2024-04-23

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • In Memoriam Джордж Михайлов

    .

    На 7 април 2024 г. е починал Джордж Михайлов, съобщава BulgariansinDetroit.com:

    Почина Джордж Михайлов, обичан и уважаван наш съгражданин.

    Заедно със съпругата си, д-р Невена Михайлова, те помагаха неуморно на емигрантите в Метро Детройт. Светла памет и поклон!

    Опелото ще бъде на 21 април, от 13:00 ч., в църквата “Св. Климент Охридски” в Диарборн.

    St. Clement of Ohrid Orthodox Church, 19600 Ford Rd, Dearborn, MI 48128

    – 10:30 am church service
    – Coffee and cookies immediately following
    – 1:00-1:30 pm Viewing at church
    – 1:30 pm Prayer

    Prayer at Grave Site and Interment:

    Monday, April 22 at Evergreen Cemetery, 19807 Woodward Ave, Detroit, MI 48203

    10:45 am meet at the entrance of Evergreen Cemetery and will drive together to the gravesite.

    Източник: BulgariansinDetroit.com

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Джордж Михайлов (George Mihailoff) е роден на 3 април 1933 г., в семейството на Трайко и Тодорка Михайлови. Роден и израснал в Детройт, Мичиган, той завършва гимназията Cass Tech през 1950 г. Присъединява за две години към армията на Съденинените щати. След това посещава Държавния университет Уейн и се дипломира през 1962 г. с бакалавърска степен по електроинженерство. По-късно се завръща в държавния университет Уейн за магистърска степен по електроинженерство.

    Започва инженерната си кариера като чертожник с чичо си Пийт (Питър Петкоф) в Smith, Hinchman & Grylls. Голяма част от професионалния му живот е прекарал като ръководител на електрически инсталации и операции по проектиране/изграждане на General Motors, Detroit Diesel Allison и болница Beaumont.

    Георги среща любовта на живота си – Невена в София, България, през 1972 г., докато гостува на приятели и роднини. Тя става негова съпруга и живеят заедно 50 години. Двамата имат дъщеря Лаура, внуци и племенници.

    Източник: Аdamsgreen.com

    .

  • Диана Йоргова: Prima Atleta Etico Assoluta

    .

    Награди, наградители, наградени. Част 1

    Диана Йоргова: Prima Atleta Etico Assoluta

    .

    Ethica quaero – едно дълго търсене. Не само в България.

    Оперни и балетни прими има много. Но в спорта prime donne и primi uomini не са много. Особено сега, когато и спортът е силно комерсиализиран. Представям си Човек, който не само превъзхожда в състезанието, но и в почтената и честна игра. Такива Човеци могат да бъдат пример за подражание (role model) за младите във всяка област на труда им.

    Трите възможни прояви на награждаването – да даваш, да приемаш и да отказваш да приемаш – са публикувани за първи път през 1923 г., като тотален социален феномен, в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос – известен френски учен в социалната антропология. „Есето“ е преведено и издадено през 2001 г. под заглавието: „Дарът: Форма и основание за обмена в архаичните общества“.

    Сега искам да погледна в очите моралната дилема, пред която стои наградения – кой, кога и с кого заедно го награждават?

    Диана Йоргова е родена в Ловеч. Тя е европейска вицешампионка по скок на дължина (1966) и шампионка в зала (1973). Олимпийска вицещампионка-1972 с резултат 6.77 метра, след голяма надпревара с германката Хайди Розендал – разлика от 1 см и спорно съдийско решение. Диана Йоргова приема с достойнство решението и спечелва уважението на германката и на журналистите и спортната общност. Заслужил майстор на спорта. Спортист на годината на България (1961, 1962). През 1974 г. е обявена за „Атлет на десетилетието“.

    По време на XVIII летни олимпийски игри в Токио – 1964 сключва граждански брак с големия български гимнастик Никола Проданов. Кум на сватбата, състояла се в олимпийското село, е президента на МОК Ейвъри Бръндидж. От брака си имат две деца – Деси и Гергана, два внука и една внучка – Габриела.

    През 2002 г. Диана Йоргова отказва наградата на Министъра на спорта, заради слабата държавна политика в областта на спорта, и апелира за създаване на пенсионен фонд за заслужилите спортисти. Дарява своите спортни награди на Музея на спорта в София. На 24 април 2012 г. е провъзгласена за Почетен гражданин на Ловеч „за утвърждаване престижа на българския спорт пред национални и международни институции“. Не приема званието, като се мотивира така: „Мило е, че спортните ми резултати не са забравени и искрено благодаря на Ловеч за тази висока чест. Но не мога да я приема. Идвам при вас с благодарност и молба да приемете решението ми с разбиране и без огорчение. Много отдавна нямам никакъв принос към Ловеч, от почти половин век не живея тук и от 39 години съм се разделила с големия спорт“.

    Гръцката думата ethos означава „обичай, нрав, морал. От „етос“ Аристотел създава „етикон“ – единица мярка за етиката на даден човек. Като стар спортист-гимнастик*, оценявам етиката на Диана Йоргова с гига (G) етикони – милиардна (109), гигантска етика (гига на гръцки – гигант).
    Всичко това, защото Тя знае, че „подаръкът е като стрела“ (гръцки – Doro doraton) – може да убие морала и така уверено да затънеш в блатото на аморалността. Знае, разбира се, и посланието от поемата „България“ на Христо Фотев:

    Не позволявай да умра –
    закриляй ме
    от страшната магия на красивите
    предмети и красивите подаръци.

    Нали съпругът й Никола Проданов е бургазлия.

     

    Д-р Георги Чалдъков,

    професор по клетъчна биология

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * С бургаския ученически отбор по гимнастика бяхме републикански шампиони 1953 –1957 г. Бях дори шампион на 2-ри разряд за мъже през 1957 г. Вуйчо ми Васил Константинов беше голям гимнастик и щангист, дългогодишен участник в националния отбор по тези два спорта. Познавам и уважавам труда на спортистите, въпреки че след завършване на гимназията, баща-и-майка ми казаха: „Дотук с гимнастиката, един шампион, вуйчо ти Васко, ни стига вкъщи – ще учиш медицина или право.“ Приеха ме и за двете, избрах медицина. Сега, повече от 50 години, уча студентите в Медицинския университет – Варна на транслационна клетъчна биология и адипобиология. И продължавам да се моля за Mens sana in corpore sano. Така също – и за Диана-и-Кольо, децата и внуците им!

    .

  • Представяне в Тирана на „По тънката повърхност на леда“

     

    ПРОФ. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ ПРЕДСТАВИ РОМАНА СИ
    „ПО ТЪНКАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЛЕДА“ В ТИРАНА

    .

    Костандина Бело, 

    Радио България

    .

    .

    С нотки на артистичност, топли чувства и голям интерес премина официалното представяне на книгата „По тънката повърхност на леда“ на Златимир Коларов в едно от помещенията на Вила „София“, в албанската столица Тирана. Интересът към творбата бе голям. На приема, организиран от Почетното консулство на Република България в Албания, присъстваха представители от областта на албанската художествена литература, журналистика, политика и др.

    Събитието уважиха и представители на българското посолство в Тирана, ръководени от посланика Ивайло Киров. Гостите имаха възможност да се запознаят отблизо с автора на книгата проф. Златимир Коларов и да научат повече за неговия роман.

    .

    .

    Албанският превод е дело на Янка и Милена Селими. Пред Радио България Милена Селими сподели радостта си, че вече има албански превод на творбата на българския професор ревматолог, но също писател и сценарист Златимир Коларов. Процесът на превод обаче не е бил лек: „Да, наистина малко трудно беше, защото аз първоначално си помислих, че става въпрос за любовна история. Един мъж и жена, които се срещат, влюбват се и т.н., но не е така, защото той е един автор, който работи със схема, със структура. Така че беше трудно. Но успях, благодарение на майка ми, с която работим за втори път, и много се радвам, че ще имаме издание, в което ще има и двете ни имена. Това е един труд, който е много важен, защото има не много лесна структура. Философският възглед беше много труден за предаване, но албанският читател ще си каже думата.“

    .

    .

    На представянето на книгата в Тирана присъства и самият автор на „По тънката повърхност на леда“, който описа начина, по който създава творбите си: „Аз обичам да композирам, не механично да събирам текстове и да ги сглобявам, това си личи веднага. А функционално, логично изградено да композирам текстове според заряда, според случката, емоцията и мястото“ – каза в интервю за Радио България проф. Златимир Коларов и сподели усещанията си от срещата с албанската аудитория: „Много обгрижен, с много внимание и много приятелски и топли чувства. Специални благодарности на нашия почетен консул в Република Албания г-н Селим Ходжай, благодарение на когото издадохме книгата. Тя беше преведена, издадена, а сега направихме и една много хубава, богата премиера. Срещнахме се с приятели, хора, които познавам от предишните ми идвания тук.“

    .

    .

    Д-р Коларов успя да привлече вниманието и на албанската национална телевизия TVSH. А по време на интервюто подари мартеници на двама албански журналисти. „Казах им, че това е традиционна българска мартеница, която се дава в началото на март за късмет. Трябва да я носят и когато видят щъркел за първи път, да я закачат на цъфнало дръвче – тогава ще бъдат здрави и късметлии цяло лято.“

    .

    .

    Това не е първото посещение на проф. Златимир Коларов в Албания, но сега е забелязал още повече промени в страната. Вниманието му е привлечено от множество нови строежи, както и големия брой автомобили, което според него говори за добро благосъстояние. Но най-впечатляващото е религиозното разбирателство в страната, където православни, католици и мюсюлмани живеят в мир и любов помежду си.

    Д-р Коларов ни каза, че е имал възможност да посети Bunk’Art в Тирана и прави аналогия с отношението към останките от социалистическото минало в България:

    „Влязохме в бункера в центъра, Bunk’Art. Нещо, което нашите политици не направиха за мавзолея. Свалиха го, но трябваше да го запазят като част от историята. Има един израз: „Ако ние забравим миналото, рискуваме да го възродим“. Трябва да го помним, но като поука, а не като основа за ненавист. Не трябва да е повод за срам, нито за гордост, а просто един факт, който, осъзнавайки го, ние се издигаме на степени над това, което е било…“.

    Снимки: Аднан Беци

    Източник: bnr.bg

    .

  • Найчо Цанов за Алеко Константинов

     

    СПОМЕН НА НАЙЧО ЦАНОВ ЗА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, 1907 г.

    Лъчезар Тошев,

    Тoshev.blogspot.com

    .

    Найчо Цанов (1857 г., Видин – 1923 г., София)

    Източник:

    БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

    № 6961, вторник, 19 март 2024 г.

    Редактор – стопанин: проф. Борислав В. Тошев (Белоградчик)

    .

    Книжка 3 (1907 г.) на списанието на д-р К. Кръстев и П. Яворов „Мисъл“ е посветена на убития по погрешка на 11 май (ст. ст.) 1897 г. писател Алеко Константинов (1863, Свищов – 1897, Радилово). Този брой на списанието започва със „Спомен за Алеко“ (с. 169 – 178) от Найчо Цанов (1857, Видин – 1923, София).

    .

    .

    „Тук във Видин се уговорихме с него през лятото той да тръгне от София към нашия край, да се срещнем в Белоградчик и след като обиколим чудните белоградчишки местности, които той отдавна копнееше да види, да тръгнем пеша през Берковица, Враца, Орхание, Средна гора до Бургас, а от там с параход да отидем да Варна и да се върнем назад.

    Пътуването ни щеше да има двояка цел: и да разгледаме местата, през които ще минем, и да направим една пропаганда за новооснованата Демократическа партия, в която той имаше голяма вяра и хранеше големи надежди.“

    .

    .

    Михаил Такев и файтонджията Тошо Кръстев, карал файтона във фаталната вечер, застанали до първия паметник на лобното място на Алеко при село Радилово.

    Надписът на паметника гласи:

    „Пътниче, предай на градящите поколения, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов. 11 май 1897 г. Вечна му памет.”

    А телеграмата, която Михаил Такев изпраща до вестниците на другия ден след убийството – 12 май 1897 г., е със следния текст:

    „Не е възможно вече да се живее в България. Вчера вечер, връщайки се от Пещера с Алеко Константинов, под село Радилово внезапно от запад се даде един пушечен залп върху нас, от куршумите на който Алеко биде смъртно ранен. Убийството е партизанско.”

     

    При гроба на убития другар

    Пенчо Славейков

    (За убийството на Алеко Константинов)

    Венци ще кичат твоя тъмен гроб
    и не един с въздишка ще си спомни
    другаря в цветни младини загинал —
    и не един ще прокълне ръката,
    що покоси живота на поета.

    Той бе един от малкото, призвани
    това, което иде, да възпеят,
    един от тез малцина, що милеят
    за труженика благ, не видял ден,
    в беди не свикнал още да се брани —
    при светлина за тъмна чест роден.

    Ту весели, ту скръбно вдъхновени
    слова за обич и за злоба честна —
    с тях съвестта на гузните той стресна.
    Но той изкупна жертва бе избран!
    Разбит лежи съсъда драгоценни,
    на земний прах елея свят разлян.

    Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
    И не един с въздишка ще си спомни
    другаря в цветни младини загинал —
    и не един ще прокълне ръката,
    що покоси живота на поета.

    .

  • Книга на Стефан Иванов за криминалните престъпления в България през комунизма

    .

    Лъчезар Тошев, Toshev.blogspot.com

    .

    Стефан Титков Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава „История и цивилизации“. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието.

    Още от 1990 г. влиза в младежката структура на „Екогласност“, след това членува във Федерацията на Независимите студентски дружества, един от лидерите на СДС-София, председател на СДС – Красна поляна, основател на движението Д3.

    От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години– неин председател. Женен, с дъщеря и син.

    .

    .

    Книгата ще се представи на 26 март 2024 г. от 18 часа, в Дома на Съюза на архитектите в София.

    .

    КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ОТ АВТОРА

    Да се пише за криминалната престъпност от времето на социалистическа България определено е предизвикателство. Най-малкото защото по темата все още няма почти никаква достоверна информация. Освен това съществуват и прекалено много наслоявания под формата на персонални спомени и митове, притискащи здраво истината, оспорването на които, макар и подплатено с достатъчно документи и научнообосновани тези, предизвиква неприятни усещания сред част от аудиторията.

    От друга страна, такъв вид реакции са валидни за всички аспекти на най-новата българска история, защото за тях има все още силна и обикновено полярно оформена лична, родова или друг вид колективна памет. А когато към нея добавим и обстоятелството, че изследваме тоталитарен период с наличието на всеобхватна цензура, обосновката на всеки извод се нуждае от колкото е възможно повече доказателства (най-вече „вътрешни“, от „системата“). Знаем, че именно изворите са в основата на историята като наука, която има своите строго специфични правила, чието спазване не допуска компромис.

    Други проблеми при написването на настоящия труд са големите обеми все още засекретена информация, както и мотивираното от различни фактори нежелание на редица колеги – професионални историци, и преки участници в събитията (например офицери от вътрешното министерство, оперативни работници, агенти по криминална линия и др.) да навлизат в детайли в темата. В крайна сметка обаче се постарах да обобщя и да представя пред широката аудитория (доколкото това изобщо е постижимо при един чисто научен подход) всички онези факти и обстоятелства, които показват пропагандния характер и несъстоятелността на твърденията, че „през комунизма нямаше тежки престъпления и се живееше по-спокойно“.

    Може наистина да се е живеело „по-спокойно“, но единствено като резултат от липсата на информация за реалното състояние на равнищата, жестокостта, масовостта и географския обхват на престъпленията, извършвани в България между 1944 и 1989 г. И ако някой например „спокойно си пускаше децата да играят по тъмно“, това е само защото той не е знаел какво се е случвало в действителност с една част от тях, особено в големите градове и в столицата София.

    Ако „жените се прибираха сами спокойно посред нощ“, то е единствено понеже те не са и предполагали колко серийни убийци и изнасилвачи са върлували по същите тези улички, градчета и села в продължение на дълги години, без обществото да има дори и най-малка представа за това. Сред най-шокиращите факти от работата ми върху тази книга, която определено ме промени и в чисто емоционален план, беше една „обикновена“ история.

    Чрез нея научих за „обикновено“ българско село от епохата на „зрелия социализъм“, чиито жители, унесени в монотонността на „обикновения“ си живот, дори и не подозират, че сред тях живее убиец. И то на повече от един човек. Това неведение на съселяните му обаче не е предизвикано от професионален подход от страна на службите за сигурност, които разбираемо биха искали скриване на информацията като елемент от разследването.

    За да „заковат“ виновника. Не, не е затова. Просто са крили от хората какво се случва. Лъжата в този случай (към което приравнявам и умишленото скриване на истината) е възцарена с единствената цел да се поддържа фалшивото усещане за „спокойствие“. Същото онова усещане, с чиито митове, демони, легенди и долнопробни пропагандатори се борим и до днес. Точно както висшите кръгове на управниците пиха и ядоха екологично чисти продукти след аварията в Чернобилската АЕЦ, а хората бяха нарочно лъгани, че всичко е наред, така и в областта на престъпността комунистическата върхушка е „пила от извора“ на истинските факти (видно от техните документи, част от които показвам на следващите страници), докато за „обикновените“ хора е оставена залъгалката за „сигурното време“, в което живеят. И цената, която неминуемо последните плащат за нея.

    Всеки човек си има характер. Лично аз никога не съм се притеснявал да „воювам“ аргументирано срещу наложени клишета и пропагандни тези. Нещо повече – намирам в това някаква особена романтика и отдаденост докрай на истината. При работата по настоящата книга се старах да бъда напълно безпристрастен, което, разбира се, е невъз-можно, но за всяко свое твърдение съм представил необходимите доказателства и факти от разглеждания период. През очите ми в тези повече от четири години, докато усилено работех върху съдържанието ѝ, изчетох десетки хиляди страници архивни документи и литература.

    Изгледах десетки игрални и документални филми, потопих се в безброй едва споделени лични истории. На събирането на тези документи, тяхното четене и обработка отделих немалко дни и нощи.

    Въпреки че се имам за сравнително силен човек, емоциите от прочетеното често ме побеждаваха. Но резултатът според мен е налице. От моя лична гледна точка си заслужаваше! Въпреки „тежката материя“, която натежава още повече, когато знаеш, че примерите идват от реални събития и личности. И неслучайно – допирът до бруталните престъпления подсъзнателно прави човек по-добър. Писателят Калин Донков, който описва десет разтърсващи криминални истории от същия период в публицистична книга от края на 70-те години на миналия век, споделя, че „всеки път, когато се трудих над някоя от тях… с някаква горчива и загадъчна жажда ми се пишеха стихове…“.

    Дълго се колебах дали да споменавам имената на хората от архивните документи – убийци, изнасилвачи, крадци, грабители, служители на МВР, агенти по криминална линия, надзиратели в затворите и т.н. Защото те са реални личности, също толкова истински като нас – „обикновените“.

    Има аргументи и в двете посоки. Но в крайна сметка реших, че всички тези „второстепенни герои“ ще бъдат изписвани единствено с инициалите им. Не само защото една част от тях все още са живи, но и понеже наследниците и роднините им не заслужават да носят тяхната лична тежест на раменете си. Защото отговорността е строго лична. А иначе архивните документи са налични и надлежно цитирани – всеки, който държи на това, може да ги потърси и да намери сам в тях и пълните имена, и „обикновените“ български градове и села, в които са се случвали описаните събития.

    .

  • XVI Фестивал на българите по света “Аз съм българче”

    .

    XVI издание на Фестивала на българите по света “Аз съм българче”® през настоящата 2024 г. е посветен на Деня на народните будители и Европейския ден на езиците. И през 2024-та Форумът предоставя възможност за изразяване на българския дух и култура зад граница, чрез участие в конкурсите на фестивала с лична творческа изява, без значение в коя точка на света се намират участниците.

    Ето какво пише в поканата за участие Деана Иванова от Асоциация „T.A.N.G.R.A.“:

    „Скъпи приятели,

    С удоволствие отправяме покана за участие в XVI Фестивал на българите по света „Аз съм българче“ ® 2024 – Валенсия, Испания. Фестивалът е посветен на Деня на Народните будители и на Европейския ден на езиците.

    Заключителната част ще бъде на 15-17 ноември 2024 г. в град Валенсия, Испания. С домакинството на Асоциация „Прогрес” – Валенсия, Испания.

    УЧАСТВАЙТЕ В КОНКУРСИТЕ НА ХVI ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ” ® 2024!

    Краен срок за подаване на творбите: 31.05.2024 г.

    Задължителна информация, придружаваща творбата:

    Име на автора (собствено, бащино, фамилно);

    Възраст (навършени години);

    Актуален адрес, телефон, електронна поща, училище, организация (или самостоятелна изява).“

    За повече информация – вж. приложения афиш.

    .

  • Деца ще изпълняват българска музика в Карнеги хол

    .

    Радостни сме да споделим с българската общност, че десетгодишните Мартин Маринов и Еван Джанг, ученици на Маргарита Генова (Margarita Genova), преподавател по класическо пиано в Settlement Music School във Филаделфия, са спечелили сребърен медал от конкурса Golden Key в Ню Йорк и ще свирят на концерт в Карнеги хол в Ню Йорк, на 27 април т.г., от 19:30 часа.

    .

    Мартин Мартинов. Източник: ФБ профил на Маргарита Генова

    Мартин ще се представи с пиесата „Песен от Шопско“, а Еван – с „Песен от Тракия“. Двете пиеси са от българския композитор Красимир Милетков (Krasimir Miletkov).

    .

    .

    За повече информация посетете уебсайта на конкурса след 20 март.

    Golden Key Music Festival

    .

    Генерално консулство на Р България в Ню Йорк

    .

  • Кукерски маски в Нейпървил

     

    Изработване на кукерски маски за Сирни Заговезни в Ново българско училище в Нейпървил

    Кукерите са част от българската традиция. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа. Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и страшна, за да изплашат злото.

    .

    .

    Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни звънци.

    .

    .

    Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими.
    Голямо значение за символиката на маските имат цветовете и украсата. Червеният цвят е символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

    .

     

    Текст и снимки:

    Ново българско училище в Нейпървил

    .

  • „Dessi and Biliana“ – филм за Десислава Иванчева и Биляна Петрова

    .

    Историята на „Деси и Биляна“ се представя чрез две писма. Съдебната сага с бившата кметица стана на лента, пращат я по кинофестивали

    Материал на „България ДНЕС“

    .

    Десислава Иванчева и Биляна Петрова пишат писма от Сливенския затвор, за да поискат прошка едната от сина си, а другата – от майка си.

    Съдебната сага с бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева се превърна във филм! Режисьорката Дима Пройкова планира да изпрати лентата по редица кинофестивали. Това разказа сама тя пред репортер на „България Днес“*, който присъства ексклузивно на предпремиерата на филма.

    Лентата разказва за човешката страна на случилото се с ексуправничката на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова след вкарването им в Сливенския затвор за корупция. Иванчева е осъдена на 6 г. решетки, а Петрова – на 5 г., заради подкуп от строителен предприемач.

     

    Главният герой – синът на Иванчева Валентин-Александър, в ръцете на режисьорката Дима Пройкова

    Усещането на близките им е, че двете са сготвени заради политиката си срещу презастрояването на квартала. Мнението на сподвижниците им е, че акцията е постановка, а съдебният процес е нагласен. Това провокира и режисьорката да направи филма. „Аз съм еколог и тяхната кауза ми е присърце. Надявам се да видят филма по света и да разберат“, казва Дима Пройкова.

    .

    Момченцето пристига на премиерата на филма с баба си

    Преди броени дни тя прави предпремиера на творбата си в столичен киносалон. На нея идват много приближени до Иванчева и Петрова. Главните герои са най-близките им – синът на Десислава Валентин-Александър и майка й Любка, както и съпругът на Петрова – Ясен. Всеки от тях влиза във филма, но водещата роля е поверена на 2-годишното дете на Иванчева. То е заченато инвитро от донор след години неуспешни опити на Десислава да стане майка. Затова предпочита да даде живот, макар и да е самотна майка.

    .

    Реални кадри са примесени с приказни елементи

    След вкарването й в затвора през ноември 2022 г. за изпълнение на присъдата грижите за малкото момченце са поверени на възрастната майка на екскметицата. На баба Любка й се налага да се превърне в майка за внука си. Именно за отсъствието на майката е първата част на филма. Житейската драма е представена чрез две писма.

    Първото е от Десислава до сина й. В него като приказна фея му обяснява защо я няма. Разказва се за царството, наречено „Младост“, където Деси се грижела да има детски градинки и т.н. Е, в един момент обаче в колата й се появило гърне с жълтици, а стражът Гешгамен ги пратил с Биляна в сливенските кули. „Пропуснах първите ти крачки, първото ти зъбче, но обещавам да съм до теб за първия училищен звънец“, се казва в писмото на Десислава до детето й. Трогателният момент просълзява цялата зала.

    Второто писмо е от Биляна до майка й Даринка. Възрастната жена е с деменция и лежи изпочупена, когато полицаите идват в дома им, за да вкарат заместничката в панделата. Когато състоянието на Даринка се влошава, от затвора и прокуратурата отказват да пуснат Биляна да се сбогува с нея. Така възрастната жена умира, а на дъщеря й е позволено да отиде на погребението.

    „Всеки ден се обвинявам, че се влоши заради мен“, признава Петрова в писмото до майка си. Споделя още, че копнее да може да я прегърне още един път жива. Въпреки мъката, е благодарна, че някога родителката й я е научила на градинарство. Това й е помогнало много, когато трябвало да копае градинката в Сливенския затвор. Оказва се, че и Иванчева, и Петрова искат прошка, че заради присъдата не могат да бъдат със сина си и с майка си.

    Приказното представяне на двете писма се редува с реални кадри от съдебните зали и документалната изложба за случая „Младост“. „Филмът е направен без спонсори, а участниците играят безвъзмездно. В интернет вече се върти трейлърът, но тепърва ще го популяризираме. Ще се опитаме да го представим на международни фестивали“, разказва режисьорката Дима*.

    Тя уточнява, че филмът е озвучен на английски език и е с български субтитри, за да се приеме по-добре в чужбина. Единственият проблем е, че лентата е 27 минути, а в Кан например може да се участва с късометражен (до 15 мин.) и дългометражен (над 60 мин.) филм. Сега пред Пройкова стои дилемата дали да скъси лентата, или да участва например на паралелен фестивал в Кан, където приемат и среднометражни филми.

    Искат да ги разпитат в комисията за Нотариуса

    .

    .

    Да бъдат изслушани Иванчева и Петрова във временната парламентарна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса**. Затова настояват приближените им от „Зелен Младост“.

    .

    Мартин Божанов – Нотариуса

    Искането идва, след като по казуса с частния клуб на сочения за брокер в съдебната система постоянно излизат имена на магистрати. Част от тях съвпадат със съдии, прокурори и следователи, работили по процеса и разследването „Младост“. Дали е имало натиск над магистрати и изтъргувано ли е крайното решение по делото с участието на разстреляния Божанов – депутатите тепърва ще решат дали да установяват.

    Източник: bgdnes.bg

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    Бел. ред:

    * Режисьорката Дима Пройкова уточни пред представител на Еврочикаго, че не е казвала на журналистката от „България Днес“, че филмът отива в КАН, а че от екипа на филма не са кандидатствали за фестивала в КАН, тъй като филмът не се вписва в изискванията за време. Както и, че се надява все пак да му обърнат внимание на други престижни фестивали, тъй като Десислава Иванчева и Биляна Петрова заслужават да бъдат чути.

    ** Заявлението за изслушване на Иванчева и Петрова в парламентарната комисия вж. тук.

    .

  • Заявление за изслушване на Иванчева и Петрова в парламентарната комисия „Божанов“

    .

    Д-р Петър Кърджилов, бивш специалист по публична комуникация в Столичния район „Младост”, и граждани, подкрепящи бившите кмет и зам.-кмет на „Младост“ Десислава Иванчева и Биляна Петрова, които се намират в Сливенския затвор, са подали вчера до председателя на временната парламентарна комисия „Божанов“ Никола Минчев заявление за изслушване в комисията на Иванчева и Петрова.

    В заявлението се казва: 

    „Гражданите, които подкрепяме г-жа Иванчева и г-жа Петрова вече седем години, и особено тези от нас, които сме присъствали на всяко едно съдебно заседание и на трите инстанции в изфабрикувания от служители от т. нар. „специализирано правосъдие” процес срещу тях, можем да Ви дадем ясни и недвусмислени доказателства, в това число документи от кориците на самото дело, че на двете им бяха подхвърлени пари в колата, бяха набедени в искане и получаване на подкуп и бяха осъдени за това от нарочно избрани съдии, единият от които беше вече ноторно известният, назован също от няколко изслушани във временната комисия, съдия Георги Ушев. И в трите престъпни действия – подхвърлянето на парите, набедяването и осъждането им – участват лица, висши държавни служители, чиито имена днес се чуват на изслушванията във временната комисия „Божанов”, както и такива, свързвани с кръга около Петър Петров – Еврото. Ние нямаме никакво съмнение, че лица от двата кръга – на Нотариуса и на Еврото, заедно с други служители в държавни институции, участват в организирана престъпна група, извършила престъпленията по подхвърлянето на пари, обвиняването в подкуп чрез лъжесвидетелство, манипулиране на доказателства и СРС и осъждането, с пълен отказ за разглеждане на оневиняващи доказателства, на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.“

    Следва целият текст (заявлението в оригинал тук: Заявление за изслушване).

    .

    До

    г-н Никола Минчев,
    председател на временната парламентарна комисия „Божанов”,

    членовете на комисията

     

    ЗАЯВЛЕНИЕ

    от

    д-р Петър Пламенов Кърджилов, бивш специалист по публична комуникация в СО Район „Младост”

     

    за изслушване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова (излежаващи присъди в Сливенския затвор) или на д-р Петър Кърджилов пред Временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов

    Уважаеми г-н председател,

    При проведените досега изслушвания в председателстваната от Вас комисия, се чуха имената на висши държани служители – прокурори, съдии и други, които имат също активно участие в поръчковите и опорочени досъдебно и съдебно производства срещу бившите кмет и зам.-кмет на Район „Младост” г-жа Десислава Иванчева и г-жа Биляна Петрова. От името на Иванчева и Петрова, които бяха осъдени от три нарочно избрани и опорочени съдебни състава (на СпНС, АСпНС и ВКС), и с влезли в сила ефективни присъди от състав на ВКС, както и от името на всички граждани, които от самото начало знаем цялата истина за тяхното набедяване в подкуп с подхвърляне на пари в колата им, Ви моля да поканите Десислава Иванчева и Биляна Петрова за изслушване в комисията. В случай, че няма възможност да бъдат ескортирани до София и да бъдат изслушани, моля Ви да поканите за изслушване мен.

    Уважаеми г-н Минчев, уважаеми членове на временната комисия „Божанов”,

    Гражданите, които подкрепяме г-жа Иванчева и г-жа Петрова вече седем години, и особено тези от нас, които сме присъствали на всяко едно съдебно заседание и на трите инстанции в изфабрикувания от служители от т. нар. „специализирано правосъдие” процес срещу тях, можем да Ви дадем ясни и недвусмислени доказателства, в това число документи от кориците на самото дело, че на двете им бяха подхвърлени пари в колата, бяха набедени в искане и получаване на подкуп и бяха осъдени за това от нарочно избрани съдии, единият от които беше вече ноторно известният, назован също от няколко изслушани във временната комисия, съдия Георги Ушев. И в трите престъпни действия – подхвърлянето на парите, набедяването и осъждането им – участват лица, висши държавни служители, чиито имена днес се чуват на изслушванията във временната комисия „Божанов”, както и такива, свързвани с кръга около Петър Петров – Еврото. Ние нямаме никакво съмнение, че лица от двата кръга – на Нотариуса и на Еврото, заедно с други служители в държавни институции, участват в организирана престъпна група, извършила престъпленията по подхвърлянето на пари, обвиняването в подкуп чрез лъжесвидетелство, манипулиране на доказателства и СРС и осъждането, с пълен отказ за разглеждане на оневиняващи доказателства, на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

    След обявяването на присъдите на 10.11.2022 г. от смененият чрез натиск състав на ВКС, с докладчик другият ноторно известен с порочните си решения в полза на мафиотски босове, съдия Спас Иванчев, започнах работа по документалната изложба „Сготвянето на Иванчева и Петрова”, в която подробно разказвам защо и как двете бяха сготвени и набедени от организирана престъпна група, включваща висши държавни служители и осъдени от нарочно избрани (СпНС и АСпНС) и отведени чрез натиск (ВКС) съдебни състави. Предлагам на вниманието Ви цялата документална изложба от пет отделни части тук: https://politicalprisoners.bg/

    Поради обоснованото ми предположение, че е твърде вероятно някои от членовете на комисията да отхвърлите дневен ред, в който има точка за изслушване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова или на мен Петър Кърджилов относно това чудовищно престъпление срещу правосъдието и български граждани, извършено от високопоставени държавни служители, с намерението да засиля вниманието ви към имената, които ви посочвам по-долу и да ви мотивирам да изслушате г-жа Иванчева и г-жа Петрова, искам да Ви припомня няколко изключително важни в тази връзка изречения на част от изслушаните при Вас досега:

    Николай Стайков: „Имаме информация, че МВР и прокуратурата са се използвали не само като инструмент за правене на пари, а и за разчистване на лични взаимоотношения.”; „Говорим за една организирана група между магистрати, ей такива посредници като Еврото и като Нотариуса, медии, полиция и много други институции, като ДАНС и НАП, за оказване на натиск, и то не в полза на правосъдието.”

    Веселин Денков: „Очеизвадна е ролята на прокуратурата и връзката й с политическата класа. Очеизвадна е работата на СпП, СпНС и АСпНС като единен репресивен орган.”

    Прокурор Невена Зартова: „Нещата в съдебната система не са притеснителни или алармиращи. Те са зловещи.”

    Съдия Владислава Цариградска: „Тези групировки функционират със съдействието на тежка криминална престъпност.”; „Направете и възложете анализ, какъвто не беше направен, когато му беше времето. Вие, народните представители, закрихте специализираното правосъдие, обаче вредите, които нанесе специализираното правосъдие, Вие не ги изследвахте. А те, някои от тях са непоправими, защото бяха съсипани много човешки съдби. Но изводите, които можете да си направите от това вредителство, а то да остане и като следа за поколенията, са огромни.”

    Андрей Янкулов: „В общи линии, единственият казус на специалзираното правосъдие, който можем да кажем, че е доведен до някакъв край, е този на бившата кметица на столичния район „Младост”.”

    Имената

    Казусът с бившата кметица на „Младост” е доведен до някакъв край не защото е единственият пример за добре свършена работа на специализираното правосъдие. Точно този казус с точно този край са изцяло планиран и желан резултат от най-тежкото, нагло и брутално престъпление, извършено от служители на специализираното правосъдие и техни помагачи – инсценирането и набедяването в подкуп на Иванчева и Петрова. Това става с помощта на помагачи както от други институции, така и на приближени подставени лица извън държавните институции.

    Шест са имената на хора на висши позиции, които се чуха от изслушванията при Вас, които участват в подхвърлянето на пари, набедяването и осъждането на Иванчева и Петрова. Според нас, някои от тях работят или задават дневния ред от работни задачи и в двете групи – тази на Нотариуса и тази на Еврото. Това са: Иван Гешев, Сотир Цацаров, Димитър Франтишек Петров, Веселин Иванов, съдия Георги Ушев и съдия Галя Георгиева.

    Имената, които не се чуха при Вас, но за които също имаме доказателства, че са участници в престъпленията, извършени срещу Иванчева и Петрова, са: Деньо Денев, назначен за зам.-председател на ДАНС на 23 август 2023 г., написал доклада, послужил за отпадането на машинното гласуване на последните избори, следовател Петранка Рабаджиева, следовател Нели Тодорова и следовател Преслава Петкова (и трите се допитват и инструктират лично от Гешев на кръстовището при ареста на Иванчева и Петрова; срещу първите две Сарафов уж води разследване за бездействие по „Осемте джуджета“), Антон Славчев, председател на ДАНС, Пламен Георгиев, бивш прокурор и предсеател на КПКОНПИ, Мила Георгиева, бивш прокурор и председател на две НПО – „Диалог за правосъдие” и „Център за приложно-правни практики”, чрез абсурдните сигнали, на които беше натиснат да си направи отвод първият състав на ВКС, съдия Иво Хинов, съдебен заседател Мария Праматарова-Щуркова, съдия Мариета Неделчева, съдия Спас Иванчев, прокурорите Илиян Рангелов, Тихомир Стоев и други прокурори, работили по досъдебното производство и явили се в зала по делото.

    За участието на всяко едно от изброените имена в престъпленията по подхвърлянето на парите, набедяването в подкуп и осъждането на Иванчева и Петрова имаме доказателства и обоснована аргументация, които можем да изложим при изслушване пред комисията.

    Набедяване в подкуп

    Съдия Владислава Цариградска разказа пред комисията с шокиращи подробности как е бил набеден в подкуп съдия Лазаров и как главният прокурор Цацаров е започнал разследване срещу самия съдия, а не срещу набедителите от кръга на Божанов. След като това е възможно да се случи с един български съдия, като имате предвид също изказванията към момента на всички изслушани във временната комисия относно мащаба на мафията в правосъдната ни система, това е напълно възможно да се случи и с един безпартиен граждански кмет. Иванчева беше избрана, за да спре презастрояването и спази обещанието си да го спре, съумя да да убеди мнозина инвеститори да помогнат с дарения за облагородяването на района, подаде няколко сигнала до прокуратурата и полицията за престъпления с имоти в своя район, по които сигнали никой от последните никога не е работил. Ако тези мотиви ви се струват недостатъчни, то прегледайте внимателно първата част на документалната изложба „Сготвянето на Иванчева и Петрова”.

    Уважаеми г-н председател,

    Нуждата от разследване на набедяването в подкуп и всички паралелни престъпления, извършени срещу Иванчева и Петрова, е условие, без което всякакъв опит за реформа в правосъдната система ще бъде обречен на провал. Както и да бъдат променени органите и законите, ако престъпниците, работещи и днес в държавните институции, не бъдат разследвани и наказани, промяна няма да има и адската машина ще продължи да раздушава държавността, правовия ред и да съсипва животи на български граждани.

    За това Ви молим и настояваме да поканите за изслушване Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

    С уважение,

    Д-р Петър Кърджилов и граждани в подкрепа на Десислава Иванчева и Биляна Петрова

    .

  • Форум в Лисабон за българското образование зад граница. Доц. Любенова пред Радио България

    .

    ФОРУМ В ПОРТУГАЛИЯ ОБСЪЖДА ИНОВАТИВНИТЕ МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ В НЕДЕЛНИТЕ НИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА

    Лисабонски университет, 14-16 март 2024 г.

    Автор: Красимир Мартинов,

    Радио България

    .

    Снимка: БУ „Слово“ – Оксфорд

    Как изкуственият интелект може да се превърне в асистент на преподавателите по история и по какъв начин иновациите могат да направят изучаването на българска история и география вълнуващо пътуване във времето и пространството за българчетата зад граница, както и защо е важно да се укрепват контактите с българските обществени медии за каузата на нашите неделни училища по света – на тези и други въпроси ще се опита да отговори тематичен форум в Лисабон от 14 до 16 март т.г., организиран от Министерството на образованието и науката, Португалско-българската асоциация „Св. св. Кирил и Методий” и едноименното българско неделно училище в Лисабон, в партньорство с Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Лисабонския университет, който е домакин на проявата.

    До момента във форума „Иновативни методи и материали за преподаване на история и география на България в българските училища в чужбина“ са се регистрирали 60 участници от 15 държави. Патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова, която също се очаква да вземе участие в събитието.

    И ако досега усилията и на МОН, и на неделните ни училища бяха насочени предимно към преподаването на български език в чуждоезикова среда, сега фокусът се премества към историята и географията – другите две задължителни дисциплини за българските училища зад граница.

    В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на УС на АБУЧ, казва, че проблемите с изучаването на двете дисциплини не са лесни за решаване.

    .

    Адриана Любенова. Снимка: Личен архив

    „Според анкета, която провеждаме в момента, се оказва, че над 64% от децата, които се обучават в българските училища в чужбина, вече са родени зад граница. За тях България е място, което те изучават в училище или посещават лятото за няколко дни. Един от примерите, които аз давам, е от Кипър. Когато гостувах на българското училище в Пафос, помолих децата от първи клас да нарисува тяхната представа за България. Едно от децата нарисува блок с балкон. Защото в Кипър живеели в къща, а в България баба и дядо живеели в блок и било много високо. Това беше неговата представа за България. Затова решихме да направим този форум, защото наистина има огромна нужда.“

    Лекционната част на форума в Лисабон ще е с изцяло практическа насоченост. Така например, д-р Валентина Александрова от училище „Иван Станчов“ в Лондон ще покаже помагала по история, които самата тя е създала и внедрила, председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова ще говори за ролята на българските обществени медии в отстояване на каузата на българските неделни училища, а Борис Михайлов – докторант в ПУ „Паисий Хилендарски“ ще представи българския изкуствения интелект BgGPT и възможностите за асистирано преподаване на История на България. Как, всъщност, изкуственият интелект може да се притече на помощ на учителите по българска история в чужбина?

    „Изкуственият интелект е по-скоро инструмент, който може да бъде използван от учителя, за да създава различни интерактивни материали, които да са интересни на децата. С негова помощ могат да се създават интерактивни карти, да се прави добавена реалност и всичко друго, което би „съживило“ историята и географията за децата. Много трудно се преподава, когато нямат и междупредметната връзка, която в България част от децата имат. Защото когато обясняваш едно литературно произведение, детето няма представа къде се е случило действието, защо се е случило в контекста на историята и какъв е бил битът на времето. Има прекрасни възможности за създаване на различни визуални материали и тестове, които улесняват преподавателя. Може бързо да създаде интерактивен тест, който да пусне на децата и много бързо да провери какво от изнесения урок те са усвоили. Самият Борис Михайлов има разработени много ресурси, които винаги предоставя напълно безвъзмездно на българските учители в чужбина. Той е участвал и в някои от обученията, които Пловдивският университет прави по програмата „Роден език и култура зад граница“ за усвояване на дигитални компетентности от учителите в българските неделни училища.“

    Тези и други иновативни методи за усвояване на знания и за преподаване по история и география ще бъдат представени и обсъдени на форума в Лисабон идната седмица.

    –––––––––––––––––-

    Продължение на разговора:

    БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗАД ГРАНИЦА –
    ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

    Доц. д-р Адриана Любенова от АБУЧ пред Радио България

    Автор: Красимир Мартинов

    От 14 до 16 март в Лисабон, Португалия, ще се проведе форум за българското образование зад граница. Експерти в областта, представители на държавни институции, учители от български училища в чужбина ще обсъждат иновативните методи, по които дисциплини като История и География на България могат да станат по-лесно възприемчиви и по-атрактивно поднесени на учениците в неделните ни училища по света, голяма част от които са родени извън пределите на родината.

    Зад организацията на форума в Лисабон застава Министерството на образованието и науката, а патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова. Което може да се възприеме и като своеобразна заявка, че държавата работи по осъвременяване и адаптиране на учебното съдържание, предназначено българските деца зад граница – въпрос, който не от днес е във фокуса на обществените дискусии.

    .

    Доц. д-р Адриана Любенова (в средата). Източник: Радио България

    В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), заявява, че заедно с колегите си очаква с нетърпение да бъдат обявени за обществено обсъждане новите учебни програми, върху които се работи.

    „И другият много сериозен въпрос засяга езиковата интеграция на деца, постъпващи в българската образователна система от чужди образователни системи – продължава доц. Любенова. – Това е друга кауза, върху която много сериозно АБУЧ работи, защото до този момент нямаме нужните инструменти и нямаме нужното законодателство, което да направи прехода между различните образователни системи плавен. Става въпрос за деца, които са в задължителна училищна възраст и постъпват в българската образователна система от чужди образователни системи – нямаме унифицирани тестове, нямаме унифицирано законодателство, нямаме диагностика, с която да се види какви са езиковите компетенции на децата и на какво ниво е владеенето на езика“.

    Приемът във висши училища също е сериозен проблем за учениците от чужбина, имащи българско гражданство.

    „Много от образователните системи по света приключват 12 клас в средата на лятото, дори някои ученици получават своите дипломи чак през септември – обяснява доц. Любенова. – Това прави невъзможно записването в български висши училища, защото при записване трябва да представиш диплома за средно образование. Въпреки че процесът в момента е много по-облекчен, за което сме се борили в продължение на години, той все още затруднява децата – трябва да имаш легализиран превод на дипломата си, в много от държавите – апостил, след това – да минеш за легализация на образователна степен през регионалното управление и чак тогава можеш да постъпиш в университет. Приемът в българските университети обикновено е в началото на юли, а предварителните изпити са малко по-рано. За много от децата това е сериозен проблем и те изтървават сроковете, което ги отказва от това да продължат своето образование в България. Никой не иска да загуби цяла една учебна година – нито родителите, нито децата“.

    Създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието в България при завръщане в родината е и цел на националната програма „Роден език и култура зад граница“ на МОН. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ работи по нея чрез обучения за усвояването на дигитални компетенции от преподавателите в българските неделни училища в чужбина.

    „Избираме преподаватели, които са специалисти в определената област, като гледаме повечето от лекциите действително да са с практическа насоченост – обяснява ни доц. Адриана Любенова. – Пловдивският университет винаги е подпомагал дейността на училищата – както финансово, така и логистично – за провеждането на конференции и форуми. По време на пандемията проведохме конференция онлайн за учителите зад граница, издадохме сборник с докладите с абсолютно безплатен достъп в интернет. С каквото можем, помагаме.“

    Сериозен проблем, който изисква целенасочени действия от страна на държавата, е отпадането на децата от българските неделни училища в гимназиален етап. Спирачка за това би било признаването на българският език за матуритетен.

    „Чрез Асоциацията на българските училища зад граница и благодарение на Боянка Иванова от училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, българският език вече е признат за матуритетен в 13 щата на Америка. Заслуга за това имат и усилията на Иван Анчев, докато беше консул и на Даниела Сиракова от външното ни министерство. Ние се борим и в Европа българският да бъде признат като матуритетен, което ще повиши интересът на децата да го изучават в гимназиален етап. Имаме обещанието и от вицепрезидента Илияна Йотова и от различни държавни институции, че това ще е приоритет при разглеждането на двустранните договори. Но, за съжаление, в Европа все още нямаме такъв успех, въпреки че българският е официален език в Европейския съюз. Но пък е от т.нар. малки езици, което е дискриминиращо неприятен термин.“

    Какво послание ще отправи АБУЧ към участниците във форума в Лисабон и към държавата, която пише правилата за работа с българските деца зад граница?

    „Може би, по-сериозно да се погледне на разработването на новите учебни програми за българските училища в чужбина, да бъдат адекватни – не само заради това, че децата са в чужбина, но специално когато става въпрос за език, би трябвало да бъдат съобразени с езиковите характеристики на държавата, в която децата пребивават.“

    Проблемът е както за т.нар. стари български общности зад граница, така и за новите – уточнява доц. Адриана Любенова. На въпроса ни можем ли да осигурим достатъчно учители, които да преподават на съвременен български език на деца от онези места по света, в които българският е запазен в по-архаична форма, като една Албания, например, тя отговаря така:

    „Това е на много места, не само в Албания – казва тя. – С този проблем се сблъскват и бесарабските българи в Молдова и в Украйна, тъй като това е българският език, който се говори в семейството, който е предаван от поколение на поколение. Българската държава изпраща учители в част от старите ни общности, но проблемът е и с новите общности. Защото, макар да говорим за нови общности, те са зад граница от няколко десетилетия. Така че, това разделяне на стари и нови общности, което продължава да бъде регламентирано и спрямо законите, е малко странно. Защото когато имаме второ поколение, родено зад граница, то не може да се нарича нова общност. По неофициални данни, защото ние наистина нямаме официални данни, над 3 милиона българи в момента живеят извън рамките на държавата. И трябва да има целенасочена държавна политика“.

    Източник: Радио България

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Бел. ред.: Записи на разговора с доц. д-р Адриана Любенова може да се чуе в сайта на БНР, Радио България, чрез конкретните хипервръзки в началото на двата материала.

    .

  • Вижте кои взеха наградите „Оскар ‘2024“

     

    На 10 март 2024 г., за 96-ти път, от Американската филмова академия бяха връчени златните статуетки Оскар – символ на най-голямото отличие в киното. Експертите определиха най-добрите филми, най-добрите актьори и актриси в 23 основни категории. Водещ на церемонията отново бе комикът и шоумен Джими Кимел.

    Най-голямата награда на вечерта – Оскарът за най-добър филм на годината получи „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан. Филмът Oppenheimer събра общо 7 Оскара, като стана най-наградената творба за 2023 г. В кинотеатрите филмът е събрал почти 1 милиард долара от билети до днес.

     

     

    Оскарът за главна женска роля получи Ема Стоун (EMMA STONE) за „Клети създания“ (Poor Things).
    Оскарът за режисура бе връчена на Кристофър Нолан (Christopher Nolan) за „Опенхаймер“.
    Оскарът за главна мъжка роля получи Килиън Мърфи (CILLIAN MURPHY) за „Опенхаймер“.
    Оскарът за поддържаща женска роля получи Да’Вин Джой Рандолф (DA’VINE JOY RANDOLPH) за филма The Holdovers.
    Оскар за поддържаща мъжка роля получи Робърт Дауни Дж. за „Опенхаймер“.

    Руският опозиционер Алексей Навални беше почетен в сегмента “In memoriam”, където се отдава почит на членовете на филмовата индустрия, които са починали през годината, като напомняне за техния принос към изкуството. Миналата година документалният филм за неговата борба срещу Путин също получи Оскар. Видеоклипът беше съпроводен от изпълнение на Андреа Бочели и сина му.

    Ето още някой от получите Оскари в отделни категории:

    Статуетката за късометражен документален филм бе за The Last Repairshop.
    Оскарът за пълнометражен документален филм спечели „20 дни в Мариупол“ – филм, който разказва за началото на войната в Украйна. Това е първият украински филм, спечелил наградата „Оскар“. Докато получаваше наградата, авторът му Мстислав Чернов заяви, че е по-добре никога да не е правил този филм, но и Русия никога да не е нахлувала в Украйна, убивайки много десетки хиляди души. Той призова холивудските звезди в залата да се съберат, за да възтържествува истината, за да не бъдат забравени хората в Мариупол и всички, които дадоха живота си.


    .
    Наградата за най-добър международен филм получи „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър. Съвместна продукция на Великобритания и Полша.
    Оскар за най-добър анимационен филм получи „Момчето и чаплата“ на Хаяо Миядзаки, а Оскарът за най-добра песен – Били Айлиш за песента ѝ във филма „Барби“.

    Всички наградени и номинирани в отделните категории може да намерите на адрес:
    https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/2024

    .

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * Робърт Опенхаймер е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация.

    .

  • Николай Тома пред ТВ „Евроком“: Франция е в началото на гражданска война

    .

    Николай Томов-Тома, кинодокументалист, журналист, писател и създател на българо-френската EuroTV.media, гостува на 6 март т.г. в студиото на предаването „Делници“ по ТВ „Евроком“ с водещ Николай Колев.

    Франция е в началото на гражданска война – казва г-н Томов в това предаване. Всеки ден, по официални данни на френското Министерство на вътрешните работи, има между 10 и 20 намушкани граждани с нож от емигранти. Освен това страната е западнала като икономическо състояние. Но опозицията е много силна и ще видите какво ще стане при следващите избори, първо на европейските – казва още той. Във Франция е приет и специален закон за регулиране на медиите. „Франция днес няма общо с Франция през 1985 г., да не говорим през 60-те години“ – смята Николай Томов, който е дългогодишен емигрант в страната.

    В предаването е излъчен и запис с размисли на проф. Ивайло Груев от Отава, Канада, за масмедиите, свободата/зависимостта на медиите и съвременната политика. Вече не се представят всички важни гледни точки, казва проф. Груев. А медиите са кръвоносната система на демокрацията – казва още той.

    Един различен поглед върху това какво се случва във Франция и в днешния свят, в името на свободата на словото.

    Видеозапис на предаването:

    .

    .

  • Кампания на ИАБЧ: Сподели снимка с твоята мартеница с #BabaMarta

    .

    Сподели снимка с твоята мартеница с #BabaMarta и популяризирай българските празници и обичаи зад граница

    Изпълнителна агенция за българите в чужбина организира уникална, световна онлайн кампания за популяризиране на празника Баба Марта.

    Каним всички българи по света в 12:00 часа (местно време) на 1-ви март, където и да се намирате – да качите в социалните си мрежи снимки, видеа или колажи на Вас, Вашите деца, домове, украси, рисунки или домашни любимци с мартенички от нашата уникална, хилядолетна традиция с #BabaMarta.

    Има множество поверия и легенди за символиката на мартениците. Според най-разпространените и разказвани такива, първата мартеница е тази, в която Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана.

    Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака й и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

    Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.

    В българските традиции белият цвят е знак и символ за красота, чистота, невинност и радост, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

    .

    Изпълнителна агенция за българите в чужбина

    Източник: aba.government.bg

    .

  • Бабомартенска работилница и покана от „Гергана“ – Ню Йорк

    .

    Традиционната Бабомартенска работилница на училище „Гергана“ – Ню Йорк се проведе на 25 февруари 2024 г.

    .

    .

    На 11 февруари пък имахме традиционна тематична разпродажба на сладкаши, организирана от Родителския съвет на „Гергана“.

    .

    .

    Чакаме с нетърпение видигането на българското знаме в долен Манхатън на 2 март 2024 г. и традиционния голям мартенски концерт на училище „Гергана“ – Ню Йорк на 3 март 2024, по случай освобождението на България, Баба Марта (1 март) и деня на мама и баба (8 март).

    .

     

    Събитието на 2 март от 12 часа е организирано от Генералното консулство на Р България в Ню Йорк, със съдейството на кметската управа на града, и ще се проведе в пространството между градинката на Bowling Green и статуята на Charging Bull. В празника ще участват няколко български организации, включително училище „Гергана“, което ще пее и рецетира.

    .

    .

    Каним всички българи на концерта на „Гергана“ на 3 март от 13:30 часа (220 East 76 street, NY, NY), по случай три прекрасни български празника – 1, 3 и 8 март.

    Заповядайте!

    .

    .

    Български детски хор и училище „Гергана“ – Ню Йорк

    Снимки: Дима О’Кийф, Ива Събчева и Нели Хаджийска

    .

  • Законопроект, минал на първо четене – за да имаш БГ гражданство, трябва да знаеш български

     

    НС реши: За да имаш българско гражданство, трябва да знаеш български език
    пише Darik news

    .

    Със 154 гласа „за“, без нито един „против“ и 22-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за българското гражданство, предложени от Министерския съвет. Така, като задължително условие за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, е владеенето на български език. Това изискване няма да се прилага спрямо лицата, придобиващи българско гражданство на основание осиновяване от български гражданин при условията на пълно осиновяване, тъй като би създало непреодолима пречка за финализиране на процедурата.

    Създава се разпоредба, с която от българско гражданство не могат да се освобождават лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и такива, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

    С друг текст се предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Предлага се Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията. При обективна невъзможност то да присъства на заседанието, може да представи писмено становище по направеното предложение. Целта е да се гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е произволно, аргументират се от Министерския съвет.

    Вносителят предлага да бъде преустановено съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, тъй като дейностите до този момент са се осъществявали от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход, а съществуването на втори допълнителен орган, се счита за нецелесъобразно.

    Със законопроекта се предвижда връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина.

    Като цяло от „Възраждане“ декларираха, че ще подкрепят промените на първо гласуване, но ще имат свои между двете четения. Маргарита Махаева отбеляза, че е чудесна идеята за задължително владеене на езика от лицата с български произход, които искат да получат гражданство.

    Болшинството от молбите за натурализация са на основание „български произход“, коментира и колегата й Петър Петров. Според цитирани от него официални данни от 2023 г., 97% от подадените молби за гражданство са именно на основание „български произход“. Затова с изискването за владеене на езика ще се ограничи подаването на молби от заявители, чиято цел е път към Западна Европа или пък участие в избори, подчерта депутатът. Един от големите проблеми за получаване на българско гражданство е огромният брой молби за гражданство, за миналата година само са 23 хиляди, става дума най-вече за неспазване на сроковете, посочи Петров, като изтъкна, че Министерството на правосъдието не спазва закона и произнасянето по преписките отнема средно 2 години. Мнозинството от преписките биват забавяни за сметка на „правилните преписки, които не трябва да бъдат забавяни“, отбеляза депутатът. По думите му няма съдебен контрол върху произнасянето по преписките. От „Възраждане“ смятат също, че за термина „български произход“ трябва да се намери по-конкретно определение, за да се избегне разширителното тълкуване.

    Деница Симеонова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ смята, че паралелно с промените, свързани със изискването за владеене на български език, трябва да се работи активно и по друга част от програмата на правителството – развитие на мрежата на неделните училища зад граница, както и адекватни финансови условия за продължително командироване на преподаватели зад граница.

    От ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят текстовете сега, но ще се наложи да се поработи по някои от тях между двете четения.

    Източник: Dariknews-bg

    .

  • Елка Русков пред „Банкеръ“: Българите в Америка чакаме създаването на национален културен институт

    .

    Интервю на Емил Янев, водещ на „Студио Банкеръ“,
    с Елка Русков

    Апелът ми за приемане на закон за създаване на национален културен институт е към Комисията по културата и медии в парламента. Само около 100 хил. души в САЩ са се самоопределили като българи, трябва да се замислим върху това, настоява Елка Русков.

    Хлопала съм на врати на български институции повече от 20 години. Чак сега започва някакво раздвижване и се появяват съвременни стратегии за разпространение на българската култура по света. Много важна за нас е визията на вицепрезидента Илияна Йотова да се създаде със закон национален културен институт, който да отговаря за всички културни дейности на българите по света. Това би било прекрасно за диаспората ни в Америка. Нужен е закон, а не спогодби и споразумения. Културната дипломация е изключително важна, за да се съхрани българската идентичност сред нашите сънародници в чужбина. Българи сме всеки ден, говоря от името на голяма част от нашите сънародници в САЩ.

    Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ почетният консул на България в щата Вашингтон, САЩ, Елка Русков.

    .

    .

    Още от интервюто:

    Какъв е профилът на днешния американски българин?

    Какво пропускат българските институции, предназначени да работят с българите зад граница?

    Какви уроци дава Елка Русков на официалните български институции?

    От казва духовна храна се нуждаят нашите сънародници в чужбина?

    Как американците се включват в събития на българската култура?

    Как българската емиграция може да бъде полезна за своята родина?

    .

    Източник: Banker.bg

    .

  • Шампион по борба и неговото семейство имат нужда от подкрепа

    .

    „Здравейте! Казвам се Владимир Дубов. Познавате ме като дългогодишен шампион на България, световен и европейски вицешампион по свободна борба“. Така започва публикацията във Фейсбук бившият състезател от националния отбор по борба Владимир Дубов, в която той с много любов, но и с много болка разказва историята на своя син.

    Малкият Владимир се ражда преждевременно, докато баща му е на поредния лагер на Белмекен, а майката Дина го търси, за да му каже, че вече е в болница. Владко се появява на бял свят в седмия месец с тегло 1600 грама и за да бъде стабилизиран остава два месеца в болница.

    Баща му се бори на тепиха, а бебето получава тежка диагноза – Детска церебрална парализа. Следва дълга битка за по-нормален живот. Операция в Сърбия, за да може да направи Владко първите си крачки малко преди да навърши четири годиники. Две години по-късно следва нова интервенция по удължаване на ахилеса. 9 години непрексъната рехабилитация… и борба за всяка крачка.

    Но и малкият е голям шампион! Научава се да кара колело, да чете, да смята, да пее, да говори руски, а отскоро и английски. Все още не може да се справи само с ходенето.

    .

    .

    Единственият шанс това да се случи е операция в клиника в Сейнт Луис, САЩ, която да бъде извършена от прочутия доктор Парк.

    Подробна информация за историята на Влади и становището на д-р Парк може да намерите тук: https://podkrepi.bg/campaigns/vladi-will-walk-alone?fbclid=IwAR0_attKOdIeAlsrNQTunY–fvlexJuXdHzZrJz0mE7yhj-MAl6nf1elsSg

    Всичко може да се развие по добър начин за малкия Владко, ако той се подложи на тази интервенция, но тя трябва да се случи скоро, защото д-р Парк се пенсионира в средата на 2024 година.

    Тук идва и нашата роля. Макар и многократен шампион на България, Владимир Дубов и семейството му няма как да осигурят сумата за оперативните намеси, която възлиза на 64 918 долара. За 5 седмици от началото на кампанията вече са набрани средства в размер на малко над 16 000 лева.

    Дарения могат да се правят чрез:

    Платформата: Podkrepi.bg
    Фондация „Павел Андреев“: https://pavelandreev.bg/campaign/pomogni-na-vladi-da-ima-shtastlivo-detstvo?fbclid=IwAR3iY07ooF3v8MSGqTwbxakChqsw7Ip0tfUD5Nxx1DjZnZkPoiE5LVjZD4c
    PayPal: [email protected]

    Да, Вова! Спортната общност на България те познава и със сигурност е готова да помогне на малкия Владко и семейството ти. Ще спечелиш и този двубой, макар и извън тепиха.

    .

    Източник: БНР

    .

  • Новини от БУ „Иван Станчов“ – Лондон

    .

    В един час по география в гимназията на БУ „Иван Станчов“
    към посолството на България в Лондон

    Японската урбанизация от XVII до XXI век и споделените лични впечатления на деветокласника Сава Иванов за живота в градска среда в Страната на изгряващото слънце

    .

    Подобряването на нерешените проблеми в съвременния урбанизиран свят се оказа интересна тема с продължение за деветокласниците от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон. В часа по география и икономика, посветен на селищата и урбанизацията в XXI век, възникнаха оживени дискусии, които стимулираха критичното мислене на учениците. Необходимостта от запознаване с постигнатите резултати в световен мащаб даде възможност за споделяне и на лични наблюдения във връзка с този толкова актуален за настоящето и бъдещето въпрос.

    .

    .

    Още следващата седмица, в урока за дейности, ориентиран към най-успешните практически постижения в областта на модерната градска среда, деветокласникът Сава Иванов презентира пред съучениците си по темата за японската урбанизация от XVII до XXI век. Горещ почитател на Страната на изгряващото слънце, Сава сподели свои лични впечатления от пребиваването си там относно постигнатия хармоничен баланс в съвместяването на три важни насоки за съвременното японско общество – градската архитектура, селското стопанство и съхраненото историческо наследство.

    .

    .

    Той запозна класа с историята на градските центрове Киото и Нара от времето на класическия средновековен период и подчерта усилията за модернизиране на Япония през XIX век, по времето на периода Мейджи, когато градовете се разширяват, започва строителството на фабрики, развитието на транспортната мрежа, а търговията достига до разцвет.

    Деветокласникът наблегна на факта, че след Втората световна война Япония преживява бърз икономически растеж, който стимулира урбанизацията, в резултат на която големите градски центрове като Токио се превръщат в едни от най-населените места по света.

    .

    .

    Той сподели възхищението си от начина, по който са уредени съвременните градски райони на Япония, където мегаполиси като Токио, известни с гъстотата на населението си, осигуряват естетически и природосъобразен баланс между високо развита икономика, инфраструктура и стопанство, като в същото време опазват жива японската култура от миналото и днес.

    .

    .

    Часът приключи с обобщения, чрез които учениците споделиха своите гледни точки относно развитието на урбанизацията в световен мащаб и подобряването на условията на работа и живот в глобалното общество. Като негови граждани, те наблегнаха на необходимостта от привнасяне на природосъобразни и свързани с културното наследство пространства в интериорния дизайн на съвременната офисна среда. Деветокласниците подчертаха, че съвместяването на ежедневие и естетика би обогатило модерните перспективи за развитие на мегаполисната култура, в която живеем и формираме своя светоглед.

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    .

    Изучаване на българските традиции в 1-ви и 2-ри клас

    .

    От настоящата година учениците от 1 и 2 клас на БУ „Иван Станчов“ към посолството на България в Лондон изучават предмета „Родинознание“ по нова и иновативна учебна програма, разработена специално за тях. Предметът, въпреки че е не задължителен, се преподава всяка седмица на всички ученици, а не се предлага като допълнителен клуб.

    .

    .

    Освен уроците, които им дават начални знания за най-важното от историята и географията на България, една голяма част от темите са посветени на българските традиции и фолклор. Включването на този нов раздел цели да допринесе за изграждането на цялостния образ на България. Желанието е да се привлече вниманието и интереса на учениците, които да се ангажират с разнообразни практически задачи в хода на учебния процес. Целта е, също така, в тях да се изгради положително отношение и интерес към разнообразните форми на фолклорното творчество – материално и нематериално. Те да се докоснат до богатството и неповторимостта на нашия фолклор и да научат за корените си.

    .

    .

    В рамките на последните уроци по „Родинознание“ учениците от 1 и 2 клас научиха за празниците Йордановден и Ивановден, кукерите, за българските народни носии и неповторимите ни шевици, за словесното творчество на нашия народ – легенди и митове, митологичните същества във фолклора, приказките, народните поговорки и гатанки. Дейностите всеки час включват разказ, кратка презентация или видео, практическа задача или работа по работен лист, игра. Много любими за всички са игрите, някои специално създадени за тях, в сайта Word Wall.

    .

    .

    Така неусетно и приятно учениците научават за многообразието и богатството на традиционната култура на България.

    .

    .

    Текстове и снимки:

    БУ „Иван Станчов“ – Лондон

    Източник: Schoolbgembassy.org.uk

    .

  • За какво мечтаят децата в село Крушари…

    .

    Децата от класа, на който съм класен ръководител, ми споделят своите желания и детски мечти – мечти на съвремието: кой таблет, кой телефон, кой лаптоп. Питат ме кое колко струва (очакват от мен да знам всички отговори), при което аз обяснявам, че не е необходимо да мечтаят за толкова скъпи предмети, защото щастието и радостта се намират в нематериалното. Обяснявам, че трябва да уважават труда на своите родители, защото не е лек и за тях е по-важно да бъдат нахранени, облечени и да получат добро образование, затова те самите също трябва да положат усилия, т.е. да учат много, да се уважават взаимно, да уважават своите учители, да бъдат добри деца, при което едно от децата ми казва следното:

    – Госпожо, аз ще наблюдавам небето, защото там често има падащи звезди. Аз знам, че когато видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо, то непременно се сбъдва. Тогава ще имам много неща.

    В този момент мисълта ми препуска и се блъска между жестокостта на истината и красотата на мечтите. За пореден път осъзнавам: колко по-бедни сме от децата, колко ни е ограбил животът и колко сме безлични!

    И в същото време осъзнавам, че едно дете често пъти е по-умно и по-зряло от нас – възрастните, защото то по красив и непринуден начин успява да скрие болката от това, че неговите родители са с ограничени възможности – съвременният бич на много семейства по нашите географски ширини (не казвам държава, защото държава отдавна няма).

    Ханс Кристиян Андерсен пише своята приказка и днес, а неговата малка Кибритопродавачка продължава да пали своите кибритени клечки и да огрява своите мечти, за да ги превръща в иначе несбъдната реалност…

     

    Вехлиджан Ахмедова

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    * Авторката е преподавател в СУ „Христо Смирненски“ – с. Крушари, Добричка област. Заглавието е на редакцията.

    .