Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[14 май 2018 | No Comment | ]

Пораснахме без ласката най-проста,
прегръдката на майка непознали.
Завий ни, майко, с белите си кости,
когато залезът угасва ален.

Избрано, история, литература »

[14 май 2018 | No Comment | ]

Наскоро след деветосептемврийския преврат във в. “Работническо дело” се появява статия срещу литературния критик. Неин автор е Д. Б. Митов. Той е издавал шестнайсет години в. “Литературен глас” и не може да преглътне мнението на Бадев, че литературната група около седмичника с писанията си ще остане като “свидетелство за литературния разврат” на своето време; че вестникът “крета като боклукчийска кола, за да събира де що намери литературен измет”. Статията е пълна с политически квалификации – обикнатия стил на комунистите и на ляво ориентираната интелигенция. Събират се приятели на чашка и шумно поздравяват автора, задето е “натрил носа” на този “великобългарски шовинист”. Сред тях седял и Лев Главинчев. Слушал, усмихвал се, механично късал лист хартия и накрая рекъл: “Ах, да! Статията е тъкмо на място, но срещу един мъртвец”. Присъстващите смутено се умълчали. Не се съмнявали, че Главинчев знае какво говори. Защото на 20 септември 1944 г. именно бандата на Лев Главинчев арестува Йордан Бадев. Казват, че преди да го убие, Главинчев го е измъчвал садистично. На 4 април 1945 г. Шести състав на т.нар. народен съд го осъжда post mortem на смърт, заедно с Данаил Крапчев и Райко Алексиев, за да конфискува цялото им имущество и да придаде някакъв вид на законност на саморазправата, отнела в рамките на около тридесет дни живота на над 30 хиляди българи.

Авторски страници, литература »

[6 май 2018 | No Comment | ]

Когато моят бивш даскал, Георги Димов, веднъж ми каза, че да съм циганин не е нещастие, а възможност да усетя вкуса на живота по-добре от останалите, ми идваше да се изплюя на лъснатите му стари обувки, въпреки че от всички учители него уважавах най-много. Тогава, разбира се, бях малък и през ум не ми минаваше, че…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[5 май 2018 | No Comment | ]

Нямам осем живота, в калчища оплетени,
нито ти – за мечтите си – пасбища чужди.
Само стискай, момиче, по-здраво ръцете ми,
без да знаеш какво е любов. Или нужда.

Авторски страници, литература »

[2 май 2018 | No Comment | ]

Неговата „Приказка от два свята“ идва в игрова кутия и използва елементи от настолните игри, за да пренесе децата в свят на приключения и откривателство. Освен лукзоната книга от 100 страници, неговия проект съдържа „карта на приключението“ с 10 начални и 10 скрити локации. Децата ще могат записват и променят числа върху самата карта, в зависимост от изборите, които правят, с помощта на изтриваем маркер. Проектът съдържа и кутийка с близо 30 картички с „магически премети“, които децата ще събират и използват в хода на самата история.

Авторски страници, литература »

[1 май 2018 | No Comment | ]

Стояха в ателието и той й показваше картините, с които щеше да участва в новата си изложба. Беше надминал себе си, тя познаваше създаденото от него до този ден, и платната му с масло, и чудесните му акварели, и малкото портрети на хора, които бе рисувал. Сега не откъсваше погледа си от новите, опреди до стената, различни по големина, но всичките сияеха от богатството на цветове, които преливаха неусетно един в друг. Все още не проговаряше, само преглъщаше, поела толкова много багри и светлина. Можеше да различи неговия рисунък между хиляди други, бе различен, топъл, лъхаше на земя и на небе, на слънце и на птици, на животни и на забрадени отрудени жени на полето, приведени над хляба или вградени в стени, както може би някога е било, а може и да не е било…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[29 апр. 2018 | No Comment | ]

Вълнения, обидни гласове –
напразен звън са, плъзнал се във ехо.
Не го допускай в тебе да снове!
Безсмислено е, вярваш ли, човеко?

Авторски страници, литература »

[28 апр. 2018 | No Comment | ]

Един ден рибарите гледали неспокойни ту хоризонта, ту морето и техният усет им казвал, че ще има голяма буря, затова в този ден всички се отказали да влизат в морето за риба. Покрай тях минал бавно Филип, чул ги какво си говорят, но без да кажи дума, избутал старата си лодка във водата и, не обръщайки внимание на предупрежденията на колегите си, вдигнал платното и отплавал в открито море. След два часа брегът вече не се виждал, а морето станало по-тъмно и от гърбовете на дънните риби. Вълните ставали все по-големи, вятърът се усилвал, а в небето никъде не се виждала светла пролука. Филип знаел от опит, че това ще продължи и ще става все по-страшно, но не обръщал лодката към брега. Опитът му подсказвал , че най-късно след 2-3 часа лодката му няма да издържи напора на вълните и той най-после ще си отиде от този свят, където нищо мило не му останало…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[22 апр. 2018 | No Comment | ]

И точно тогава, както някога –
когато, за да ни върви приказката,
ти слизаше долу в мазето,
и докато наточваше вино,
горе до масата аз чувах
гласеца на струйката,
с който старата бъчва заръчваше
нещо на виното в каната –
сега, скрит и невидим за очите ми,
някъде вляво от надгробната плоча
и някъде близо до сърцето ти,
чух щурец да запява, и да заръчва
багрено-плодна и щедра есен
на късното лято във мене.

Авторски страници, литература »

[21 апр. 2018 | No Comment | ]

Синовете й са стройни – като два бора от Пирин. Предават багажа и гледат назад. Упътват се към граничния пункт и махват за сбогом. Край. Няма ги.
Снахите – и те се обръщат. Страните им не са сухи. Жени. Очите на техните майки са угаснали от плач.
За ръцете на снахите са заловени три вълшебни съкровища. Едното – едва проходило, другото – весела педя над него, а третото – израсло и буйно като кавалерийски кон.
Най-малкото пристъпва назад – също раче – осмокраче, вади две пръстчета от дългото си ръкавче на якето и маха, маха, маха, защото така правят всички.
На добър път, раче – осмокраче! Внимавай да не паднеш в големия океан!

Авторски страници, литература »

[18 апр. 2018 | No Comment | ]

Едно докосване –
две бъзпътици, свили гнездо на ръба.

Съдбата – коледна елха.
Душата й дано се вмъкне
в кривото дърво на двора.