Home » Авторски страници, литература

Сън ли бе?

2021.06.15 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Vilamulher.com.br

.

Хоризонтът с гребенче разресва
на облак меките къдрици.
Зад тях намига слънце весело.
Утро е. Къде са птиците?
Политнали с любов едно към друго,
ятата в нас са, до зори будували.
Стаено под ресниците учудване –
случи ли се или сме сънували?

Сън било е. Погледни реката!
Понесла снощи стенещи талази,
яростно, от бряг към бряг се мяташе.
Сега ги гали с пръстчета атлазени.
Тревите нощни, кожата прогарящи,
тласкали телата в танц неистов,
сега постеля – кадифена и отмаряща,
с капчици роса, като мъниста.

Защо изпръхналите устни още страдат,
нали отпратихме далеч сланите зли?
В съня навярно – страстно, безпощадно
целувани, до изнемога, са били…
Открехвам ги и утолявам с росно цвете
жаждата, останала по тях.
Залюляваш се, разнежена, в ръцете ми…
Господи, обичам този смях!

 

Людмил Нешев

———————————————————————————-

* Още от същия автор – вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.