.
Завръщам се с годините назад
за срещата ми с първото момиче.
Да беше юли, щях да бъда млад,
но есента до голо се съблича.
Светът е непонятно предвидим,
изстрелва се в различни измерения.
Да беше сняг, че в него да горим,
но в Тропика е дяволски студено.
Изтривам всички минали следи
и в пясъка на времето се сливам.
Да беше вчера, че да си простим,
но утре ще ме погнат самодивите…
Михаил Кръстанов
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук и тук.
.
Прекрасно и разчувстващо!🌹