2022-05-16

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Кога за първи път е бил честван денят на светите равноапостоли Кирил и Методий?

     

    Днес, 11 май, честваме Деня на нашите първоучители и просветители, светите равноапостоли Кирил и Методий. Почти навсякъде ще прочетете следното:

    Тази дата се утвърждава в българската празнична система през Възраждането като Ден за почит на светите братя, създатели и разпространители на първата старобългарска азбука – глаголицата. Празникът на светите Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851 г., по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище.

    Но вижте едно интересно съобщение, което открихме на Фейсбук профила на писателя Захари Карабашлиев:

    Един много прелюбопитен и доскоро неизвестен за мен факт, който искам споделя.

    Отбелязваме църковния празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий днес и досега се приемаше, че за пръв път за това се споменава най-рано в средата на 19 век. Но едно писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян отмества датата доста по-назад от досега приеманото. Писмото е по-долу и разказва как през 1813-та година, в навечерието на 11 май, по време на посещението си в Шумен, арменецът е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.

    Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.

    Ето превод-факсимиле на оригиналния текст на писмото.

    „Шумла, 22 май 1813 г.

    Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.

    След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

    В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

    Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.

    После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама.

    Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
    А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

    Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“

    Захари Карабашлиев завършва своето съобщение с думите:

    „Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането.

    Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено.
    И честит празник на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!“

    Присъединяваме се към пожеланията на известния български писател.

    ,

    ,

    .

  • Украинският посланик: Не Зеленски, а аз написах писмото до Народното събрание

    .

    „За списъка, който направих, изходих от това, от какво още се нуждаем в тази ситуация. Конкретно не мога да отговоря, дали има българско оръжие или патрон в Украйна и ако има как са попаднали“, каза още Москаленко.

    Скандално разкритие направи посланикът на Украйна в България. Тази сутрин в ефира на БТВ той разкри, че българските депутати не са получавали писмо от президента на Украйна Зеленски, а в парламента е било изпратено писмо само на посланика. Припомняме, че това писмо изигра решаваща роля Народното събрание да приеме решение, че няма да изпраща оръжие, а ще приема само украинска военна техника за ремонт.

    „Най-важното е в целия свят да се води диалог за нацистката окупация на Русия в моята страна. Да се даде военна помощ за Украйна, е въпрос на отговорна позиция на политическите сили. Аз уважавам позициите и на ГЕРБ, и на Кирил Петков. В случая с писмото, което пратих до парламента, то не беше на Зеленски, а лично мое. Съдържанието беше конкретно и ясно. Там беше изказано какво пожелателно бихме искали да получим – подкрепа за членство в НАТО, осигуряване на сигурност на границите за бежанците и подсигуряване на износ на зърно. Тези договорености бяха постигнати на срещата между Кирил Петков и Володимир Зеленски. Аз просто реших да привлека вниманието на българския парламент. Точката с ремонтната дейност на техника в български предприятия също е много важна“. Това заяви украинският посланик у нас Виталий Москаленко пред БТВ.

    „Ние ще намерим пари за ремонта на военна техника. По време на война се дава и последната риза. След Втората световна война по мащаби вероятно това е най-тежката ситуация за Европа. Всяка една държава, която е в положението на Украйна, има нужда от боеприпаси, танкове, затваряне на небето и солидарност. За списъка, който направих, изходих от това, от какво още се нуждаем в тази ситуация.

    С голямо уважение се отнасям към Бойко Борисов. Не съм говорил с него след думите му към мен. Не виждам необходимост да се бъркам в подобни отношения. Не съм разговарял и Корнелия Нинова, но се надявам да имам възможност. Конкретно не мога да отговоря, дали има българско оръжие или патрони в Украйна и, ако има, как са попаднали“, каза още Москаленко.

    Източник: vtorifront.bg, по информация на бТВ, epicenter.bg, „Гласове“

    .

  • Босия: Една моя поема отпреди 33 години

    .

    От блога на Николай Колев – Босия, който вчера навърши 71 години.

    .

    Редакционният ни екип му пожелава много здраве, щастие, признание, благослов.

     

    НА ТОЛКОВА ГОДИНИ Е БИЛ И ИСУС, КОГАТО ГО ПРИКОВАВАТ НА КРЪСТА

    НОВО РАЗПЯТИЕ

    „Когато лишеният от свобода откаже да приема „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„` храна и това създава опасност за живото или за „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`здравето му, по предписание на лекаря се „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`взимат необходимите медицински мерки”

    „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`Чл. 86 от ЗИН

     

    Кап, кап, кап-капе бавно глюкозата,

    равнодушно и скучно до втръсване.

    Разпъване на кръст е диагнозата.

    Терапия: „Без смърт – няма възкръсване.”

    Лежи голото тяло Иисусово,

    на вечна слабост орисано,

    мачкано,

    кълцано,

    мършаво,

    тръпнещо.

    Без смърт – няма възкръсване.

    Над него знахарите

    потриват

    доволно ръце

    и ловят

    слабия пулс на пробитите длани.

    Със сатанински

    усмивки.

    Пилат стои

    зад бюрото и шепне

    магичните думи:

    – Без смърт –

    няма възкръсване?

    Системата съвършена

    бавно капе.

    Кап, кап –

    и дарява агония.

    Пилат е с каскет и шинел.

    Пилат е скромен.

    Пилат е човек от народа.

    Пилат е народа.

    Народът е тор!

    Странно?

    Защо

    не еква мощният хор за възмездие?

    Къде се е скрил

    диригентът на правдата?

    Къде се изгуби

    малката

    палка,

    наречена съвест

    на презрения роб,

    плюл

    в своя гроб?

    Къде

    е

    Той?

    Робът-герой,

    надигащ се гневно

    от топката кал,

    презрял

    трийсетте сребърни гроша?

    – Кажи, Гео! –

    Мълчиш. – Защо удушените не говорят?

    – А ти, бачо Никола?

    Не навеждай виновно глава.

    Това

    не решава въпроса!

    Зад дебелите бели стени

    Пилат

    елегантно повръща.

    Преял и препил

    на поредния пир,

    далеч от очите

    на презрения плебс

    с гуреливите слепи

    очи.

    Пилат помни най важното:

    – Без смърт –

    Няма възкръсване!

    Учителю!

    Защо те свалиха от кръста

    и лекуват кървящата плът?

    Та нима

    някой наистина смята,

    че смъртта те превръща във Бог?

    И затуй ли преливат глюкоза

    и бинтоват пробитите длани?

    Това са брътвежи

    на безумните книжници,

    недочакали

    последния вопъл:

    „Елои! Лама сабатхани!”

    И се надяват

    да те лишат от

    безсмъртие?

    Пилат,

    главният лекар

    на моргата,

    декизиран комично

    в костюм на мъдрец,

    разиграва главната роля

    в анатомичен

    някакъв театър.

    Учителю!

    Чуваш ли?

    Кап, кап, кап.

    Преливат ти злоба,

    Вместо глюкоза.

    Надяват се,

    че сърцето разбито

    не ще разбере дребната разлика

    и ще приеме измамата.

    Прости им, Учителю!

    Аз им простих.

    Те не разбират,

    че Бог

    не означава възкръсване.

    Те не усещат

    как твоите токове

    ще накарат

    предателя Юда

    да намери дърво

    и въже.

    Без смърт – Няма възкръсване!

    Не възкръсва правдата никога!

    Смъртта

    Е безсилна пред нея!

    Сечи

    и хвърляй в кюмбето

    на битието

    вековните ялови храсти.

    Илюзиите

    на червените мухоморки,

    Черния

    привлекателен мицел.

    Безплодните диви лози,

    задушаващи бялата роза

    в твоята

    буренясяла тъжна градина.

    Събери сили,

    воля и мисъл.

    Прочети

    собствените си спомени

    и сечи

    в яростен пристъп

    карциномите в своето тяло.

    Намери

    онова

    малко парченце

    жива плът.

    Полей го

    със истина.

    Кап, кап, кап –

    капе отровната плът

    и превръща

    земята в пустиня.

    Кап, кап, кап.

    Кръвта християнска

    вместо глюкоза

    подхранва пустинния пясък.

    Защото

    не арена –

    човешка пустиня

    е ограденият римски площад.

    Очите молещи

    виждат

    палците

    безразлично и вяло

    увисват

    с нокти надолу.

    Това са

    нокти на хищник,

    излязъл

    за плячка от скука.

    Кап, кап, кап.

    Тази земна глюкоза

    Създава

    Безценния хумус

    За безмълвното

    Страшно проклятие

    На червената роза.

    Творец на благата е плебсът!

    Сеяч на благата е плебсът!

    На живота генът е плебсът!

    Пролетарии от всички страни…

    Извинете…

    Проба… проба… проба…

    По трибуните театрални,

    обгърнати

    с пурпурни тоги,

    седят

    фарисеи и книжници,

    обградени

    от здравите мускули

    на пленени тракийски наследници.

    Отегчено

    разказват си клюките

    за последните подвизи

    на Месалиноподобните.

    А в клетките

    с тигри и лъвове

    християните влизат със псалми.

    Правят

    няколко крачки във въздуха,

    за да достигнат небето,

    освободени

    от слабото тяло и болката.

    Възкръсват,

    възкръсват

    възкръсват,

    приели смъртта

    като нафора.

    – Не убивай! Безпощадно убивай врага си!

    – Кой е враг? С нас ли си?

    – Не прелюбодействай! Да живее комуната!

    – Не лъжи! Пролетарии от всички страни…

    Пилат

    знае как да тълкува

    мъдрите мисли

    кратко

    и ясно,

    Пилат

    знае на кого да заложи,

    за да получи

    това дребно нещо,

    наречено власт,

    страх

    и безумие.

    Отмъщението

    бе глътката изворна,

    привлякла из римските улици

    огромна маса плебейска,

    до вчера

    очаквала от властния Юпитер

    да им дари

    щедрите кръгли монети

    с цвят

    на узряла пшеница.

    И не получили нищо,

    плъзна нашир и

    надлъж.

    Това бе

    гръбнакът стоманен

    на великото

    войнство Пилатово.

    – Бог е плебей! –

    ревна първият гладен плебей.

    – Бог е плебей! –

    ехото

    многократно отвърна,

    отразено

    от хиляди кухи пространства.

    – Бог е плебей! –

    заплашително

    копие вдигнала,

    крещеше пияна

    тълпата,

    обладана от някаква лудост

    за равенство.

    – Бог е плебей!

    Да живее Пилат! –

    шепнешком

    подстрекаваше някой,

    който приличаше

    досущ на Пилат,

    защото

    наистина беше Пилат.

    – От днес

    всеки,

    който си позволява

    да се съмнява

    даже за миг

    в този мит,

    ще бъде бит,

    ще бъде убит,

    ще бъде смит! –

    Това е

    безпощадната

    класова логика.

    Това е

    новата

    расова логика

    на времето в Рим

    – Хляб и зрелища!

    – Хляб и зрелища!

    Кап, кап, кап –

    капят

    сълзите майчини

    и превръщат в енергия

    мъката.

    Кап, кап, кап –

    сипе се пясъкът

    от пирамидите.

    Кап, кап, кап –

    капе бавно глюкозата

    и ражда

    надеждата.

    Кап, кап, кап –

    отброява секундите

    древната

    водна клепсидра.

    За да се сети

    Атила

    да донесе

    на върха на стрелите си

    неумолимата

    истина

    на времето.

    Няма време за проба!

    Няма време за проба!

     

    Август 1989 г.

    Централен софийски затвор

    .

  • Лула да Силва: Зеленски е толкова отговорен за конфликта в Украйна, колкото и Путин

     

    Бившият президент на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е толкова отговорен за конфликта в Украйна, колкото и неговият руски колега Владимир Путин, предаде Франс прес.

    В интервю за американското сп. „Тайм“*, Лула Да Силва казва: „Виждам, че украинският президент е аплодиран от всички парламенти по света, в които депутатите му стават на крак. Но този тип е също толкова отговорен, колкото Путин. В една война никога няма само един виновен“.

    „Той искаше войната. Ако не я искаше, той щеше да преговаря малко повече„, допълва Лула да Силва по адрес на Зеленски.

    Бившият президент на Бразилия освен това преценява поведението на Зеленски като странно. „Човек ще рече, че той е част от един спектакъл. Той е по телевизията сутрин, обед и вечер, в английския, френския, германския парламент, като че ли води кампания. Той трябва да е по-загрижен относно масата за преговори„, казва Лула да Силва.

    „Ако хората стимулират Зеленски, той самият си мисли, че е най-добрият. В действителност, човек трябва да му каже сериозно: „Моето момче, ти си добър хуморист, но няма да водим война, за да можеш ти да си правиш шоу“.

    „И трябва също човек да каже на Путин: „Ти си пълен с оръжия, но няма нужда да ги използваш срещу Украйна. Хайде да дискутираме“, допълва Лула да Силва.

    Той, освен това, разкритикува и президента на САЩ Джо Байдън, който, според него, не е взел правилното решение относно конфликта в Украйна. „САЩ имат много голяма тежест и биха могли да избегнат този конфликт. Байдън можеше да участва повече, той можеше да вземе самолета за Москва, да говори с Путин. Този род поведение се очаква от един лидер“, казва Лула да Силва.

    Бившият бразилски президент критикува и ООН. „Спешно трябва да се създаде едно ново световно управление. ООН не представлява нищо повече. Лидерите не я взимат на сериозно. Путин нахлува в Украйна по едностранен начин, без да се консултира с ООН“, допълва Лула да Силва.

    Още от началото на руската инвазия в Украйна бразилската левица имаше двойнствена позиция. От една страна тя осъди руската инвазия, но от друга обяви НАТО за отговорен за нея.

    Лула да Силва, който беше начело на Бразилия от 2003 г. до 2010 г. е сочен в от допитванията до обществено мнение за фаворит за президентските избори, които ще се произведат по-късно тази година.

    Източник: БТА

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * Цялото интервю на Лула да Силва, излязло под заглавие „Лула говори пред TIME за Украйна, Болсонаро и крехката бразилска демокрация“ – ТУК.

    .

  • Проект „Традиция“: Кукли

    .

    Еврочикаго за пореден път публикува материал от ФБ страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи и популяризира българската история и култура.  Следва разказ за ръчно изработваните кукли по нашите земи. 

     

    Понятието „кукла“ се свързва най-често с детските игри и използваните в тях антропоморфни фигури. Наред с това, с „кукла” често се обозначават отделни обредни хлябове, посветени на различни календарни празници, както и надгробни каменни кръстове.

    Днес ще Ви запознаем с традициите, характерни за изработването на обичаните от всички български детски кукли.

    Не съществува народ, в чиято култура да не присъства куклата. Нейната история започва дълбоко в древността, когато хората изработват от кости, глина и камък най-различни човешки и животински фигурки. Куклата е неизменен спътник на човека. Тя е първият му опит да се погледне отстрани, да пресъздаде себе си и своето познание за заобикалящия го свят във вид, удобен за възприемане. Куклите подготвя децата за живота и ги учат как да общуват, защото те са с човешки образи.

    Куклата може да бъде направена от всичко и да наподобява всяко живо същество, да изразява настроения и емоции. Именно затова от край време на куклите са придавани магически свойства, а майсторите на кукли са смятани за избраници със специални умения.

    Традиционната българска кукла представлява фигурка, облечена в национална носия. Тези кукли са израз на богатата душевност на българския народ, на неговия бит и култура. При изработването им се обръща голямо внимание на тяхното облекло, защото носията е един от най-характерните елементи от българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение във всекидневните и празнични дейности на българина. Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят в останалите краища на страната.

    В орнаментите на българската носия се вплита определен код, по който в миналото българите са разчитали информация – кой от какъв род е, от кой край на страната – дрехата е носела своето послание.

    Традиционната кукла може да бъде изработена в различни размери от различни материали – най-често от дърво, глина, плат, зебло, плетени чорапи, царевична шума или кратуни. Към ръцете на куклите могат да бъдат прикрепени различни предмети от бита – геги, торбички, стомни, кошници и др.

    Българските кукли носят послание за отминали времена на храбри момци и красиви девойки, разказват забравени истории и сами по себе си са мост между минало и настояще.

    Данните за традициите при изработването на кукли в България са оскъдни и са предимно под формата на устни разкази на възрастни жени. Във всеки дом са се правели кукли от парцали с различно предназначение – парцалени кукли за игра и ритуални кукли. Куклата за игра е изработвана от навито и сгънато парче платно или пешкир, оформяли глава и рисували очи и уста с въглен. Ритуалните кукли се правели по специален повод – най-вече да гонят болести, за късмет на младоженците, да помагат на родилките, да пазят животните и нивите. За направата на тези кукли са се използвали слама, дървени клечки, червена пръст, плат и други природни материали или вещи от дома, в зависимост от това коя за какво ще бъде „наречена”. Тези кукли се изработвали от най-старата жена в къщата и при тяхната направа не е трябвало да се използват ножици и игли. Както целият български фолклор, така и правенето на кукли е една странна симбиоза от мистика и приказност, умело преплетена с ежедневието на българина.

    Днес са малцина хората, които са се отдали истински на този занаят. Майсторите на кукли са предимно жени с умения в много области – за да се създаде дрехата на една кукла, е нужно владеенето едновременно на шев, плетиво, бродерия, тъкане, за да се направи сполучливо тялото и лицето, трябва талант на художник, а за да се вдъхне живот – са нужни онези специални умения, граничещи с малко магия.

    В галерията по-долу: Ръчно изработени кукли от фонда на Народно читалище „Станчо Станчев 1896“ в с. Сушица, общ. Стражица.

    * Изображенията в тази публикация са закриляни обекти, съгласно ЗАПСП. Използването им без разрешението на автора е забранено.

     


    .

    .

    .

    Текст и снимки: Николай Колев

    .

  • Обект: „Пръстени на времето“ в Дряново

    .

    Еврочикаго продължава да публикува пореден разказ и фоторепортаж от ФБ страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската култура. 

     

    В края на 2019-та година един дързък и необичаен арт проект буквално „взриви“ българското културно пространство. Гротескни, плашещи и едновременно с това будещи възхита, „Стенописи в дивото“ предизвикаха фурор сред всички почитатели на ъндърграунд и урбекс културата в България. За броени дни забравената и непозната махала Любница в Ихтиманска Средна гора се превърна в най-посещаваната галерия на открито в страната. Ако сте пропуснали това знаменателно събитие, вижте тук: www.bit.ly/TheRuralmuralsproject.

    „Стенописи в дивото“ „изстреляха“ в публичното пространство името на Крум Балджийски, известен с артистичния си псевдоним Krom Bagelsky. Именно той е творецът, превърнал се в „ракета носител“ на този нетипичен проект. Роден в Ихтиман, завършил „Дърворезба“ и „Скулптура“, Krom Bagelsky е на международната арт сцена вече повече от 10 години. Негови творби могат да бъдат видени не само в България, но и в Румъния и Великобритания.

    През 2020 г., в Дряново, Krom Bagelsky стартира поредният уникален за България арт проект – „Пръстени на времето“. За „канава“ на проекта е избран 45-метров комин на бивша фабрика.

    „Пръстени на времето“ представлява визуална историческа интерпретация на основните епохи, формирали българската нация. Върху площ от 400 кв. м ще бъдат представени пет „пръстена“ с епохите Палеолит, Култура Варна, Траки, Средновековие и Възраждане.


    Пръстенът „Палеолит“ черпи своето вдъхновение от археологическите находки, открити в пещерата „Бачо Киро“ над Дряновския манастир.

    Пръстенът „Култура Варна“ се базира на находките от Караново и Градешница и представя най-старото обработено злато и най-старата протописменост.

    Пръстенът „Траки“ представя тракийските руни, орфизъм и изкуство.

    Пръстенът „Средновековие“ отдава почит на Християнството и двете български азбуки – глаголица и кирилица.

    Пръстенът „Възраждане“ засвидетелства признателността към личностите на Кольо Фичето, Максим Райкович и Бачо Киро, които ще бъдат нарисувани в него.

    Пръстен „Съвремие“ липсва, защото, по думите на твореца Krom Bagelsky, на днешните млади българи се пада отговорната задача да създадат такова настояще, което да се превърне във вдъхновение за бъдещите поколения.

    В момента са завършени първите три пръстена, а следващите два ще бъдат довършени през следващата година. Целият проект се осъществява по алпийски способ, без употребата на помощна механизация. Когато бъде завършен, това ще е най-големият стенопис в Европа на историческа тематика.

    Целта на този нов паметник на културата е не само да показва колко древна е българската култура, но и да провокира българите да се гордеят със своето културно-историческо наследство и своя принос в европейската история.

    Ако тази информация Ви е била полезна, моля споделете я с Вашите приятели и последвайте страницата Земята ни Българска. Вашата подкрепа е важна за нас!

    * Изображенията в тази публикация са закриляни обекти, съгласно ЗАПСП. Използването им без разрешението на автора е забранено.

    .

    Текст и снимки на комина на фабриката: Николай Колев

    .

  • Общобългарски поход за мир и неутралитет ще се проведе в различни градове

     

    На редакционния имейл следното съобщение, което публикуваме.

     

    СЪОБЩЕНИЕ ДО ГРАЖДАНСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

    На 3 май 2022 година от 18:00 часа на площад „Народно събрание“ граждани и граждански групи организират втора фаза на Общобългарския поход за мир и неутралитет с една-единствена цел – пълен военен неутралитет на България.

    Походът ще се проведе и в множество градове на България в същия ден и час.

    Събитието е изцяло под българския национален флаг – обединяващото знаме за всички българи.

    Организациите, подкрепили позицията на българския народ, ще бъдат оповестени и ще им бъде предоставена възможност да изразят отношение. Народът ще се увери кои организации поставят народния интерес над тясноорганизационния си такъв.

    На 4 май 2022 година от 15,00 часа на площад „Народно събрание“ Общобългарският поход за мир и неутралитет продължава в третата си фаза. В същия ден е предвидено гласуване в Народното събрание на решение за изпращане на военна помощ за Украйна. Ако бъде взето такова решение, Походът за мир и неутралитет още в същия момент преминава в Поход за премахване на настоящата власт и предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
    Всички национално отговорни граждански и политически организации, подкрепили на 3 май Похода за мир, ще имат възможност на 4 май да изразят подкрепата си – под българския национален флаг и своите организационни знамена.

     

    От Организационния комитет (линк)
    За контакт: [email protected]

     


    .

  • Поучителна история за децата ни и за нужния им психотерапевт

    .

    Някой ден ще правя всичко наобратно…

    „Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям: „Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“
    И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“
    А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“
    А той ще отговори: „Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.
    Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.
    Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.

    Или няма да е така…

    Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“
    И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“
    А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“
    А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ – и ще потрие с палците си носа под очилата.
    Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
    Той ще каже „ох“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.

    Или пък не…

    Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция.“
    И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“
    А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“
    А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ – и театрално ще се удари с ръка по челото.
    Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
    Той ще каже „ах“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години. “

     

    A най-добре…

    Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно – нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт.

     

    Автор: Светлана Хмель
    Източник: noviteroditeli.bg

    .

  • 50,000 hours of free audio & video lectures

    .

    For the past 15 years, we’ve been busy rummaging around the internet and adding courses to an ever-growing list of Free Online Courses, which now features 1,700 courses from top universities. Let’s give you the quick overview: The list lets you download audio & video lectures from schools like StanfordYaleMITOxford, Harvard and many other institutions. Generally, the courses can be accessed via YouTube, iTunes or university web sites, and you can listen to the lectures anytime, anywhere, on your computer or smart phone. We haven’t done a precise calculation, but there’s about 50,000 hours of free audio & video lectures here. Enough to keep you busy for a very long time–something that’s useful during these socially distant times.

    Right now you’ll find 200 free philosophy courses, 105 free history courses, 170 free computer science courses, 85 free physics courses and 55 Free Literature Courses in the collection, and that’s just beginning to scratch the surface. You can peruse sections covering AstronomyBiologyBusinessChemistryEconomicsEngineeringMathPolitical SciencePsychology and Religion.

    Here are some highlights from the complete list of Free Online Courses. We’ve added a few unconventional/vintage courses in the mix just to keep things interesting.

    The complete list of courses can be accessed here: 1,700 Free Online Courses from Top Universities. For more enriching material, see our other collections below.

    Related Content:

    1,000 Free Audio Books: Download Great Books for Free.

    4,000+ Free Movies Online: Great Classics, Indies, Noir, Westerns, Documentaries & More.

    .

  • Заради Украйна, в CAЩ ще ĸoнфиcĸyвaт частни aĸтиви, за да покрият държавни щети

     

    За първи път в историята, по предложение на Байдън, CAЩ щe изпoлзвaт cpeдcтвaтa oт ĸoнфиcĸyвaнитe aĸтиви нa oлигapcи зa oтcтpaнявaнe нa щeтитe oт вoйнaтa

    Πpeзидeнтът нa CAЩ Джo Бaйдън пoиcĸa oт Koнгpeca 33 млpд. дoлapa вoeннa, иĸoнoмичecĸa и xyмaнитapнa пoмoщ зa пoдĸpeпa нa Уĸpaйнa зa cлeдвaщитe пeт мeceцa, пpeдaвa ВВС. Бaйдън ĸaзa, чe e „ĸpитичнo вaжнo“ aмepиĸaнcĸитe зaĸoнoдaтeли дa oдoбpят пaĸeтa.

    Πpeдлoжeниeтo вĸлючвa пoвeчe oт 20 млpд. дoлapa вoeннa пoмoщ, 8.5 млpд. дoлapa иĸoнoмичecĸa пoмoщ и 3 млpд. дoлapa xyмaнитapнa пoмoщ.

    Πo дyмитe нa aмepиĸaнcĸия пpeзидeнт CAЩ нe мoгaт дa „cтoят нacтpaнa“ cлeд инвaзиятa, нo нacтoя, чe cтpaнaтa мy нe „нaпaдa“ Pycия.

    Bъпpeĸи чe Щaтитe вeчe oбявиxa пoмoщ зa Уĸpaйнa, нoвитe пpeдлoжeния пpeдcтaвлявaт знaчитeлнo yвeличaвaнe нa пoмoщтa.

    „He e eвтинo. Ho oтcтъплeниeтo oт aгpecиятa щe cтpyвa пo-cĸъпo, aĸo пoзвoлим тoвa дa ce cлyчи“, ĸaзa Джo Бaйдън.

    B пиcмo дo Koнгpeca тoй зaяви, чe дopи ĸoгaтo cъюзницитe oт EC и HATO yвeличaвaт пpинocи cи зa пoдпoмaгaнe нa oтбpaнaтa нa Уĸpaйнa, нeoбxoдимocттa oт пpeдocтaвянe нa пoмoщ зa cтpaнaтa щe изиcĸвa знaчитeлни дoпълнитeлни инвecтиции oт нaшa cтpaнa“.

    „Toвa, ĸoeтo иcĸaм дa изяcня пpeд Koнгpeca и aмepиĸaнcĸия нapoд e, чe цeнaтa нa нeycпexa дa ce пpoтивoпocтaвим нa нacилcтвeнaтa aгpecия в Eвpoпa, винaги e билa пo-виcoĸa oт цeнaтa нa твъpдoтo пpoтивoпocтaвянe нa пoдoбни aтaĸи“, пишe тoй.

    Πъpвoтo иcĸaнe нa Бaйдън зa финaнcиpaнe нa Уĸpaйнa cлeд нaчaлoтo нa вoйнaтa, ĸoeтo бeшe oдoбpeнo oт Koнгpeca минaлия мeceц, бeшe нa cтoйнocт пo-мaлĸo oт 14 млpд. дoлapa.

    Mинaлaтa ceдмицa aмepиĸaнcĸият пpeзидeнт paзpeши втopи пaĸeт oт вoeннa пoмoщ oт 800 млн. дoлapa, ĸaĸтo и 500 млн. дoлapa пpяĸa иĸoнoмичecĸa пoмoщ.

    Kaĸвo вĸлючвa пoмoщтa нa CAЩ зa Уĸpaйнa oт нaчaлoтo нa вoйнaтa:

    Oтпycĸaнe нa нaд 3.7 млpд. дoлapa oбщa вoeннa пoмoщ и пoмoщ зa cигypнocт;

    Paзгpъщaнe нa пoвeчe oт 100 xил. вoйници в cтpaнитe члeнĸи нa HATO в Eвpoпa;

    Haлaгaнe нa иĸoнoмичecĸи caнĸции, зaмpaзявaнe нa aĸтиви и зaбpaни зa пътyвaнe нa cтoтици pycĸи oлигapcи и пoлитици;

    Haлaгaнe нa caнĸции нa pycĸи бaнĸи и oтбpaнитeлни пpeдпpиятия;

    Блoĸиpaнe нa ĸлючoви pycĸи бaнĸи oт cиcтeмaтa зa cъoбщeния Ѕwіft;

    Зaбpaнa нa внoca нa pycĸи пeтpoл;
    Зaбpaнa нa изпoлзвaнeтo нa вътpeшнoтo въздyшнo пpocтpaнcтвo oт pycĸи caмoлeти.

    Днec Бeлият дoм пpeдлoжи CAЩ дa иззeмвaт и пpoдaвaт aĸтиви нa pycĸи oлигapcи и дa пpexвъpлят пpиxoдитe им в Уĸpaйнa.

    Зaпaднитe cъюзници, вĸлючитeлнo дъpжaвитe члeнĸи нa EC, paбoтят зaeднo oт мapт, зa дa пpocлeдят aĸтивитe нa pycĸия eлит – oт пpoизвeдeния нa изĸycтвoтo и нeдвижими имoти дo xeлиĸoптepи и яxти. Cпopeд Бeлия дoм, ceгa CAЩ ca caнĸциoниpaли и блoĸиpaли плaвaтeлни cъдoвe и caмoлeти нa cтoйнocт нaд 1 млpд. дoлapa, дoĸaтo EC ĸoлeĸтивнo e зaмpaзил нaд 30 млpд. дoлapa.

    Ho нoвитe плaнoвe, ĸoитo днec бяxa излoжeни oт aдминиcтpaциятa нa Бaйдън, oтивaт пo-дaлeч, пpизoвaвaйĸи зa paциoнaлизиpaнo мeждyвeдoмcтвeнo cътpyдничecтвo мeждy Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, Дъpжaвния дeпapтaмeнт и Mиниcтepcтвoтo нa тъpгoвиятa. Днeшнитe мepĸи щe пoзвoлят нa CAЩ дa изпoлзвaт cpeдcтвaтa oт ĸoнфиcĸyвaнитe aĸтиви нa pycĸитe oлигapcи зa oтcтpaнявaнe нa щeтитe oт pycĸaтa aгpecия в Уĸpaйнa.

    Πaĸeтът щe ycтaнoви нoви opгaни зa oтнeмaнe нa имyщecтвo, cвъpзaнo c pycĸaтa ĸлeптoĸpaция, щe пoзвoли нa пpaвитeлcтвoтo дa изпoлзвa пpиxoдитe зa пoдĸpeпa нa Уĸpaйнa и дoпълнитeлнo дa yĸpeпи cвъpзaнитe c тяx пpaвoпpилaгaщи инcтpyмeнти“, ce ĸaзвa в изявлeниe нa Бeлия дoм.

    Πpaвитeлcтвoтo нa Kaнaдa cъщo пpeдлoжи зaĸoнoдaтeлcтвo тaзи ceдмицa, ĸoeтo щe мy пoзвoли дa ĸoнфиcĸyвa и paзпpoдaвa pycĸи aĸтиви.

    Πoд нaтиcĸ дa paзшиpят caнĸциoннитe cи дeйcтвия, yпpaвлявaщитe либepaли нacтoявaт „вcяĸaĸъв вид coбcтвeнocт“, вĸлючитeлнo пapи, цифpoви aĸтиви и виpтyaлнa вaлyтa, дa бъдe oбeĸт нa ĸoнфиcĸaция.

    Πo-paнo тaзи ceдмицa миниcтъpът нa oтбpaнaтa нa CAЩ Лoйд Ocтин cвиĸa близo 40 нaции в Гepмaния и oбяви, чe няĸoлĸo зacилвaт пoдĸpeпaтa cи зa Уĸpaйнa, зa дa ce „движaт cъc cĸopocттa нa вoйнaтa“.

    Уĸpaйнa ce нyждae oт нaшaтa пoмoщ, зa дa cпeчeли днec. И тe вce oщe щe ce нyждaят oт нaшaтa пoмoщ, ĸoгaтo вoйнaтa пpиĸлючи“, ĸaзa тoй нa yчacтницитe.

    Източник: economic.bg

    .

    П.П. Малко по-късно днес Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри законопроект за доставка на оръжия за Украйна по ленд-лизинг (вж. снимката долу).
    Документът предвижда опростяване на механизма за трансфер на отбранителна техника в Украйна и други страни от Източна Европа. Очаква се Байдън да подпише законопроекта до края на седмицата.

    .

    „Законът ленд-лийз от 2022 г. в защита на демокрацията в Украйна“ бе приет с 417 гласа „за“ при 4 „против“ от долната камара на Конгреса, след като три седмици преди това той беше одобрен единодушно от Сената. Предстои изпращането му в Белия дом за подпис от президента Джо Байдън, за да влезе в сила.

    Законодателната мярка възражда програма от времето на Втората световна война, която позволяваше на Вашингтон без бюрократични пречки да отдава под наем (lend) и на лизинг (lease) американска военна техника и оръжия на съюзници. В настоящия случай законът ще облекчи предоставянето на военна техника и оръжия на Украйна, а също на засегнатите от руската инвазия страни в Източна Европа.

    .

  • Рой Питър Кларк: Репортерите да се дистанцират от неутралността

     

    Един от основните авторитети в съвременната западна журналистика Рой Питър Кларк предлага на журналистите и репортерите „да се дистанцират от неутралността“

     

    Кларк пише своята 20-та книга. Тя ще се казва „Кажи го, както е: Ръководство за ясно и честно писане“. А есето, че „неутралността е добро, но не винаги“, публикувано от Пойнтър, ще се превърне в една от главите на книгата.

    Ето някои мисли от това есе, което по-долу може да го намерте на английски език.

    „Не използвам думата обективност. Сега тази дума има твърде много конотации. Вместо това има три други: неутралност, безпристрастност и независимост.

    Журналистите НЕ трябва да бъдат неутрални, когато става въпрос за ценностите на журналистиката, ценностите и идеите на демокрацията, гражданското участие – особено изборите.“

    По-нататък в есето си Рой Питър Кларк описва шест групи, на които съвременната журналистика може да бъде разделена, в зависимост от това колко далеч са медиите (репортерите) от нулевата позиция – позицията на „неутралитет”.

    Например, абсолютно неутралните медии се характеризират с „краткост“ на представяне на информация.

    За следващата група е важно да декларира своята независимост, но и да могат да публикуват мнения (чрез маркирането им). Тези медии следват правилото на две позиции. Това е най-разпространената група медии, която се е развила през 20-ти век.

    Третата група е „замесена, обвързана„. Те се характеризират с твърда проверка на факти (но не по всички теми), разследвания в определени области, които редакторите смятат за важни. Те са неутрални по много въпроси, освен например социалната несправедливост, участието в избори, образованието и т.н.

    Четвъртата група е „Застъпничествоадвокатство, защита на позиция“. Те обхващат само онези теми, в които имат интерес. Те са акционисти.

    Петата група са „поддръжници (партийци)„. Те работят с информацията, която е необходима за легитимиране на някаква идея.

    Шестата група е „пропагандаторите„. Тук всичко е просто: фалшификати, манипулации и дезинформация за постигане на определени от някого цели.

    Разбира се, че за да се убедим в прочетеното дотук, не е нужно да ходим далеч, а е достъчно да си спомним за журналистическата дейност на Христо Ботев. Той не е можел да остане безпристрастен в своите издавани в Браила и в Букурещ вестници.

    Следва оригиналът на есето на английски език.

     

    In journalism, ‘objective’ is a good word with a noble history. But let’s consider ‘distance from neutrality.’

    Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things.

    Вy: Roy Peter Clark

    Poynter writing teacher Roy Peter Clark is working on his 20th book, scheduled for publication in the spring of 2023. The title is “Tell It Like It Is: A Guide to Clear and Honest Writing.” The publisher is Little, Brown, which has published the last six of his books. This essay is set to become a chapter in the new book.

    April 21, 2022

    For the purpose of this exploration, I will not rely on the word “objective.” It is a good word with a noble history. But it has taken on so many problematic and confusing connotations that it may have lost all practical meaning. I’ll replace it with more useful terms.

    Here are five: neutral, disinterested, nonpartisan, impartial and independent. If someone painted a word cloud on the side of an old journalism school, I can imagine these words being included.

    It is in that constellation of words that many but not all journalists and public writers find their duty. The current moment is calling those words — and the standards and practices associated with them — into question. If I am a journalist, or work in any news organization, especially if I am a reporter representing the place, may I march in protest or in support of something, may I donate money to a presidential candidate, may I slap a bumper sticker on my Mustang?

    Social media have, of course, magnified the problem, as has everything that is happening in the moment, from pandemic debates, to recession effects, to civil unrest and fire in the streets, not to mention a presidential campaign in which one candidate attacks the news media and who lies about the results of the election.

    May I write a tweet to express my own preferences and not those of my news organization? Does my role matter: reporter, copy editor, ad manager? If I wear a mask while reporting, am I making a political statement? When it comes to issues about “where I stand” as a public writer, I have reached one powerful conclusion: Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things. (There will be fervent debates about what those things are, and I hope this essay helps us have them.)

    Journalists need not be neutral about the value of journalism at its best. About the ideals of democracy at their best. About civic participation, especially things such as voting. In my shop, you could put a sign in your yard saying “Register to Vote.” But not “Vote for So-and-So.” An American flag, yes. A Confederate flag, no. A pride flag? Hey, my oldest daughter describes herself as “queer.” You decide.

    In my shop, you could be openly supportive in many ways for human rights and racial justice. But if you are covering the criminal justice beat, you need to write with a level of neutrality about whether we should “defund the police.” If you are doing your job, you need to help us understand the various meanings of that phrase.

    There are too many variables to count. What kind of organization do you work for? One that aligns itself with a particular ideology? Or one that stands closer to neutrality as a reporting ideal? And within that organization, what is the role of the particular journalist? What space does he or she occupy? What genre dominates? Beat reporters, investigators, editorial writers, columnists — all will recognize the freedoms and restrictions that influence their work.

    That is why each tends to write in a particular voice that represents a discipline within journalism and public writing.

    As I think this through as a coach for writers and editors, I find myself asking one particular question again and again: “As you write this, what is your distance from neutrality?” And another: “Where do you want that distance to be?” And another: “How will you create the voice that marks that distance?”

    Measuring stick
    To help individuals and organizations to measure their distance from neutrality, I am wondering if it’s possible to create a tool.

    You can call it an algorithm, a spectrum, a model, or just a measuring stick. It extends from left to right, from 0 to 5. The higher the number, the farther the distance from neutrality. I anticipate the criticism that this measurement is crude and its findings inexact. It’s certainly tentative. My hope is that stakeholders will argue with it, revise it, adapt it to their own views of public writing and democracy. By all means, create something better.

    I am pretty sure about this: No news organization, publication, or website that I know of fits easily into any of the following categories. You may disagree.

    Before I proceed, I would like to differentiate my measuring stick from another scale with a different purpose. There have been reasonable efforts to mark publications that lean to the left or lean to the right of neutrality on the ideological scale. On such a bias scale, the conservative magazine National Review would lean to the right, and, say, Mother Jones would lean to the left. In my scale, they would be side by side, exactly the same distance from neutrality.

    Here’s my scale:

    Zero: Objective

    This form of public writing embraces objectivity, at least as an ideal. In some of its current uses, it embodies an unachievable goal (the blank slate; purity from the effects of bias and subjectivity), it is listed here as “zero” rather than “one.” It falls outside the boundary of neutrality. To borrow a phrase from New York University journalism professor Jay Rosen, it now represents a “view from nowhere.” Many who embrace it seem oblivious to how a self-imposed insulation from political expression is in itself an ideological viewpoint.

    It is characterized by:

    Stenographic reporting
    Overattribution
    Fairness defined as “two sides”
    False equivalence
    Context that is thin or nonexistent
    No investigations
    No editorial positions
    No fact-checking of statements by experts
    No interest in diversity
    One: Neutral

    This form of journalism was the norm through many decades of the 20th century and is practiced to some degree in every mainstream newsroom, but has recently come under pressure.

    It is characterized by:

    No partisan attachment
    No special interest
    Declarations of independence
    Few strong editorial opinions
    Labeling of opinion
    Balance in opinion pieces
    Some fact-checking, but not systematic
    Corrections policy
    Strict standards against political participation by editorial workers
    Yellow or red lights on what can be said on social media
    Occasional declarations of “non-voting” as a sign of civic celibacy
    Goal: You can’t tell from coverage where the reporter or organization stands
    Tries to avoid “loaded” language in reports
    Some interest in diversity, with expectations that everyone, in spite of differences, would operate with the same news judgment
    Two: Engaged

    This form of journalism finds paths to public service that do not always require neutrality as a value. What is sometimes thought of as antagonistic to neutral journalism is here reimagined as a positive, such as a belief in the value of diverse points of view on the same experience. It is the direction where many news organizations are leaning, but it lacks a name.

    It is characterized by:

    Neutral reporting on many issues
    Heavy fact-checking, especially on the powerful
    Investigations that stand for certain values
    Editorial positions with labels designed to make opinion transparent
    Neutrality on some issues, but not every issue (such as protection of children, social justice, voter participation, quality education, getting poison out of the water)
    No false equivalencies; evidence is weighed and presented proportionally
    May reflect values of region or class or culture
    Expresses its distance — sometimes unintentionally — by story selection
    Makes distinctions on who can offer takes on social media
    Willing in coverage to use language that characterizes a position: “racism” or “lying.”
    Growing interest in diversity, hoping that diverse perspectives create a more complex and fuller expression of the truth
    Three: Advocacy

    “Advocacy” is the word we were left with when we lost any positive connotation to the word “propaganda.” The American Heritage Dictionary defines “advocacy journalism” as “Journalism in which the writer or the publication expresses a subjective view or promotes a certain cause.”

    It is characterized by:

    Story selection in support of a particular cause and interest
    A narrower — but deeper — focus on stories of particular interest
    Transparency about its mission and purpose
    Promoting actions — including the raising of money — to support a cause
    Attention to alternative viewpoints, but often to debate them
    Coverage of groups and topics ignored or under-covered by mainstream organizations
    Complex definitions of diversity to match groups and causes being promoted
    Fact-checking, targeted to oppositional groups
    Accuracy a value, supported by corrections
    To paraphrase Aldous Huxley, a good advocate only promotes efforts that are in “rational self-interest” of the public at large.
    Four: Partisan

    A partisan works at a farther distance from neutrality than an advocate. As in all these categories, there can be a crossing-over. The American Heritage Dictionary defines “partisan” as “a fervent, sometimes militant supporter of a party, cause, faction, person, or idea.” While the partisan writer can act — unlike the propagandist — with reason and responsibility, those qualities can be distorted by passionate adherence to the cause.

    It is characterized by:

    Stories, information, data, visual imagery used only in support of the cause
    Personal attacks on opponents
    Little attention to fact-checking, except against the opposition
    Distorted characterizations of those on the other side (as in political ads)
    Undermining of evidence — including science — that contradicts your side
    Repetition of slogans and talking points
    Loading language to bolster your cause while denigrating the other
    Demagogic critiques of elites
    Balance defined only as us vs. them
    Obvious, but at times unstated, attachment to a political party, church, labor union, or business interest
    Some reporting and verification, but more emphasis on assertion, often without evidence
    Embrace only forms of diversity that support your position
    Encouraged use of social media in support of cause
    Five: Propaganda

    The meaning of this term turned in the mid-20th century, taking on a more negative connotation after the effects of Nazi propaganda were discovered. In this context, the distance from neutrality is as far as it can be. Fact-checking has no relevance here. Nothing expressed here can be justified.

    This is characterized by:

    Disinformation and misinformation
    Outright lies and fabrications
    Exaltation of heroes
    Demonizing of enemies
    Scapegoating of minorities
    Disregard for facts and science
    Hate speech, verging on the criminal
    Promotion of conspiracy theories
    Reckless adherence to a demagogue, destructive cause, or profit motive
    Dependence on repeated slogans
    Appeals to baser emotions
    Disguised as more responsible forms of communication
    Questions for discussion
    Can an individual place himself or herself along this spectrum?
    Can an individual practice a variety of these at different strategic moments, being, for example an occasional neutral observer and an occasional advocate?
    What if we were to think of these borders as permeable rather than rigid? Would that help us?
    Could an organization place itself along this spectrum?
    Could we examine the practices of particular organizations and be able to place them in a category? For example, where might we put USA Today, The New York Times, Fox News, NPR, or The Wall Street Journal?
    Could these categories influence the ways in which organizations develop and publish their standards and practices?
    Could an individual look at these categories and identify the kind of place he or she would like to work?
    Where do powerful social networks stand on this landscape? If they publish ALL forms of these stories, does that make them “neutral?” Are they a platform or a publisher?
    How do practices of craft create the effects needed to fulfill one or more of these categories?
    Is the term “engaged” a useful one to describe the territory between neutrality and advocacy? Is there a better one?
    In the midst of a pandemic, all media leaders are trying to work this out, to find the appropriate distance from neutrality that becomes a launching pad for the fulfillment of their mission. A case in point was the announcement in September 2021 that Julie Pace was to be named the executive editor of The Associated Press, one of the most important jobs in journalism.

    Here’s what she had to say to The New York Times: “I understand that sometimes there is an outdated impression of The A.P. or a feeling like we’re just a basic wire service putting out choppy sentences. If that is your impression of The A.P., then you haven’t been paying attention to The A.P. We produce just incredibly high-level, sophisticated reports across all formats every day.”

    But what about the AP’s distance from neutrality? “Being a fact-based news organization does not mean that everybody on every side of an issue gets equal hearing, gets equal voice. In certain cases, the facts are just really clear, and we want to make sure that we are amplifying the facts and not muddying the facts. So Covid vaccines are safe. Climate change is real. There was no widespread fraud in the U.S. election. Those are not political positions; those are fact-based positions.”

    In other words, while the AP will remain neutral on many topics and issues, they will follow the evidence in support of fact-based conclusions. Neutral on many things does not mean neutral on every thing.

    www.poynter.org

    .

  • Радев: Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други

    .

    Суверенната българска позиция се изработва в София, не в Киев. Няма нужда от посещение на българска делегация в Киев. Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други народи. Призовавам българските политици, преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи. Това каза пред журналисти президентът Румен Радев.

    Според него, икономическата война ескалира и рискът за България се повишава във всички измерения на конфликта в Украйна.

    „Неслучайно отдавна призовавам за внимателно и отговорно отношение на България към този конфликт, който влияе пряко за живота и благосъстоянието на българите тук и в Украйна. Излизат редица разкрития къде отива българското оръжие. Недоумявам как министърът на икономиката ще обясни на българите и на левите хора, които винаги са били срещу войните, че българското оръжие подхранва този конфликт“, посочи Радев.

    По думите му спирането на газа за България ще е истински тест за европейската солидарност. Радев допълни, че това е времето, в което ще се види дали Европейският съюз ще помогне на най-енергийно зависимата и най-енергийно бедната държава. „Правителството трябва да отговори защо Русия спира газа само на България и на Полша. Спира ли се на Австрия и Германия, те как плащат и гарантират енергийната си сигурност? Също така, резервиран ли е достатъчно капацитет за доставки от Гърция или други страни. Ако не е, ще видим да загряват посредници. Това означава, че навярно ще намерим алтернативни решения, но това ще изисква и време, и средства и означава много по-високи цени и рискове за доставките“, предупреди държавният глава.

    Румен Радев подчерта, че правителството дължи категоричен отговор на гражданите чии интереси обслужва.

    „Крайно време е правителството да даде ясни доказателства, че осъзнава и отстоява българския суверенитет и в своята политика се води от българския национален интерес“, допълни той и отново заяви категоричното си мнение, че България не трябва да предоставя военна помощ на Украйна.

    Източник: Novini.bg

    .

  • Преобразуват Държавната агенция за българите в чужбина в администрация към МВнР

    .

    Държавната агенция за българите в чужбина се преобразува в администрация към министъра на външните работи, съобщават от Министерски съвет. Това се случва в изпълнение на т. 5 от раздел V на Приложение № 18 към Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г.

    С Постановлението изпълнителният директор на агенцията се определя за второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на външните работи. Също така се приема Устройствен правилник на изпълнителната агенция, уреждат се правните последици от преобразуването, като са предвидени текстове, съгласно които активите и пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавната агенция за българите в чужбина, преминават към изпълнителната агенция.

    Включена е и разпоредба, уреждаща преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от Държавна агенция за българите в чужбина, при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

    Припомняме, че още служебното правителството в края на миналата година прие решение, с което освободи Илия Гюдженов като председател на Държавната агенция за българите в чужбина. За председател на Агенцията бе определен Тодор Ванчев, а за зам.-председател Елисавета Тасова, която замени опитния експерт Димитър Владимиров.

    Тодор Ванчев в периода от 2010 до 2016 г. е бил експерт в ДАБЧ, като същевременно е и член на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. От 2016 г. до момента е главен експерт в дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите „История“ и „Етнология и културна антропология“ от СУ „Св. Климент Охридски“.

    Tъй като все още не е обнародван приетият Устройствен правилник на изпълнителната агенция, припомняме нашето предложение от  17 март 2022 г., за допълнение в чл. 1., ал. 2 от правилника:

     

    В проекта за УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА е написано:

    “Чл. 4. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който е орган на изпълнителната власт.
    (2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

    Моля към алинея 2 да бъде добавен примерен текст: „Договорът и назначаването се осъществява след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията.“

    И окончателният текст да изглежда примерно така:

    „(2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията. Договорът се подписва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

    Моля да вземете под внимание, че в ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ изрично е записано, че назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества (т.е. чрез конкурс), което е в синхрон с най-добрите международни практики.

    ––––––––––––––––

    Разбира се, както е в много закони, има възможност да се заобиколи такъв конкурс или да не се проведе.

    Ето защо не само от мое име, а като основател на българския сайт Еврочикаго, най-любезно Ви моля да се съобразите с предложената редакция и от името на онези наши читатели, които още в далечната 2014 г. настояха за такъв конкурс (линк).

    Тогава правителството се съобрази с нашето искане и конкурс бе проведен, но въпреки резултатите му, назначението бе политическо и не бе избран най-добре представилият се. Това бе една от причините авторитетът на ДАБЧ да се срине и вероятно бе основна предпоставка за последващите назначения и нарушения на законите от служители на агенцията.

    Вярвам, че горното предложение ще бъде разгледано и одобрено, тъй като единствените рискове от това изменение е вероятната съпротива в част от служителите в администрацията.

     

    П. Стаматов

    .

  • Велики четвъртък

    .

    Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

    След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

    Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

    На Велики четвъртък Иисус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите, в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Иисус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря, и за предателската целувка на Юда.

    Снимка: Desant.net

    Велики четвъртък крие много символика. Според традицията, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.

    Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се подменя с ново и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома.

    Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

    Боядисването на яйца има вековна история. Традицията с обагрянето на яйцата, приемани като символ на вселената, датира още от времето на древните китайци, римляните, галите.

    На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

    Български традиции и Великден

    Всеки един от дните през Страстната седмица, по българската православна традиция, се отбелязва по различен начин:

    – През първите три дни се почиства домът, дворът, стопански постройки и се къпят децата за здраве.

    – На Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото яйце се боядисва червено и се правят различни обреди – рисува се кръст на челото за здраве. След което се оставя настрани до следващия Великден, когато се хвърля в течаща вода – вярва се, че така изхвърляме всичко лошо от дома. Също така, на Велики четвъртък не трябва да се работи.

    – На Разпети петък се посещава църква, като се минава под масата на плащаницата. Забранено е тъкането, преденето и другите женски занаяти.

    – На Великата събота се месят великденски хлябове, питка и козунаци.

    – Великден е седем дни, наречени Светлата седмица. След полунощ на Светлата събота, в продължение на 40 дни, православните се поздравява с „Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе!“.

    .

  • Моряци от кораба „Царевна“ за преживяното от тях

     

    Евакуирани моряци от кораба „Царевна“ пред Maritime.bg

    Какво разказват моряците за преживяното от тях – вижте във видеото.

     

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

    Из коментар* на Румяна Ченалова във Фейсбук, публикуван от Lentata.com:

    Поздравления за тримата смели мъже от екипажа на „Царевна“ – втори механик Рали Димов, Мирослав Стоянов и кадет Митев, които с интервюто от днес (бел. ред. вчера) повдигнаха плътната завеса, спусната от правителството по случая с евакуацията от пристанището в Мариупол.

    Какво стана ясно от отговорите им:

    1. До края на март 2022 г. на пристанището е било спокойно като активни бойни действия, включително преки попадения и денонощен обстрел е имало от началото на април.

    2. Мобилните оператори са били блокирани и единствената връзка с близките си моряците са осъществявали чрез фирмата, посредством сателитен телефон.

    3. След пресконференцията, дадена от съпругите им, ТЕЛЕФОННАТА ВРЪЗКА Е БИЛА ПРЕУСТАНОВЕНА от фирмата, по съображения за сигурност на екипажа.

    4. Министерство на външните работи осъществява ПЪРВИ контакт с екипажа чрез капитана на кораба СЛЕД ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА. До края на март, когато е било сравнително спокойно и възможна евакуация, българските власти НЕ СА ПОТЪРСИЛИ ВРЪЗКА С ЕКИПАЖА НА КОРАБА.

    5. МВнР предлага евакуация, когато вече КОРАБЪТ Е ПОД ОБСТРЕЛ.

    6. Какво е предложението: първоначално предложения коридор минава през цяла Украйна; предложението е да тръгнат без телефони, компютри, багаж, като подпишат ДЕКЛАРАЦИЯ , че слизат по свое решение, че съзнават и поемат всички рискове от това пътуване, че слизат на СВОЙ РИСК /13,23 мин. от интервюто/. Екипажът знае, че в Украйна се стреля по зелените коридори, и отказва да напусне кораба.

    7. През април бойните действия се пренасят почти до кораба, тъй като бункерът, в който се крият азовци/украински войски, е на 100 м от кърмата на кораба. По кораба има директни попадения /6,30 мин./.

    8. “Царевна“ остава ЕДИНСТВЕНИЯТ ТЪРГОВСКИ КОРАБ в пристанището, чийто екипаж НЕ Е ЕВАКУИРАН /6,48 мин./. Моряците са наблюдавали евакуацията на 26-членен екипаж на съседен кораб, които слезли след спиране на стрелбата от двете страни.

    9. Разбирайки, че само българският екипаж не е евакуиран, моряците поискали отчет от капитана, както и настояли да говори с МВнР на България – да ги пита ЗНАЯТ ЛИ, че всички останали кораби са евакуирани, с изключение на „Царевна“ /7,25 мин./.

    10. Полученият отговор: „Общи приказки. Обясняваха, че някои от евакуираните кораби били с повредено комуникационно оборудване, друг кораб бил изгорял, трети били с еди какви си националности.“ /8,03 мин./

    11. МВнР са контактували по сателитен телефон само с капитана на кораба, който е официален представител на корабособственика.

    12. “Опитваха се да ни разубедят. Няколко дена успяваха, но накрая вече нямаше как и тръгнахме.“ /8,42 мин./

    13. Един от членовете на екипажа отива до поста на служители на армията на ДНР и уговаря час и половина времеви коридор за евакуация. „Събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме с белите знамена. Просто вече нямаше как. САМИ ТРЪГНАХМЕ С РИСК ЗА ЖИВОТА СИ.“

    14. “Войниците на ДНР ни дадоха храна, вода, извозиха ни с полицейски екскорт…
    Искам да им благодарим от все сърце, че ни спасиха. /11,20 мин./
    Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, се опитват да ни успокоят, да ни кажат: „Момчета вече сте на сигурно, ние ще се грижим за вас“, да ти дават храна, вода, консерви, много е трогателно…“

    15. „Обясняваме си позицията на правителството на България с политически причини.
    Но накрая тръгнахме САМИ и ни извадиха ДНР, и всеки сам да си прави изводите.
    Благодаря на ДНР и на Русия, че ни евакуираха от бойното поле, че добре се държаха с нас, че ни дадоха храната си, водата и всичко, което имаха /14,4 мин./
    ВСЯКА СУТРИН СЕ МОЛЕХМЕ ДА ОСТАНЕМ ЖИВИ. /15,04 мин./

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * Подчертаните стилистично с главни букви изрази са на авторката.

    .

  • Моряци от „Царевна“ са се евакуирали от кораба без съдействие от българска страна

    .

    Моряците от блокирания повече от месец кораб „Царевна“ на пристанището в Мариупол са се евакуирали сами, без помощта на българските власти – съобщиха от БНР.

    Това разказаха Севдалина Стоянова и Катерина Димова – съпруги на двама от моряците (вж. снимката).

     

    По думите им, 15 души от екипажа сами са взели решението да напуснат плавателния съд и потърсили съдействието на войници от „Донецката народна република“, които им помогнали.

    „Попитах съпруга си как е минала евакуацията. Той отговори, че им е писнало да чакат, събрали са си нещата, слезли са от кораба и войниците са ги евакуирали. Никой от българска страна не е помогнал“, обясни една от съпругите.

    Моряците са настанени в хотел.

    Ето част от разговора със Севдалина Стоянова и Катерина Димова.

    .

    Припомняме, че по-рано днес началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че Екипажът на „Царевна“ е на сигурно място:

    „Това е ярко доказателство, че държавните институции работят и използвам случая да поднеса моите адмирации към всички институции, които бяха въвлечени в този процес“.

    Държавният глава Румен Радев днес също каза:
    „Работи се усилено българските моряци, които вчера бяха евакуирани от кораба „Царевна“ да се приберат благополучно“

    Премиерът Кирил Петков заяви вчера, че 14 български моряци и един украинец от екипажа на българския кораб „Царевна“ вече са извън пристанището на Мариупол. А по свое желание на борда остават капитанът, старши-помощникът му и още трима моряци, двама от които украинци.

    Но, както се разбира от разказа на двете моряшки съпруги – няма ярко доказателство, че държавните институции работят по друг начин, освен да огласяват разнопосочни съобщения.

    .

  • Възпитаник на БУ „Иван Станчов“ ръководи ракетен полигон в Нова Зеландия

    .

    Българинът Алек Дережян ръководи ракетния полигон на Rocket Lab в Нова Зеландия

    .

    Нина Цанева разговаря с Алек Дережян в “Нашият ден“
    по Програма „Христо Ботев“ на БНР

    Алек Дережян. Снимка: БТА

    Възпитаник на българското училище „Иван Станчов“ в Лондон работи в авиокосмическата компания Rocket Lab и ръководи ракетния полигон в Нова Зеландия.

    Алек Дережян е директор на ракетния полигон в Нова Зеландия, където се извършват изпитанията на ракетните двигатели. Той е част от екипа на фирмата, която миналата година.

    В продължение на 19 години Дережян работи като авиационен инженер в Ролс Ройс. От тези 19 години три е работил в Индия и три в Китай като технически директор. В момента Алек прави изпитания на двигатели за нова ракета, която ще лети до Луната.

    Алег Дережян е главен герой в “Нашият ден“:

    “Имам усещането, че любовта към авиацията е в кръвта ми. Баща ми беше навигатор и покрай него и аз много се запалих. Бях решил да стана пилот, но той ме убеди да стана авиоинженер, защото ще имам повече опции за развитие в бъдеще, а пилотството да остане като хоби и удоволствие. Развиваме и нови двигатели и подобряваме сегашните. Всеки двигател, който лети, първо трябва да се сглоби, а след това му правим тест.

    Двигателите се инсталират в ракетата, правим тест на ракетата и чак тогава ракетата вече заминава за площадката, откъдето излита. Приблизително едни път месечно изстрелваме ракета.“

    Снимка: Личен архив

    Пътят

    “Преместихме се в Англия, когато бях на 10 години, през 1989 г. Завърших четвърти клас в София и заминахме. В Лондон започнах да уча в английско училище без да говоря дума английски. За радост всички бяха много мили и много ми помогнаха, бързо проговорих езика.

    По-важният проблем беше да поддържам българския, защото, напускайки България на 10 г., е лесно човек да загуби родния език. Още тогава бях решил, че ще гоня авиацията.“

    Rolls-Royce

    “Първите две години в Rolls-Royce, където бях електронен инженер, бяха обучение. Аз бях в авиационния бизнес на компанията. От началото на кариерата ми се занимавам с тест на двигателите. Кариерата ми в Rolls-Royce продължи 19 години“

    България

    “Навремето се връщах доста често в България, когато живеех в Англия, в момента е по-трудно. Работата е доста напрегната и остава много малко време за неща извън нея.“

    Животът в Нова Зеландия

    “Животът тук е прекрасен, затова се преместихме от Англия в Нова Зеландия, защото синът ми наближаваше 5 години, беше време да започне училище, решихме, че климатът тук е по-добър. Училищата и класовете са по-малки, животът е по-спокоен.“

    Чуйте целия разговор в звуковия файл в сайта на БНР.

    .

  • Тед Галън Карпентър: Как изпрахме корупцията в Украйна

     

    Тед Галън Карпентър*,

    The American Conservativ

     

    Страната не е символ на свободата и либералната демокрация

    Изявленията на американските и западните власти, както и обемните материали в медиите, създадоха удивително подвеждащ образ за Украйна. Бяха положени съгласувани усилия страната да бъде представена не само като жертва на бруталната руска агресия, но и като смела и благородна крепост на свободата и демокрацията. Конвенционалният наратив искаше да ни накара да повярваме, че Украйна е източноевропейската версия на Дания.

    Продуцентите на този разказ настояват, че настоящата война не е просто спор между Русия и Украйна за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и за териториалните претенции на Москва към Крим и Донбас. Не, настояват те, войната е част от глобалната битка между демокрацията и авторитаризма, а украинският президент Володимир Зеленски е лидер, който заслужава най-малкото почитта, отдавана на Уинстън Чърчил. В своите бележки за войната от 26 март президентът Байдън каза, че конфликтът е „битка между демокрацията и авторитаризма, между свободата и потисничеството, между реда, основаващ се на правилата и този на грубата сила.“

    Джон Блейк от CNN буквално сравни каузата на Украйна с войната на Америка за независимост. Той заяви, че „украинците градят свои собствени паметници на демокрацията с кръвта си.“ Светът, каза той, „е прикован от тяхната борба да отблъснат могъщата руска армия и да съхранят раждането на демокрацията в родината си.“ Добави още, че „войната в Украйна не е само геополитическа битка – тя е призив за спомен. Куражът на украинския народ е спомен за това, което Съединените щати бяха – „фар на свободата“, където буквално всяко дете знаеше наизуст „Химн за Конкорд“, гравиран в основата на паметника на американския опълченец.“

    В материал от 26 март в USA Today Джон М. Бриджленд, директор на съвета за вътрешна политика на Белия дом при президента Джордж У. Буш, изрази подобни шумни адмирации към Зеленски и украинската отдаденост на демокрацията. „Светът вижда смелостта на украинския президент Володимир Зеленски и на украинския народ, които са готови да умрат, за да защитят своята демокрация и свобода“, написа той. Бриджленд каза още „действително, никоя цена не е твърде висока, когато [украинците] трябва да защият своята демокрация и любимата си Украйна.“

    Сътрудникът на Fox News и бивш началник на отдел в ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в основата на този конфликт, е демокрацията. Не НАТО представлява истинската заплаха за него.“ Той добави, че „Путин не може да преглътне демокрация с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа до границата си. Ето защо той започна тази брутална атака, която причини смъртта на толкова много украински цивилни, невинни граждани.“

    Идеята, че Украйна е била толкова ярък демократичен модел в Източна Европа, че самото й съществуване е ужасявало Путин, може и да е удобен мит за американските политици и експерти, но е мит. Украйна е много далеч от пример за демократично-капиталистически модел и неустоим магнит за угнетените руски маси. Реалността е много по-мрачна и тревожна: Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в международната система. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022, Transparency International постави Украйна на 123-то място от 180-те страни, които е изследвала, с резултат 32 по скала от 1 до 100 точки. За сравнение, всеизвестно корумпираната Русия се нарежда само малко по-ниско, на 139-то място, с 29 точки.

    Представянето на Украйна в съблюдаването на демокрацията и гражданските свободи не е много по-добро от нейните резултати в сферата на корупцията. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е вписана в категорията „частично свободни“ страни, с резултат 62 от 100 възможни точки. Другите страни в тази категория са такива бастиони на свободата като Филипините на Родриго Дутерте (55 т.), Сърбия (62 т.), Унгария (70 т.) и Сингапур (47 т.) Любопитно е, че Унгария, която беше обект на язвителни критики от страна на прогресивния Запад заради консервативната социална политика на премира Виктор Орбан, е с 8 точки повече от Украйна, която е обект на безкритични похвали от същите западни идеологически фракции.

    Още преди войната да избухне, в политическото управление на Украйна имаше грозни примери на авторитаризъм. Само месеци след Майдана през 2014 г. се полагаха усилия за потушаване на вътрешните критики, които се засилваха с годините. Украинските политици също са оказвали тормоз над политически дисиденти, въвеждали са мерки за цензура и са забранявали чуждестранни журналисти, за които са смятали, че са критични към украинското правителство и неговата политика. Подобни враждебни действия са били критикувани от Amnesty International, Human Rights Watch, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други независими наблюдатели. Неонацисткият батальон Азов беше неразделна част от военния и правоохранителен апрат на президента Петро Порошенко, като запази тази си роля и при президента Зеленски.

    Някои от репресивните мерки всъщност се задълбочиха при Зеленски още преди избухването на войната с Русия. През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко (предимно, но не само проруски) независими медийни издания. Това беше направено въз основа на някакви напълно неясни критерии. Сега Зеленски използва войната като оправдание за поставянето извън закона на 11 опозиционни партии и национализирането на няколко медийни издания. Това са доста нехарактерни за една демокрация мерки, дори и във време на война.

    Крайно наложително е да съчувстваме на украинците, които преживяват ужасни страдания в резултат на решението на Владимир Путин да започне война. Каквото и да е било нивото на провокации от страна на Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и украинската готовност да сътрудничи на тези провокации, отговорът на Русия беше прекален. Той създаде заплаха за мира в Европа и хуманитарна катастрофа. Ние обаче можем да осъждаме действията на Путин и даже да приветстваме украинската военна съпротива, без да възприемаме фалшив образ за политическата система в Украйна. Страната не е символ на свободата и либералната демокрация и войната не е екзистенциална битка между демокрацията и авторитаризма. В най-добрия случай, Украйна е корумпирана, полудемократична страна, с тревожни репресивни политики.

    Предвид тази отрезвяваща реалност, призивите към американците да „подкрепят Украйна“ са некоректни. Запазването на независимостта и териториалната цялост на Украйна със сигурност не си струват Съединените щати да влязат във война с ядреновъоръжената Русия.

    ––––––––––––

    * Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбрана и външнополитически науки в института Cato и външен редктор в The American Conservative. Автор е на 12 книги и повече от 950 статии по международни въпроси.

     

    Източник на текста на български: „Гласове“

    Превод: Екатерина Грънчарова

    .

  • Македонците българи ли са? Боби Ристо пред Мартин Карбовски

    .

    Македонецът, който не се срамува/страхува да се нарече българин

    @Bobby’s Perspective е популярен YouTube влогър, който не се страхува свободно да изразява мнението си. Той е македонец по произход, притежава немски паспорт и българско самосъзнание. Той иска да познава корените си и след всичко научено и прочетено днес е категоричен, че македонският народ всъщност е български. Според Боби Ристо – македонците са жертва на комунистическата пропаганда, която заклеймява българите като окупатори – пише Мартин Карбовски за своя събеседник.

    Още от @Bobby’s Perspective – в специално записаното за @Martin Karbowski видео.

    .

    .

  • Бъзикилийкс: Второ писмо до оцелелите от Третата световна война

     

    Чергар Чергаров,

    Neverojatno.wordpress.com

    Ето, че отново сядам да пиша, правя го, защото писмото ми не е адресирано до моите съвременници, дори и някои от тях да го прочетат. То няма да промени ситуацията, а ще стане поредният затрупан от истеричната пропагандна машина глас. Ако четете това писмо и войната не е свършила, то знайте, че то не е адресирано до вас, но нищо не ви пречи да го дочетете докрай. Лично за мен, това дали ще го прочете или не няма значение, нито пък би ми донесло някакво удовлетворение, ще се радвам, обаче, ако то бъде прочетено след години от оцелелите от това безумие, ако има такива. Дано и вие да сте сред тях.

    Не знам какво ще пише във вашите учебници по история за тази война, знам, че историята се пише от победителите, а това предполага, че няма да узнаете нищо съществено, а ще се плъзгате по плоскостта на героизирането и обвиването със славен ореол на това само по себе си ужасно нещо, каквото е войната. Аз обаче, ще ви кажа защо се води тази война и от кого – води се за пари от богатите клики от двете страни на фронтовата линия. Едните живеят на изток (в Русия) и се чувстват заплашени от агресивната политика на тези, които живеят на запад (в САЩ). Чувстват се заплашени, защото тези от запад искат да придобият контрол над ресурсите на тези от изток, и нямат никакви задръжки по какъв начин и на каква цена да го постигнат, а тези от изток не желаят да споделят богатството си с тези от запад, което в очите на цивилизования запад е голям грях. Нека да уточня, ако все още не ви е ясно, войната се води и направлява от върхушката на тези две страни, в борба за контрол над ресурси и натрупване на богатство, физически обаче в нея воюват и умират бедните хора, само че не тези от запад. Войната се води на чужда територия, на територията на Украйна, която хората от запад бяха направили свой подстъп към Русия в усилията си да я притиснат и поемат контрол над богатствата й.

    И така, какво имаме дотука, две воюващи олигархични клики, едната от които – Руската, напада страната сателит Украйна и в резултат получаваме трагедия за милиони хора. Особеното е, че в тази война американци не умират, умират украинци и руснаци, и то основно бедните, или такива с промити националистически мозъци, а ужасното е, че всяка смърт най-цинично и безскрупулно се използва за пропаганда, а пропагандата цели, освен изграждането на завършен сатанински образ на едната страна, и продължаването на войната. Развитата западна цивилизация, чрез пропагандата си оправдава и изисква изпращането на още и още оръжия за продължаването на войната. Тези оръжия трябва да се изпращат в Украйна, докато има поне един жив украинец, който желае да се жертва в тази война и разбира се да убива руснаци, това е много важно. Предполагам, че много от украинците нямат ясен отговор, защо се случва тази война, те знаят за какво воюват, но защо, съмнявам се. Може би се чудите, дали е имало опити за прекратяване на войната и установяване на мир. Да, има такива опити, но те не са приоритет на западната пропагандна машина, защото тя не дава жертви в тази война все още, а само оръжия. Те пресмятат цената на тази война в пари, а не в унищожени животи, а парите те си ги печатат и, докато има желаещи да умират, те ще им плащат.

    Пропагандата, която върви в момента, включително и в нашата държава България, цели насаждане на омраза, а не желание за мир. Украинците бяха излъгани и изоставени, бяха използвани и в крайна сметка пожертвани. Сега тези, които ги излъгаха, седят отстрани и им дават оръжия, но не се намесват лично, защото целта не е да се спаси Украйна, а да се унищожи Русия, или поне да се отслаби и, ако това става с цената на милиони отнети украински животи и разбити съдби, ами добре – ние ще им дадем още оръжия. Украйна няма шанс сама да победи в тази война, а и ние няма да и помогнем, но щом се бори, ще я аплодираме, докато не издъхне.

    Западния елит се страхува от мащабна война, защото е много вероятно да загине и тогава, кой ще ги харчи тези пари, но няма нищо против бедните да се избиват за благото на богатите. Само че не е много сигурно, че тази война няма да запали и техните черги, затова и пиша това писмо. Третата световна война де факто все още не е започнала, но вероятността това да се случи не е никак малка. Нашите войнстващи либерали, които наричат себе си умни и красиви и размахват дипломите си от престижни университети като пропуск за рая, са особено агресивни в пропагандните си крясъци да изпращаме оръжие. Един от тях ми направи особено впечатление, в коментара си той беше написал, че е готов да плати цената на войната, готов е да плаща по-високи сметки, по-високи цени на стоки и услуги, за разлика от мързеливите и глупавите (да точно така го беше написал – „мързеливите и глупавите“), но да изпратим оръжие на Украйна, за да може да продължи тя да се бори. Всъщност нека първо да ви обясня кои са умните и красивите, и кои са глупавите и мързеливите. Най-просто умните и красивите са богатите, а глупавите и мързеливите са бедните. Защото да си умен означава да имаш диплома, която ти осигурява високоплатена работа, а да си красив означава, че имаш пари да си купуваш скъпи дрехи и аксесоари, тоест ако нямаш пари не можеш да си умен и красив, поне не и според техните разбирания. Така че, ако работиш по 12 часа на някаква поточна линия или в хотел, или в заведение и т.н., и нямаш пари да си издържаш семейството, то ти си си виновен, понеже не си завършил престижна специалност в елитен университет и автоматично, щом нямаш пари, минаваш от страната на глупавите и мързеливите, които не могат да си плащат сметките. Ако напишеш книга, но нямаш пари, си глупав, ако нарисуваш картина, но нямаш пари, също си глупав, ако си учен, но нямаш пари, също си глупав – и мързелив, да не забравяме. Нищо, че голяма част от великите писатели, художници и учени са живели в лишения. И това е така, защото всички ценности на тези прозападно настроени хора се свеждат само до една – до парите. Ако нещо не може да бъде купено и продадено, то неговото съществуване е безсмислено, така разсъждават нашите пропити със западни ценности (всъщност западна ценност, защото тя е само една) съграждани.

    Но да се върна на нашия конкретен пример, както писах, този човек беше готов да плаща повече, за да продължи войната в Украйна. Да плаща с пари. За него несгодите на войната се измерват само с пари. Той не е готов да плати с живота си и да отиде да защитава своята кауза с оръжие в ръка, но е готов да изпрати оръжие в нечия друга ръка, чиито притежател най вероятно ще умре, защото е воювал с това оръжие, или в най-добрия случай ще убие някой друг с това оръжие. Тоест нашият приятел е готов да изпрати пари, обзет от чувство за справедливост, дори се чувства длъжен да го направи, за да продължат едни хора да се избиват. Този човечец, умен и красив, който може да си плаща сметките, е готов да плаща за това смъртта и трагедията да продължават да вземат нови жертви. Той не допуска, че войната, истинската война, може да стигне и до него, та той има пари, а щом имаш пари, никой не може да те убие. Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

    Но нека да се върнем към големите играчи, за да не си помислите, че в тази война воюват някакви други ценности освен западните, защото и воюващите от страната на Русия воюват за същите ценности, за правото да изкарват пари от заграбените ресурси на страната, която управляват, без да позволяват на някой да ги заплашва, че ще им ги отнеме. Интересно е, че всяка страна, която притежава някакви природни богатства и откаже да ги сподели със западната цивилизация, рано или късно бива обявявана за враг и въвлечена във война. И в тези войни загиват цивилни, но за тях никой не плаче и никой не им изпраща оръжие за да се защитават.

    Но да се върнем на войната, тази толкова ценна война, която западната цивилизация си мисли, че може да поддържа и ограничава в приемливи за нея граници. Защото точно това е целта й, войната да продължи колкото се може по-дълго, без обаче да излиза от границите на Украйна. За МИР пропагандната машина не говори. Аз не разбирам, но все си мисля, че ако имаше желание тази война да бъде спряна, то имаше механизъм това да се случи още в самото й начало. Можеше, според мен, да бъдат съставени миротворчески части под егидата на ООН, които да се разположат на свободната все още Украинска територия и да спрат по-нататъшното настъпление на Русия само с присъствието си, и това все още може да бъде направено, но няма да се направи. Никой няма да отиде да пази живота на жителите на Одеса, но ще им пратим оръжие, за да може да воюват за живота си и, ако убият някой друг руснак, супер! Ако умрат, ще направим филм или най-малкото ще използваме шокиращите сцени на смъртта им, за да убедим целия свят да им изпрати още оръжие.

    Всъщност, като казах целия свят, то не мислете, че целият свят е против Русия, въпреки че точно това си мислят и вярват нашите поклонници на западната демокрация, но това е защото те са коне с капаци, виждат само това, което искат да видят и повтарят вярванията си като мантра. Всъщност Африка, Южна Америка и по-голямата част от Азия не подкрепят санкциите срещу Русия и то не за друго, а защото са сърбали супата на западния елит, четете бомбите му. Така че целият свят на нашите демократи се свежда горе-долу до САЩ, Канада, Европейския съюз, Австралия и Япония. С просто око се вижда, че светът и в тази война е разделен на бедни срещу богати.

    И накрая, сетих се още нещо, което ценят нашите демократи, те обичат силните на деня, обичат славата и известността, успехът е тяхното верую. Ако искаш да успееш, да влезеш в редиците на умните и красивите, трябва да си създадеш обкръжение от успешни и известни хора. Те обичат да се снимат с такива. Затова и тази снимка, която съм поставил в началото, говори много. В средата е бившият комунистически диктатор (така го наричат демократите) Тодор Живков, а от лявата му страна е Соломон Паси, първият евроатлантик в България, човекът, който вкара България в НАТО. Защо смятате се е снимал, какво е мислил, когато е правена снимката, какво го е вълнувало? Аз ще ви кажа, бил е щастлив, че стои до другаря Тодор Живков и, че има честта да се снима с него. Усещал е как собствената му значимост нараства с това познанство и съм сигурен, че се е хвалил за да изпъкне с него в очите на другите пишман демократи. Ето заради такива дребни душици започват войните и хиляди хора намират смъртта си. За тях живота на другите не ценен, ценни са само богатствата и парите им, но само ако имат достъп до тях.

    Послепис: За ужас на демократите това писмо ще бъде запечатано, скрито и съхранено на сигурно място, така че да бъде отворено след сто години и прочетено от хора, които ще учат за тази война от учебници, ако има разбира се оцелели.

    .