Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

България – РС Македония. Двойната червена линия

2021.07.30 3 коментара
Spread the love

Илюстрация: Mediapool

Продължаващата липса на национална доктрина

Тридесет години чакахме с нетърпение някой от опитните и необременени представители на българската историческа наука да набере смелост, да оформи и да представи на политиците ясна държавна доктрина за истинския произход на българите и тяхната култура, за техния идеал и за техните интереси. Само за пример ще кажа, че националните доктрините на Гърция и Румъния датират от 1844 г., а гръцката е преработвана неколкократно оттогава. Албанската национална доктрина датира от 1879 г.!

Покойният вече академик Григор Велев, с когото имах честта да беседвам преди години, бе положил много усилия в тази насока, но опитите му да внедри работеща национална доктрина бяха осуетени от български политици. В едно свое интервю*, той беше споделил следното:

Всяка държава има два фундаментални документа. Първият е Конституцията, който определя принципите и правните начала за изграждане на институциите и за ръководене на държавата. Вторият документ е националната доктрина или стратегия за развитието на нацията, в един период от 20 до 30-50 години. Ако Конституцията създава предпоставки за създаване на един образцов вид механизъм за управление на администрацията и държавата, то доктрината създава крилете на нацията, нейната вяра и убеждение, че този народ има бъдеще, че той може и трябва да работи за просперитета на нацията и държавата…“

Страхуват ли се българските историци да се противопоставят на официалната теза за „азиатския“ ни произход?

За съжаление, през тези тридесет години не забелязах някой виден български политик да окрили с авторитета си нацията и публично да поиска отхвърляне на неверните „научни“ концепции за пришълския произход на българите на Балканите. Макар че извършените многократни генетични анализи на българи категорично подкрепят тезата за това, че сме местен, балкански етнос.

Не видях да излезе на катедрата и нито един професор, който да заговори за нуждата да се разгледат и други автентични сведения за произхода на българите, далеч преди 681 г. Вместо това, и до днес българската наука изпълва учебниците ни с гръмко прокламираната антибългарска риторика на Теофан Изповедник и прочие завистливи византийци. Поради незнайни причини, и до днес влиятелни фактори в българската наука продължават с „Добри-Терпешевска“ настървеност да отнасят българите в лоното на азиатските народи, без да осъзнават изобщо, че по този начин спомагат за продължаващото ни изтикване вън от изконния ни културен и географски ареал.  А подобно „научно избутване“ извън Европа влияе пагубно най-вече на външната ни политика, и то вече в продължение на 140 години! Резултатът от тази пагубна и лъжлива концепция добре се вижда в постоянно свиващото се българско землище и топящото се население.

Затова след 1990 г. очаквахме една нова българска доктрина, на която да се основат и приемат жалоните за нашата истинска идентичност, неразривно свързана с Балканите, а не с неопределени територии, някъде на изток от Черно море. Тези нови жалони трябваше отдавна да залегнат в образованието на децата ни, във външната ни политика, като всичките културни и туристически събития следваше да са съобразени с тази линия.

Именно подобна доктрина щеше да е и основата, на която лесно щяха да се докажат общите ни корени с македонците. Защото не може едните просто да са довтасали от Хиндукуш,  другите да са местен народ, а в същото време и двата народа да имат общ език, общи песни, общи обичаи, обща земя и обща история до 1944 г.

Пропуснати шансове за възстановяване на българското културно влияние

И вместо още от 2007 година българите да застъпят непоклатимо тази линия пред Брюксел и света (а условията бяха прекрасни), то днес дочакахме да видим как братята оттатък Струма първи положиха своята „червена линия“ за преговорната си рамка с нас. С Точка 2 от приетата резолюция, те се декларираха като „автохтонен народ“ и с това побиха масивен камък на разделението между „тях и нас“. Но вината не е само тяхна.

С този прост, но лукав ход (вероятно, подсказан им от някой по-голям брат) те постигат няколко деструктивни цели по отношение на България и Балканите:

  • Официално отхвърлят изцяло общия произход на македонци и българи, използвайки нашата собствена, остаряла и невярната концепция за азиатския ни произход;
  • На база предишната точка, македонците отхвърлят съществуването на единен език с българите и по такъв начин ще правят опити да представят македонския език не само за различен от българския, но и за по-стар език от нашия (защото, видите ли, бугарската 681 г. е къде-къде по-късна дата от времето на нашиот Филип и Александър Велики (4-3 век пр. Хр.);
  • Пак на базата на твърденията си за различния си от българите произход, те рано или късно ще поискат Европа да признае и бащинството им в разпространение на писмеността ни, както и на християнската религия в Източна Европа;
  • Евентуалната по-нататъшна българска реакция за преосмисляне на „азиатския“ ни произход оттук нататък би изглеждала в очите на света твърде закъсняла и подозрителна.

С две думи, въпреки изгодната си позиция като член на ЕС, България пропиля златни възможности и отново допусна кардинална грешка в стратегията си към Македония – вместо ние да сме тези, които досега да сме заявили и монетизирали местния си произход, древен език и автентична европейска култура, то, в стила на коминтерновското македонизиране на Пиринския край от 20 век, ние отново щедро наляхме вода в мелницата на антибългарските алианси и настроения в Европа, сами рисувайки себе си в ума на другите като кривокраките и малобройни орди от Изтока. Нещо повече: биейки се повече от столетие в гърдите, че сме пришълци на Балканите, нашите историци и политици само насърчаваха македонците, а и други наоколо, да продължат да узурпират продуктите на българското слово, на българската история и на българската култура, и да ги представят за свои. Вероятно по подобен нелеп начин преди много столетия сме допуснали други да узурпират древната ни писменост и митология.

И, ако червената линия, с която македонците се опасаха днес, изглежда дебела, то със сигурност можем да кажем, че освен дебела, тя е вече и двойна, защото първата четка с червената боя бе теглена именно от редица безотговорни български фактори. И то многократно, в продължение на десетилетия!

Дано поне онези, на които предстои да работят за България оттук нататък, да го проумеят.

 

Фил Бандов

———————————————————————————————

* Интервю на акад. Григор Велев за ИА “Фокус”, 28.08.2006 г.

 

3 коментара »

  • Цветан Велинов said:

    Б А Н да изработи доктрина за истинския произход на българите и да публикува тази доктрина и представи официално на правителството на Р Б

  • Атанасов said:

    Стар съм и може би не разбирам нещата.

    Никога не съм разбирал защо балканците така много обичат да се убиват взаимно, след като са живяли векове сравнително мирно под друга власт. Изглежда като традиционна балканска свирепост развилняла се след като имат власта сами да се управляват.

    За мен съвсем просто погледнато, няма голямо значение кой какво говори в Скопие или София.
    Ако Сееерна Македония влезе в Европа, връзките между двете страни ще се засилят, ако ще и на три езика да говорят. Кой език или какво наречие ще се използва няма значение. Сега в Северана Македония много говорят в къщи албански. Още толкова български или сръбски или кпй знае какъв език. Но изведнаж за София и Скопие стана много важно кой как говори и пише. Разлики има с всеки език. Сегашния български съвсем не е същия български от преди години. Същото може да се каже и за македонския и за всеки език. Това се разбира и не е пречка. Но в София не могат да глътнат факта, че може да има и друго течение. Каква паника: “Олеле загиваме, новите думи в Скопие ни убиват!”
    В Белгия хората говорят фламандски и френски, но живеят заедно. В Щвейцария говорят на три. Да не споменаваме Америка, Индия, Китай, Русия, където езиците които си говорят в къщи за стотици.
    В Скопие могат да се разбират с албанците и с сърбите, но с българите не могат.

    Не наливаме ли вода в дълбокия гьол от предразсъдъци и вой за воюване? Не изстече ли достатъчно кръв?

    Българите и македонците са живялии заедно и при византийците и при турците. Сега не могат да живеят заедно в Европа.

    Кой дърпа конците на раздора?

    Ако Македония влезе в Европа българите и македонците само ще спечелят и ще живеят още по лесно .
    Но има толкова много други, за които това не е добре да стане. Защото тлеещия огън на омразата е голямо оръжие за подмолните комбинатори, които могат да задават големия въпроси как може за едно и също нещо да има две различни думи. Като че ли света ще се срине ако това стане.

  • Атанасов said:

    Още няколко думи за Македония.
    Не трябва да забравяме, че за 140 години Белград системно помпаше в мозъците на македонците, че те не са българи. Почти всеки в Македония от дълго време е натъпкван с идеята, че те не са от българското племе.

    Може ли сега тази огромна преграда, изградена за време по дълго от век, да СЕ ОЧАКВА се срине с договори, разговори и какви ли не поводи. Единственото най добро средство е включването на Македония и България заедно в Европа и споровете да останат вътре в семейството.
    Защо не може да се види, че това е най добрия път. Времето на сътрудничество, само ще изчисти много от политическите шарлатании.

    От друга страна в България всички знаят, че ученика на Кирил и Методи, известен като Климент Охридски, и те са основателите на българската и славянска писменост. Македонците братя Миладинови са основателите на Софийския Университет, Симеон Радев бе написал първата книга за строителите на съвремена България, Атанас Далчев написа най хубавото стихотворение за България.

    Въпроса не е за историята а за настоящето.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.