На 2 юни 2019 г. в парка Busse Woods с адрес: E Higgins Rd, Elk Grove Village, Illinois 60007. ще се проведе голям събор-пикник в чест на Христо Ботев и загиналите за свободата на България и…

Малко Българско Училище в Чикаго вече официално е собственик на своя сграда, която се намира в Дес Плейнс. Сделката е била финализирана формално на 30 май т.г. Цената на имота е $ 1,3 млн., от които 10% или $ 130 хил. са платени като първоначална вноска от МБУ. От Малко българско училище съобщиха, че имотът се простира върху 5 градски парцела в центъра на Дес Плейнс и се състои от голяма зелена площ, училищна сграда и две самостоятелни къщи. Както и, че сградата ще бъде дом на БУ “Алеко Константинов” и на други български училища в Чикаго.

От него научихме, че от генетичната карта на Европа е видно, че българите сме европейски народ и че в нашите жили тече кръвта на предците ни – траките. За Орфей и музиката му, и най-вече защо тя е толкова магична. Уникалното е, че именно Орфей открива тайната на освобождаването на духа от тялото чрез музика – музиката в такт 7/8. И продължи, че това също е и ритъмът на българския танц ръченица, на сърдечния биологичен ритъм, както и на седемте небесни сфери. Появява се и хорото, като древен ритуален тракийски танц, който се играе в кръг, за да се запазва енергията.

25 май 2019 година. Ако някой ни беше казал, че ще преживеем това в сърцето на британската столица, сигурно нямаше да повярваме. Прекрачвайки прага на българския ресторант „Златни пясъци“ в Лондон, с колегите ми едва успяхме да сподавим вълнението си, защото предстоеше да видим нашите пораснали възпитаници за последен път като наши ученици. Носехме дипломите и книгите – подаръци за абитуриентите – съвсем, както някога – у дома. И съвсем, както тогава, пред нас застанаха децата, заради които работихме, тревожехме се, помагахме и съветвахме, закриляхме и напътствахме през всичките изминали дванадесет години.

Духът е вечният, изначален и безкраен пламък, душата е искрица от него. Духът е другото проявление на Създателя, който на иврит е в множествено число, но дали Господ е един или сбор от 12 висши създания, няма никакво значение. По-важното е, че ни е замислил с души, които са безсмъртни, и с тела, в които душата ни да е облечена, докато пребивава в гравитацията на земното привличане. В този план Божий всички сме безсмъртни, но в цивилизационното ни разбиране безсмъртен е само онзи, който остави на човечеството святи дела, продукт на духовността или на аналитичния му ум. И това е неосъзнатият стремеж на всеки, който е изкушен от изкуството, на всеки, който като Тесла или Айнщайн търси тайната на безсмъртието в науката, в откритията, в необятността на интелекта.

Е, оня ден Мерата умря. Както си му е редът, в България никой не знае как и защо. Всеки умува и хитрува. Кметът на Ябланица ли я бил продал на някакъв бизнесмен, циганинът Альо ли я разорал в пияно състояние за двайсет лева, някой неизвестен ли поръчал да се затрият и малкото останали в селото животни? Всеки гадае и създава митове и легенди. Аз се обадих на общината в Ябланица да ги запитам кой и защо е разорал добревешката Мера. Знаете ли – те не знаеха за случая. Попитаха (или пона така ми казаха) кмета на селото (което е квартал на Ябланица) и той им казал: „Това е някаква грешка. Няма такова нещо.“ Българско чудо. Хората го виждат с очите си, а кметът не вижда.

По традиция поднасяме своя букет цветя пред паметника на Светите братя в двора на БКИ „Дом Витгенщайн“ и бързо се връщаме в залата, за да започнем навреме. Защото програмата ни е дълга и богата – започваме с химна „Върви, народе, възродени“, в изпълнение на момичетата от 9-ти клас, следват традиционните поздравления и вълнуващата раздяла с Випуск 2019 година. Малчуганите от детската ни градина „Мечо Пух“ и децата от предучилищната група „Моливко“ изпращат нашите дванайсетокласнички с букети цветя и бонбони, а аз им поднасям дипломите и с треперещ глас им пожелавам „На добър час!“.

Децата строени, в ръцете им – знамето на училището, портретът на нашия патрон – живия възрожденец, г-н Иван Станчов, на фона на ликовете на светите Солунски братя. В словото си изтъквам, че нашите букви, тяхното бъдеще и вечност зависи от всички нас. Родителите, които раждат българи, учителите, които възпитават българи, покровителите, които бранят буквите и езика ни, за да ги има днес и завинаги. Ние идваме от Департамента на хубавите хора, защото се научихме да защитаваме кауза. Ако правиш това, което обичаш – нито парите, нито славата имат значение. Обичта към труда те прави това, което си. И ние сме предани следовници, грижовници, крепители на България.

Стига вече, време е за промяна не на думи, а в търсене на персонална отговорност на виновните за “Прехода” и времето преди това, а не за високопарни фрази без реално покритие!

Пресцентърът на МВнР изпрати актуален списък с адресите на местата за гласуване зад граница за български евродепутати, в провеждащите се днес избори за Европейски парламент. Списъкът може да бъде намерен и на сайта на Външно министерство на адрес…

Заедно с любимия на всички ни празник нашето училище отбеляза своята 45-годишнина! Аз съм не само най-старият български учител в чужбина, но и училището ни е най-старото сред «посолските училища», създадени от българската държава. През какво ли не сме минали – и на големи грижи сме се радвали, и до пълна забрава сме стигали. Но оцеляхме, благодарение и на далновидността на посланиците ни, и на упоритото желание на родителите да съхранят българската идентичност на своите деца. Веднъж оцелели, тръгнахме напред.