, че всъщност те вредят. Само 12% посочват, че предприеманите от Белия дом мерки помагат за справяне с инфлацията.


    .

    Проучването на CNBC беше проведено от 7 до 10 юли.

    Слабите резултати от това проучване идват на фона на най-лошите икономически перспективи, измерени от CNBC в 15-годишната история на проучването.

    От участниците цели 52% вярват, че икономиката на САЩ ще се влоши през следващата година, а само 22% смятат, че ще се подобри. Това са рекордни проценти и за двете групи анкетирани, като дори са по-лоши от тези, регистрирани по време на Голямата финансова криза преди повече от десетилетие. Над 6 от 10 от анкетираните очакват рецесия през следващите 12 месеца. Други 6% пък смятат, че страната вече се намира в рецесия. Такива процентни нива по принцип се регистрират само по време на действителна рецесия, отбелязва CNBC.

    Само 38% от американската общественост вярва, че цените на жилищата им ще се покачат през следващата година – най-нисък процент от началото на коронавирусната пандемия насам.

    Анкетата също така установи, че инфлацията е най-големият проблем в САЩ, събирайки два пъти повече гласове от следващия проблем, а именно абортът, който беше представен като опция за проучване за първи път. Тези две важни теми са последвани от проблемите с престъпността, имиграцията и сигурност на границите, с работните места и изменението на климата. Коронавирусът, който водеше списъка през по-голямата част от последните няколко години, сега вече се класира на последно място.

    Около 65% от анкетираните казват, че намаляват развлеченията, като хранене навън или ходене на кино и концерти. Сред участниците 61% пък съобщават, че шофират по-малко, а 54% посочват, че намаляват пътуванията. Повече от 4 от 10 американци харчат по-малко за хранителни стоки. Една трета използват по-често кредитни карти, което може да означава по-високи лихвени плащания. Проучването също така установи, че 47% от участниците казват, че предприемат поне четири от тези мерки на икономии.

    С високите цени на бензина 50% от американската общественост посочват, че подкрепят облекчаване на екологичните правила с цел намаляване на цените по бензиностанциите, като 42% са против, а 58% подкрепят данък върху печалбите на петролните компании, върнат обратно на потребителите.

    Явор Римски, БНР

    И едно кратко видео отпреди няколко дни.

    .

    .

  • Auditorium Theatre. Сезон 2022-23 годов

    .

    Сергей Элькин, thereklama.com

    .

    Стали известны подробности нового (2022-23 годов) сезона старейшего театра Чикаго The Auditorium Theatre. Много будет разных интересных программ и событий. Как всегда в этом театре, главное внимание приковано к Международной балетной программе (с этого года она называется “Global Dance”). Из-за пандемии два последних сезона гастролей не было. В будущем сезоне они возобновятся, и мы увидим шесть (!) всемирно известных балетных компаний. Парад театров открывает Киевский балет (Kyiv City Ballet of Ukraine, 24 и 25 сентября). Труппа была основана десять лет назад. Вторжение России в Украину театр встретил на гастролях во Франции. 8 марта был заключительный спектакль, и труппа должна была вернуться домой. Война перевернула все планы. Артисты превратились в беженцев. “Когда я узнала, что Киевский балет гастролирует в Париже и теперь, естественно, не может вернуться домой, мы мобилизовали все ресурсы, – заявила мэр Парижа Анн Идальго, – и решили, что надо предоставить им сцену Шатле во временное пользование.” Мэрия Парижа любезно предоставила украинским артистам временные статусы беженца, жилье и сцену театра Шатле (Châtelet Theatre) – ту самую сцену, где прошли первые “Русские сезоны” Дягилева и где танцевал Вацлав Нижинский. Директор труппы Иван Козлов не мог сдержать слез: “Мы переживаем очень трудные времена. Мы ожидали такого, но вы показали, что на Земле могут царить любовь и мир”. После Парижа Киевский балет отправился с гастрольной поездкой по Франции и другим странам Европы. Впереди – Америка! Предстоящие спектакли станут дебютными выступлениями Киевского балета в Чикаго и покажут поддержку культурных институтов города борющейся с агрессором Украине. В спектаклях примут участие примы-балерины Киевского балета Кристина Кадашевич и Оксана Бондаренко.

    Танцевальный театр из Тайваня Cloud Gate Dance Theatre (14 и 15 октября) – ведущий азиатский театр современного танца. Труппа уже выступала в Чикаго. На этот раз театр представляет спектакль “13 языков” – яркое, захватывающее путешествие в мир даосских обрядов и шумной уличной жизни Банка (остров в Индонезии).

    Сцена из спектакля Cloud Gate Dance Theatre. Фото — LIU Chen hsiang

    Впервые в Чикаго – “Step Afrika!” (14 января 2023 года), первая профессиональная труппа степ-танца. Даже по небольшому фрагменту спектакля видна техника, ловкость и энергия солистов. Уверен, эти танцы никого не оставят равнодушными!

    Сцена из спектакля “Step Afrika!”. Фото — Секу Люк

    Четвертый участник программы “Global Dance” – мужская балетная труппа Трокадеро де Монте-Карло (Les Ballets Trockadero de Monte Carlo, 11 февраля 2023 года). В программе: пародии на основные классические балеты. Труппа существует уже более сорока лет и давно заняла особое место в мировом современном танце. Все женские роли исполняются мужчинами в балетных пачках и на пуантах. Давайте посмотрим серьезным взглядом на несерьезный балет!

    Сцена из спектакля Трокадеро де Монте-Карло. Фото — Марчелло Орселли

    Снова в Чикаго Американский театр танца Алвина Эйли (Alvin Ailey American Dance Theater, 8-12 марта). Более шестидесяти лет театр с триумфальным успехом выступает по всему миру, из них пятьдесят лет каждый год гастролирует в Чикаго – вот уж точно постоянство, проверенное временем! Мы увидим несколько программ, объединяющих классические и современные композиции. Каждая программа по традиции завершается визитной карточкой театра – легендарным одноактным балетом “Откровения” (“Revelations”).

    Чикагским балетоманам хорошо знаком Американский балетный театр (American Ballet Theatre, 14-16 апреля 2023 года). Последний раз он приезжал в апреле 2019 года со спектаклем “Взбитые сливки” (“Whipped Cream”) на музыку Рихарда Штрауса. На этот раз нас ждет программа одноактных композиций.

    В серии “Chicago Dance” мы увидим танцевальные компании Чикаго Ensemble Español Spanish Dance Theater (сорок шестой сезон танца фламенко!, 1 октября), Deeply Rooted Dance Theater (5 ноября), Trinity Irish Dance Company, M.A.D.D. Rhythms и специальный гость – труппа из Нью-Йорка Dorrance Dance (все три компании выступят в один день – 22 апреля 2023 года). Перед спектаклями каждой из этих компаний состоятся выступления молодых танцевальных трупп Чикаго и пригородов (программа называется “Prelude”).

    Особо отмечу выступление Giordano Dance Chicago (10 июня 2023 года). В 2023 году компания отметит шестидесятилетний юбилей. Она была образована в 1963 году бродвейским танцовщиком Гасом Джордано (1923-2008) как компания джаз-танца и называлась вначале Giordano Jazz Dance Chicago. Мы же знаем, что, подобно танго, джаз тоже можно назвать стилем жизни и определенным мироощущением. Джаз тоже можно танцевать!.. Родоначальником джаз-танца стал основатель чикагской компании Гас Джордано. В 1966 году появился его учебник, посвященный технике джаз-танца – первый подобный учебник в мире. До настоящего времени он является основой в практике многих танцевальных педагогов в разных странах мира. Труппа Джордано заняла свою, уникальную нишу на танцевальной карте мира. Уже с первых лет своего существования труппа гастролировала по США, стала выступать в Европе. В 1974 году Giordano Dance Chicago стала первой джазовой танцевальной компанией, посетившей СССР. В 1990 году Гас Джордано основал Всемирный конгресс джаз-танца. Он проходит раз в два года на протяжении пяти дней, объединяя педагогов и студентов со всего мира.

    Сцена из спектакля “Retroverse” Giordano Dance Chicago. Фото — Горман Кук

    В серии “Holiday Concert Specials” в пятнадцатый раз (хорошая традиция!) мы услышим американскую версию оратории Г.Ф.Генделя “Мессия” – “Too Hot to Handel: The Jazz-Gospel Messiah” (3-4 декабря). Это Гендель в стилях блюза, джаза, госпела.

    В еще одном концерте серии выступит женский музыкальный ансамбль из Ирландии “Celtic Woman” (11 декабря). С момента своего дебюта в 2005 году этот коллектив стал мировой музыкальной сенсацией и настоящим культурным феноменом. Ирландские женщины прославляют богатое музыкальное и культурное наследие страны.

    В совместной с журналом National Geographic серии “National Geographic Live” – выступления археолога Алисии Одевале из Тулсы (Оклахома) “Greenwood: A Century of Resilience” (29 января 2023 года), ученого Бет Шапиро “How to Clone a Mammoth” (26 марта 2023 года), фотографа Дэвида Дубиле и фотожурналиста Дженнифер Хейс “Coral Kingdom and Empires of Ice” (30 апреля).

    Nota bene! Все концерты сезона 2022-23 годов пройдут в помещении Auditorium Theatre по адресу: 50 E. Ida B. Wells Drive, Chicago, IL, 60605. Абонементы и билеты – по телефону 312-341-2300, в кассе театра и на сайте auditoriumtheatre.org. Одиночные билеты поступят в продажу 1 августа.

    .

  • Приключи първата смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград ‘2022“

    .

    Днес (на 16 юли – бел. ред.) бяха наградени участниците на първата смяна на 14-та „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022”. Поради заболяване на дете, засега бе отложено заплануваното детско тържество и изпълнението на театралният пърформанс, който децата бяха подготвили.

    Ваканцията се реализира по проект, изработен от специалисти на Национална спортна академия „Васил Левски” и за шести пореден път се финансира по програмата „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Република България. Участниците на ваканцията получиха спортни екипировки, храна и освежителни напитки. Интересът сред деца и родители за участието в тази ваканция се увеличава с всяка следваща година.

    50 деца, под педагогическото ръководство на Желко и Силвия Насеви, на импровизирано игрище на една ливада в местността „Добри дол”, в продължение на 16 дни се обучаваха на спортни похвати по основните видове спорт.

    Също така децата се възпитаваха на спортсменско поведение, изобразително изкуство, екология, приложни занаяти, оказване на първа помощ, опазване на обичаи и традиции и даване на възможност за колективна и индивидуална творческа изява.

    Иван Николов в началото поздрави участниците и благодари на родителите за доверието, с което повериха децата си на екипа на детската ваканция, и подчерта приноса на спонсора – Министерството на външните работи на Република България. Той изрази увереността си, че тази ваканция, освен че оползотворява свободното време на децата, вече 14 години оставя траен отпечатък в тяхното възпитание и образование.

    Желко Насев също благодари за доверието и подкрепата на родителите и каза, че ваканцията утвърждава творческата изява на децата и смелостта им да се изявяват пред публика.

    За принос към развитието на българската и култура и просвета КИЦ „Босилеград” връчи наградата, присъдена по повод Деня на българската просвета и култура 24 май, на Емилия Стаменова, абитуриентка от Босилеградската гимназия.

    Беше връчена награда и на Кристина Малетич, за рисунка на Килийното училище в село Извор, както и на ученичката Анастасия Стоянова, за принос за успешното провеждане на ваканцията, както и Марко Николов, Валери Стоименов и Неманя Гонев – помощник инструктори на ваканцията.

    От родителите бе наградена Марина Божилова от Босилеград, която през цялото време на първата смяна всекидневно и безвъзмездно помагаше в организацията на детската ваканция.

    Първата смяна от лятната ваканция бе максимално оползотворена – освен че децата си общуваха и се забавляваха, имаха възможност, след повече от две години изолация поради мерките за защита от КОВИД-19, да се отделят от компютрите и виртуалния свят и да се потопят реалния свят на детството и на истинското и неподправено детско приятелство.

    Децата бяха запознати и с опасностите, които дебнат младите в съвременния свят – наркомания, асоциално поведение, малолетна престъпност и др.

    Няма съмнение, че децата ще запазят прекрасни спомени и емоции от активната си ваканция. Почивка, в която децата спортуваха и се учеха не за победа на всяка цена, а за изкуството да се бориш и да уважаваш съперника.

    За успеха на поредната инициатива безспорна е заслугата на педагозите Желко и Силвия Насеви, които дадоха най-доброто от себе си да предадат знанията и уменията си на децата, но и да ги чуят и видят как те възприемат света около себе си и да изразят отношението си към него. По-големите асистенти бяха наградени с плакети за помощта, която оказваха при реализацията на Олимпийската ваканция.

    Събитието бе отразено от журналист на „Радио България” и уважено от гости от Техническия университет в София.

    Втората смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022” ще се проведе през август.

     

    ГЛАС ПРЕСС

    .

  • Безсребърници: Мария Стоилова

    .

    Репортаж на Боянка Иванова за EuroTV.media

    Зад решението на всеки важен въпрос в живота на човека съществуват поне две решения: да наблюдаваш събитията зад прозореца или да се слееш с протестиращите на улицата; да промениш съдбата си или да се бориш с нея, да заминеш или да останеш. Нашата героиня е направила своя избор, който е в пълна противоположност с решението на мнозина. Удовлетворението на душата е мярка за правилността…

    С благодарност за съдействието на: Димитър Русинов, Нина Куртeва, Юлиян Георгиев, Екатерина Костова, Альоша Карабельов.

    .

    .

    Източник: EuroTV.media

    .

  • Bird.bg, Биволъ и Е-вестник за снимките на Борисов

    .

    Атанас Чобанов, главен редактор на BIRD.BG, разказа пред „Христо Ботев“ на БНР за експертизата на снимките с пачките и кюлчетата от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, както и за днешното изслушване от Комисията по превенция и противодействие на корупцията в НС на главния прокурор Иван Гешев.

    .

    .

    А ето и една публикация от 2020 г., за снимките на Борисов, която не е зле да бъде припомнена.

    .

    Снимките компромат за Борисов са правени 2017-2019,
    без „Фотошоп”, без монтажи, коригирани са датите

    Биволъ , e-vestnik

    „Биволъ” и “E-вестник” дадоха за техническа експертиза снимките от спалнята на Борисов, каквито бяха разпратени до няколко издания.

    Проверявани бяха общо 9 различни снимки, 5 изпратени на електронната поща на “E-вестник” и 4 изпратени на „Биволъ”. В интернет циркулират и други снимки, изпратени до други сайтове, но поради липса на достъп до оригиналните файлове, те не са обект на този анализ.

    Кой и кога е пратил снимките?

    Снимките са изпратени от различни податели през сървъра за анонимна поща guerillamail. Този сайт генерира еднократни адреси за всяко изпратено съобщение. До “E-вестник” е писал потребител [email protected] в 10:20 ч, българско време. До „Биволъ” е писал [email protected] в 10:34 българско време.

    Има ли монтаж?

    Няма фотомонтажи или фалшифициране с фотошоп, каквито предположения се ширят в коментарите на политици, анализатори и в социалните мрежи.

    От 9-те снимки 3 са напълно „девствени”, не са пипани с „Фотошоп”, нито са променяни датите на заснемане в метаданните (бел. ред. – метаданни са описателен текст, интегриран в кода на снимката, в който се съдържа времето на заснемане, вид фотоапарат, смартфон, данни за диафрагма, скорост и др.).

    В останалите 6 снимки има промени в метаданните, с цел да се заблуди за времето, по което са правени. Но експертизата установи и реалните дата и час на заснемането (посочени са по-долу). Те се откриват в полето обозначено с шестнайсетичен код 0x0132 Modify Date (виж тук). Това поле явно е убягнало на лицето, което е пипало датите, но в полетата 0x9003 Date/Time Original (виж тук) и 0x9004 (виж тук) Create Date.

    Снимките са проверявани с програма, която регистрира употребата на софтуер. На снимката със спящия Борисов има регистрация на малък брой данни за употреба на Adobe Photoshop. На останалите няма.

    Проверката не се изчерпва само с тази техническа експертиза на тяхното описание (метаданни). Снимките са разглеждани детайлно с увеличения до 1600%, за да се търси намеса в изображението или съмнителни промени. Увеличавани са детайлите на всяка снимка, за да се установят и подробности за предметите и каква връзка имат с обстановката и обитателя на спалнята.

    Една от снимките (горе вляво) и визуализация на петте вида анализ, които й е правен – Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep. Виж повече в „Биволъ“ и в линка с резултатите от анализа.

    Правени са специфичните анализи Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep, които не говорят нищо на широката публика, но специалистите могат да извършат същите проверки и да потвърдят резултатите. А те показват липса на следи от монтаж. Ето защо публикуваме архив с всички анализирани снимки във вида, в който са получени и с тяхната контролна сума. За три от снимките в архива са включени и файловете от анализа. Можете да го изтеглите тук.

    Само на снимката, на която се вижда спящият Борисов, има намеса и с „Фотошоп”, която се състои в пропорционално намаляване на размера на изображението в пиксели с приблизително 50% спрямо оригиналното на IPhone 6S (с какъвто е правена снимката).

    Няма изрязване на части от кадъра, възможна е лека корекция на яркост и контраст. Точно тази снимка официално беше призната на пресконференцията на Борисов с актива на ГЕРБ като автентична, той каза за нея, че „спинкам щастливо”.

    Самият Борисов на пресконференцията си изрази съмнения, че снимките са аранжирани в неговата спалня. Тоест не са фотомонтаж, а поставяне на пачки, злато в чекмеджето на нощното шкафче и заснемането им.

    Всички снимки са с размер 3264х2448 пиксела, оригиналният размер на кадъра за IPhone 6, с изключение на тази със спящия Борисов, снимана с IPhone 6S и намалена с 50% до размер 1536х2048 .

    Информация за снимките и дати на заснемане:

    2017 август – една снимка

    Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg. Тази снимка е публикувана вече много пъти (виж повече тук). Снимката е направена на 13 август 2017 г., неделя, в 17 ч. и 15 мин. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 4 август 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час на снимката.

    Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg.

    Файлът е намален пропорционално с „Фотошоп”, приблизително с 50% спрямо оригиналното изображение на IPhone 6S, без да се изрязват части от кадъра, и е записан с име – „Баце нанка” на латиница. Вижда се спалня със спящия Борисов (признато и от него), нощно шкафче, пред което на пода стои шише с вода и бутилка скъпо уиски в торбичка, чиято марка се разпознава на другите снимки. На шкафчето има джиесем и слушалки към него, пистолет, чиято марка се разпознава на другите снимки, и две тубички крем хоризонтално. Мокетът е със светъл цвят.

    2017 септември – две снимки

    Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 23 сек (важна подробност, защото следващият кадър по-долу е 9 сек. след този). Името на файла е променено спрямо оригиналното от айфона. Но в метаданните датата и часът не са коригирани.

    Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg

    Вижда се нощното шкафче с отворено чекмедже с пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. По видимата част на чекмеджето може да се изчисли броят на пачките на поне 20, тоест около 1 млн. евро.
    Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_5555.jpeg, която е правена на 12 декември 2017 (виж по-надолу). Но има разлики в чекмеджето, които се виждат на по-близкия кадър от същия час.
    (Бел. ред. – ако допуснем аранжировка, възможно е част от пачките, която не се вижда, да е пълнеж от нарязани хартийки, покрити само отгоре с банкноти от 500 евро. Но на снимките се виждат и пачки странично, с характерно оцветяване на банкнотите, гледани отстрани, което подсказва, че не са просто хартийки. Или са истински, или са отпечатани висококачествени фалшификати).
    На пода се вижда разклонител и торбичка със скъпо уиски, което се разпознава по-добре на другите снимки като Chivas Regal Royal Salute 21 YO (21-годишно „Чивас Ригал”). Мокетът е светъл, чаршафите са различни от другите снимки.
    Пачката най-горе вляво е с червен ластик. Банкнотите вдясно не са обхванати с ластик като пачка, както на по-късната снимка. Но най-отгоре банкнотата е с прегънато ъгълче по различен начин от тази на следващата снимка на чекмедже с пачки от декември. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с отвързана пачка, от които е взимано.

    Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 32 сек – тоест 9 секунди след предишната снимка. Снимащият (снимащата) очевидно е бързал, автофокусът на айфона не е реагирал правилно и снимката не е с добър фокус. Името на файла е променено спрямо оригиналното.

    Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg

    В метаданните датата е коригирана на 22 юли 2024 г. Въпреки че снимката е разфокусирана в отвореното чекмедже се виждат достатъчно ясно пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. Във видимата част, според броя на пачките има около 1 млн. евро.

    2017 декември – една снимка

    Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg. Снимката е направен на 12 декември 2017, вторник, в 14 ч. и 19 мин. Датата и часът не са коригирани. Името на файла вероятно е променено спрямо оригиналното от айфона.
    Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_7777.jpeg, която е правена три месеца по-рано, на 25 септември 2017. Но има разлики. Пачката най-горе вляво е с червен ластик, за разлика от предишната. Банкнотите вдясно пак не са обхванати с ластик като пачка, но на банкнотата най-отгоре вдясно ъгълчето е прегънати по друг начин в сравнение с предишната снимка. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с разпиляна пачка.

    Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg

    В отвореното чекмедже на нощното шкафче се виждат пачки с банкноти по 500 евро, ако се съди по дебелината им са по 100 банкноти в пачка. Според броя на пачките в чекмеджето има около 800 хил. евро във видимата част. Пачката най-отгоре вляво е с тънък жълт ластик. Вдясно се виждат сгънати банкноти, нехванати с ластик, вероятно от тях е взимано.
    На шкафчето отгоре има пистолет марка Глок 17С, който се разпознава по-добре на другите снимки. Тази марка пистолет е предпочитаната от Борисов, с такъв ходеше навсякъде като главен секретар на МВР. На пресконференцията с актива на ГЕРБ той призна, че не се разделя от пистолета си. До пистолета има три тубички с крем, тези отпред поизпразнени – „Фенистил“ (за алергии, ухапвания от насекоми, изгаряния и др.), „Волтарен“ (за ставни и мускулни болки), „Ламизил“ (за гъбички). Мокетът е светъл цвят, чаршафите са различни от другите снимки. Долу до шкафчето се вижда шише вода, разклонител и вляво капачка на бутилка скъпо уиски, което се разпознава на другите снимки като 21-годишно „Чивас Ригал”.

    2019 януари – четири снимки

    Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg. Снимката е направена на 4 януари 2019 г., петък, в 16 ч. и 24 мин. и 41 сек. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 7 април 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час.

    Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg

    На снимката се вижда по-общ план на стаята – леглото, нощното шкафче, радиатор за парно с дървена решетка, върху която има икона и свещи. Мокетът е с по-тъмен цвят от този на предишните снимки година по-рано. Вижда се и гардеробът на стаята и електрически радиатор – важни детайли, които са публикувани в репортаж от дома на Борисов.
    Точно в този интериор Борисов позира за интервю и снимки в списание „Love” от 2012 г. Мокетът тогава е светъл, като на снимките от 2017 г., а цветът на стените е кремав. Във фотосесията присъстват китара и гири. В снимката от 2019 г. мокетът вече е тъмен, а стените са в бледолилаво. На земята пред шкафчето са поставени бутилка с вода и същата бутилка уиски Chivas Regal Royal Salute 21 YO като тази на снимките от 2017 г.

    Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Тя е направена 18 секунди след предишната, в 16 ч. и 24 мин. и 59 сек. Метаданните са променени и показват дата на заснемане 26 ноември 2021 г., името на файла също е променено спрямо оригиналното от айфона.

    Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_2345.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „„Биволъ“, другата на e-vestnik.

    Чекмеджето на нощното шкафче е отворено и е снимана вътрешността в едър план. Виждат се две пачки по 500 евро хванати с жълт и кафяв ластик. Над тях се виждат кюлчета злато, две от които се разпознават като марка Umicore 250 г., белгийски. На кюлчето с тази марка има надпис FEINGOLD 999,9, а отдолу сериен номер като банкнота, който не се разчита напълно. Вижда се навътре ръб на друг златен предмет или кюлче с по-голям размер. Златото най-долу на преден план е нестандартно кюлче или златен предмет. Нещо е загърнато в бял лист хартия и в черен найлонов плик. Вижда се отчетливо номерът на банкнотата от 500 евро, който при проверка с алгоритъма за серийни номера излиза коректен. Буквата X в началото сочи, че банкнотата е отпечатана в Германия.

    Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg. Направена е 12 сек. след предишната в 16 ч. 25 мин. и 11 сек. И тук метаданните са пипани, за да показват дата на заснемане 9 март 2014 г.
    На нея се вижда цялото шкафче с отвореното чекмедже и част от кревата. На шкафчето – пистолетът, тубички кремове, две дистанционни, едното за телевизор марка “Самсунг”.

    Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg

    Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Направена е в 16 ч. 25 мин. и 22 сек., на същата дата 4 януари, петък. В снимката не е пипано нищо и оригиналната дата и час са съхранени. Идентична е със снимката IMG_0000.jpeg – вътрешността на чекмеджето, но от малко по-висок ъгъл.

    Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_0000.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „Биволъ“, другата на e-vestnik.

    В горната част в дъното на чекмеджето не се вижда ръбът на златно кюлче или предмет, който се вижда на предишната снимка. В дъното се вижда и бяла кутийка с червен ръб, вдясно под плика черно станиолово пакетче с нечетливи надписи.

    2019 февруари – една снимка

    Снимката с име на файл IMG_3456.jpeg е с оригинална дата на заснемане 6 февруари 2019 г., сряда, в 12 ч. 11 мин. и 54 сек.

    Снимка с име на файл IMG_3456.jpeg

    Метаданните са редактирани, за да изглежда все едно е направена много по-назад в миналото, на 3 май 2013 г. Чаршафите на оправеното легло са сменени. Пистолетът е на същото място, има промяна в тубичките с кремове. На земята отново има бутилка с вода и бутилка уиски „Чивас Ригал” 21-годишно.


    Бутилката уиски, която неизменно присъства до леглото на Борисов (вляво на снимката) и през 2017 и през 2019 г. се разпознава като марка Chivas Regal Royal Salute 21 YO” – 21-годишно „Чивас Ригъл“ (снимката вдясно – от реклама на марката).

    От всичко анализирано дотук могат да се направят следните обяснения за съдържанието на снимките.

    Те не са фалшифицирани, заснети са в спалнята на премиера. Възможно е да са аранжирани, както предположи самият Борисов. Доста сложно обяснение, защото това означава, че на три пъти през 2017 и 2019 г. в спалнята на премиера в резиденцията са внасяни около 1 млн. евро в пачки, златни кюлчета, евентуално и пистолет с неговата марка, ако стопанинът на стаята отсъства и е взел своя със себе си (Борисов казва, че не се разделя с него). И всичко това трябва да е минавало през охраната. Такава аранжировка може да се направи само с участие на охраната от НСО – която Борисов е избирал лично, дори и назначавал свои хора там.

    Другото възможно обяснение е, че самият Борисов трупа там пачки и злато и те са заснети от охраната или от негов доверен човек, който той допуска в спалнята си и когато спи. Това може да е жена, с която той е поддържал връзка дълго време. Или „момченце”, както се опита да се шегува самият Борисов на пресконференцията.

    Горната снимка в средата е от реклама на Chivas Regal Royal Salute 21 YO”. Другите снимки са увеличения от снимките от спалнята на Бойко Борисов, правени през 2017 и 2019 г. На всяка край нощното шкафче присъства бутилка от това уиски и бутилка вода до него.

    .

    Източник: e-vestnik

    .

  • Е. Йончева: Не е вярно, че според Брюксел снимките и видеото от дома на Борисов са манипулирани

    .

    ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) забъркват в скандал и използват, освен Европейския парламент, и българската прокуратура, се посочва в позиция на евродепутата от групата на социалистите и демократите Елена Йончева, изпратена от пресофиса й.

    „Не е вярно, че Брюксел е установил, че снимките и видеото от дома на Бойко Борисов с кюлчетата злато са манипулирани, както твърдят от ГЕРБ. В нито един документ на Европейския парламент няма подобно заключение. Нещо повече – такава констатация няма и в писмото на българската прокуратура“, заявява Йончева.

    В позицията на Елена Йончева се посочва, че на 13 юли Томаш Здеховски, европейски депутат от ЕНП, част от която е и ГЕРБ, е съобщил, че в писмо на главния прокурор Иван Гешев се посочва, че са извършени пет експертизи на снимките и видеото на чекмеджето в дома на Бойко Борисов и те са манипулирани.

    Като член на мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент, която наблюдава ситуацията в България, Елена Йончева разполага с писмото от България. То е получено в края на юни и в мониторинговата група, която беше на посещение в София през есента на 2021 г.

    „Не сме го коментирали, защото в него няма съществен напредък по поставените въпроси за разследвания от обществен интерес – Барселонагейт, кюлчетата в чекмеджето в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов и други“, казва още Елена Йончева. По отношение на анализа на снимките изрично е написано – „Установено е, че доколкото анализираните файлове не са оригиналните, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“.

    Като член на мониторинговата група още в четвъртък Йончева ще предложи да се насрочи изслушване за ситуацията в България през есента.

    Съществува голяма вероятност на него да бъде поканен главният прокурор, за да обясни напредъка на работата по случаите със снимките с кюлчетата и Барселонагейт.

    Източник: Dariknews.bg

    .

  • Нова книга на Павел Серафимов. Представяне в Пловдив

    .

    НОВАТА КНИГА ЗА ТРАКИТЕ Е ГОТОВА – ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО В ПЛОВДИВ

    .

    Павел Серафимов,

    Sparotok.blogspot.com

    .

    Всеки човек обича приятните изненади. Кой не би се радвал на хубави неща, които му носят добро настроение и високо самочувствие? След дълго време на събиране на информация, най-после поредната ми книга е готова. Настоящият труд спокойно може да се нарече Книга на приятните изненади. Причината за това е фактът, че е представена напълно непознатата на широката публика история на траките.

    Илюстрацията на корица е дело на млад талант – Виктория Бубянова, на която реших да дам възможност да се изяви. Държа да отбележа, че все още ценя качествата и дарбите на Теодор Манолов – предишния автор на илюстрациите за кориците на Том 1 и Том 2 на Тайните на тракийския език.

    За Спартак знаят повечето от нас, мнозина са и тези, които са чували за Залмоксис. Не е никак малък броят на сънародниците, на които е добре известно, че от средите на траките произлизат значителен брой хора, които достигат до римския престол. Това са важни и интересни неща, но има и други, за които повечето българи не са чували.

    Обикновено у нас се говори за римско влияние над траките и такова разбира се е имало. Редно е обаче да се каже нещо и за по-ранното тракийско влияние над римляните и то не къде да е, а на Апенинския п-в. Представена е уникална информация, която е подплатена с доказателства от работи на различни чужди, но и наши учени.

    В новата ми работа „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ е разказано за заслугите на дедите ни в появата на Арменското царство и Хетската империя. В научните среди, за жалост предимно в чужбина, е добре известно, че още през Бронзовата епоха траките оказват огромно влияние над арменците. Важните исторически извори, като например сведенията на Ованес Драсхенакетрци, у нас не са особено популярни, а този историк пише за Скайорди, буквално синът на траките скаи. Този владетел спасява Армения в периода VIII – VII в. пр. Христа. Учени като Джаукян, Карагезян, Халатянц и др. пишат за траките на територията на Армения и техните заслуги в оформянето на арменската държава. Траките са дори отговорни за възникването на колективните имена на старите арменци.

    Понеже у нас има голям интерес към историята на хетите, на тази тема са посветени 5 глави от настоящата книга. Читателите могат да научат за откритията на учените Куркиджян, Дяконов, Гиндин, Топоров и др. Касае се за удивителни неща, които за жалост у нас не са популярни. Най-сетне може да се даде логично обяснение на удивителните прилики между хетските легенди и българските народни приказки.

    Изненади ще предизвика и информацията за траките в Египет, за техните заслуги за стабилизирането на страната по време на XXII династия. Ценна и интересна е и информацията, засягаща основаването на Палестина от пеласгите, наречени още палестини и филистинци. Отделено е място и за сердите дали името не само на град Сердика, но и на о-в Сардиния. Ще стане ясно защо кукерските игри на сардинците са като тези в България.

    Кукери. Снимка: Веселин Вълев

    С удивление читателите ще разберат за произхода на Кадъм и неговия род, а запознавайки се с данните, вече няма да се чудят защо акрофонията на финикийските букви може да се обясни с помощта на българския език.

    По отношение на ранната азбука и участието на траките в нейното разпространение са дадени доста интересни подробности, които са подкрепени от голям брой илюстрации, показващи развитието на древните букви.

    Отделено е място и за обяснение на това – кои са древните арийци и каква е връзката им с описания от много стари автори поход на Дионис в Индия. Представен е огромен брой трако-арийски езикови успоредици, нещо, което не е правено до този момент.

    По традиция в приложенията е отделено място за разобличение на няколко упорити заблуди в нашата история. Обяснено е кога е въведена лъжата за титлата хан при старите българи, обяснено е и коя е истинската титла на старите българи. Освен това е представен дълъг списък с над 150 старобългарски термини от областта на военното дело и държавната администрация.

    Разбира се представен е и голям тракийски речник с над 500 думи. Читателите могат да се уверят за пореден път, че речта на Орфей е само древен вариант на нашата, а и, че ние сме пълноправни наследници на народа, с който започва историята.

    Използвам случая да поканя приятели и интересуващи се от нашата древна история на беседа в Пловдив. На 30 юли, от 19 ч., във Военния клуб в Пловдив ще бъде направено представяне на новата ми книга. На тези, които не са в състояние да дойдат, пожелавам приятно четене!

    Книгата „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ може да се поръча от страницата на издателство „Атеа“ ТУК.

    Изказвам искрени благодарности на г-жа Веси Бурнарска за оказаната помощ!

    .

  • Мартин Карбовски: ПП са прахосници на надежда

    .

    ПП са аматьори и прахосници на надежда, заяви в интервю за БНР журналистът Мартин Карбовски, който изрази разочарованието си, че е гласувал за тях. По думите му цялата им енергия е отишла „в свирката“, а вместо да правят икономика и политика, се опитват да ни вкарат във война с Русия и се борят с инакомислещите.

    „Те го правят поради една-единствена причина – някой тук, от новите надеждници, от ПП, са докладвали опозиционно говорене, сега го наричат фактчекърство. Истината е, че тези хора, от ПП, прахосаха надеждите на стотици хиляди човеци, включително на мен, който съм гласувал за тях.“

    „Те не са дошли да стоят във властта. Те са дошли да вземат нещо, да направят нещо, да ни скарат с някого и да си ходят. И за това има план. И тук не става дума за някакви хора, които обичат Русия. Става дума за много ясната тенденция да се опитват да ни вкарат във война, да се опитват да се заяждат с мечката, а не е хубаво да дразниш мечката по този начин. Това не е стратегия или обич към Русия. Това е простичкият страх да си без армия и да се дървиш. (…) Кой ще ви води тая война? Попитал съм. С тези прости въпроси, които бяха на дневен ред и винаги са били нормални въпроси, в един момент ставаш враг на народа“, изтъкна журналистът в предаването „Политически НЕкоректно“ и нарече „много елементарно“ това, че преди врагът на народа е бил този, който казва добра дума за Щатите, а сега е обратното – този, който пита нещо за Русия.

    Думата „баланс“ във външната политика я няма, може би думата е „каишка“, каза Карбовски.

    „Но най-страшното, което те вече правят, е тази цензура. Хората, които не им харесват, се появява една жена по телевизията, казва, че едни хора работят за Русия и се започва ужасяваща кампания. Партийна партизанщина, пиарска партизанщина. Едни хора започват да правят списъци, а „Дойче веле“ обявява тебе, мене, Дачков, Кеворк и сума ти народ за хора, които са купени. Това се подхваща от жълтопаветниците и се превръща в гонене на вещици. В един момент те казват – различното мнение вече не е мнение. И това се случи само 30 години след началото на идеята за плурализъм, да говорим свободно. И това се случва по най-фашисткия начин, вече и роботизирано.“

    Според него „те презумпират, че някой получава пари, защото те получават пари“

    „Обвиниха за всичко ИТН и казаха – ние си тръгваме с достойнство, едва ли не. Не свършиха никаква работа. Те отново връщат Бойко на власт. Има хора, които казват – по-добре Бойко да си ни краде, отколкото тия да ни вкарват във война – има и такъв поглед на нещата“, посочи още Карбовски.

    Започвам да вярвам в проекта за атомизация на нашето общество, подчерта журналистът.

    „Тези хора връщат мракобесните времена и на фашизма, и на комунизма, постепенно, бавно, с помощта на грантовете си от Щатите. (…) Като народ, като нация нямаме полза от това разцепление. Утре пак ще трябва заедно да ядем хляб.“

    Минават години и продължаваме да не получаваме политика, не получаваме икономика, няма стратегия, водят се партийни котерийни борби, очерта картината Мартин Карбовски. По думите му ПП нямат право втори път да опитват „Те са аматьори. Те се държаха профански в много моменти, особено във външната политика – тотална профанщина. В един бар човекът, който предизвиква сбиването и после избягва много бързо. (…) Хората вече нямат никакво намерение да вярват на ПП, които са толкова проамерикански, че не излизат от кутията с Кока-Кола.“

    „Вече нямаме критична маса. Критичната маса в София, който трябваше да работи за някаква промяна, пиарски се влюби и стана гадже на някакви модерни хора. Политиците са фаянсаджии, които трябва да бъдат юркани да ти направят банята както трябва, не трябва да ги обичаш, трябва да се опитваш ги накараш да работят. Това 30 години не го разбрахме. Гледаме отстрани с един скепсис и с един присмех тия котерийни борби и си мислим, че това е живот и това е политика. Не, това е продължаване на пропадането, в което нашите животчета просто се изсулиха от каруцата“, изрази песимизъм журналистът.

    Трябва да дойде някой интелигентен, с опит, с биография и да започне да балансира нещата, смята Мартин Карбовски.

    „Ако щеш, цар Борис III ни трябва, да балансира между Великите сили, личност ни трябва. На нас ни трябва експерт, който да се занимава с конкретни неща без геополитическа окраска. Нещо, което трябва да се свърши като работа за тоя жалък и смешен народ, тъжен.

    .

     

    Източник: БНР/vtorifront.bg

    .

  • Д-р Иван Думиника: Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер

    .

    Представител на българската общественост на Молдова участва в протест пред Дома на правителството в Кишинев

    Делегиран от Президиума на Извънредното събрание на българите в Молдова, председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, д-р Иван Думиника говори днес за Тараклийския университет на митинга-протест. Протестната акция организираха представители на профсъюзите на Държавния аграрен университет на Молдова, за да изразят несъгласието си с реформата, обявена от Министерството на образованието. Според протестиращите, те не са против добре обмислена реформа, а против превземането на институцията. Според тях в една аграрна страна не може да липсва специализирано висше учебно заведение. Към протеста се присъединиха и профсъюзите на Тирасполския държавен университет както и профсъюзите на научните работници, съобщава IPN. Демонстрантите декларираха, че осъзнават необходимостта от тези реформи, но се противопоставят на начина на тяхното провеждане и срещу предложения от властите механизъм. Според участниците в протеста, те имат свое виждане за реформата и свои предложения, но в момента те се игнорират.

    Доктор на историческите науки Иван Думиника публично изказа категоричната позиция на сънародниците си относно съществуването на Тараклийския университет. Той заяви, че „по отношение на българското етническо малцинство чиновниците прилагат дискриминационни мерки, това, което не може да бъде оставено без внимание. Българите решително и категорично отричат проекта за реформата и смятат, че университетът трябва да продължи да съществува. Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер и няма да допуснат някой да посегни на този ВУЗ, който е „перлата“ на висшето образование в Тараклийски район“, заяви историкът.

    Председателят на профсъюза на работниците в науката, Олег Кихай, смята настоящата ситуация за срамна и унизителна за учените и за университетските среди. „Много сме възмутени, че ние, като изследователски институти, ще загубим юридическия си статут, ще загубим финансовата си независимост и в крайна сметка нашите екипи ще изчезнат. Ние сме за реформи. Разбираме, че няма да можем да продължим напред към цивилизована Европа, без да извършим необходимите реформи“, каза Кихай. Но, според него, трябва да се обмисли всичко и да се проведат консултации.

    Източник: БTA – Тараклия

    .

  • 170 души те бяха на брой и клекнаха в първия бой

    .

    Коминтерновското мнозинство в 47-ото Димитровско Народно събрание отвори вратата на Северна Македония към ЕС

    Иво Атанасов,

    ivoatanasov.info

    Мавзолеят на Георги Димитров се върна на мястото си. Засега – неръкотворно, но ако Брюксел кресне, пък даже и Скопие, може и реално да се извиси в центъра на София.

    Справедливо ще бъде сегашното Народно събрание да остане в историята като Димитровско. Идеите по македонския въпрос на вожда и учителя на българския народ бяха не само санирани, както се казва напоследък, но и творчески доразвити в съвременните условия от повечето наши депутати. 170 души те бяха на брой, но никой не падна в първия бой, за разлика от храбреците в поемите и кървавите песни на Пенчо Славейков. Всички се писаха победители, макар да триумфираха срещу собствената си държава. Можеха поне да ни спестят превземките си, че били гласували с чиста съвест.

    Още по-справедливо е да се припомни, че грехът на Георги Димитров е сторен под силния натиск на Сталин и Тито. Червената армия стига до Берлин, благодарение на което първият получава обширни сфери на влияние в следвоенна Европа. Вторият пък е международно признато знаме на антинацистката съпротива, което не би било толкова зле за нас, ако в същото време ние не бяхме част от хитлеристката коалиция. Последното развръзва ръцете на двамата да ни наложат тежки отстъпки по македонския въпрос, разглеждани вече десетилетия наред като национално предателство.

    Макрон едва ли е страшилище като Сталин, но, ето, 170-те на брой се огънаха дори под неговия натиск. И не защото кариерата или животът им е бил под заплаха, не! Може би са се опасявали да не изпаднат от евроатлантическото мнозинство, без да ги е еня, че в този случай то се оказа коминтерновско. Или пък просто същността им е предателска. Какъв ли тепегьоз трябва да си, та хиляди по митингите в Скопие да те наричат „фашист”, “агресор” и “окупатор”, а ти не просто да се правиш, че нито чуваш, нито виждаш, но и да им отваряш пътя към ЕС!

    Дали въпросните 170 си дават сметка, че с гласуването срещу ветото:

    – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ФАШИСТИ. Оттук нататък всички приказки, залъгалки, уверения, твърдения и “научни” опорки, че не сме имали фашизъм, отиват на вятъра. На северномакедонския, а вече – и на европейския;

    – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ОКУПАТОРИ. Въпреки изобилието от снимки и други документи как дедите и дори бащите на днешните скопски политици през април 1941 г. посрещат българската войска като освободителка;

    – ПРИЗНАХА, ЧЕ СА СМЯТАЛИ ИЗРАЗА “ГАРАНЦИЯ ФРАНЦИЯ” САМО ЗА ВИЦ, БЕЗ ДА ВНИКВАТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ МУ КОРЕНИ. Дано поне сега да са разбрали, че тази фраза е наситена с горчиво съдържание. Без да изчака дори седмица от гласуването в 47-ия Димитровски парламент, Френското председателство на ЕС извади от Преговорната рамка историческите въпроси и Двустранния протокол. С това шансовете ни да опазим историята си от кражби вече клонят към нула. Съвсем случайно в прессъобщение на нашето правителство Френското председателство бе наречено “предателство”, но, както неведнъж се е случвало, в думите на премиера Кирил Петков истината битува предимно под формата на грешка;

    – ПРИЗНАХА, ЧЕ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е БИЛ ПРАВ, УВИ, ТЪКМО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. С което изчистиха от греха името му и той отново и заслужено засия като героя от Лайпциг, както е познат в целия свят.

    Перипетиите около вдигането на ветото показаха, че ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СА ПРОГУБЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА! Нито една държава-членка на ЕС не е на наша страна! Оправданията са, че сме прекалено малки, за да ни обърнат внимание. Че Северна Македония да не е по-голяма? Как така влязоха в нейното положение, а не в нашето? И въобще дали някое от отговорните ни лица се е осмелило да попита Макрон как биха се чувствали французите, ако според учебниците на съседните страни Наполеон е италианец, а Жана д’Арк – белгийка?

    ОНЕЗИ 170 ПРОПИЛЯХА УСИЛИЯТА НА ЦЯЛО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ, КОИТО НАПРАВИХМЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ЕС ПРЕДИ ТУРЦИЯ, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ, за да получи неповторимия шанс чрез механизма на ВЕТОТО да отстои своите интереси при приобщаването на тези съседни държави. С премахването на ветото обаче тази уникална възможност бе проиграна.

    В процеса на присъединяването към ЕС ни бяха наложени сериозни компромиси. Достатъчно е да споменем ненужното закриване на четири реактора в АЕЦ “Козлодуй”, загубата на традиционните ни пазари, довела до срив в индустрията и земеделието. Скопие не иска да се лиши от нищо, отстъпи само за името на републиката след 30-годишното настояване на гърците. За да бъде приета в ЕС, БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗА ОТ СВОИ РЕАЛНИ ДОСТИЖЕНИЯ, А СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДОРИ ОТ ЛЪЖИТЕ СИ за историята. И не само ЕС, но и нашите 170 се съгласиха с кражбите на събития и личности, с пренаписването на общото ни минало за изграждането на идентичност на антибългарска основа. Нещо повече – ако страната ни не клекне толкова бързо и толкова ниско, както ни се предписва, ще трябва да бъде наказана. Списание “Foreign Policy”, изразяващо позициите на голяма част от политическия елит в САЩ, преди броени дни настоя Вашингтон да наложи цена на България за нейната “идентичностна агресия” спрямо Северна Македония. Сякаш ни беше малка цената за собственото ни присъединяване към ЕС, та трябва да плащаме и чуждите сметки?

    Събитията около ветото наложиха горчивия извод, че в последните поне сто години ЖИВКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАШ РЪКОВОДИТЕЛ, ОПЪЛЧИЛ СЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Още на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. той развенчава линията на Георги Димитров за изкуственото създаване на македонска нация, държава и език по рецептата на Сталин и Тито. При 68 на сто чисто българско население във Вардарска Македония това зачеване “ин витро” на нова нация, и то на противобългарска основа, според него е “политико-идеологическа измишльотина”. Днес едва ли си даваме сметка колко смелост е била нужна за такава позиция, и то на пленум, проведен за пръв път без знанието на Москва и без участието на съветския посланик. Цели 15 години Живков и БКП са в пълна външна изолация по този въпрос. Едва през 1978 г. той спечелва за българската кауза Брежнев, което му позволява по-спокойно и с по-голям размах да коригира политиката по този важен въпрос.

    Такава е историята, а признанието за ролята на Живков е горчиво, защото в началото на прехода едва ли сме очаквали, че тъкмо при демокрацията ще се наложи да плащаме цена за “агресията си срещу идентичността” на отреклите се от дедите и дори от бащите си наши съседи от другата страна на Осогово. И, че онези 170 от коминтерновското мнозинство в 47-ия Димитровски парламент ще го сторят с “чиста съвест”.

     

    6 юли 2022 г.

    .

  • Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Хайлънд парк

     

    Задържан е заподозреният за стрелбата вчера, на парада за Деня на независимостта, в чикагското предградие Хайлънд парк. При стрелбата бяха убити шестима и ранени над 36 души, които са сериозно пострадали. Полицията потвърди, че задържаният е 22-годишният Робърт Кримо, местен жител. Той е карал сребриста „Хонда Фит“.

    За заподозрения се знае, че живеел с чичо си и баща си в наследствена къща в района, който е един от най-спокойните. Рапър, от две години безработен, живеел е самотно и изолирано.

    Около 10:15 ч., малко след началото на парада за 4 юли, от покрива на сграда в Хайлънд парк проехтяха изстрели. Празничният ден се превърна в кошмар за местните жители.

    Няма данни за пострадали български граждани при вчерашната стрелба, съобщи генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, цитиран от БНТ. В Хайлънд парк живеят много българи.

    През вчерашния ден на 5 други места в САЩ също е имало инциденти със стрелби, но те не са с мащабите на този в чикагското предградие. В един от случаите, във Филаделфия, са били простреляни двама полицаи.

    .