Председателят на Борда на директорите на Дружество „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов няма нужда от представяне, поне за читателите на Еврочикаго. Търсели сме го с въпроси и по предишни избори, и той любезно се е отзовавал на питанията на българи от чужбина.

Имаме повод да го поканим за интервю и тази година, тъй като миналия месец се състояха консултации в Президенството, на които бе обсъждано как да се проведат предстоящите избори – с широко участие, но и без рискове за здравето на българските граждани. Много от поканените при президента партии и движения пожелаха въвеждане у нас, или поне за българите в чужбина, на гласуване по пощата.

На 11 януари 2021 г. се проведе и онлайн конферентна среща на Румен Радев и Илияна Йотова с българи от чужбина. За гласуване по пощата насояваха дори интернет експерти. Поканената на тази среща Петранка Стаматова, от нашия интернет портал, предложи въвеждане на иновативното дистанционно и явно гласуване (ДЯГ), за тези, които пожелаят това. Според нас, ДЯГ е най-евтина, лесно осъществима и напълно безопасна за здравето алтернатива на пощенския вот.

След конферентния разговор изпратихме писмо до президента и вицепрезидента с още предложения, касаещи гласуването в чужбина, както и в България. Вижте отговорите на Президентството ТУК. Съставихме и анкета с пет въпроса към българските партии и движения. Вижте първите им отговори ТУК. Обърнахме се и към българите в чужбина: “Поискайте да гласувате дистанционно още на 4 април!”. Вижте как (линк).

Сложността на разглежданите въпроси ни накара да се обърнем към проф. Константинов и да обсъдим предложенията за дистанционно гласуване (по пощата, по телефона и по интернет), както и проблемите, пред които се изправяме всички в тези Ковид времена. Разговора на Петър Стаматов с професора четете в следващите редове.

П. Стаматов: Нека започнем с това, че неотдавна, от неизвестните поне за мен „Социалисти за развита България“, тръгна кампания, свързана с Вас, цитирам: “за незабавното му отстраняване като Председател на борда на “Информационно обслужване” АД”. Сред упреците, отправени към Вас, четем, че “ултимативно заявявате, че нашата Конституция имала дефект, и нареждате на народните представители да я променят”. Но всъщност, много избиратели откриваме дефекти в Конституцията и искаме промяната й. Например, неотдавна група граждани поискахме отмяна на тайния вот – за тези български граждани, които пожелаят това, за да могат да гласуват без опасност за здравето си и без опасност от подмяна на вота. Проучихме, че такава промяна е възможна дори сега – достатъчно е да има политическа воля сред депутатите. Неведнъж е имало изменения в Конституцията от обикновено Народно събрание. Има случай и с въвеждане на явно гласуване във Висшия съдебен съвет. Ето защо първият ни въпрос е:

“Свещена крава” ли трябва да е Конституцията и, ако бяхте депутат от мнозинството, какво първо бихте предложили да се промени в нея?

Проф. М. Константинов: Свещени крави има само в Индия. У нас такива крави няма. Българската конституция наистина има дефект, но разбирането на този дефект очевидно е над (или встрани) от менталните възможности на някои хора. Иначе България е свободна държава, за разлика от много други, и всеки може да говори, каквото иска. Без, разбира се, да нарушава законите. Много ми е интересно как от поста ми може да ме отстрани „незабавно“ който и да било. Явно някои хора не познават Търговския закон. Дружеството, което имам честта да представлявам, не е държавно, а акционерно, с преобладаващо държавно участие. Може да ме освободи Съветът на акционерите, който се свиква след дълго предизвестие. Така че процедурата ще завърши вероятно след изборите.

А дефектът на нашата Конституция е, че допуска неестествен 50-месечен интервал между два избора. За разлика например от Германия, където интервалът е закован на 48 месеца. Германците си знаят защо. При това през последните два месеца няма парламент, защото му е изтекъл мандатът. Така се случи през 2001 г., когато поради желанието на ръководството на ОДС да поуправлява още малко, се допусна забавяне с цели 58 дни след логичната дата за изборите и това позволи на царското цунами да се вдигне. В резултат на това Царят дойде и унищожи десницата. След това десният президент загуби от левия кандидат и така цели 10 години. Но, всеки си пати от акъла, както е казал народът. Или, по-скоро, от липсата на такъв. Що се отнася до тайната на вота, регламентирана в Конституцията, според мен тя не засяга държавното устройство и следователно може да се извърши от Обикновено народно събрание с мнизинство от 2/3, т.е. 160 депутати.

П. Стаматов: В текста към едно Ваше интервю от 2017 г. се казва: “Въпреки предупрежденията на много анализатори и специалисти, че в исторически план съществуващата у нас пропорционална система е по-съвършена от мажоритарната, и че последната би оставила малките партии още по-непредставени, депутатите от ГЕРБ решиха да се съобразят с волята на Трифонов и на избирателите, подкрепили референдума. «Идеалният вариант е германската избирателна система, която е смесена», смята математикът М. Константинов.” Отговорете ни – още ли сте на същото мнение за немската система и защо?

Проф. М. Константинов: Въпросът за мажоритарна система в България отпадна и това е добре. Такива системи в Европа има само във Великобритания и Франция. Немската избирателна система е наречена „Мерцедесът“ на избирателните системи от моя приятел Юлий Павлов. Тя е творение на английски полит-инженери след Втората световна война. По своя резултат – представителство на партиите в парламента, тази система действа като чисто пропорционална с 5% праг. Като персонализация на мандатите, обаче, тя действа като смесена система, защото половината от мандатите се персонализира, чрез възможно най-мажоритарните избори с обикновено мнозинство в един тур.

П. Стаматов: Съгласни ли сте, че при бъдещо въвеждане на явно гласуване в пропорционална система (това, което всъщност е ДЯГ), то ще носи преимуществата и на мажоритарния вот – т.е. избирателят ще има евентуална възможност да си оттегли гласа и доверието от избраника? При предварителните ни разговори казахте, че Вие сам нямате против да гласувате открито, и се съгласихте с мен, че ако някой е решил да продаде гласа си, няма как да го спрем да го направи в тъмната стаичка.

Проф. М. Константинов: Тайната на вота е записана в конституцията. Освен това, при почти всички избирателни системи по света няма отзоваване на депутатите. В момента у нас, ако си покажете бюлетината след гласуването, гласът ви се анулира и ви изгонват от секцията. Поради тази тайна на вота, в момента дистанционното гласуване (по пощата или по интернет) е противоконституционно. Няма как да се контролира тайната на вота при дистанционно гласуване. Тайната на вота не е самоцел. Тя би трябвало да гарантира свободно волеизявление на избирателя. Доколко това се случва, е друг въпрос. На мен лично ми е все едно дали вотът е явен или таен. Но това е така, защото съм професионално и финансово независим. Други хора нямат тази привилегия.

Споменахте купения вот. У нас той е проблем, но само при местни избори. При президентски и парламентарни избори гласове не се търгуват, защото няма смисъл (търгуват се обаче преференции). Или поне не се търгуват в мащаб, който е от естество да промени изборния резултат. Има, разбира се, и корпоративен, и етнически мотивиран вот. Но нека си представим един човек, който е решил да си продаде гласа. Той поне знае за какво гласува – за 50 лева. А този, който гласува, подмамен от фалшивите обещания на някоя партия, не получава даже и това.

П. Стаматов: Бих искал да Ви попитам основателни ли са страховете на партиите у нас от гласовете, които идват от съседна Турция, и не е ли по-добре законодателите ни да вземат подходящо политическо решение, вместо да лицемерничат по повод правото на всички български граждани да гласуват?

Проф. М. Константинов: Българските граждани в чужбина са общо около 1,3 милиона, от които избиратели са под 1 милион, вероятно около 900 хиляди. Това са числата. Това за 2-3 и повече милиона избиратели в чужбина са пълни глупости. Българите общо са 8,3 милиона, а на територията на страната са не повече от 7 милиона. Бяха и по-малко, но покрай пандемията някои се върнаха. В Турция българските избиратели са около 250 хиляди. Дали това е много, или малко, всеки може да прецени. На общо 9 избора за Обикновено народно събрание от 1991 до 2017 г. са избрани общо 2160 депутати. От тях с гласовете от чужбина са избрани 15 депутати, или 0,7%, всичките от ДПС. Друг ефект от гласуването в чужбина няма. Е, и през 2019 г. с гласовете от чужбина беше избран един евродепутат от “Да България”. При президентски избори ефектът от гласуването в чужбина пък е съвсем нулев. Но смисълът на гласуването в чужбина е друг: да се поддържа жива връзката на нашите сънародници зад граница с родината. Това си струва и парите, и усилията.

П. Стаматов: На изборите за кмет на Москва преди две години в три от районите на града бе използвано електронно дистанционно гласуване. На изборите през есента на м.г. това гласуване обхвана и други части на столицата и Русия.

Преди около 20 години Вие сте подготвяли предложение за гласуване не само по интернет, но дори по телефон. То е било внасяно от Иван Костов в НС. Ако трябва да подредите различните видове дистанцииони гласувания по сигурност и надеждност, то на кое от всичките бихте се спрели днес?

Проф. М. Константинов: Написаният от мен законопроект беше внасян в два парламента от народните представители Иван Костов и Асен Агов. Естествено, беше отхвърлен, макар че един път на първо четене събра конституционно (!) мнозинство от 160 гласа. В момента основната част от него е включена в Изборния кодекс, в частта му за електронно гласуване. Той включваше различни форми на електронно гласуване: с машини в секции и дистанционно чрез интернет терминали, включително с умни телефони. То и днес, ако се стигне до интернет гласуване, ще бъде осъществено по този начин. Този начин на гласуване отново е на дневен ред, във връзка с пандемията. У нас пречка е Конституцията и изскването за тайна на вота.

В Европа гласуване по интернет има само за гражданите на Естония (1 милион избиратели) и за три кантона в Швейцария. Както и онова гласуване в Русия, за което споменахте. Имаше експерименти във Франция (за отвъдморските й територии) и в някои скандинавски страни. Практиката с този начин на гласуване в Европа е успешна, но все пак е изпробвана само за под 1% от избирателите. Нещо като ваксините срещу Ковид, които се използват след недостатъчен брой тестове. Аз лично съм привърженик на ваксините, но истината трябва да се казва цялата.

П. Стаматов: Изучен ли е у нас опитът на други страни? В контакт ли е „Информационно обслужване“ със сродни структури в други държави? Възможни ли са съвместни проекти и разработки, имате ли такива?

Проф. М. Константинов: Вече споменах, че много опит за споделяне тук няма. Контактували сме с австрийците, които между другото направиха електронното правителство и електронното гласуване на Естония. По-скоро трябва да се заинтересуваме, защо интернет гласуване в Европа практически няма? В някои европейски държави даже гласуване в чужбина или няма, или е само в посолствата и консулствата на съответната държава. Представете си, че има масово гласуване по интернет, но някой изреве, че изборите са хакнати? Това не е точно, както при електронното банкиране. Там, ако ви хакнат сметката и ви откраднат парите, веднага го разбирате и има начини да си върнете парите, било от банката, било от застахователя. При интернет гласуването няма как да разберете какво е станало с гласа ви и няма как да си го върнете, ако сте убедени, че той е хакнат.

П. Стаматов: От много години у нас имаме закон за квалифицирания електронен подпис – той сигурно средство ли е, с което може да се оторизира човек пред информационна система и пред евентуална изборна такава?

Проф. М. Константинов: Квалифицираният електронен подпис е много сигурен начин за дистанционна идентификация на човек пред държавните власти и пред частните финансови институции. Така че за гласуването с КЕП няма технически проблем. Освен един друг, принципен. Не повече от 3-4% от хората в България имат КЕП. А един канал за гласуване не може да е достъпен само за част от избирателите. Принципът е: или за всички, или за никого. Ако баба Гинка от Гинци няма КЕП, то и младият банков дилър, който по съвместителство е неин внук, също няма да има право да си използва КЕП-а за гласуване.

П. Стаматов: При днешните защитени лични документи, а и при сматфони, които работят дори с нашите пръстови отпечатъци и с разпознаване на лицата ни, трудност ли е да се идентифицира гласоподавателят при едно дистанционно гласуване? Какво решение на проблема сте предлагали преди 20 години лично Вие и какво бихте предложили сега, ако приемем, че следващо НС гласува за въвеждане и на дистанцион електронен вот, за което се говори от години?

Проф. М. Константинов: Проблемът не е в идентификацията, а в свободната воля на избирателя. А и една система с лицево разпознаване през умния телефон пак ще е с ограничено приложение и не може да е за всички. Ще ви дам един малко изненадващ пример. Аз имам мобилен телефон, който е глупав, с клавиши и е на 12 години. Защо имам глупав, а не умен телефон, е друг въпрос. Не е по финансови причини, ако сте решили да ме ожалите. То и днес е по-скъпо да имаш работещ телефон с копчета, отколкото с тъчскрийн. Освен това нямам профил в социалките. Така че, ако се въведе гласуване чрез смартфон, което предложих през 2004 г., днес аз ще бъда ощетен. Това горното е шега, но не само.

П. Стаматов: Всички сме чували за случаи на корпоративен вот в България – можем ли да се спасим при дистанцинното гласуване от него? В някои държави е възможно да се гласува електронно по няколко пъти, като се отчита само последният вот. При това, с наближаването на крайния час на изборите, времето за гласуване умишлено се удължава и един работодател би имал проблем с времето, пък и с прикриване на IP-адреси, и с други индентификатори. Може би Вие знаете някакъв друг начин за сравнително добро опазване на тайната на вота при дистанционно гласуване?

Проф. М. Константинов: Няма защита срещу контролираното дистанционно гласуване. Теоретично няма. На Запад му викат „семейно гласуване“ (family voting). Отчитал се бил последният вот. Ми, да се отчита. Представете си фамилия, в която ви казват за кого ще се омъжите (ожените). И, ако не слушате, ви колят. Та в тази фамилия един час преди края на гласуването (такъв край винаги има) бащата на фамилията събира всички, те под контрол гласуват, за когото трябва, и после чинно чакат да изтече времето. А що се отнася до корпоративния и купения вот у нас, там няма съпротива от страна на гласувалите. Ще си дадат кодовете и паролите, на когото трябва, и даже няма да се интересуват за кого отива гласът им.

П. Стаматов: Ние в Америка още помним, как част от бюлетините на гласувалите българи в САЩ за предишно НС бяха изнесени от посолството ни във Вашингтон и никога повече не бяха намерени. Според разказа на чистачката – те са били изхвърлени с буклука. В пресата прочетохме следното Ваше изказване: „Всяка флашка с информация за машинното гласуване трябва физически да дойде в районните избирателни комисии и в ЦИК. На едни предишни избори част от флашките не дойдоха. Не се разбра къде са. Това не промени изборния резултат, защото има и хартиен протокол.” Според Вас, това изчезване на флашки умишлено ли е било? Имаше ли наказани? Не смятате ли, че законът е доста снизходителен за умишлени изборни нарушения, а от тях зависи даже бъдещето на страната?

Проф. М. Константинов: Не знам защо изчезнаха флашките, вероятно от мърлящина. И да, няма друга държава с такива мерки като България. Основната мярка за сигурност и честност на вота е, че във всички комисии: секционни, районни и Централна, управляващите са малцинство. А решенията се вземат с мнозинство 2/3. Е, как се лъже тогава? Или опозицията лъже сама себе си? На това обаче няма как да се попречи. Както не може да се попречи на един човек да бъде глупав.

П. Стаматов: Знаете ли колко струва отчетеният глас на един български граждани у нас (при приблизително 3,3 млн. гласували) и при гласуването зад граница (още около 165 хил.)? Сравними ли са разходите ни с разходите на други държави в Европа?

Проф. М. Константинов: Тези избори ще струват над 100 милиона лева, а ще излязат да гласуват 3 милиона избиратели. Значи ще излезе средно по над 30 лева на глас. За чужбина е по-скъпо, но не много по-скъпо. Не знам какви са разходите за гласуване в другите европейски държави. Един път обаче другарят Уво Чавес плати 150 милиона долара за едни избори. Е, тя и Венецуела е с 4 пъти по-голямо население. Така че са съизмерими сумите.

П. Стаматов: “Без доверие избори няма смисъл да се правят!”, но знае ли се какъв процент от българските граждани смятат, че предстоящите избори ще са честни и прозрачни? Според наше непредставително изследване, този процент е под 10%. Бихте ли подсказали възможни пътища за изход от ситуацията?

Проф. М. Константинов: Хората, които знаят, че ще загубят изборите, в момента активно подриват доверието в тях. Това е точно подривна дейност. Те са потомци на тия, които в Царство България се занимаваха с минно-подривна дейност, така че нищо ново.

Отново ще повторя, тоест ще потретя. Във всички изборни комисии мнозинство има опозицията. Резулатите ги обявяват комисиите. По време на гласуването в секциите е пълно с наблюдатели, застъпници на кандидатите, представители на партиите, журналисти и граждани. Часове след гласуването всички протоколи на СИК са в облака на ЦИК като копия на оригинала, като текстов файл и като машинно четим файл. Преди това всеки присъствал на гласуването е получил копие от протокола и може да го снима и да го прати на леля си, на баба си и на щаба на любимата си партия. Обработката на резултатите не е онлайн и компютрите не могат да се хакнат. Теоретично не могат. Ако се сещате какво още може да се направи за сигурността на изборната технология, кажете ми, че не се сещам.

Когато ГЕРБ през 2009 г. спечели най-голямата си изборна победа, имаше 1 (един) член на ЦИК, по 1 (един) член в 31 РИК и по 1 (един) член във всяка СИК. Иначе изборите ги проведе Тройната коалиция, под ръководството на другаря Станишев. От 4 парламентарни избора, които спечели, ГЕРБ организира точно 0 (НУЛА).

А на въпроса все пак лъже ли се, отговорът е – да, лъже се. На живеещите в САЩ българи с някакви спомени за датата 3 ноември 2020 г. едва ли е нужно да напомням, че се лъже. Да, лъже се. Само че в Република България изборните лъжи имат ефект само при местни избори. При парламентарни, европейски и президентски нямат.

.