Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[10 юни 2018 | No Comment | ]

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.

Авторски страници, литература »

[9 юни 2018 | No Comment | ]

В началото на този месец излезе от печат новият сборник с разкази на Красимир Бачков “60 неОЧАКВАНИ срещи”. Авторът, който е добре познат на читателите на нашето издание, благодари на всички приятели, помогнали за издаването на тази книга.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

Трамваят спи пред всеки светофар,
минава уж напряко през Мадрид,
завива и се връща към Виена,
прелита в Токио,
поспира в Анадолия,
да слязат всички заблудени пътници.
И стига най-накрая Терминала.
Летище София е някак си уютна
ръкавичка за изгубени.

Авторски страници, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

– Тази униформа на мъжа ти ли е? Махни я оттук, че ме е страх да не я оплескам. Три години съм търкал наровете и не ми се иска да си имам неприятности с началството.
Това обясняваше защо не приемаха “прокурорските“ бакшиши. Често звъняха по вратите всякакви чешити – от разни секти, молещи за пари самозвани самарянки, циганки с бебета на ръка и подозрителни, леко дрогирани тинейджъри. Понякога Нели безрасъдно отваряше вратата, но щом зърнеха униформата, наглеците бързо си тръгваха. Униформата стоеше като бодигард зад гърба на Нели и я пазеше.
Минаха още някоя и друга година. Нещата привидно се поуспокоиха, но не се промениха. Пролетта помилва клоните на дърветата и те разцъфтяха от щастие. Нели се захвана с традиционното почистване и изхвърляне на ненужните вехтории. Застана пред униформата и рече: “Дотук, приятел. Тръгваш си.”

Авторски страници, литература »

[5 юни 2018 | No Comment | ]

Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898 г. във Фуенте Вакерос, на 17 километра от град Гранада в Андалусия, Испания.
Лорка е един от най-лиричните поети на света – той също е драматург, художник, пианист, китарист и композитор. Гений, живял само 38 години! Помилването от генерала закъснява, а от щаба му вече са казали „Дайте му кафе!“ – паролата за смърт. На 19 август 1936 г. фалангистки полицай разстрелва Лорка. (1936–1939 са години на Гражданската война в Испания, известна и с мотото „Смърт на интелигенцията“. В Гранада са убити повече от 6 000 интелектуалци.)

Авторски страници, литература »

[4 юни 2018 | No Comment | ]

Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж,
и птиците унило крачат
през жълта призрачна мъгла,
и в мръсния канал се влачи
зловонна, мътна тишина,
и океанът е найлонов,
и полюсът – без ледове,
ти вече си отрязал клона,
крепил света със векове.

Авторски страници, литература »

[4 юни 2018 | No Comment | ]

Вървеше си нашият, накривил кавала на една страна, а самодивата, хипнотизирана, крачеше след него. Какво ти крачене? Не крачеше – танцуваше. С поглед, изкъртващ огромни буци от душата, дето като го срещнеш ти иде да закрещиш, ама така, колкото сили имаш, ако разбира се все пак останеш жив. С руси коси, разпилени по делиорманския прахоляк, със снага, виеща се като змия и пробождаща подобно отровен кинжал, наметнала прозрачна дълга риза, самодивата като че ли не забелязваше тълпата, натрупала се наоколо. Тънкият й кръст – препасан с пояс. Какъв цвят беше? Не, цветовете на дъгата бяха се скрили там. Погледнеш, уж зелен, а после син. Докато се усетиш и вече станал червен, подобно на божур. Не жена, а самата смърт в облика на ангел.
– Брех, пустият му Хахо – възкликна ходжата, не издържайки. – Тя, парясница няма да му пристане, а…
– Цяла самодива… – довърши попът.

Авторски страници, литература »

[3 юни 2018 | No Comment | ]

Всеки трънак му беше познат – вчера сякаш беше, когато с пръчка сечеше бодлите им като Санчо Панса, оръженосецът; представяше си, че когато порасне, ще стане Дон Кихот и ще обиколи света като истински рицар. Тук все играеха като малки. Да, ето тук. Това му беше поршето – в папрата си беше направил основи и носеща конструкция на своя бъдещ автомобил. По този макет след години щеше да сътвори собствена състезателна кола – най-бързата на планетата.
– Бръмм! – изръмжа и сви наляво.
Затича се, изсвистяха гумите на поршето и изведнъж я чу! В съзнанието му бликна сякаш. Водата ромолеше! Знаеше, знаеше, че е тук. Някои неща не се променят. Където е текло, пак ще…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[29 май 2018 | No Comment | ]

Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е – сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.

Е-Списание, литература »

[21 май 2018 | No Comment | ]

Голямата литературна награда на името на поета Дамян Дамянов, учредена преди 7 години от родния му Сливен, ще отпътува за САЩ, съобщиха от журито с председател поетесата Надежда Захариева. Журито е решило призът да бъде връчен на живеещия в Пенсилвания автор…

Авторски страници, литература »

[20 май 2018 | No Comment | ]

Каквото и да стане в наше село, по-бързо от телеграф се разчува. Кой набил жена си; кой болен, кой здрав – селският телеграф работи… Всичко се знае на минутката, каквото и да се случи.
– Чухте ли? На Гергин и Трендафила син им си дошъл от чужбина, ама не сам, жена с дете си довел.
И какво да видиш? Докато щъркелът кацнал на голямата върба до черквата, тракне два пъти с клюн, вече всичко се знае в селото. CNN – пасти да яде.