Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[7 апр. 2018 | No Comment | ]

След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста…

Авторски страници, литература »

[6 апр. 2018 | No Comment | ]

…да се завърнеш там,
където ожаднелите коне
все още пият
залеза
във бялата река,
разбрал,
че дните ти текат
напразно
като чужденец,
далече
от земята
с дъх на хляб
от детство.

Авторски страници, литература »

[3 апр. 2018 | No Comment | ]

Аз, още невръстен, нахлузил кърпен панталон на гъза, обикалях по цял ден и се въртях около крановете. Естествено, бях гонен винаги, но когато работниците, изморени, сядаха да жулят бира под някоя сянка, се изкатервах чак до върха на новодиктисания метален стълб. Исках да погледна до края на света.
– Щяло да светне като Париж – кефеше се баба, седнала на безкрайни разговори с кадъните. Ще рече човек, че все в Париж е пазарувала досега, та знаеше как ще светне.
Седеше и дядо на сундурмата, приглаждаше си брадата и къркореше с наргилето.
– Ще опетлаят нещо – изричаше, потънал сред облаци дим. – Ъхъ… ще опетлаят.

Авторски страници, литература »

[1 апр. 2018 | No Comment | ]

Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че… Не, това няма значение. Те не ме интересуват. Не ме вълнуват. Яд ме е само, че онези се правят на по-големи… Откакто имаме родова памет, бих казал – от векове, водим войни помежду си. Пустинята е голяма, необятна! Аз лично никога не съм я обхождал цялата. Знам, че има стотици други оазиси. За тях не знам, но тук, в тази част на пустинята, ние се бием яко. Причината винаги е една и съща – да се докажем. Всеки казва: „Ние сме маймуни и вие сте маймуни, но ние сме по-големи маймуни.” С това, разбира се, другите не са съгласни. „Кой, вие ли? Вие ли сте по-големи… Неее, от нас по-големи маймуни няма!” И започва патакламата.

Авторски страници, литература »

[29 мар. 2018 | No Comment | ]

– Искам да умра, защото никой не ме обича.
Бях поразена. На пет години това дете говореше като възрастен. Прегръщайки го, възразих, че не е вярно, защото го обичат мама, татко, Мари.
– Не, не ме обича никой. Мари обича куклите си, мама обича да ходи на ресторант, а татко няма време за мен – продължаваше да плаче детето.
– Обичат те, както и аз, мъничкия ми. И ти го знаеш. Вярно е, нали? – казах, прегръщайки го отново.
– Да, но и ти ще си отидеш като другите.
“Другите” бяха жените бейбисистърс, които идваха от Източна Европа след 1989 г.

In English, Избрано, литература »

[22 мар. 2018 | No Comment | ]

This is a literary collection of poems and stories by 64 Bulgarian authors from 10 countries on 4 continents. The book is the result of an initiative of the Bulgarian information portal in Chicago /www.EuroChicago.com/ that aims at publishing on paper the most interesting works by Bulgarians, previously published on the site. The book is aimed to reach readers in Bulgaria and to spread among Bulgarian communities abroad.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[22 мар. 2018 | No Comment | ]

Дарина Шнайдер е родена през 1980 г. в гр. Бон, Германия, от майка българка и баща германец. Завършва с отличие гимназия в Бон, следва фармация и след шест години практика в тази област поема по нов път. Преквалифицира се за тонрежисьор и медиен продуцент, пътува из Централна Америка и Азия. Прописва стихове на немски на 32-годишна възраст, а единствената й засега стихосбирка „Sehsucht“ („Жажда за поглед“), излиза от печат през 2017 г. Издателят й Клаус Сервене, познат на българския читател от сп. „Съвременник“, пише в следговора си: „Дарина Шнайдер явно е прескочила всички стъпала на поетично развитие и ни представя като първи творби зрели и завършени стихове“. Поетесата престава да пише за повече от три години – майка е на две малки деца. След тримесечен престой в България през лятото на 2017 г., прописва и на български език…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[21 мар. 2018 | One Comment | ]

„Не си помисляйте да се прибирате!” –
нареждат всички, без да сме ги питали.
Там живот отдавна нямало
и всички гледали сърдито…

Авторски страници, литература »

[14 мар. 2018 | No Comment | ]

Нямаше нищо кралско в мене. Никаква френска кръв, никаква благородна джентълменска от Албиона. Никаква немска. Единственият ми досег с европейската цивилизация бяха няколко мижави генчета, които приличали на макарони. Това е. Като знам какви хора има напоследък из Фейсбук. Живи месии, пратени да покажат пътя на хората, тръгнали по стъпките на Шейтана. Цели народи, със съдба предопределена да спаси света. Свещени такива, живеещи на свещена земя, дарена им от самия Бог. Нищо че нямат пари да си платят тока. Спирам… Който разбрал – разбрал.
– И ся, къв съм аз? – не издържах и проплаках накрая. – Истински миш-маш в душата ми. Ни велик българин, или поне турчин.
Но и затова бяха помислили от генетичния институт. Накрая даваха и заключение. Завъртях бясно страницата надолу, където беше окончателният резултат.
Човек!

Авторски страници, литература »

[12 мар. 2018 | No Comment | ]

И все така я търсех отзарана,
но няма я и няма любовта,
A може би е скрита в дамаджана?
О, Господи, започвам начаса!
Е, няма я и там, къде се крие,
коварната любов – или греша?
Тя може би е във шише ракия?
Налага се това да проверя!

Авторски страници, литература »

[10 мар. 2018 | No Comment | ]

“Каква стана тя? – тъжно продължи да размишлява. – Един дъртак ми спаси кожата! Ама, че резил! Трябва да се запиша в някое гражданско сдружение или партия! Там ще се чувствам по-спокоен и защитен. А то, плъзнали едни паразити навсякъде – Дай билет, плати глоба!!! Пфу! Като член на партия ще знам и за кого да гласувам. Ще ходим заедно на сбирки, ще заформяме почерпки и банкетчета понякога. Друго си е да има някой до теб!”
– Я, Цеко! – тупна го по рамото току-що качилият се негов колега Митев. – Как си, друже?
– Не се оплаквам – скромно отвърна Цеко. – Справям се някак с проблемите.
– Браво! – ухили се колегата му. – Така трябва! Ти си открит човек и винаги съм те давал за пример на шефа. Ако имаше повече колеги като Цеко, му викам, работата песен щеше да е!