2023-01-29

1 thought on “Македония – гробницата на България?

  1. Добри Терпешев за Беломорска Тракия и македонците в България

    Eдна одиозна фигура доминира в българската политика в годините непосредствено след 9 септември 1944 г. С истински и значителни заслуги към БКП, но същевременно необразован и простоват, Добри Терпешев бързо се превръща в посмешище. На всичкото отгоре обичал много да държи речи и станал обект на подигравки и от чужди, и от свои. Но извън комичните ситуации, които предизвиква, комунистическият държавник е виновен и за някои съдбовни грешки като оттеглянето на българската армия от Беломорието.

    През септември 1944 г. той заминал за Беломорието. В Гюмюрджина новата власт набързо свикала митинг. Цялото българско и гръцко население на града се стекло на него, за да чуе какво ще решават новите управници. Пръв на импровизираната трибуна на балкона в хотел „Астория“ в центъра на града се изтъпанил Добри Терпешев.
    «Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!“, обърнал се той към множеството.
    Настъпили напрежение и хаос. Българското население е направо попарено от предателството на Добри Терпешев.
    А гърците започнали радостно да викат: „Зито! Зито!“ („Ура!Ура!“).Все пак се чули възклицания на огорчение от тълпата. „Ами ние какво да правим, къде да ходим?!“, питали българите. „Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето“, отговорил им троснато партийният вожд.

    На митинг в Драма от балкона на кметството, пред събралите се гърци той изрича друга „крилата“ фраза: „Българите са най-големите убийци на гръцкия народ.“ Свещеникът, стоящ на балкона, пуснал пари в джоба на преводача и помолил: „Заклевам те, не го превеждай!“ Гъркът замълчал… Най-лошото било, че Терпешев издал прибързано заповед за връщането на българските войски от Беломорска Тракия още преди руснаците да са му заповядали.
    Актът, който е подписан и от Сава Гановски и Димитър Нейков, се оказва безпрецедентен случай в световната история. Причината е, че територията не е предадена на суверенната гръцка държава, а на комунистическите партизани от ЕЛАС. Подарена е с протокол без никакви преговори и без да бъдат поискани абсолютно никакви гаранции за сигурността на сънародниците ни, намиращи се в онзи момент там. На практика на червените партизани е подарено и българското военно и гражданско имущество, намиращо се в онзи момент там.
    По този начин са ограбени огромните складове на българските тютюнотърговци в Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, както и цялото лично имущество на българите. Без пари, само с дрехите на гърба, те се връщат в България. Друго чудовищно престъпление на Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков е, че наред с имуществото предават на ЕЛАС и 10-15 българи от гражданската администрация начело с областния управител д-р Стефан Клечков. В средата на октомври 1944 г. д-р Клечков и останалите българи били изведени от Хасковския затвор и откарани в Беломорието, където ги дали в ръцете на ЕЛАС. В продължение на няколко месеца червените терористи ги подложили на неимоверни публични унижения и мъчения. После започнали публичните екзекуции. Д-р Стефан Клечков е убит на 13 февруари 1945 г. край старото гробище на Драма след нечовешки мъчения. В началото му извадили очите, после го заровили прав, като не засипали с пръст само главата му, и го оставили да издъхне при нечовешки мъки. Междувременно Добри Терпешев заминал да участва в делегацията за подписване на примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г. в Москва.
    Интересното е, че в съветската столица дори Булганин се учудил на прибързаното оттегляне на армията ни от Беломорието, но вече било късно. Добри Терпешев, който междувременно е произведен за генерал-лейтенант от правителството на ОФ, не спира с глупостите и след завръщането си у нас. След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Като представител на правителството на България и БРП(к) Добри Терпешев приветства “освобождението” на Македония и “справедливото решаване на македонския въпрос” чрез даденото право на Македония “да живее независимо и свободно”. На заседанието, без никой да го е упълномощил, той говори от името на българското население на Пиринския край и обещава, “че трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия”.
    Само по една случайност не се повтаря беломорската трагедия. Направената “декларация” от Добри Терпешев изумява дори английските дипломати, които се оказват по-големи български патриоти от него. Чрез незабавни дипломатически действия от страна на английското външно министерство и неговите представители в Москва, Белград и София Великобритания заявява, че е против всякакво прекрояване на българско-югославската граница и против всякакви налудничави идеи за изкуствено създаване на “велика Македония” под сръбско ръководство. Подобни разговори с българския министър на външните работи Петко Стайнов провежда и английският представител в България Хъстон Босфил. Основна тема е дали декларацията от Добри Терпешев на Второто заседание на АСНОМ, че България е готова да върне на Югославия Пиринска Македония, е официална позиция на българското правителство. Първият български дипломат го успокоява, че Терпешев е говорил като представител на БРП(к), а не на правителството, че то за разлика от англичаните не е изпращало на споменатото заседание официален представител. С този гаф обаче дори и за партийните му другари станало безпощадно ясно, че колегата им е безнадеждно тъп Решили при първа възможност да го назначат на друга длъжност и постепенно да го махнат от изпълнителната власт. Назначили го за председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945–1950). С идването на Вълко Червенков на власт го изпратили в още по-глуха линия – председател на Международния съюз на борците против фашизма. Но и на новото поприще бай Добри продължавал да бълва глупости. Бил много активен и почти не оставял въпрос, независимо от коя сфера на живота е, по който той да не вземе отношение. За щяло и нещяло дръпвал обширни речи, които богато гарнирал с „народни мъдрости“ и нецензурни фрази.
    Казват, че много обичал да обяснява защо народната власт няма да падне: „И на коча мъдите се клатят, ама не падат!“

    Все пак Терпешев запазил поста си във върха на партията чак до 1958 г. Простодушен и самоуверен, той обаче пропуснал да забележи кога вятърът от Москва задухал в друга посока. Имал неблагоразумието да се опълчи срещу Тодор Живков на прословутия Априлски пленум, където го разкритикувал съвършено безцеремонно със следната убийствена присъда: „Другарят Живков е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България.“ И като резултат от това на 80-годишна възраст го изключили от партията, отнели му пенсията и го изселили от столицата в Плевен. Изпада в немилост – изселили го и му отнели всички привилегии. Махнали го дори от снимката със заседанието на Главния щаб на НОВА от подготовката на въстанието на 9 септември. Умира през 1967 г.

    От Уикипедия:
    «Добри Терпешев е роден на 15 май 1884 г. в с. Изворово. Завършва начално образование. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1903 г. Мобилизиран е по време на Балканската война. За антивоенна дейност е осъден на смърт през 1912, впоследствие е амнистиран.

    През 1924 – 1925 г. е политически ръководител на Хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“, в която се сражава и „последният войвода“ Митьо Ганев. По време на априлските събития в България от 1925 г. е осъден на смърт. Лежи в затвора до 1937 г. През 1938 г. става член на ЦК на БРП(к).

    През 1941 г. е арестуван и хвърлен в затвора, откъдето избягва през 1943 г. След бягството си Терпешев става член на Политбюро на ЦК на БРП(к) и скоро се налага като най-авторитетния член на партийното ръководство в страната. Командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Главен организатор на Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

    След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Константин Муравиев за мирно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г. Член е на правителствената комисия, която официално предава административната власт в Беломорието на гръцките партизани от ЕЛАС през октомври 1944 г. Участва в делегацията по подписване на т. нар. Московско примирие през същия месец. Участник е в делегацията присъствала на второто заседание на АСНОМ в Скопие през декември. Произведен е набързо от новото правителство в чин генерал.

    Участва в изпълнителната власт. Министър без портфейл (1944 – 1947), председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945 – 1950), заместник-председател на Министерския съвет (1949 – 1950). Народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949), I и II народно събрание (1949 – 1957), Председател на Международния съюз на участниците в съпротивата (Federation internationale de resistants) (1948 – 1950).
    Слабо образован и простоват, в годините на комунистическия режим Терпешев, наричан популярно бай Добри става чест обект на критики и подигравки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *