Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Лято

2020.08.09 Няма коментари
Spread the love

.

Стихове от Красимира Стойнова

 

ЛЯТО

Окапаха черниците на юни,
кайсийките превърнаха се в злато.
Една любов, с черешовите устни
и с липов дъх, от пролет мина в лято.

Приседна тук, на камъка до мене
и ме попита за какво съм тъжна:
“Виж, лято е, най-хубавото време!” –
и с дъх на рози свежи ме облъхна.

Отвърнах й: “За идващата есен!
За обич, дето в минало се сбъдна.
На този бряг тя дойде, лъч небесен,
но в лятото едно си… просто тръгна.”

А тя с глухарче духна ми в косите
и хукна по водата бърза, речна,
и ехото й носеха вълните:
“Ще дойде пак… Та аз съм вечна…
вечна… вечна…”

 

Източник: Public domain

 

БАЯДЕРКА

Танцувай нежно пред очите ми
в полупрозрачните одежди.
Бъди ти музата на дните ми
и фея в нощните надежди.

С мелодия разкрий душата си
забулена, така незрима.
Ти с грацията на снагата си
изящна си, неповторима.

Как меко спускат се косите ти
по твойте рамене открити,
в каскади стигат до петите ти
и будят страстите ми скрити.

Повдигаш веждите си, тънките,
дъги извити на челото,
на гривните ти скъпи, звънките,
блести среброто и златото.

Невинно гледаш ме с очите си,
два ясносини тюркоаза,
що не целувам и в мечтите си,
че с недостъпност ме наказа.

Венец е сплетен на главата ти,
от полските цветя и лавър,
на твоят танц и красотата ти
се възхищава всеки мавър.

Не стъпваш, плуваш ти с краката си,
блести ефирната коприна.
Загубих аз по теб главата си,
о, баядерко от Медина!

 

 

СЕРАФИМИ

Сребърна, луната нова
по завеси бели
си играе и щампова
нощни акварели.

Лунен лъч с бои приливни,
облачни и бистри,
изрисува серафими
със криле сребристи.

Но ветрецът ги разклати,
мислеше, че спяха.
Серафимите крилати
где ли отлетяха?

 

 

ЗВУЦИТЕ НА ПТИЦИТЕ

(На Кейти и Естел)

Чик-чи-рик, чик-чи-рик –
врабчо скача по земята,
ту си найде ечемик,
ту пък семенце в тревата.

Чу-ру-лик, чу-ру-лик –
лястовичка черно-бяла
към гнездото с весел вик
при чеда си полетява.

Чук-чук-чук, чук-чук-чук –
чопли борчето кълвачът.
С този монотонен звук
продължава чак до здрача.

Гра-гра-гра, гра-гра-гра –
гарги рошави и мокри,
в късна есен, на дъжда,
се оглеждат в мътни локви.

Ку-ку-кук, ку-ку-кук –
в пролет пъстра сред тревата
слушам кукувичи звук
как отмерва ми летата.

 

Илюстрации: Авторката и Public domain

—————————————————————————————————-

Красимира Стойнова е родена в гр. Пещера. Завършила е “Радиотехника и телевизия”, във ВМЕИ (сега Технически университет) в София. Работила е като инженер-технолог в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. От 1982 г. до 1988 г. работи като преводач на български екипи към външнотърговските организации „Техноимпекс“ и „Енергоимпекс“ в Бенгази, Либия. От 1995 г. живее със семейството си в САЩ, основно в Кълъмбъс, Охайо, където издава първата си стихосбирка “В два континента”. Писала е стихове и в Сан Диего, Калифорния, както и в Бостън, Масачузетс, където издава втората си стихосбирка “Есени далечни”. Издала е също и книжка за деца в стихотворна форма “Леснички гатанки за дечица засмянки”. Има литературни награди от международния конкурс “По стъпките на лятото” на фондация “Буквите” , от конкурса “Белоцветните вишни” в гр. Казанлък, както и от “Изящното перо – 2019”, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Нейно стихотворение е избрано да бъде включено в алманаха “Славянская лира”, който предстои да излезе скоро.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.