Home » Авторски страници

Желаното чудо

2020.03.24 Един коментар
Spread the love

Илюстрация: Jivot.org

Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: “Що е хуманност?”. Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън.

Става ми мъчно за хората, които казват, че Животът бил тежък. Животът е такъв, какъвто си го направим, нали? Ами времето? И то е в унисон с Живота. Тогава? Няма ли да се събудим от този дълбок сън и да прогледнем истината? Пустота, дива пустота е в сърцата ни. Но защо? Нима и в нас не грее слънце, и не ни обгръща с лъчи от Любов? Нима в дома ни не се чува весела, детска гълчава? Нима Природата не ни се отблагодарява с изобилието си от плодове? За какво живеем всъщност? Да се радваме на Живота и красотата на Природата. А какво правим? Вървим намръщени. Изчезна усмивката от устните ни. Очите ни станаха мрачни и непрекъснато насълзени.

Защо плаче детето? То плаче за майка си, да дойде при него и да му даде своята обич. А нима ние не плачем за един по-радостен Живот? Той може да бъде такъв, ако мобилизираме своите сили и се борим за своето щастие, и повече радостни минути. Щастието е лично и на никого другиго. И така: “Да живеем, пеем и се веселим!”. В това е смисълът на Живота. Наистина, забравихме веселието, а и оттам е скуката в Живота ни. Обезсмислихме се. Забравихме за идеите, които една след друга трябва да реализираме. Да обръщаме внимание и на най-малките неща! Защото нищо не остава в пространството.

Нашите идеи трябва да бъдат облечени във великолепна дреха, т. е. добре обмислени, които да съчетават в себе си най-доброто и да бъдат изработени с много Любов. В това е истината за мен. Всяко нещо трябва да бъде смислено и тогава всичко около нас ще грее и ще виждаме във всеки човек приятел. А той ще отговори на нашето приятелство с Любов.

Ето, този Живот ще бъде нашият смисъл. Една нежна дума, една усмивка, една подадена ръка. Подай ръка, приятелю! Вдигни приведената си глава, за да видиш синьото небе и истинската Любов! Тя е ласката на твоето сърце. Тя е истината и смисълът на твоя Живот.

 

Мария Герасова

.

One Comment »

  • Атанасов said:

    “Животът е такъв, какъвто си го направим, нали?”
    Ако имаме избор.

    “Да живеем, пеем и се веселим!”
    Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus;
    Post jucundam juventutem,
    Post molestam senectutem
    Nos habebit humus!

    Да се веселим, докато сме млади
    След радостната младост
    След отегчителната старост
    Ще ни приеме земята.

    “Любов”
    Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.
    Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак, пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път, когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.
    Ошо

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.