Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[5 дек. 2020 | No Comment | ]

Поразгледах още десетки болести и винаги се забелязваше същата зависимост.
– То, тези деца и младите не ги лови ни инфаркт, ни инсулт, ни Ковид… – направих научен извод. – И слава Богу! Навярно вроден имунитет!
Всъщност, започнах да пиша научен труд. Търся връзката между болестите, смъртта и 70+. Ако я открия, смятайте, че на Ковида работата му е спукана, и без Нобелова награда едва ли ще ми се размине.

българи зад граница, Избрано, литература »

[4 дек. 2020 | No Comment | ]

И, за да Ви убедя във всичко, което казвам, споделям няколко стихотворения от книгата. Но преди това Ви каня на премиерата, която ще се случи онлайн на 6-ти декември, от 21 ч. българско време….

Авторски страници, литература »

[27 ное. 2020 | No Comment | ]

Видело бе още, горе не мръкваше, дали школото си светеше, макар пусто и счупено, или ламята бе глътнала слънцето, та търбухът й огряваше половината село, баба Мата не знаеше, но едно я радваше – на светло ще нареди месалите, ще нахрани врага си, ще го благослови за из път. Старицата стегна забрадката, вдигна отново дисагите и закрета по билото – примамливо слънчево, готово да я погълне.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[13 ное. 2020 | No Comment | ]

– Я не сам веке оня Насе! Я сам бай Атанас, от новата власт! – И нахлупил кепето.
Последвали бурни ръкопляскания, подети от другарите, и Насе отново бил свален на ръце от историческата сцена на онзи славен 9-ти септември на 1944 година. Великите мисли на човечеството са казани или от гении, или от идиоти. В този случай – от улавия Насе.

Jokes, Авторски страници, литература »

[11 ное. 2020 | No Comment | ]

– Момчета… – почнах отдалече. – Вие всички сте обречени!
– Как така?
– Защо?
– Защото сте болни от гъзната форма на Ковид.
– Ама…
– Като гледам как ви е шубе…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[8 ное. 2020 | No Comment | ]

Накрая поетът изненада всички, а, както той каза – най-вече себе си, с това, че съвсем естествено „грабна“ китарата и изпълни няколко авторски песни. Да, защото изкуството няма граници – той освен, че е ваятел на словото, душата му е отворена и за музиката. Но тъй като за поезията не се говори, а се слуша, имахме удоволствието да чуем избрани стихове от „Сънебродница“…

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2020 | No Comment | ]

От този ден Гечето не престана да говори за акордеона. Непрекъснато питаше Гечо колко пари трябва да съберат, за да му купят акордеон на старо, и все сравняваше стойността на инструмента с останалите скъпи предмети край тях. Старият Гечо се видя в чудо. Двамата едва се изхранваха с отпадъци, но желанието на детето да свири беше толкова силно…

Авторски страници, литература »

[2 ное. 2020 | No Comment | ]

Там до звездния пир
Светлината сънува отломъци
Мои бели коне
В почерняла от времето снимка

Авторски страници, литература »

[26 окт. 2020 | One Comment | ]

Изобщо, огледайте се наоколо. Бачков, по някаква странна причина, вместо да пише за благородни милиардери, нашественици от звездната система на Бетелгейзе или за човека, който имал тринайсет пола, всъщност описва всички нас. Той описва как отиваме сутрин на работа, как се караме в автобуса, как ни уволняват и намираме работа пак, как емигрираме и се завръщаме от емиграция – не много по-богати, но малко помъдрели, как се влюбваме и ревнуваме, как обичаме и предаваме, как ядем и как пием.

Авторски страници, литература »

[21 окт. 2020 | One Comment | ]

Така подлъгахме децата. Забавлявахме се доста! Децата започнаха всеки ден да искат да играят на тази игра, която нарекохме „Пун джеб“ – в превод от шопски диалект – „Пълен джоб“. Колкото повече играехме, толкова повече се сещахме за това как ние играехме като малки в българските гори, как пасях кравите на баба и дядо в пасищата на Плана планина. Как карахме колела до късно; щурците, мухите, криениците. Все повече се връщах към кошчето за боклук, където беше списъкът с качествата на българина. Сетих се какъв слабак и страхливец съм. Да оставя Род и Родина, и да ги заменя с лесното битие.

Авторски страници, литература »

[13 окт. 2020 | No Comment | ]

Смрачава се. Залезът с кръв нарисува
ескиз за разбити сърца и море…
Във сребърен смокинг сафридът танцува
последно сиртаки, преди да умре.