Home » Авторски страници, Здраве

Пандемията COVID-19 у нас и по света в началото на април 2020 г.

2020.04.07 Един коментар
Spread the love

На страницата на Светослав Стамов във Фейсбук научаваме интересни детайли за развитието на пандемията COVID-19 в България и по света. По-долу ще Ви представим негови коментари по темата, без авторът им да претендира за изчерпателност.

В съобщение от 3 април г-н Стамов алармира – има проблем с мутациите на вируса.
На схемата е представено филогенетично дърво на мутациите на Ковид-19 досега.

Източник е колаборативен сайт, създаден и обновяван с доброволен труд на няколко хиляди генетици от стотици университета от цял свят, където всеки, който секвенира (декодира – бел. ред.) генома на Ковид-19, качва резултатите си – и така, с колективни и “безплатни” усилия, учените от цял свят проследяват мутациите на вируса буквално в реално време и във всяка точка на света. Понастоящем в сайта са качени геномите на няколко хиляди Ковид-19 вируса от най-различни точки на света, изолирани в периода януари-март.

В публикация на сп. “Нейчър” (вж. линк) отпреди 5 години, за която в Еврочикаго вече писахме, се съобщава, че вирусът се опитва да се адаптира към човешката имунна система не като стане по-мек, а като я надхитри.

Вече има 7 основни подвида. Въпреки че, мутациите са количествено “малко” – между 0 и 20 подменени позиции в целия геном, една от тях е на “шипа” (коронката) на вируса. В момента не е известно някоя от мутациите да “променя функционалността на вируса”, но антителата се ориентират по шипа на вируса. Мутация точно там би направил вируса “невидим за имунната ни система”, дори да сме карали заболяването веднъж, или дори да сме ваксинирани срещу него. Няма да има крос-имунитет при варианти с мутации в “шипа”! Няма да има и групов имунитет! Вирусът трябва да бъде екстерминиран, защото тръгва по пътя на грипните вируси – при всяка мутация (а вече има регистрирана една такава) в короната, предишната ваксина няма да работи. Още веднъж – вирусът трябва да бъде задушен и екстерминиран в целия свят, защото проявява мутации точно в тази си част, която се използва за ориентир от имунните ни системи след прекарано заболяване или имунизация. Няма да има трайна ваксина – ще трябва да се сменя при всеки сезон.

Добрата новина, според автора Светослав Стамов, е това, че заразяемостта в България е под 1. Като заразяемостта у нас е била 1.5 при затварянето на училищата, 1.3 при частичния локдаун от 13-ти март, и 0.3-0.8 след лок-дауна и правилата за социална изолация от 18-ти март нататък.

Което означава, че “новите” заразени са предимно от стария пул, а България има всички шансове да стане първата страна в Европа, преборила разпространението на вируса. Това е според новия модел (линк) на британския COVID-19 Response Team (от 28-ми март). Ако моделът е верен, в България “няма растеж” и това, което се открива дневно, е “предимно” от скрития пул заразени, като е в зависимост от бройката на правените тестове. Но пък лошата новина е, че сме безкрайно далеч от групов имунитет, ако ще го търсим, с под 0.1% от популацията придобиващи имунитет, най-ниския процент в Европа.

.

One Comment »

  • Peter S said:

    Author: Радул Бенин
    14 април

    Д-р Владимир Шишков:”Скъпи приятели, днес реших да публикувам информация, която достигна до мен по неведоми пътища, информация която впечатли едни от най-класните лекари, които познавам, информация, която може да се окаже ключова за ефективното лечение на COVID-19.

    Държа да кажа, че аз само преведох статията от английски и не съм нейния автор. Надявам се преводът ми да се е получил добре и да е разбираем, но автора по (не)обясними причини, явно е решил да пише под псевдоним. Накрая на статията естествено съм оставил линк към нейния първоизточник, но по-важно е че автора защитава една изключително добре аргументирана нова концепция за механизма на действие на коронавируса и дава също толкова конкретна и ясна концепция за ефективна терапия.

    ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ ДА Я ПРОЧЕТАТ!

    Следва текста на статията:

    “COVID-19 УСПЯ ДА ЗАБЛУДИ ВСИЧКИ НАС, НО СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕМ НЕГОВАТА ТАЙНА

    През последните 3–5 дни от Ню Йорк, Италия, Испания и други се натрупаха купища от емпирични данни за COVID-19 и характеристиките на пациентите, които страдат от сериозни усложнения. Тези данни не само се трупат, но сега вече ни водят до общ консенсус на професионално ниво, подкрепен от няколко по-малко известни до момента проучвания, които ни сочат че сме били на грешен път през цялото време.

    Реално няма никаква „пневмония“, нито ARDS (Acute Respiratory Distress Syndrome). Поне не ARDS с установени протоколи за лечение и процедури, с които сме запознати. Изкуствената вентилация не само е погрешно решение, но интубацията под високо налягане може всъщност да увреди, причинявайки повече щети, отколкото ако я няма, да не говорим за усложнения от наранявания на трахеята и язви, неизбежни при продължителна интубация, а такава често се изисква … Тя все пак би могла да се използва в близко бъдеще за пациентите които тежко са се влошили, за да се възстановят с помоща на това ново познание, но трябва да се създаде нов протокол за лечение, за да се прекрати досегашната практика на погрешно лечение на пациентите поради сгрешена диагноза.

    През последните малко повече от 48 часа направихме огромно откритие:

    COVID-19 причинява продължителна и прогресираща хипоксия (тялото ви гладува за кислород), като се свързва с хемовите групи в хемоглобина в червените ви кръвни клетки. Хората просто десатурират (губят O2 в кръвта си) и това в крайна сметка води до нарушения на органите, които именно ги увреждат, а не някаква си там форма на ARDS (Тежък Остър Респираторен Синдром) или пневмония. Цялостното увреждане на белите дробове, което виждате при CT (компютърна томография), е от отделянето на окислено желязо от хема, което преодолява естествената защита срещу белодробния оксидативен стрес и причинява тази добре видима, винаги двустранна непрозрачност наподобяваща разпръснато стъкло в белите дробове. Пациентите, които се връщат за повторна хоспитализация дни или седмици след възстановяване, страдащи от видимо забавена постхипоксична левкоенцефалопатия, засилват впечатлението, че COVID-19-пациентите страдат от хипоксия, въпреки че няма признаци на респираторен „срив“ или умора.

    Червените ви кръвни клетки пренасят кислород от белите дробове до всички ваши органи и останалата част от тялото. Червените кръвни клетки могат да извършват това благодарение на хемоглобина, който е протеин, състоящ се от четири „хема“. Хемовете удържат специален вид железен йон, който обикновено е доста токсичен в свободната си форма, и е заключен в центъра на хема с порфирин, действащ като „контейнер“. По този начин желязният йон може да бъде “поставен в клетка” и безопасно да се носи от хемоглобина, но и да се използва за свързване с кислород, когато стигне до белите ви дробове.

    Когато червената кръвна клетка стигне до алвеолите или малките торбички в белите ви дробове, където се случва цялата обмяна на газове, този специален малък железен йон може да се преобразува между Fе2 + и Fе3 + състояния чрез обмен на електрон и да се свърже с кислород, след което вече е изключена възможността да достави О2 някъде другаде.

    Ето къде се намесва вирусът на COVID-19. Неговите гликопротеини се свързват с хема и по този начин специалните и токсични окислителни железни йони се „разделят“ (освобождават се). По принцип железният йон се измъква от клетката и сега свободно се скита сам. Това е лошо поради две причини:

    1) Без железния йон хемоглобинът вече не може да се свързва с кислород. След като целият хемоглобин е повреден, червената кръвна клетка по същество се превръща в кабина на камион без ремарке и няма възможност да тегли товара си .. той е безполезен и просто се движи наоколо с вируса COVID-19, прикрепен към порфирина му. Всички тези безполезни еритроцити, които се движат наоколо, не доставят кислород и това започва да води до спадането на нивата на О2 в кръвта на пациента. НЕВЕРОЯТНО е да приемете всичко това за баналния ARDS и по този начин да лекувате симптома, а не реалната болест. Мислете за това състояние по-скоро като отравяне с въглероден окис, при което СО се свързва с хемоглобина, като го прави неспособен да пренася кислород. В тези случаи респираторите не лекуват първопричината; белите дробове на пациента не се “изморяват”, те си изпомпват добре. Червените кръвни клетки просто не могат да пренасят О2, в крайна сметка. Само че в този случай, за разлика от отравянето с СО, при което накрая СО може да се разпадне, увреденият хемоглобин е трайно лишен от способността си да пренася О2, защото е загубил железния си йон. Тялото компенсира тази липса на пренасяща способност и доставките на О2, чрез бъбреците ви които отделят хормони като еритропоетин, а той на свой ред казва на вашите фабрики за костен мозък да увеличат производството на нови червени кръвни клетки с прясно произведен и напълно функциониращ хемоглобин. Това е причината да се считат повишеният хемоглобин и намалената сатурация с кислород в кръвта като едни от 3-те основни индикатора за това дали белодробният срив е вече настъпил за конкретен пациент или не е.

    2) Този малък железен йон, заедно с милиони негови приятели, освободени от други хемове, вече плуват свободно през кръвта ви. Както споменах по-рано, този вид железен йон е силно реактивен и причинява окислително увреждане. Оказва се, че това постоянно се случва макар и в ограничена степен естествено в телата ни, поради което си имаме и естествени механизми за почистване и защита, чрез които поддържаме баланса. Белите дробове имат по-специално 3 основни защитни механизма за поддържане на нормална „ хомеостаза на железните йони“, 2 от които са в алвеолите, онези малки торбички в белите ви дробове, за които говорихме по-рано. Първият от двата защитни механизма са малки макрофаги, които бродят наоколо и почистват всички свободни радикали каквото представлява и това окислително желязо. Вторият защитен механизъм е облицовката по стените на алвеолите (наречена епителна повърхност), върху която има тънък слой течност (сърфактант), съдържаща висока концентрация на антиоксидантни молекули каквато е например аскорбиновата киселина (известна още под името витамин С), между другото. Е, това обикновено е достатъчно ефективно за естествено срещащите се окислителни железни йони , но при един разрастващ се COVID-19 тялото ви всъщност е претоварено … просто агресивното окисляващо желязо става твърде много и започва да преодолява естествената защита в белите дробове което води до началото на процесът наричан белодробен оксидативен стрес. Той на свой ред води до увреждане и възпаление, а оттам се стига до всички онези гадни увреждания, които виждате при CT (комютърна томография) на белите дробове на пациент с COVID-19. Забелязали ли сте как винаги този процес е двустранен? (и левият и белият дроб се увреждат едновременно)

    При истинска пневмония това рядко се случва, но при COVID-19 се случва … ВСЕКИ ПЪТ.

    След като тялото ви вече изчерпва контрола си, когато всичките ви кислородни камиони се движат наоколо без никакъв товар и купища от тази токсична форма на желязо заплуват в кръвообращението ви, защитни сили започват да се изчерпват. Докато дробовете ви са заети с целия този оксидативен стрес те не могат да се справят и вашите органи гладуват поради липса на кислород (О2) и без постоянния му приток осигурен от хемоглобина на червените кръвни клетки, тогава черният ви дроб се опитва да направи всичко възможно, за да изчисти желязото и да го съхранява в неговото „железно депо“. Той обаче също бива претоварен в един момент. И тогава поради тежката загуба на кислород причинена от повредения хемоглобин, който освобождава агресивните железни йони, той започва да вика: „Помощ, нанасям щети!“ като освобождава ензим, наречен аланин-аминотрансфераза (ALT). И ето, това е другият от трите основни индикатора за това дали ситуацията е на път да стане критична за конкретен пациент или не.

    В крайна сметка, ако имунната система на пациента не се бори с вируса навреме, преди насищането с кислород в кръвта да падне твърде ниско, независимо дали има или няма включен респиратор, органите започват да се изключват. Без гориво те не могат да работят. Единственият начин е да се опитате да ги поддържате работещи с максимум кислороден внос, или дори хипербарна камера, ако е налична, за насищане с до 100% кислород с вариране на налягането, с цел да се даде възможност на онова, което е останало от функциониращия в кръвта хемоглобин, да пренесе достатъчно количество кислород в органите и да ги поддържа живи. Да, но ние обикновено не разполагаме с достатъчно от тези камери, така че ще трябва да се погрижим да се доставят свежи червени кръвни клетки с нормален хемоглобин под формата на трансфузия.

    Основният момент в лечението на пациенти при наличие на железни йони изпуснати от хемоглобина не е чрез интубация и респиратор, което е нефункционално и до голяма степен безполезно, освен ако просто не се надявате имунната система на пациента да сътвори магията си във времето. Трябва да се стигне до коренната причина на заболяването.

    Най-добрият сценарий? Да се започне протокол за лечение колкото може по-рано, преди симптомите да се развият и утежнят. Хидроксихлорохинът (повече за него след минута, обещавам) в комбинация с Азитромицин показа фантастични резултати, макар и критиците да използват думата „анекдотично“, за да опишат планината от факти, обещавам да обясня защо е така – по-нататък. Но забравете плазмата с антитела, която може да сработи ако е на достатъчно ранен етап, но ако пациентът е твърде влошен, ще трябва да се направи нещо повече. Той ще се нуждае от пълноценна кръв: антитела заедно с червени кръвни клетки. Защото никаква помощ не е да изпратиш на отряд от войници само боеприпаси, когато вече те са изпаднали в безсъзнание и кървят навън на бойното поле, а трябва да изпратите тези боеприпаси заедно с някаква мощна подкрепа на хемоглобина, за да може те да дойдат на себе си и да изстрелят тези боеприпаси по врага.

    ИСТОРИЯТА С ХИДРОКСИХЛОРОКИН

    Цялата тази смехотворно заблудена и контрапродуктивна критика, на която медиите подлагат хлорохина ( по чисто политически причини) като ефективно лечение, сега ще се превърне в най-голямата грешка на източниците на фалшиви новини и ще удари обратно върху тях. Медиите агресивно повишиха своята активност за борба с „лошия оранжев човек“ (алегоричен израз за хлорохина) на цената на хиляди изгубени животи. Позор за тях.

    Как действа хлорохинът? По същия начин, както при маларията. Виждате ли, маларийният плазмодий е този малък паразит, който влиза в червените кръвни клетки и започва да се храни с хемоглобина като негов хранителен източник. Причината, заради която хлорохинът действа при малария, е същата причина, поради която той е ефективен и срещу COVID-19 – и макар и да не е разбрана докрай, се подозира, че поради свързването му с хемоглобина, той пречи на способността на вируса да уврежда хемоглобина. Същият механизъм, който пречи на маларийния плазмоди да достигне до хемоглобина и да го фрагментира, изглежда, се задейства и при среща с COVID-19 (който по същество представлява фрагменти от РНК в белтъчна обвивка) блокира свързването му с хемоглобина. На всичкото отгоре хидроксихлорохинът (подобрено производно на познатия ни стар хлорохин) понижава pH, което допълнително пречи на репликацията на вируса. И така, докато не станат известни пълните подробности на този механизъм, цялата идея за това потенциално лечение което може да доведе до обрат в терапията, основната цел си остава да се предотврати увреждането на хемоглобина, независимо дали се дължи на малария или на COVID-19.

    Вече няма как медиите и псевдо-лекарите седящи на фотьойла в малките си кули от слонова кост и да твърдят „Какви са тези глупости, маларията е бактерия, COVID-19 е вирус, лекарството против бактерии не работи срещу вируси!“. Те никога не са получили просветлението, че не е необходимо лекарството да действа директно върху патогена, за да бъде ефективно. Понякога е достатъчно просто да попречите на патогена да направи това, което прави на хемоглобина, независимо от използваното средство.

    Както и да е, достатъчно се каза по въпроса. Какви са окончателните изводи досега? Първо, спешността на респиратора трябва да бъде преразгледана отново. Ако се поставят пациенти на респиратор, защото те влизат в кома и се нуждаят от механично обдишване, за да останат живи – добре. Дайте време на имунната им система да ги спаси. Но ако са в съзнание, будни, със запазени функции – просто поддържайте повишен внос на кислород (O2). Увеличете кислорода ако трябва. Ако вентилирането е неизбежно, направете го но при ниско налягане и максимум висока кислородна концентрация . Не им разкъсвайте белите дробове с максимум PEEP, защото ще нанесете повече вреда на пациента, защото ще си мислите че лекувате, но диагнозата няма да е вярна.

    В идеалния случай реално лечение в някаква степен винаги трябва да се получи когато:

    1. Инхибирате вирусния растеж и размножаване. Тук най-важна е комбинацията CHQ (хидроксихлорохин) + ZPAK (азитромицин) + ZINC (цинк) или други ретровирусни терапии, които са в процес на разработване. Колкото по-малко вируси – толкова по-малко хемоглобин ще губи активния си железен йон – толкова по-малко увреждания и щети.

    2. Терапии, насочени към всеки с абнормен хемоглобин или неправилно функциониращи еритроцити – просто кръвопреливане. Каквото и да е, не познавам целия спектър от възможности като ширина и обхват, защото не съм реаниматор-интезивен лекар. Но помислете в тази посока и лекувайте истинската болест. Ако решите да им дадете плазма с антитела, а те вече са в лошо състояние, помислете отново и по-добре им прелейте КРЪВ с АНТИТЕЛА или поне кръв, последвана от плазма с антитела.

    3. Сега, когато знаем повече за това как работи този вирус и как влияе върху нашият организъм, пред нас ще се открие цяла гама от нови възможности.”

    КРАЙ

    ЛИНК КЪМ ОРИГИНАЛНИЯ ИЗТОЧНИК:

    WEB.ARCHIVE.ORG

    Covid-19 had us all fooled, but now we might have finally found its secret.

    In the last 3–5 days, a mountain of anecdotal evidence has come out of…

    In the last 3–5 days, a mountain of anecdotal evidence has come out of NYC, Italy, Spain, etc. about COVID-19 and characteristics of…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.